Янтар се опитваше да влезе в куидичния отбор на дома си. Като кандитадстваше най-вече за поста на гончия, въпреки че би се съгласил да бъде търсач или бияч. Но най-много предпочиташе да е гончия. Би се кандидатирал и по-рано, не чак в щести курс, обаче се случваше така, че на предни проби все бе възпрепятстван по някъкъв повод. А за да постигне целта си му бяха нужни упражнения. По тази причина ученикът от Южен Вятър се намираше на игрището и си правеше самостоятелна тренировка. Започна с да го наречем „летене на сухо“ Издигаше или се спускаше със сребърната си стрела, правеше лупинги, завои, преобръщания... В един момен дори имитира финта на Вронски. Или поне се опита. А в друг замахна все едно удзря блъджър. След това почна да упражнява основнното си желание. С куофъла. Подхвърляше топката нагоре и я хващаше. Но най-вече тренираше вкарване на голове. Все пак това е работата на гончията. С тази цел хвърляше куофъла и замеряше головите обръчи. А после бързо се стрелваше след топката в опит да я улави. Някой път успяваше, обаче понякога не и тогава куофъла падаше на земята. В този случай му биваше подаден. Тази работа се вършеше от Стою Белев - учитялят по летене. Янтар го беше помолил да му помага, а той се бе съгласил веднага. Така тренировката продължи. Може би час, може би два, а може и повече. Един мач по куидич би могъл да е по-кратък, но се случваше и да продължи с дни. По някое време Янтар се умори и реши да си почине. Спусна се към земята, а там видя едно момче. Първи, най-много трети курс и облечено в синьо лилавата мантия на Северен Вятър. Янтар реши да го поздрави и го направи с едно
- Здрасти.
- Здрасти.