Приятелството започва, когато един човек каже на друг "мислех си, че само с мен е така".

@Илиян Георгиев 


действието се развива след това Малко лятно приключение


Наблюдаваме как дуото bullies  се отдалечава от нас, аз  съм изпълнен с възмущение и отвращение от поведението и изявленията им, а до мен усещам как гневът продължава да кипи в цялото същество на Илиян. Не спирам да се питам какво, по всички скапани шейтани, трябва да се случи, за да го оставят тримата проклетници на мира.  Настроението и радостта от срещата, преди появата им, са напълно попарени и едва ли има начин да залича всички негативни емоции, които донесоха със себе си двамата ни познайници. Те са като някаква прокоба, която витае в аурата им - когато и да се появят създават само проблеми и развалят настроението на всички, сякаш имат дарбата да изкарват на показ най-тъмната и неприятна страна на всеки от нас.
 
Непринудената и жизнерадостна усмивка на Илиян е помръкнала, челюстта му е стегната здраво, не ми е нужно да виждам ръцете му, за да знам, че са стиснати в юмруци.  Ако можех да видя себе си отстрани, вероятно щях да изглеждам по същия начин - натегнат като тетива на лък, готов да изстреля залп от омраза, под иначе привидното спокойствие.
- Хайде - побутвам по рамото русокосият, който не спира да ги следи с убийствен поглед, докато се отдалечават по улицата. 
Той ме поглежда сякаш за момент е забравил за присъствието ми и разбирам, че се бори с нещо вътре в себе си. Няма да питам. Хората говорят когато искат, когато са готови.  
- На къде?
- Където и да е - повдигам рамене  и тръгваме в посока, противоположна на тази, от която дойдоха Мая и ко. следвам го в мълчание, докато си проправя път през хора и тесни задни улички и ни извежда до кей.
 
Камъните, върху които сме седнали, са затоплени от слънцето. Гледаме мълчаливо как вълните се разбиват в тях, съпроводени с писъците на чайките. Гневът все още тлее в спътника ми, моят бавно се трансформира към съжаление и загриженост.
- Мразя всичко това - казвам внезапно. - Всички тези глупости за чистокръвие, за стара кръв, власт, пари…  самата идея, че това по някакъв начин те прави по-добър… смехотворно е.   – мислех си, че в Мунгав точно тези неща няма да имат значение, но явно и тук се използват за изтъкване на едни нещастници, които си нямат друго, освен парите на мама и тате. -  Нямам търпение да завърша и да се махна от всичко това…
Ако имаше как ваканцията да продължи вечно, нямаше дори да си помисля за връщане в училището, още повече след случката преди малко. От друга страна, може би точно затова трябваше да се върна, та да не са сами приятелите ми срещу досадниците, не че съм особено полезен…

-          Аз също се водя „чистокръвен“ или както там му викате. Майка ми.. лека и пръст обаче не ме възпитаваше в тези ценности. От баща ми научих, че всъщност е от магическо семейство, но не е проявила никакви способности. Баща ми е .. аврор. И то до колкото Желев ми е обяснявал- доста високопоставен. Допреди година, дори не знаех какво е магия. Изобщо не съм си и представял,че можех да правя това. Не разбирам дори защо съм в Мунгав- да щях да влезна в затвор за малолетни-ето за какво. Това място -Мунгав за мен също е затвор. Не си мисли,че ме разбират там- ти дори си чувал сигурно какво се говори за мен.  Зъл магьосник, опасен, вулгарен не знам си какво си. Изобщо не ми дреме,че съм чист род или нещо подобно. Аз деля хората на два типа-ставащи и не ставащи. Звучи глупаво, просто и малоумно, но е истината. Или ставаш и имаш нещо в главата или не. Парите не купуват мозъци.  А да претендираш с положението си, е отвратително.  Но ако го използваш да защитаваш хора.. да защитаваш близките си , да не злоупотребиш със него. Никой не избира родителите си.
-          Ти и Люба..  като я споменаха.. превъртя- скръсти ръце Вокил
-          А нея ако наранят, вече ще ги убия, ако ще и после да ги лежа. Само да съм видял косъмче да и е паднал от главата.. и от днес и от твоята. Благодаря ти, за втори път се застъпи за мен. Оценявам го наистина. Малко хора.. малко хора биха го направили. Всъщност, не ми пука от кое семесйтво идваш или това кои са родителите ти. Ти имаш същата аура- която да защитаваш близките си, което го ценя най-много в човек.
Водата се плискаше в скалите, Илиян най-после успя да намери човек от мъжки пол, който усещваше болката му в Мунгав- самотата. Наистина усети,че има човек, който третира Мунгав като затвор освен него. Може би можеше да имат по леки присъди обаче. Той се замисли над това и рече:
-Тряя има начин да се чупим,  без да ни се карат от тоя затвор нали ? А сега искам да се чупя от Бургас, беше предложил да дойда у вас за известно време-предложението стои ли ?

@Илиян Георгиев



- Разбира се!
След думите на Илиян си поемам дъх с облекчение, искрено се притеснявах как ще реагира, когато разбере, че произхождам от семейство на надути снобари, също като Триото. С никого в Мунгав не съм обсъждал семейството си, никога преди не съм използвал положението им, за да респектирам някого, но днес…  днес нещата излязоха от контрол и трябва да се науча да се владея повече, ако не искам случката да се повтори или просто да избягвам групичката на провокаторите. Което също може да се окаже трудно, предвид факта, че Мая е в същият дом като мен.

Още една причина да не искам да бъда в Мунгав  И като стана дума за дом…
-Трябва да те предупредя, че живея в стара, но достатъчно удобна и голяма къща в… - чудя се как ли би възприел тишината и спокойствието на малкото селце, след годините, прекарани в голям и оживен град като Бургас. - Сега не се смей, в село Жеравна е.  Само едно домашно духче ми прави компания, но аз през повечето време рисувам и самотата никога не ми е правила впечатление.
Опитвам се да свикна с идеята, че за първи път в живота си няма прекарам цялото лято сам  и някакво приятно топло усещане се появява в гърдите ми. От друга ще съм по-спокоен, като знам, че татуираният не е сам в този град и Триото няма да имат възможност да извършват набезите си срещу него, възползвайки се от численото си предимство.
-Ще има ли място за мен?
- И още как! В къщата има и доста голяма библиотека с разни магически книги, може би ще намерим начин да си улесним живота в училище и…  Не съм предполагал, че ще срещна  и друг чистокръвен,  който да има проблем с магията - чувството е някак облекчаващо, да знаеш, че не си единственият, който се бори с този проблем.
- Ето го - посочва към себе си той с вече не чак толкова ядосано изражение.  
- Всъщност може би ще се наложи да ми помогнеш за нещо - сещам се внезапно за едно дадено обещание.
- Да цепя дърва за камината? Знаех си!
- Не, не! - разсмивам се. - Не е това. Обещах на Люба да потърся едно заклинание, но както споменах, в библиотеката има доста книги и едва ли ще успея да ги прегледам всичките сам. Е, не си длъжен, разбира се.



Точка късмет, моля. (Админ: отчетено).
Благодаря.

-А, каква магия ? – попита Илиян.  За кое заклинание става въпрос. Не че ще ти помогна много, все пак знам за магията от година, а съм добър в нея.. абе не съм баш скаран,ама не съм и добър колкото другите. Мога да попитам баща ми , колкото и да не искам да питам този безполезен кретен за какво и да е.. скапания гъз дори не сметна за добре да ми отговори, като го попитах за тренировки.
-Не харесваш баща си ли ? – попита Вихрен
-Не мога да го понасям попринцип.  А 100% ще намерим интересни заклинания. А пък след всичкио човек , имам нужда от релакс. Пък и наистина ще цепя дърваха ха-ха.  Но все пак, мога да попитам и дъртия, стига да получа отговор.. някакъв , което ме съмнява. Иначе човек, понякога човек обича тишината. А пък тук 100% ще се забъркам или със старата ми групичка или с тези идоти, така че защо да не дойда.
-Ами.. Люба сигурно ти е разправяла за случая нали- попита го Вихрен.
-Е.. аз естествено , че ще знам .  То ако аз не знам, кой. Ама.. не знам дори как да и помогна, освен ако не бъда до нея.  Макар че тряя стана една идея по силен, за да мога поне да съм равен с нея- смееше се Илиян.  Ти си изключително спокоен обаче, още в Мунгав като ми стисна ръката и ми помогна го забелязах. Не обръщай внимание на тия тролове.  Щом претендират с пари и власт- смятай к‘ви са. Другата година, просто ще ги намачкаме на дуела, след това ще пием по една бира. Което ми напомни, какво пиеш попринцип ?
-Алкохол .. абе кой е баща ти ? Спомена,че е аврор, но.. извинявай за въпроса, трябваше да попитам.
-Едва ли го знаеш, казва се Самуил.. Самуил Георгиев
 
В този момент, ченето на Вокил удари пода.  Току що разбра, че шефа на аврорския офис е баща на Илиян. Та това е най-високата позиция, която може да има един аврор. Голяма част от тях, в бъдеще ставаха дори министри на магията. И този човек е баща на Илиян.
-Ти .. онзи Самуил. Та това е.. прецедателя на бюрото на аврорите... баща ти е много важна клечка, не знам дали знаеш.
-Тъй ли ? Все ми е тая за дъртия, даже мислех да влезна тук с фамиляита на майка ми- смееше се Илиян. Обратно на въпроса- кой ти е любимия алкохол.
 
Точка магия моля ! (Админ: отчетено).

@Илиян Георгиев


- Вино. Обичам червени вина. – Разбира се, трябваше да обсъдят и важните неща от живота, след като си изговориха общите приказки и изчерпаха темите за  small talks, като това, че бащата на Илиян е Ръководителят на отдел Аврори, което всъщност го прави един от най- могъщите  хора в съвременния свят. Не можеше да не се запита дали Братовчедите знаеха и да си представи лицата им, щом разберат. Реално погледнато той беше този, който можеше да сипе заплахи, а не те. Но той не го правеше и това го издигна с още една величина в очите на Вихрен. Може би щеше да се каже, че двамата си приличат по повече неща, отколкото би могъл да предполага. -  Обаче водката е единственото, което можеш да добавиш към бъзовия сок в училище без никой да разбере, докато не отпие.
- Не е зле. Кажи сега повече за магията за Люба? -  върна разговора към другата важна тема татуирания, отпреди да се разсеят с разни маловажности като произход, бащи и други подобни.
- Не съм сигурен, че аврор би могъл да ни помогне, може би лечител ще знае, но не познавам такъв, а и не искам да намесвам външни хора -  бе му поверена тайна, сега от него се очакваше да я пази, а не да я разгласява, Илиян бе изключение, защото вече знаеше, а и щеше да му помогне, но на трети лица нямаше намерение да разкрива истината. -  Трябва да открием магия за връщане на спомени.
- Има ли такава? – полюбопитства Илиян.
- Не съм сигурен, но няма как да знаем, ако не проверим. Обаче те предупреждавам, че книгите са наистина много.