Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+4
Радослав Мирчев
Рамо Силек
Мая Кочева
Разказвачът
8 posters

    ★ Лабиринтът на илюзиите

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Разказвачът Нед Апр 09, 2023 11:37 am


    ★ Лабиринтът на илюзиите Pasted10
     
    Лабиринтът на илюзиите
     
      
    Лабиринтът винаги е привличал посетителите на фестивала, защото открай време е непредсказуем. Никой не знае какво ще открие вътре – дали това, за което сърцето му копнее или най-големите му страхове. Всеки влиза на своя глава в него и излиза, когато лабиринтът реши. Случвало се е посетители да седят един пълен ден, оплели се в безмилостните му илюзии. Носят се слухове, че създателят му е бил един от най-тъмните магьосници, който е измъчвал в него жертвите си. Продавачът на входа на лабиринта: една много мила баба с набръчкано лице, липсващи предни зъби и черна къдрава коса, винаги е готова да Ви убеди, че това са измишльотини и че лабиринтът е само място, в което да научите повече за себе си. „Това е само едно предизвикателство: дали сърцето ти е достатъчно смело и умът достатъчно бърз“, казва тя и се усмихва загадъчно.
    Светлините на входа привличат всички гости на фестивала. Те могат спокойно да влизат един след друг, без да се изчакват, тъй като магията на лабиринта е такава, че не могат да се срещнат. Освен магическата си пръчка, участникът може да вземе още едно нещо по свой избор. Позволява се влизане и на двама или повече човека, които да се движат заедно. В този случай бабата на входа на лабиринта отправя предупреждение, че посетителите могат да излязат от лабиринта само заедно.
    Самият лабиринт е изграден от преплетена растителност, висока три метра. Когато някой влезе в лабиринта, входът се затваря зад него и той може свободно да се лута из различните коридори. Човек, който се страхува от паяци, най-вероятно ще види голям кръвожаден паяк, който заплашва да се нахвърли върху него. Същевременно, ако например много обича да кара колело, може да намери колело в лабиринта. Лабиринтът не може да нарани посетителите. Или поне така казва бабата на входа...
     
    Преди да пишете тук, уверете се, че имате билет от Будката за билети (клик) и че сте прочели описанието на фестивала тук (клик).
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Рамо Силек
    Рамо Силек
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 21
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl40
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 6
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 6
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 14
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 10
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 8
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Рамо Силек Съб Апр 15, 2023 1:24 pm


    Спокоен и усмихнат Рамо продължи разходката си и неусетно се бе оказал пред входа на лабиринта. На пръв поглед съвсем обикновена градина от храсталаци , с основната разлика че лабиринта "Поглъщаше" всички и затваряше прохода зад тях, младежа пристъпи напред присви рамене и си каза "Е какво пък". в крайна сметка не се сещаше да има някакви големи страхове, чувстваше се добре едва ли щеше да е нещо кой знае какво. Пристъпквайки напред размениха няколко мили думи и комплименти с бабата, която проби и последната част от билета му след което аромат на ванилия се разнесе навсякъде около него. Момчето пристъпи напред влезе смело в лабиринта и остана изненадан, макар стените на лабиринта да нямаха покрив в дебрите му беше доста по мрачно и мъгливо, всякаш в близост имаше тресавище което носи лек аромат на гнилоч и мъгла , но такова разбирасе нямаше. В крайна сметка мислите бързо го освободиха, тъй като единствения път който можеше да поеме за сега беше напред, с всяка крачка потъваше все по навътре и усещането стана все по странно , имаше усещането че някой го наблюдава, това така специфично настръхване на косъмчетата по врата. Инстиктивно младежа извади пръчката си и уви ръката си здраво около нея , макар да не виждаше пряка опасност или каквото и да е. след още няколко минути се озова до разклонение , можеше да се движи и в трите посоки, но това не го притесни изобщо, добре знаеше как са устроени лабиринтите, този макар и магически също не се отличаваше толкова много, протегна дясната си ръка и я допря в стената, докато се движеше така че ръката му да не пуска стената, рано или късно лабиринта ще го изплуе навън. По този назин продължи пътването още извесно време, което Рамо не можа да определи, но ставайки доста тъмно предположи , че може би се мръква, погледна нагоре, нищо. Няма звезди, няма луна.

    -Да му се незнае-продума леко момчето- Лумос-там където трите снопа на пръчката се събираха във връх, сега стоеше малка свера мека светлина, която осветяваше около метър два напред, колкото момчето да вижда къде отива и да почувства малко безопасност. Края на лабиринта още го нямаше Рамо беше сигурен че са минали часове, везе дори чувстваше глад и одавна бе спряло да е забавно.

    -Ооо, да не би някой да се е изгубил.-тих глас се понесе по коридора на лабиринта, носещ ледена студенина, за момент момчето потрепери, но побърза да се събере. Когато някое животно е уплашено и притиснато вариантите, за реакция не са много, някой се защитават, други нападат, а трети се правят на страшни...

    -Недей, да се гавриш, я се показвай насветло да те видя- Викаше Рамо, като в гласа му се четеше всичко друго но не и сила и сигурност, очите му шареха във всички посоки търсейки източника на гласа като инстинктивно усили светлината от пръчката си- <Лумос Максима!!!!>- светлината стана толкова ярка, че младежа трябваше да сведе пръчката си надолу за да не ослепи себе си преди всичко ефекта продължи секунда две колкото да разкрие слаба женска фигура на 10 тина метра от момчето, която се прилепила до стените на лабиринта, след което сенките отново я погълнаха.

    -Доволен ли си вече, успя да ме намериш.-Кръвта на момчето се смрази и после завря, нямаше съмнение гласа идваше от разстояние не повече от два сантиметра от ухото му, по рамото си усети как нежно се разстила студена и дълга коса, усещаше тежеста на всеки кичур, който явно бе мокър , тъй като малки капчици запознаха да се свличат по рамото на детето, беше или това или студената пот която го избиваше. Тънки черни нокти преминаха нежно по гърба пълзящи към гърлото му, може би други обстоятелства човек би усетил прятно изживяване, но в конкретния случай, Рамо знаеше че ако страха има физическа форма, то така изглеждаше тя. Бърз скок напред, три кразки докато гърба му не се опря в другата страна обърнат вече с лице към фигурата която бе точно до него, можеше да я огледа без проблем.
    Млада почти гола жена, на не повече от 30 тина години, горната част от мокрите и дрехи, наподобяващи ношница бяха разкъсани и износени всякаш на 200 години, гърдите и бяха голи, но покрити от тъмно черната слузесто влажна коса, която се движеше и всякаш жива подсилвана усещането от факта че пулсираше всякаш притежаваше собствено сърце. Главата на дамата бе леко накривена в страна свободната от коса част от лицето и разкриваше че голяма част от него е разложено, с опадала или висяща кожа, което караше изражението и да е в зловеща усмивка дори когато устата и е затворена, тъй като разложеното ракриваше острите бели зъби събрани прекалено много на брой в устата и. Тя стоеше спокойна непомръдваща вперила стъкления си мътвешки поглед към момчето, същевременно Рамо умря и възкръсна (Весели Празници на всички) Няколко пъти докато реши най сетне какво да прави. В крайна сметка пръчката беше в ръцете му, пред него стоеше избора да живее или да умре, това което виждаше не бе човек, не биваше да има наказание. Нали... нали..

    -<__-=АВАДА КАДАВРА=-__>- Пръчката му сочеше право напред към съществото, Страха се превърна в ярост, яростта в решителност, решителността в жажда за убийство, която иронично беше надежда за живот. Тежестта върху раменете на момчето бе толкова голяма всякаш самата земя бе паднала върху него, а сърцето за миг спря да тупти. пръчката му изпука и угасна..

    -Хахахахаха, браво, виждам че не съм сгрешила за теб, но си почини за сега, още си много далеч от това да си способен на подобно нещо- Съществото очевидно си играеше с момчето и искрено се забавляваше.

    -Недей, да униваш момче, не всичко беше напразно, някой магии дори и не успешни остават следи...- След което момчето усети че се замайва, и всяко притваряне на клепачите му ставаше все по дълго, а всеки проблясък разкриваше приближаващото се създание към него, последно усети как нещо го повдига. В следващия момент се събуди гален от топлите слънчеви лъчи опитвайки се да пробият клепачите му и да го събудят. Рамо скочи на крака извади пръчката си и започна да се върти и крещи като изплашена котка в продължение на минута преди да осъзнае , че се намира сам на поляна по сред бял ден неразбирайки какво се бе случило, упипа се старателно по него нямаше нищо, беше добре, остана там още поне 30 минути, докато се събере и успокои и чак след тогава тръгна да търси къде се намира и да опита да се върне обратно на познатия панаир
    Радослав Мирчев
    Радослав Мирчев
    Изтрит герой


    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Радослав Мирчев Сря Апр 26, 2023 2:13 am


    Радослав прекрачи през портата ма лабиринта, и тя изчезна оставяйки го пред плетеницата от алеи и живописният три метров плет който ги разделяше.Момчето тръгна по една от тях която сякаш се разтягаше до безкрайност, всъщност си беше напълно естествено за магически лабиринт.Ради се огледа и продължи по друга пътека завиваща наляво, следваха оещеразклонения и още алеи криволичещи в неописуем безпорядък.Момчето не спираше да върви и завива в различни посоки, но сякаш се вътреше в огромен кръг.Все му се струваше,че току що е минал от тук.Дочу някакъв странен шум, и от една алея изпълза гиагантски скорпион който заплашително тръгна към момчето,Ради се втурна да тича опитвайки се да се отдалечи максимално от чудовището, но го пресрещнаха още два и той успя да им се изплъзне в последната възможна секунда.Бягаше по която алея видят очите му и не спираше да се озърта стреснато.Огромните им щипки тракаха заплашително, а жилата на опашките им се извисянва на по няколко метра над тях.Естествено той не си носеше магическата пръчка тъй като, бе дошъл на фестивала да се забавлява, а не да прави магии.Единствено можеше да разчита на бързия си бяг и рефлексите, които бе тренирал в кунгфуто.Погледна назад и видя, че вече има добра преднина.Обърна се срещу скорпионите и се подготви за схватка на живот и смърт.Трите чудовища набижаваха все повече и повече, разстоянието между тях се топеше и той бе готов за атака.Вместо това обаче скорпионите изчезнаха както се бехя появили, а пред него се виждаше изходът от лабиринта.

    40 галеона
    Админ: отчетено.
    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 19
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 58
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 32
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 72
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 50
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 44
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Bacon★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage 

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Исмаил Колимечков Чет Апр 27, 2023 5:10 pm


    Буболечке на стената, бъди най-красива на земята.


    Стъпките на Исмаил във фестивала бяха безгрижни, щастливи, почти танцувални. Можеше да се обзаложи, че щеше да намери ябълкови петлета, захарен памук и карамелизирани пуканки, а и бренди с орехи, ракия подсладена с мед и таласъмско уиски, което трябваше да признае щеше да трябва малко да разиграе зарчета, за да се сдобие с него. Съвсем скоро обаче клиентелата беше потръгнала. Съучениците му, далеч от стените на Мунгав, се насочиха към краля и скоро в джобчетата им имаше кесийки с зеленикав прашец. Нещо малко и семпло, което да успокой духа им и да го направи по-празничен. Разбира се, с малко илюзии се излизаше от ситуацията да бъдат забелязани от други възрастни, а и Исмаил изглеждаше един такъв мил и приятен, че кой би повярвал, че такова добро момченце може да продава нещо лееееко незаконно. 


    Тамън беше минал през бутката с книги, добре може би си беше взел едно две неща, когато завъртя крачка към лабиринта. Разбира се, сам беше плашил братятата си с мястото, което не помогна, защото самите те решиха да влязат вътре. И дори странната старица на входа не ги беше спряла. И стана ли нещо? Не. Абсолютно не. Исмаил не вярваше този лабиринт да има каквато и да е магическа сила. Беше си съвсем спокойно и потайно местенце. Място, където завеждаш … е, тийнейджърите знаеха, че е най-потайното място на Фестивала, както и млади двойки. Исмаил щеше да продължи напред. Поне една чаша уиски можеше да свие. Илюзиите му, че изглежда по-голям не можеха да минат през таласъмите, но те пиеха от 12 годишни и не бяха толкова строги като човешките родители. 


    Нещо се удари в гърба на Исмаил и … продължи напред. Понеже рефлексите на момчето не бяха добри или дори малко скокливи, фигурката забърса дънкиновото му яко и си продължи. А една малка маргаритка падна след нея… нея. О, пребогове на млякото и меда.
    - Хобит, крайно време беше да се мернеш… ммм. - момичето продължи напред, светлинките я бяха запленили? Или нещо повече? Щеше ли да се изгуби сама през плета? Исмаил въздъхна драматично и пое след нея.
    - Хобит… храна ли помириса? - вече бяха сред плета. - Плет. .. Петър плет плете, през три пръта преплита. Плети Петре плети, през три пръта преплитай….

    Верена Ерми харесва този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 256
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 46
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 60
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Banana★ Лабиринтът на илюзиите Pizza★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Sausage★ Лабиринтът на илюзиите Blueberry★ Лабиринтът на илюзиите Cheese★ Лабиринтът на илюзиите Chili★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Diamond

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Люба Бюлбулева Чет Апр 27, 2023 5:54 pm


    Фестивала беше великолепен. Светлини навсякъде, музика се лееше от шатрите и атракционите, само да нямаше и такива тълпи щеше да е много яко. Големите групи хора не понасяха много добре на Люба, свикнала беше на по изолиран живот и сега си търсеше вечното другарче че поне да не се чувства като чучело на бранище. Но него никъде го нямаше.

    Защо имаше толкова много хора.
    Навсякъде където се обърнеше все повече и повече.
    Някои се опитват да говорят с нея, други се блъскат. Часовете в училище не й се отразяваха така, там пак имаше хора, ама всичко си имаше ред, тук беше хаос и постоянно движение и твърде много хора. А като беше в по населените части обикновенно беше около съученика си от Лъч.

    Трябваше й спокойно място.

    Твърде много хора.


    Засили крачка и почна да обикаля леко паникьосано. Стори й се че мерна и Исмаил няколко пъти, но я беше обхванала такава нервност че хората около него я отблъснаха и тя се засили към първото кътче без жива душа сякаш бе на мисия. Трябваше да се измъкне.
    Лутане, бутане, лутане.
    Дори не се извиняваше вече, просто ходеше.

    Най-накрая! 
    Мерна висок жив плет и директно се втурна към него като удавник към сламка.
    Директно се шмугна сред оформените храсти и дори не чу бабата която подвикна след нея. Беше в нещо като коридор от храсти, още мозъкът й не искаше да я настигне, сигурно щеше да се усети че е в лабиринта, но за сега най-важното беше че е далеч от хора.
    Подпря се на едната стена и се свлече на приклекнала до нея, гушнала краката си сякаш да се направи още по-малка. Чак сега забеляза сянка до нея и все още с лека паника в очите погледна нагоре.

    Исмаил беше до нея, а плета се затвори след него.

    Ела Благоева and Исмаил Колимечков харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 19
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 58
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 32
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 72
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 50
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 44
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Bacon★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage 

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Исмаил Колимечков Чет Апр 27, 2023 9:18 pm


    Когато ученичката от Северен вятър продължи целеустремена между тълпите от хора, вмъквайки се бързо между тях, не обикновеното относено ходене, запазена марка на малката ми хобит, Исмаил започна да усеща нотки на паника. Та тя бягаше. От всичко, от него? От някой? Последното го накараа да се огледа в тълпата от хора, но висчки ходеха на своите посоки, никой не изглеждаше все едно закача малкото момиче… така че… беше дошло от него? Или от нея? Не, не от него, тя дори не го беше чула. Можеше да познае. А и изглеждаше… уплашена? Не беше свикнал да вижда това изражение на нейното лице. Усмихната, развеселена, витаеща в облаците. Не и уплашена. Никога уплашена. Запали крачка и дългите му крака скасиха разстоянието между тях. Вече бяха навлезли в лабиринта, но малката нито го чуваше, нито забавяше крачка. Дори виждаше ли накъде отива? Не можеше да е сигурен. Можеше само да държи курс зад нея, за да не се загубят напълно. А тя толкова бързо зави зад един ъгъл и накара сърцето му да се качи в гърлото. Не. Не. Не. 


    На завоя видя къде е. Малка, дребна. Седнала, почти забила главата си в коленете си. 
     - Мъниче… - Тя не го забеляза. Или не искаше или не можеше на този етап.

    Исмаил издиша бавно и се приближи до нея. Не вдигаше глава към него. Ясно, беше я още страх или срам… Исмаил клекна до нея и въздъхна тихо. Добре, че не беше с братята си, за да се притеснява за нея. Вдигна ръка и както множество японски анимета удари главичката ѝ все едно беше дъска, която трябваше да разцепи на две с невероятните си конфу движения. 


    - Ау! - мъника повдигна глава. Добре, нямаше сълзи в очите ѝ.
     - Какво стана? Някой да не те е обидил с нещо?
    - Не…не.
     - Добре … тогава какво става?
     
    Мълчание. Не го очкаваше от нея.
    - Някой таласъм? Някоя самодива ли?
    - Не, не…
    - Видяла си някой да изтървава хот дог-а си?
    - Какво? Не….

    Исмаил седна срещу нея. Прибра краката си по турски, опитайки краката си в нейните. Добре, ако не искаше да му сподели, щеше просто да постои малко там. До нея.

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 256
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 46
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 60
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Banana★ Лабиринтът на илюзиите Pizza★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Sausage★ Лабиринтът на илюзиите Blueberry★ Лабиринтът на илюзиите Cheese★ Лабиринтът на илюзиите Chili★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Diamond

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Люба Бюлбулева Чет Апр 27, 2023 10:23 pm


    - Някой таласъм? Някоя самодива ли? - чу най накрая, че Исмаил й говори. Първоначално сякаш не го регистрира, но мозъка й лагна и възприе въпроса със закъснение.
    - Не, не… - и тя не знаеше какво точно стана. Първо си ходеше из панаира, после влезна в по населените места и после просто почна да й става тясно. Сякаш хората я мачкаша ...
    - Видяла си някой да изтървава хот дог-а си? - това щеше да я разсмее в друг момент, но точно сега й прелетя през главата. Още се чудеше какво стана.
    - Какво? Не….

    Люба завря пак глава между коленете си и опита да диша равномерно. Усещаше присъствието на Исмаил до себе си, спокойствието което струеше от него... топлината. Остана така няколко минути.
    - Май..май.. тълпата ми стана повече? - започна плахо без да вдига глава - Твърде много хора, ходещи твърде хаотично. - след още една голяма пауза продължи - Май не съм била на такива места, с толкова народ. Велико Търново е спокойно, пък и сме в краен квартал. В гората няма никой. Дори училище - има хора но са по-пръснати.


    След още пет минути с дълбоко дишане се надигна и се огледа. Беше в Лабиринта! Искаше й се да го посети пак още от миналата година, но може би не точно по този начин. Обърна се към Исмаил усмихната, още беше леко нервна но интимната обстановка помагаше за притесненията й, подаде му ръка да се изправи и той.

    -Наляво или надясно? 


    Когато продължиха по пътя още го държеше за ръката.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 19
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 58
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 32
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 72
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 50
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 44
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Bacon★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage 

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Исмаил Колимечков Чет Апр 27, 2023 10:54 pm


    Беше успокоително да усети ръката ѝ. Топлината ѝ. Да се присети, че все още беше мъничка. Плашлива. Явно по-неосъзната в едно отношение, отколкото в друго. Защото си спомняше миналата година. Беше се запознала със семейството му. Беше толкова естествено. Все едно някой беше допълнил триото на братята му. Така се сдръжиха с нея. Но предполагаше, че тогава е имала цел. Съюзници. Фокусът ѝ е бил върху тях, върху майка му и върху баща му. Хранене, разговори, разтоварващи атракции и всичко беше приключило бързо. Съвсем различно беше да влезеш някъде сам и да останеш сам. Всичко това щяха да са бъдещи мисли на Исмаил, когато се излегнеше в леглото тази вечер. Засега бяха прости мисли, леки напомняния, но по-важното внимаваше малката да не се шашардиса пак. 
     - Хората не са много. - усмихна се, но виждаше, че не го забелязва. - А и не са лоши.
     - Много са.
     - Да, като пчели. - отвърна момчето и повдигна рамене. - Пчели тръгнали нанякъде и отиващи някъде. Бързащи по пътя. Не искат да наранят, дори няма да те видят. Просто продължават напред към нещо по-интересно. 
     - Ъхъм…


    Остави мисълта да проблесне в ума ѝ.
     - Хобит, виждам, че имаш коронка като мен, но моята, разбира се, е по-хубава. - люляка и пшеничните ръжове се увиваха около щръкналата напосоки коса. Усмихна се като видя как устните ѝ потръпнаха. Знаеше, че след малко ще му каже точно какво мисли за короната му. 


    - Трябва да ги полеем.
     - И следователно е добре да излезем. - усмихна ѝ се Исмаил. Но наистина… наляво или надясно? Туше. - Предполагам наляво? Звучи ми по-логично.

    Малката стисна ръката му леко. Добре, значи наляво….

    Ела Благоева харесва този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 256
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 46
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 60
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Banana★ Лабиринтът на илюзиите Pizza★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Sausage★ Лабиринтът на илюзиите Blueberry★ Лабиринтът на илюзиите Cheese★ Лабиринтът на илюзиите Chili★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Diamond

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Люба Бюлбулева Пет Апр 28, 2023 9:53 pm


    - Ще ми ядеш гъза, бил ти по хубав венеца. С тия култивирани цветя си много модерен... всъщност имам нещо за тях - потършува из джобовете си и извади розова метална манерка - Леля ми я направи за като ходя по гората. Водата не свършва.
    Отпи от освежаващата течност, ливна си стабилно количество на главата и я подаде на Исмаил. Изглеждаше леко комично защото водата се стече по косата и лицето й, но го гледаше с напълно сериозно изражение. Но пък се почувства много по добре и вече нямаше помен от паниката която я бе обвзела.

    Продължиха да вървят напред ръка за ръка. 
    Люба се беше замислила за ситуацията, хората, и пчелите. Нещо я глождеше:
    - Абе като пчели са ма не съвсем. Пчелите не са ли много по подредени, дори като са гневен рояк пак имат логика зад движението. 
    И така като нищо мина отново в по научния си подход - как работят нещата. Почнаха и да бъбрят както винаги: за пчелите, за цветята, как се разпознават ядливи неща в гората и всъщност дали не може да си вземе калемче от плета, само няколко минути работа стига бабата на входа да не й го вземе.

    Колкото повече напредваха в лабиринта толкова по тъмно ставаше. В някакъв момент Исмаил тръгна да вади пръчката си, но малкото момиче го спря:
    - Може да ти потрябва за друго, чакай - и отново се разрови по безбройните джобове, не не бяха омагьосани да са бездънни, но със сигурност имаше поне няколко допълнително пришити - Дръж това, ако го пречупиш ще светне достатъчно да се вижда пътя и да ти е свободна пръчката. За всеки случай.

    Прекърши една от светещите пръчки които носеше и тръгна да му подава другата.
    Него го нямаше!
    Току що му пусна ръката, за да извади светлината и за тази минута бе изчезнал. 
    А не чу стъпки или шумолене от движение. Провикна се, но не чу отговор, вдигна светлината си по на високо, но бе обкръжена само от мрак.

    -ИСМАИЛ!

    Ела Благоева and Исмаил Колимечков харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 19
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 58
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 32
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 72
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 50
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 44
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Bacon★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage 

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Исмаил Колимечков Пон Май 01, 2023 2:43 pm


    Исмаил… 


    С поредната капка паднала от короната му, Исмаил беше чил жуженето. Не беше нещо невероятно. Пчелите работеха дори вечер, някоя загубила се по пътя си работничка. Някоя пчела търсеща светлинка и топлина. Да се насочи надолу, неискаща да докосва мократа коса беше естествено. За разлика от повечето хора, които ги пъдеха, Исмаил подаде ръка и тя кацна на пръста му. Отдавна не го беше страх от жуленето им. Имаше естествен имунитет издраген от годините. Дори когато си предпазен от шапка и дрехи, можеш да бъдеш жулен. Беше нормално. Сам влизаш в дома им. А тази малката? Щом кацна започна да диша и Исмаил можеше да проследи как поемаше въздух. Малката тя… сигурно беше далеч от дома. Нямаше как да намери кошера ѝ. Хм, може би трябваше… обмисляше го и се вторачваше все повече в нея. Повече и повече и повече и … тя обърна малката си главичка към него. О, дали … още една пчела кацна до нея. Исмаил се изненада. Не я беше чул дори. После още една. И още една… по рамото му започнаха да вървят малки краченца и да влизат под широкия отвор на врата му. Усещането не беше приятно. А откъде се бяха взели толкова … много…. Роякът беше там. Над главата му. Наливаше на короната му, спусна се надолу по тялото му и вървеше, стелеше се надолу. Исмаил се дръпна настрана рязко. Не, не, това не беше нормално държание и …


    …извика ни…виквиквик…


    Кракът му се препъна и погледна надолу. Кракът му беше обвит в тънък слой мед. Мед? Кога? Защо? Когато тъмнина покри дясното му око реши, че е паднала коронат аму, но бяха малки краченца, които минаваха по него. Доставяха му извратена познатост, но не спираха на едно място, а се опитваха да покрият лицето му. И успяваха. Опита му да се метне настрани да направи каквото и да е беше осуетен от това двата му крака стъпили на земята. Стъпили и сковани. И той, върху тях. На ръба на ужаса си. 


    Не, успокой се, успокой се, това са пчели, ти не си ….


    Домдомдомдом…


    Трябваше да ги разкара от себе си. Не искаше да стой на едно място, не искаше да е дом, не искаше да се превърне в техен кошер. Може би затова започна да чува жуженето така злъчно. Бяха се наместили в ушите му. Ръцете му работаха можеше още да се освободи, да… да… изръмжа недоволно. Викът ли беше това или викането на някой, който беше попаднал на човешкия кошер. Някой, който можеше да му помогне. Някой, нещо. Кръста му беше скован към земята. Не можеше да се мръдне. Мракът на очите му. Вледеняващото усещане, че не беше в контрол. Че всичко това се случваше, защото беше оставил да се случи. Че щеше да си остане тук, да е това. Издърпа пръчката си, или поне усети дървото на върха на пръстите си. Никой нямаше да помогне. Не и ако… струята вода излизаща от пръчката му пръсна нагоре. Окъпа го, преди пчелите да превземат съвсем викащото му гърло. Трепереше ли? Не можеше да разбере. Водата падаше като дъжд над него и викаше, смееше се, хапеше устни доволно и тогава чу едно малко…


     - Исмаил? 


    Зад ъгъла се беше появило закръгленото лице на хобита и изглеждаше уплашена. Исмаил огледа тялото си, ръката му мина през мокрите му дрехи и лицето му. Нямаше и една пчела. Очите му потъмняха с непозната злоба. Какво? Какво се беше случило, какво беше това? Незнанието се разпръсна, когато усети малката ръчичка хващаща неговата. Нямаше нищо, нали?


     - Хей, изгубих се.
     - Да, затова те намерих, не се отдалечавай повече. - отвърна отговорно момичето. 
     - Ами добре … - отвърна петокурсника и размърда глава, за да опръска малкия хобит с мократа си коса. Това разпръсна напрежението между тях.

     - О, не! - изпуфтя Люба. - Спри! 
    - Какво? Нима малко вода ти е неприятна?

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 256
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl41
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 46
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 52
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 60
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Tomato★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Banana★ Лабиринтът на илюзиите Pizza★ Лабиринтът на илюзиите Honey★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Sausage★ Лабиринтът на илюзиите Blueberry★ Лабиринтът на илюзиите Cheese★ Лабиринтът на илюзиите Chili★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Cinnamon★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Chocolate★ Лабиринтът на илюзиите Diamond

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Люба Бюлбулева Пон Май 01, 2023 11:47 pm


    Мрак навсякъде около нея и нищо не помагаше. Нито светещите пръчки, нито мощния фенеер за охрана, който си поръча от амазон. Лумос и лимос максима още по малко. Сякаш самия мрак работеше срещу всяка една светлинка или я поглъщаше без да се афектира от нея.
    А усещането да седи в този мрак й напомняше твърде много на усещането за летене. Лек ужас пояна да я обхваща, но се отърси. Исмаил го нямаше! Можеше да е в опастност, да се е загубил навътре или да има нужда от помощ.
    Затвори очи и пое дълбоко въздух.

    Вдишване.
    Издишванеее.

    Вдииишване.

    Познат аромат погъделичка носа й.
    Люлякът!
    очнннна да души въздуха като гонче хванало следа. Ами да, имаше полза от префърцунената му корона. Направи плаха стъпка напред, все още маракът я обгръщаше толкова плътно че едвам усещаше земята под краката си. Но крачка две и Люба доби уверенест. Земята си беше все същата След няколко крачки срещна и плета и продължи по него като си държеше лявата ръка по него. Със всяка следваща крачка по следата на люляковия аромат и големия фенер в ръката й почваше да пръска все повече светлина.

    Преди да завие зад поредния ъгъл, чу леко хриптене.

    - Исмаил? -плахо попита напред и излезна иззад завоя. Той беше.

    Чувстваше се облекчена и щастлива че отново го вижда Беше добър градинар и той, но не се оправяше толкова добре по диви места. А този лабиринт изкарваше най-дивото. Сега просто доволна че държи ръката му я стисна два пъти да усети че е до нея.
    Усети опръскването със закъснение, но докато се "оплакваше" се ухили до уши. 
    Усмивката на Исмаил притрепна.
    Люба размята дълга гъста коса, все още подгизнала от последното поливане на венеца. Ефекта беше точно това което тя очакваше и това което момчето не бе предвидило.
    Ако някога сте били в близост до нюфаундлер който се изтръсква от вода... да горе долу беше същото.
    След кучето щяхте да сте по сухи.

    Ухили му се насреща с 24 каратова усмивка, докато той я гледаше нацупен. И много по мокър от преди малко.


    -Хей, ама изхода е зад теб! Хайде! - грабна отново ръката му и го завлече без да чака да влезне в крачка - Предлагам следващото да е живата въртележка. Също така ми дължиш захарно петле!


    (продължаваме на въртележката? или ако искаш друго дърпай там)

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 327
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl40
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 12
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 16
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 14
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 14
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 18
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Mango★ Лабиринтът на илюзиите Apple★ Лабиринтът на илюзиите Cabbage★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire★ Лабиринтът на илюзиите Pear★ Лабиринтът на илюзиите Watermelon★ Лабиринтът на илюзиите Emerald★ Лабиринтът на илюзиите Banana★ Лабиринтът на илюзиите Ruby★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Diamond★ Лабиринтът на илюзиите Pizza★ Лабиринтът на илюзиите Sausage★ Лабиринтът на илюзиите Birthday1

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Ела Благоева Пет Юни 02, 2023 11:49 pm


    @Тамара Язова @Ян Маджаров
       
    Ела подаде билета си на продавачката, която постави втората перфорация отгоре му. Лабиринтът беше висок близо три метра и ако не бяха светлините на входа, сигурно нямаше да се престраши да влезе. Все пак, ако изходът се затваря и отваря, как се очаква да излязат? 
       
    - Готови ли сте? - попита Тамара.
      
    - Винаги - усмихна ѝ се Ела и без много да му мислят тримата пристъпиха напред.
      
    Както се и очакваше, плетът се затвори зад тях, а с това заглуши и шумовете на фестивала. Настана такава тишина, че Ела почти можеше да чуе дишането си. 
       
    - Е? Сега накъде? - попита бъдещата второкурсничка. Бяха стигнали разклонение, така че можеха да продължат или напред, или да завият наляво.
       
    - Хайде наляво! Изглежда ми по-интересно. 
       
    - Как е "по-интересно", когато всичко наоколо е еднакво? 
      
    Докато Тамара и Ян се заяждаха, Ела си зададе най-важния въпрос: "Каква всъщност е целта на лабиринта, щом няма изход, който да търсим?"
      
    - Хора, ние какво всъщност правим тук? - обърна се към приятелите си, само за да осъзнае, че те не бяха до нея. 
       
    Дали се беше разсеяла и не беше видяла накъде са отишли или те нарочно я бяха оставили? 
       
    - Тамара? Ян? Къде стеее....? Ехоооо... 
      
    Ела сви наляво, после надясно, после пак наляво... Къде се бяха дянали? 
       
    Изведнъж усети, че ѝ става студено. Много сту. . . дено... Уви ръцете си около себе си, за да се стопли, но само секунда по-късно се закова на мястото си, когато забеляза образувалия се скреж по плета. "Това не може да е истина" - помисли си тя, но още в следващия момент напред в лабиринта започна да се образува леко прозрачна бяла мъгла. Беше виждала това само веднъж. Един единствен път и се беше запечатало в съзнанието ѝ като дълбока прорязна рана, чийто белег никога не зараства. Ела отстъпи назад, но още в следващия момент един клон се уви около ръката ѝ, сякаш беше оживял. Тя започна да се мята на всички посоки, опитвайки се да се освободи, но вместо това се оказа с разперени встрани ръце, увити с лиани, а пътеката зад нея се беше затворила. Сега, останала неподвижна, вече виждаше онова, което досега отказваше да приеме. Черният плащ беше излязъл от мъглата и бавно се приближаваше към момичето. 
       
    - НЕ! СТИГА! ПУСНЕТЕ МЕ! 

    Тя се дърпаше с все сила, за да се измъкне от клоните, но колкото повече напираше, толкова повече я стискаха. Ела вдигна глава, само за да се озове лице в лице със слугата на смъртта. Сълзите се стичаха по бузите ѝ, но тя не отмести поглед нито за миг. Забила очи в него, продължи да го гледа кръвнишки, докато не ѝ причерня и не усети как пада в бездънна пропаст.
       
       
    а а а а а а а а а а а а а А....


    Изведнъж докосна земята под себе си и отвори очи. Още беше в лабиринта, но цялата картинка от преди малко беше изчезнала. Дишаше учестено, следите от сълзите още личаха по бузите ѝ, а в погледа ѝ се четеше онзи страх... Изведнъж чу гласа на Тамара зад себе си...

    Арина Орлова and Пейо Желев харесват този пост.

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Лабиринтът на илюзиите Coin10 84
    Ниво : ★ Лабиринтът на илюзиите Untitl40
    Статистики :
    ★ Лабиринтът на илюзиите Streng10 Сила: 10
    ★ Лабиринтът на илюзиите Shield10 Издръжливост: 12
    ★ Лабиринтът на илюзиите Brain10 Интелигентност: 12
    ★ Лабиринтът на илюзиите Runnin10 Ловкост: 14
    ★ Лабиринтът на илюзиите Magic-10 Магия: 24
    ★ Лабиринтът на илюзиите Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : ★ Лабиринтът на илюзиите Sausage★ Лабиринтът на илюзиите Blueberry★ Лабиринтът на илюзиите Tuttifrutti★ Лабиринтът на илюзиите Sapphire

    Re: ★ Лабиринтът на илюзиите

    Писане by Тамара Язова Пет Юни 09, 2023 10:19 pm


    @Ела Благоева    @Ян Маджаров


    Последен атракцион. При перфорацията, билетът се пръсна на малки частици фин прах и въздухът се изпълни с мирис на ванилия. Вечерта беше към своя край, както личеше по всичко.

    ... И естествено, Ян се заяде с нея в първите 2 минути от влизането им в лабиринта. Страхотно! Направо невероятно! Добре поне, че Ела се беше присъединила, та имаше с кого да си говори без да й лази по нервите. И все пак, накъде щяха да вървят в крайна сметка?

    Ела беше изчезнала! Можеше да се закълне, че преди секунди беше точно до тях. Сигурно беше тръгнала нанякъде. Но щеше да им каже, нали?

    - Ела?!

    Въобразяваше ли си или тук стана по-тъмно отколкото преди малко? Страхът започна да се надига и тя сграбчи ръката на Ян. Усещаше пръстите му хладни и, за нейна изненада, той не изпротестира, а стисна ръката й в отговор. Кога беше станало толкова непрогледно тъмно? И тихо? Можеше да се закълне, че когато влязоха, всичко беше осветено от светлините на панаира и огласено от жива музика и хорски глъч.

    Силен шум. Познати гласове. Майка й? И какъв беше този мъжки глас? Да не би... татко?! Фарове блеснаха срещу нея. Тамара вдигна ръка да защити очите си от ярката светлина.

    Ники, намали, ще се пребием!

    Катастрофата! Не може да бъде! Това не може да е истина! Не може да се случва! Тя... нямаше как да помни това, била е едва бебе. Татко...

    НЕ!

    В следващия момент усети в пръстите си нещо. Ами да! Ръката на Ян! Тя още държеше ръката му, стискайки пръстите му малко по-силно, отколкото подозираше.

    - Какво правиш, искаш да ме осакатиш ли?!

    Картината с приближаващата кола изчезна. Тя отново стоеше сред лабиринта, а Калоян се мусеше насреща й. За пръв път тази вечер тя се радваше, че той е тук. Направо й идеше да го прегърне.

    - Ти... Аз... Извинявай, май наистина беше лоша идея да идваме тук - помълча за момент. Това не е нещо, което често се налага да казваш. - Мисля, че видях смъртта на баща си. А няма как да я помня, понеже, не съм била там. И дори и да бях, била съм на около годинка и...

    - Тамара! Ян! - Ела се беше появила зад ъгъла и Тамара млъкна бързо, лепвайки си ведра (или поне така си мислеше) усмивка на лицето. Ела беше прибледняла. - Какво се случи току-що? О, Боже, изглеждаш като призрак!

    Добре де, явно и тя беше бледа.

    - Мисля, че лабиринтът си играе със страховете и кошмарите ни. Помни ли някой какво ни казаха на входа? - гласът й трепереше. Протегна ръка и Ела я улови. Лека усмивка се появи на усните й - явно и тя беше преживяла нещо ужасно.

    - Каквото и да е, хайде да се махаме оттук! - Ян посочи коридорът надясно и дръпна двете момичета след себе си.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:42 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!