Време беше! Днес бе ГОЛЕМИЯТ ден. Цяла година Арина го беше очаквала с нетърпение и ето, че най-накрая беше дошъл момента. Още от ранни зори червенокосата бе скокнала от леглото си, за да се приготви подобаващо. Най-нагло бе изгодина родителите си от кухнята, за да си приготви подобаваща закуска за шампиони – палачинки с ягодово сладко. След това прекара цял час в банята, за да разреши косата си и да я приведе в приличен вид.
И накрая най-важната част – избора на дрехи. Сменила бе повече от ПЕТ тоалета, преди да открие перфектната визия. Първо бе грабнала зелиникава пола с куидични сничове и ги бе съчетала с черна тениска на Харпиите. Макар и вдъхновяващо, нещо не й се връзваше. Затова пробва още една визия и още една и още... докато крайния избор не бе направен.
Облеклото й бе перфектно – куидичен екип на дом Северен вятър. Ще кажете – защо по ягодите през лятото ще се разкарва в униформа за игра? Е, много просто, защото днес бе ДЕНЯ, в който Арина най-накрая щеше да отиде до Торбаланово за нова метла.
Този лукс дори щеше да бъде финансиран от милите й старци, които не изтърпяха вечното й мрънкане и най-накрая бяха набутали кесията с галеони в ръцете й. Разбира се, изражението им бе сякаш ги бяха смазали с камион. Но девойката хич не й пукаше негодуванието им, важен бе крайния резултат.
Най-накрая щеше да захвърли старата бракма и да я подари на Мунгав за обучението на новобранците. Прекрасен ягодов ден!
==
Пристигна в Харпия преди повече от десет минути, а все още оглеждаше изложените артикули на витрината. Погледът й бе толкова замечтан, че минувачите можеха да я сравнят с желирана жаба направила първия и единствения си скок от котела.
Но чувството беше ВЕЛИКО, затова Орлова имаше намерение да запамети всеки малък момент от този важен ден. Все пак, изборът на метла бе изключително важен за всеки куидичен играч.
@Кочо Измирлиев
И накрая най-важната част – избора на дрехи. Сменила бе повече от ПЕТ тоалета, преди да открие перфектната визия. Първо бе грабнала зелиникава пола с куидични сничове и ги бе съчетала с черна тениска на Харпиите. Макар и вдъхновяващо, нещо не й се връзваше. Затова пробва още една визия и още една и още... докато крайния избор не бе направен.
Облеклото й бе перфектно – куидичен екип на дом Северен вятър. Ще кажете – защо по ягодите през лятото ще се разкарва в униформа за игра? Е, много просто, защото днес бе ДЕНЯ, в който Арина най-накрая щеше да отиде до Торбаланово за нова метла.
Този лукс дори щеше да бъде финансиран от милите й старци, които не изтърпяха вечното й мрънкане и най-накрая бяха набутали кесията с галеони в ръцете й. Разбира се, изражението им бе сякаш ги бяха смазали с камион. Но девойката хич не й пукаше негодуванието им, важен бе крайния резултат.
Най-накрая щеше да захвърли старата бракма и да я подари на Мунгав за обучението на новобранците. Прекрасен ягодов ден!
==
Пристигна в Харпия преди повече от десет минути, а все още оглеждаше изложените артикули на витрината. Погледът й бе толкова замечтан, че минувачите можеха да я сравнят с желирана жаба направила първия и единствения си скок от котела.
Но чувството беше ВЕЛИКО, затова Орлова имаше намерение да запамети всеки малък момент от този важен ден. Все пак, изборът на метла бе изключително важен за всеки куидичен играч.
@Кочо Измирлиев