Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Незабравимо лято

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 170
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 40 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl40

    Незабравимо лято

    Писане by Бранимир Даргов Пон Сеп 11, 2023 9:29 pm


    - И си сигурен, че ще проработи? - Омо го питаше това за петнадесети път, а Даргов само ръмжеше в отговор. Бе пристигнал в София само преди няколко часа, за пореден път това лято, а ниският имаше нахалството да му задава такива въпроси. Или каквито и да е въпроси. Можеше прост ода го остави да поспи.
    - Да... - потвърди дългият след което метна една възглавница към "другарчето си". Намираха се в дома на Омуртаг, където се планираше Даргов да остане за около седмица. И понеже двамата винаги правеха нещо откачено, Бранимир бе решил да води малкият на бар. По случай отминалият му рожден ден през юни и прииждащият след около месец на Даргов.
    И в момента единият лежеше на леглото в опити да заспи, докато другият гледаше тъпи клипчета в Ютуб и задаваше още по-тъпи въпроси. Но до сега явно не бе ползвал фалшива лична карта и това го притесняваше. Пък и с право - докато Даргов можеше да мине за сравнително млад пълнолетен, то Омо беше като гномче на което и космите по гърдите не бяха пораснали. Но дългият бе сигурен, че щяха да се справят. Щеше да пусне чара си в действие (кхм,кое?) и някой друг лев. Какво пък толкова можеше да се случи.
    - Гледай си тъпите видеа и ме събуди след четири часа. - нареди киселякът и почти мигновено заспа дълбоко.

    Пет часа по-късно двамата вървяха към един вампирски бар. И то не какъв да е бар, а стриптийз бар. Даргов като избираше не избираше лековато я, като ще е гарга да е рошава. Почти колкото Омо беше в момента.
    "The Thirsty Coven", както бе името на бара (още просто наричан "Жадното") бе почти вековно място, където сигурно дори самата професия на танцуващите момичета бе измислена. Държеше го една властна и красива дама - Кармила Димитреска, по-известна като мадам Димитреска, за която се знаеше, че е родом от Румъния.
    "Жадното" се намираше на една малка уличка на Петте Кьошета. И макар от вън да не изглеждаше като стриптийз бар, то всеки уважаващ себе си вампир и  почти всеки неуважаващ себе си магьосник знаеха какво е и къде се намира.

    - Това ли е? - попита Омо, като гледаше ту към дървената врата, ту към пушещия Даргов.
    - Това е. Що, не ти ли харесва? - то какво му имаше за харесваше на една врата. Все пак не бяха влязли все още. Като нищо можеха и да не успеят да влязат...
    - Ай я пуши тази цигара по-бързо!
    - Ай да ти го начукам, а? - изсъска дългият и хвърли фаса си, след което го стъпка. Извади фалшивата лична карта и почука на вратата три пъти. Висок мъж с бледа кожа и жълтеникави очи им отвори. Ухили им се с което разкри два дълги кучешки зъба. Още от вратата ги хващаха за краката с вампири, чудесно.
    Даргов подаде личните карти, те бяха сканирани с поглед набързо, като вампирът не показа с нищо да се съмнява в годините на младежите и ги допусна.
    - Като да вземеш бонбон от дете! - подметна Омо развеселено.
    - Трай си. - все пак бяха във вампирски бар, тук и стените имаха уши. Нищо не се случваше без да бъде дочуто от служителите..., пък бяха дошли все пак да се забавляват. И приглушената светлина в комбинация с еротична музика на която танцуваха момичетата определено щеше да им помогне. - Айде, черпя те за изминалият рожден ден. Забавлявай се, дребен.


    @Омуртаг Дельов

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 50
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl37

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Омуртаг Дельов Вто Сеп 12, 2023 10:44 pm


    Когато се озоваха в огромната зала с множество маси и столове, сапарета, огромна сцена и пилони – зениците на Омуртаг се разшириха. Наоколо се стелеше дим, приличащ на мъгла. На всеки от пилоните имаше по една полугола, безумно красива жена. Светлината беше основно червеникава, а целия декор беше черен. Нямаше почти никакви свободни места, и почти всички присъстващи бяха с издължени кучешки зъби, които не се опитваха да крият. От колоните бумтеше техно музика, която звучеше някак мрачно, някак съблазнително. Дельов отпусна ченето си надолу и се обърна към Даргов, който изглеждаше доволен от себе си. Омо го сграбчи за яката и придърпа главата му към своята и взе да крещи в ухото ми:
    -Стриптийз клуб? Вампирски стриптийз клуб?!
    -ЧеРеДе, дребен! Ай, време ти е да ставаш мъж!
    По-малкото момче бръкна джоба си и подвади един бонбон, който моментално беше избит от ръката му от киселяка.
    -Ник‘ви бонбони! Тъпак! Ще ни сгащят! Дай да седнем някъде и да пием нещо.
    -Има ли нещо с вкус на виолетки?
    -Ей, ся ще ти уредя!
    Идеята на Даргов беше да се наместят на някое сепаре пред танцьорките, но разбира се всички бяха заети. За късмет една маса с високи столове в близост до пилоните беше свободна и се настаниха там. Една вампирка с дълги червени нокти се лепна сякаш от нищото за гърба на дългуча и спусна ръка през рамото му:
    -Какво ще желаете тази вечер, господа?
    -Приятно прекарване,- заяви гордо Даргов.- Този тук има рожден ден.
    Посочи другарчето си, което не откъсваше очи от полуголите, танцуващи жени. Вампирката с нечовешка бързина се прехвърли зад Омо и пусна и двете си ръце през раменете му, сключвайки нокти пред гърдите му. Той се сепна и се извърна леко, а бузата му докосна леко устните й.
    -Сладки, господа,- каза тя със съблазнителен глас в ухото му.
    Усети как косъмчетата му… и други неща настръхват. През това време дългуча беше запалил цигара и разглеждаше някакво меню. Подвикна към нея:
    -Едни шотове „Хаос“, две бири и едни дражета „Нокаут“.
    -Хмхм, носи се,- изрече отново в ухото на Дельов тя и изчезна.
    -Като те гледам си готов, дребен!-изсмя му се по-високото момче.
    -Ще ти кажа аз на теб кой е дребен!
    -Айде, бе! Да те видим!
    -Напитките, сладки господа!- прекъсна ги вампирката.- Наслаждавайте се!
    Двадесет и четири лилави шота, две бутилки бира и четири зеленикави дражета бяха подредени на малката им маса. Даргов грабна един шот, избута един към Омуртаг и каза:
    -Чин-чин, сладки господине!
    -Наздраве, мръснико!
    Надигнаха малките чашки и ги пресушиха. Имаха вкус на…
    -Виолетки!- възкликна Омо и погледна към Бранимир.
    -Пий там и гледай напред. Ще се преместим при първа възможност.
    -А тия дражета какви са?
    -Те са за после.
    -Ей, като се заправиш на интересен!
    -Ми ти като си скучен!
    -Ти па си мноу убав!
    Подсмихнаха си се един на друг и гаврътнаха втори шот.

    Юлий Звездинов, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 170
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 40 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl40

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 13, 2023 4:19 pm


    - В това, драги, няма съмнение. - смигна му Даргов закачливо и се намести удобно на столчето си макар и да предпочиташе някой удобен мек диван. Без съмнение (както красотата на Даргов) обаче мястото имаше своят чар. И беше нещо, което поне всеки магьосник трябваше да посети поне веднъж. Ако не заради красивите вампирки, то заради дражетата с които щяха да се почерпят по-късно.
    - Млъквай. - Омо обаче дори не гледаше Даргов, като изрече думите. Гледаше една червенокоса дългокрака вамирка, която се бе хванала за пилон и вдигаше тялото си, задържаше го във въздуха и след това плавно го плъзгаше надолу. Ммм да, друго нещо си бяха вампирките.

    Двамата не знаеха все още, че бяха привлякли и нечие друго внимание от ВИП сепарето, друг вампир който гледаше точно тях и подслушваше разговора им дори в тази шумна обстановка. И ги виждаше без проблем дори в мрака.


    Сервитьорката се появи отново, облиза устни разкривайки отново двата издължени кучешки зъба.
    - От заведението, сладки господа. - измърка тя, като постави пред тях димящ коктейл. Долната му част бе смесица между прозрачно бледо оранжево и жълто, а нагоре ставаше по-плътен и тъмен. Зелено бонбонче подобно на кубче лед се носеше по повърхността, докато от течността и чашата излизаше дим. От къде точно Даргов не знаеше, но определено изглеждаше епично.
    - Най-доброто място. - смигна той на жената и на Омо, който бе започнал да се лигави леко, но разбираемо – дългокраката вампирка бе свалила горнището си. Даргов само се засмя и го потупа по гърба и реши да отпие от странният нов коктейл, който удари сетивата му рязко. За момент всичко сякаш спря и сякаш стаята се завъртя около него. Можеше да го сравни с току що кикнало Моли, което бе решил да комбинира след това с трева..., но чувството трая точно докато преглътне. След това всичко се нормализира, какъв ли опият имаха в това? Щом го сервираха на вампири явно нещо доста силничко, все пак последните не се опияняваха лесно.

    Юлий Звездинов, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 50
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl37

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Омуртаг Дельов Чет Сеп 14, 2023 12:49 am


    Омо точно се беше поокопитил след вида на сервитьорката и беше посегнал към новото питие, когато забеляза, че едно от депаретата пред пилоните се освободи. Не каза нищо не момчето до себе си, което се готвеше да отпие отново от оранжевата напитка и го сграбчи за ризата. Едва не се поля със съдържанието на чашата Даргов.
    -К‘ви ги вършиш бе?!- сопна му се, но не спря захода си.
    Май и не можеше да го спре. Ходеше след Дельов като послушно кученце. Може би беше от коктейла? Другарчето му не каза нищо, а просто го завлече до сепарето и го бутна на мекия диван. Киселякът се стовари отгоре на червеният плюш и хвръли един леко заядлив, леко закачлив поглед на другарчето си. Омуртаг се намести от другата му страна и разпери доволно ръце:
    -Сепаре!
    -Нямах точно това в предвид, като ти казах да дебнеш, но добре.
    В миг две вампирки само по бельо от кръста надолу и обувки на високи токове се появиха с напитките им от предната маса.
    -Благодаря, дами!- бутна им по една банкнота Даргов в оскъдното облекло.
    Те му се усмихнаха закачливо и изчезнаха. По-малкото момче, точно се беше засилио да каже нещо, когато пред тях, на пилона намиращ се на масата им, малко по-напред от напитките им се появи тяхната танцьорка. Перфектното й тяло взе да обикаля и докосва тръбата, а тъмните й очи не откъсваха поглед от момчетата. Дългата й руса коса педиочно падаше пред лицето й. Черното й бельо изглеждаше сякаш е от една част и цялото й тяло бе обрисувани от ромбове. Качваше се нагоре по пилона, слизаше надолу, клякаше, увиваше се около него по начини, по който и на двете момчета им се струваха невъзможни. Но беше съвсем реално и съвсем истинско, особено когато прелестната дама се приближи до тях и им направи знак да я докоснат. Даргов като по команда пусна ръка напред и го плъзна нагоре по бедрото й, стигна до бикините и закачи няколко банкноти на тънкия ластик. Тя му се усмихна широко, мина леко назад приклякайки напълно и заставайки на колене. Мина по перфектните извивки на тялото си с ръце, а след това в такта на музиката обърна гръб на момчетата. Разкопча сутиена си. На Омо му стана жега. Невъобразима жега. Имаше чувството, че целият е почервенял и му избива пот от всяка пора на кожата. Това разбира се не беше така. Приближи се до по-голямото момче с въпрос:
    -Дарг, какви пари приемат тук?
    -И ти искаш, а? Всякакви, пич. Действай!
    На дългуча му беше ясно, че малкия имаше пари. При такива родители, оставаше и да няма. Дельов бръкна в джоба си и се съсредоточи в проверяването на банкнотите си. Беше прекъснат от една ръка, която беше прихванала брадичката му и я буташе леко и нежно нагоре. Главата му взе да следва вижението на студената на допър ръка, но очите му се стрелнаха пъви в желаната посока. Погледите на момчето и вампирката се засякоха. Тъмните й очи бяха пленителни и дълбоки. Безкрайни. Като нощното небе. Имаше чувството, че е космонавт и заобиколен от звезди в този момент. Избощно не усети кога нейното горнище беше паднало, кога се беше озовала в скута му и кога беше разкопчала горните две копчета на ризата му. Върна се в реалността и две треперещи ръце се плъзнаха по бедрата й, опитвайки се да изпълни същото движение като по-голямото момче по-рано. Почти беше стигнал до ластика без да откъсва поглед от лицето й, тъй като „сестрите й“ опираха в брадичката му, когато на масата им се чу тропот. Русата вампирка изчезна в миг, а Омо остана като замръзнал. Даргов присви очи. В другия край на масата им стоеше друга прелестна жена. Но тази не беше от танцьорките и това й личеше. Дамата беше облечена в дълга червена рокля, която подчертаваше перфектно талията й, прибрана тъмна коса, златисти очи, с черни ръкавици до лактите и огромна черна шапка. Погледът й ясно заявяваше „целувайте ми краката“. Тийновете се стъписаха. Странно, но и двамата преглътнаха шумно, сякаш знаеха, че са загазили. Дългуча, разбира се реши да го играе тарикат и се поокопити, подпирайки се на масата. Тъкмо щеше да каже нещо, когато жената срещу му го изпревари:
    -Две малки десертчета в моя бар,- гласът й беше изкусителен и в същото време зловещ.
    Бранимир се отдръпна от масата. С Омуртаг имаха чувството, че каквото и да им каже тази жена, те щяха да го направят. А тя продължи да говори:
    -Адмирации, че сте влезли, сладкишчета. Но мадам Димитреска не би ви пуснала да си тръгнете без пълната програма.
    Направи пауза, а всяко косъмче по телата на тийнейджърите настръхна. Не можеха да гъкнат дори. Тя продължи:
    -Не бих ви пуснала без аз да ви опитам…

    Люба Бюлбулева, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 170
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 40 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl40

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 14, 2023 9:19 pm


    Омо не беше единственият омагьосан от гледката. Макар и да не си даваше вид на изненадан, Даргов беше. За първи път идваше тук, бе чувал слухове. И всичко, което бе чувал се бе оказало истина. Атмосферата на мястото, напитките.. жените. Те все пак бяха това за което хората идваха тук. Бяха прелестни. Всяка една по своему. А избор имаше. И докато Омо изпиваше с очи една русокоса вампирка, то Даргов се бе загледал в една брюнетка, която му смигна, но продължи да се занимава с мъжете пред нея. Е, и с русо щеше да се задоволи.

    Отново бе отпил от напитката, която бе накара съзнанието му да напусне тялото му. Отново изпита онова странно чувство, как всичко ми се преобръща и как пред очите му заиграват светлинки. Искаше още от това, имаше нужда... и имаше нужда да не трае действието само секунди. Искаше да го усеща с часове. Също както искаше да опита и онези дражета, които им бяха дадени. Искаше толкова много...

    Тъкмо бе посегнал към тях, когато облечената вампирка се появи. Очите му се плъзнаха по нея - от краката нагоре към лицето. И по-добре, че я погледна в този ред. Ако бе започнал от очите, то нямаше да посмее да погледне надолу. Ако трябваше да избере най-красивата жена в бара, то това бе тя. Самото съвършенство. Бледа кожа, стегнато тяло, големи гърди... кърваво червени устни. Но самото й присъствие сковаваше тялото му, по не хубав начин. Нито можеше да отмести поглед от нея, нито искаше да я гледа. Караше сърцето му да ускорява ритъм и после рязко да спира.
    По вратът му избиха капчици пот. Дали и Омо се чувстваше така? Нямаше как да види това, защото очите му бяха приковани в Димитреска.

    Ако имаше нещо, което можеше едновременно да те възбуди и да те уплаши, то това бяха думите "Не бих ви пуснала без аз да ви опитам" изречени от вампир.
    Да ги опита? В какъв смисъл щеше да ги опита? Даргов искаше ли да бъде опитван? От тази жена? Май да... май всичко искаше да направи с и за тази жена.
    Успя да отмести очи от нея и погледна Омуртаг - неговото изражение бе същото. Той също бе готов да й бъде в краката и да изпълнява заповеди като послушно кученце. Мамка му! Нещо от питиетата им ли беше... или това бе вампирският чар? Тя самата?

    Дългият прочисти гърло, взе една от чашите на масата с нормален коктейл и отпи солидна глътка. Имаше нужда, преди да започне да говори с мадам. Беше важно и какво щеше да каже, иначе като нищо щяха да ги убият и използват за кръвни банки за целият бар.
    - Мадам Димитреска, предполагам? - попита той с чаровна кисела усмивка.
    - Не си ли ми умничък, кифличке? - Димитреска седна на масата пред тях, като вдигна леко крак и го подпря между краката на Даргов, опирайки място, което той не искаше да бъде докосвано от токовете й. Преглътна. - Продължавай, слушам.
    - Виждаш ли... ние, че сме идиоти. Идиоти сме. Но не можеш да ни ухапеш без да ни превърнеш, следователно се съмнявам, че ще имаш честта да ни опиташ.
    - Омо му хвърли такъв поглед сякаш го "благославяше" и искаше да го хване за врата. Само една птица да лети зад него крещейки "идиот,идиот"  липсваше.
    Димитреска се засмя, звучеше кадифено и властно едновременно. Звучеше... сякаш ще им види сметката, но по един такъв мил начин, че чак ти се иска тя да бъде последното нещо, което ще видиш преди да затвориш очи завинаги.
    - Ооо, бонбонче, има и други начини да получа кръвта ви. И до там ще стигнем. - нова самодоволна и зловеща усмивка. Крачето й се мръдна още по-напред от което Даргов изсъска, а едната й ръка с перфектен маникюр стисна бедрото на Омо - Но не говорех за кръвта ви. Последвайте ме.

    Чакай какво?! Не говорела за кръвта? Да ги последва? Съзнанието на Даргов започна да се блъска в главата му объркано, докато прехвърляше сто и едно и едно неща от едната част на празното нещо, което представляваше мозъка му, в другата.
    Какво иска да прави с тях? Щяха ли да умрат?
    Погледна Омо, който само повдигна рамене и изглеждаше също толкова шокирано като него, докато двамата се изправяха сякаш по команда за да последват Димитреска, която имаше изражението на хищник хванал плячка.

    Люба Бюлбулева, Алина Старков and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 50
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl37

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Омуртаг Дельов Пет Сеп 15, 2023 1:23 am


    Дори не можеше да си представи, какво имаше в предвид Димитреска с „опитването“, още повече, щом нямаше да е кръв. Като по команда стана от мястото си и се обърна към Даргов. Дългучът изглеждаше объркан, може би леко притеснен? Умът на Омо все пак го заведе в няколко потенциални сценария за какво може би ще следва и се размърда. Хвана момчето до себе си за ръкава и го задърпа настрани Може би можеше да ги измъкне някак? Тъпа идея. По един чифт студени и силни ръце ги сграбчиха за раменете. Част от охраната на заведението:
    -Оооо, няма измъкване, сладкишчета,- каза властната жена.- Мои сте.
    Не беше помръднала и милиметър. Или така им се беше сторило на учениците. Кога и как беше успяла да сигнализира на охранителите, не се знаеше. Тя грациозно и бавно стана от мястото си, врътна се и махна леко с пръста на дясната си ръка, посочвайки напред. Охранителите с лекота придвижаха момчетата след шефката си. Те се опитваха да се откъснат от захвата, но беше невъзможно. И въпреки опитите им да избягат, погледите им не се откъсваха от вампирката и грациозното й тяло. И по-специално областта на глутеус максимуса й. Стигнаха до врата, която се охраняваше от двама едри вампира и единият я отвори. Димитреска влезе, а охраната, ескортираща момчетата я последва. Почти целия под, стени и таван на помещението беше облицован с червен, плюш, приличащ на този от диваните в бара. Нямаше никакви прозорци. Осветлението беше притъмнено и червеникаво. Имаше един голям, черен, кожен диван по средата на стаята, а точно срещу него на едната стена – масивно кресло, което приличаше на трон. До него имаше малка масичка, върху която имаше няколко метални кутийки в различни размери. В срещуположния край имаше и шкафове, но на момчетата не им стискаше да си помислят дори какво има вътре. Властната жена бавно се настани на креслото и махна с едната си ръка. Охраната бутна тийнейджърите напред и те някак се препънаха и паднага на мекия под един върху друг.
    -Хмммм, бързо схващате, мъфинчета,- измърка сякаш тя.
    Омо се изтъркаля настрани, тъй като се беше приземил върху Даргов и приседна. Нямаше идея какво схващаше според прекрасната дама, но не искаше и да знае. Огледа се панически за изход – нямаше. То беше ясно. Дългучът подстана, смръщи се и събра някаква смелост да каже нещо:
    -Какво ще правите с нас?
    -Хмхм,- изсмя се по един особен начин Димитреска.- Толкова палави момченца, а не схващат.
    -Какво трябва да схващаме?- включи се и Омуртаг.
    -Аз ще ви казвам какво да правите, а вие ще бъдете послушни кроасанчета и ще изпълнявате,- гласът й беше неустоим.
    Момчетата се чувстваха като омагьосани. Хем не искаха да правят, това което тя им кажеше, хем не можеха да си представят да правят друго. Тя взе една малката кутийка до себе си и я отвори. След това леко поднесе ръка напред, а с другата привика момчетата с пръст. Двамата се спогледаха и бавно се приблжиха. В контейнерчето имаше дражета. Приличаха досущ на онези, които имаха на масата им в бара. Как им липсваше този бар…
    -Хапнете по едно,- подкани ги вампирката.
    Не можаха да изпротестират дори. Толкова бързо бяха набутали дражетата в устите си, че вече усещаха ефекта от тях. Рязко започнаха да чуват повече, да подушват повече, да усещат повече. Беше странно чувтсво. Приятно и плашещо едновременно. Сякаш целият свят се беше забавил, за да могат те да видят всеки миг от него.
    -А сега, кексчета,- гласът й звучеше различно, по-силно, по-изкусително, по-настоятелно.- Се съблечете.

    Люба Бюлбулева, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 170
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 40 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl40

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 15, 2023 9:09 pm


    Тя ще казва какво да правят, а те ще изпълняват? Правилно ли я бе чул?
    Това на Даргов като метод му беше чуждо, той не обичаше да изпълнява заповеди, обичаше да ги раздава, ако нещо. И въпреки това вече бе изпълнил несъзнателно няколко от тези на Димитреска. Бе станал, дошъл в кабинета й и бе на път да вземе това малко нещо, което се намираше пред него. До сега никога не се бе интересувал или притеснявал какво слага в уста, но това драже...
    Погледа й обаче подсказваше, че нямаха избор. Взеха го един след друг, а ефекта бе моментален. Света сякаш избухна около него. Ако до сега бе смятал, че бе виждал то значи е бил сляп. Бил е глух също така. Бавен... Защото сетивата му се бяха изострили, всяко едно от тях.

    Усещаше тежкият й парфюм, като усещаше леките флорални нотки, които бяха чак на дъното, под всичко друго от което бе създаден. Усещаше виното, което бе пила по-рано по устните й, а дори не ги бе вкусил. Можеше да види всяка една гънка по роклята, всяка една извивка, която преди не бе видима за човешките му очи. И чуваше всеки звук наоколо. Всеки.
    Но сякаш последните й думи не достигнаха до съзнанието му. Или пък той не искаше да ги чуе. Просто стоеше и я гледаше, като всяко нещо в него се бе изострило, включително емоциите му, следователно и желанието му. Към нея, към жените в бара. Да ги има, да бъде с тях...
    - Пастичке, събличай. - тя се озова пред него като го хвана за врата и го стисна, беше съвсем малко по-ниска от него, но в същото време сякаш бе идеална височина. Колко ли вампирки бяха спечелили конкурси за красота, а хората дори не подозираха, запита се Даргов.

    Омо гледаше по-голямото момче, причината той да не бъде хванат за гърлото беше тениската която току що бе махнал. Явно той щеше да играе по свирката на Димитреска..., а забиващите се нокти в  гърлото му му подсказваха, че той самият няма избор.
    -  Alright, мамче. - изръмжа дългият и се дръпна от нея, като започна да разкопчава черната си риза, а Кармила се облегна на бюрото си, отново намествайки цигарето между кърваво червените си устни.
    - Внимавай с изказа, пастичке. - предупреди тя Даргов, а след това погледна Омо. Дръпна го към себе си за колана и започна да му помага по-бързо да се отърве от дрехите си, докато двете момчета все още се гледаха объркано и смутено.

    Това което беше в главата на мадам Димитреска, все още не бе прелетяло през съзнанието на двамата, които все още свикваха с новите си сетива. Даргов нямаше как да не се запита колко ли дълго щеше да трае ефекта от това? Можеше ли да си вземе от тези дражета и за вкъщи? О, как искаше да се напуши в това състояние. Вампирите можеха ли да се напушат всъщност? Искаше да опита... трябваше.
    Преди дори да осъзнае, ръцете на Мадам бяха започнали да шарят и по неговото тяло, да махат каквото е останало, а той просто нямаше нищо против. Нямаше против, че в стаята се разнесе някакъв опият, който започна да се пропива в сетивата му. Нямаше против устните върху вратът му, дори вампирските зъби, които усещаше по кожата си.
    Точно в момента нямаше да има против дори да бъде ухапан, да умре и да стане един от тях... нямаше против...

    Усети студ. Отвори очи и осъзна, че двамата с Омо стоят как майка ги е родила пред Димитреска, която имаше самодоволна усмивка на лицето си докато махаше ръкавиците си бавно. Очите й шареха по телата им, от което Даргов се почувства неудобно. До сега никога не се бе чувствал така... Прикри се с ръка, нещо което Омуртаг вече правеше.
    - О, моля ви. - изсмя се тя. - Сякаш това ще помогне.
    - Аз мисля, че трябва да си ходим. - заяви Даргов.
    - Вечерен час, нали разбирате... - Омо добави. - Мама ще ми се кара.
    Димитреска искрено се разсмя, а Даргов хвърли поглед на Омо сякаш казваше "Ти сериозно ли бе брат?"
    - Това кога ще си тръгнете зависи изцяло от вас, милички. - заяви тя, след което се обърна с гръб към тях. - Ципа.
    - Кое? - Омо я изгледа тъпо.
    - Ципа на роклята, бе, идиот такъв. - изсъска му Даргов, като не мръдна ръцете си с които се криеше. Искаше да си ходи... тая па що си махаше и роклята... толкова ли й беше топло!?

    Двамата бяха пълни идиоти, мозъците им не функционираха правилно, независимо, че бяха взели вампирският усилвател, или там както се водеха "бонбонките". Дори не схващаха какво се изисква от тях дори с прости инструкции. Димитреска трябваше да им повтаря по два-три пъти, което обаче сякаш я забавляваше. Но не и тях... те просто бяха блокирали от ужас, че са в една стая с вампир като нея. Все още не осъзнаваха случващото се.
    Скоро обаче щяха да започнат да осъзнават и то как. Никой не можеше да откаже на мадам Кармила Димитреска и тя винаги получаваше каквото поиска.
    Като първо започна с лек прорез на ръката на Даргов, като облиза кръвта, а след това един и на ръката на Омо.
    - Вкуснички сте, пастички. Сега продължавайте. - тя продължи да се усмихва зловещо, докато отпиваше от червената течност в чаша, която и двамата надушваха, че не е вино, а кръв. Дали нямаше и те да бъдат бутилирани скоро...?! Дано не.


    –––––––––––––––––––––––––


    Оцеляха. Не бяха бутилирани (поне не точно), но доста изцедени. Седяха потни на черният диван, а Даргов придържаше бяла сатенена кърпичка към врата си, докато Омо държеше една малко над китката си. Като освен тези, двете момчета имаха прорези по гърдите, корема, дори бедрата, които поне вече не кървяха.
    Димитреска седеше  доволно в креслото си с кръстосани крака и пушеше, отново.
    - Скъпите ми еклерчета. Ще се радвам да се видим отново. - по брадичката й се стичаше съвсем малко кръв.
    - Мм да... сигурно. - прошепна Даргов, който едва си седеше на задника и едва държеше очите си отворени. Ефекта от дражетата бе отминал и сега светът се бе върнал към нормалното. Но това беше скапало всичките му сетива. Грам енергия нямаше. Но дали това бе от липсата на маааалко кръв, активният един час, който бяха имали или просто тялото му опитващо да свикне отново как работят нормалните зрение, обоняние, слух? Може би всичко комбинирано.
    - Сериозна съм. - тя заяви и се облегна напред от което гърдите й се полюшнаха предизвикателно. - Ако някога имате нужда от нещо, потърсете ме. Ако пък аз имам нужда от вас... о, знам къде да ви намеря.
    Тя побутна визитка към тях, а двете момчета изтръпнаха. Знаеше къде да ги намери? Това вече си беше страшно.. ! Никой от тях не искаше да умира и да става вампир, вече не. Даргов поне със сигурност.
    - Ние... ще си ходим... - простена той и се изправи, като взе картичката, огледа я и след това се подсмихна на Димитреска. Тя сякаш вече не им се струваше толкова страшна. Може би защото... бяха оцеляли! - Може би ще е по-скоро от колкото предполагаш.
    С тези думи той потупа по картончето и погледна към Омо, който се обличаше, вече спрял да кърви. И все пак металическият аромат от общите им усилия - на кървете - си бе в чаша на Димитреска  от която тя бавно отпиваше и се повтори с "комплимента" към тях.
    - Вкусни сте. Сега дим да ви няма, еклерчета.

    Юлий Звездинов and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Незабравимо лято Coin10 50
    Опит : Незабравимо лято 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Незабравимо лято Untitl37

    Re: Незабравимо лято

    Писане by Омуртаг Дельов Съб Сеп 16, 2023 12:55 am


    Събраха остатъка от дрехите си и се захванаха да ги обличат в движение, докато излизаха от червената стая. Охраната ги сграбчи за раменете и ги ескортира до изхода на заведението. Омуртаг все още асимилираше всичко случило се последния час. Не можеше да повярва как едновременно се радваше, че вдишва горещия, вечерен Софийски въздух и да същевременно да е пак в онази стая, да е под въздействието на онова драже, да усеща всичко, което беше усетил. Дозакопча светлосинята си риза, а след това без да поглежда Даргов, закрачи по пустата улица. Дългчуат тръгна в синхрон с него и до колкото по-малкото момче можеше да долови с полезрението си, другарят му, също не смееше да го погледне. Чу звукът от запалката му и долови мириса на цигарения дим. Притвори очи и се досети, как същия този мирис се усещаше по кожата на кислякът, докато бяха в онази стая. Частично се усещаше и по тази на изкусителната вампирка. Сети се за вкуса – леко кисел, земен, богат, засистащ. Чувството бавно да източват кръвта ти, да я чуваш как кипи и бушува. Нежният допир от устни на едни места, от зъби на други. Целият потръпна, стегна челюстта си и разтресе глава. Плъзна едната си ръка назад и потърка едната буза на задницата си. Окопити се и измрънка тихо:
    -Няма да мога да седя с дни.
    -Оптимист…
    -Що на теб по-хубаво ли ти е?
    Май не подбра думите си правилно. Отговор не последва. Неловка тишина се беше наместила помежду им за първи път, откакто се познаваха. По-малкото момче просто бръкна в джоба си и мушна един лилав бонбон. Като никога, захарният, цветен, леко ментов вкус, не беше това което сетивата му търсеха.
     
    След дълго мълчане и ходене двете момчета стигнаха до сградата, в която се намираше апартамента на Дельови. Качиха се с асансьора до последния етаж, като продължаваха да избягват погледите си и тихомълком се вмъкнаха в обширното жилище. Промъкнаха се до горният етаж и се затвориха в стаята на Омо. Всичко това беше ненужно, тъй като майката на момчето редовно даваше нощни смени в някаква болница, въпреки че не беше нужно, а баща му беше слепен със слушалките си. Атомна бомба да паднеше – нямаше да чуе. Даргов се метна по корем на надуваемото си легло в единия край на стаята на по-малкото момче, а домакинът се метна по гръб на неговото си. Грешка.
    -Ох,- почти моментално изстена и се завъртя настрани.
    Погледнаха един към друг за първи път, откакто бяха излезли от бара. Едно топло, размито, поглъщащо чувство обзе тялото на Омуртаг. Смути се и се скри зад телефона си. Екранът бързо и послушно светна и го разсея с YouTube клипчета и TikTok. Дъллгучът направи същото. Едва сега по-малкото момче забеляза часът – пет сутринта. Изобщо не можеше да си представи да заспи. Не след всичко случило се между него и Димитреска. Меджу него и…
    -Хареса ли ти?- Даргов сложи край на безумната тишина.
    -Кое?- не откъсна и за миг поглед от устройството си Омуртаг.
    Правеше се на луд. Много добре разбираше въпроса на другото момче. По-скоро търсеше пояснение, коя част от всичко случило им се през последните часове визираше.
    -Барът,- каза тихо Бранимир.
    -Беше приятно. Вампирките са нереално красиви.
    -Нали?
    Съвсем лек, загатнат смях се дочу и от двете момчета, които не пускаха телефоните си.
    -Блондинката май ти хареса, а?- продължи кисляка.
    -Млъкни, Дарг.
    По-силен смях. Омо бързо стопи усмивката си. Сега той имаше въпорс:
    -Ами Димитреска?
    -Кармила…
    -Кармила.
    Пауза. Усети се като цяла вечност, но не трая повече от миг. Високото момче продължи:
    -Бих го направил пак с нея. Хареса ми.
    -Кой да знае, че жеснкото тяло има толкова особености,- каза с лека насмешка Омуртаг.
    -Да, нали? Ами ти?
    -Бих повторил.
    -А дражетата?- въпрос на Даргов.
    -Човееееееек,- Омо махна телефона отпред лицето си и се взря в другаря си.- Това беше убийствено…
    -Яко!- казаха в един глас, като дългуча също беше махнал устройството от пред себе си.
    Двамата се спогледаха по един по-особен начин. Както не можеха да се погледнат до преди миг, така сега не можеха да откъснат поглед един от друг. Омо прекъсна очният им контакт внезапно и изстреля един несигурен въпрос:
    -Ами това в началото, хареса ли ти?
    -Кое начало?
    -След като останахме без дрехи и Кармила ни каза да… един с друг… знаеш за кое говоря.
    Усети как се изчервява и това не му хареса. Скри се отново зад екрана на телефона си. Даргов подстана от леглото си и с няколко големи крачки се озова при Омуртаг. Приседна бавно и внимателно, смръщвайки се, тъй като усети лек дискомфорт. Взе телефонът на по-малкото момче и го остави встрани. Скъси дистанцията помежду им и го целуна. Дълга, мека, изненадващо нежна целувка, последвана от думите:
    -Хареса ми.
    След това захапа Омо за врата, а пък той на свой ред избута Бранимир и го замери с една възглавница.
     
    КРАЙ

    Юлий Звездинов, Бранимир Даргов and Атсу Оттах харесват този пост.


      В момента е: Чет Ное 14, 2024 9:06 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!