★ Маг Петра

 
  
 
 
 

Двете с Алгара се приближиха към шатрата на гадателката, спогледаха се и пристъпиха в нея.Мая поля цветната си корона без да я сваля, докато приятелката и се настаняваше на една от пухкавите възглавници на пода, внезапно пред тях изплува и самата Петра която им се усмихна лъчезарно и им предложи по чаша благоуханен африкански чай.И запалвайки лилав огън ги прикани да се потопят в пророчески унес.Лилавото беше един от любимите цветове на Мая, а Петра явно предусещаше какво терзае душата на момичето.Двете с приятелката и затвориха очи опитвайки се да медитират, сладостната омая от тъмнината приглушената музика и уханието на лавандула, зашемети съзнанието на Мая.Тя сякаш се носеше в море от блещукащи светлинки и някак отдалече долавяше завладяващия глас на Петра, която не спираше даразказва за пътуванията си и духовните си преживявания в различни земи.Мая вече бе изгубила представа за времето, което се разтягаше безгранично тук.Тайнственият приглушен шепот на гадателката сякаш се носеше навсякъде около нея, несвързаното бърборене не секваше и само откъслечни думи достигаха до съзнанието на момичето.
-Мракът в теб скоро ще се разсее, ще трябва да нарушиш обещание което си дала, рицар на светлината ще те намери, но го чака беда.Отредено му е да не изпълни мисията си, и да потъне в скръб.Ти ще вземеш съдбовно решение, но  те дебне нова опасност.Пази се от отхвърлени, за да не се случи непоправимото.
Думите на Петра кънтяха в главата на момичето.В  този момент гадателката повиши глас.
-А теб те очакват триумф и много радост.
Явно вече говореше на Алгара.
-Отредено ти е да заминеш далече, в други земи и да следваш мисията си.

Владимир влезе в шатрата на Петра, и разгледа с любопитство обстановката.Помещението бе затъмнено, а в дъното гореше бездимен зелен огън,гадателката изплува пред него и засмяна го покани да поседне на ниска пухена възглавница.Предложи на момчето ароматен африкански чай, плясвайки с ръце тя озвучи шатрата с приглушена музика.
-Ъъ има ли бисквитки към чая?
Погледна я въпросително той, Петра само му се усмихна загадъчно и приседна срещу него до огъня.Предложи му да затвори очи, и отпускайи тялото и съзнанието си да се потопи в медитация.Владимир притвори клепачи и задиша бавно и равномерно, така бе чувал за медитирането.Уханието на лавандула го замайваше, а музиката се стелеше наоколо като невидима пелена.Шепотът на Петра достигаше до съзнанието на момчето, разказите и за далечна Уганда и африкански савани го унасяха.В полусън долавяше думите на гадателката, обзе го спокойствие и се вглъби в себе си.Шепотът достигаше до всички нива на съзнанието му, вероятно вече се намираше в нирвана, или както там се казваше това състояние.
-Скоро много скоро, ще извършиш нечуван до сега подвиг който ще се помни дълго.
-Близо тази с която ще прекараш живота си е близо до теб и се нуждае от помощта ти.
-Отредено ти е да, не постигнеш мисията си, и да потънеш в скръб.
-Ще те принудят да се отклониш от пътя си.Защото ще загубиш нещо много ценно за теб, и това ще промени живота ти завинаги.Пази се от вампири.
Продължаваше да шепне гадателката, а Владимир бавно се съвзе от унеса си.
Тя му се усмихна и побърза да отпрати момчето навън, след което отново се пприбра в шатрата си.

40 галеона

Рамо вървеше с ръце в джобовете и подритваше камъчетата по отъпканата пътека, зверилника не бе мястото което очакваше да бъде, но какво да се прави имаше още доста атракциони. По едно време докато се бореше със жегата чу някакви неразбираеми за него крясъци и шум, но не им обърна внимание, секунди по късно осъзна че крясъка се усилва и е следван от все по ясно отчетливи пласъци от криле.

-Какво по дяволите.-изруга тихо момчето и вдигна поглед нагоре, само за да види огромен жълт папагал точно прелитащ над главата му и в същя миг крещейки.
-„Маг Петра, Маг Петра! Вижда бъдещето! Намира решение! Променя животи!“-след което отлетя към близка шатра и кацна на голямо кълбо от където продължи да крещи. За миг през ума на Рамо премина мисъл, как вади пръчката си и после закусва, но си спомни за охранаъта на панаира и доста бързо се разубеди, но определено любопитството му бе робудено, не бе виждал други врачки и гадатели освен тези в рода му, нямаше да е лошо да види какви други обичай и методи практикуват. "Е какво пък, може да убия малко време" след което се насочи към шатрата като преди да влезе вдигна поглед към пртицата, която очевидно се чувстваше доволна от работата си. Още с първата крчка вътре момчето усети голямата разлика, вътре беше прохладно, приятно , аромата който се носеше го караше да се отпусне и почти да забрави за неприятното напрежение от по рано, леко несигурен той продължи напред и ето че скоро пред него се разкри невероятна гледка преднего застана жена , която по негово описание наподобяваше нещо средно между египетската моделка с пластичните операции стараеща се да прилича на Аджелина и булката от анимацията за хелоуин.

-Здравей момче, аз съм Маг Петра, какво те води насам.- каза жената със спокоен но някак наситен с енергия глас. -"ега си му и гадателката ако трябва аз да ти казвам за какво съм тук" това мина през ума му, но за нещастие все още се налагаше да прави комплименти на тези които среща, затова опита бързо да скалпи нещо.

-Ъмм аа.. харесвам краката ти, и аз имам такива.- Объркването бе изписано по цялото му лице , но подобен шок бе изписан и върху лицето на гадателката, която явно очакваше каква ли не простотия но не и тази.

-Такова искам да кажа, много красив гердан имаш и шатрата е хубава.- Опита да замаже младежда възможно най бързо и се надяваше да продължат напред и да се преструват че нищо не се е случило..

-Аа, разбирам, не си искал да даваш пари и си се съгласил на глупавия договор с комплиментите- Рамо кимна виновно с глава в знак на съгласие, в крайна сметка жената бе прозорлива ако нне друго.

-Ти си от рода Силек, недей да отричаш мога да помириша родовата ви магия от километри- Дребосука някак си се надяваше тя да говори за енергията им а не за смратта която той се надяваше да не е наследил от чичо си.

-Да, аз съм Рамо Силек, най бързия магиосник от клана- след тези си думи се захили и зае опит за супергеройска поза, която имайки в предвид неговото телослужение, беше покъртително комична.

-Самочувствието не е лошо нещо момчето ми, били бил така добър да ми подадеш пръчката си.- Втренчените сини очи пробиха всякаква увереност у момчето и той с лека неухота бръкна и извади пръчката си след което бавно я подаде напред. Самата пръчка беше изкрящо черна като от основата и надолу се пречупваше и увиваше някоколко пъти , всякаш дървото от което бе направена бе пуснало три тънки клонки оплели се здраво един в друг придаващи и цялостна здравина, на места оставяха достатъчно разстояние от което избликваше леко червено сияние сякаш от самата и сърцевина.

- "Parrotia persica" или желязно дъво, както е по познато- каза тихо жената поемайки пръчката- личи си че парите не са ви проблем, пръчката ти символизира връзката ти с братята и факта че заедно се чувствате силни и непобедими, драконова сърцевина проблясва от вътре, значи ти си най емоционалния от тях, а те знаят ли момчето ми?- попита с лек укор жената но не дочака отговор от момчето и продължи- Аа разбира се че незаят, не си им казвал какви неща е правила тази пръчка, но все още се колебаеш виждам, не си взел крайното си решение. Ето какво ще те посъветвам аз, без значение какво ще направиш за напред , с кого ще се срещаш и къде ще те отведе пътя ти, остани верен на това което знаеш от самото си раждане. Докато сте заедно сте най силни и това е правилния път за теб.

оставащото време не бе толкова важно и премина с по обикновенни разговори и предсказания, малкия разпитваше за момичета и дали ще бият на куидич, после си говориха за домашни животни , накрая се поздравиха и Рамо си тръгна, макар да прекрачи прага с лек скептицизъм и цинизъм, то си тръгна в страхотно настроение, дали защото маг Петра бе страхотен сабеседник, или защото разбра че ще срещне много красиви момичета няма как да знаем.

Маг Петра прочете Ради на следвщата шатра, предсказва бъдещето, променя съдби, изчиства родови и цигански проклятия.Това звучи интригуващо, помисли си той какво ли щеше да му предскаже гадателката, поозърна се и влезе в полутъмната шатраизпълнена с лавандулов аромат и тиха напевна музика.Петра го посрещна усмихната и го покани да седне на мека ниска възглавница, до огнището в което пламтеше зеленикаво оцветен огън.Момчето се заслуша в музиката която се носеше наоколо и започна да изпада в астрален унес.Гадателката взе ръката му и разгледа с интерес дланта на момчето, измежду несвързаните и разкази за шамани в далечна Африка тя му говореше за неговото бъдеще взирайки се в линийте на дланта на Ради.
-Опасност те дебне момче, пази се от руса жена която иска да те убие.Дълго много дълго тя е била в плен, но вече свободна и търси отмъщение.Сега е още почти безсилна, но скоро ще набере мощ  и нищо няма да може да я спре.Ще изпепелява и унищожава всичко по пътя си, устремена към върховна власт над всичко и всички.Но ти имаш силата да и се противопоставиш, сърцето ти е благородно и недокоснато от мрака който изпълва същността на тази жена.Ради гледаше с премрежен поглед и се опитваше да осмисли бърборенето на гадателката, за какво му говореше тя, момчето не познаваше руси жени, а и не си спомняше да има врагове.Всичко бе много странно като в сън.Внезапно тя смени темата и заговори за ескимоси гадатели от далечния север.Момчето бавно излезе от унеса си и се изправи, а Петра го придружи до изхода на шатрата.

След въртележката, Люба реши да се шмугне при гадателката. Още не беше открила Исмаил, но и не го беше търсила засилено. От друга страна - водиш момчета с теб при гадателка. Той сигурно щеше да я скъса от бъзици, а и не искаше да й слуша въпросите.
Някои от тях бяха за него все пак.

Люба пристъпи плахо в шатрата.

Приглушената светлина и аромата на чай, поуспокоиха нервите й. Макар процепа зад нея да се прикри, това не я притесни толкова. Може би беше от аромата на лавандулата.


- Заповядай момиче. Имаш нещо конкретно на ум, а?

Люба приседна на една табуретчицца и пое предложения й чай. Сега като стигна до тук, се чувстваше глупаво. Беше разбирасе един от най-баналните въпроси на света.
- Момче - кимна бъдещата четвъртокурсничка. - Знам, знам глупаво е.
- Е ако е глупаво, няма да ти се дърпа много - разведри обстановката Маг Петра и Люба се засмя - Я се виж! 
- Близък приятел е... не ми се иска да се разтурят нещата.
- Разбирам. Нега медитираме заедно над това. Насочи въпросите си към чая, утайката ще ни насочи към отговорите.

И двете потънаха в мълчание. Люба се наслаждаваше на пламъците на огъня и чая в ръката си. Дори и да не получеше отговори, поне беше интересно изживяване. Май тази година щяха да почнат Пророкуване, беше й интересно дали ще й се получи.
Опита се да се върне към момента и въпросите - Исмаил, щеше ли да се получи нещо...имаше ли смъсъл да се случва?
Стори й се че седят така отскоро, но пламъкът се беше смалил съществено. А чаят отдавна й беше свършил. Усети се чак когато Маг Петра й грабна чашката от ръцете.
Окото на колието й се беше вторачило в нея.
И не мигаше.

Гадателката гледа чашата й и с всяка секунда се смръщваше повече и повече.
Колието й не отпускаше съсредоточаването си над момичето.

- Сеанса приключи, излизай.
- Но...
- Вън!