Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Незабравимо лято 2.0

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 170
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl40
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 26
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 20
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 30
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 20

    Незабравимо лято 2.0

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 7:07 pm


    И понеже приключенията на Даргов и Дельов (ДнД) нямаше как да приключат просто с един бар, те продължиха (приключенията).
    В една съботна утрин, толкова топла, че дори и на птичките не им се пееше, телефонът на Даргов извибрира. Нямаше по-досаден звук от този на вибриращо нещо върху дървена повърхност - в случая нощното шкафче на Омо.
    - Изключи го... - простена другото момче, като зарови глава в гърдите на Даргов.
    - Опитвам се... - "опитвам се" представляваше опит да намери телефона без да си отваря очите и без да бутне нощната лампа, бутилката с вода, тубичката с прозрачна течност и някакъв лего динозавър или там каквото беше.

    Оказа се бабата на Даргов от Бургас, било й скучно на женицата и решила да ги покани на гости. Летекод им била резервирала. За след три часа! Тая жена не беше у ред. Даргов се опита да я отреже, но не му се получи. Заяви, че с летекод няма да ходят и ще си вземат влак, но тя и това не хареса. В крайна сметка и двете страни стигнаха до консенсус - момчетата отиваха в Бургас с влак.
    Бяха си взели един нощен, набутали малко багаж по чанти и куфари и тръгнаха. Изненадващо, но противно на жегата в София, то Даргов умря от студ да пътува цяла вечер с проклетото нещо. Омо се бе превърнал в източника му на топлина, но така и не успя да заспи. Не бе единствен - в купето им се намираха още няколко души, сред които и една магьосница, която бе виждал да продава вестници в Торбаланово. Не я попита какво прави тук, не му беше работа ,а и не му се занимаваше с глупости.

    И така приключението София-Бургас приключи. За да започне ново. Три дни след пристигането им те решиха да отидат до остров Света Анастасия. Баба му им бе обяснила къде да отидат за да си купят билети и да хванат лодка, която щяла да го отведе до островчето. Момчетата обаче, като типични ДнД и идиоти, не чуха и половината от казаното. Ориентираха се до мястото с навигацията на телефоните си, като от няколко сайта разбраха, че можеха да стигнат до там с две корабчета  - "Бургас" и "Анастаися", които правили редовни курсове. Ти да видиш.
    Да, обаче когато на пристанището те чака корабче - по-скоро лодка - с черен и кости от едната страна, висок почти колкото Даргов тип със златен зъб и странна шапка тип бомбе, то трябва да усетиш, че нещо не е наред. Червената лампичка би трябвало да ти засвети още по-силно, ако останалите пътници са леличка облечена в розова рокля и шапка с лешояд, с чанта по която има съмнително тъмни петна и двама братя близнаци с лукави погледи, изпити очи и остри скули, които се оглеждаха наоколо сякаш бяга обрали някого или щяха да похитят малкото им корабче.

    Омо и Даргов не се впечатлиха, не обърнаха внимание и просто  си седнаха. Даргов си запали цигара и кръстоса крака, като просто гледаше небето. Омо мълчеше зазяпан в телефона. И двамата не осъзнаваха на къде отива малкото им корабче докато не стана малко по-студено и притъмня. Аурата се промени, което накара Даргов почти да повърне. Не бе морската му болест... бе третото му око, плачещо сякаш са го натъркали с глава лук.
    - Абе, т'ва май не е Света Ана... - започна Омо, като Бранимир погледна към острова в далечината. Това определено не беше света, която и да е. Катран се извисяваше с цялата си прелест само на няколко метра от тях. Какво по дяволите!?
    - Знаеш ли, че май сме я загазили... отново. - прошепна дългият, стискайки цигарата между пръстите си.


    @Омуртаг Дельов

    Омуртаг Дельов харесва този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 50
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl37
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 4
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 6
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 8
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 6
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 6
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 6

    Re: Незабравимо лято 2.0

    Писане by Омуртаг Дельов Сря Сеп 20, 2023 11:52 pm


    Малкото корабче се озова на мрачното пристанище и двете момчета се спогледаха. Дори Омо, който изобщо си нямаше и идея какво се случва и къде са зацепи. Ако имаше едно много грешно място, на което тези двамата да се озоват – това беше то. Най-най-най-грешното място.
    -Слизайте, нехранимайковци!- избута ги на брега някой от екипажа.
    -Чакайте, ние не трябва да сме тук!-заяви Даргов, опитвайки се да остане на возилото.
    -Т‘ва си е ваш проблем. Марш!
    Изхвърлиха ги като мокри котенца и вдигнаха мостчето, което стъпваше на кея.
    -Не, не!- извика Омуртаг.- Как да се върнем?
    -Довечера в десет.
    Не каза нищо друго моряка. Скри се някъде из палобата. Киселякаът бързо погледна часовника си, докато другарчето му се беше опулило като риба на сухо.
    -Единадесет и половина…
    Бръкна в джоба си и извади цигарите си. Бързо бутна една в устата си и я запали, а след това изцъка недоволно. Извърна се леко назад, поглеждайки към градчето намиращо се на острова. Догади му се. Подпря челото си с длан, притискайки точно където се намираше третото око. Дельов забеляза, че нещо не е наред:
    -Дарг? Морска болест?
    -В морето ли съм в момента, че да е морска болест, бе тъпак?
    -Извинявай, че проявих интерес към физическото ти състояние.
    -Ще ти покажа аз на теб физическо състояние.
    -Ще видим кой, на кого първи!
    -Пшу, пишлигари!- прекъсна ги непознат, гърлен глас.- Я да се махате, че ми гоните рибата!
    Старец, облечен целия в черни дрехи, който ловеше риба с магия. ДнД го погледнаха многозначително. Нямаше магия за ловене на риба. Още повече такава, която ги обезкостяваше при ваденето на водата. Потръпнаха и отстъпиха назад. Обърнаха се към селището и на дългучът му призля още повече. Падна на колене.
    -Дарг!-прихвана го Омо.
    -Така няма да го бъде…- измърмори и пак закри челото си с ръка.
    Това помагаше със световъртежа и гаденето.
    -Третото ти око ли?
    Не получи отговор. Беше слабо казано очеизбодно, че нещо именно в тази област пречеше на Бранимир да съществува на това ужасяващо място. Омуртаг взе да рови по джобовете си.
    -Заклевам се, Омо, ако ми дадеш бонбон, ще те дам на рибаря…
    -Млъкни и ела насам.
    Едно тъмносиньо парче плат се засили към лицето на Даргов. Преди да отреагира, другарчето му вече му го беше вързало. Беше кърпа за глава на котвички. Дългучът я донамести, така че да е точно където трябва, а след това погледна към вътрешността на острова. Гаденето го нямаше.
    -Оооо, Асума!- взе да му се смее Дельов.
    Даргов вдиша от цигарата си, а след това перна другото момче зад врата.
    -Стига си се лигавил! Това е сериозно!
    -По-малко сериозно ли ще е, ако не се лигавя?
    -Не е там работата!
    -А, къде? Всезнаещи, всевиждащи!
    -Не разбираш ли къде сме?-хвана го за главата и стисна леко.
    Приближи се към лицето му с цел да говори по-тихо и достатъчно ясно. Това накара и двамата да погледнат един към друг и съвсем леко да се изчервят. Бранимир го пусна отблъсквайки го леко от себе си и скръсти ръце пред гърдите си. Омо прочисти гърлото си и каза тихо с по-дълбок глас от обичайния му:
    -На остров Катран сме.
    Една студена тръпка мина по телата им.
    -И имаме почти дванадесет часа за губене тук,- каза Даргов, гасеейки цигарата си.- Това е много лошо.
    -Дай да си сетим тук.
    -Не кея ли?
    -Ми, да.
    -Ми, не.
    -Най-лошата идея е да бродим из селището. Ако ни види някой? Ще решат, че сме черни магьосници!- изпротестира Омуртаг.
    -Ако видим някой, ще знаем, че той е черен магьосник. Дай да намерим някой бар или таверна… абе нещо. Гладен съм.
    -Имам тука една наденица, която много харе…
    Дългучът залепи дланта си на устата му, секвайки го.
    -Млък…вай…
    Дельов се отлепи от захвата му и избуфтя, мушкайки един бонбон в устата си. Даргов тръгна напред, към селището, а Омо го последва като измрънка:
    -Предната вечер нямаше претенции.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 170
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl40
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 26
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 20
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 30
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 20

    Re: Незабравимо лято 2.0

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 4:16 am


    Не мислеше, че ще може да продължи напред и да прекара десет часа на този остров, но Омо бе успял да намери начин. Малоумен, безвкусен, развалящ целият му външен вид и убиващ всякакъв вкус за естетика, но начин. Сигурно изглеждаше като малоумен псевдо рокер примесен със слънчасал турист и за капак - родом от Коноха или някое друго село от нинджа селата. Е, шанса да срещнеха познати на Катран бе малък. Почти нищожен. А шанса да срещне в бъдеще някого от тук присъстващите също бе малък. Тоест унижението му щеше  да трае само около десет-дванадесет часа. Само.

    - Ще ти дам аз на теб една наденица за да млъкнеш, хм? И това е вариант за да си изгубим няколко часа наоколо. - сряза го Даргов, като чу какви си ги мърмори Омо под нос.
    - И това е вариант. - ти да видиш колко бързо се съгласи Дельов и му намигна. Бранимир обаче само извъртя очи и продължи да върви напред. Определено събираха погледите, това беше без съмнение, но дали с добро или лошо май не можеха да преценят все още.
    - Къде отиваме?
    - За бира? - Реално и Даргов не бе сигурен къде отиват, просто вървеше. Ужасяващото гадно чувство поне се бе разкарало от стомаха му и главоболие не съществуваше. Защо се бе почувствал така - не знаеше. Дали имаше нещо общо с неговите говорещи звезди? Може би, може би.

    Беше трудно да си помисли нещо хбаво за острова, всичко наоколо изглеждаше сякаш ще се разпадне всеки момент. Толкова ли бе трудно за черните магьосници да си основат общност и да създадат нещо... най - малкото да оправят покрива на някоя и друга сграда. Имаха магия, мамка му!
    И като си мислеше за покрив, Даргов съзря нещо друго - една "къща" чиито такъв просто се рееше във въздуха. Имаше и под и столове и бар, зад който стоеше кентавър, но нямаше стени. Ти да видиш!
    Имаше табела, която се рееше във въздуха с надпис "Абра Кадабра" ,а по бутилките зад дървеният плот и чашите, то дългият разбра, че това е бар. Ха!
    - Здравейте, младежи. Нови сте тук. - поздрави ги дружелюбно кентавъра от което Даргов остана шокиран... те не бяха ли на Катран? Свърталището на всички лоши магьосници, зли духове и убийци? Какво правеше тук този душко добродушко?
    - Нещо такова. Няма да се задържим дълго. - Дарго го дари с кисела усмивка и седна на един стол край бара.
    - Тук има ли къде човек да наеме стая? - изстреля Омо, като си получи сритване от Даргов.
    - Има, но след като няма да се задържате ви съветвам да не ходите там. - две чаши бяха поставени пред тях. След миг огнено уиски беше налято пред тях. Явно до тук бе с плана им с надениците.- От заведението. Кажете сега какво ви води насам.
    - Ооо... няма да ...
    -... повярваш.

    Двамата с Омо бяха започнали да си довършват и изреченията. Изсмяха се, чукнаха чашките си и отпиха от огненото уиски. Даргов се закашля. Ох! Това си беше силно, точно такова никога не бе пил, нищо чудно, че го водеха огнено.
    - Качихме се на грешната лодка. И сега сме тук. 
    - Лодка има чак довечера. А не е като да знаем какво да правим с времето си.
    - Хмм... Не мога да кажа, че сме предпочитана туристическа дестинация. - подсмихна се Жар кентавъра, като доля уиски в чашите им. - Имаме обаче няколко малки магазинчета, ако това ви интересува. Но трябва да бъдете много внимателни... много. Все пак тук е пълно с какви ли не типове.
    Повдигна им една предупредителна вежда, като Даргов продължи да се чуди каква му беше играта на тоя и защо бе толкова мил.

    Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 50
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl37
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 4
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 6
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 8
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 6
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 6
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 6

    Re: Незабравимо лято 2.0

    Писане by Омуртаг Дельов Чет Сеп 21, 2023 11:19 pm


    Пийна от чашата си и взе да се оглежда. Магазинчетата бяха вариянт, но колко умно беше да купуват каквото и да е точно от това място. Умуваше дали има как по друг начин да се измъкнат от тук. Някой да им прати летекод? Да долети с метла или летяща кола да ги вземе? Бръкна в джоба си и погледна телефона си с цел да прегледа контактите си и…
    -ДАРГ!- извика.
    Почти на мига беше пернат зад драта от Бранимир.
    -Не викай, бе!
    -Нямам обхват!
    -Какво?- забоде поглед в собствения си телефон.
    -Хаха, тук тези неща не работят момчета,- включи се в разговора им кентавъра.- Ще си чакате лодката.
    Двамата се спогледаха кисело, чукнаха чашите си изпиха цялото им съдържание. Дългучът се изправи, кимна на бармана и задърпа другарчето си назад. Застанаха в средата на главаната улица на селището и се заоглеждаха. Магазини за дрехи, книги, магически артефакти, билки. Приличаше повече на по-мрачно Торбаланово, отколкото на злокобен остров пълен със зли и черни магьосници. Не че разни тъмни фигури не минаваха покрай тях, не че не им хвърляха заинтригувани погледни, но не го усещаха така зле. Или поне Омо не го усещаше. Както се оглеждаха и се чудеха на къде да тръгнат по една позната ръка се спусна по раменете им. Една бледа, студена, с червен маникюр и студена на допир ръка. И двамата потръпнаха.
    -Каква приятна среща, еклерчета,- изкусителния глас на Димитреска иззвъня в ушите им.- Какво правите тук? На пазар?
    -Грешна лодка,- измърмори Омо.
    Вампирката се изсмя.
    -Не се шлайте по малките улички, еклерчета. Ще се радвам да ви видя отново, все пак.
    -Предложения, къде да загубим малко време, Карм?- пусна чара си Даргов.
    -Хммм,- измърка тя.- В края на улицата има антикварен магазин. Често правят лотарии и имат евтини, не опасни, магически предмети. Похарчете малко пари там.
    -Лотария не звучи зле,- кимна доволно Дельов.
    -Минете и през магазин “Еуфория“,- продължи тя.
    -Какво има там?
    -Няма да ви развалям разходката,- изсмя се тя и ги тупна леко.
    Леко по нейните стандарти. Двамата едва не паднаха на калния път.
    -Забавлявайте се, еклерчета!
    Двамата се спогледаха. От всички възможни „познати“, които имаше шанс да срещнат, това май не беше най-лошия вариант. Преглътнаха шумно в синхрон. Даргов запали цигара, Омуртаг мушна една виолетка в устата си и попита:
    -Антикварен магазин или „Еуфория“?



    @Зак Кралев заповядай, когато и както мислиш смях

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 170
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl40
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 26
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 20
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 30
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 20

    Re: Незабравимо лято 2.0

    Писане by Бранимир Даргов Вто Сеп 26, 2023 8:19 pm


    От всичките им познати, малко от които можеха да минат в категория "черен магьосник" (всъщност никой май), те бяха срещнали точно Кармила. И то тук. Това Даргов не очакваше. Но определено не беше лоша изненада, мамчето дори им препоръча някакво си място с интересно име. Еуфория. С това име можеше да е... три неща. Едно от които можеше да се сметне за конкуренция на нейният собствен бизнес, но дали би имало такова място тук? Съмняваше се, а и не му беше точно до това в момента... поне не изцяло.

    Огледа Омо от глава до пети и се подсмихна, да, не изцяло. Но винаги си имаше изключения.
    - Нека погледнем антикварния и да оставим "Еуфория" като черешката на тортата.
    - Виолетката.
    - Да, де... все тая. - повдигна рамене Даргов и плесна Омо по задника след което тръгна напред по "улицата", която не можеше дори да бъде наречена улица - просто един кален път с малко порутени сгради от двете страни. А природа наоколо хич нямаше, беше меко казао депресиращо. Но явно след като си прекрачил закона това ти се полагаше... или затвор. Не беше ли общо взето едно и също?

    Взе една виолетка от Омо и я засмука, като мислеше по-скоро за устните на момчето, които имаха този вкус през по-голяма част от времето, докато крачеше с ръце в джобовете. Антикварният магазин изглеждаше трагично почти колкото улицата. Табелката му над вратата се крепеше на изгнил пирон и се полюшваше при всеки повей на вятъра.
    - Ъъъ... очарователно. - изръмжа Даргов, а Омо отвори вратата предпазливо и влезе. Дългучов явно не бе преценил пропорциите защото се заби челно в касата. Ново ръмжене. Защо не правеха магазин иза високи хора? Тук и таванът бе нисък, главата му опираше точно в него. Как можеше да бъде още по-ниско и малко това пространство, тези хора за магия не бяха ли чували?!
    - Ще живееш ли? - Омо се обърна към него.
    - За жалост. - думи последвани от кисела физиономия. 

    Продавач не се виждаше никъде, беше тихо и почти тъмно. Няколко малки свещи горяха над главите им. Свещи!? 900 и балканската ли бяха? Електричество нямаха ли тези хора или това бе част от чара на Катран?
    Едно бе сигурно - ако станеше черен магьосник, щеше да направи всичко да не се подвизава тук. Мястото го депресираше.
    - Ехооо? - повика Даргов, но отговор не последва. Дори помръдване нямаше. Което може би бе за добро, защото магазина бе странен - пълен със стари рицарски брони, шкафове, пръчки, жезли, дрехи проядени от молци дори. Антикварен... интересен избор за определение.
    За капак пък почти в центъра имаше някаква табела "Усети късмета си - 8 галеона" и едно "златисто" колело на късмета - Пластмасова играчка, която можеше да се завърти, а жълтото покритие бе започнало да се лющи на места. Дори част от написаното се бе изтрило.
    - К'во праим тука? - Даргов звучеше още по-кисело, ако това бе възможно.

    Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 50
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl37
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 4
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 6
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 8
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 6
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 6
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 6

    Re: Незабравимо лято 2.0

    Писане by Омуртаг Дельов Чет Сеп 28, 2023 9:23 pm


    Омо се огледа и определено можеше да твърди спокойно, че цялата човешка и магическа история беше събрана на това място. А след това реши да отговори на другаря си:
    -Разглеждаме?
    -К’во има да му гледаш? Давай да си ходим!
    -И няма да пробвате късмета си?- чу се мъжки глас от някъде.
    Двамата тийнейджъри потръпнаха и взеха да се оглежат. Иззад един скрин се появи добре сложен господин на средна възраст, с права, леко посивяла коса до раменете. Облечен в костюм, подпираше се на бастунче и накуцваше леко. Ухили им се леко и застана пред тях.
    -Тук има за всекиго по нещо,- каза им.
    -Не търсим нищо конкретно, господин…- обади се с лек въпрос Дельов.
    -Златанов. За това се сдобих с колелото на късмета,- посочи към “играчката”.
    -Карнавална измама,- отсече недоволно киселяка.
    -Не и тази. Тази е магическа. Намира точно това, от което имате нужда, без дори да го знаете.
    ДнД се спогледаха. Определено не им беше целта да се сдобият с някой тъмен предмет. Или пък прокълнат такъв. То и Катран не им беше цел, но ей ги на. Омо бръкна в джоба си, за да вземе бонбон, но Даргов го разчете като търсене на галеони и го плесна през ръката. Лилавите захарни изделия се посипаха по дървения под.
    -Дарг, бе!- извика му.
    -Опс…
    -Само три ми останаха, как ще изкарам цял ден?!
    -Може да ти се паднат от колелото,- намеси се Златанов.
    Спора им беше секнат също толкова бързо, колкото беше и започнал. Дельов присви очи и каза тихичко на глас, докато дългуча пристъпваше напред:
    -Защо са му на антиквар виолетки?
    -Давай да я видим тая твоя играчка,- тупна осем галеона до колелото Бранимир.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Незабравимо лято 2.0 Coin10 170
    Ниво : Незабравимо лято 2.0 Untitl40
    Статистики :
    Незабравимо лято 2.0 Streng10 Сила: 26
    Незабравимо лято 2.0 Shield10 Издръжливост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Brain10 Интелигентност: 20
    Незабравимо лято 2.0 Runnin10 Ловкост: 18
    Незабравимо лято 2.0 Magic-10 Магия: 30
    Незабравимо лято 2.0 Clover10 Късмет: 20

    Re: Незабравимо лято 2.0

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 29, 2023 1:36 am


    Незабравимо лято 2.0 What-is-it-you-desire-lucifer-morningstar

    Даргов бе скептичен към подобен тип активности, може би защото винаги губеше вместо да печели. Но в случая човека - съмнителен най-вероятно черен магьосник на съмнителен остров известен с това да е свърталище на черни магьосници - им обещаваше награда. И това което най-много му се иска.
    Като нищо щеше да даде 8 галеона, да врътне колелото и да не спечели нищо. Някоя царевица, сладолед на клечка или пък омагьосана кукла която да го преследва вечно (поне нямаше да е сам). Или пък нещото, което най-много не искаше - можеше една малка досадница която дразнеше от няколко месеца, да падне от тавана и да се стовари по дупе на пода.

    Загледа се в посипалите се виолетки на Омо и повдигна рамене.
    - Правилото за седемте секунди.
    - Да ти го...
    - И до там ще стигнем. - смигна му отново. - Ще ти купя виолетки, теменужки или там както им викаш. Дишай ся. Нека... врътнем това тука! 
    "Да врътнем това тука"  вече се въртеше, защото Даргов бе оставил парите на тезгяха. Имаше една голяма забава за това как мъгълските пари се обменяха в мнооого галеони. Ако си богат мъгъл, то ставаш още по-богат магьосник.

    Колелото се въртеше и въртеше, а Даргов не бе сигурен какво наистина иска. Каляска за котка, вечно гояща цигара, диплома за образованието си в Мунгав за да не се връща, всемогъща пръчка, МагСим с някоя яка мацка на корицата от редките бройки, нови бонбонки за Омо....
    Колелото спря, издаде звук и над тях се появиха светлинки наподобяващи заря. Доообре, бе спечелил нещо! Какво, какво бе спечелил?
    - Т'ва не е ли малко странно? - прошепна Омо на Даргов, който повдигна рамене и се загледа в мъжа, който се подсмихваше.
    - Е, къде ми е наградата?
    - Носи се. 

    Как така наградата му се "носеше". Да не е пица Доминос от Бургас, ако да то поне щяха да си тръгнат с доставчика... или пък лодка за да се приберат по-бързо? Ех, защо не си бе помислил за това!
    Едно тесте карти се понесе от вътрешността на магазина, а кутийката им ги следваше. Имаха красив червен гръб със златисти детайли, но предниците им бяха празни и бели. Какво по... ?! И чакайте, карти ли беше спечелил? И то дефектни?
    Когато прелитаха над старият черен магьосник те изрисуваха фигура във въздуха, напомняше латинската буква "Д" ,а след това се стовариха на тезгяха. Три стояха обърнати с лице към него, две надолу и всички останали в купчина.
    Отне ми няколко минути да осъзнае, че не са нормални карти за игра, бяха по-големи... и бяха карти Таро, но рисунките върху тях се променяха. Гледаше ги - поляни, змии, чаши, рицари, девойки... какви ли не фигури се изреждаха докато картите не се надигнаха и не остана само една. Даргов я докосна, вдигна я и картата автоматично се промени на ... един среден ЛИЛАВ пръст. Ъгх!
    - Това ли ми е наградата? Баси тъпнята... ти ще се пробваш ли? - попита той Омо, като се мръдна настрани с картата в ръка, която сега му показваше знак "ок" и после онзи италианският, дето всички италианци правеха  дали за хубава паста или хубав скандал.

    Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:40 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!