Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Някъде из улиците на Торбаланово

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Някъде из улиците на Торбаланово Coin10 6
    Ниво : Някъде из улиците на Торбаланово Untitl40
    Статистики :
    Някъде из улиците на Торбаланово Streng10 Сила: 28
    Някъде из улиците на Торбаланово Shield10 Издръжливост: 12
    Някъде из улиците на Торбаланово Brain10 Интелигентност: 22
    Някъде из улиците на Торбаланово Runnin10 Ловкост: 11
    Някъде из улиците на Торбаланово Magic-10 Магия: 20
    Някъде из улиците на Торбаланово Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Някъде из улиците на Торбаланово TomatoНякъде из улиците на Торбаланово SapphireНякъде из улиците на Торбаланово BlueberryНякъде из улиците на Торбаланово EmeraldНякъде из улиците на Торбаланово CabbageНякъде из улиците на Торбаланово MangoНякъде из улиците на Торбаланово SausageНякъде из улиците на Торбаланово PearНякъде из улиците на Торбаланово BaconНякъде из улиците на Торбаланово HoneyНякъде из улиците на Торбаланово Ruby

    Някъде из улиците на Торбаланово

    Писане by Юлий Звездинов Пет Юли 07, 2023 8:29 pm


    @Вихрен Вокил


    За втори път през моя живот съм в Торбаланово - първият път, когато трябваше да си купя учебниците и пособията си за магическото училище “Мунгов” и сега. Майка ми Небесна не беше много доволна да ме доведе, а още повече да ме остави да се шляя из двете малки улички на селото. Но тя имаше някаква “тайна” мисия с някаква вещица, която не ми вдъхна много доверие. Тя носеше стара раздърпана мантия, която едва ли е видяла вода и сапун от седмици, а очите и бяха кристално изцъклени и ако не бях отместил поглед от нея, щеше да ме прокълне с тях. Но последно време майка ми имаше работа само с такива хора, пардон не съм сигурен даже дали са хора. От как се разболях от драковата шарка и майка ми се наложи да издирва лечител за мен и трябваше да се срещнем с много съмнителни лица. Накрая се озовахме с майка ми в едно село на вийли, което беше доста нормално и те имаха лечител, който ме излекува. Прекарах в селото почти една година и разбрах много за обичаите на вийлите. И въпреки, че времето прекарано в селото да беше страхотно, когато се прибрах у дома, очаквах тайните срещи с другите същества да са престанали. 


    Но, не… Сега стоях пред една изкривена къща и чаках Небесна Звездинова да се появи.
    Просто стоях и наблюдавах хората около мен… като се стараех да не привличам внимание. Но това никога не се случваше и не очаквано някакъв висок мъж около два метра висок, с гъста рунтава побеляла коса застана пред мен и ме заговори:


    - Хей момче, какво чакаш тук - човекът беше беззъб и струя плюнки полетя към мен.


    Хм, този какво го интересува какво правя тук. 


    Реших да не отговарям и просто се дръпнах страни преди човека да си отвори устата отново. Но късмета ми не е толкова добър и той ме последва и ме хвана за ръката. Инстинктивно реагирах и блокирах ръката на противния човек, а после го ударих и той се строполи на земята. 

    Благодарих на майка ми Лили, за многогодишните тренировки по карате, които ми беше преподавала. 


    Можех да довърша копелето с един удар, но се стърпях и овладях емоциите си. Но точно това беше грешката ми. Вещера скочи на крака като младо яре и пръчката се появи бързо в ръката му, но не ме нападна, а само започна да вика силно и да събира хора около себе си:


    - Това момче ме нападна и ми открадна торбата с галеоните


    Тогава ми светна, че ни е следил още от самото начало и е видял как Небесна ми даде торбичка с галеони, за да мога по късно да си купя билки и отвари за училище, за да запълня липсите. 

    Хм, хубаво се насадих отново…

    Вихрен Вокил and Ела Благоева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Някъде из улиците на Торбаланово Coin10 111
    Ниво : Някъде из улиците на Торбаланово Untitl42
    Статистики :
    Някъде из улиците на Торбаланово Streng10 Сила: 42
    Някъде из улиците на Торбаланово Shield10 Издръжливост: 26
    Някъде из улиците на Торбаланово Brain10 Интелигентност: 42
    Някъде из улиците на Торбаланово Runnin10 Ловкост: 32
    Някъде из улиците на Торбаланово Magic-10 Магия: 42
    Някъде из улиците на Торбаланово Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Някъде из улиците на Торбаланово MangoНякъде из улиците на Торбаланово TomatoНякъде из улиците на Торбаланово AppleНякъде из улиците на Торбаланово EmeraldНякъде из улиците на Торбаланово CinnamonНякъде из улиците на Торбаланово SapphireНякъде из улиците на Торбаланово BlueberryНякъде из улиците на Торбаланово SausageНякъде из улиците на Торбаланово RubyНякъде из улиците на Торбаланово PearНякъде из улиците на Торбаланово CabbageНякъде из улиците на Торбаланово PizzaНякъде из улиците на Торбаланово BaconНякъде из улиците на Торбаланово ChiliНякъде из улиците на Торбаланово ChocolateНякъде из улиците на Торбаланово TuttifruttiНякъде из улиците на Торбаланово Diamond

    Re: Някъде из улиците на Торбаланово

    Писане by Вихрен Вокил Съб Юли 08, 2023 5:25 pm


    @Юлий Звездинов



    По принцип да се насадиш не е лошо нещо, защото означава, че ще израстеш,  де факто ми е трудно да си представя, че  нещо добро би могло да произлезе от ситуацията, на която ми се наложи да стана свидетел насред улицата.
     
     
    Това вече беше малко прекалено, нали?  Да няма нито миг в спокойствие в училището, в което е пълно с бушуващите хормони на неосъзнати тийнейджъри и зле възпитани не-тийнейджъри е донякъде приемливо и обяснимо (което не го прави по-малко неприятно). Но хаосът и нечии неприятности да ме преследват, дори когато съм се постарал да се измъкна от всякаква компания, за да мога да избирам на спокойствие приспособления за рисуване, вече ми идва в повече.  Да, осъзнавам,  че ключовата дума в случая е „нечии”, обаче мога да усетя ужаса и гнева на момчето.  И не ми изглежда редно просто да го оставя. Напоследък късметът все ме среща с хора, тормозени без вина от разни нещастници, които си мислят, че всичко им е позволено.
     
    - Колко бяха?  - питам, заставайки до хлапето, което ми изглежда познато, вероятно от училище. Крайно време е да започна да обръщам внимание на лицата на хората в Мунгав.
    - К’фо? -  фъфли беззъбо възрастния мъж срещу нас.
    -  Казваш, че галеоните в торбата са твои, нали? -  пояснявам със спокоен глас. -  Значи би трябвало да знаеш колко са. -  сред тълпата се надигат одобрителни възгласи, но и възмутени гласове.
    Забелязвам объркването на мъжа, после гневът, примесен с разочарование, очаквал е русокосият да е лесна плячка – невръстен младеж, без придружител. Аз съм черната котка, която му е минала път и е объркала плана, новата мишена за яростта му.
    - К’ъф си ти? -  продължава да отбягва отговора на въпроса ми, но този път вече е вдигнал пръчката си.
    Безсмислено е да правя същото при моето неумение да използвам магии, въпреки това вадя една от четките в джоба си, съвсем нова и току-що закупена, насочвам дървения край към мъжа, така че косъмчетата да останат в юмрука ми и се надявам да не ми проличи, че блъфирам. Правя стъпка напред и прикривам момчето с тялото си, в случай че все пак мъжът реши да атакува, въпреки насъбралата се тълпа.
    - Защо просто не отговориш на въпроса ми? -  давам всичко от себе си да запазя самообладание и да не си проличи пискливата нота в гласа ми, издаваща страха, че ще бъда превърнат в плазмодий. -  Дали… -  поглеждам настоятелно момчето, но не успявам да асоциирам лицето с име. – Как се казваш?
    - Юлий. -  подсказва ми то.
    - … Дали Юлий ще успее да отговори, според теб? – връщам вниманието си върху мъжа.
    Късно!
    Прекалено късно…
    - АКЦИО!
    Краткото ми разсейване е било достатъчно за него, с торбата галеони в ръка той вече е разкъсал кръга от насъбрало се множество и тича измежду  уличните тълпи.
    -  Спрете го! -  крещя с всички сили и двамата с Юлий се изстрелваме след него като по команда.
    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Някъде из улиците на Торбаланово Coin10 6
    Ниво : Някъде из улиците на Торбаланово Untitl40
    Статистики :
    Някъде из улиците на Торбаланово Streng10 Сила: 28
    Някъде из улиците на Торбаланово Shield10 Издръжливост: 12
    Някъде из улиците на Торбаланово Brain10 Интелигентност: 22
    Някъде из улиците на Торбаланово Runnin10 Ловкост: 11
    Някъде из улиците на Торбаланово Magic-10 Магия: 20
    Някъде из улиците на Торбаланово Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Някъде из улиците на Торбаланово TomatoНякъде из улиците на Торбаланово SapphireНякъде из улиците на Торбаланово BlueberryНякъде из улиците на Торбаланово EmeraldНякъде из улиците на Торбаланово CabbageНякъде из улиците на Торбаланово MangoНякъде из улиците на Торбаланово SausageНякъде из улиците на Торбаланово PearНякъде из улиците на Торбаланово BaconНякъде из улиците на Торбаланово HoneyНякъде из улиците на Торбаланово Ruby

    Re: Някъде из улиците на Торбаланово

    Писане by Юлий Звездинов Нед Юли 09, 2023 1:53 pm


    @Вокил


    Докато голямото момче ме прикри с гърба си, обмислях тактики, как най добре да се измъкнем от тази ситуация. Един от уроците на Лили беше винаги да огледаме околността и да я използваме за защита, а другото правило беше винаги да си проверим какъв Арсенал от оръжия имаме. Да използвам пръчката си не беше най добрата идея (не знаех нито една полезна магия, но щях да променя това), а и на непълнолетни магьосници не се разрешаваше да я ползват извън стените на Замъка, но винаги с мене носех няколко отвари, които Небесна беше направила специално за мен. Тя винаги се страхуваше от нещо и затова аз бях станал предпазлив и ги носих с мене. 

    Какво имах закачено на колана?

    *Отвара за невидимост, НЕ… тя действа кратко време и се насъбраха много хора и няма да мога да се изчезна незабелязано. А ако се измъкнех, рижавото момче можеше да пострада заради мен. Не съм страхливец, който да се крие зад полите на някой друг;
    *Отвара за образуване на кръв - НЕЕ… тя се ползва само ако някой е наранен;
    *Лечебна отвара от в комплекта ми за първа помощ - НЕ;
    *и последно… май това беше, нямах повече отвари. 
    *Аааа… отвара за циреи, хм ще е страхотно проклятие за това копеле (мама не знае, че я измъкнах тайно от мазето);


    Още не бях взел решение, когато видях как крадеца се измъква с галеоните ми и инстинктивно скочих след него, преди да му е хрумнало да се магепортира от тук и торбичката да е безследно изчезнала. Рижавото момче също мислеше като мен и също хукна след него. Разкъсахме кръга от хора и последвахме копелето към улица таласъмска, никой от насъбралите се не се включи в преследването и ако бяха мъгъли, даже щяха да са извадили телефоните и да са направят видео на цялата сцена, която щяха да качат във всички възможни социални медии. 


    Дръжте този крадец - развиках се аз с паника в гласа си, като видях как ловко копелето пред мен се измъкваше.

    Тогава видях как белокосия зави зад една къща и го загубих за миг от поглед. Без да се замисля продължих да го следвам и попаднахме с Рижавия в капан. 
    Къщата беше П-образна и когато завихме зад ъгъла, крадеца се магипортира зад гърба ни и затвори изхода ни за бягство. 


    Кво си мислите, хаха…, че двама пикьовци могат да се справят с мен? Сега ще ви дам урок. Круцио!

    Тилът ми настръхна още преди да чуя заклинанието и се хвърлих встрани и съборих голямото момче на земята, така че заклинанието ни пропусна. Скочих отново на крака, докато мъжа не се е събрал и хвърлих по него отварата за циреи. Тя се разби в лицето му и стъкления буркан го наряза. Там, където отвара се докосна до кожата му, се заиздига пара със съскащ звук. Лицето на крадеца стана неузнаваемо - с кръв и церии. Стъклото беше оставили дълбока бразда на бузата му, а цириите бяха навсякъде дори върху очите му. Той се строполи на земята от болка и изтърва пръчката си. 


    1т. магия, моля (Админ: отчетено).
    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Някъде из улиците на Торбаланово Coin10 111
    Ниво : Някъде из улиците на Торбаланово Untitl42
    Статистики :
    Някъде из улиците на Торбаланово Streng10 Сила: 42
    Някъде из улиците на Торбаланово Shield10 Издръжливост: 26
    Някъде из улиците на Торбаланово Brain10 Интелигентност: 42
    Някъде из улиците на Торбаланово Runnin10 Ловкост: 32
    Някъде из улиците на Торбаланово Magic-10 Магия: 42
    Някъде из улиците на Торбаланово Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Някъде из улиците на Торбаланово MangoНякъде из улиците на Торбаланово TomatoНякъде из улиците на Торбаланово AppleНякъде из улиците на Торбаланово EmeraldНякъде из улиците на Торбаланово CinnamonНякъде из улиците на Торбаланово SapphireНякъде из улиците на Торбаланово BlueberryНякъде из улиците на Торбаланово SausageНякъде из улиците на Торбаланово RubyНякъде из улиците на Торбаланово PearНякъде из улиците на Торбаланово CabbageНякъде из улиците на Торбаланово PizzaНякъде из улиците на Торбаланово BaconНякъде из улиците на Торбаланово ChiliНякъде из улиците на Торбаланово ChocolateНякъде из улиците на Торбаланово TuttifruttiНякъде из улиците на Торбаланово Diamond

    Re: Някъде из улиците на Торбаланово

    Писане by Вихрен Вокил Нед Юли 09, 2023 9:19 pm


    @Юлий Звездинов





    С все още трепереща ръка прибирам пръчката на стареца от земята, макар да ми изглежда сякаш не може да я използва в сегашното си състояние, не искам да поемам излишни рискове. Все още не мога да преодолея шока си от факта, че се разминах на съвсем тънък косъм с „Круциатос”, защото дори някой незаинтересован от магия като мен, знае кои са Непростимите проклятия и какво причиняват.
     
     
    Юлий, който за разлика от моя милост бе успял да запази самообладание, се ориентира в посока на торбата с галеони и ловко я върна обратно в собствения си джоб. Съдейки от вида на стареца, не съм сигурен дали искам да знам какви други изненади крие дребосъкът, нито защо се разхожда с подобни отвари в джобовете, но съм прекалено благодарен за спасения си живот, та да навлизам в излишни подробности. Може би някой ден, ако го опозная достатъчно, ще разбера всички тези неща, но сега моментът не е особено подходящ.  Все някога отварата ще спре да действа, а и някой може да се появи всеки момент, дочул виковете на негодяя, ще е трудно да обясним какво точно се е случило.
     
     
    Поглеждам внимателно улицата навън, за наш късмет всичко изглежда спокойно, вероятно никой не е чул писъците или в квартала толкова са свикнали с тях, вече не им обръщат внимание. Дори за миг не ми хрумва, че сме първите жертви на крадеца, което кара косъмчетата по врата ми да настръхнат и отново поглеждам с благодарност Юлий.
    - Добре излизаме заедно и вървим с нормално темпо, за да не привличаме подозрение. Аз съм Вихрен, между другото. -  подавам ръка осъзнавайки, че нямаше възможност да се представя.
    - В Мунгав ли учиш? – сините очи на детето ме оглеждат все още недоверчиво, поне така ми се струва.
    - Да, дом Южен вятър, есента ще бъда шести курс  - изговарям небрежно, докато се опитвам да се ориентирам откъде точно дойдохме, за да ни върна обратно на мястото, където започна всичко.
    -  Аз също.
    - В Мунгав ли? -  това не би трябвало да ме изненадва, повечето магьосници наоколо учат там.
    - И  в Южен вятър! -  откликва русокосото момче.
    Това вече е изненада, вглеждам се отново в него, смътно ми  е познат като лице, което съм виждал сред тълпата, но споменът е толкова дълбоко заровен в паметта ми, че не може да изплува  ясно на повърхността.
    -  Извинявай, не съм особено добър в запомнянето на лица-  промърморвам смутено, истина е, че рядко изобщо поглеждам някого, предпочитам да си гледам скицника. - Какво правеше сам тук? -  променям бързо темата.
    -  Чаках майка ми.
    - О. Ще изчакам с теб, ако искаш.
    - Няма нужда.
    - Знам. Просто се чувствам по-защитен около някой достатъчно добре въоръжен. -  смигам съзаклятнически и кимвам към стъклениците му.
     
     
    точка късмет, моля.
    Благодаря.



    КРАЙ!

    Юлий Звездинов харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:36 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!