by Бранимир Даргов Чет Сеп 28, 2023 3:46 am
Да..
Да?
Да!
Стоеше и я гледаше изненадан, правилно ли я беше чул? Защо му се струваше, че не за първи път го хваща така неподготвен и го шокираше по този начин с отговор, който му даваше. Липсвал й е..., когато зададе въпроса не очакваше този отговор. От негова страна беше шега, шега с някакво скрито желание да чуе точно този отговор. Защото някога, преди месеци, нямаше как да чуе това, тогава и не искаше да го чува. Но сега...
- И ти ми липсваше. - думите излязоха от устата му, преди да може да ги спре. Прехапа езика си, стисна устните. Мамка му! Не искаше да изрича това, не искаше да си го признава. Но явно бе по-силно от него.
Тя потрепна в ръцете му, усети го. Знаеше, че не е от студ, беше от изненада. Но той просто я придърпа към себе си, по-близо,на по-топло. Зарови лице в косата й и вдиша аромата. Сега бе спокоен. За сега поне..., тя обаче можеше да го вбеси с една дума, с едно действие и го знаеше. А не му се искаше да продължават да се карат, поне тази вечер.
- Спаси мми живота... знаеш ли.
- Знам...
- Това е моят начин да ти се отблагодаря. Пък и ти го бях обещал. - прошепна и отново взе кутията със захарен памук. Бе спрял да търси по стените, за това щеше да му се наложи да се размърда, да се изправи, да с разрови. А не му се мърдаше, искаше просто да си я гушка и да усеща тялото й, топлината й.
Отвори кутията, а от там се разнесе сладникав аромат. Нещо средно между ягода и малина, макар и цвета да бе син.
Целуна Лилиян по вратлето и леко я обърна към себе си за да може да вижда реакцията й. Взе малко от захарният памук и го захапа, той се разтопи в устата му. Другата част подаде на Лилето.
- Отвори уста, аааа. Хайде. - тя го гледаше объркано, но послушно отвори устата си, а той постави парченцето вътре. И се подсмихна докато я гледаше как реагира на първият си досег с това сладко изкушение, но в главата му бе едно видео на енот, който яде захарен памук... или по-скоро се опитва, защото в момента в който го потопи във вода, нещото се разтапяше.