Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    ★ Площадът на Торбаланово

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Площадът на Торбаланово

    Писане by Разказвачът Чет Дек 29, 2022 2:42 pm



    Custom Image

    Площадът на Торбаланово е интересно място. Той се намира там, където се срещат двете търговски улици в селото – Тролска и Таласъмска. Площадът не е голям, има кръгла форма и калдаръмена настилка.

    Централно място на площада заема кметството на селото – двуетажна постройка с две малки кули, приличащи на бойници. Често на стълбите на селото може да бъде забелязан самият кмет Бисер Шишманов, който обича да стои там, сложил ръце на кръста си, наблюдаващ всичко и всички. Шишмановсе слави като голям любопитко, който държи да е в течение на всички събития в селото. Неживеещите в Торбаланово се учудват, когато от мястото си на стълбите Шишманов – нисък и плешив мъж на средна възраст, им извика с цяло гърло „Нали не носите забранени стоки?“ и „Одобрявате ли политиката на кметството?“.

    Друго интересно на площада е Огнехвъргачът – магьосник, който може да контролира огъня без магическа пръчка и без да изрича нито една дума. Той е голяма сензация в селото, особено сред малките деца, които постоянно го заобикалят. Може да запалва факли само с погледа си, да кара огнени кълбета да се търкалят по улицата и да валят искри. Огнехвъргачът (батко Венци) е младо момче с кестенява коса и добродушен поглед. Той винаги намира време да поговори с хората, които идват при него и много обича да разказва вицове.

    На площада са разположени няколко оживени кафенета, на които през топлите месеци се сяда навън. Там е и централната на „Хала вест“ – най-популярният ежедневник по тези земи. Любимо място за срещи е статуята на Торбалан, която е голяма около два метра. Смята се, че да докоснеш торбата му носи късмет.

    1. Не забравяйте, че всеки пост Ви носи 1 точка към статистиките или 10 галеона. Нужно е да се отчетете в тази тема (клик)
    2. В описанието по-горе има линкове, от които можете да получите по-добра представа за някои неща. 
      Доротея Дрекова
      Доротея Дрекова
      Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово
      Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово


      Галеони : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 62
      Ниво : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 4
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 4
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 24

      Бобчета : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Mango

      Re: ★ Площадът на Торбаланово

      Писане by Доротея Дрекова Пет Апр 05, 2024 7:41 pm


      Дългите и сякаш натрапчиво лепкави и скучни следобеди се бяха отразили на младата вещица отчайващо. Пореден час се изнизваше, часовникът влачеше стрелките си подигравателно, а тиктакането по-скоро звучеше като „ха-ха“, а не с си обичайното и успокояващо „тик-так“.
      Тежка въздишка се изплъзна от устните на девойката преди да я осени прозрение. Ама днес е четвъртък! О, какъв сладък миг на нирвана донесе това на Доротея, която подскочи сякаш опарена и набързо обу тъмнозелените и вече доста захабени ботуши, грабна огромната плетена кошница, която баба ѝ завеща когато Тея реши да поеме билкарската задача и набързо навлече мекото наметало, което висеше на една кука до входа на „Еделвайс“.
      Четвъртък надвечер е най-подходящото време да се берат билки!
      –И да не правиш бели, Фреди! – подвикна Доротея към току-що разцъфналия страшен бряст, който напоследък създаваше прекалено много неприятности за малките си размери. 
      Вратата на билкарницата се хлопна зад гърба на вещицата, която с уверена крачка пое към полето оттатък хълма. В четвъртъците, когато слънцето се готвеше да се търкулне в небето преди да се скрие, билките придобиваха много по-силни лечебни свойства. Това, казваше баба ѝ, се дължеше на нимфите, които по архаична традиция всеки четвърти ден от седмицата, в четвъртия час след обедното слънце, подаряваха на поляните, ручеите и горите своите нежни песни. Всяко листенце хаплива коприва, сънен джоджен, царска мента и изобщо всичко зелено, процъфтяваше, изпълнено с необичайна, дива и необуздана магия, която изтляваше до следващото утро. Не всеки билкар бе запознат с тези тънкости. Затова и семейство Дрекови бяха пък най-добрите (не само в политиката).
      „О, какъв хубав завършек на скучния четвъртък!“
      Да пътува с летекод не беше най-любимият начин за транспорт на Доротея. Но в деликатни моменти като този, то летекодът беше най-ефикасен. От джоба на мантията си с цвят на прясно изпечена керемида, младата вещица извади празна кутия кибрит. Пръстите ѝ се обвиха около картона, времето се огъна, вътрешностите ѝ се качиха в гърлото ѝ, ушите ѝ изпукаха и.. Всичко свърши за по-малко от петнадесет секунди. Времепространството не се подчиняваше на кутията с кибрит на Тея. Нито пък на заплашително позеленялото ѝ лице, което подсказваше приближаваща опасност от потенциално повръщано.
      След няколко кратки минути на осъзнаване и на дълбоко дишане с цел избягване на разпиляване на вкусния обяд в краката си, Доротея се озърта наоколо. Поляната бе толкова красива по залез. Тревите, обагрени в капчици от днешния дъжд, отразяваха наситеното оранжево и червено на сбогуващото се слънце с такава грация, че на Тея ѝ се прищя да нарисува пейзажа, който се разпростираше пред очите ѝ. Не, че беше надарена с подобен талант или пък разполагаше с нещо по-различно от обикновен молив, скътан някъде в джоба, но природата я вдъхновяваше. 
      „Е, време е за работа.“, помисли си вещицата и се захвана със събирането на бодри билки, полагайки ги нежно и внимателно в кошницата.
      А билките бяха нейната страст. Знаеше всичко за всеки стрък, бодил, листо, корен и цвят. Знаеше как магарешкото ухо трябва да се свари на бавен огън, а водата сетне ставаше за промивки на рани. Знаеше, че късните макове се стриваха в чуканче обратно на часовниковата стрелка и работиха отлично в отвари за просперитет. Въобще Доротея бе ходеща енциклопедия на тема билкология.
      Неусетно, изгубена в мисли и заета да откъсва внимателно поредния стрък, слънцето се бе катурнало и изчезнало. Тъмнината на априлската нощ бе обгърнала полето, а луната целуваше последните будни цветчета на дърветата, подготвяйки ги за сън. Вещицата въздъхна. Не се случваше за първи път да мръкне, докато тя унесено вършеше своите задачи. Даже се случваше прекалено често. 
      Тея хвърли поглед към отрупаната с всевъзможни билки кошница и се усмихна доволно преди да я вдигне от земята и да бръкне в джоба на мантията си за кибрита. Вечерта се очертаваше да бъде спокойна, вятър нямаше, щурците свиреха своите приспивни песни, а звездите светеха тъй ярко..
      Летекодът работеше безпроблемно. Времето отново се сгъна, поляната се разля в неописуема пихтия, вътрешностите ѝ отново се разпиляха в необичайни места и ето, че Тея отново се озова стъпила върху калдъръма на улицата, която я делеше от площада. Не след дълго се опомни, окопити се и стисна здраво кошницата преди да рппоеме към билкарницата. 
      В небето нямаше и едно облаче. Улицата бе тиха, спокойна. Магьосниците отдавна се бяха прибрали и сигурно вече сънуваха третия си сън. Доротея прескачаше една катурната делва, когато иззад гърба ѝ се чу рев на котка, която звучеше някак изплашена. Вещицата се обърна, за да види откъде идва звукът, когато тъмна фигура профуча край нея, събаряйки я на земята. Тея вдигна пръчката си и понече да изрече заклинанието за светлина, но очите ѝ разпознаха лицето на тъмната фигура – издирваният престъпник, който вдигна цялото магьосническо общество на Балканите със своята коравосърдечност и неистова жажда за мъст - Димя Калушев. Калушев бе направил невъзможното и бе успял да избяга от тъмниците на „Моргьол“.
        Зениците на очите ѝ се разшириха в ужас, но преди да успее да реагира, Димя се бе изпарил. Вещицата се изправи, стиснала пръчката си здраво в ръка. Торбаланово вече бе опасно място. Готова да покоси с „вцепени се“ всеки, който се изправи на пътя ѝ, червенокоската се разбърза към „Еделвайс“.
      Всяка взета крачка я приближаваше към дома, сърцето ѝ тупкаше несмиримо в гърдите ѝ и страхът бе плъзнал като катран по гърба ѝ. Площадът бе полу осветен и тих. Деляха я точно три стъпки от вратата на билкарницата, когато някой се изпречи пред нея.
      –Вцепени се! – извика Тея към непознатия, подозирайки, че пред нея стои отново ужасяващия престъпник. 
      Когато тялото на отсрещния се свлече близо до стълбите на „Еделвайс“, Доротея се приближи и.. ахна. 
      –Тервел! Какво по дяволите правиш тук?!
      п.с. ех, как ми личи, че не съм писала отдавна, хич не съм лаконична
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Пейо Желев харесва този пост.

      Тервел Шаханов
      Тервел Шаханов
      Странстващ
      Странстващ


      Галеони : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 9
      Ниво : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl40
      Статистики :
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 18
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 10
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 22
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 14
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 8
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 20

      Бобчета : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра PearПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра MangoПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра SapphireПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра SausageПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра WatermelonПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Emerald

      Re: ★ Площадът на Торбаланово

      Писане by Тервел Шаханов Чет Апр 11, 2024 11:42 pm


       @Доротея Дрекова

      Тервел надигна чашата и изля цялото й съдържание в гърлото си. Течността сякаш предизвика пожар в устата му. Горчивият вкус го накара да сбърчи вежди и дори му потекоха сълзи. Неслучайно тези шотове носеха името „Змейски дъх“. Казваха, че можеш да се напиеш от три, но той можеше спокойно да се напие и от два. Вече не му се занимаваше да виси по няколко часа в кръчмата, да пие чаша след чаша и да зяпа стената. Предпочиташе директно да постигне ефекта, за който беше дошъл тук: забравата. Алкохолът му действаше отпускащо. Всички сериозни мисли се изпаряваха от главата му и оставаха само първичните, които бяха присъщи за всеки един човек – желанието да танцува, да се смее, да говори с останалите. В тези нощи се превръщаше в стария Тервел – безгрижен, самовлюбен, див и щастлив. На сутринта не помнеше точно какво е правил, но помнеше, че му е харесало.

      Напоследък бе започнал да ходи в кръчмата почти всеки ден. Всички му пари отиваха за алкохол и понякога дори пропускаше да се храни. Около очите му се бяха образували черни кръгове, защото стоеше до късно и спеше много малко. През деня ходеше като зомби и едва се справяше с цялата работа, която имаше в канцеларията на „Хала вест“. Но не си и помисляше да се откаже от алкохола. Без него животът му щеше да стане дори по-скучен и непоносим, отколкото вече беше.

      Очаквано, след една минута главата му започна да се върти, но едновременно с това започна да му става весело. Веднага се записа за караокето и изпя три песни една след друга. Наложи се охраната да го свали от подиума, за да може другите в списъка да се насладят на караокето.

      Смеейки се, Тервел излезе навън, за да си глътне малко въздух. Времето още беше топло, въпреки че наближаваше края на септември. От морето се носеше лек морски бриз, който караше косъмчетата по врата му да настръхват.

      Тъкмо посягаше към кутията с цигари, когато долови някакво движение до вратата на кръчмата. Успя да различи един висок мъж с ястребов нос, голям перчем и студени сини очи. Изглеждаше му познат отнякъде, но не се сещаше откъде. Незнайно защо, Тервел реши, че е добра идея да заговори този човек.
      Ей ти, май съм те виждал някъде!
      Мъжът го изгледа с неприязън и вдигна качулката на мантията върху главата си.
      Ей! Много ти е смешен носът! – започна да се смее Тервел. Главата му още се въртеше. Не можеше да фокусира много добре събеседника си, но си представяше, че и той се смее.

      Изведнъж мъжът с големия перчем се пресегна и изви едната ръка на Тервел. След това се пресегна към джоба му. След точно три секунди един кафяв портфейл летеше някъде надолу по улицата, стиснат от ръката на крадеца.

      Тервел видя отдалечаващия се портфейл и си помисли, че става дума за някаква игра. Веднага тръгна да гони мъжа с големия перчем надолу по улицата, като през цялото време не спираше да се смее като дете.
      Ще те хвана! – викна русият мъж. Точно тогава някъде в далечината се чу едно „туп“, като от чувал с брашно. Тервел спря, за да си поеме дъх, а когато отново понечи да направи крачка го удари един червен лъч светлина и той се срина на земята.

      Тервел! Какво по дяволите правиш тук?! – чу някъде отдалеч, като ехо в празна зала. С усилие отвори очи и видя една ниска жена с луничаво лице. Пак познато лице! Но от къде я познаваше – това въобще не можеше да си спомни. В съзнанието му се блъскаха някакви спомени от миналото под формата на цветове и усещания, но той не успяваше да ги навърже.
      И теб те познавам! – възкликна с пиянски глас.

      Доротея Дрекова харесва този пост.

      Доротея Дрекова
      Доротея Дрекова
      Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово
      Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово


      Галеони : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 62
      Ниво : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 4
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 4
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 24

      Бобчета : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Mango

      Re: ★ Площадът на Торбаланово

      Писане by Доротея Дрекова Сря Апр 17, 2024 6:12 pm


      @Тервел Шаханов


      „Мамка му!“

      Не стига всичките неволи, които си навлече с вниманието на ужасяващия престъпник, от мисълта за когото я налазваха натрапчиви мисли и непрощаващи тръпки, ами сега бе повалила на земята и Тервел, който.. Който изглеждаше някак особено.

      –Пиян ли си?! –това беше риторичен въпрос. Отдалеч можеше да усетиш, че магьосникът се е почерпил. Че и даже е прекалил с огнените напитки. Около него се носеше облак изпарения, които подсказваха на минувачите за по-ранните занимавки на Тервел.

      –Аз? Пиян? Не си познала, вещице. –възкликна Тервел, последвано от достойно за награда хлъцване. 

      Доротея поклати глава и прехапа устна. Не можеше да го остави така. Кой знае какво щеше да му се случи с Калушев на свобода. Бе обществена тайна, че Димя не бе особено голям почитател на Министерството и на вещите и магьосниците обвързани с него. Все пак масовото клане в отдел „Мъгълски дела“ и опитът за убийството на Елка Шаханова, бяха вкарали Калушев в тъмниците на „Моргьол“. Страховитият престъпник бе тероризирал магьосническият свят на Балканите, превръщайки в кошмар битието на десетки семейства.

      Нощният въздух сякаш натежаваше все повече и повече с всяка изминала секунда. Светкавица проряза мракът и окъпа всичко в бяла светлина. Площадът изглеждаше опасен и потаен, а всяка жилка в тялото на Доротея бе нащрек. 

      –Ставай..Хайде, по-бързо! Трябва да се махаме от тук! –изрече набързо младата вещица с ушеизбождащо притеснение в гласа. Доротея издърпа с известни усилия Тервел от земята и впери поглед в изпитото му лице. Какво му се бе случило..? –Изглеждаш ужасно, между другото.

      Червенокоската стисна здраво младежа и внимателно го избута напред към вратата на „Еделвайс“. С другата си ръка беше вкопчила яко пръсти в пръчката си, а очите ѝ сканираха площадът внимателно. Тервел, от друга страна, бе толкова почерпен и развеселен, че въобще не разбираше в каква ситуация бе попаднал. Лицето му, почервеняло от хапливия алкохол, бе разтеглено в налудничава усмивка, от която Доротея изтръпна. Отдавна не бе виждала Шаханов. Отдавна не бе виждала и глупавото му ухилено лице. 

      Мислите ѝ тъкмо да се отклонят в неправилна посока, когато нещо се раздвижи из светлосенките на съседната улица. Сърцето на Тея подскочи и тя на свой ред изтика набързо Тервел в билкарницата. След като го последва вътре, тя затвори плътно вратата и изрече няколко предпазващи заклинания, които се разпростряха над „Еделвайс“.

      –Какво правиш?! –Тервел се изправяше криво-ляво от пода, където се беше приземил и изтупваше и прашните си дрехи.

      Искаш да умреш ли? Не ми казвай, че си се пропил, Тервеле. Не ти подхожда. –схока го набързо Доротея преди да отскубне един лист хартия от тефтера на тезгяха. Трябваше да изпрати сова до Министерството колкото се може по-бързо.

      „Димя Калушев бе засечен на площада в Торбаланово. Не е известно някой да е ранен, но не е и невъзможно. Следя ситуацията, пратете аврори.

      – Доротея Дрекова“

      След като надраска набързо бележката, Доротея връчи листа на снежнобялата си сова – Ручей и погали главата ѝ нежно.

      –И внимавай. Навън е опасно.. –прошепна вещицата на совата, преди птицата да отлети.

      Очите ѝ проследиха полетът на птицата преди да изчезне от полизрението ѝ, а след това вниманието на вещицата се насочи към Тервел, който се беше подпрял на тезгяха. 

      –Перуне.. Какво ти се е случило? –прошепна Доротея, след няколко секунди, в които изучаваше лицето на магьосника.


      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Тервел Шаханов харесва този пост.

      Тервел Шаханов
      Тервел Шаханов
      Странстващ
      Странстващ


      Галеони : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 9
      Ниво : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl40
      Статистики :
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 18
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 10
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 22
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 14
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 8
      Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 20

      Бобчета : Площадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра PearПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра MangoПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра SapphireПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра SausageПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра WatermelonПлощадът на Торбаланово | Светът на Хари Потър | Ролева игра Emerald

      Re: ★ Площадът на Торбаланово

      Писане by Тервел Шаханов Сря Апр 24, 2024 10:02 pm


       @Доротея Дрекова

      Въпросът на Доротея остана да виси в пространството. Тервел я чу и дори се замисли, но после изведнъж главата му се завъртя поради огромното количество алкохол, в резултат на което забрави всичко. Не беше съвсем сигурен с кого разговаря, макар че гласът му звучеше познато. Някакво ехо от предишния му живот, може би?

      След като разбра, че няма да може да изкара нищо от Тервел в това състояние, Доротея отиде в задната част на магазина и започна да рови в един голям сандък. През това време не спираше да говори с угрижен глас:
      Добре че те намерих… Онзи тип беше доста страшен. Можеше да те… А, ето го...
      Тя измъкна от сандъка едно малко зелено шишенце, развъртя капачката му с пръсти и го доближи предпазливо до носа си. Изглежда остана доволна от аромата, тъй като се усмихна едва-едва.
      Това помага при… ъ, твоето състояние – каза тя и поднесе шишенцето към устата на Тервел, който впрочем беше затворил очи и всеки момент щеше да заспи. – Да знаеш само, че е малко неприятно на вкус…

      Жената изля бързо течността в устата на Тервел. В момента, в който последната се докосна до езика му, цялото му тяло се изпъна като струна. Вкусът бе невъобразимо ужасен, като смес от гнило зеле и вкиснато вино. Шаханов отвори рязко очи и вкопчи едната си ръка в тази на Доротея. Определено беше изтрезнял.

      Веднага позна Тея. Последно се бяха видели на завършването й преди една година. Беше спечелила някакво отличие, свързано с Билкологията, и той реши да отиде да й каже, че е зубър. Разбира се, целта му не беше да я обиди, а да се пошегува с нея. Спомняше си думите й: „Много смешно. Можеш да ми благодариш, че те научих да се справяш с Билкологията, иначе щеше да повтаряш“. Разбира се, тя имаше предвид онзи ден в оранжериите, когато се бяха запознали. След това не бяха станали приятели, но се поздравяваха по коридорите и се уважаваха, въпреки че семействата им се намираха във вековна вражда.

      Тея? Какво стана? – попита, оглеждайки се. Нямаше идея как се е озовал в тази малка стая, пълна с надничащи от всички страни цветя.
      Тервеле, беше се напил! Намерих те на улицата! – звучеше и изглеждаше възмутена.
      О – проточи, свеждайки поглед. – Възможно е.
      Кажи ми, че ти е за първи път!

      Той не отговори. Изправи се и си изтупа дрехите – целият беше в прах, вероятно от търкаляне по земята. Бузите му пламнаха от срам. За да избяга от зоркия поглед на Доротея, започна да разглежда едно гигантско цвете с два остри зъба, скрити сред няколко розови венчелистчета.
      В Торбаланово ли живееш? – запита го младата жена, доближавайки се до него, така че да го гледа в очите.
      Да. В Кнут махала... Виж, някои неща доста се промениха при мен...

      Реши, че няма смисъл да увърта. Не че Доротея и сама не можеше да стигне до горния извод.


        В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:25 am

        Присъедини се към нашия Дискорд сървър!