А сега ще се опитаме да напишем заедно един РП пост, за да представим някои примери и съвети за писане.
А) Как да започнем пост? Ако самото начало е трудно, то има няколко лесни за следване стратегии, които да отнемат от притеснението за първите няколко реда:
- можем да започнем с името на героя и действието, което извършва, за да въведем сцената;
- можем да започнем с описание на времето или помещението;
- можем да започнем с ретроспекция към нещо вече минало, което влияе на героя ни сега (например да опишем сън).
Примери:
Ако започнем с действията на героя: как влиза в стаята, и стъпка по стъпка какво прави, след като влезе, както и защо го прави: 
Елена влезе в стаята с трясък. Толкова бързаше, че блъсна вратата без да иска. Набързо я затвори зад гърба си и се втурна към масите. Подхвърли чантата си на една от тях и седна на празния стол. Изрови листите със записките си и мастилницата и се зае да пише есето, което трябваше да предаде на сутринта..
Ако започнем с описание: описваме времето и обстановката в стаята, както и къде точно в нея се развива действието:
Елена влезе в стаята с трясък. Толкова бързаше, че блъсна вратата без да иска. Набързо я затвори зад гърба си и се втурна към масите. Подхвърли чантата си на една от тях и седна на празния стол. Изрови листите със записките си и мастилницата и се зае да пише есето, което трябваше да предаде на сутринта..
Ретроспекция: описваме минало действие, което води до настоящата ситуация
- Шегуваш се!
- Абсолютно не се шегувам. Ако си записваше в календара, щеше да знаеш.
- Аз си записвам, но мислех, че днес е вчера, а утре - вдругиден.
- Ами… не е.
Беше кратък разговор точно след закуска, но добре, че се беше случил. Иначе Елена все още щеше да си мисли, че днес е вчера, и че утре определено не е вдругиден, съответно няма нужда да довършва есето си по Защита срещу черните изкуства. Георги я беше спасил от сигурно отнемане на домови точки. Трябваше да се сети по-късно да му каже, че е герой. Благодарение на него сега тя седеше на неудобните дървени столове в общата стая и вече довършваше въпросното есе. .
Комбинация от трите, плюс повече малки описания, които добавят настроение и характер
Елена влезе в стаята с трясък. Блъсна вратата без да усети, но определено отекна в цялото крило. Само че нямаше време да се притеснява за това. Набързо я затвори зад гърба си и се втурна към масите в края на стаята. Подхвърли чантата си на една по-крайна маса и се намести на неудобния дървен стол. Останалите ученици си говореха и се шегуваха някъде зад нея, но нямаше време да им обърне внимание. Вместо това припряно ровеше и издърпваше различни листи от бездънната си раница. Мастилницата й също се изтърколи, и макар да й трябваше, определено не й трябваше пръсната на парчета по пода. За щастие рефлексите й все още работеха и успя да я хване.
- Така… – каза повече на себе си, от колкото на някой в стаята, пое си дълбоко въздух и се зае да събира записките си в някакъв логичен ред.
„Може би ако не носеше по половин парче пергамент всеки път, това нямаше да е необходимо“, нахока се сама в мислите си, тъй като подредбата отнемаше излишно дълго време. В крайна сметка успя да ги приведе в достатъчно приличен вид, че да може да започне с есето, което трябваше да предаде по Защита срещу черните изкуства на сутринта. На сутринта! Как можеше да се сети чак в последния момент?! Добре, че се беше засякла с Георги, за да може някой да го спомене и да й светне изгорялата крушка в главата. Това, че сега светеше, за съжаление не правеше стаята по-топла, отколкото беше. Ръката й леко трепереше, тъй като времето вече застудяваше, а никой не се беше сетил да запали камината, която иначе би следвало да стопли цялата обща стая. Може би ако не беше забравила да си научи заклинанията, тя също щеше да може да свърши тая работа. Но май вече е ясно, че „сещането“ не й беше силната страна.
Комбинирайки на пръв поглед простичките стратегии от по-горе, превърнахме един ред в почти половин страница. По този начин ясно описваме ситуацията, без да се налага да опишем дълъг период от време, което позволява на някой, който се включва по-късно в играта, да се включи докато действието все още тече, и да има повече контекст, който да може да използва за да свърже своя пост с нашия. Как точно ще добавим описания зависи от стила на всеки. Разликите в стиловете на всеки правят играта интересна.
Б) Как да направим поста интересен? В крайна сметка писането на РП е игра. Целта е да се опише ситуация, която да е интересна за играещите и останалите, които биха могли да прочетат. Не всеки пост може да съдържа грандиозна завръзка, но все пак е добре да има нещичко „по-така“.
Пример:
След няколко секунди обаче й стана толкова студено, че все пак реши да се пробва да направи онова заклинание, което бяха учили по Вълшебство, с идеята да се стопли. Тя изнамери магическата си пръчка в джоба си, насочи я към празната камина и произнесе заклинанието, което мислеше, че си е спомнила:
- Инсендиа!
„А дали не беше „Инсендио“?“, помисли си тя в последната секунда. Точно тогава обаче отговорът на въпроса й сам се манифестира под формата на експлозия, която накара Елена да полети назад заедно със стола си и да падне по гръб.
Почувства остра болка в гръбнака си и очите й се напълниха със сълзи..
Можем да улесним връзката между постовете ни и тези на хората, с които пишем, с нещо, наречено „кукички“. Това са елементи от поста, които позволяват следващия да започне по-лесно своя ред и връзката между двата да се подчертае. Можем да оставим кукичка, като завършим поста си с действие или въпрос, които изискват следващия да довърши. Можем и да оставим и т.н. „отворен“ край.
Ето два примерни края на поста, който започнахме:
С отворен край:
Елена се изправи на лактите си и се огледа. До ушите й достигна звук от стъпки, които се задаваха бързо по коридора. Дали не беше събудила някого? .
С кукичка:
Елена се изправи на лактите си и се огледа. Една момчешка глава се подаваше плахо зад рамката на вратата. Не можеше да сгреши русата коса на Георги.
- От там ли ще гледаш или ще дойдеш да ми помогнеш? – погледна го тя с укор в очите..
Тук описваме част от действията на Георги – че е отишъл до вратата и е погледнал плахо зад рамката, но оставяме на другия потребител да опише какво казва и прави след това.
Индекс
by 
