Индекс
Мая се разхождаше безцелно из Торбаланово, беше все още ваканция и доста деца също като нея бяха навън, тя се приближи до огнехвъгача който и напомняше за една от атракцийте на самодивскич феестивал.Тя стоеше малко встрани от насъбралата се шумна тълпа, и се оглеждаше за приятелката си Алгара с която се бяха разбрали да излязат, но момичето още го нямаше.Мая замислена вървеше без да се заглежда много в преминаващите наоколо магьосници.Мислитеи се рееха в спомени за изминалата учебна година, тя имаше твърде малко хубави спомени до сега, да запознанството с приятелката и я караше да се чувства щастлива, но другите неща които и се бяха случили я натъжаваха.Момичето не можеше да забрави злополучното и запознанство с момче което и се струваше сродна душа то също бе от "Южен вятър" като нея, но се държеше изключително дистанцирано от всички, и не разговаряше с никого.Мая трудно преживя тази тъжна история която остави незаличима следа в душата и, но не всичйи спомени бяха лоши, тя случайно бе срещнала тук в селото друго момче от Мунгав.Той се казваше Владимир и бе от друг дом "Северен вятър".Тя много съжаляваше, че той не е в нейния дом, определено Влади беше съвсем различен от Жан момчето което я бещенаранило.Владимир бе общителен и забавен,и също такадебеличък като другото момче.Мая се надяваше да задълбочи запознанството си с Влад, който изглежда я разбираше и не се притесняваше от телосложението си, даже бе споменал веднъж, че в това е част от чарът му.Внезапно някой се блъсна в нея,тя се озърна и срещна погледа на непознато мургаво момче което тичаше през площада...
+3
Илиян Георгиев
Вадим Силек
Мая Кочева
7 posters
РП Площадът на Торбаланово
Вадим Силек- Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони :
75
Опит :0 т.
Ниво :
Ако ти излиза код се извинявам. Това се оправя с 4 клика от твоя страна а те са. Щракаш горе в лентата на Профил после щракаш на Предеренции а после намираш Винаги разрешавай HTML ДА
Едно ново запознанство. РП между Мая и Вадим
Бяха минали няколко дена от фестивала на самодивите и момчето бе щастливо че имаше какво да прави. А именно да чете една камара книги който си бе взел от там но ... за жалост не всичко се развиваше както човек иска нали? Еле па в неговия случай. Защо никога плановете му не се получаваха както ги плануваше? Защо винаги трябваше да има някакви усложнения и да се чуди какво да прави в движение? Защо не можеше да е като всички други хора по тоя свят? Ако попиташе брат си Рамо той щеше да отговори лаконично с две думи а именно “ Циганска работа“. Но може би наистина в тези две думи се криеше това нещастие на Вадим! Може би бе прокълнат!
Ето още един пример за евентуалното му проклинане. Точно бе започнал нова глава от книгата и малката му сестра Теменужка дойде при него и започна да клати хамака му а няколко секунди по късно и да писка за някакви глупости. Щеше да последва скандал който щеше да огласи и околията но майка му се появи от някъде и му хвърли няколко монети с думите да заведа сестра си на Торбаланово и да купя сладки неща за къщата но... това бе добре всъщност. Този път нямаше да ги взима Вино или Рамо което значеше че той щеше да вземе от любимите си сладки и няма да яде онези безвкусни сладкиши дето взимаха двамата му братя. Но все пак не можеше ли това да стане две минути по рано преди да е прочел две страници от новата глава? Или да отиде сам? Понеже бе станало ясно че щял да ходи там с малката си сестра.
След като той и Теменужка преминаха през камината се озоваха в единия от краищата на селото а сестра му хукна скандално нескопосано и започна да вика. Не да говори или нещо подобно а да вика.
- Отиваме да видим животнитееее! -- радостта в гласът и не можеше да не накара Вадим да се усмихне. Все пак макар и досадна за него бе най милото нещо в семейството му . Но усмивката от лицето му изчезна след няколко секунди след като тя се спъна в краката си и се строполи по лице на каменната улица.
- Ко по....- младият маг поклати глава и продължи след към нея като се чудеше какво да прави. Дали трябва да я утеши или да игнорира плача на сестрите си както обикновено. По принцип това нямаше да е тема на размисъл ако бяха вкъщи но понеже бяха навън и имаше чужди хора ,мисълта да я утеши се бе появила.
Но когато стигна до сестричката си той забави крачка и прибра ръце в джобовете си и разбра че подсъзнателно вече бе взел решение. А именно да не казва нищо и я подмина което явно не изненада сестра му понеже тя стана и го погледна лошо и ако бе някоя друга щеше да му хвърли някое обида но не и теменужка . Тя се изтупа и премахна няколко камъчета от лицето и дланите си докато вървеше към батко си и в един момент докато вървяха в мълчание по улиците каза.
- Аз отивам да видя животните а ти отиди за бонбони.- каза го някак властно, все едно чува баба си понеже използваше и нейния такт за произнасяне на думите и преди да се може да отговори каквото и да е Вадим тя вече бе хукнала по една странична уличка.
Пазаренето на бонбони мина успешно, бе влезнал в магазина бе взел от бонбоните който обичаше, беше се зачудил дали да не пъхне някой друг бонбон в някой джоб но с белите джинси с който бе в момента и тениската ... трудна работа. Ако бе с робата си от Хоглортс щеше да скрие половин торба но.... късмет. След като се разплати и тръгна към магазина за животни той се натъкна на неприятна изненада. Сестра му не бе там. Да беше дошла, беше прекарала минута, две според продавача и бе хукнала на някъде държейки някаква кесийка в ръце.
- Циганска работа.- то бе промълвил тихо Вадим и излезе да търси сестра си. Бяха изминали няколко секунди от излизането му от магазина преди да се суети че бяга. Къде ли се бе дянал тоя малък проблем .Мила и добра друг път! Бе обрала някой със сигурност и я бяха видели че държи кесия... защо Вено или Рамо не и бяха казали че тия неща не се показват наляво надясно. Ако откраднеш него го криеш докато не намериш някоя тайно място като вкъщи или някакво скривалище да видиш колко си задигнал... аматьорска работа. Сега сигурно щяха да я хванат и да я напердашат на центъра на селото за кражбата...
Докато бягаше и се оглеждаше се бутна в някакво момиче и по принцип щеше да я подмине без да се спира ако не бе загубил баланс и не бе блъснал в един стълб леко и се завъртя към момичето с кръвнишки поглед.
-Соске мангес? - изсъска Вадим докато разтриваше рамото си без да се усети че не говореше на български.
Бяха минали няколко дена от фестивала на самодивите и момчето бе щастливо че имаше какво да прави. А именно да чете една камара книги който си бе взел от там но ... за жалост не всичко се развиваше както човек иска нали? Еле па в неговия случай. Защо никога плановете му не се получаваха както ги плануваше? Защо винаги трябваше да има някакви усложнения и да се чуди какво да прави в движение? Защо не можеше да е като всички други хора по тоя свят? Ако попиташе брат си Рамо той щеше да отговори лаконично с две думи а именно “ Циганска работа“. Но може би наистина в тези две думи се криеше това нещастие на Вадим! Може би бе прокълнат!
Ето още един пример за евентуалното му проклинане. Точно бе започнал нова глава от книгата и малката му сестра Теменужка дойде при него и започна да клати хамака му а няколко секунди по късно и да писка за някакви глупости. Щеше да последва скандал който щеше да огласи и околията но майка му се появи от някъде и му хвърли няколко монети с думите да заведа сестра си на Торбаланово и да купя сладки неща за къщата но... това бе добре всъщност. Този път нямаше да ги взима Вино или Рамо което значеше че той щеше да вземе от любимите си сладки и няма да яде онези безвкусни сладкиши дето взимаха двамата му братя. Но все пак не можеше ли това да стане две минути по рано преди да е прочел две страници от новата глава? Или да отиде сам? Понеже бе станало ясно че щял да ходи там с малката си сестра.
След като той и Теменужка преминаха през камината се озоваха в единия от краищата на селото а сестра му хукна скандално нескопосано и започна да вика. Не да говори или нещо подобно а да вика.
- Отиваме да видим животнитееее! -- радостта в гласът и не можеше да не накара Вадим да се усмихне. Все пак макар и досадна за него бе най милото нещо в семейството му . Но усмивката от лицето му изчезна след няколко секунди след като тя се спъна в краката си и се строполи по лице на каменната улица.
- Ко по....- младият маг поклати глава и продължи след към нея като се чудеше какво да прави. Дали трябва да я утеши или да игнорира плача на сестрите си както обикновено. По принцип това нямаше да е тема на размисъл ако бяха вкъщи но понеже бяха навън и имаше чужди хора ,мисълта да я утеши се бе появила.
Но когато стигна до сестричката си той забави крачка и прибра ръце в джобовете си и разбра че подсъзнателно вече бе взел решение. А именно да не казва нищо и я подмина което явно не изненада сестра му понеже тя стана и го погледна лошо и ако бе някоя друга щеше да му хвърли някое обида но не и теменужка . Тя се изтупа и премахна няколко камъчета от лицето и дланите си докато вървеше към батко си и в един момент докато вървяха в мълчание по улиците каза.
- Аз отивам да видя животните а ти отиди за бонбони.- каза го някак властно, все едно чува баба си понеже използваше и нейния такт за произнасяне на думите и преди да се може да отговори каквото и да е Вадим тя вече бе хукнала по една странична уличка.
Пазаренето на бонбони мина успешно, бе влезнал в магазина бе взел от бонбоните който обичаше, беше се зачудил дали да не пъхне някой друг бонбон в някой джоб но с белите джинси с който бе в момента и тениската ... трудна работа. Ако бе с робата си от Хоглортс щеше да скрие половин торба но.... късмет. След като се разплати и тръгна към магазина за животни той се натъкна на неприятна изненада. Сестра му не бе там. Да беше дошла, беше прекарала минута, две според продавача и бе хукнала на някъде държейки някаква кесийка в ръце.
- Циганска работа.- то бе промълвил тихо Вадим и излезе да търси сестра си. Бяха изминали няколко секунди от излизането му от магазина преди да се суети че бяга. Къде ли се бе дянал тоя малък проблем .Мила и добра друг път! Бе обрала някой със сигурност и я бяха видели че държи кесия... защо Вено или Рамо не и бяха казали че тия неща не се показват наляво надясно. Ако откраднеш него го криеш докато не намериш някоя тайно място като вкъщи или някакво скривалище да видиш колко си задигнал... аматьорска работа. Сега сигурно щяха да я хванат и да я напердашат на центъра на селото за кражбата...
Докато бягаше и се оглеждаше се бутна в някакво момиче и по принцип щеше да я подмине без да се спира ако не бе загубил баланс и не бе блъснал в един стълб леко и се завъртя към момичето с кръвнишки поглед.
-Соске мангес? - изсъска Вадим докато разтриваше рамото си без да се усети че не говореше на български.
Илиян Георгиев- Ученик, пети курс, дом "Лъч"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 2
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Излизайки от книжарницата, Илиян побърза да се отдръпне настрани. „Не мога да повярвам, че се появиха толкова хора“, мислеше си той. В ума му вече виждаше Владимир като жертва номер едно, която ще бъде преследвана. Та това момче понече да му се подиграе. „Само ако нямаше толкова много шибани фокусници“ продължаваше да си мисли Илиян. Не е като в Бургас.. ъгълчетата с знайни и незнайни момчета, бъдещи мутрафони или затворници. Сред таквиа бе свикнал и именно 13 годишния младеж. Едвам на 13 години, а приличаше на 19 годишен затворник. Отново усети погледите върху себе си. „Не принадлежа тук“ мислеше си той. Мислите му ставаха все по и по мрачни. „Нима съм принуден да стоя на място, където никой не ще ме оцени. Та тези са ненормални. Фокуси, Куидич ? К‘во е куидич ?“ А и глупавия ми старец ми хвърли някакви странни пари и ме изрита за пръчка“ И Илиян извади пръчката си и я огледа. „Как го каза онзи странния, с перо от феникс. Нима наистина съществуват тези неща“ . Той застана на площата, някъде по настрани. Скъсаните му дънки, около колената. Татусите му си личаха. Няколко магьосника по погледнаха с извращение. Чу се „Какво прави този от Катран тук“ . Илиян отново се чувстваше изключително самотен. „Е щом ще е катран, поне да изпуша малко такъв“ помисли си той. И след което застана в ъглът, присви си една цигарка, след което я запали и запуши. Облегна се на една от стрените и подпря крака си. „И следващите колко 3 ли, 4 години ще уча фокуси“ Не мога да си го представя. Монологът му ставаше изключително забъркан. Имаше чувство че води сам със себе си разговор- нещо, което никога не му се е случвало. „Побърквам се“ мислише си той. „От както пристигнах при тези фокусници, най-близкия ми човек съм самия аз. Е .. не че не е било така цял живот, или поне докато мама не си отиде“ . Още казваше „Мама“. Напълно нормално- тези фокуси му я отнеха. Глупавия му баша , не успя да и помогне. Този спапан старшия. Геогиеви не са известен клан, но баща му си е доста известен аврор. Не че е нещо ,което Илиян знаеше, или му пукаше за това. Знаеше само,че този който хвърля зеления лъч и казва
Avada Kedavra
Е зъл. Зеления лъч и тези думи, от както му се обясни,че могат да бъдат заличени са неговия смисъл той изобщо да си помисли да учи фокуси. „Трябва да спра всеки един изрод, убиващ хора така“ Мислеше си той. А цигарата превършваше. Димът се издигаше нагоре. Черен, а дробовете му се пълнеха с „отрова“. И ето,че цигарата прегасна. Така и с цигарата, прегасна и монолоът на Илиян.
Пейо Желев харесва този пост.
Рамо Силек- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 21
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Момчето се луташе от улица на улица, беше сигурен че е забелязъл брат си някъде наоколо, но колкото повече ходеше толкова по трудно му бе да го открие "ега ти и прокълнатото място" нямаше какд а знае дали проблема не е в ориентацията му или по скоро липсата и, но колко трудно е да намериш циганин в торбаланово. След още около двайсетина минути лутане се окза на площада.. за пети път.
-Ай сиктир ве- изруга момчето и тропна с крак- Пак ли тука ве, как може всички улици да водят към площата- разбира се нямаше как мочето да знае че това е обичайно и повечето малки, че и големи градове следват именно този пример, всичко да води към градския площад, в крайна сметка това е било едно от най важните места в древността. Бърз поглед напред, и видя странна гледка, момче.. може би мъж, трудо беше да предположи, тъй като татусите му се виждаха от далеч а дествения мустак който се очакваше да имат повечето момчета на тази възраст, навяваше затворническа триседмична брада, но можеше и да бърка все пак разстоянието не беше никак малко, е какво пък така или иначе нямаше как да стане по лошо, младежда реши да се доближи. Със всяка крачка приближаваща го до странника нещата ставаха все по объркани погледа му блуждаеше все едно си спомня кадри от войната във виетнам на фона стара америнаска музика под звуците на ротор на хеликоптер и приглушени експлозии, в крайна сметка след малко Рамо стоеше точно до младежа не знаеше дали го е забелязал , но реши да пробва.
-Мараба, машинка- Каза ухилн младия рамо- Дали не си виждал , един кат мене ама друг , той ми е брат ама го нема.
@Илиян Георгиев
-Ай сиктир ве- изруга момчето и тропна с крак- Пак ли тука ве, как може всички улици да водят към площата- разбира се нямаше как мочето да знае че това е обичайно и повечето малки, че и големи градове следват именно този пример, всичко да води към градския площад, в крайна сметка това е било едно от най важните места в древността. Бърз поглед напред, и видя странна гледка, момче.. може би мъж, трудо беше да предположи, тъй като татусите му се виждаха от далеч а дествения мустак който се очакваше да имат повечето момчета на тази възраст, навяваше затворническа триседмична брада, но можеше и да бърка все пак разстоянието не беше никак малко, е какво пък така или иначе нямаше как да стане по лошо, младежда реши да се доближи. Със всяка крачка приближаваща го до странника нещата ставаха все по объркани погледа му блуждаеше все едно си спомня кадри от войната във виетнам на фона стара америнаска музика под звуците на ротор на хеликоптер и приглушени експлозии, в крайна сметка след малко Рамо стоеше точно до младежа не знаеше дали го е забелязал , но реши да пробва.
-Мараба, машинка- Каза ухилн младия рамо- Дали не си виждал , един кат мене ама друг , той ми е брат ама го нема.
@Илиян Георгиев
Илиян Георгиев- Ученик, пети курс, дом "Лъч"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 2
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Илиян спря монолога си по средата. Беше приблежен от .... циганин ? „По дяволите и циганска махала си има тук !“. Илиян продължаваше с монолога и първоначално не обърна внимание на циганчето
-Мараба бе приятел- настоя циганина за разговор.
Илиян се чудеше как да му отговори. Не беше добър да приказва с „фокусници“ . Все пак току що някакво хлапе му се подигра в книжарницата. Дали и този не е с него. Макар и да не приличаше на онези фокусници, беше една идея по приветлив от тях. А Илиян имаше опит с „циганчета“. Все пак те могат да бъдат много верни.
-Да.. здрасти- прошепна Илиян
-Еее, най после каза нещо бе. Бен бурда
-Допреди малко имах вземане даване с една свиня, просто не съм в много в настроение- и запали още една цигара
-Колил си прасе.. и не си ме викнал, хаха – засмя се циганина.
-Хаха.. Засмя се и Илиян. Не си надут като онзи дебелак. А и не ми обясняваш за фокуси. Името ми е Илиян иначе
-Рамо .. от клана Силек. Може би си виждал брат ми някъде.
- Клан ли ? – Попита учуден Илиян
-Не си чувал за клана Силек ? – учудено го погледна Рамо
- Не съм чувал за никакви кланове- леко смутено каза Илиян. Изобщо т‘ва лято са ми първите докосвания към тези „фокуси“.
- Хубава работа -Каза Рамо
-Ама .. циганска- засмя се Илиян, облягайки се и заплавайки втора цигара.
- На колко си бе ? – Погледна го Рамо. Сигурно си на поне 30
-На 13 съм-засмя се Илиян, пушейки си. Просто като малък пих повечко мляко.
-Ми.. Татусите ? – Попита Рамо
-Те са.. бунт. Срещу баща ми- магически полицай ли нещо от сорта
-Аврор ? – Попита Рамо.
-Е на същото- Дори и дея си нямам к‘во е. И заради тая работа на дъртия останах без майка. Иначе съм прунуден да уча в .. нещо си „Мунгав“
-И аз съм там !- Каза Рамо и очите му светнаха
-Ако ще питаш за инфо- Продължи Илиян. Съм най-лошия източник. Те първа се прехвърлям тук. Знам само основните магии
След което извади кутията си с цигари и подаде една на Рамо
Админ: +10 галеона.
Рамо Силек- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 21
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Младия Рамо гледаше подадената му цигара и в следващите няколко секунди няколко различни мисли преминаха в главата му, първо пушенете му не бе много в негов стил, беше пробвал покрай братовчедите си, но в крайна сметка само се задави, сега чайовете които баба му тъпчеше в лулата бяха съвесем различно нещо, така ще реши просто тактично да откаже.
-Не мерси, алергически съм- след което се усмихна отново. В крайна сметка събеседника му обясни че няма как да му даде кой знае колко информация и за съжаление беше там от където е тръгнал, загубен и на площада. От друга страна, момчето се оказа на същата възраст колкото и странно да беше, явно щеше да го вижда в училище , ако отцелее разбира се, марак и заплашителния му вид, ако можеше да се вярва на думите му магическите му умения имаха какво още да се търси там. Може би в някакъв момент щеше да има нужда от магическа помощот, което щеше да отвори добър вариант за далавера, Рамо бе далеч от силен магиосник но определено имаше самочувстие.
-Ясно, значи не си виждал брата- продължи разговора си със спокоен тон- Аз също съм от Мунгав, ако в някой момент имаш нужда от нещо, не се колебай да ни потърсиш. След което се доближи още една крачка напред и продължи с по нисък тон.
-Без значение колко странно е това което търсиш, най вероятно ще можем да помогнем- след което спокойното му изражение се върна обратно и отново стана светло.-Но няма да те задържам повече така или иначе трябва да бягам да намеря Вадим, беше ми приятно.- след което се затича в друга посока с надеждата да намери братн си най после.
....10 Галеона.. 2/2
Админ: +10 галеона.
-Не мерси, алергически съм- след което се усмихна отново. В крайна сметка събеседника му обясни че няма как да му даде кой знае колко информация и за съжаление беше там от където е тръгнал, загубен и на площада. От друга страна, момчето се оказа на същата възраст колкото и странно да беше, явно щеше да го вижда в училище , ако отцелее разбира се, марак и заплашителния му вид, ако можеше да се вярва на думите му магическите му умения имаха какво още да се търси там. Може би в някакъв момент щеше да има нужда от магическа помощот, което щеше да отвори добър вариант за далавера, Рамо бе далеч от силен магиосник но определено имаше самочувстие.
-Ясно, значи не си виждал брата- продължи разговора си със спокоен тон- Аз също съм от Мунгав, ако в някой момент имаш нужда от нещо, не се колебай да ни потърсиш. След което се доближи още една крачка напред и продължи с по нисък тон.
-Без значение колко странно е това което търсиш, най вероятно ще можем да помогнем- след което спокойното му изражение се върна обратно и отново стана светло.-Но няма да те задържам повече така или иначе трябва да бягам да намеря Вадим, беше ми приятно.- след което се затича в друга посока с надеждата да намери братн си най после.
....10 Галеона.. 2/2
Админ: +10 галеона.
Вадим Силек- Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 75
Опит :
Ниво :
Ако ти излиза код се извинявам. Това се оправя с 4 клика от твоя страна а те са. Щракаш горе в лентата на Профил после щракаш на Предеренции а после намираш Винаги разрешавай HTML ДА
Едно ново запознанство. РП между Мая и Вадим
След кръвнишкия си поглед и думите който бяха излезнали от устата му младежа видя колко бавно момичето реагира и поклати глава. Явно тая бе пълен пън и щеше да доживее хилядолетие с такова бързина. Та той вдигна ръка да и тегли една майна на ум и хукна да търси сестра си. Щеше да има обикаля сигурно десетки места за да я открие но поне мястото не бе много голямо. Но дали щеше да успее да я намери преди този който бе ограбил? Или някой от служителите на реда в градчето.
Докато момчето бягаше му се наложи да направи рязък отскок леко на дясно за да се предпази от един чичага който бе нарамил един огромен чувал и викаше.
- Само минавам! Извинете! Минавам! Пазете се!- гласът му бе доста гръмогласен и Вадим го бе чул докато бягаше но си нямаше идея от къде точно идва гласът до момента в който не подмина трима огромни господа който закриваха другия мъж от където идваха предупрежденията. И.. късмета на Вадим както винаги бе на ниво. На нивото на дъното ако трябва да сме по точно, понеже отскока който бе направил не бе особено кадърен понеже когато се приземи направи три ,четири полу крачки още и се облегна в една баба която едвам се креташе по пътя и падна на земята.
Последвалата разправия с дъртата жена не бе особено приятна но нямаше какво да се направи. Момчето се извинява сумати време за това колко е непохватен и как много съжалява и му се наложи да слуша дълга тирада от страна на старицата ,че заради него я заболял кръста, коленете и още нещо , но след болежките в коленете той изключи кудкудякането и понеже нямаше да свърши скоро с лъжите и просто кимаше и казваше съжалява. Сигурно бе една много тъжна бабка на която нямаше кой да и обръща внимание щом се занимаваше толкова усърдно. Таа докато казваше едно от поредните "Съжалявам" и се оглеждаше за сестра си той я мерна да обикаля с някаква малка хартиена торбичка с най нехайната походка на която бе способна.
Последвалия разговор не бе от най приятните за вадим понеже се бе оказало, че тя не бе обрала никои и че това портмоне е нейно което майка и и дала за да вземе хапване на животните понеже малката искала да ги нахрани. И някакви тем подобни неща но.... Вадим не знаеше за това и бе мрънкал близо 5 минути преди да разбере за това нещо.
Избирам парите а не статистиките (Админ: отчетено).
След кръвнишкия си поглед и думите който бяха излезнали от устата му младежа видя колко бавно момичето реагира и поклати глава. Явно тая бе пълен пън и щеше да доживее хилядолетие с такова бързина. Та той вдигна ръка да и тегли една майна на ум и хукна да търси сестра си. Щеше да има обикаля сигурно десетки места за да я открие но поне мястото не бе много голямо. Но дали щеше да успее да я намери преди този който бе ограбил? Или някой от служителите на реда в градчето.
Докато момчето бягаше му се наложи да направи рязък отскок леко на дясно за да се предпази от един чичага който бе нарамил един огромен чувал и викаше.
- Само минавам! Извинете! Минавам! Пазете се!- гласът му бе доста гръмогласен и Вадим го бе чул докато бягаше но си нямаше идея от къде точно идва гласът до момента в който не подмина трима огромни господа който закриваха другия мъж от където идваха предупрежденията. И.. късмета на Вадим както винаги бе на ниво. На нивото на дъното ако трябва да сме по точно, понеже отскока който бе направил не бе особено кадърен понеже когато се приземи направи три ,четири полу крачки още и се облегна в една баба която едвам се креташе по пътя и падна на земята.
Последвалата разправия с дъртата жена не бе особено приятна но нямаше какво да се направи. Момчето се извинява сумати време за това колко е непохватен и как много съжалява и му се наложи да слуша дълга тирада от страна на старицата ,че заради него я заболял кръста, коленете и още нещо , но след болежките в коленете той изключи кудкудякането и понеже нямаше да свърши скоро с лъжите и просто кимаше и казваше съжалява. Сигурно бе една много тъжна бабка на която нямаше кой да и обръща внимание щом се занимаваше толкова усърдно. Таа докато казваше едно от поредните "Съжалявам" и се оглеждаше за сестра си той я мерна да обикаля с някаква малка хартиена торбичка с най нехайната походка на която бе способна.
Последвалия разговор не бе от най приятните за вадим понеже се бе оказало, че тя не бе обрала никои и че това портмоне е нейно което майка и и дала за да вземе хапване на животните понеже малката искала да ги нахрани. И някакви тем подобни неща но.... Вадим не знаеше за това и бе мрънкал близо 5 минути преди да разбере за това нещо.
Избирам парите а не статистиките (Админ: отчетено).
Верена Ерми- Лечител
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит :
Ниво :
Бобчета :
На Верена ѝ бе хрумнало да отиде на плаж в Норбалан. Е, можеше и в Бурлгас, обаче там пбажът се оказа претъпкан. И речено-сторено. Девойката си сложи банските и постели една хавлиена кърпа, която затисна с камъни в четерите ъгълаи омагьоса да не пада пясък отгоре и легна по корем и отвори томче със тихове на Пенчо Славейков. Бе приложила магия на част от картинките вътре, така че да могат да се движат. Докато се печеше и четеше похапваше предварително нарязани круши, комбинирани с малини. По някое време Верена се изправи и се запъти към водата, където се метна в сините вълни. Плуваше и се гмуркаше. Водата беше идеално топла и нито прекалено спокойна, нито пък с твърде големи вълни. Девойката прекара по този начин известно време, после излезе и пак се изтегна на хавлията. И така в продължения на няколко часа редува пречене и четене с плуване и гмуркане. Но в краяя на краищата реши, че вече е време да си тръгва. Затова стана, прибра кърпата, вече бе изяла плодовете и се преоблече. В светло синия потник, дънките в същия цвят и кафевите сандали. След което си тръгна. Вървеше без да бърза по улиците на Торбаланово. и се отзова на площада. А това въщност бе и целта на нашата героиня. Там продължи да се разхожда и внезапно зърна едно по-малко момчиче. Завършилата си спомни, че я е виждала няколко пъти по коридорите на Мунгав, обаче не бяха говорели. Май беше от Южен ятър. Всеки случ„ай изглеждаше тъжна и Верена реши да разбере, какво ѝ е и най-мчалко от професионална гледна точки да опита да помогне. Все пак лечителите не лекуват само рани или проклятия. Затова я заговори. Или пък момичето нея Няма значение
Мая Кочева
Мая Кочева
Филип Болярски and Янтар Вълчев харесват този пост.
Верена Ерми- Лечител
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Двете се запознаха и Верена с интере изслуша разцказа на по-малкото момиче. А в същото време седнаха на една от близките пейки.
- Да се помага на приятел или на, който не може е добре - изрази мнението си вече завършилата Мунгав - българското училище за вълшебство и магия. - А и Влади е симпатяга.
Макар и в един дом двамата с последния се бяха запознали не в даскало, а през ваканцията в бар „Съновидения“
Верена извади голямо пликче пълно със сушени кайсиии, взе си няколко, които наляпа и протегна ръка към новата си позната в знак на предложеие.
Мая продължи да говори, а Верена да слуша. Когато бе споменат министърът на магията не можа да се удържи и изсумтя пренебрежително. Според мнението на семейство Ерми, а и на много други магьосници Ран Тургелов, както бе името на последния не беше достатъчно адекватен, за да се справя с не леките си, да признаем задължения. А и той май не правеше нищо , с което да ги оровегае. И то без да се броят слуховете,за които все ак нямаше категорични доказателства за или против, че е подлога на тъмните магьосници в България. Неоспорим факт бе, че даже и без този слух последните се ширеха из сраната, най-вече на намиращия се в близост остров Катран. Дали и споменатияя Илиян не бе потен;иален такъм?
- А побойнвиците по принцип са страхливи - рече нашата героиня. - И ако жертвата им се опълчи, обаче не с предупреждения, а с лични действия е много вероятно да я оставят на мира.
Между времено ле почнало да се смрачава. Верена изсмири силно с уста и след няколко минути до тях кацна грифон.
- Това е Борей - представи го тя. ако искаш да те закараме до някъде?
/галеони/ Админ: отчетено.
- Да се помага на приятел или на, който не може е добре - изрази мнението си вече завършилата Мунгав - българското училище за вълшебство и магия. - А и Влади е симпатяга.
Макар и в един дом двамата с последния се бяха запознали не в даскало, а през ваканцията в бар „Съновидения“
Верена извади голямо пликче пълно със сушени кайсиии, взе си няколко, които наляпа и протегна ръка към новата си позната в знак на предложеие.
Мая продължи да говори, а Верена да слуша. Когато бе споменат министърът на магията не можа да се удържи и изсумтя пренебрежително. Според мнението на семейство Ерми, а и на много други магьосници Ран Тургелов, както бе името на последния не беше достатъчно адекватен, за да се справя с не леките си, да признаем задължения. А и той май не правеше нищо , с което да ги оровегае. И то без да се броят слуховете,за които все ак нямаше категорични доказателства за или против, че е подлога на тъмните магьосници в България. Неоспорим факт бе, че даже и без този слух последните се ширеха из сраната, най-вече на намиращия се в близост остров Катран. Дали и споменатияя Илиян не бе потен;иален такъм?
- А побойнвиците по принцип са страхливи - рече нашата героиня. - И ако жертвата им се опълчи, обаче не с предупреждения, а с лични действия е много вероятно да я оставят на мира.
Между времено ле почнало да се смрачава. Верена изсмири силно с уста и след няколко минути до тях кацна грифон.
- Това е Борей - представи го тя. ако искаш да те закараме до някъде?
/галеони/ Админ: отчетено.
Янтар Вълчев харесва този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит :
Ниво :
Бобчета :
@Верена Ерми
Не можеше да каже, че си бе представяля ДЕНЯ по този начин. Арина бе не просто запалена куидична фенка, около нея винаги кръжаха златни сничове във формата на ягодка.
Да, можеше да се каже, че тази магьосническа игра бе обсебила голяма част от ежедневието й. Дали бе защото техните толкова упорито се опитваха да я убедат, че това не е подходящо за жена или просто си я харесваше, не напълно сигурна.
Но това нямаше значение. Важното бе, че най-накрая си беше купила НОВА метла. Вярно нещата не преминаха както го очакваше – нямаше червен килим, от въздуха не валяха червени рози и метлите не й намигаха заговорнически да ги избере.
Вместо това, в ролята на „екскурзовод” влезе Кочо, който през цялото време я гледаше така все едно си бе изгубила ума нейде по пътя за куидичното игрище. (подсказка – май имаше нещо вярно в това твърдение!) Момчето все още не можеше да разбере от къде идва цялата тази енергия и ентусиазъм и тично в негов стил отговаряше с кратки и неясни отговори.
Въпреки липсата му на позитивизъм, Арина след цели ТРИ часа успя да си намери така желаната метла. Покупката й бе прилежно опакована и даже имаше червена панделка, за да подхожда на косата й.
Вече можеше да се отдъхне и да се прибере може би... Но драги ми зрители, когато нещата изглеждат предопределени – нещо винаги се случва! Този път...Орлова се блъсна в гърба на висока тъмнокоса магьосница.
- Опс. Извинете...помислих Ви за ягода. Тъй де, имах предвид, че беше случайно!
Браво, Ари пак блесна!
Не можеше да каже, че си бе представяля ДЕНЯ по този начин. Арина бе не просто запалена куидична фенка, около нея винаги кръжаха златни сничове във формата на ягодка.
Да, можеше да се каже, че тази магьосническа игра бе обсебила голяма част от ежедневието й. Дали бе защото техните толкова упорито се опитваха да я убедат, че това не е подходящо за жена или просто си я харесваше, не напълно сигурна.
Но това нямаше значение. Важното бе, че най-накрая си беше купила НОВА метла. Вярно нещата не преминаха както го очакваше – нямаше червен килим, от въздуха не валяха червени рози и метлите не й намигаха заговорнически да ги избере.
Вместо това, в ролята на „екскурзовод” влезе Кочо, който през цялото време я гледаше така все едно си бе изгубила ума нейде по пътя за куидичното игрище. (подсказка – май имаше нещо вярно в това твърдение!) Момчето все още не можеше да разбере от къде идва цялата тази енергия и ентусиазъм и тично в негов стил отговаряше с кратки и неясни отговори.
Въпреки липсата му на позитивизъм, Арина след цели ТРИ часа успя да си намери така желаната метла. Покупката й бе прилежно опакована и даже имаше червена панделка, за да подхожда на косата й.
Вече можеше да се отдъхне и да се прибере може би... Но драги ми зрители, когато нещата изглеждат предопределени – нещо винаги се случва! Този път...Орлова се блъсна в гърба на висока тъмнокоса магьосница.
- Опс. Извинете...
Браво, Ари пак блесна!
Ела Благоева and Янтар Вълчев харесват този пост.
Верена Ерми- Лечител
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Всеки един само уважаващ се лечител освен, че трябва да знае такива или пък предпазни заклинания се нуждае задължително от още 2 неща. Едното билки, а другото отвари.Като първото не рядко е нужно за второто. В нашия случай иде реч за билките. Верена разполагаше с не малко такива, които отглеждаше у дома. Обаче съгласете се, че няма как да се огглеждат всички. Понякога на човек му се налага и да купува. И ето защо младата г-ца Ерми в този момент се намираше в Горбаланово на пазар. Естествено в обичайните за нея мъгълски дрехи. Днес тъмно лилава тениска с щампа на „Щурците отпред и любимата й магьосническа група, която и да е тя отзад. Светло сини дънки и черни, както и колана на дънките маратонки Освен това придружаваше Кузман. Да припомня , че това беше бащата на нашата героиня. По всичко изглеждаше, че откривмането на още едно семейно заведение този път в Торбаланово вървеше добре.
Та Верена си купуваше билки от едно малко магазинче. Задача, която ѝ отне малко повече време преминало в оглеждане, помирисване и други подобни. Ами билките, не всички, все пак имат срок на годност. А тя в никакъв случай не би взела или използвала негодни. Както и да е накрая девойката свърши с пазаруването и си погледна часовника. На дясната ръка. До уговорената среща с баща й имаше още време. Мислеше да се отбие до книжарницата или до „Съновидения“, когато някой се блъсна в гърба ѝ Верена инстинктивно се накани да му приложи мъгълска хватка. Хвърляне през рамо. Но се спря навреме. А и той, тоест тя - оказа се, че е блъсната от момиче с черена коса и 3-4 години по-младо от нея.
- Ха- ха ха - разсмя се 18 годишната тъмнокоса магьосница. -- Не ме бяха бъркали с ягода до сега. - Но къде сме се виждали? - бе се загледала в новопоявилата си.
- Точно така -рече изведнъж - „Северен Вятър“. Верена Ерми - представи се - тази година завърших А ти си Арина Орлова
/малко вероятно за четири години в един дом да не са се засичали поне веднъж/
Арина Орлова
Та Верена си купуваше билки от едно малко магазинче. Задача, която ѝ отне малко повече време преминало в оглеждане, помирисване и други подобни. Ами билките, не всички, все пак имат срок на годност. А тя в никакъв случай не би взела или използвала негодни. Както и да е накрая девойката свърши с пазаруването и си погледна часовника. На дясната ръка. До уговорената среща с баща й имаше още време. Мислеше да се отбие до книжарницата или до „Съновидения“, когато някой се блъсна в гърба ѝ Верена инстинктивно се накани да му приложи мъгълска хватка. Хвърляне през рамо. Но се спря навреме. А и той, тоест тя - оказа се, че е блъсната от момиче с черена коса и 3-4 години по-младо от нея.
- Ха- ха ха - разсмя се 18 годишната тъмнокоса магьосница. -- Не ме бяха бъркали с ягода до сега. - Но къде сме се виждали? - бе се загледала в новопоявилата си.
- Точно така -рече изведнъж - „Северен Вятър“. Верена Ерми - представи се - тази година завърших А ти си Арина Орлова
/малко вероятно за четири години в един дом да не са се засичали поне веднъж/
Арина Орлова
Арина Орлова and Люба Бюлбулева харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит :
Ниво :
Бобчета :
В първия момент Арина премигна объркано и разтърка очи с едната си ръка. Все пак другата бе прекалено заета с придържането на скъпоценния товар, а.к.а новата метла, и нямаше как да я използва пълноценно. Дори, тръсна леко глава, за да прогони танцуващите ягодки, които се виеха в самодивски танц около главата й.
- О, не, не, разбира се, че не си ягода! – махна бързо с ръка Орлова вече, когато осъзна на коя планета се намира. Бузите й леко поруменяха, а след това достигнаха цвета на презряла от слънчевидите лъчи ягода. Ами какво да се прави, Ари бе фен на ягодите и всяка аналогия, която изникваше в красивата й главица бе свързана с тях. Та, драги ми – ще Ви се наложи да я изтърпите още малко.
Вече в по-адекватно състояние петокурсничката имаше възможност да огледа магьосницата, в която се бе разбила най-нагло. Образът пред очите й вече не приличаше на размазана лента, а придобиваше форма, очертания и дори цветове. Лицето на другото момиче я накара да се усмихне широко.
Изведнъж лампичката светна! Разбира се, знаеше коя е Верена. Бяха се засичали не веднъж в общата стая на Северен вятър и дори няколко пъти се бяха засичали на различни „тайни” купони.
- Ох, извинявай!! Верена, разбира се, че те помня! – все още беше смутена и червеникавите отенъци по лицето се преливаха с тези в косите й. – Моля ти се, прости разсеяността ми. Днес просто е един от онези дни...
Не обясни. Метлата в другата й ръка говореше достатъчно. Все пак всички в Мунгав знаеха колко вманиачена е по куидича.
- Как си? Чух, че си станала лечител. Поздравления! – макар да не бяха близки в училище, изпитваше искрено задоволство, че някой от съучиниците й беше успял в живота.
1т сила, моля <3 (Админ: отчетено).
- О, не, не, разбира се, че не си ягода! – махна бързо с ръка Орлова вече, когато осъзна на коя планета се намира. Бузите й леко поруменяха, а след това достигнаха цвета на презряла от слънчевидите лъчи ягода. Ами какво да се прави, Ари бе фен на ягодите и всяка аналогия, която изникваше в красивата й главица бе свързана с тях. Та, драги ми – ще Ви се наложи да я изтърпите още малко.
Вече в по-адекватно състояние петокурсничката имаше възможност да огледа магьосницата, в която се бе разбила най-нагло. Образът пред очите й вече не приличаше на размазана лента, а придобиваше форма, очертания и дори цветове. Лицето на другото момиче я накара да се усмихне широко.
Изведнъж лампичката светна! Разбира се, знаеше коя е Верена. Бяха се засичали не веднъж в общата стая на Северен вятър и дори няколко пъти се бяха засичали на различни „тайни” купони.
- Ох, извинявай!! Верена, разбира се, че те помня! – все още беше смутена и червеникавите отенъци по лицето се преливаха с тези в косите й. – Моля ти се, прости разсеяността ми. Днес просто е един от онези дни...
Не обясни. Метлата в другата й ръка говореше достатъчно. Все пак всички в Мунгав знаеха колко вманиачена е по куидича.
- Как си? Чух, че си станала лечител. Поздравления! – макар да не бяха близки в училище, изпитваше искрено задоволство, че някой от съучиниците й беше успял в живота.
1т сила, моля <3 (Админ: отчетено).
Ела Благоева, Верена Ерми and Янтар Вълчев харесват този пост.
Верена Ерми- Лечител
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Лицето на по-младото момиче придоби същият цвят като на косата ѝ. А именно плодово червен. Определено ситуациата изглеждаше смеша, но Верена реши да не се смее. Макар, че малко трудно се сдържа. Все пак първо - на всеки би могло да се случи тъй, че да се обърка.И изчери заради това И второ - пакетът, за който съвсем ясно си личеше, че е нова метла в другата ръка на Арина. Всички или почити всички всички в Мунгав заеха за любовта на младата Орлова към куидича.
- - - Благодаря - широко се усмихна Верена на поздравлението, че е станала лечител. - В момента тъкмо затова съм тук - повдигна торбичката в другата си ръка, с разяснението, че си е купувала билки.
- Честито и на теб - продължи тъмнососата кимвайки към метлата. В това време лицео ѝ придоби замислено изражение, сякаш се опитваше да се сети за нещо. И всъщност точно така си и беше - На какъв пост играеш?
- За разлика от много други вещици и магьосници Верена, вече съм го казвал и сигурно пак ще го направя, не се интересуваше особено от този магически спорт, а предпочиташе грифоните. Вярно, че бе наясно с правилата, е не съвсем, понякога гледаше, но дотам. Дори не знаеше кои са в домовите отбори на Мунгав. Знаеше че второ курсникът Владимир петров, също като тях двете от Северен Вятър се опитва да влезе като търсач. И че Янтар Вълчев - шести курс в Южен Вятър, нейн и по-скоро на близнака ѝ приятел иска да бъде гончия. Само това
Предложи да седнат на една близка пейка.
- - - Благодаря - широко се усмихна Верена на поздравлението, че е станала лечител. - В момента тъкмо затова съм тук - повдигна торбичката в другата си ръка, с разяснението, че си е купувала билки.
- Честито и на теб - продължи тъмнососата кимвайки към метлата. В това време лицео ѝ придоби замислено изражение, сякаш се опитваше да се сети за нещо. И всъщност точно така си и беше - На какъв пост играеш?
- За разлика от много други вещици и магьосници Верена, вече съм го казвал и сигурно пак ще го направя, не се интересуваше особено от този магически спорт, а предпочиташе грифоните. Вярно, че бе наясно с правилата, е не съвсем, понякога гледаше, но дотам. Дори не знаеше кои са в домовите отбори на Мунгав. Знаеше че второ курсникът Владимир петров, също като тях двете от Северен Вятър се опитва да влезе като търсач. И че Янтар Вълчев - шести курс в Южен Вятър, нейн и по-скоро на близнака ѝ приятел иска да бъде гончия. Само това
Предложи да седнат на една близка пейка.
Арина Орлова харесва този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит :
Ниво :
Бобчета :
С потръгването на разговора първоначалното й неудобство постепенно се стопи и лицето й придоби обичайния си блед нюанс. Ари седна на пейката до Верена и се усмихна широко. В очите й се прокрадна няколко зведички, които затанцуваха при споменаването на куидича.
С потръгването на разговора, първоначалното неудобство постепенно се стопи и лицето й придоби обичайния си блед нюанс. Вече се виждаше най-новата й придобивка от лятото – дузина лунички, които бяха обсипали бузите и като звезди, избягали от някое съзвездие.
- Сигурно е интересно да си лечител. – наистина го мислеше. Възхищаваше се на хората, които ги биваше в забъркването на отвари и спасяването на заблудени магьосници. – Какво ще правиш с тези билки?
Пръстите й потрепваха, цялото й тяло вибрираше, но устните й продължиха да се извиват в широка усмивка. Отстрани, може би изглеждаше еуфорично, дори пренавита и май тези определения я описваха прекрасно. Но не можете да я вините – Ари нямаше търпение да разкъса опаковката и да се издигне във въздуха с новото си съкровище.
Беше нетърпелива, но и не искаше да бърза. Искаше да научи повече за живота на Верена след училище – еми, кво да се прави, червенокасата си бе любипотна желирана ягодка. Затова и не отклони предложението на по-голямото момиче да седнат на пейката.
Внимателно подпря метлата си на гърба на пейката и се обърна към събеседничката си:
- Гончия съм, но ако помня правилно – куидича не е твоето нещо. – не го приемаше лично. Все пак не всеки бе обсебен като нея от играта. – По-интересно ми е да науча повече за твоята работа.
С потръгването на разговора, първоначалното неудобство постепенно се стопи и лицето й придоби обичайния си блед нюанс. Вече се виждаше най-новата й придобивка от лятото – дузина лунички, които бяха обсипали бузите и като звезди, избягали от някое съзвездие.
- Сигурно е интересно да си лечител. – наистина го мислеше. Възхищаваше се на хората, които ги биваше в забъркването на отвари и спасяването на заблудени магьосници. – Какво ще правиш с тези билки?
Пръстите й потрепваха, цялото й тяло вибрираше, но устните й продължиха да се извиват в широка усмивка. Отстрани, може би изглеждаше еуфорично, дори пренавита и май тези определения я описваха прекрасно. Но не можете да я вините – Ари нямаше търпение да разкъса опаковката и да се издигне във въздуха с новото си съкровище.
Беше нетърпелива, но и не искаше да бърза. Искаше да научи повече за живота на Верена след училище – еми, кво да се прави, червенокасата си бе любипотна желирана ягодка. Затова и не отклони предложението на по-голямото момиче да седнат на пейката.
Внимателно подпря метлата си на гърба на пейката и се обърна към събеседничката си:
- Гончия съм, но ако помня правилно – куидича не е твоето нещо. – не го приемаше лично. Все пак не всеки бе обсебен като нея от играта. – По-интересно ми е да науча повече за твоята работа.
Ела Благоева, Верена Ерми and Янтар Вълчев харесват този пост.
Верена Ерми- Лечител
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит :
Ниво :
Бобчета :
- О, да определено е интересно - завъртя наляво и надясно в знак на съгласие Верена. И двамата със Сунар- си избрахме, с какво да се занимаваме доста преди да завърщим.
Тъмнокосата поясни, че става дума за нейния с 15 мин. по-голям брат близнак който обаче е бил в дом „Лъч“ , а сега е археолог и се намира на разкопки в Тайланд
- Но и не е лесно - продължи тя. Това беше в сила за всяка професия, та сметна, че няма нужда да задълбава. Със сигурност щеше да има случай, когато не би могла да помогне или загубени пациенти. Приемаше и двете неща за нормални, но се надяваше да бъдат колкото може по-малко. И доколкото зависеше от нея щяха да са..
-А билките, разбира се ще ги ползвам - повдига рамене нашата героиня. - Някой за отвари, други може и така.
Разясни, че в градината у дома в Бургас отглежда билки, но все пак понякога се налага да купува.
- Що се отнася до куидича - Арина бе казала, че доколкото помни това не е нейния спорт. И беше права - извинявай за момент
Верена стана и отиде до близката сергия, от където купи няколко шишенца мляко с различни вкусове и се върна на пейката. Отвори едно и предложи друго на събеседничката си..
Тъмнокосата поясни, че става дума за нейния с 15 мин. по-голям брат близнак който обаче е бил в дом „Лъч“ , а сега е археолог и се намира на разкопки в Тайланд
- Но и не е лесно - продължи тя. Това беше в сила за всяка професия, та сметна, че няма нужда да задълбава. Със сигурност щеше да има случай, когато не би могла да помогне или загубени пациенти. Приемаше и двете неща за нормални, но се надяваше да бъдат колкото може по-малко. И доколкото зависеше от нея щяха да са..
-А билките, разбира се ще ги ползвам - повдига рамене нашата героиня. - Някой за отвари, други може и така.
Разясни, че в градината у дома в Бургас отглежда билки, но все пак понякога се налага да купува.
- Що се отнася до куидича - Арина бе казала, че доколкото помни това не е нейния спорт. И беше права - извинявай за момент
Верена стана и отиде до близката сергия, от където купи няколко шишенца мляко с различни вкусове и се върна на пейката. Отвори едно и предложи друго на събеседничката си..
Арина Орлова харесва този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит :
Ниво :
Бобчета :
Еха, впечатляващо. Очевидно Верена и Сунар бяха от малкото ориентирани магьосници, които са имали ясна представа за бъдещето си. Ари от друга страна мислеше предимно за куидич.
Още преди да се научи да върви бе набарала метлата на баща си и се опитваше да полети. А след това пътят й бе ясен – ставаше и си лягаше с мисълта, че един ден ще бъде професионален играч. Мечтаеше да пътува из магьосническия свят и да се състезава с най-добрите отбори и играчи.
Може би, тук ще си помислите, че вече е решила съдбата си, но не. Арина имаше хиляди по-малки идеики, които се въртяха хаотично в главата й. Това бе довело до създаването на повече от дузина резервни планове и безумни идеи, които можеха да й влязат в употреба някой ден.
Например, ако куидичната й кариера не потръгнеше винаги можеше да се пресели на брега на морето и да си отвори мъгълски метъл бар. Или пък да предлага невероятни пътешествия и приключения с дракони, плюшени зайци, леветиращи желирани понички и още.
- Винаги ли си искала да бъдеш лечител? Как се спря точно на тази професия? – попита по-голямото момиче, когато се върна от сергията. Взе предложената напитка и се ухили, когато видя етикета. Ягода, обожаваше ягоди. – Надявам се да простиш любопитството ми – интересно ми е.
Още преди да се научи да върви бе набарала метлата на баща си и се опитваше да полети. А след това пътят й бе ясен – ставаше и си лягаше с мисълта, че един ден ще бъде професионален играч. Мечтаеше да пътува из магьосническия свят и да се състезава с най-добрите отбори и играчи.
Може би, тук ще си помислите, че вече е решила съдбата си, но не. Арина имаше хиляди по-малки идеики, които се въртяха хаотично в главата й. Това бе довело до създаването на повече от дузина резервни планове и безумни идеи, които можеха да й влязат в употреба някой ден.
Например, ако куидичната й кариера не потръгнеше винаги можеше да се пресели на брега на морето и да си отвори мъгълски метъл бар. Или пък да предлага невероятни пътешествия и приключения с дракони, плюшени зайци, леветиращи желирани понички и още.
- Винаги ли си искала да бъдеш лечител? Как се спря точно на тази професия? – попита по-голямото момиче, когато се върна от сергията. Взе предложената напитка и се ухили, когато видя етикета. Ягода, обожаваше ягоди. – Надявам се да простиш любопитството ми – интересно ми е.
Ела Благоева харесва този пост.
