Банята с бронзовите чешми

Чувството на усамотеност не можеше да съществува по някаква причина в това училище. Почти винаги, постоянно се намираше някой натрапник, който да се натика на същото място, което искаш и ти, и да ти пречи с присъствието си. Явно това беше една от запазените черти на учениците тук, за съжаление. Особено сега с всички тези вийли наоколо.
 
Уж нямаше как да стане по-зле, но ето, че всъщност можеше.
 
Може би беше изненадващо, че Боршош се престрашила отново да отиде точно в тази баня с бронзови чешми, след последния кошмар, който беше преживяла там. Още имаше кошмари и потръпваше, когато си спомнеше за насилието, което Орлова така нагло ѝ беше причинила.
 
И все пак най-лесният начин да преодолееш страха си от място е, когато отидеш отново там, колкото ѝ ужасно да ти се струва. Поне така говореха всички психолози и сценаристи на мъгълски филми. Значи все трябваше да има нещо вярно в тази теория, нали?
 
Е, скоро щяхме да го проверим. Всъщност дори още днес.
 
Момичето си облече и се недоволство и бавни крачки се запъти към целта. Макар че продължаваше да не иска да го прави. Но твърде лесно и бързо се стигаше до тук. Въпреки че се поколеба дали да прекрачи прага на банята, все пак вече беше дошла до нея. Щеше да е твърде глупаво, да се обърне и върне.
 
Все пак нямаше как да стане нищо по-лошо, от това което вече се беше случвало, нали?
 
Но разбира се, нямаше как да е сама тук, но пък определено и не очакваше да види точно Исмаил на подобно място.  Явно наистина имаше нещо повече от само една интересна бронзова чешма в тази баня, защото и двата пъти, в които Боршош, се беше решила да дойде, виждаше все хора, които не очакваше, че ще имат интерес точно към подобно място, но и на които знаеше имената, и знаеше неща за тях, а се брояха на пръсти учениците, които можеха да се „похвалят с тази чест“.
 
-Защото съм като котка, мога да се поява без никой да разбере, от места, които никой не очаква – все пак, когато едно от любимите ти занимания е да сталкваш обекта на желанията си, с който сте приятели, започваш да придобиваш разни странни умения.
 
Разбира се, че Николет нямаше как да не го изгледа отгоре-до долу. Все пак „котките“, дори и да бяха 1 и 50 на височина, обичаха да „изследват всичко около тях“ като първо го разгледат и фиксират с поглед, а после, ако го сметнат за достатъчно интересно и да си поиграят с него.
 
-Знам, че нямаш търпение това място и всичко наоколо да изгори, но ще трябва да почакаш още малко. Няма да е днес – Щеше да е повече от забавно, ако наистина всичко изгори. Боршош щеше да е повече от щастлива, да е човека, който да го направи, защото никога нямаше да спре да хейтва всичко тук. Всъщност хайде почти всичко.
 
Всеки път забравяше имената на повечето от групата на Колимечков, някак си така и не ѝ се струваха достатъчно важни, за да си направи труда и да ги запомни. Кой знае може би някога и това щеше да стане. -Колко сладко, оставили са те сам. Явно дори и те се изморяват от присъствието ти. Една част от мен, не се изненадва. -засмя се на думите си.
 
Все пак трябваше да преодолее „страха си“ от това място, нали? -Всъщност, днес явно имаш късмет, ще взема да се престраша, да вляза и аз, макар че като те знам, това е повече от ужасна идея и най-вероятно ще съжалявам за това цял живот.

Двама са малко, а трима са парти…

Не беше ли това едно от мотото на обикновените хора, което изскачаше от всяка втора драма в тяхна книга или филм. Особено в тийн филмите, поне тези които Николет беше гледала.

-Всъщност наистина нямах намерение да правя парти, а да сме само двамата, но не предвидих, че някой натрапник може да се появи – Да, дори и най-добрите планове понякога имаха пробойни в тях. И в този случай това беше Исмаил. Всъщност пък от друга страна добре че беше той, а не някой от всички останали дразнители в училище. Все пак винаги можеше да е и по-зле.

Исмаил и Сандър говореха много и казваха толкова малко. Ужас. Типични мъже. Жалко че животът беше по-интересен с тях. Иначе всичко щеше да бъде много по-лесно, но пък ужасно скучно. Кой щеше да те дразни с глупавите си постъпки и думи ежедневно.

-О, Ис, мога да направя много неща, които не си очаквал и с които да те изненадам, но не мисля че би понесъл, което и да е било от тях. Твърде си…. ТИ! -  брюнетката за момент забрави за Сандър, който винаги е бил вторият най-важен обект в обсесивната ѝ Вселена, след нея самата. Обикновено щом той беше наоколо, нищо или никой друг не беше толкова важен и въпреки това Исмаил беше успял да му „открадне spotlight-a“ за малко. Отново го изгледа от горе до долу както тя само можеше да го направи. -Но винаги може да питаш, Сандър за тях. Със сигурност има какво да ти разкаже - побутна леко Викторович.

 И продължи все така развеселено и арогантно: -А и всички знаят че, куидичът е последното нещо, което ме интересува…. – всички знаеха че го гледаше само и единствено, когато Сандър участваше и всеки друг път тази „училищна дейност и забава“ изобщо не можеха да я впечатлят и да ѝ спечелят вниманието.

Брюнетката върна изцяло вниманието си отново върху Сандър и продължи закачливо оглеждайки от горе до долу и него: - … но явно така и така ще сме тримата тук и двамата ще сте с тези отвратителни бански, които явно сте намерили на някой мъгълски битак, на който са раздавали безплатни парцали, защо пък да не си направим … наистина някое друго… „парти“

Много по-нормалните хора от тях имаха един израз: „Събери двама идиота и едно хубаво момиче заедно, и очаквай всичко да се случи“.

Точно така можеше да се определи и случващото се в момента.

Така и така планът на брюнетката се беше развалил, защото не бяха сами със Сандър, но това не означаваше, че толкова лесно щеше да се откаже от идеята си поне за малко да си прекара добре на това ужасно и противно място. Дори и светът да свършеше, и да се преродеше отново, това нямаше по никакъв начин да спаси Мунгав. Щеше да бъде все толкова зле. Може би дори и по-зле.

Не, всъщност това не беше възможно, защото реално се намираха в същински и реален Ад на Земята.

Наистина какво по-хубаво имаше от това, когато живееш и учиш в най-тъпото и гадно училище в света, което дори се е превърнало вече и в затвор.. Когато денят ти е бил достатъчно скапан от този факт и когато обектът, върху който си обсебен от години е около теб. Вярно, в момента имаше и бонус към него, но определено „бонус“, за който брюнетката нямаше толкова против, колкото и странно да звучеше това за някой с нейните претенции и недоволства към всичко, което съществува или диша.

-Е, хайде, Сандър, вземи пример от Ис, иначе, ще дам цялата водка само на него. – през цялото време дали нарочно или не, цялото ѝ внимание беше единствено върху Колимечков. Всъщност една огромна част от нея, го направи само, за да накара Викторович, да се издразни и да ѝ обърне още повече внимание.

Приближи се бавно до Ис и прокара пръсти пред косата му. Усмихна му се лукаво. Доближи се на едва няколко милиметра от лицето му, прокарвайки пръст по него. Дори и по устните му и му даде да отпие още няколко глътки от бутилката с водка. -Тъй като съм единственото момиче сред вас, трябва да се постараете, за да ме забавлявате както трябва.

Все пак никога не можеше, а и не искаше да се задоволява с малко неща. Всъщност нямаше и нищо против да види това шоу отново или дори да види още много повече от него. Все пак просто не беше лесно да си момиче с много претенции към всичко и всички.

Точно за това нямаше нищо против да направи всичко дори още по-забавно. А това точно в тази обстановка изобщо нямаше да ѝ е трудно.

Момичето се приближи още по-близо до Исмаил и погледа ѝ не се отместваше от него. Доближи отново бутилката до устните му, но преди да успее да отпие от нея, Николет я дръпна и се засмя игриво. -Няма да ти е толкова лесно, Ис – Или пък всъщност щеше да му бъде. -Трябва да изчакаш още малко.

Прокара пръсти през косата му и без дори да му даде шанс, да ѝ каже каквото ѝ да било, просто го целуна. Сигурно това беше последното нещо, което Колимечков би очаквал точно от нея, но пък момичето нямаше как също да отрече, че ѝ хареса повече от очакваното.

След това Николет се засмя сама на действията си и отпи няколко глътки от бутилката, а след това я подаде и към Исмаил, за да направи същото.

Веднага след това вниманието ѝ изцяло се върна обратно на Сандър и брюнетката се приближи до него. -Нали не си мислиш, че ще те забравя. Това никога няма да се случи. – Без да се замисля, направо впи устните си в неговите и някак си не искаше този момент да свършва. Нямаше нищо против времето навсякъде наоколо да спре и всичко да си остане точно така както е в момента, но тава за жалост беше невъзможно.

Отдръпна се на милиметри от него и му се усмихна, подавайки му бутилката с водка и без да сваля погледа си от него. -Е, сега не мислите ли, че партито ни стана още по-забавно?

Сигурно щеше да прозвучи странно, но едно от малкото неща, които някога ѝ бяха харесвали в това скучно училище, в което се намираше по принуда, беше именно това шоу, което наблюдаваше между Сандър и Ис в момента. Всъщност нека да бъдем реалисти, кой не би го харесал.

Дори така за момент забрави колко много ненавижда Мунгав и всяко кътче, и дребно детайлче от него. А това беше доста трудно постижимо за едно красиво хейтърче като нея.

И все пак нямаше как да не се набута между тях, въпреки че нямаше никакъв проблем да погледа шоуто им още малко. Все пак си беше интересно и забавно за гледане.

-Е, тогава е хубаво, че вече знаеш -  усмихна се лукаво и на двамата. Истина беше че нейните партита свършваха не подобен забавен за всички начин, ами с убийството или осакатяването на някой, но пък и в това си имаше доста голяма доза забава поне за нея самата.

-Щяхме да те поканим по-рано, ако знаехме че ще ти хареса толкова – Каза го всъщност на себе си, защото колкото и иронично да беше в случая, всичко което се случваше в момента между нея и Сандър, и всъщност, и между тримата, беше само и единствено заради това че Исмаил се беше озовал съвсем случайно на същото място и беше откликнал на „идеята за партито им“. За няколко минути забрави всичките си мисли, докато усещаше целувките на Ис, дори за момент изстена тихичко.

Прийска ѝ се да си открадне още целувка от Сандър, защото знаеше че всичко между тях беше твърде сложно и сигурно той нямаше да иска това да се повтори скоро, за това трябваше да се възползва от приятния момент и ситуация. Целувката ѝ сега беше нежна експлозия от страст и нежност, преплетена с жажда за още и още.  Колкото по-невъзможно беше всичко между тях, толкова повече го искаше, но с нейния късмет надали щеше да го получи.

Всичко в моментът беше твърде хубаво, за да продължи още дълго.