Магазин за летателни пособия „Харпия“

@Ясна Соколова

Гледаше през прозореца със замечтан поглед. Следеше зорко всяка една докосната от посетителите метла и вътрешно се възхищаваше на гледката. На изработката, на финесът, с който тризначките омайваха клиентите си. Всичко вътре в това магазинче бе олицетворението на Магия за нашата млада гъркиня. Може би ченето щеше да ѝ падне в някакъв момент и лига щеше да проточи, ако не умееше да си задържа позитивните емоции вътре в себе си.
- Внимавай, че ще се подхлъзнеш. - чу познат глас зад гърба си Рея, който бе последван от кикот. Рязко се обърна и видя Ясна. Наметната с мантия и с искряща усмивка на лице. - Здравей!
- Здравей и на теб! На какво да се подхлъзна? 
- На лигата си.
Все пак имаше една капка слюнка в ъгълчето на устата ѝ. Рея тактично я забърса с ръкав. Под тактично да се разбира, че само тя си мислеше, че никой друг не я забелязва, въпреки че бе лице в лице със Соколова.
- Е, няма ли поне да влезеш. Тъкмо мислех и аз да пазарувам.
- Метла ли ще си купуваш? 
Този път изненадата не можеше да бъде скрита. Веждите на гъркинята се вдигнаха високо от почуда. Метлите бяха скъпи. Доста скъпи. Общо взето, като дойде момента да си купиш метла или си от някое богаташко семейство или са години прекаране в спестяване. Рея - все още не бе успяла да отдели достатъчно за своя метла.
- Не, разбира се. Не ти трябва нова метла, за да си добър играч.
- Така е. 
Ясна хвана за ръкава черното буреносно петно и бутна вратата, все едно си влизаше у дома.
- А, Ясна. Каква приятна изненада! - възкликна една от тризначките.
- Познаваш ли ги? - прошепна Рея.
- Засичали сме се.
- Оу. - момичето леко се приведе, опитвайки се да се скрие зад гърба на момичето то дом Лъч. Нея със сигурност не я познаваха в този магазин и това поради някаква причина я смути. 
- Какво ще бъде?
- Комплект за почистване на метла за мен и за моята съперчника търсачка.
- О! Още един търсач. Невероятно. Трудна позиция сте си избрали.
- За какво ми е това?
- Повярвай ми, никой не се грижи за училищните метли. Миналата година, твоята беше в трагично състояние. Ако полагаш някаква грижа към метлата си, може и да успееш да се справиш тази година с хващането на снича.
- Не разбирам защо искаш да те бия.
- А, не. - позасмя се Ясна. - Правя те достоен противник просто. 
Усмивката на Рея зейна като цепнатина по лицето ѝ. Главата ѝ се наклони напред и отправи предизвикателен поглед към съперничката си. За части от секундата от дете пред магазин за сладкиши, се бе превърнала в гладиатор, който искаше да излезе и да покаже най-доброто от себе си.
- Ясна, приятелката ти, гледа малко странно.
- Споко. Когато има намесен куидич, не хапе.

Беше отвъд объркана. Не разбираше това чуждо поведение. Разбра хумора, но все още не можеше да асимилира ситуацията, за да може да се засмее. Отне няколко секунди на усмивката на Рея да изгрее и след това и да възпроизведе очаквания звук, заради объркването ѝ в ситуацията обаче, смехът ѝ излезе нервен. 
Подарък. 
Всеки обичаше да получава подаръци, или поне така смяташе гъркинята. Именно заради това Коледа и рождените дни бяха толкова прекрасни. Подаръци. Да, да и време със семейството, но когато сте една сюрия хора, малко ти писва да се събирате по поводи.
Да, Коледа и рождени дни. Когато са отделно получаваш подаръци по два пъти в годината. Ако имаш имен ден - може би три? Рея обаче бе родена близо до зимният празник, което автоматично означаваше, че подаръците за Коледа и рождения ден се полимеризираха в едно. 
Дали пък това сега нямаше да е позакъснял подарък за рожден ден?
Рея присви долната си устна, след като се смя нервно достатъчно време, че да я изгледат странно две от продавачките. Стана мило. Много мило. Човек, който не я познаваше толкова добре ѝ подаряваше вещ свързана с куидич. КУИДИЧ. Даже две! Искаше ѝ се да откаже, защото нямаше да е учтиво да приеме този дар, обаче беше безсилна пред чуждото категорично решение, за това просто промълви:
- Благодаря. - беше тихо, очите ѝ все още бяха оцъклени и долната ѝ устна леко извита навън трепна нежно.
- Ох, къде ми е апарата?! - Ясна заметна чантата си отпред и започна трескаво да рови. В тази чанта имаше бая неща, защото едва ли не до лактите си бе потънала в нея.
- Защо ти е?
- Изглеждаш все едно ще ревнеш, поне да го имам заснето! - малко остане и да си пъхне цялата глава вътре и лилавата феерия от коси да изчезне завинаги.
- Аз не плача! - Рея скръсти ръце и отправи злобен поглед.
- Трябва да си видиш лицето. Ето я! Ееее. Върни си физиономията. Добре, забрави.
- Може да си направим снимка заедно на фона на Нимбус 2001! - прозвуча твърде ентусиазирана, но бързо смири лицето и тялото си, скръсти обратно ръце и въведе сериозната си физиономия. - Така де. Мисля, че ще е яко, а след това аз ще те почерпя в Съновидение имат много готин горещ сладолед. Какво ще кажеш?


___________________________________________
Покупка на:
Комплект за поддръжка на метла. Пакет, в който се включва лак за полиране на дръжка на метла, ножици за подрязване на клонки и паста за смазване на металния обков.
Цена: 18, галеона, бонус: 2 т. издръжливост

Нуждая се от хубава метла, с която да впечатля Хер Люба. Моля изпратете една Чистометка 17 до Мунгав. На името на Ясен Тошев.

Сребърна стрела 10.
Цена: 36 галеона, бонус: 3 т. издръжливост.

@Ясна Соколова
- Симо, хайде дееее!
 - Ох, добре бе, казах добре!
 Ясна беше хванала здраво за китката Симо, докато го водеше (и почти влачеше) към "Харпията". Обичаше да кисне тук всеки път като идваха, говореше си за метли с която сестра от собственичките-тризначки ѝ паднеше. Момчето ясно си спомняше последния път - англичаните точно бяха паднали и Ясна беше в някакъв луд възторг (в продължение на няколко дни), така че разпалено беше обяснявала на Петра за метлата, която искаше, щото някоя си Луси Хърст имала същата, и прочее, и прочее, а пък Петра само бе кимала глава с някакво половинчато разбиране. Всички знаеха, че тия трите от куидич не разбираха, но нали и Симо сега навлизаше, та хич не му влизаше в работата. 
 Беше ѝ обещал преди да тръгнат, да. С влизането малкото звънче над вратата задрънка силно, тъй като Ясна си влезе точно като у дома си. Тя си беше у дома.
 В магазина имаше само няколко души, но трите сестри тактически се сновяха около всички тях, с малко късмет винаги успяваха да примамят някого да си купи по нещо, независимо дали беше любител на летенето или не. Зорница забеляза новите посетители и тутакси се появи.
 - Я, госпожице Соколова, за нас е удоволствие!
 - Удоволствието е мое - ухили се розовелката. Очите ѝ светеха както всеки път, когато бяха тук. - Днес само разглеждам, скоро обаче ще си сменям метлата.
 - Дори и Нимбусите се пенсионират, даааа, пак ще се виждаме - закима продавачката и я опъти към новите модели, след което се върна обратно. - ...а Вас не съм Ви виждала тук май, мхммм?
 Зорница се обърна към Симо, който съвсем не беше подготвен за тази интеракция. 
 - Така е, да...
 - Нещо търсите ли си? Сигурна съм, че ето тази...
 - Не, не, само я придружавам, не съм по метлите. Моята старата е добре... - опита да прекъсне Манев сестрата, но тя просто продължи да говори през него.
 - ...ще Ви свърши добра работа в уроците, а пък тази... - тя грабна някаква дървена кутия от един рафт встрани и я отвори - ...ще Ви послужи за предстоящия мач!
 Кутията скръцна и отвътре се показа:
 - Чисто нова "Нимбус 2001"! - извика Ясна иззад Симо и го избута настрани, за да я види по-отблизо.
 - Ама ти си ѝ казала ли? - Симо изгледа Ясна повече гневно, отколкото въпросително. Ясна се усмихна и бузите ѝ се изчервиха. Тя беше много горда, че Манев се бе навил да играе на шампионата. Беше го работила от втори курс, но той все се бе инатил.
 - ...по принцип я продаваме за малко по-скъпо, но понеже бях известена за Вашето бъдещо начинание, можем да Ви я предложим за 67 галеона чисто!
 Да, Зорница нещо му бе обяснявала досега, но седмокурсникът вече бе възприел гласа ѝ за фонов шум в този магазин.
 - Ще я вземеш ли? - Ясна сякаш му се примоли, като че ли беше за нея, а не за него. 
 Дойде му да откаже по инерция - беше го правил в продължение на години. Метлата му от първи курс му вършеше прекрасна работа. Е да, трудно спираше и понякога губеше височина, но му беше първата. Сантименталист по душа.
 Отказа ли?
 Не.
 - Взимам я.
 Не искаше да разочарова отбора. Не искаше да разочарова и Ясна. Но най-вече не искаше да разочарова себе си - може би метлата щеше да му е от полза.
 Когато излязоха от магазина, Симо държеше в ръце новата си придобивка. Не беше най-новият модел, но беше една от най-добрите на пазара. А и майка му му беше пратила една идея повече пари миналата седмица.
 - Нали знаеш, че те излъга за промоцията? - подсмихна се Ясна някъде зад Симо. 
 Момчето се обърна. Ръцете му с внимание държаха дръжката от тъмно дърво.
 - Естествено, че знаех, вие, летачите, сте си шмекери по душа всичките.





(един Нимбус, моля :D)