Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    you're Yes then you're No

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 56
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 16
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 26
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 22
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 6
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 20
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 14

    you're Yes then you're No

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Сеп 29, 2023 1:18 am



    Целуна го.
    Впи устните си в него, заравяйки ръце в косата му и подръпвайки. Така някакси беше по-лесно. Когато я нямаше нежността и почти щастливата усмивка. Така и да се окажеше грешка, щеше да е по-лесно. Защото иначе щеше да боли много повече. А не можеше и не искаше да избяга, беше я приклещил под себе си. Ръката на врата й отново така опияняваща. Да имаше нещо сбъркано и в нея. 
    Ръката му се беше плъзнала под ризата и тръпката, която мина през Лилиян изобщо не беше от студа. Студа беше отдавна забравен, някъде между втората целувка и начуна по който забиваше леко зъбки в долната му устна. Както й беше показвал...


    - И това ми било не, коте.
    - Казах, простооО
    - Пръстите му се забиха в кръста й, така че да оставят следи, заедно със зъбите му във врата й и мисълта за протест отлетя по-бързо от колкото беше дошла. Но Бранимир, не я оставяше току така.
    - Казваше нещо?
    - Мммм. Не. АУ! Искам... стига де!
    - Внимавай, какво ще кажеш нататъка.
    - Не искам..
    - Задържа погледа му за няколко секунди, но в крайна сметка го извъртя в страни. Не че и за нея нямаше да има последствия.. но те не му влизаха в работата. Само тези за него. - Не искам да те нараняват... пак.


    Изръмжа й. Отново. Гърлената вибрация се разнесе през тялото й - толкова близо се беше притиснал към нея. И все пак го искаше още по-близо. На пук на думите си. На пук на очакванията. Не беше достатъно близо, не беше достатъчно. Но не знаеше и какво да прави. Все пак до тук й беше показвал... знаеше все пак, че си няма ни идея какво всъщност иска от нея нали?
    И все пак на следващото му движение очите й се притвориха блажено. Натиска между тялото му и земята - топло и студено. Отново припалваше в нея.. нещо.
    - Научи се тогава да лъжеш по-добре, Лилиян.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 170
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 26
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 18
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 20
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 18
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 30
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 20

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 29, 2023 2:01 am


    Все още не бе решил колко груб да бъде с нея. Нямаше да бъде, ако тя не си бе променила държанието към него. Искаше му се да бъде мил към нея, но... но този кораб бе отплавал. За сега. Кога и дали щеше да се завърне - не се знаеше. А по определени причини му се искаше да остане мил и нежен.
    Бе заровил лице в косата й и захапа ухото й, като другата му ръка се впи в бедрото й. Можеше да го разкървави и нямаше да му пука много.

    - Но...
    - Без но. Мен не ме интересува дали ще ям бой за това, което ще направя с теб тази вечер. -
    изръмжа той в ухото й. Ако не го бе ядосала по-рано (макар и ядът да бе отминал), то щеше да е мъркане. Обаче не вече.
    - Какво... ще правиш с мен? - прошепна малката, като го погледна в очите.
    - Мисля, че знаеш много добре какво ще правя, коте. - целуна я по вратлето отново, като пръста му отново се намери в устата й, докосна езика й, накара я да го засмуче. - Само хубави неща, които ще те накарат да стенеш името ми отново и отново... да ме искаш отново и отново.

    - Ммм.. - опита се да изкара пръста му от устата си, но той не й позволи, а само натисна езика и прокара палеца си под него, като усещаше зъбките й. Те вече не му бяха проблем, бе свикнал на леките й захапки. Беше почти забавно.
    - Искаш ли ме, Лилиян? - простена той, като ерекцията му опираше в корема й, а той отново се отърка. Свободната му ръка стисна едната й гърда докато се подпираше с лакти, не искаше да падне отгоре й. Затова му се и наложи да се раздели с удоволствието моето му доставяше сладката й физиономия с пръст в уста. Пък и му трябваше отговора й макар и вече да го знаеше. - Защото аз те искам... и можеш да го усетиш.
    Ако се съгласеше щеше да бъде мил, ако ли не... нямаше да я докосне по този начин, но щеше да й се иска да се бе съгласила.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 56
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 16
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 26
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 22
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 6
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 20
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 14

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Сеп 29, 2023 2:36 am


    Да го иска отново и отново?
    Повече от сега?
    Нямаше как да стане това. Вече всички нерни окончания й се бяха подпалили, накъде повече? Искаше да му каже "да", о колко много искаше. Но.. наистина трябваше да лъже по-добре, за да може да си взима това, което иска. А точно сега искаше него. Искаше да прокара ръце. Да го докосне, но й се дърпаше. Чакаше отговора й и не й позволяваше повече допир. Не и докато не му дадеше това, което той искаше.

    "Защото аз те искам... "

    Как го казваше толкова спокойно? И как така искаше нея от всички хора? Други познати нямаше ли си? Тя на свой ред се бореше за въздух със всяка дума, която се опиташе да излязат думите й. Вече беше червена в лицето, руменинета беше тръгнала от ушите през бузките й, та чак се спускаше през шията й, а не беше и толкова сигурна от какво точно я е срам! Но колкото по-настоятелен ставаше Даргов, толкова повече искаше и тя - толкова повече се зачервяваше. Трябваше да е от хладния въздух. Въпреки, че него не го усещаше.
    -... да.
    - Не те чух, коте.
    - Дааа
    - Най-накрая получи допирът от който толкова се нуждаеше - устните му върху своите, сипещи целувки надолу към врата й и още надолу. Подхвана копчетата на ризата й. Колко надолу? Какво правеше? О харесваше й, но какво трябваше тя да прави - Бр-ранимирр?
    - Мхммм, пак!

    Стонът й прокънтя в килията.

    Ина Янакиева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 170
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 26
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 18
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 20
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 18
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 30
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 20

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Бранимир Даргов Съб Сеп 30, 2023 2:21 am


    Тя опита да изрече името му за пореден път, но вместо него от устата й излезе сподавен тон. И това приемаше. За сега.
    Второ копче бе разкопчано, трето, четвърти. Ръката й се обви около китката му, когато го погледна в очите. Виждаше въпросите в нея, можеше ли да й отговори? По-скоро предпочиташе да й покаже какво ще прави с нея.
    - Пак. - повтори той заповеднически, а устните му се плъзнаха отново по шията й, надолу към ключицата й, към гърдите й, минаха между тях, по стомаха и към коремчето. Сладки, кратки целувки. Ръцете му се бяха заели с полата й. Нещото също се държеше на копче, което скоро не бе пречка - без усилие го разкопча. Но не я свали от нея, не още. Само я вдигна нагоре, на височина която повече му харесваше. Височина на която предпочиташе тя да носи всичките си поли. 

    - Пак. - напомни й Даргов.
    - Бранимир... - прошепна Лилиян, като бузите й бяха станали червени. Бедрата й се отъркаха едно в друго, да, това бяха гледките, които му харесваха. И бе убеден, че тя вече бе мокра за него. Че гащичките й, в които нямаше съмнение, че са бежови бикини, вече бяха подгизнали, защото това бе Лилиян. Беше му ясно как работи тялото й.
    Но за да провери това си твърдение той плъзна една любопитна длан под плата на полата, нагоре по вътрешната част на бедрото й, докосвайки бельото й. Изръмжа. Тя пък затвори крака около него, нямаше против и това, допира бе приятен.
    - Вярваш ли ми? - попита я гърлено, като ерекцията му ставаше все по-видна. Започваше да му става неудобно с тези панталони..., а най-вече му се искаше да бъде вътре в нея. Да усети топлината й, колко тясна със сигурност щеше да бъде. Щеше да го влуди. - Кажи ми, коте, вярваш ли ми?

    Не че това му бе толкова важно... очевидно тя го искаше, както и той нея. Нямаше да спре. Както и тя се се спираше, защото малките й ръчички се плъзгаха по гърдите му, играейки си с неговата риза, готови да се отърват от нея. Не още, нямаше да й го позволи.
    - Разтвори си краката за мен Лилиян. - подсмихна се дяволито Даргов и облиза долната си устна ,а с пръст я докосна през бикините. Едно "Не искаш аз да го правя" някак остана неизказано.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 56
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 16
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 26
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 22
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 6
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 20
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 14

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Сеп 30, 2023 3:20 am


    Тялото й изпълни командата преди изобщо да я регистрира.
    Не, че мозъкът й изобщо действаше към този момент. Погледна го през мигли - изправен над нея, чорлав и със зачервени устни от целувките й и от захапките, облян от светлината на огъня... очите му бяха почти черни, поглъщащи. Едвам спря тялото си да последва отдръпващата се ръка. Искаше още. Искаше повече. Но и същевременно не беше сигурна, че може да понесе повече? Вече се чувстваше сякаш се разтапя, сякаш не може повече и все пак искаше още?

    Понечи да затвори обратно краката си, но ръката му ги спря, но още стоеше  там без да приложи натиск. Натиск, който искаше. Имаше нужда от него. Да стисне бедра беше леко облекчение, но и това не й позволяваше. Недоволния протяжен стон, който излезна от устните й я обърка. Това тя ли беше? Ръцете й се стрелнах в опит да се прикрие. Да спе следващия такъв звук от устата й.
    - Нее, кой каза, че може да се криеш? - ръката, което не беше между краката й обхвана с лекота китките й и ги вдигна над главата й. Притискайки ги към земята. - Пак.
    - Бранмммм - устните му отново се впиха в нейните, превъщайки името му в заглушен стон. Приплъзгайки тялото си между краката й. 
    Допирът беше толкова блажен, толкова сладък. Искаше още. Още от допира му. Още от него.
    Още. - Някъде между целувките му посмя да прошепне това, което толкова искаше, да се опита да надигне тялото си към неговото и да се отърка в него. Искаше още от него. Искаше да разкара и проклетата риза. Да усети кожата му върху своята. Нов фрустриран стон по близък до измъркване отколкото до името му - Бранмирр.
    - Да, коте?
    - Искам те.
    - Това трябваше да е усещането нали? Шепота й бе погълнат от устните му с гърлен звук, който успя да разпали още повече пламъка в нея. А си мислеше, че вече е стигнала предела. Можеще ли още? Загнездваше се някаква частица срам от ненаситността, която заплашваше да я погълне. Но беше твърде слаба - Още.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 170
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 26
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 18
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 20
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 18
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 30
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 20

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Бранимир Даргов Съб Сеп 30, 2023 3:43 am


    "Искам те."
    Това сякаш му беше достатъчно. Това бе нещото, което разби самоконтрола му. Даргов  хвана ризата й и я скъса, като копчетата се разхвърчаха наоколо. Ръцете му докоснаха кръста й, оставиха червени следи, а устните му станаха още по-настоятелни върху нейните. Нещо в него му подсказваше да внимава, да внимава с нея, но някаква мъгла бе завзела съзнанието му.
    - Браннммм... - нов стон от нея, когато той бе започнал да целува отново надолу по тялото й. Надигна я, а ръцете му намериха закопчалката на сутиена й. Откопча го, остави презрамките да се плъзнат по раменете й, но ризата все още пречеше...

    Заглеган с жажда и желание в нея той осъзна, че трябва да бъде по-нежен. Това щеше да бъде първият й път... можеше ли да го направи? Да бъде мил с нея... можеше ли?
    Преглътна буцата която се появи в гърлото му и остави ризата да падне на пода, след което и сутиена я последва. Лилиян пламна цялата, а той се подсмихна.
    - Прекрасна си. - увери я той, като я върна до предишната позиция на пода, но този път можеше да  види толкова повече от нея. Можеше да вкуси толкова повече.

    Не знаеше колко да й даде от това, колко бе редно и нужно, но той самият искаше всичко. И докато ръката му отново бе намерила пътя си между краката й, отмествайки гащичките й настрани и докосвайки нежно сърцевината й с пръсти, езикът му се загнезди върху едната й гърда, рисувайки кръгчета около зърното и засмуквайки го.
    Беше толкова мокра, толкова мека... Искаше да я опита, сега, веднага. Но може би първо трябваше да я накара да опита себе си, да я научи какво е чувството да се докосва, за да може да го прави и в бъдеще, може би дори мислеща си за него.
    Господи, искаше да я научи на толкова много, да направи толкова много..., а сякаш нямаше време. Една нощ нямаше да му стигне.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 56
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 16
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 26
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 22
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 6
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 20
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 14

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Сеп 30, 2023 4:36 am


    Опита се.. опита се да събере отново крака, но с него между тях единствено успя да ги обвие около тялото му, но сякаш това беше редно? Искаше го по близо. Искаше да го усети. Заедно с ризата й членоразделните звуци, които издаваше бяха изчезнали, само въздишки и стонове се откъсваха от Лилиян. А пръстите му се движеха, галеха, изпълваха я така както никога не бе била. Дори тя не се бе докосвала така! Защо би пипал.. там? Не, не се оплакваше, напротив искаше още. Опита се да стигне до ризата му. Да я дръпне. Да я махне.
    Опитите й бяха секнати със звучен стон. Гръбнакът й се изви към него щом усети лекото разширяване от втори пръст, а ръцете й се впиха в късата тъмна коса.
    - Ще ме убиеш, Лилиян. Знаеш ли колко си.. Харесва ли ти, коте?  
    - Ммм.. още.

    Гърленото ръмжене, я прикова неподвижна и само изтръгна още един стон от нея. Пръстите му още подгизнали се плъзнаха по тялото й, намериха отворените й устни  и се приплъзнаха вътре без съпротива. Вкусът бе странен. Тръпчив, но не неприятен. Езика на Лилиян се плъзна по пръстите и засмука, както и със захарния памук. Дръпна косата му по-силно. Искаше и целувка. Искаше го по-близо. Искаше още.
    Защо беше още с проклетата риза?
    Устите им се срещнаха.
    Гладно. 
    Изви тяло към неговото и усети члена му между краката си. Може би ако вече не беше в мъгла, щеше да се дръпне, но Лилиян беше отвъд. Пристегна крака около кръста му и се притисна по силно към него.
    Още.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 170
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 26
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 18
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 20
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 18
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 30
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 20

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Бранимир Даргов Съб Сеп 30, 2023 5:14 am


    Част от него искаше да махне колана си и да го използва за да завърже ръцете  й и да ги държи над главата, друга част обаче отново му припомни, че това бе първият й път и трябваше да бъде внимателен. Не знаеше коя от двете иска да слуша и да следва... мамка му.
    А бе толкова лесно да забрави за малките подробности, когато Лилиян се извиваше така изкусно под него, потрепваше, премляскваше и го целуваше. Жадно, първично, настоятелно.
    Извади пръста си от устата й, след което го премести на зърното й, започна да си играе с него, като го масажираше нежно, а после го подръпна. 

    Нов стон се изтръгна от нея, ммм. Точно това искаше да чува. Още и още. Но щеше да получи стоновете и по друг начин. 
    Надигна се и махна ризата си, тя май изглеждаше доволна от този факт. Веднага плъзна жадните си ръчички по гърдите му и надолу, като сама докопа колата му.
    - Бързаш, коте. - плесна ръцете й леко той. - Кротувай и ме остави да ти покажа някои неща.
    - Някои.. неща? - прошепна Лилиян и се надигна на лакти.
    - Мхмм. - с бързо движение той се зае да маха полата й, както и предположи бельото й бе мокро. Нямаше намерение да бъде толкова внимателен и търпелив колкото със сутиена. Нещо търпението му се бе изчерпало преди.. преди няколко минути, когато му се скъса и самоконтрола.

    - Какво правиш? - притеснението се усещаше в гласът й, когато Даргов махна бикините и се настани между краката й, като прехвърли единият й крак над рамото си. Видя как тя опитва да ги затвори, да притисне бедра едно към друго.
    - Довери ми се, ще ти хареса. - увери я Бранимир. Е, поне предполагаше, така бе чувал и виждал. На жените това им харесваше.
    Целуна прасеца й, а после и вътрешната страна на бедрото й, като стисна другото. Килията му се струваше малка за да се излегне прилично на пода... прииска му се да имат легло, маса или някаква друга повърхност. Нямаха.
    Ново ръмжене последвано от един език плъзгащ се по нея - докосва устните, клитора, разтвори ги за да докосне това, което се "криеше" и което желаеще по-силно от всичко останало точно в момента. Което бе докосвал преди миг.

    Кардамова изстена, може би най-силният стон, който бе издавала до сега. Това го побъркваше. Щеше да откачи, искаше я мамка му!
    С палец се заигра с малкото "топче" между краката й, за да й достави максимално удоволствие. Смяташе да плъзне език в нея, но първо искаше тя да свикне и с това чувство. А му беше пределно ясно, че й харесва. От начина по който стене, от който извиваше гръбнак и от соковете й, които полепваха по езикът му.
    Беше цяло чудо, че не го е изритала...

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 56
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 16
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 26
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 22
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 6
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 20
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 14

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Окт 01, 2023 1:15 am


    К-какво? Защо? Не? Нещо такова бяха последните мисли които минаха през главата на Лилиян, когато Бранимир се спусна между краката й. Ама защо отиваше там? Какво правеше? Не това не се .... 
    Объркването много бързо беше заменено от удоволствие. Всепоглъщащо. Ръцете й се вплетоха в косата му, в опит да се закотви за нещо, а не да бъде пометена от вълната. В опит да го дръпне от там. Твърде много, чувстваше толкова много и толкова  бързо й се натрупваше. Дори нямаше идея какво се случва. Просто дърпаше и буташе. Ръцете на Даргов се впиха в бедрата й и ги разтвориха още. Отново? Беше ги стиснала около главата му без изобщо да разбере. Продължаваше и да опитва да ги затвори около него.
    Да се свие. Да се дръпне.
    Стоновете й отдавна бяха минали разбираем език. Нечленоразделни звуци, накъсани части от името му: спри, да, да, не, още. Беше хем твърде много, хем не съвсем достатъчно, толкова близо. Искаше. Но и я беше страх, какво беше близо? Искаше да спре. Искаше и да продължи вечно. Искаше. Толкова много. Искаше толкова много.

    Толкова...
    Оу
    ОУ.

    Възелът, който се бе сформирал в стомаха й се скъса и отприщи натрупването. Гърба й се изви отново по-силно от преди. Усещането беше толкова по-силно от преди. Опита се отново да се свие, да се затвори. Беше твърде много. Ръката му на стомаха й я спря. Задържа я. Когато отвори отново очи, сякаш след цяла вечност.. кога ги беше затворила всъщност? Бранимир я гледаше. Когато срещна погледа й се усмихна и гризна бедрото й.
    - Пак.

    Ина Янакиева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 170
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 26
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 18
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 20
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 18
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 30
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 20

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Бранимир Даргов Пон Окт 02, 2023 1:56 am


    Бе мечтал - о да, мечтал! - за това толкова дълго време. Да я види как трепери от удоволствие за него. Да гледа как соковете й се стичат между краката й и да ги усети по устните и езикът си. Да ги вкуси, да вкуси нея.
    Докосна сърцевината й с пръст, като по него полепна безцветна течност, която той поднесе към разтворената уста на Лилиян, която все още леко потръпваше. Дали това бе първият й оргазъм? О, щеше да й достави още няколко!

    Вкара пръста си между устните й, а тя засмука, отново вкусвайки себе си. Това му харесваше, може би някой ден щеше да опита и него. Но не днес, нямаше да й го причини толкова ударно. Какъв джентълмен.
    Пък и не искаше да я обърква допълнително. Затова само се премести леко настрани за да докопа чантата си. Кардамова издаде звук между стон, мрънкане и скимтене. Явно не искаше да го пуска. Или пък й беше станало студено, все пак бе гола пред него на пода.

    - Ей сега, коте. - все пак трябваше да извади нещо изключително важно за цялата тази ситуация. И нещо, което почти винаги носеше със себе си заради малките им афери и игрички с Омо. Дали бе иронично, че партидата му с презервативи в момента бе с вкус на виолетка не знаеше. Лилиян така или иначе нямаше да ги опитва, на Дельов се бяха харесали, но това бе друга тема. Сега фокуса бе върху момичето пред него, което тръпеше в очакване и може би не знаеше какво точно ще последва. Или поне не изцяло.

    Даргов отвори малкото пакетче и се зае да слага гумичката на мястото й, като даде на Лилиян един доста добър ъгъл и гледка. Очите й се ококориха за пореден път. Може би си мислеше... какво ли си мислеше? Той бе мъж, не знаеше какво си мислят жените, точно преди да видят член за първи път. Може би "Не очаквах да изглежда така", ама на!
    - Искам да се отпуснеш... ще те боли малко, първоначално. Но ще отмине... вярваш ли ми?
    Май бе късно за "вярваш ли ми", все пак пениса му вече опираше в нея, готов да проникне. Ако не му бе вярвала.. да не си бе отваряла краката толкова.
    Намери устните й със своите, опитваше се и искаше да я разсее от болката, която щеше да я погълне всеки момент.

    Може би трябваше да използва пръстите си за да отнеме девствеността й, може би. Даргов обаче бе... Даргов. Пък и пръстите му бяха бегло сравнение с члена му. Най-малко на дебелина. Щеше да й се наложи да свикне така, направо в дълбокото..
    Той изстена гърлено и се подпря на земята, усещайки как по гръбнака му пробягват студени тръпки. Господи, беше толкова тясна... ужасно тясна! Можеше да експлодира още на секундата, ако искаше. Но не, трябваше да се фокусира върху нея, да бъде сигурен, че ще е добре. Пукаше му, мамка му! Пукаше му..

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : you're Yes then you're No Coin10 56
    Ниво : you're Yes then you're No Untitl40
    Статистики :
    you're Yes then you're No Streng10 Сила: 16
    you're Yes then you're No Shield10 Издръжливост: 26
    you're Yes then you're No Brain10 Интелигентност: 22
    you're Yes then you're No Runnin10 Ловкост: 6
    you're Yes then you're No Magic-10 Магия: 20
    you're Yes then you're No Clover10 Късмет: 14

    Re: you're Yes then you're No

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Окт 06, 2023 12:09 am


    Знаеше.. на теория.. какво идва, и все пак теорията бледнееше пред практиката.
    Той на това ли викаше "ще те боли малко"?

    И проклет да беше не минаваше!

    Опита се да го избута, да се свие, да направи каквото и да е, но я държеше на място. Целучката й премина в захапка, ноктите й се забиха в него, но той пак не я пусна. Защо не я пускаше, искаше просто да приключи, да спре болката. Защо беше толкова..
    - Дишай, коте... - Момичето не реагира първоначално, вместо това просто заби зъбите си в рамото му - Лилиян. - Пое си накъсана глътка въздух. Кога беше спряла да диша? Опита се и да се съсредоточи на ръката му - беше се оплела в косата й и леко подръпваше. - Дишай.

    Дишането.. всъщност помагаше леко. Или просто привикваше.
    Със всяка глътка въздух, с всяка изминала секунда се отпускаше леко. И все пак беше цяла вечност. И същевременно не достатъчно. Когато Бранимир се раздвижи отново заби нокти обратно в гърба му. Определено щяха този път на него да му останат следи.
    Но пък болката не беше същата.
    Не изобщо не беше същото.
    - Бранимир.. - Прошепна името му още леко хрипливо и Даргов замръзна, но усмивката му се върна. Дори не се беше усетила, че се опитва да продължи движението. Да се приближи още, плахо, но настоятелно. Ръката й се върна в косата му, когато той не продължи. Да го придърпа, да забие още веднъж зъбки във врата му. Звукът, който издаде й хареса, искаше още от него.

    Следващото му движение извлече протяжен стон от момичето. Лилиян се изви под него отново губещата се във времето и пространството. Болката.. да беше все още там, но толкова далечна. Възелът от друга страна се стягаше повече и повече. Със всяко едно движение.
    Искаше още.
    Дори и да имаше от болката.

    Арина Орлова and Ина Янакиева харесват този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 12:51 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!