РП На игрището - Ясна и Филип

Беше неделя и Филип бе успял да се измъкне от зорките погледи на вийлите които патрулираха по коридорите на училището, той искаше да се откъсне малко от еднообразието на магически тренировки и учене.За това взе метлата си и се отправи към игрището следван от възрастна намръщена вийла, на която и се искаше да го прати да лъска котлите в стаята по отвари, или да помага в биб лиотеката за подреждане на книгите вме сто да се шляе  по игрището.Фил планираше да потренира малко за предстоящите мачове, през ваканцията бе позагубил малко тренинг, а и се чувстваше понапълнял след завръщането си от санаториума в Париж където успя да свали малко килограми, Стресът и напрежението след неочакваните промени през тази година бяха причина за системното му нед оспиване и апаетита му се бе повишил.Ежедневно отнасяше хапливи забележки от вийлите които ги надзираваха по време  на хранене, да побърза и да не тъпче защото според тях нямалнужда от допълнителни калории което предизвикваше сподавено хихикане от останалите деца в групата.Момчето възседна метлата си и бавно се издигна, очакваше капитанката на домовия си отбор с която се бяха уговорили да потренират днес.Направи няколко панорамни обиколки за загрявка докато чакаше съотборничката си, Ясна още я нямаше и Фил притеснено позглеждаше към смръщената вийла която нервно потропваше с крак и го гледаш е сърдито.Започваше да му се струва, че тренировката върви към провал, когато най-после откъм замъка се зададе Ясна.Момчето въздъхна с облекчение и се усмихна сдържано, не искаше старата  вийла да ги накаже за това, че се размотават и бездействат тук.Нямаше търпение да започнат тренировката...

Филип бе много доволен, че капитанката на отбора им все пак дойде, не им бе останаломного от ограниченото време за тренировка и за това побърза и избра да е на позиция бияч.Все пак вече втора година бе резерва в куидичния отбор на Лъч, и вече му се искаше да е сред титулярите.Стараеше се да следва напътствията на Ясна и да не му личи много изоставането му през ваканцията, за съжаление поигубената форма на момчето не убягна от зорките очи на седмокурсничката и той отново бе подложен на критични макар добронамерени забележки.

Разсеяността му не можеше да остане незабелязана от по-голямото момиче и той се чувстваше като неудачник,  какво му ставаше наложи си да се стегне и да не изглежда като аматьор.Усилията му лека полека започваха да дават желания резултат, и Ясна изглеждаше все по-доволна от Филип.Той маневрираше и успяваше да отблъсне повечето блъджъри докато един който не бе забелязал навреме го удари силно в гърба и третокурсникът за малко да се преобърне.Ясна се доближи притеснена за него питайки го дали е добре, Фил само кимна с твърдата решимост да продължи тренировката въпреки болката в гърба му.Вийлата която ги надзираваше отдолу им се развика, че са тук прекалено дълго, и ако не се приберат веднага в замъка ще бъдат лишени от вечеря.Колкото и да подкрепяше спазването на реда и правилата в училището като узна за опасността да бъде лишен от храна на Филип така да се каже му падна пердето заедно с корниза, спусна се стремително към главата на вийлата готов да замахне с бухалката си следван от паническите крясъци на Ясна да не прави глупости, той все пак направи разумният избор да завие рязко на няколко десетки сантиметра от главата на вийлата.Двамата ученици летяха право към моста меджу кулите прибирайки се в Мунгав.Филип въздъхна тежко, очакваше го сериозно мъмрене и очевидно щеше да прекара ноща в студена неудобна и влажна килия.Тъкмо се готвеше да кацне, когато Ясна го настигна и...
 
1т късмет