Дори за тези, които са свикнали да играят ролеви игри, писането на роулплей в този формат може да е трудно. Абсолютно не се очаква да пишете като професионални писатели, но има някои основни положения, които могат да направят писането по-лесно и интересно за Вас, а и за онези, които четат постовете Ви. За целта сме подготвили кратко ръководство. Той не съдържа само правила, но и обяснение защо обикновено правим това, което правим, за да можете да разпознавате моментите, в които могат да се приложат, както и с какво ще помогнат на играта. След основните съвети ще има и няколко конкретни примери, в които показваме как кратката редакция спрямо тези съвети подобрява постовете (трябва да кликвате на плюсчетата, за да се появят). Прилагането на тези съвети ще помогнат на хората, с които играете, да се ориентират по-лесно в това как да напишат отговорите си в съвместна игра, но и ще помогнат да развиете героя си с времето.
Как се пише РП?
Разказвачът- Администратор на форума
Дори за тези, които са свикнали да играят ролеви игри, писането на роулплей в този формат може да е трудно. Абсолютно не се очаква да пишете като професионални писатели, но има някои основни положения, които могат да направят писането по-лесно и интересно за Вас, а и за онези, които четат постовете Ви. За целта сме подготвили кратко ръководство. Той не съдържа само правила, но и обяснение защо обикновено правим това, което правим, за да можете да разпознавате моментите, в които могат да се приложат, както и с какво ще помогнат на играта. След основните съвети ще има и няколко конкретни примери, в които показваме как кратката редакция спрямо тези съвети подобрява постовете (трябва да кликвате на плюсчетата, за да се появят). Прилагането на тези съвети ще помогнат на хората, с които играете, да се ориентират по-лесно в това как да напишат отговорите си в съвместна игра, но и ще помогнат да развиете героя си с времето.
Ела Благоева харесва този пост.
Разказвачът- Администратор на форума
По принцип писането на РП е дейност, която изисква поне двама потребители. Всеки потребител участва в играта със своя герой. Много е важно да се съобразявате с описанието, което сте му дали (без това да значи, че не можете да го развивате). Понякога е трудно да спазваме заложената рамка и за собствения си герой, особено когато силно контрастира с това каква личност сме в действителност. Добра практика е, докато пишем, да си напомняме, че описваме как героят би се държал в дадена ситуация и какво би си помислил, а не какво ние бихме направили или бихме си направили на негово място.
Например, ако по време на игра някой плаче около нашия герой, трябва да се замислим как би постъпил той. Дали сме го описали като някой, който не се интересува от чуждите чувства? Или е някой, който държи на твърдата си черупка, но вътрешно има добра душа, която е принуден да крие? В първия случай не бихме описали как успокоява плачещия – не би било правдоподобно. Докато във втория би имало логика, ако го опишем.
Ела Благоева and Вадим Силек харесват този пост.
Разказвачът- Администратор на форума
Всеки потребител има линк към темата на героя в профила си. Това е с цел да можем бързо да намерим описанието на тези, с които играем в момента, и да уважим изборите, които са направили за героите си, докато описваме реакциите и държанието им. Описването на действия и думи на чужди герои не е забранено, но трябва да се прави с особено внимание. Идеята на това да се редуваме, когато играем РП заедно, е да дадем време и място на отсрещната страна да отговори и да опише ситуацията от гледна точка на своя герой. Задължително е, когато стават големи промени с чужд герой (например пада, ранява се, развива чувства, и т.н.), те да бъдат предварително одобрени от потребителя, когото въвличаме в тях.
Всеки пост обикновено съдържа кратка ретроспекция на предишния, след което придвижва играта напред с един ход. Прекаленото препускане напред в бъдещето отнема възможността на следващия да бъде част от ситуациите, които създаваме заедно.
Казаното не важи, когато включваме неигрови персонажи в постовете си. Те са създадени за да могат всички да ги включват в игрите си. Стига да се следват описанията на характерите им, могат да бъдат описвани от всички. Отново обаче не трябва да прекаляваме и да ги въвеждаме в ситуации, които ги променят или развиват историята им из основи. Повече за неигровите персонажи можете да прочетете тук (клик).
Ела Благоева and Вадим Силек харесват този пост.
Разказвачът- Администратор на форума
А) В кое лице да пишем? Има два варианта: в 3. л., ед. ч. (той/тя/то) или 1. л., ед. ч. (аз). По-разпространено е писането в 3 л., ед. ч.
Пример в 3. л., ед. ч.
Елена се изравни с Георги. Косата й стърчеше, а мантията й беше леко намачкана, но това не й правеше впечатление. Русокоската се усмихваше приветливо на първокурсника, докато с другата ръка се опитваше – при това успешно – да разопакова пакетче с подскачащи карамелизирани пуканки.
Пример в 1. л., ед. ч.
Разглеждайки наоколо, окото ми попадна на нещо което сякаш блестеше в корените на едно от близките дървета. Сгушено в оплетените мъхести корени на едно прогнило дърво беше сияйно цвете, което блестеше под първите лъчи на слънцето. Изглеждаше като излято от стъкло – бляскаво и твърдо – необичайно за текстурата на растение. За всички години по горите не бях срещала такова. Посегнах да го докосна.
Понякога е трудно да измислим какво точно да напишем в поста си, така че да е интересен. Ключът към добрия РП пост са описанията.
Б) Обстановката. Описанията могат да са простички, като това да опишем обстановката с едно-две изречения. Както в литературата като цяло, така и в РП описанието на обстановката и действията могат да спомогнат да отговорим на въпроса какво е искал да каже авторът. Не е нужно всичко да е написано директно. Например едно по-мрачно описание на времето би могло да е огледало на чувствата на героя и да зададе такъв тон на цялото РП.
Пример:
Елена седеше на леглото и гледаше празно в стената. Беше спуснала плътно всички завеси на прозорците. Светлината идваше само от една свещ на нощното шкафче, чието пламъче трептеше едва-едва..
При описване на действия се опитайте първо да си представите сцената в главата си, преди да я опишете. Не просто дали върви напред. Представете си как се движи, бавно или бързо. Плавно ли вдига ръка за да почука на вратата, или е ядосан и се движи рязко, блъска силно по вратата и слага ръце на кръста, потропвайки с крак от нетърпение, докато чака да му отворят. Така по-лесно ще можете да го напишете след това.
В) Мисли на героя. В постовете си можем и непосредствено да описваме мислите и чувствата на героя си. Практикува се т.н. поток на мисълта, който представлява един-два параграфа с вътрешния монолог на героя. Така четящият получава повече и по-ясна информация.
Пример
Каква глупачка беше само! За пореден път се уверяваше, че не бива да се доверява на Георги. Той бе едно непораснало дете. Реакцията му сутринта преди часовете направо я беше потресла с неадекватността си. Какво щеше да му каже, ако дойдеше пак да й се извинява? Щеше да го прати по дяволите.
Г) Пряка реч. Обикновено избягваме постове, които се състоят единствено от пряка реч. Идеята е думите на героя да са подкрепени с описания. Освен това пряката реч по всяка вероятност означава, че сте отнели контрола на другия потребител от неговия герой. Начинът, по който героят говори, е нещо специфично и е по-добре, когато е възможно, да се оставя на собственика на героя.
Пример за неприемлива пряка реч
- Как се казваш?
- Елена. Ти? – отвърна тя.
- Георги. От къде си? – попита той.
- Варна.
- О, Варна ми е любим град – възкликна той.
- Така ли? И на мен.
Пример за приемлива пряка реч
- Как се казваш? – попита той и започна да проучва лицето й. Не беше виждал по-красива жена в живота си. Лицето й бе бяло като мляко, очите й – големи и сияйни, а устните й сякаш бяха направени от захарен памук.
Един кичур коса беше паднал върху очите й тя го отметна, преди да отговори със звънливия си глас:
- Елена. Ами ти?
Той отговори веднага, като не спираше да изучава изражението й:
- Георги Стоев.
- О, Стоев, да нямаш връзка с аврора Стоев? – възкликна изведнъж тя. Устните й образуваха идеално „о“..
Д) Правдоподобност. Трябва да следваме логиката, която е характерна за света на Хари Потър, както и логиката, която е характерна за всички хора. Така прави доста лошо впечатление, когато преиграваме. Не може дете на единадесет години да се бие всеки ден с върколаци в гората, да призовава торнадо, да е водач на черни магьосници и т.н. Героите ни са преди всичко хора, които имат слабости, страхове, трудности за преодоляван и именно това е смисълът на РП.
Ела Благоева and Вадим Силек харесват този пост.
Разказвачът- Администратор на форума
А сега ще се опитаме да напишем заедно един РП пост, за да представим някои примери и съвети за писане.
А) Как да започнем пост? Ако самото начало е трудно, то има няколко лесни за следване стратегии, които да отнемат от притеснението за първите няколко реда:
- можем да започнем с името на героя и действието, което извършва, за да въведем сцената;
- можем да започнем с описание на времето или помещението;
- можем да започнем с ретроспекция към нещо вече минало, което влияе на героя ни сега (например да опишем сън).
Примери:
Ако започнем с действията на героя: как влиза в стаята, и стъпка по стъпка какво прави, след като влезе, както и защо го прави:
Елена влезе в стаята с трясък. Толкова бързаше, че блъсна вратата без да иска. Набързо я затвори зад гърба си и се втурна към масите. Подхвърли чантата си на една от тях и седна на празния стол. Изрови листите със записките си и мастилницата и се зае да пише есето, което трябваше да предаде на сутринта..
Ако започнем с описание: описваме времето и обстановката в стаята, както и къде точно в нея се развива действието:
Елена влезе в стаята с трясък. Толкова бързаше, че блъсна вратата без да иска. Набързо я затвори зад гърба си и се втурна към масите. Подхвърли чантата си на една от тях и седна на празния стол. Изрови листите със записките си и мастилницата и се зае да пише есето, което трябваше да предаде на сутринта..
Ретроспекция: описваме минало действие, което води до настоящата ситуация
- Шегуваш се!
- Абсолютно не се шегувам. Ако си записваше в календара, щеше да знаеш.
- Аз си записвам, но мислех, че днес е вчера, а утре - вдругиден.
- Ами… не е.
Беше кратък разговор точно след закуска, но добре, че се беше случил. Иначе Елена все още щеше да си мисли, че днес е вчера, и че утре определено не е вдругиден, съответно няма нужда да довършва есето си по Защита срещу черните изкуства. Георги я беше спасил от сигурно отнемане на домови точки. Трябваше да се сети по-късно да му каже, че е герой. Благодарение на него сега тя седеше на неудобните дървени столове в общата стая и вече довършваше въпросното есе. .
Комбинация от трите, плюс повече малки описания, които добавят настроение и характер
Елена влезе в стаята с трясък. Блъсна вратата без да усети, но определено отекна в цялото крило. Само че нямаше време да се притеснява за това. Набързо я затвори зад гърба си и се втурна към масите в края на стаята. Подхвърли чантата си на една по-крайна маса и се намести на неудобния дървен стол. Останалите ученици си говореха и се шегуваха някъде зад нея, но нямаше време да им обърне внимание. Вместо това припряно ровеше и издърпваше различни листи от бездънната си раница. Мастилницата й също се изтърколи, и макар да й трябваше, определено не й трябваше пръсната на парчета по пода. За щастие рефлексите й все още работеха и успя да я хване.
- Така… – каза повече на себе си, от колкото на някой в стаята, пое си дълбоко въздух и се зае да събира записките си в някакъв логичен ред.
„Може би ако не носеше по половин парче пергамент всеки път, това нямаше да е необходимо“, нахока се сама в мислите си, тъй като подредбата отнемаше излишно дълго време. В крайна сметка успя да ги приведе в достатъчно приличен вид, че да може да започне с есето, което трябваше да предаде по Защита срещу черните изкуства на сутринта. На сутринта! Как можеше да се сети чак в последния момент?! Добре, че се беше засякла с Георги, за да може някой да го спомене и да й светне изгорялата крушка в главата. Това, че сега светеше, за съжаление не правеше стаята по-топла, отколкото беше. Ръката й леко трепереше, тъй като времето вече застудяваше, а никой не се беше сетил да запали камината, която иначе би следвало да стопли цялата обща стая. Може би ако не беше забравила да си научи заклинанията, тя също щеше да може да свърши тая работа. Но май вече е ясно, че „сещането“ не й беше силната страна.
Комбинирайки на пръв поглед простичките стратегии от по-горе, превърнахме един ред в почти половин страница. По този начин ясно описваме ситуацията, без да се налага да опишем дълъг период от време, което позволява на някой, който се включва по-късно в играта, да се включи докато действието все още тече, и да има повече контекст, който да може да използва за да свърже своя пост с нашия. Как точно ще добавим описания зависи от стила на всеки. Разликите в стиловете на всеки правят играта интересна.
Б) Как да направим поста интересен? В крайна сметка писането на РП е игра. Целта е да се опише ситуация, която да е интересна за играещите и останалите, които биха могли да прочетат. Не всеки пост може да съдържа грандиозна завръзка, но все пак е добре да има нещичко „по-така“.
Пример:
След няколко секунди обаче й стана толкова студено, че все пак реши да се пробва да направи онова заклинание, което бяха учили по Вълшебство, с идеята да се стопли. Тя изнамери магическата си пръчка в джоба си, насочи я към празната камина и произнесе заклинанието, което мислеше, че си е спомнила:
- Инсендиа!
„А дали не беше „Инсендио“?“, помисли си тя в последната секунда. Точно тогава обаче отговорът на въпроса й сам се манифестира под формата на експлозия, която накара Елена да полети назад заедно със стола си и да падне по гръб.
Почувства остра болка в гръбнака си и очите й се напълниха със сълзи..
В) Как да завършим поста? Можем да улесним връзката между постовете ни и тези на хората, с които пишем, с нещо, наречено „кукички“. Това са елементи от поста, които позволяват следващия да започне по-лесно своя ред и връзката между двата да се подчертае. Можем да оставим кукичка, като завършим поста си с действие или въпрос, които изискват следващия да довърши. Можем и да оставим и т.н. „отворен“ край.
Ето два примерни края на поста, който започнахме:
С отворен край:
Елена се изправи на лактите си и се огледа. До ушите й достигна звук от стъпки, които се задаваха бързо по коридора. Дали не беше събудила някого? .
С кукичка:
Елена се изправи на лактите си и се огледа. Една момчешка глава се подаваше плахо зад рамката на вратата. Не можеше да сгреши русата коса на Георги.
- От там ли ще гледаш или ще дойдеш да ми помогнеш? – погледна го тя с укор в очите..
Тук описваме част от действията на Георги – че е отишъл до вратата и е погледнал плахо зад рамката, но оставяме на другия потребител да опише какво казва и прави след това.
Ела Благоева and Вадим Силек харесват този пост.