★ Будката за билети

  
 
 

 

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ

Очаква се героите да си купят билет, за да бъдат опуснати на територията на фестивала. Билетът за възрастни струва 7 галеона, а за ученици: 5 галеона. Вместо да плати, героят може да се опита да се спазари с таласъма Николас Полунощник за по-ниска цена. За тази опция ще прочетете малко по-надолу. След като получи билета си, Николас дава на героя Ви карта на фестивала, заедно с една извезана с шевица гривна, която показва на охраната вътре, че героят е платил билета си. 

 

Всеки закупен билет може да се използва за ДО 3 АТРАКЦИОНА. Само в темата „Сергиите“ е позволено да се пише без билет. Ако искате да пишете на повече от три места, трябва героят да си купи нов билет. При всяка атракция се поставя по една перфорация на билета. След като те достигнат 3 на брой, билетът се превръща в прах с мирис на ванилия. Ако използвате всички перфорации на билета си, т.е. пишете в 3 различни теми (достатъчен е и един Ваш пост), героят Ви получава бонус 4 т. статистика или 40 галеона. Пост в сергиите не се взима предвид. Бонус може да се получи само веднъж, независимо колко билета си купите. Администраторите могат по своя преценка да дадат повече точки или галеони, в случай че напишете по-голям брой постове или такива с много добро качество. Ако пишете в 3 теми, ще получите и всякаквовкусово бонбонче:  
 

(вече не важи, освен за довършване на вече започнато предизвикателство)
 

Ако някой не иска да плати, а вместо това иска да се спазари с Николас, може да сключи пакт с него. Всеки пакт трае цялата вечер и свършва когато се изпълни Самодивската песен. Ако героят изпълни условието, получава горепосочения бонус. Ако не го направи, губи билета си, автоматично от джоба му изчезват галеоните, няма право на бонус и и се превръща в саксия за един час. Трябва пактът да се изпълнява във всяко РП, за да се получи бонус. Пактовете, от които можете да изберете са следните:
- трябва да носиш корона от цветя и да я поливаш всеки час, без да я сваляш;
- трябва да изпълниш кратък танц, когато чуеш някой да изрича името ти;
- трябва да носиш малка тиква в ръката си постоянно сякаш е скъпоценно яйце;
- трябва да поздравяваш всички дървета с почитания;
- трябва да отправяш комплименти на всеки, с когото се запознаеш;
- трябва да провъзгласяваш любовта си към еднорозите във всеки удобен за това момент.

След като сте прочели горното, какво трябва да направите а настоящата тема? Следва да пуснете пост, в който да ни кажете ще плащате ли или ще сключите пакт с Николас Полунощник, както и какъв пакт, ако изберете тази опция.

Закупувам билет, на цена 5 галеона.

Админ: зачетено.

Верена пристигна на тазгодишното място където се провеждаше ежегодния самодивски фестивал. Всеки път то бе различно, но с 2 особености. Първо сред природата и второ близо до стадо свободни еднорози. Сега място на събитието беше гориста местност близо до Габрово. Нашата героиня идваше всяка година - обикновено със Сунар, илипъщ с други роднини и/или приятели. Този път, обаче по ред причини, които между другото нямат връзка с настоящия разказ щеше да е сама. Е, имаше вероятнос да срещне познати или да се запознае с някого.   Верена се насочи към будката за билети и точно тук възникна малък, за сметна на това съществен проблем. - не ѝ достигаха галеони. 
 „ Даа животът опредебено е поскъпнал“ - помисли си Верена. Естествено разполагаше и с  мъгълси пари, имаше намерение след  фестивала да отскочи до Етъра, само че те не вървяха. Възможоността за обмяна също отпадаше и то категорично.  И все пак не всичко бе загубено, все още би могла да влезе. За  целта бе нужно да сключи пакт с  Никълъс  Полунощник - таласъмът продаващ билети. Което тя без много да му мисли стори. А от предложените й варианти си избра да носи корона от цветя, която без да сваля от главата си да полива. Определено щеше да бъде доста мокра в края на вечерта. Което пък от друга страна звучеше някак си забавно. като един вид допълнително приключение.
  Съвсем наскоро  завършилата си сложи украшението, между другото стоеше й доста добре, взе дадения й билет и мина през входа потапяйки се по този начин във водовъртежа от атракции
„ А сега накъде най-напред? Ето натам“
 И Верена се отправи към първата избрана атракция.

Админ: зачетено.

Тамара беше ужасно развълнувана, че можеше да посети сам-сама Самодивския фестивал. Е, това се държеше основно на факта, че майка й беше мъгъл, та не я допускаха, а дядо й беше хванал някаква проклета магьосническа настинка и кихаше заклинания, но все пак след близо ден мрънкане и врънкане как това е магьоснически фестивал, повечето деца там ще са от "Мунгав" и на практика си е като училищна екскурзия, Елена се съгласи да я пусне при условие, че я остави на входа и я вземе оттам след точно три часа и нито една минутка повече.

Опашката за билети се виеше доста метри по-далеч от самата будка, пъплеща бавно в  юлската горещина. Весела музика и мирис на различни лакомства изпълваха въздуха, хората разговаряха и се шегуваха, навсякъде се чуваше смях и глъч. Тамара не беше изпитвала нищо по-магическо от това (ирония, предвид, че практикуваше истинска магия в училище), докато чакаше своя ред и бавно пристъпяше в такт с движението на хората все по-напред.

Когато най-накрая стигна до самата будка, Тамара дари таласъмът, продаващ билетите, с най-голямата си и невинна аз-съм-достатъчно-голяма-да-съм-тук усмивка.

- Един билет, моля!

Таласъмът я погледна косо над монокъла, подсмихна се под мустак и без коментар й връчи билета. От него се разнасяше съвсем лек мирис на ванилия и имаше три отбелязани места за перфорация.

- Добре дошла, млада госпожице! Този билет носи правото на точно три атракциона, а след това трябва да се върнеш отново тук за нов. Разбрахме ли се? - обясни таласъмът, докато завързваше около китката й цветна гривна, извезана с шевици.

Тамара кимна в отговор и тъкмо щастливо се отправи нататък, загледана в безбройните светлини, чудейки се накъде да поеме, когато зад нея се чу врява и едно от по-големите момчета от "Мунгав" се стовари отгоре й и я събори на земята.

- Хей, гледай къде ходиш!

 
Админ: зачетено.

С бавни крачки и оглеждайки се в почти всички посоки Рамо напредваше напред под леко схлъзгавата трева нагоре по склона. Габровските хълмове макар и много чаровни си бяха доста стръмни, добре че имаше пътечка отъпкана от останалите иначе нямаше начин да се ориентира на къде отива.
 Ега си му, брата каза че ще се видим на фестивала пък го няма никакъв. мислеше си младежа нусетно стигайки до тълпа в която за малко да се сблъска.
по всичко изглеждаше че е пристигнал и гледайки тълпата отпред определено тук се продаваха билети. За негово съжаление нямаше как да се промъкне, най вероятно заради голямото сборище от всякъде охраната беше на топ ниво, тези не си полюваха. Рамо, тихичко си мърмореше под носа, как може да е толкова прост, ако си беше взел кабели и стълба щеше да влезе без проблем, като някой от потдръжката.

Докато се ваеше напред назад, вече почти бе негов ред, оставаха още някакво шумно семейство и после той, междувременно вдигна поглед нагоре и за миг му се стори че е видял призрак. Вглеждайки се по внимателно осъзна че това е самодива която си беше доста шавлива по негово определение, не стига зе го примамваше на вътре а и раздаваше въздушни целувки
 "А мамууу, ако знаех че има такива мацки, да се бях върнал още преди да тръгна" за негово нещастие заканите и жадния му поглед бяха прекъснати насилствено от опашката която го побутваше да влезе въре и да си вземе билет.

-Здравейте, с какво да ви помогна- чу се дрезгав и леко немощен глас, кога момчето се надигна на пръсти видя че от другата страна над рафта на бутката драпа възрастен гоблин, който наместваше златния си монокъл за да го фокусира по лесно.
-Здрасти чичо, нали тука е входа за фестивала- Каза Рамо прягайки най галантния тон който му беше познат с допълнение поглед малко кученце пред порта.
-Да тук е, ще ти е нужен билет за да влезеш на атракционите, сергията е свободна.- очевидно гоблина искаше да даде най много информация за най кратко време и да се продължава че доста хора чакат.
-Еее супер, дай ми един билет за малки-отвърна приповдигнато Рамо
-5 Галеона-с равен тон каза гоблина
В този миг зениците на Рамо станаха тройни, и ако можеше щеше да се изчерви.
-Как пет галеона, това е циганска работа. Ние сме на поляна в гората. Аааа не тез номера на друг, сега сигурно ще прибереш от мене за два билета и после ще пуснеш некой твой братчед. не не
един галеон и това -рязката промяна в комуникацията на момчето накара гоблина леко да потрпне и монокъла да скочи на място ръху окото му.
-Ама моля ви се какво е това безобразние, това е пълно неуважение билета е пет галеона за всички ученици
-Циганин.. Давам два галеона и евентуално ще ти гледам на кафе - въпреки резките пазърлъци и емоция, Рамо много добре знаеше какво правви, и че ако продължи гоблина ще сметне че не си заслужава загубата на време и ще го пусне , но уви не бе съвсем прав този път.
-Хмм-погали острата си брадичка и се втренчи с черниъте си очи в момчето-Обичаш сделки. добре тогава, влез без билет, но ще трябва да правиш комплимент на всеки с когото се запознаваш иначе си взимам парите за билета и те изритаме на вън, какво ще кажете млади господине- Студена ехидна усмивка се изписа по съществото а лицето му стана мразно и ехидно, способно да накара повечето хора да потреперят.
-И да ми се блещиш, не ме плашиш, баба ми е двапъти по грозна. Приемам облога ти, да знаеш че си се прекарал, аз ти го казвал Рамо, Кълна са в децата си не съм губил залог- Малко преди да се отдалечи и да продължи навъре , двамата стиснаха ръце гоблина направи някакво заклинание на 5 галеона от тези на рамо и го пусна.

Фестивалът на самодивите. Исмаил си пое жадна глътка въздух. О, да, още миришеше на захаросан памук, пуканки и потъпкана зелена трева. Исмаил и семейството му от край време идваха на фестивала и Исмаил очакваше едва ли не, малката пасмина да излезе извън ъгъла и да го задърпа към веселието. Беше забелязал, че някой неща не са се променяли от край време - живата въртележка, която му беше любима като малък сега беше оставена на заден план. Сега можеше да огледа панаира с ... очите на търговец. С възможностите, които се криеха зад това. И зад факта, че за първа година беше отишъл без семейството. Което отваряше още вратички и възможности. 


Исмаил се приближи към бутката. Беше изкарал петте галеона само, за да премисли и да ги прибере обратно в джоба на коженето си яке. Вътре имаше и въженце червено, хартиики и малко огън на пръчки. 

 - Николас, приятелю. - приближи се Колимечков. Беше оставил светло лилавата риза отдолу, показвайки принадлежността на дома му.

 - Никакви приятели не сме, момче. Пет галеона.

 - Това значи, че си ме забравил? Или си забравил малките мечета.

 

Таласъмът закриви очите си към него. Злобни, малки очички, а Исмаил му се усмихна бавно.
- О, това си ти, значи за теб, 10 галеона.
- Таласъмче, таласъмче на стената, пребъди и ти в тъмнината. Дай ми желание за две, ще ти дам кокошка за яйце.
- Това не работи така. Бабини девитинини и детски приказки.

Исмаил се усмихна отнесено. Детските книжки, да, онези, които казваха, че таласъмите правят пакт с магьосник, ако им говори в рими. Беше забравил за тях, но сега щом ги четеше на по-късни години с братчетата си, мислеше, че има някаква истина. Иначе защо някой би го записал? Вярваше в магията, защото я имаше, а старите приказки бяха малко.
- Добре, момче, какво ще бъде? Един вече влезе с танц, двама с усмивка на уста и кралица с корона на глава. За теб какво ще бъде?
- Само това ли? - усмихна се Исмаил обратно. - Колко още тайни криеш? Но, добре, ако има кралица там е добре да има и крал. 


В полизрението му веднага влязоха зелени и розови цветчета. А и тежестта падна на главата му. Дали щеше да срещне кралицата? Усмихна се и се намигна на таласъма.
- На всеки час да я поливаш, ваше величество. 
 - Ама, разбира се, иначе ще увехне.

Исмаил пристъпи навътре във фестивала. 

Админ: зачетено.

За Ела нощта носеше едно особено усещане. Не толкова тъмнината, колкото луната, звездите и фенерите. Тази вечер беше точно такава. Пред будката за билети се виеше дълга опашка, а около нея пърхаха разноцветни пеперуди. Беше украсена с купища гирлянди, а зад нея стърчеше Шатрата на зрелищата, чийто връх се извисяваше чак до небето. 
   
Ела беше ходила на много фестивали заедно със семейството си, но не и на магьоснически и още по-малко такъв, посветен на еднорозите. Тя обожаваше еднорозите. В "Мунгав" няколко пъти ѝ се беше случвало да види еднорог, че даже и да го погали, вследствие на което той стана един от любимите ѝ животни. Проблемът беше, че родителите ѝ са мъгъли и не ги допускаха на фестивала. След три дни намусени физиономии и символичен протест, състоящ се от затваряне в стаята, най-накрая я пуснаха да отиде сама. Ела дълго ги беше убеждавала, че магьосническия свят е безопасен и че там няма какво да ѝ се случи, но дори тя самата не вярваше в това. След земетресението в училището през януари тя не спираше да сънува кошмари и да се буди през нощта. Дори когато се прибра вкъщи, не успя да се успокои. Родителите ѝ неведнъж я питаха какво се е случило, но тя се усмихваше и отричаше да има някакъв проблем. 
   
Най-накрая дойде нейния ред и тя се озова лице в лице с един възрастен таласъм.
- Добре дошла, млада госпожице! - поздрави я той.
- Добър вечер! - каза Ела и му се усмихна широко. - Един билет за фестивала моля.
- Това ще струва 5 галеона.
   
Момичето бръкна в раницата си, но с почуда установи, че там нямаше нищо. Разрови се из джобовете, но не намери никакви галеони.
"Как е възможно? Сигурна съм, че ги взех от масата." - помисли си тя, а лицето ѝ придоби едновременно объркано и притеснено изражение. Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя се обърна към таласъма.
- Съжалявам. Забравила съм си парите вкъщи.
   
Точно щеше да си тръгне, когато продавачът надена дяволитата си усмивка и каза:
- Има и друг начин да влезеш вътре... - той се наведе по-близо до момичето и ѝ прошепна с тайнствен глас - През цялата вечер трябва да провъзгласяваш любовта си към еднорозите във всеки удобен за това момент. Съгласна ли си?
- О, аз просто обожавам еднорозите!
   
Ела цялата сияеше от щастие, а таласъмът ѝ подаде билета заедно с една карта на фестивала и една извезана с шевици гривна.

---

Ако напиша пост в три атракциона, моля да получа 1 точка късмет, 1 точка сила и 2 точки ловкост.

Админ: зачетено.

Искам един билет от 5 галеона
 
Админ: отчетено.

Фестивалът ~ фестивалът
Люба си тананикаше докато се отправяше към будката за билети. Нямаше търпение да види какви атракциони има този път и дали ще има интересни билки и разказвачи.

Стана нейн ред. Приближи се. Надигна се на пръсти да надникне през щанда и ..
- За тебе също десет галеона! Да не мислиш, че ще ми минеш така ни лук яла ни лук мирисала, след ония хора дет ми ги спретна с мечоците?
И ако те видя близо пак до тях следващата такса ще е петнайсет!

Момичето се ококори, ама леля й й даде само 10 галеона: 5 за вход и 5 да си вземе нещо за спомен. Това не беше честно, тя само подстрекаваше малко братята на Исмаил, те пакости и без нея щяха да правят.

- Няма да имам толкова - каза натъжена. Чак леко й се доплака, толкова се беше нахъсала за фестивала, и би целия път, и сега какво? Може би, ако Исмаил имаше да й услужи, но той вече беше вътре и тя нямаше как да го намери без гривна.

- Ох добре де добре, чакай преди да си хукнала има и друга врътка, че ще кажат хората че съм кисел като гоблините в банката- Николас щракна и около главата на Люба се извиха жълтурчета и маргаритки в корона вплитайки се със великденчетата които вече бяха там - Айде бягай да си търсиш краля и тоя път умната! И да си ги поливате на всеки час не знам той дали ме чу.

-Благодаря господин Полунощник! - с 24 каратова усмивка Люба се завъртя в кръгче, направи малък реверанс и хукна да бяга към шатрите.

Админ: зачетено.