Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
4 posters

    Боклучарникът

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът - Page 2 Coin10 170
    Ниво : Боклучарникът - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът - Page 2 Streng10 Сила: 26
    Боклучарникът - Page 2 Shield10 Издръжливост: 18
    Боклучарникът - Page 2 Brain10 Интелигентност: 20
    Боклучарникът - Page 2 Runnin10 Ловкост: 18
    Боклучарникът - Page 2 Magic-10 Магия: 30
    Боклучарникът - Page 2 Clover10 Късмет: 20

    Боклучарникът

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 12:08 am


    First topic message reminder :

    @Яна Вълканова



    Колкото и добре да живее човек, рано или късно от някъде се появява момиче да го задърпа на някакво си приключение.
    Днешният ден не беше изключение. Даргов се бе облегнал на моста между кулите запалил цигара, когато една познайница цъфна от нищото. Лудото Янче с откачените идеи се беше ухилило малко в повече. Тя пък... нали уж не харесваше това място? Такова впечатление му бе останало от всичко което бе подочувал.
    - Кво става мацка?
    - Боромирее!! Точно теб търсех.

    Скръц, скръц.
    Бранимир скръцна със зъби и я погледна не особено щастливо. Пет години, познаваха се пет години и дори света на се разпадаше, тя името му правилно надали щеше да произнесе.
    - Да бе, повярвах ти.
    - Дааа. Ще ми помогнеш ли с една задачка?
    - Не. - как ли пък не, щеше да си разваля спокойствието за да помага на някого с нещо.
    В краката на Яна се отърка дебела котка,по - дебела от обичайното си дебело котешко състояние. Измяука сладко и дори шумно замърка
    - Балтазар остави леличката, тя бърза.
    - Леличка ли? Боромирее! - Яна го хвана за блузата и го затегли на някъде. Беше по - силна от колкото изглеждаше макар и да бе почти 50 сантиметра по - ниска от него. Почти.
    - Къде ме водиш?
    - На едно място , което много ми напомня за теб.
    Аха...?! Яна беше спряла да го дърпа, а той вече вървеше с нея. Или по - скоро почти пред нея, като тя подтичваше за да догони големите му крачки. Бедното дребосъче.
    Под зорките й напътствия той прескочи някакво липсващо стъпало и двамата влязоха в стая пълна с... 
    - Тук има боклуци? - подметна Даргов с кисела физиономия.
    - И антики. - добави Яна услужливо.
    - И на кое ти напомням?
    - Да.
    Издиша дима си от цигата в лицето й, като хвана една шапка от близката купчина - жабешко зелена с жабешки очички и усмивка - и я тури на главата на момичето, след което я потупа като кученце и я загледа с една от своите психопатски усмивки.

    Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Боклучарникът - Page 2 Coin10 26
    Ниво : Боклучарникът - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът - Page 2 Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът - Page 2 Shield10 Издръжливост: 15
    Боклучарникът - Page 2 Brain10 Интелигентност: 12
    Боклучарникът - Page 2 Runnin10 Ловкост: 13
    Боклучарникът - Page 2 Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът - Page 2 Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Боклучарникът - Page 2 HoneyБоклучарникът - Page 2 ChiliБоклучарникът - Page 2 CabbageБоклучарникът - Page 2 SapphireБоклучарникът - Page 2 EmeraldБоклучарникът - Page 2 SausageБоклучарникът - Page 2 MangoБоклучарникът - Page 2 Mint

    Re: Боклучарникът

    Писане by Симеон Манев Нед Сеп 10, 2023 1:45 pm


    Симо се обърна назад и по устните му заигра усмивка. От неговия тип усмивки, по които човек не може да прецени много-много какво точно му се върти в главата.
     - Чувам разни неща. 
     - И какво чуваш? - изглежда къдрокоското май малко по малко започваше да съжалява за любопитството си.
     Нямаше да го разочарова.
     - Някои ученици започват да обмислят разни пакости за ръководството, струва ми се. Дори един слух за бунтовническа клетка, но честно казано не вярвам да са много сериозни в намеренията си. Не сме способни на много, не сме в добри позиции и фактът, че боравя с информация от слухове малко или много го доказва. - момчето се засмя. Действително мразеше да вярва на клюки, какво оставаше да ги разпространява. Тези обаче бяха къде-къде по-интересни от това кой с кого излиза и кой на кого е пуснал миризлива бомбичка в тоалетната. 
     А Ян го слушаше с известен интерес, преравяйки боклуците за n-ти път, но явно се сети, че на въпроса му остана неотговорено:
     - Попитах те ти какво смяташ да правиш, Джон Ленън?
     - Аз не съм терорист, Маджаров - отговори през смях дългокосият седмокурсник, сваляйки очилата си и изваждайки малка кърпичка от вътрешната страна на мантията си, за да забърше стъклата. Тук наистина беше извънредно прашно.
     - Но ми се струва, че скоро ще стане интересно в "Мунгав", и засега само малко съм си засилил подготовката, това е.
     Въпросителен поглед от Ян. Май си мислеше, че Манев го будалка. 
     Но всъщност седмокурсникът премерваше всяка своя дума съвсем съзнателно. Беше му любопитно дали Ян е сред пакостниците в "Мунгав"... или дали имаше желание да стане такъв. Двамата можеха да помятат малко димки по вийлите някой път, знаеше ли.

    Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът - Page 2 Coin10 22
    Ниво : Боклучарникът - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът - Page 2 Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът - Page 2 Shield10 Издръжливост: 14
    Боклучарникът - Page 2 Brain10 Интелигентност: 22
    Боклучарникът - Page 2 Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът - Page 2 Magic-10 Магия: 16
    Боклучарникът - Page 2 Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът - Page 2 PearБоклучарникът - Page 2 MangoБоклучарникът - Page 2 SapphireБоклучарникът - Page 2 SausageБоклучарникът - Page 2 ChocolateБоклучарникът - Page 2 Tuttifrutti 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Ян Маджаров Пет Сеп 15, 2023 9:28 pm


    - Май не си бил досатъчно наказван. - констатира невпечатлено Ян и измъкна едно огледало, в което се огледа небрежно. Огледалото беше омагьосано и вместо собствения си лик, видя как в него бе вперил поглед едно къдрокосо момиче, което копираше всяка негова гримаса. Хм, женската му форма не изглеждаше никак зле... Странно ли е, че си мислеше такива неща?
    - А ти си ли?
    - Достатъчно, че да бъда предпазлив.
    - Но недостатъчно, че да направиш нещо по въпроса.
    - Просто имам да губя прекалено много.


    Не вярваше, че някога щеше да каже тези думи, но ето, че ги каза. Може би това бе част от съзряването, да си даваш сметка за нещата, които са наистина важни в живота ти. Неща като безопасността на тези около него, на съотборниците му, на съдомниците му... На Яна. Беше дочул слуховете, които се носеха из замъка, за тежко провинилите се ученици. За начините, по които вийлите започват да ги манипулират, като използват най-близките им хора. Ян стисна юмрук, а кафявите очи на къдравото момиче отсреща се намръщиха страшно. Може и повечето хора да го мислеха за някой мухльо, но ако някой посегнеше на Яна заради собствените му безотговорни действия, нямаше да си го прости. И навярно щеше да пристъпи към още по-безотговорни действия.

    - Не мислиш ли, че можеш да спечелиш много повече? - повдигна вежда Симеон. - Свобода и спокойствие. Кой определя цената на тези неща?
    - Не искам никой да пострада...
    - Страдаме достатъчно и сега.


    Калоян се умълча. Знаеше, че Манов е прав, но не искаше да го признае. Защото когато го признаеше... Щеше да се превърне в реалност. В реалност, с която Маджаров не знаеше нито какво да прави, нито кое е правилното решение. Скри огледалото в джоба на мантията си и въздъхна.

    - Не мога да ти кажа, дали съм склонен да съм ти съучастник, ако не знам за какво се съгласявам. Вече имам един провален взрив на Мелачката зад гърба си, така че не искам отново да се занимавам с такива грандиозни планове. Но... да кажем, че масата не е изчистена от всички възможности...

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Боклучарникът - Page 2 Coin10 26
    Ниво : Боклучарникът - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът - Page 2 Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът - Page 2 Shield10 Издръжливост: 15
    Боклучарникът - Page 2 Brain10 Интелигентност: 12
    Боклучарникът - Page 2 Runnin10 Ловкост: 13
    Боклучарникът - Page 2 Magic-10 Магия: 22
    Боклучарникът - Page 2 Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Боклучарникът - Page 2 HoneyБоклучарникът - Page 2 ChiliБоклучарникът - Page 2 CabbageБоклучарникът - Page 2 SapphireБоклучарникът - Page 2 EmeraldБоклучарникът - Page 2 SausageБоклучарникът - Page 2 MangoБоклучарникът - Page 2 Mint

    Re: Боклучарникът

    Писане by Симеон Манев Съб Сеп 16, 2023 12:37 am


    - Значи мога да ти имам доверие? - полуусмивка от Симо.
     Мълчание, нарушено само от шума на прашните кожени подвързии на книгите и дрънченето на старинните предмети без стойност, които бяха в изобилие около тях.
     - Да речем, че да - изсумтя Ян и се обърна на другата страна, избърсвайки прахта на един пясъчен часовник с размерите на футболна топка.
     Седмокурсникът беше видимо доволен от развитието на този разговор. 
     - Добре. Лумос!
     Дългокосият освети пространството пред себе си и след секунди извади още един том от поредицата учебници по билкология, която подреждаше в една купчинка пред себе си.
     В този момент сянката на вийлата надвисна над момчешките глави и те се извърнаха към русото момиче.
     - Симеон, освободен си.
     Дългокосият отметна падналия кичур коса от лицето си, видимо изненадан да чуе тези думи. Идея си нямаше как процедираха наказанията в "Мунгав", понеже за почти седем години той нищо лошо не бе извършил и съответно никога не го бяха наказвали.
     - Професор Колева те вика в кабинета си.
     - За какво?
     Бузите на момичето поруменяха.
     - Аз... не знам.
     - Може ли само секунда?
     Вийлата наистина не знаеше как да отговори, затова кимна плахо и се отдалечи.
     Когато Симо и Ян останаха сами, кафявите очи на седмокурсника срещнаха не съвсем разбиращия още поглед на черните очи на Маджаров.
     - Чел ли си "Ян Бибиян"? 
     Калоян го погледна изпитателно, явно изобщо си нямаше представа за какво идеше реч.
     - Е, добре. - усмихна се глуповато Симо, който за миг направи някаква връзка между главния герой от романа и момчето пред себе си, което гледаше с толкова голямо недоумение, че Симо просто го напуши на смях. - Ако чуя нещо интересно, ще се свържа с теб.
     С тези думи Манев стана от мястото си, отърси прахта от черните панталони и тръгна към изхода на помещението, за което нямаше изглед скоро да бъде подредено, независимо колко ученици вийлите наказваха тук.
    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Боклучарникът - Page 2 Coin10 22
    Ниво : Боклучарникът - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    Боклучарникът - Page 2 Streng10 Сила: 14
    Боклучарникът - Page 2 Shield10 Издръжливост: 14
    Боклучарникът - Page 2 Brain10 Интелигентност: 22
    Боклучарникът - Page 2 Runnin10 Ловкост: 10
    Боклучарникът - Page 2 Magic-10 Магия: 16
    Боклучарникът - Page 2 Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Боклучарникът - Page 2 PearБоклучарникът - Page 2 MangoБоклучарникът - Page 2 SapphireБоклучарникът - Page 2 SausageБоклучарникът - Page 2 ChocolateБоклучарникът - Page 2 Tuttifrutti 

    Re: Боклучарникът

    Писане by Ян Маджаров Сря Сеп 20, 2023 9:20 pm


    Отново останал сам сред боклуците, Ян срита замислено една колода карти за игра с изображения на магически животни. Този Симеон наистина беше странен... и по-лошо от което - идеалист. Калоян изпитваше известни резерви към подобни хора, защото знаеше колко опасни могат да станат, ако залитнат по необоснования фанатизъм. А това състояние не бе рядкост сред хората с иначе чисти намерения. След като Алукард вече го нямаше, Ян можеше най-сетне да признае на себе си, че предложението на очилаткото го бе заинтригувало. Независимо от опасността и от цената - по дяволите, в Мунгав в последно време беше ужасно скучно! Щеше да е забавно да спретне някоя дяволия for a change...

    Тамън се накани да започне да размества една кула от ръждиви бокали, когато вийлата изникна от нищото и така го стресна, че той залитна, а кулата се срути от докосването му. Русокоската свъси неодобрително вежди, но сетне въздъхна и чертите ѝ се успокоиха.

    - Хайде. Тръгвай си оттук.
    - Ъъъ...
    - Ян се огледа зад гърба си за всеки случай. Не, изглежда, че тя говореше на него. - Аз ли?
    - Ти, кой друг?
    - отвърна подразнено вийлата. - Хайде, нямам цял ден.
    - Ама аз нали имах...
    - Щом си приятел на... Симеон Манов...
    - тя изчерви ли се!? - Хайде, тръгвай, освен ако не държиш да останеш...
    - А не, вече ме няма.
    - той ѝ се усмихна, но някак неговата усмивка нямаше същия ефект като тази на Симеон.

    Изниза се от Боклучарника като мокра връв, а сърцето му се беше качило на мястото на адамовата ябълка. Срещата с Яна бе спасена и нищо друго в момента нямаше значение. Щеше да се сети отново за разговора със Симеон едва по-късно, когато на прозореца в общата стая се чу тракане, а когато Ян отвори, един червен гарван безцеремонно му остави едно парче навит пергамент.

    Дяволът работеше здраво, но явно Симеон Манов работеше по-здраво.

      В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:18 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!