- Охххх, пак ли ти…
- Пак аз, да. Чакай малко. Какво трябва да значи това!?
- Значи, че изобщо не искам да те виждам повече.
- Хм. Тогава ще трябва да се постараеш повече.
- Ще имам предвид тогава да се подготвя по-добре за следващия път.
- Ще има следващ път ли? Аз се надявах този да ни е последен.
- Ето, затова всичките сте ми толкова противни. Искате нещо от мен и после какво? Изчезвате и никога повече не се появявате. Долни използвачи!
- Аз не искам да те използвам! Просто искам… услуга. А пък когато дойде правилния момент, мога да ти върна услугата.
- От къде на къде си мислиш, че има нещо, което можеш да направиш за мен?
- Ами, като за начало имам физическо тяло. Ще се изненадаш колко полезно може да бъде то… и то не по начина, по който си мислиш!
- И сега какво, дойде тук да ми натриваш носа и да ме караш да се чувствам още по-ужасно от това че съм мъртъв ли!? Аз просто... Аз… Не мога да го понеса-а-а-а-а!
В мраморните плочки по стените на тоалетната оттекна шумно пльосване, сякаш някой скочи в басейн, а Калоян доби такова изтерзано изражение, че ако го беше видял някой свещеник веднага щяха да го канонизират като мъченик. Момчето скръсти ръце пред гърдите си и си пое един яростен дъх със свистене през носа. Този Клюкар за нищо не ставаше, и въпреки времето и търпението, изглежда цялото старание на Ян да го предразположи щеше да отиде по дяволите.
Това беше третият му път в тоалетната на Клюкаря. Първият път беше малко неуверен и скептичен, сигурен, че по-големите ученици (Ясна) го взимат на подбив като го изпращат там. Вторият път вече беше по-уверен и бе решил, че пътят към разплитането на езика на духа минава през приятелството. Ян даже му беше показал трикче със скейтборда си! Онзи пък беше твърдо решен да се цупи и да мрънка през цялото време, което обезкуражи петокурсника и именно затова не се беше вясвал тук цял месец. Подстрекаван от вътрешните си нужди за информация обаче, беше решил да опита отново и този път да не приема 'не' за отговор. Пътят на конфронтацията и заплахите обаче изглежда, че също не беше особено правилен.
Калоян си замърмори нещо под носа и тамън се готвеше да надзърне в тоалетната, в която бе изчезнал призракът, когато зад него се чу проскърцване на врата. Къдрокоското се ухили и изпъна гръб важно-важно.
- Е, радвам се, че си преосмислил предложението ми и си решил да подходиш към молбата ми като мъж.
- Предпочитам да мисля за себе си като за жена, ако обичаш.
Калоян замръзна, сетне побърза да се обърне. В другата страна на тоалетната се беше вмъкнало някакво дребно, подобно на фея момиче с къса коса, което май му се бе мяркало по коридорите на замъка преди.
- Ти пък коя си?