First topic message reminder :
За да си споделяме любимите стихове, личното творчество или какво ни вдъхновява.![Поезия - Page 2 1f481](https://2img.net/i/fa/twemoji/16x16/1f481.png)
За да си споделяме любимите стихове, личното творчество или какво ни вдъхновява.
![Поезия - Page 2 1f481](https://2img.net/i/fa/twemoji/16x16/1f481.png)
Варна Дорадо харесва този пост.
Пейо Желев and Симеон Манев харесват този пост.
Обожавам Плат, а преводът ти е прекрасен! ( Силвия Плат ) Много липсва на български с поезията си, а е тъй нужна на всеки език...Пейо Желев написа:Споделян един превод, който направих преди години на едно мое любимо стихотворение на Силвия Плат.
ГОРЕНЕ НА ПИСМАТА
Запалих огън, изморена
От белите юмруци на вехти
Писма и предсмъртната им врява
Всеки път щом кошчето приближа.
Какво знаеха те, а аз – не?
Зрънце по зрънце, разгръщаха
Пясъци, където мечтата за чиста вода
Се хилеше като отдалечаваща се кола.
Казвам го направо.
Любов, любов и така нататък, уморих се
От папки с цвят на цимент и от глутници-пакети,
Стискащи със злоба
Глуха дружина мъже в червени жакети
И очите и датите на пощенските им марки.
Тоя огън може да облизва и да гали, но безмилостен е:
Стъклена витрина
Ще срещнат моите пръсти, макар че
Топят се и провисват, казано им е
Вътре да не пипат.
И ето край на писането,
На пъргавите заврънкулки, които се огъват и усукват, и на усмивките, усмивките.
И поне сега ще бъда на място хубаво, таван.
Поне няма да вися точно под повърхността,
Глупава риба,
С едно тенекиено око,
Оглеждаща се за отблясъци,
Носеща се в своя ледовит океан
Между този блян и онзи блян.
Затова, в своя пеньоар, ровя в индиговите птички
Те са по-красиви от моята безплътната сова,
Те ме утешават –
Издигат се и хвъркат, но заслепени.
Те биха отлетели, черни и озарени, биха били въглищни ангели
Само че няма за какво да говорят, нямат за кого.
Погрижила съм се за това.
С острия връх на едно гребло
Разкъсвам страници, дишащи като хора,
Раздухвам ги навън
Между жълтите марули и немското зеле,
Вплетени в своите странни сини мечти
Вплетени в зародиш.
И едно име с черни ръбове
Съска и тлее до крака ми
Като змиевидна орхидея
В гнездо от коренни власинки и отегчение –
Светли очи, лачени гърлени звуци!
Топъл дъжд овлажнява косите ми, но нищо не гаси.
Вените ми пламтят като дървета.
Кучетата разкъсват лисица. Това е чувството –
Ален изблик и вик,
Който се разнася от рaзпорения й търбух, но не свършва
С това мъртвешко око
И това препарирано изражение, ами продължава
Оцветявайки въздуха,
Прогласявайки на частиците на облаците, листата, водата
Какво значи безсмъртието. Че тя е безсмъртна.
Символично! Ама пък да мислим за завръщане някой ден, по-оптимисстично е.Ела Благоева написа:Замръзна.
Замръзна и не можеше да го повярва.
Очите ѝ се плъзгаха по черни букви,
но тя отказваше да ги приеме.
Можеше да е лъжа.
И можеше да е измама.
Но ето! На!
Мислите ѝ не вървяха.
Не се блъскаха, не се чудеха.
Просто гледаха.
И празното пространство,
и цвета на сивотата.
И малко по малко бялото и черното се сляха
и се размиха по картината.
Движеше се.
Светът още се движеше.
Но тя вече не го усещаше.
Беше застинала, а капките пареха душата ѝ
и изгаряха бузите ѝ.
Тяло ѝ продължи напред,
но душата ѝ сякаш остана на страницата.
Екрана загасна.
И буквите изчезнаха.
Вече беше късно.
Беше си отишъл.
А тя дори не беше там.
Беше умрял и паднал
като сълзите,
които се търкаляха по бузата ѝ.
Фона се сменяше, а светлината играеше по лицето ѝ.
А то бе вкаменено.
Вкаменено в сухите бразди.
И тя бе още там.
Прехвърляше и думите, и мислите отново...
И пак онези редове.
И върна се в мигове прекрасни.
Във всички спомени чудесни.
И скърбя, и мисли
Но не го прие..
Още помнеше деня, в който го видя.
И енергията, и радостта, която ѝ донесе
С жизнени подскоци и усмивка
Тя учеше и гледаше напред
Помнеше го.
Беше най-прекрасната идея на света.
И тогава буквите и редовете
не бяха само скръб и жал.
И жълта нишка на надежда
извираше от всички там страни.
Бе най-прекрасното пространство
със най-прекрасните душѝ.
.
.
.
А умря. И падна. И загина.
И не го прие. Не си прости, задето го остави.Лизабет Линман
Симеон Манев харесва този пост.