Карти, зарчета и малко фъстъци
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.
Бранимир Даргов- Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 170
Опит : 40 т.
Ниво :
Зина просто седеше кротко, докато Даргов я дърпаше, готов да изчисти пода с нея. Или поне с обувките й.
Влязоха в една изоставена класна стая, като на вратата имаше бележка "В котлето има богърт", написана четливо. Изръмжа, пукаше му на него къде какво има.
Тропна и книгата и момичето на един чин, след което сложи там пакета с ядки, кутията си с цигари и едно тесте карти.
- И какво ще играем? - попита Зина, като опита пак да си вземе книгата. Но Бранимир стовари ръката си отгоре на четивото.
- Покер. Зарове. Каквото и да е.
- Аха... знаеш, че аз не знам как се играе, нали?
- И затова казах, че ще те науча! - звучеше сякаш почваше да губи търпение с белокоската, но тя си беше в типично спокойно и непукистично настроение. Седна си на стола и взе отвори пакета с фъстъци, след което взе един и го размръда между пръстите си.
- Не си го спечелила, не го яж! - хряс. Черупката бе счупена и като слонче от "Дъмбо" тя поглъщаше съдържанието. Даргов се плесна по челото и просто се зае с картите. - Нали знаеш, че е за катерици?
- Вкусно е. - малката вече бе посегнала за втори фъстък, а той я перна през ръцете. Ако започнеха така, то нямаше да стигнат до никъде.
- Ако завършиш в болничното крило, не е мой проблем. Не съм бил тук, нищо не съм видял.
Почти половин час по-късно Даргов вече бе започнал да обяснява теорията и в движение, защото иначе нямаше да започнат. И то не само защото Зина ядеше фъстък след фъстък.
Проблемът обаче беше, че малката вадеше страшни карти.
- Не показвай емоция, това е важно. - напомни й той, но при начина по който тя грейваше, усмихваше се, ръмжеше просто всичко му бе ясно. Май и покера нямаше да го бъде...
Погледна картите й след което бутна фъстъците си към нея. Късметът на начинаещия. Или Зина бе брилянтна на покер и просто го баламосваше.
- Сенсей, не струваш.
- Млъквай. Дай да играем на зарове!
- Имаш ли?
- Не... - изруга и запали поредната цигара, като въртеше една седмица купа между пръстите си изнервено. Добре, че не играеха с пари, щеше да го разори като нищо!
Арина Орлова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.
Симеон Манев- Странстващ
- Вид на героя : Човек
Галеони : 26
Опит : 35 т.
Ниво :
Бобчета :
- Ти пък кой...
- Не сме се виждали май, Симо съм аз. - Симо прекъсна Даргов, което не се понрави особено на петокурсника. Дългокосият махна с ръка и Зина му се усмихна тихо.
- Северен вятър, айде не. - Даргов не можеше да си обясни странната поява на седмокурсника, а и не искаше, след като веднага забеляза синята вратовръзка под черната му мантия. - И така сме си добре.
- Повече е по-забавно, сенсей - мъдро отбеляза Зина, поради което Даргов се оказа малцинство.
Симо влезе в стаята, а мантията му се развя отзад.
- Добре е някой да ви опази от богърта, ако реши да излезе от котела. "Генерал" ли разцъквате? - лицето на седмокурсника грейна. Е на тази игра му вървеше доста. Другите двама малко бяха ококорили очи след спокойно поднесената информация за богърта, но Даргов вече бързаше да почне нова игра и да натрие носа на малката, така че не я остави да пита за никакъв богърт.
- Да, нова булка - нов късмет. Хвърляй заровете! - Симо зае място до Зина и взе петте зара в шепи. Разджурка ги малко и хвърли. Тройка, двойка и три четворки.
- За каре. - заяви Симо.
- Десет фъстъка, че няма да го бъде това каре. - Зина се избута част от спечелените ядки от предишната игра с известно задоволство. Започваше да ги разбира нещата.
- Двойно, от два пъти.
Хвърли пак, но удари на камък. Хвърли пак и взе, че му провървя. Даргов беше впечатлен, но не се остави да му проличи. Щеше да го оглежда добре тоя чудак дали не мами.
Ясна Соколова, Зинаида Кражова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.
Бранимир Даргов- Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 170
Опит : 40 т.
Ниво :
Арина Орлова, Симеон Манев, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.
Симеон Манев- Странстващ
- Вид на героя : Човек
Галеони : 26
Опит : 35 т.
Ниво :
Бобчета :
След последния изгубен рунд на Даргов, придружен от пуфтене и обвинения в измама към Зина, някъде иззад гърба на високия петокурсник се дочу счупването на нещо керамично. И голямо, Симо знаеше, как звучат счупените саксии.
Не беше саксия.
Беше котел.
Дотук добре.
Но когато от легналия потрошен съд изпълзя черна сянка, и тримата отрезвяващо от хазарта си спомниха какво представлява тя, когато сянката започна да изпълва неясни форми, докато пред смаяните им погледи не се появи една тъмна качулата фигура. Очите на тримата с ужас наблюдаваха как тя бавно вдигна длани и смъкна черната качулка, която криеше бяло съсухрено лице на възрастна руса жена. Тя се взираше право в Манев със своите очи с... абсолютно черни ириси. Там нямаше нищо. Мрак. Мрак, който бавно изсмукваше щастието на Симо на дози. Устните ѝ разкриха жълти остри зъби, които образуваха крива усмивка.
Не, че не бяха уплашени, но Даргов и Зина не знаеха коя е тази жена. Само че Симо знаеше.
Това бе тя.
Параскева.
Той я бе виждал само на една картина в "Мунгав" и на няколко страници от едни стари книги по история на магията. Но онези рисунки бяха останали в подсъзнанието му, чакащи заедно със страшните истории за нея да съчинят това изчадие, било то и само от богърт. Симо впрочем бе забравил за него. По невроните му се отприщи някакъв поток на неистов гняв и той грабна пръчката от вътрешния джоб на сакото си.
- БОМБАРДА!
Катедрата се взриви, но вещицата се бе преместила встрани. Тя го гледаше с черните като нощ очи и се усмихваше все така с кривите си жълти зъби. Симо извика. Не му пукаше дали е готов или не.
- ИНСЕНДИЛИТО!
От върха на пръчката му се материализира познатия огнен камшик, който бързо се уви около вещицата и започна да я притиска. Гримасата ѝ издаваше, че тя се души, но Симо не отпусна захвата си, а точно обратното. В очите му гореше огън отвъд отражението на заклинанието, огън от жестокост.
- Хей, смотльо! - Даргов хвърли един от заровете по Симо и камшикът изчезна в небитието. Но точно преди да се вбеси, вещицата се стопи в сянката на богърта и той прие формата на мъж, отново облечен в черна роба, с черна набола брада и късо подстригана глава. Лудият му поглед играеше по момичето.
Арина Орлова, Ясна Соколова, Зинаида Кражова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Арина Орлова, Симеон Манев, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.
Бранимир Даргов- Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 170
Опит : 40 т.
Ниво :
Чувайки думите и гледайки жълтият лъч, Даргов просто зае мястото пред Зина. Ако някой, някога му бе казал, че ще направи нещо подобно, щеше да му се изсмее в лицето. Даргов НЕ защитаваше хора. По-скоро щеш да си плюе на петите и дим да го няма..., но нещо в него явно се бе бъгнало. Error 404 или там както му се викаше. Тялото му от самосебе си бе блокирало удара, който макар и да не бе от истинското проклятие си достави някаква болка на дългуча..
Изсъска и се сви на пода, като имаше чувство, че се разпада на съставните си части за момент, но не можеше да позволи да остане така за дълго. Най-малкото егото му щеше да е наранено... и всичко останало, което болеше. Ако това бе псевдо круцио, то той не искаше да се сблъсква с истинското.
Надигна се, като си пое дълбоко въздух и хвана пръчката си в ръка. Едно нещо се изискваше от него точно в момента - да застане пред богърта, да погледне собственият си страх в очите (които нямаше) и да изрече едно просто заклинание.
- Сенсей...
Даргов обаче не каза нищо, беше се заел със задачата си - да гледа променящата се черна дупка, която сякаш проблясваше от време на време, но това бе всичко. Просто... чернота, неяснота, несигурност. Това бе бъдещето, бъдещето, както той си го представяше. Защото то никога не бе ясно, от време на време се появяваха проблясъци, но ако си някой като него - който си има вземане даване със Звездите, Картите и кристалните кълба, то не искаш да знаеш това бъдеще. Сънищата обаче бяха най-лоши.. неговите често бяха "пророчески", поне от класацията която си бе направил за тези, които помнеше.
Преглътна буцата появила се в гърлото му, прехапа долната си устна за да се изкара от този транс. Чувстваше се като в генджуцу (о,да, и Наруто бе гледал, как иначе), и просто трябваше да се изкара от него...
Стисна пръчката, прехапа по-силно долната си устна от което усети кръв в устата си. Това го отрезви, накара го да спре да гледа пребледнял черната дупка и да изрече най-сетне магията, която му бе на ум. Която трябваше.
- Ридикулус! - богърта се сви и започна да променя форма на диско топка, която започна да се върти и да пръсна светлина. - Гремлин - колето. Смотльо - чина. И да се връщаме към тъпите зарове.
Нареди им той какво трябва да се оправи за да се върне богърта на мястото си, а той имаше фъстъци да печели и дъвки Шок за залагане.
Арина Орлова, Симеон Манев, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.
Симеон Манев- Странстващ
- Вид на героя : Човек
Галеони : 26
Опит : 35 т.
Ниво :
Бобчета :
- Изглеждаш пребледнял. - отбеляза Зина. Вече бяха седнали на масата и заровете бяха готови. Манев не помнеше кога бе седнал на мястото, нито пък как.
- Да играем - той предпочете да смени темата все едно последните събития не се бяха случвали.
- Какво пък толкова му мислихте на тоя богърт не мога да разбера. "Ридикулус", бум, готово. Ти вади заровете - Даргов посочи русокосото момиче - а ти - пръстът му вече бе протегнат по посока на Манев - намери зара, дето ти го метнах.
Самият Даргов тръгна да си пали цигара.
- А защо ме замери със... зар? - подходящият момент Симо да зададе този въпрос дойде, докато търсеше въпросния зар по дъсчения под. - В смисъл... сигурно, за да не го удуша и да не ни гони Министерството, че сме убили невинно създание?
Даргов изсумтя и цигарата се завъртя в устата му.
- Просто ми дойде отвътре... смотльо.
Зина се изкикоти. Нямаше само тя да я кара с прякор тук, я!
Симо пък се усмихна. Нямаше нищо против новия прякор. Я, ето го и прословутият зар!...
***
Ред на Манев. Три четворки, тройка, единица. Решено, щеше да прави четворки. Хвърли втори път. Още една четворка се показа. Не обичаше да си изсилва късмета, но му се залагаше. Нямаше нови постъпления фъстъци от няколко рунда.
- 5 фъстъка, че ще изкарам пета четворка.
- 10 фъстъка, че няма. - контрира петокурсника, седнал срещу него. Не че имаше много фъстъци в себе си, но поне не се предаваше тоя Даргов. Е, какво пък.
Хвърли трети път. Шестица и четворка.
Беше загубил тренинг с богъртите, но поне още го биваше в хазарта.
Арина Орлова, Зинаида Кражова, Бранимир Даргов and Атсу Оттах харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Арина Орлова, Симеон Манев and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Бранимир Даргов- Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 170
Опит : 40 т.
Ниво :
Подсмихна се самодоволно, когато тя усети горчивината. Затвори очи, направи намусено изражение, като се опитваше да дъвче, а тялото й потрепери. Даргов също изтръпна само при мисълта за дъвката „Шок“, която си бе дъвката на дъвките на детството му. Киселостта просто нямаше как да се забрави.
- Какво й е? - попита Манев, докато гледаше Зина. - Толкова ли е гадно това?
- На, пробвай. - бутна към смотльото другата дъвка и взе третата. Ех значи... отидоха му разменните монети. Но начина по който се сбърчваха лицата им заради киселостта бе безценна!
- Ъм....
- Т'ва е... - Зина леко се закашля. - ... яко! Искам още!
- Няма повече, гледай си работата. - бутна я по носа и задъвка собствената си дъвка, чакайки Манев да събере смелост да пробва нещото. Надали някога бе пробвал нещо подобно.
Събра зарчетата, раздруса ги в ръка и им духна. Не че това щеше да проработи, знаеше си, че ще загуби.
Четири, едно, три, две, четири...
Тая Голяма Кента го преследваше! Просто го молеше да я получи.. уф!
- Голяма Кента. - каза Даргов, като заложи всичко, което имаше, а то не бе много... all in, baby!
- Няма да ти се получи. - каза Зина, а Симо кимна. Май и двамата осъзнаваха, че е губеща фигура.
Шест. Две!
- Ооо, даа бейбии!! - нахъса се Даргов, леко се изправи и задели шестицата. Трябваше му петица, трябваше му само шибана петица.
Зарчето се завъртя няколко пъти се спря на... петица. Даргов бе в шок. Дъвката почти падна от устата му. Зина и Симо също... наистина тая голяма Кента го преследваше... и си я бе получил.
Седна обратно на стола си все още шокиран.
- Ми... следващият. - прошепна. Той бе победил, в нещо, някак си. Това не вещаеше нищо добро, баланса във вселена бе разклатен... или това му бе доброто нещо за да компенсира онзи богърт. Уф, пак нямаше късмет...
Арина Орлова, Симеон Манев, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Симеон Манев- Странстващ
- Вид на героя : Човек
Галеони : 26
Опит : 35 т.
Ниво :
Бобчета :
Правейки равносметка, един средно интелигентен човек би могъл да зебележи, че засега Зина беше скрила топката на момчетата без всякакво съмнение. До нея се беше събрала една купчина от фъстъци, която, подредена фъстък по фъстък, би могла да настигне, а защо не и да надмине по височина неосъществената Вавилонска кула, а пък и точките и не бяха никак малко. Даргов пък още не бе преживял (вътрешно, личеше му, че такива неща предпочита да си ги изживява вътрешно) последната си победа, но, уви, точките му бяха към петдесетина. А пък Симо... той беше някъде по средата. Почти стотина точки, които можеха да се кажи-речи удвоят, ако късметът заемеше негова страна този така важен последен ход. Беше му останал ненаправен генерала и, по всичко личеше, той щеше да играе именно за него. Нямаше да го умува.
Хвърли веднъж. Три шестици, тройка и единица. Дотук прекрасно. Задели шестиците.
- Ако направиш генерала с шестици... - започна Даргов залога си, но тук явно удари на камък. - ...дребосъкът ти дава всичките си фъстъци!
- Абсурд, сенсей, в никак... - петокурсникът бе измърморил "Силенцио" и Зина не довърши мисълта си.
Симо вдигна рамене. Каквото има да става, ще става.
Хвърли втори път. Четворка. Вторият зар се скри зад ръката на Даргов. Той я вдигна и... шестицата погледна Симо със всичките си шест очи. Дали имаше същество с толкова?
В седмокурсника се надигна вълна адреналин, но той побърза да я спре. Обичаше да си напомня, че човек не бива да се радва твърде рано. Другите двама гледаха заинтригувано. Манев задели и тази шестица.
Хвърли трети път...
...двойка.
Зина плесна с ръце от възторг и започна да размагьосва заровете, а Даргов я погледна свирепо. Дребно, пък гледай как му върви...
Заровете отново се превърнаха в карти, Зина захрупа от купчината с фъстъци, Даргов примлясваше за последно с дъвката, а Симо... той беше някъде по средата на това.
- Акцио фъстъци! - и няколко от ядките на Кражова се понесоха към шепата му. Нямаше как да ги изяде сама всичките в крайна сметка...
Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.