Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
4 posters

    Боклучарникът

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 12:08 am


    @Яна Вълканова



    Колкото и добре да живее човек, рано или късно от някъде се появява момиче да го задърпа на някакво си приключение.
    Днешният ден не беше изключение. Даргов се бе облегнал на моста между кулите запалил цигара, когато една познайница цъфна от нищото. Лудото Янче с откачените идеи се беше ухилило малко в повече. Тя пък... нали уж не харесваше това място? Такова впечатление му бе останало от всичко което бе подочувал.
    - Кво става мацка?
    - Боромирее!! Точно теб търсех.

    Скръц, скръц.
    Бранимир скръцна със зъби и я погледна не особено щастливо. Пет години, познаваха се пет години и дори света на се разпадаше, тя името му правилно надали щеше да произнесе.
    - Да бе, повярвах ти.
    - Дааа. Ще ми помогнеш ли с една задачка?
    - Не. - как ли пък не, щеше да си разваля спокойствието за да помага на някого с нещо.
    В краката на Яна се отърка дебела котка,по - дебела от обичайното си дебело котешко състояние. Измяука сладко и дори шумно замърка
    - Балтазар остави леличката, тя бърза.
    - Леличка ли? Боромирее! - Яна го хвана за блузата и го затегли на някъде. Беше по - силна от колкото изглеждаше макар и да бе почти 50 сантиметра по - ниска от него. Почти.
    - Къде ме водиш?
    - На едно място , което много ми напомня за теб.
    Аха...?! Яна беше спряла да го дърпа, а той вече вървеше с нея. Или по - скоро почти пред нея, като тя подтичваше за да догони големите му крачки. Бедното дребосъче.
    Под зорките й напътствия той прескочи някакво липсващо стъпало и двамата влязоха в стая пълна с... 
    - Тук има боклуци? - подметна Даргов с кисела физиономия.
    - И антики. - добави Яна услужливо.
    - И на кое ти напомням?
    - Да.
    Издиша дима си от цигата в лицето й, като хвана една шапка от близката купчина - жабешко зелена с жабешки очички и усмивка - и я тури на главата на момичето, след което я потупа като кученце и я загледа с една от своите психопатски усмивки.

    Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Съб Авг 19, 2023 12:45 am


    Яна се превърна в това, което пушачите наричат „овца в мъгла” и закашля, затваряйки очи, за да ги спаси от лютивия дим. Междувременно се опита да фрасне, Бранимир, но той просто опря длан в челото ѝ, докато нейните ръце се опитваха да го достигнат. Без успех, разбира се, но не и без желание.

    - Квакто и да е – въздъхна накрая момичето и отстъпи крачка назад, размахвайки длан пред лицето си – Хайде, миризливке мила, да действаме.
    - Миризливка, сериозно? - още дим в лицето ѝ.
    - Що, по вашия край как им викат? Вонещица? Смърдележ?
    - Какво е смърдележ, откачалке?
    - Де да знам, тъкмо си го измислих, ама ти лепна като изработено за теб специално! Даже може да си запишеш някъде, че ти го подарявам. Ау, бе!

    Беше дръпнал шапката още по-надолу и „полите” ѝ пречеха на каквото и зрение да имаше да върши някаква работа. Яна се завъртя няколко пъти като четиригодишно, на което някой е сипал малко ракия „да си близне” и накрая се блъсна челно в Боромир, случайно забивайки лакът в корема му. Или поне си мислеше, че там го е забила, забравяйки разликата във височината им.

    Чу се рязко поемане на въздух.

    - Опа!
    - Ще ме осакатиш, бе! – изсъска през зъби момчето, което само по някакво чудо не си беше глътнало цигарата.
    - Чувала съм, че ако легнеш по гръб се възстановяваш по-бързо – грейна в усмивка Вълканова.
    - Ти май си по-луда, отколкото изглеждаш, а? – видя се, че няма да ядат жито в скоро време, Даргов се поизправи.
    - Бедна ти е фантастиката колко точно. Ако няма да умираш драматично, вземи да ми помогнеш малко, че тая пишеща машина няма да се намери сама.

    И започна да рови в една от купчините, защото все пак за това бе дошла. Защо домъкна Боромир със себе си не беше много ясно дори за нея. Май беше решила, че има нужда от малко разнообразяване на ежедневието. Той, не тя, нейното си беше достатъчно разнообразно и без това, все пак го прекарваше предимно в собствената си компания.

    Ина Янакиева, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 5:47 am


    Янчето беше откачена, беше досадна и все пак бе по - добра компания от някои други хора с които можеше човек да се засече из проклетото училище. Което той разбира се нямаше да изрече на глас, ако ще и Круцио да използваха срещу него.
    Такива неща не ги признаваше, беше му... под нивото.
    "То па едно ниво" , изрече гласче в него.

    - И какво търсиш, откачалке?
    - Пишеща машина, миризливке! 
    - За какво път ти е това?

    Тя съвсем се бе бъгнала. Пишеща машина. Кой наоколо ползваше това или имаше нужда от това. Да не говорим, че всички мъгълски предмети бяха изхвърлени тук през последните месеци, след като предметът "Мъгълознание"  бе премахнат от програмата им.
    Даргов винаги го бе намирал за забавен предмет. Може би защото му бе смешно как ги изпитват за неща като микровълнова, климатик, телефон и други подобни. Милите, сладки чистокръвни лигльовци си нямаха  и на идея какво са повечето от тези неща.
    Малка част от тях притежаваха модерни уреди и бяха преминали в 21 век. Повечето си бяха замръзнали някъде в началото на 20. И все още си пускаха сови, вместо едно съобщение в месенджър или дискорд.
    Пък бедните и за инстаграм не бяха чували! Живи да ги оплачеш.
    - Я дръж тва! - Яна набута в ръцете му някаква чанта, която мистериозно помръдна.
    - Абе Янче... боклука ти мърда.
    - Ще те разочаровам, но не си мой тип. - тя му се усмихна и го погледна, но после също забеляза, че чантата мърда.

    Доста непохватно Даргов й метна чантата, като тя я улови, а след това изпусна и отскочи настрани. И двамата гледаха с ужас защо проклетия плат на поне 20 години с мръсни петна по себе си мърда.
    Бранимир извади пръчката си, като я насочи към сака на земята. Яна също бе приготвила своята, като се намираше противоположно срещу него. Двамата си размениха погледи. Никой обаче не атакува все още.
    Платът отново се размърда.
    - Отвори го. - каза Яна.
    - Ти го отвори!
    - Нали си мъж! Чакай забравих с кого говоря.
    - Абе я да... те пратя по троловете, а? 

    Докато двамата се караха ципа на чантата помръдна и от там се измъкна една кремава топка козина. Просто топка козина. Която кихна. Издаде бръмчащ звук и плъзна розов език по пода сякаш да намери храна, след което се обърна към Яна с големи очи. Шибан пухкавел..!

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Съб Авг 19, 2023 5:47 pm


    Само дето не се превърна в локва и не се разтече на земята. Обожаваше всякакви животни, особено такива с козина, а пухкавелите представляваха основно това. Звукът, който издаде Яна не бе възможно да е човешки и тя самата го осъзнаваше, но наоколо нямаше прилеп, който да преведе какво трябваше да означава. Във всеки случай бе толкова високочестотен, че на Бранимир му се наложи да си запуши едното ухо.

    - Спука ми тъпанчето и ще ми плащаш вредни!
    - Я не се лигави, виж го какво е сладко-о-о! – тя приклекна до животинката и протегна ръце към нея – Дали мога да си го взема? Ще го кръстя Вельо.
    - Първо, защо би го взела? Второ, защо би го кръстила Вельо? – Даргов наблюдаваше сладката сценка с типично за него равнодушие.
    - Защото Пуккавельо е твърде дълго, разбира се – Яна завъртя очи – О, не се притеснявай, Велко-пухкавелко, зная, че търсиш сополи, но този е твърде голям за теб.

    Наложи се да залегне, защото момчето реши да я замери с нещо, което наподобяваше чорап. Колкото и да искаше да е свободно духче, осъзнаваше, че не е възможно точно в момента и затова пропусна. Нагушка създанието и след това го намести на рамото си, с което заприлича на странен пират с още по-странен папагал. Вельо веднага реши да провери дали може да си намери ушна кал, та се наложи да плесне изстрелялото се езиче. Беше си чистила ушите тази сутрин, но проверката не бе нещо, което щеше да ѝ се понрави.

    - После ще те занеса при дядо Ставри – сподели му, докато се запътваше към нова купчина боклуци неща - Сигурна съм, че ще ти намери място във фермата, ако не, ще дойдеш при мен. Не зная как ще се разберете с Чедър обаче...
    - Какво си мърмориш там, Вълканова?
    - Не говоря на теб, смърдележче, макар че бих те завела при дядо Ставри, определено си като за ферма.
    - Говори по-силно.
    - А, не е мой проблем, че оглушаваш. Да ти дам ли Велко, ще ти изчисти ушната кал за нула време?
    - Ще ти дам аз на теб една ушна кал.
    - Иу, пас съм, благодаря.

    Имаше нещо очарователно в общуването с това момче, сигурно защото не си се връзваха и им беше не неприятно да прекарват време заедно, макар че не биха го признали.

    Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 10:43 pm


    - Що бе? Чух че са ти фетиш. - върна й го Даргов, като започна да обикаля наоколо и да оглежда както има. Яна метна по него някаква топка, а Пухкавела се сгуши до врата й. Защо момичетата винаги харесваха тези животни? Бяха една топка козина. Все едно Балтазар бе изплюла нещо с очи и език.
    - Та за какво ти е пишеща машина, Яницо?
    - Яница ще викаш на майка ти. И какво според теб прави един човек с пишеща машина.
    - В 21 век? Гледа я умно и се чуди защо това нещо е пред него вместо лаптоп.
    - Но тук, умнико, няма как да се намери лаптоп.
    - Не си го пожелала - не си го намерила.

    Пухкавела стрелна език към него и облиза косата му. Даргов го плесна през... езика и изгледа кръвнишки. Дори и на Балтазар не позволяваше да му пипа косата и да я ближе. Какво пък оставаше на една боклучава топка.
    - Може би ти трябва да го задържиш.
    - Как ли пък не. Дръж си чудовището.
    - МЯЯУ. - Балтазар беше съгласна, искаше да си остане единствена дама на сърцето му. Или искаше внимание, защото се просна на пода и вдигна краче да се мие. Котки.

    Наоколо бе пълно с какво ли не. За едни боклук, за други щастие, бяха казали мъгълите. Но кой за бога имаше нужда от... гумено пате, плетена чанта с гъби и петдесет чифта чорапи. И то май бе само началото. Не разбираше как се очаква да намери нещо наоколо.
    - Акцио пишеща машина.
    - Такъв си идиот.
    - Благодаря, ти по - добра идея имаш ли. - излая дългуча срещу момичето.
    - Да... Търси.
    Ласкавите им коментари бяха заменени от малко по - хапливи, като той определено не стимулираше креативната й страна достатъчно. Може би защото Бранимир креативна страна не притежаваше.
    Обаче май притежаваше усет да намира нещо. 
    Мръдна едно старо и тежко  бюро и мина по едно малко появило се "коридорче", което доведе до задънена улица - стена.
    По стената обаче висяха плакати и картини. Какви ли не при това от които явно никой не бе имал нужда. Дебела котка, жена по бански в изкусителна поза и на плаката пишеше "МАГсим", някаква изреска от кулинарно списание. Стар магьосник четящх книга с лупа.
    От един почти двуметров плакат куофъл си подаваха българският национален отбор по куидич от преди 10 години. Тея хора бяха ли все още живи, замисли се Даргов.
    - Откри ли нещо? СВЕТИ КИКИМОРИ! - Яна се бе намърдала в малкото пространство за да погледне стената. И отново писна.
    Той запуши ухо и затвори едното си око, а с другото я погледна. Какво пак.. още един пухкавел ли бе открила? Или си пищеше за спорта?
    Но това, което Даргов не знаеше е слабостта на малкото Янче - един хубав актьор, чийто портрет смигваше от един от плакатите, докато беше облечен в прилепнал костюм на Супермен.

    Илияна Георгиева and Алина Старков харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Съб Авг 19, 2023 11:15 pm


    Това беше той – любовта на живота ѝ. Беше се заклела, че като порасне ще се омъжи за него. Да, да, прекрасно осъзнаваше, че това няма как да се случи нито в този, нито пък в някой друг живот, но това не пречеше да си мечтае, нали? О, Хенри! О, Кавил! О, о,о! Като Супермен дори не ѝ беше най-любим, но пак беше красив като картинка (и само на картинка щеше да го гледа цял живот, мхм) и... Трябваше да бъде неин.

    - Свали ми го, Боромире, мо-о-о-оля! – тя сръчка момчето с лакът.
    - Оу! Свали си го сама – Даргов си потърка ребрата, тия лакти бяха остри.
    - Не мога, не знам дали си забелязъл, но съм ниска.

    За разлика от косата си и упорития ѝ растеж, ръстта на Яна не можеше да се нарече внушителен. Тялото ѝ като че ли не си даваше много зор да дърпа на височина и около метър и петдесет и два-три му се струваше достатъчно. Естествено, това не се нравеше на Вълканова, която постоянно трябваше да се повдига на пръсти или да влачи табуретки, върху които да се качва... или да извива врат, когато се налагаше да гледа дългучи като този.
    Този дългуч, разбира се, се направи, че я оглежда старателно от глава до пети, нищо, че разстоянието между двете не бе кой знае какво. Кратък оглед беше, искам да кажа. После закри устните си с пръсти, сякаш бе в шок от откритието и ахна:

    - Верно си ниска!
    - Почти като стандартите ти – завъртя очи тя и застана на „Ф” – Ще ми го свалиш ли, или ще ме вдигнеш аз да си го сваля?
    - Да те вдигна? Като Симба? Тц, няма. Освен ако не е за да те хвърля после, не виждам защо да те вдигам.
    - Хубаво, сама ще си го взема.

    Не беше очаквала нещо по-различно, но трябваше все пак да опита, току-виж се навил. Боромир беше упорито магаре и тя уважаваше това, но си искаше Хенри. Щеше да си го закачи на стената в спалнята, за да бди над нея докато спи. Първо трябваше да си го вземе явно.

    И Яна заподскача като енот, който се опитва да достигне дръжката на прозореца.

    Илияна Георгиева, Ина Янакиева and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 21, 2023 7:14 pm


    Боклучарникът Throw-simba

    Седеше настрани и гледаше малкото Янче да подскача с цел да стигне своят възлюбен. Колко му беше да си палне цигарата и да я приближи до листа хартия на стената... 
    Дали щеше да бъде придружен с още писъци. "Ооо неее, Хенрии! Любов моя! Ще те спася" и Янчето тегли едно Аугаменти на своята любов, правейки го мокър, колкото той нея.

    - Боромиреее, моооляя! - тя спря да подскача и го погледна.
    - Не чух добре. По - силно може ли? - докосна ухото си, а между устните му продължаваше да се намира цигара. Човек да се чуди дали не си бе омагьосал една вечна да му краси особата.
    - Гррр. - Яна го изгледа кисело и посочи плаката сякаш той трябваше да се подчини. 
    Двамата се гледаха в продължение на цяла минута, като нито той трепваше, нито тя се отказваше. За какво пък й беше тоя напомпан бабаит с бебешко лице? Беше наясно кой е, гледаше достатъчно мъгълски филми и сериали. Ама баш Супермен... тц.
    - Вълшебната думичка, Яна.
    - Веднага.

    Засмя се. Гърлен, задавен смях. Само заради точно това щеше да й помогне. Въпрос бе... Едно - да й го свали сам. Две - да я вдигне да си го свали сама и после да я хвърли на пода или в някоя купчина с дрехи. Три - да й намери стълбичка.
    - Ще ти потърся стълба. - шегуваше се. Нямаше намерение да си хаби енергията за нещо такова. И колкото и да го изкушаваше да я вдигне докато тя сваля с обожание плаката, то и това си изискваше някакво по - голямо усилие. Не че Яна не бе петдесет кила с мокри дрехи и камъни в джобовете.

    Лесно махна плаката от стената - бе залепен с някакво двойнозалепващо тиксо, което явно с годините беше сдало багажа. Цяло чудо, че все още си седеше тук този Хенри Кавил, а не бе полетял из боклучарника.
    Сгъна го на руло и й го връчи като пика в ръката, то тоя плакат май бе по - висок от нея в това състояние. 
    Намеси ръката й и плаката за да се увери. Стигаше до вратът й. Значи все пак почти колкото нея. Яна обаче не изглеждаше, че харесва докосването му и то за такова нещо.
    - Айде да и търсим пишещата машина, дребна. Вече си намери гадже, намери си домашен любимец... нека побързаме преди и бебе да си намериш или нещо такова. То какво ще го правиш тоя плакат или не искам да знам?

    Яна Вълканова, Галя Колева and Алина Старков харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Пон Авг 21, 2023 9:34 pm


    Каквото и да си мислеше, че правят момичетата с плакатите на любимите си актьори, певци, известни личности като цяло, то едва ли имаше нещо общо с реалността. В нея тези плакати обикновено се разполагаха на най-видно място в стаята и биваха съзерцавани с кравешки поглед. Също така им се споделяха тайни, разказваха им се интересни случки от ежедневието и понякога биваха милвани нежно, придружено от „О, (името на въпросната личност), само ти ме разбираш в този живот!”. Какво, вие не правите ли така? Странно.

    - Пропусна шапката – вметна с едва доловима въздишка.
    - Какво? А, ти още ли си с нея? – Бранимир за пореден път си дръпна от цигарата, сякаш това нещо нямаше край и начало.
    - Не, така си изглеждам обикновено, с жабоподобна глава съм си от малка.
    - Ти го каза. Не се забелязва разлика, честно казано.
    - Ще видим кой ще се смее последен като те ритна в пищяла.
    - Офертата да ти намеря стълба стои, ако наистина решиш да опиташ.

    Яна му показа един от пръстите на ръката си. После се завъртя на пета и започна да ровичка в друга купчина вехтории. Имаше наистина всичко, от стари мантии, неработещи опасноскопи и наплюващи топчета, до стари прахосмукачки и... диск с албум на Кичка Бодурова? Последното защо някой би си го носил в училище, за Вълканова щеше да си остане мистерия. Може би за да се фука, имайки предвид, че бе с автограф?

    Но не това бе най-странното нещо, което можеше да се намери тук явно. При отмятането на нещо, което приличаше на голямо платнище, отдолу лъсна (и наистина лъсна) бакърен казан. Формата му бе особена, тъй като не бе просто казан, ами от него излизаше дълга права тръба, завършваща със спираловидна тръба, която продължаваше надолу и образуваше нещо като правоъгълник. Яна веднага го разпозна, понеже един от дядовците ѝ имаше такъв.

    Бранимир подсвирна.

    - Ъм... как мислиш, дали са го конфискували от ученик, или някой преподавател си го крие тука и лятно време вари ракийца?

    Без определена причина си представи Желев да клечи до този казан и ѝ се прищя да може да изключва въображението си понякога. „Желевата пърцуца – събужда и замрялите сърца” бе следващото нещо, което се зароди в главата ѝ. Яна се сгъна на две, смеейки се на собствената си глупост, докато Борето* я гледаше така, сякаш и да е имал някакви съмнения, че може все пак да е нормална, те току-що са отлетели като миризливка в нощта.


    __________
    *на галено от Боромир

    Лилиян Кардамова, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Вто Авг 22, 2023 8:17 pm


    Ти да видиш, казанче за ракия. И то в едно доста добро състояние, ако можеше да се съди от външният вид. Дали работеше?
    Даргов го потупа с върха на обувката си, а звукът отекна в Боклучарникът, като една напевна светкавица.
    Той подсвирна отново, като също се зачуди кой ползва казана. Надали бе някоя от вийлите, кой ли преподавател би се решил на това... Откачалката Пеева по ГЗМС или Колева си почиваше с такива задачи след часовете... или онзи вампирясал старец.

    - Не знам, психо... ама по начина ти на хихикане май ще сме ние тея дето ще варят ракия.
    - Какво? Не... Защо пък не! Боклучарска сливова! - плесна с ръце тя, а Даргов се плесна по лицето. Май трябваше да спре да дава идеи, които тя всъщност решаваше да приложи на практика. Но една домашна и хубава ракия... защо не.
    Той не бе запознат с процеса на варене, но гугъл винаги беше твой приятел. Щеше да разучи... от къде щяха да вземат плодовете обаче? Щеше да е някакво епично крадене от кухнята, с тонове. Можеха ли да го направят? Ако трябва щеше да се измисли.

    Беше се умълчал, като никога, и просто гледаше казана. Дори не бе осъзнал, кога лудото Янче бе застанало до него. Гледаше го нагоре с някакъв мил поглед. Този тип погледи не вещаеха нищо доброто.
    - Каквото и да е - не. Намерихме ти кученце, взехме си плакат... може да си ходим.
    - Не! Все още не сме намерили пишещата машина, а и не е кученце ,а пухкавел, Бранимире! Но какво ще правим с казана?
    - Не е като да можем да го изнесем от тук. Но... варила ли си ракия? - почеса брадичката си и загаси цигарата си, като я хвърли на пода и видя там да лежи диска на Кичка Бодурова с който момичето се бе сблъскало по - рано.
    Вийлата на Пейо не мрънкаше ли, че любимият й диск на въпросната певица с автограф бил изчезнал? Каква трагедия. Щеше да се погрижи никога да не бъде открит.

    - И кога започваме да си правим ракийка? - попита Даргов, като идеята за домашна ракия - и нормален алкохол  в училището - започваше повече да се върти в главата му и да се навива. Ужас... защо се навиваше да прави нещо с лудото Янче? Момичето очевидно имаше нужда от помощ. И тази помощ, очевидно, не бе той - някой откачен почти колкото нея, но с по - малко мозъчни клетки.

    Яна Вълканова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Сря Авг 23, 2023 10:04 pm


    Имам чувството, че под „помощ” Даргов разбира по-скоро онази, която се изразява в това да те облекат с хубава ризка и затворят в приятна стая с меки стени. Не казвам, че това би се отразило зле на Яна, но и си мисля, че все още не е стигнала чак до там. Има време, може и да не е много, но има.

    - Ами, първо ще трябва да се сдобием с джибри. Тук някъде сигурно има дървени бурета или нещо такова?  - Яна се огледа насам-натам, сякаш някое буре ей сега щеше да се изтъркаля самичко от купчина боклуци.
    - За какво са ти? – Бранимир я изгледа изотгоре и сякаш я измери с поглед.
    Да не мислеше, че иска да се завира в бурета, че я зяпаше така?
    - За да не се обърка нещо при ферментацията. Плюс това ни трябват доста плодове... Освен ако не крадем от кухнята или оранжериите, не виждам как ще я бъде тази работа...

    Защо изобщо мислеше за варене на ракия? Сякаш не бе достатъчно, че ги караха да се правят на маймуни през половината ден в глупавата „Мелачка”, та само това оставаше – да я хванат, че произвежда алкохол незаконно. Всъщност, почти бе убедена, че не е виждала точка, която да  забранява производство на алкохол в правилника. Само за употреба. Тая за употребата като че ли много ученици (а бас ловя, че и преподаватели) много удобно не забелязваха. То и пушенето уж бе забранено, ама ей го Бранко пак пали цигарка. Как се качва това момче по стълбите до кулата без да си изплюе някой дроб е мистерия и за Яна, и за нас.

    - Ти вярно ли се нави да варим ракия? – това възхищение ли беше?
    - Е, да. Просто трябва да измислим как ще я направим... И как ще се казва. „Боклучарска” звучи на място, ама не е много привлекателно. „Брянковата кракоплетница” като че ли е по-добре...

    Помните ли това, дето го казах за помощта и че още има време? Май нямаше много време.

    Люба Бюлбулева, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 25, 2023 2:16 am


    Една малка част от него се надяваше Янчето да изкара акъл, достоен и за двама им. Да размърда буболечките в главата си и те да сложат стоп на откачената им идея. Уви, тя ставаше още по - сериозна... и той още повече се навиваше.
    Мамка му! Щеше да прави ракийчица, видяло се е. За първи път в живота си. 
    Дръпна от цигарата си и я завъртя между пръстите си, след което отново се завъртя около казана. Сякаш той щеше да му проговори и да му разкрие тайните си. Или по - скоро тайните за правенето на една хубава ракия. Било тя от грозде, сливи или каквото и да е.
    - Това с плодовете ще е проблем. - беше сигурен, че Вълканова може да се побере в този казан и дори права сигурно едва щеше да вижда какво се случва отвъд. Не че нея щеше да вари.

    Опитваше се да накара собственият си мозък да измисли нещо за плодовете от които щяха да имат нужда. Какъв бе шанса някъде наоколо - освен оранжериите - да има някоя неохраняема лехичка с това и онова, което можеха да смесят за тяхната амброзия.
    - Единственото, което ми хрумва е да пратя съобщение на едно другарче. - започна Даргов.
    - Знам, че си тъп, но чак толкова... Въздуха там горе май е неразреден-
    - Няма да казвам директно, че искам плодове за ракия! - сряза я кисело той и се смръщи насреща си по типичният за Даргов начин. Киселяк, отекна гласът на една друга негова познайница в съзнанието му. Не му пукаше.
    - Ще пратя едно кодирано... сравнително съобщение и ще искам много плодове. Разбира се няма да ни ги пращат по сова.
    - Ама разбира се! - изрече момичето саркастично. - То и това оставаше!
    - Ще накарам моя човек да ги донесе до една част на училището и после ти ще отидеш и ще ги домъкнеш тук.
    - Защо аз? Ти за какво си! То вярно, че с тези пилешки мускули... надали ще се справиш с няколко кила сливи. Или каквито и да е сливи.

    Туше... Даргов сякаш не намери какво да каже на това. Изненада? Изскърца със зъби и просто дръпна шапката й отново да закрие очите й.
    - По - добри идеи, откачалке? Ще ги измътиш тея сливи, кайсии и грозде? - подразни я, започвайки съвсем нов спор. Което си бе нещо съвсем нормално за тях.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Пет Авг 25, 2023 12:16 pm


    Не, ще ти ги извадя от… - накокошини се дребното момиче, дърпайки шапката нагоре, за да открие очите си, но една ръка запуши устата ѝ – Мафни фи ръфата, тъф такъф!
    Чудя се как ядеш мекички с тази мръсна уста – промърмори Даргов, клатейки глава в добра имитация на искрено възмущение. Трябваше да му сподели за МУШКАТО, щеше да му се получи много добре в „Театрални“.
    Фте ти отфапя тъфата ръфа, ако не я…

    Дланта на Бранимир се отмести и Яна му хвърли поглед, който ако бе копие, щеше да го прониже и забие в отсрещната стена като препарирана пеперуда. Не че имаше нещо пеперудено в това момче, освен предполагаема липса на мозък.

    Някои видове пеперуди нямат уста, знаеш ли? – сподели му Вълканова, докато демонстративно търкаше своята – Иска ми се да беше така и с някои видове хора – многозначително повдигане на вежди в неговата генерална посока (нагоре).
    Защо, как щеше да ми надуваш главата тогава? – не ѝ остана длъжен.

    Да не би да признаваш, че ти харесва да ти надувам главата? – дланите на Яна се залепиха за страните ѝ почти едновременно с физиономията, която човек прави, когато види сладко животинче, която се появи на лицето ѝ.
    - Почти толкова, колкото ми харесва да стъпвам по парчета от Лего.
    Че ти не го ли правиш това всяка сутрин, за да започнеш деня с добро настроение? Нищо де, аз пак си те… толерирам.

    Нямаше да му каже, че го харесва, защото въпреки че знаеше, че го харесва по някакъв начин, не би искала да го възприеме грешно и да си помисли нещо. Не го харесваше като Ян, ми е мисълта. Всъщност как харесваше Ян? Напоследък само при мисълта за него някакви крилати създания започваха да пърхат в стомаха ѝ. Определено не се чувстваше по същия начин спрямо Бранимир, но ѝ беше приятно да прекарват време заедно и да се дърлят, както си знаеха.

    Толерираш ме? – беше го хвърлила в размисли явно, защото премигваше като развален светофар.
    Да, Толемире, бранимирам те – избирателната дислексия на Яна се включи.
    Ти си съвършено луда!
    - Слава на всички богове и митични създания, иначе щеше да ми е много скучно! Навита съм за схемата с плодовете, между другото.

    Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 26, 2023 12:22 am


    Ако можеше да измисли някой и друг прякор за лудото Янче - щеше. Това обаче изискваше мозъчен капацитет с който той не разполагаше. Поне точно в момента. И без това му костваше голямо усилие да измисли това с плодовете. Щеше да му коства още по - голямо да прати реално закодираното съобщение до когото трябваше и да почнат да вкарват каквото трябва да се вкара в училището.
    - То много ясно, че си навита, като ти хлопа така дъската.
    - Един дол дренки сме! - грейна Яна срещу него с усмивка. Колкото и откачена и странна да беше Яна, едно не можеше да се отрече - беше красиво момиче. С хубави очи и усмивка. И диви вежди, ма кой ли е перфектен. Освен него.. кхм, разбира се.

    Погледаха още няколко минути казана, като Бранимир се чудеше дали някой друг го ползва наистина и дали ще си е на мястото и следващия път. Че ако домъкнеше 10 кила сливи за едното нищо до тук... на вийлите света щеше да им се види тесен. Щяха да танцуват отгоре им хоро, ако трябваше!
    - Добре, психо, да ти търсим машината. Имам среща по - късно.
    - Че дясната ти ръка си е тука, бе Борко!
    - Ама много ти знае устата на тебе! Ще ти потърся нещо и за това, сигурно ще намеря наоколо.
    - ИИУУ! 

    Той се изсмя на реакцията й след което дръпна някакъв шкаф сякаш с цел да скрие казана от някаква гледка, каквато и да е... на който му трябваше знаеше къде да си го намери. За тях може би щеше да е леко предизвикателство следващия път. Но Даргов се опита да направи една мисловна карта на мястото в главата си. Все пак не бе кръгъл идиот, само от части... нещо като две трети, да,  звучеше правдоподобно.
    - ЯНИИИЦООО!
    - БОРОМИРЕ!! Казах ти, че не съм Яница.
    - За мен пък си. - обви ръка около раменцата й, като по - скоро се облегна върху нея. Което колкото и "сладък"  жест да беше си бе убийствен за неговият кръст. Нещо сякаш изпука.. пусна я и докосна кръста си. Уфф, не беше лесно да си два метра, а и се закле, че лакътя й отново се бе насочил към части на тялото му, които нямаха нужда от повече удари.
    - Дръж си лактите под контрол. - процеди той, като се мръдна няколко крачки от нея, а Пухкавела се опита да докосне носът му с език, но той не бе тоолкова дълъг. Даргов се смръщи. - И опасното животно и него го дръж надалеч.
    - Ооо, ама те са точно където искам да бъдат и правят точно каквото искам да правя. Смешен Толемирчо!

    Яна Вълканова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Нед Авг 27, 2023 1:33 am


    - Я си търси машината там и недей много да знаеш!
    - Опитвам се, ти само намираш неща, с които да ме разсейваш!

    Позата „Буква Фъ” сигурно се предаваше от поколение на поколение на всяко женско същество – от майка към дъщеря, после към дъщерята на дъщерята и така цял живот. Иначе нямаше обяснение защо всички момичета я умееха така добре, без някой да ги е учил. То не е нещо кой знае какво, само да си сложиш ръцете на кръста, но има и излъчване, което върви с тази поза, което за момчетата е непостижимо. Фъ-то на Яна бе стопроцентово, ако ще и тя още да не бе съвсем жена и накара Бранимир да потръпне. На мъжете пък им е заложено като видят тая поза, някаква аларма в главата им да запищи: „Опасност! Опасност!”, карайки ги да бъдат нащрек, та това ви е обяснението. За потръпването и така нататък.

    След като го пържи с поглед известно време, Вълканова прецени, че това ще да е достатъчно. Той и без това не се впечатляваше особено, пък и в някои отношения беше тъп на гъдулка, ако и да си го толерираше такъв. Нямаше какво да се хаби.

    - Ходи да търсиш в оная купчина, аз продължавам тук. Разделяй и владей – рече му накрая и се обърна към купчината, до която стоеше.
    - Я пък как се разпореждаш с мен! – „възмути” се Бранимир.
    - Бас ловя, че би ти харесало някой да се разпорежда с теб – промърмори си Яна, но му хвърли един поглед през рамо, увенчан с повдигната вежда.
    - К`во?
    - Ти си к`во.

    Нещата не спираха да бъдат странни. Опаковка „МАГиягра – за да не ви увисва магията в неподходящ момент”, разгъваема антена от допотопно радио, биографията на някакъв магьосник, пъзел с Лили Иванова... Чудесата нямаха край просто.

    - По-вероятно да намерим преса за вестници, отколкото твоята проклета машина.
    - Това ще бъде страхотно и ако намериш, много ще се радвам.
    - Защо пък аз?
    - До тук интересните неща все ги намираш ти?
    - Само теб от къде те намерих не знам.
    - Бог ти ме изпрати.

    За наказание. Беше му я изпратил за наказание. Не че Яна вярваше в Господ, не съвсем, не изключваше възможността да съществува такъв или някакъв друг вид по-висша сила във Вселената. Също така знаеше че и да има такива неща, те едва ли биха се занимавали с нея, но бе забавно да се въобразява на пратеник. Че ако бе такъв наистина, по-скоро щеше да я е изпратил един господин с рога и спомен за бели криле, това вече е отделен въпрос.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 20

    Re: Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 3:54 am


    Да бе, Бог. Той самият беше атеист, не вярваше в Бог... висши сили - може би. Но каква по - висша сила от магията им трябваше? Може би нещото създало магията в техния свят? Някои стари магьоснически семейства вярваха в старите богове - Велес, Чернобог, Перун.... той? Той вярваше в Алеко Константинов на стотачката.

    Отново се бе отделил от лудото Янче, пратено му от Бога, и започна да се рови наоколо, като внимателно пипаше нещата. Нямаше намерение да си цапа ръчичките твърде много. А вече бе донесъл достатъчно късмет на севернячката. Какви ли не дарове й беше намерил.. изпратени от боговете.
    Зачуди се дали пък Яна не му бе някаква карма, наказание. Може би част от изпитание към някакво семейно проклятие. Това щеше да обясни и други жени в живота му - Арина, Люба, Лилиян. Хич не му вървеше. Откачалка до откачалка.

    - Откри ли нещо? - писна Янчето, за пореден десети път от както се бяха събрали.
    - Мозъка ти! Но ще ми трябва пинсета. - провикна се той на свой ред и се закашля. Имаше нужда от вода, но май само това не можеше да се намери наоколо. Всичко друго беше в изобилие - каквото душата ти иска, от пиле мляко или там каквото казваха мъгълите.

    Янчето дотича до него, сякаш наистина си търсеше мозъка. И носеше пинсети. ГОЛЕМИ пинсети, не от онея малките с които момичетата си скубеха веждите, а нещо приличащо на уред за мъчение. Не клещи, пинсети.
    - Я стой по-далеч от мен с това. - нареди Даргов, а Вълканова сложи една ръка на кръста си и с другата - с пинсетите - замаха към него.
    - Ще ти дам аз на теб едни пинсети. И ще ти излязат през носа.
    Лошото бе, че можеше наистина да му ги изкара през носа. Не искаше да знае от къде обаче ще ги вкара... Защо имаше чувство ,че черепа му нямаше да остане цял?
    - Яна. Машина. Машина. Яна. Търси. - може би прости думички щяха да помогнат? Надяваше се.
    - Даргов. Машина. Машина. Даргов. - брей, и тя можела да играе тази игра. 

    Пухкавела се опита да бръкне в ухото на Янчето, докато тя се разсейваше с Даргов. От докосването, момичето леко подскочи, а пинсетите паднаха на пода, като почти се забиха в обувката на Даргов... е почти, удариха го. Но той изсъска преувеличено. Сякаш казана за ракия му бе паднал отгоре.
    - Я се стегни бе Боромире, я виж какъв здрав мъж си. - перна го по гърба и се засмя момичето, а това почти го бутна в един куп с книги и мастилници. Беше се разсеял и свалил гарда и лекото побутване го запрати върху шкаф с мастилница, която разля и мастилото докосна ръката му и блузата му.. страхотно. Как това нещо все още не бе изсъхнало!?
    - Виж какво направи!!!
    - Ще се изпере! Малко содичка и лимонче и ще е като нова. - не, нямаше да се изпере. Но имаше магия за петна... как обаче й беше името на тази магия Даргов не знаеше, защото такива неща не го интересуваха. Бедничкият.
    - Това да не ти е кекс или коктейл, ма? - изръмжа недоволно като хвана някакъв парцал да опита да изчисти мастилото.

    Яна Вълканова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 31
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 18
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 16
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 14
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SausageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът CabbageБоклучарникът Chocolate 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Яна Вълканова Нед Авг 27, 2023 8:03 pm


    Беше толкова очарователно смотан, че нямаше как да не му се порадва известно време. Разбира се, парцалът не помогна особено на положението, вместо това само размаза допълнително мастилото, което накара Даргов да изрече думички, по принцип неподходящи за ушите на момиче. На Яна не ѝ пукаше, разбира се, защото самата тя употребяваше такива, когато бе сигурна, че наоколо няма възрастен, който да чуе и да ѝ направи забележка. Не разбираше защо не е проблем момчетата да говорят глупости, когато Вселената си е заслужила псувните, но момичетата трябваше да си мълчат. Даже още по-добре, направо да не се ядосват изобщо, защото и това не се възприемаше за много момичешко поведение. Тя явно беше някакво момиче-менте, иначе нямаше обяснение. Тя и половината други момичета в училището, де.

    - Стига си се мазал като прасе, борещо се с тиква и дай да те оправя – въздъхна накрая и извади магическата си пръчка, защото ѝ омръзна да го гледа как пуфти и сумти.
    - Можеш само да си мечтаеш, не се занимавам с откачалки! – отвърна ѝ той, продължавайки усилено да влошава цапаницата.
    - Ма то ти няма с какви други да се занимаваш, освен това – ИУ! Скърдж! – последното бе изречено с насочване на пръчката към петното, което изчезна – Ето, смотаняко, няма нужда да ми благодариш.
    - Нямах и такова намерение, все пак вината за това беше твоя.
    - Можеш да си ядеш ушите!

    След тази размяна на любезности двамата отново започнаха да тършуват, тъй като очевидно машината нямаше да дойде самичка.

    - Ау, Даргов, намерих ти богърта! – обади се Яна.
    - Какво намери, ма? – главата му се показа иззад поредната купчина н е щ а.
    - Ей го – посочи му прахосмукачката, която бе намерила – На боклук като теб няма какъв друг да му е страха. АУ!

    Уцели я с плажна топка, на която бяха нарисуван Спънджбоб и Патрик. Колко подходящо за случая, още двама олигофрени, които съдбата бе събрала по незнайни причини. Яна я засили обратно и отбягвайки топката, Бранимир се спъна в нещо, което изтрака познато. Когато отвориха кутията, отвътре лъсна нещото, което бяха търсили през цялото време – пишеща машина. Личеше си, че почти не е използвана, въпреки че бе доста стар модел, но въпреки последното си беше идеална за целите на Вълканова. Толкова се зарадва, че прегърна Бранимир, който нямаше време да отстъпи.

    - Благодаряяя, Боромире! – каза някъде около пъпа му – Я какъв късмет ми донесе!
    - Нали бях боклук? – отдръпна се от нея почти в същото време, в което тя го пусна.
    - Е, да , ама си по-скоро като ръждясала подкова, все пак вършиш някаква работа. А за училищния вестник мога ли да те привлека, как мислиш?
    - В никакъв случай!
    - Ще видим тази работа.



    К р а й

    Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Боклучарникът Coin10 26
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 15
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 12
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 13
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Боклучарникът HoneyБоклучарникът ChiliБоклучарникът CabbageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът SausageБоклучарникът MangoБоклучарникът Mint

    Re: Боклучарникът

    Писане by Симеон Манев Чет Сеп 07, 2023 3:27 pm


    @Ян Маджаров

    Случката с келпито нямаше да му се размине. Вийлата го беше пратила в Боклучарника и Симо вече вървеше към Южната кула. Не го бяха наказвали преди и това му носеше някакво неестествено удоволствие. Моментът още не беше настъпил, но той вече вкусваше победата над режима на Параскева. Скоро, скоро, казваше си, въпрос на време е.
     Ето го тъмния коридор. Вдишваше от мрака и го превръщаше в тихо дихание от сигурност. Няма да е чак толкова лошо. Щеше да подрежда разни вехтории, можеше и да си намери нещо полезно и да си го прибере за подходящ момент - винаги се намираше нещо там, дето не си го търсил, нито пък си подозирал, че ти трябва. 
     Отмина единствената факла. Светлината ѝ се процеждаше по дъсчения под, който проскърцваше всеки път, в който Симо стъпеше. Започваше да застудява и тъмнокосият бе взел гениалното модно решение да носи кубинки, така че да, стъпките му ехтяха по целия коридор. Още няколко крачки, ето голямата притворена врата, внимавай за дупката с лепящото топче. Симо прекрачи мястото на липсващата дъска и влезе.
     Стари мебели и купчини от разхвърляни прашни книги и всякакви дранкулки докъдето погледът стигаше. Вийлата вече го чакаше. Беше млада (естествено), доста красива, но по студеното ѝ лице се изписваше строгост. Отговаряше за неговата група.
     - Крайният десен ъгъл, започвай!
     Тя явно очакваше изражението на Симо да помръкне, защото явно не очакваше неговата усмивка. Той не помръдна. Гласът ѝ потрепери.
     - Ти не чуваш ли какво ти казвам, момче? Как ти е името?
     - Манев, госпожице, приятно ми е да се запознаем. Как е вашето?
     Действително не се бяха засичали кой знае колко от началото на годината.
     А тя просто се беше вцепенила. Прие ръката му, знаеше, че не трябва да го прави.
     - Мария.
     Той целуна бялата ръка и се усмихна. След това се насочи към наклонения рафт с разхвърляни стари учебници вляво. Вийлата го гледаше зяпнала. Мило момче. Щеше да го наглежда. 

    ***

     Съвсем наблизо до къта, където подреждаше, Симо чу нечие пуфтене и, оглеждайки се да не го види вийлата, той надникна иззад купчината книги по история на магията (позна ги, защото такива дебели книги нямаше какво друго да съдържат).
     Ян седеше навъсен на колене и сортираше някакви прашни четива. Къдрокосата глава се извъртя по посока на Манев, който му махаше.
     - Кво става, Ян? Докъде си?
     Маджаров рядко разговаряше със Симо, виждаше се му се малко странен, но пък не че имаше много голям избор сред тия вехтории.
     - Втори час карам, голяма тъпня. 
     - Кво толкова направи?
     - Злополука по отвари. Ти?
     - Едно бясно келпи. Оттатък съм, почвам точно. Ако искаш ела да си лафим като приключиш тук.
     - Ооокей - Ян отново снижи поглед с (неособено добре за Симо) прикрита досада. Не го познаваше особено добре тоя, но и не вярваше да му каже нещо интересно.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 22
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 14
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 22
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 16
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SapphireБоклучарникът SausageБоклучарникът ChocolateБоклучарникът Tuttifrutti 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Ян Маджаров Чет Сеп 07, 2023 4:18 pm


    По дяволите, отново в боклучарника! Вероятно за повечето хора този факт ще им се стори съвсем в реда на нещата, а пък други биха направили някоя смешка от сорта как боклукът трябва да си знае мястото, но в момента Калоян беше напълно глух за мнението на околните. Трябваше да седи тук цели три часа, а се беше уговорил с Яна този следобед да помятат малко жабки в езерото, тайно от вийлите. Тя някак никога не можеше да хване подходящо за целта камъче и Ян се беше нагърбил със задачата да ѝ проведе един кратък курс по жабкохвърляне. Чакаше да стане три часа откакто си беше отворил очите! И сега какво... Наказанието го хвана толкова неподготвен, че дори нямаше възможността да отвори уста и да изпротестира - толкова бързо го бяха натикали обратно тук в този коптор. Е, поне вече беше обигран в това как да подрежда кулите с боклуци така, че да не се сгромолясат на главата му.

    А по всичко изглеждаше, че нямаше да бъде сам в това начинание.

    Момчето хвърли поглед към вампира Алукард, чиято черна коса се подаваше от време на време иззад стелажите с джунджурии оттатък. Двамата не бяха говорили и пътищата им почти нямаше да се кръстосат, ако не беше онази им среща преди две години, където Симеон бе забравил тефтерчето си, а Калоян услужливо го бе взел, за да му го върне по-късно. И го върна де, но не и преди да разгледа щателно съдържанието му. За негово разочарование вътре беше пълно с разни сълзливи и сърцераздирателни стихотворения, които така го стъписаха, че не знаеше много как да реагира. От тогава не си бяха говорили, но Ян го виждаше понякога по коридорите в училището - правеше път на момичетата, държеше им вратата, целуваше им ръцете... Всичко това беше непонятно на по-малкото момче и го караше да се чувства некомфортно. Хм... Яна дали би искала той да ѝ целува ръката? От самата мисъл го напуши смях.

    - Ей, никакво смеене! - предупреди един мелодичен глас, а миг по-късно една красива, руса глава се подаде иззад обърнатия вертикално диван на ъгъла.
    - Не се смея, а... а кихнах. Целият този прах не се отразява добре на астмата ми.
    - Хм, странна кихавица имаш...
    - Благодаря, от мама ми е.
    - Не се разсейвай! Има много работа за вършене, а не ти остава много време...
    - Ех, злочеста съдба...
    - Разбира се, ако искаш, може да удължим наказанието.
    - Колко тъжно наист... какво?
    - Хайде, може да останеш тук още малко с господин Манев и да му помогнеш.
    - бузите ѝ по-червени ли ставаха? Между това и удължаването на наказанието му, Калоян изпадна във второто си безмълвие за деня. А докато вийлата го водеше оттатък, към Симеон, веждите на Ян се свъсиха неприятно и ядно. Нищо от това не беше честно и по някакъв начин именно Манев беше виновен за всичко - поне според недотам добрите разсъждения на афектирания петокурсник.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Боклучарникът Coin10 26
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 15
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 12
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 13
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Боклучарникът HoneyБоклучарникът ChiliБоклучарникът CabbageБоклучарникът SapphireБоклучарникът EmeraldБоклучарникът SausageБоклучарникът MangoБоклучарникът Mint

    Re: Боклучарникът

    Писане by Симеон Манев Чет Сеп 07, 2023 5:02 pm


    На Симо му стана малко смешно, когато видя как вийлата води Маджаров при него - толкова измъчен човек, мислеше си Манев, не бе виждал. Беше по-наясно с нравите на повечето ученици в "Мунгав", отколкото някой можеше да предположи, в това число и бедният Ян, който седна до него и започна да реди някакъв куп от разпилените по земята книги. Калоян изобщо не искаше да бъде там и сигурно го проклинаше, задето остава. А можеше да предположи, че вийлата-отговорник, която (той бе сигурен) вече винаги щеше да се смущава от присъствието на дългокоското (с други думи нямаше да му прави проблеми), е удължила наказанието на къдрокосия петокурсник.  
     Щеше да използва тази възможност да го попита някои неща, знаеше, че ходи при Клюкаря. 
     - Довърши си... каквото правиш и върви, ще те покрия.
     - Няма нужда, вече направи достатъчно - токсичното количество досада в гласа на Калоян задушаваше Симо като че в газова камера, но той знаеше с какво си има работа и не отговори. Купът книги, който се бе заформил пред него, се състоеше от някакви учебници по отвари. Манев взе една и започна да прелиства за допълнителни бележки и конкретни отвари. Ян през това време му беше обърнал гръб, но ясно го чу как се обърна за момент. 
     - Гаротски газ?
     Симо не отговори. Ян обаче беше чувал за тази отвара. Тя задушава вдишалия я, беше премахната от учебната програма преди години заради опасения от масово натравяне. А предвид това, че смяташе Симеон за странник, не смяташе, че му е чиста работата.
     - Защо четеш това?
     - Не съм сигурен, че те засяга. - каза Симо, без да се обръща.
     - Ще те докладвам на вийлите, ей. 
     - Просто чета от стар учебник. Това е. Не съм заплаха и не искам да избия училището, бъди спокоен.
     Към записките под страницата имаше драскулки и точно те бяха предизвикали притеснението у Калоян. Черепи и кости от червено мастило и някаква скица...
     - Тогава не го чети.
     Симо помисли за секунда и го затвори. Беше прочел каквото му трябваше така или иначе.
     - Виж, не можем да се правим, че няма слон в стаята. Правя едно проучване, това е. Виждаш, че оцеляването в Мунгав става все по-трудно. Трябва да сме готови... и да се подкрепяме, доколкото е възможно.
     Ян го гледаше изцъклено, явно изобщо не разбираше.
     - Не почнахме добре. Не съм откачалката, която може би си мислиш, че съм. Чувам разни неща и гледам да уча извънредно. Не мисля, че има някой, на когото да му харесват последните промени...
     Ян кимна. Може и да разбираше.
     - Не може да продължи така, знаеш. Правим, каквото можем. - Симо се изправи и изтупа праха от панталоните си. Пресегна се и грабна няколко книги от някаква купчина вехтории. Стъклата на очилата му проблеснаха на смътната светлина от големия прозорец отсреща.

    Ян Маджаров, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът Coin10 22
    Ниво : Боклучарникът Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът Shield10 Издръжливост: 14
    Боклучарникът Brain10 Интелигентност: 22
    Боклучарникът Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът Magic-10 Магия: 16
    Боклучарникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът PearБоклучарникът MangoБоклучарникът SapphireБоклучарникът SausageБоклучарникът ChocolateБоклучарникът Tuttifrutti 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Ян Маджаров Чет Сеп 07, 2023 5:59 pm


    Калоян се свъси още по-страшно по посока на обърналия му гръб Алукард. Той да не би да планираше... въстание? Маджаров искрено се надяваше да не беше така. Не че имаше нещо против призивите за свобода, автономия и така нататък, но от опит знаеше, че подобни действия не завършваха особено добре, ако те хванат. Опитът му да обезвреди медальона си бе неуспешен, опитът да взривят Мелачката - частично успешен, но не откъм тази част, на която му се искаше на Калоян. Наказанията и лишенията, които бяха последвали, бяха смазващи... Ян не беше сигурен, че съзнателно би поискал отново да си навлече нещо подобно на главата.

    - Защо се умълча?
    - Може да не си откачалка, но си тотално изплискал легена.
    - изшушка Калоян, като се приближи по-близо до по-голямото момче и се зае да събира група чайници с капачетата им, които бяха пръснати по цялата земя. - Така че спри, моля те, понеже току-виж се е оказало заразно.
    - А може би искам да съм заразен.
    - отвърна спокойно Симеон, докато разлистваше методично поредната книга.
    - Бъди заразен за някой друг. - когато не получи отговор, Калоян продължи. - Виж, остават още какво, малко повече от шест месеца училище? След това ще сме свободни и навярно повечето ученици няма да се върнат за следващата година. Всичко ще е наред, защото...
    - Леле.
    - изсумтя Симеон, като хлопна томчето звучно пред лицето си. Наоколо се разлетяха прашни облаци, които се стелеха като дим пред смътната светлина, която влизаше през прозореца. - Очаквах повече топки от човека, който ми сви тефтерчето.

    Калоян се направи, че не го е чул, ами вместо това присви очи. Внезапно главата му бе осенена от мисъл - ами ако го вземеха за съучастник за каквото там си беше наумил Манов?

    - Каквото и да си мислиш, си го споделяй с някой друг.
    - Така ли?
    - Така.
    - Добре тогава.
    - Симеон продължи да човърка нещо изпод камарата с боклуци пред себе си. - ...
    - ... ама какво си намислил?
    - Мислех, че искаш да го споделям с някой друг?
    - Питам от чисто любопитство. Ако случайно искаш... второ мнение.


    По дяволите него и голямата му уста! По всичко изглеждаше, че щеше да се прости с мятането на жабки за доста, доста по-дълго от няколко часа...

    Симеон Манев and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:09 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!