Индекс
170
40 т.
by И понеже приключенията на Даргов и Дельов (ДнД) нямаше как да приключат просто с един бар, те продължиха (приключенията).
В една съботна утрин, толкова топла, че дори и на птичките не им се пееше, телефонът на Даргов извибрира. Нямаше по-досаден звук от този на вибриращо нещо върху дървена повърхност - в случая нощното шкафче на Омо.
- Изключи го... - простена другото момче, като зарови глава в гърдите на Даргов.
- Опитвам се... - "опитвам се" представляваше опит да намери телефона без да си отваря очите и без да бутне нощната лампа, бутилката с вода, тубичката с прозрачна течност и някакъв лего динозавър или там каквото беше.
Оказа се бабата на Даргов от Бургас, било й скучно на женицата и решила да ги покани на гости. Летекод им била резервирала. За след три часа! Тая жена не беше у ред. Даргов се опита да я отреже, но не му се получи. Заяви, че с летекод няма да ходят и ще си вземат влак, но тя и това не хареса. В крайна сметка и двете страни стигнаха до консенсус - момчетата отиваха в Бургас с влак.
Бяха си взели един нощен, набутали малко багаж по чанти и куфари и тръгнаха. Изненадващо, но противно на жегата в София, то Даргов умря от студ да пътува цяла вечер с проклетото нещо. Омо се бе превърнал в източника му на топлина, но така и не успя да заспи. Не бе единствен - в купето им се намираха още няколко души, сред които и една магьосница, която бе виждал да продава вестници в Торбаланово. Не я попита какво прави тук, не му беше работа ,а и не му се занимаваше с глупости.
И така приключението София-Бургас приключи. За да започне ново. Три дни след пристигането им те решиха да отидат до остров Света Анастасия. Баба му им бе обяснила къде да отидат за да си купят билети и да хванат лодка, която щяла да го отведе до островчето. Момчетата обаче, като типични ДнД и идиоти, не чуха и половината от казаното. Ориентираха се до мястото с навигацията на телефоните си, като от няколко сайта разбраха, че можеха да стигнат до там с две корабчета - "Бургас" и "Анастаися", които правили редовни курсове. Ти да видиш.
Да, обаче когато на пристанището те чака корабче - по-скоро лодка - с черен и кости от едната страна, висок почти колкото Даргов тип със златен зъб и странна шапка тип бомбе, то трябва да усетиш, че нещо не е наред. Червената лампичка би трябвало да ти засвети още по-силно, ако останалите пътници са леличка облечена в розова рокля и шапка с лешояд, с чанта по която има съмнително тъмни петна и двама братя близнаци с лукави погледи, изпити очи и остри скули, които се оглеждаха наоколо сякаш бяга обрали някого или щяха да похитят малкото им корабче.
Омо и Даргов не се впечатлиха, не обърнаха внимание и просто си седнаха. Даргов си запали цигара и кръстоса крака, като просто гледаше небето. Омо мълчеше зазяпан в телефона. И двамата не осъзнаваха на къде отива малкото им корабче докато не стана малко по-студено и притъмня. Аурата се промени, което накара Даргов почти да повърне. Не бе морската му болест... бе третото му око, плачещо сякаш са го натъркали с глава лук.
- Абе, т'ва май не е Света Ана... - започна Омо, като Бранимир погледна към острова в далечината. Това определено не беше света, която и да е. Катран се извисяваше с цялата си прелест само на няколко метра от тях. Какво по дяволите!?
- Знаеш ли, че май сме я загазили... отново. - прошепна дългият, стискайки цигарата между пръстите си.
@Омуртаг Дельов
В една съботна утрин, толкова топла, че дори и на птичките не им се пееше, телефонът на Даргов извибрира. Нямаше по-досаден звук от този на вибриращо нещо върху дървена повърхност - в случая нощното шкафче на Омо.
- Изключи го... - простена другото момче, като зарови глава в гърдите на Даргов.
- Опитвам се... - "опитвам се" представляваше опит да намери телефона без да си отваря очите и без да бутне нощната лампа, бутилката с вода, тубичката с прозрачна течност и някакъв лего динозавър или там каквото беше.
Оказа се бабата на Даргов от Бургас, било й скучно на женицата и решила да ги покани на гости. Летекод им била резервирала. За след три часа! Тая жена не беше у ред. Даргов се опита да я отреже, но не му се получи. Заяви, че с летекод няма да ходят и ще си вземат влак, но тя и това не хареса. В крайна сметка и двете страни стигнаха до консенсус - момчетата отиваха в Бургас с влак.
Бяха си взели един нощен, набутали малко багаж по чанти и куфари и тръгнаха. Изненадващо, но противно на жегата в София, то Даргов умря от студ да пътува цяла вечер с проклетото нещо. Омо се бе превърнал в източника му на топлина, но така и не успя да заспи. Не бе единствен - в купето им се намираха още няколко души, сред които и една магьосница, която бе виждал да продава вестници в Торбаланово. Не я попита какво прави тук, не му беше работа ,а и не му се занимаваше с глупости.
И така приключението София-Бургас приключи. За да започне ново. Три дни след пристигането им те решиха да отидат до остров Света Анастасия. Баба му им бе обяснила къде да отидат за да си купят билети и да хванат лодка, която щяла да го отведе до островчето. Момчетата обаче, като типични ДнД и идиоти, не чуха и половината от казаното. Ориентираха се до мястото с навигацията на телефоните си, като от няколко сайта разбраха, че можеха да стигнат до там с две корабчета - "Бургас" и "Анастаися", които правили редовни курсове. Ти да видиш.
Да, обаче когато на пристанището те чака корабче - по-скоро лодка - с черен и кости от едната страна, висок почти колкото Даргов тип със златен зъб и странна шапка тип бомбе, то трябва да усетиш, че нещо не е наред. Червената лампичка би трябвало да ти засвети още по-силно, ако останалите пътници са леличка облечена в розова рокля и шапка с лешояд, с чанта по която има съмнително тъмни петна и двама братя близнаци с лукави погледи, изпити очи и остри скули, които се оглеждаха наоколо сякаш бяга обрали някого или щяха да похитят малкото им корабче.
Омо и Даргов не се впечатлиха, не обърнаха внимание и просто си седнаха. Даргов си запали цигара и кръстоса крака, като просто гледаше небето. Омо мълчеше зазяпан в телефона. И двамата не осъзнаваха на къде отива малкото им корабче докато не стана малко по-студено и притъмня. Аурата се промени, което накара Даргов почти да повърне. Не бе морската му болест... бе третото му око, плачещо сякаш са го натъркали с глава лук.
- Абе, т'ва май не е Света Ана... - започна Омо, като Бранимир погледна към острова в далечината. Това определено не беше света, която и да е. Катран се извисяваше с цялата си прелест само на няколко метра от тях. Какво по дяволите!?
- Знаеш ли, че май сме я загазили... отново. - прошепна дългият, стискайки цигарата между пръстите си.
@Омуртаг Дельов
