Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+3
Ян Маджаров
Вихрен Вокил
Яна Вълканова
7 posters

    Поезия

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Поезия

    Писане by Яна Вълканова Чет Авг 31, 2023 1:29 pm


    За да си споделяме любимите стихове, личното творчество или какво ни вдъхновява.  Поезия 1f481
    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Чет Авг 31, 2023 4:43 pm


    Три часа се чудя с какво да сефтосам темата.
    Накрая се спрях на първата ми любов в поезията - Камелия Кондова.


    Въпрос


    Ех, вие, хора недоверчиви,
    уморено понесли мрежите.
    Има и друг цвят освен сивия
    и освен злоба - има и нежност.
    Като се връщате у дома гневни
    и дърпате децата си за ушите,
    не ви ли е хрумвало, че за последно
    една нощ ще изгрея звездите...
    Ще помръкнат от безразличието ви.
    Ще засветят на друга планета.
    Ще се раждат страхливи момичета,
    за да раждат страхливи момчета.
    Зная, плода се бере наесен,
    но земята без любов ви е слаба.
    Нося ви един хляб и една песен.
    Защо поискахте само хляба...




    П.п.: мерси, че я пусна. Любов за теб.

    Яна Вълканова and Симеон Манев харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Чет Авг 31, 2023 4:51 pm


    Ох, как я обичам и аз Кондова, ето пак тя:

    На Мерилин Монро

    Свобода е там, където
    са живели птици.
    Не флиртувайте с небето,
    ако сте къртици. 

    Любовта е просто нещо -
    среща и разлъка.
    Не прегръщайте горещо,
    ако сте безръки.

    А човек е най-бездомен
    в къщата от проза.
    Не припадайте по спомен,
    ако сте склерози.

    Тя, Мария, без да иска,
    но уби снежинка.
    Не четете Борис Христов,
    ако сте блондинки!


    (Ама не я слушам и яко чета Борис Христов)

    Вихрен Вокил and Симеон Манев харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Вто Сеп 05, 2023 9:46 pm


     И докато пиша за едни хиени се сетих за кървавата поезия на Явор.



    ОКЪРВАВЕНО


    Отхапвам мекото на китката
    и четката в кръвта потапям.
    Защо покривате очите си?
    Аз няма с кръв да ви оцапам.


    Нанасям първите си щрихи,
    а вий сте вече подивели - 
    за вас съм луд, за вас съм зрелище,
    късмет е, че сте го видели.


    Аз гледам ви и вас рисувам.
    Зениците ви разширени
    поглъщат всяка капка кръв,
    която стича се от мене.


    Явор Цанев

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Сря Сеп 06, 2023 12:49 am


    Аз скоро пак си открих "творенията", та...


    За черни дни.

    Със облаци завивам се,
    завивам се с мъгли,
    с мъгли покривам се,
    за да не ме боли.

    С въздишки се успокоявам,
    успокоявам се с мечти,
    с мечти се запасявам -
    за черни дни.

    2013


    Кога то?

    Когато спра да казвам първо не
    когато спра да се обичам
    когато ми поникнат пак криле
    когато пак след нещо се затичам
    когато пак се влюбя безрасъдно
    когато се науча да се пиша
    когато не стоя до късно будна
    когато се науча как се диша
    когато спра цигарите (наистина)
    когато си отрежа пак косата
    когато във дъжда настина
    когато е светът в краката ми
    когато спра да се залъгвам
    когато спра да казвам винаги
    когато се откажа от когато
    кога то ще се случи и дали?

    2014


    Може ли?

    Може ли днес да ме няма, моля?
    Само днес, а пък утре се връщам...
    Кой ще ми приюти главоболието?
    Само днес. Утре нека го връща.

    Може ли днес да съм някоя друга?
    Само днес, а пък утре съм същата.
    Кой ще ми приюти лудостта? И заблудата.
    Само днес, а пък утре се връщам...

    същата.

    2015


    Душевното ми състояние доста се е подобрило от преди 10 години като че ли и вече не ми идват такива неща, но пък е интересно да ги чета. Все едно ги е писал някой друг, де.

    Арина Орлова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Симеон Манев and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 22
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SapphireПоезия SausageПоезия ChocolateПоезия Tuttifrutti 

    Re: Поезия

    Писане by Ян Маджаров Чет Сеп 07, 2023 12:41 pm




    за какво да мечтаеш сега -
    за внезапен бял сняг,
    за замръкнал бездомник,
    почукал среднощ на вратата студена?
    за любов по средата на тихата улица,
    за бял стих в заскрежените клони,
    за див танц сред кафяви листа?
    за несрещана песен,
    за пътник, за спътник в живота?
    за последна цигара,
    за влак, спрял на гара
    в дълбоко селце?
    за сърце, на което да кажеш "обичам",
    за шумна компания
    или топла камина?
    или с някоя сродна душа да заминеш?

    аз мечтая за път,
    разкалян в полето,
    безлюден и труден,
    двуколовозен, до болка отдаден,
    тиха раница в сънено утро
    и човек, по когото да страдам.

    Ивайло Гогов

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Вихрен Вокил and Ела Благоева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Чет Сеп 07, 2023 10:15 pm


    Не само за Борис Христов има Кондова, ето и за Фотев от нея.




    На Христо Фотев
    и на много други



     
    Прогонихте поета. Е, честито!
    Сега ще ви тревожи само проза.
    Не виждате? Сложете си очите.
    Без него този град е мъртво грозен.
    Не е Бургас — а тухли и комини.
    Не гларуси — а гарвани и врани.
    И след като поетът си замина,
    и шепа слънце няма да остане.
    Едно моииче само ще заплаче —
    и цялото море ще затъгува.
    И знам, делфинче — още пеленаче,
    след неговите песни ще заплува.
    Морето със родителска тревога
    ще тръгне след делфина, да го пази.
    И ще се свърши прошката на Бога.
    И Бог ще се научи на омраза.
     
    Оплаквам ви за този миг, защото
    душите ви съвсем ще отеснеят.
    И любовта ще се прости с живота.
    Защото няма кой да я възпее.

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Симеон Манев харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Чет Сеп 07, 2023 11:01 pm


    Иван Ланджев малко аз, защото много го обичам.




    Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.
    Не си длъжник на личната карта.
    Ако си пил „Плиска“, опитай „Хенеси“.
    От всички максими следвай старата.
     
    Ако ще лъжеш, гледай да нямаш полза
    и нека опитът те запази глупав.
    Остави любовта дълго да те тормози
    и скръбта като шу̀ма да се натрупа.
     
    Пред всяко море предпочитай реката,
    ясно защо – тя отива някъде,
    избягва се и сама си е непозната.
    Подражавай на нея, но без очаквания.
     
    Не купувай книги – част от поредици.
    Зарежи французите, препрочитай Кант и
    при всички случаи не бъди себе си –
    имаш къде по-добри варианти.
     
    Ако си беден, прави скъпи подаръци
    (за хляб и за плочи гледай да ти остава).
    Безусловно обичай – както кучето господаря си,
    но да бъдеш обичан недей настоява.
     
    Не говори, не пиши – няколко седмици. 
    Разигравай позиции с изолирана пешка,
    мисли за прането, за времето – не за себе си.
    Ако все пак се случи – само с насмешка.

    Арина Орлова, Вихрен Вокил and Симеон Манев харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Пет Сеп 08, 2023 6:28 pm


    Иван Ланджев и аз го обичам, не само поезията му.




    От две години го няма Марин Бодаков, а все още не мога да свикна с мисълта. Все още очаквам да го срещна усмихнат някъде из улиците на града, такъв един слънчев и топъл.


    И в негова памет:




    ОБИЧ
    Марин Бодаков

    Помня този човек,
    раната му като транспортен съд,
    корабът му като покривка,
    завивката му като тресавище,
    мочурището като звезда 

    и звездата като рана.
    Човек като човек.







    Нищо не донесе зрелостта –

    само нападали столове, неогладено пране.
    И на финала, за да поправи впечатлението,
    по-малко тайни срещи,
    повече тайни раздели.

    Яна Вълканова харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Пет Сеп 08, 2023 11:15 pm


    За Добромир Тонев искам също да си говорим.


    Теза

    След тебе злото диша като хрътка.
    (Доброто е обществено понятие.)
    Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
    Ти вече си удобен за разпятие.


    На какво се учудвам, не зная...

    На какво се учудвам, не зная –
    нищо повече от смъртта.
    Ще ухая с липите в безкрая,
    ще се качвам, ще слизам с дъжда.

    Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
    ще обличам и храня дървото.
    Нищо повече от смъртта.
    Нищо повече от живота.

    Вихрен Вокил and Симеон Манев харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Пет Сеп 08, 2023 11:36 pm


    Яна Вълканова написа:За Добромир Тонев искам също да си говорим.


    Теза

    След тебе злото диша като хрътка.
    (Доброто е обществено понятие.)
    Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
    Ти вече си удобен за разпятие.

    Това ми напомня на нещо от Явор Цанев


    Злото е вечно защото

    доброто е толкоз добро,
    че даже на злото не може
    да стори то никакво зло.

    Яна Вълканова харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Съб Сеп 09, 2023 12:19 am


    Днес май ми е такова едно, пък и няма опасност да ми свършат любимите,та много любима моя Миряна Башева.


    Кръст


    Вървял ли си из улиците нощем,
    по-стъпкан и от уличната прах,
    по-мъртъв
    от добре изтлели мощи?
                А аз вървях.

    Седял ли си над бялата хартия,
    по-бяла от лицето на монах,
    по-страшна
    от потънала гемия?
                А аз седях.

    Разбирал ли си колко си излишен,
    по-жалък от напразно сторен грях,
    по-скучен
    от това четиристишие?
                А аз разбрах.

    Живял ли си единствено с перото
    любовник, брат, тиранин и аллах,
    зачеркнало и хляба, и леглото?
                Така живях.


    Точка

    Аз нямам как да стигна до финала,
    да пусна тоя свят на самотек.
    Мен еволюцията ми е дала
    безсмъртие, защото съм човек.

    Аз няма да положа тихи кости
    под жалните орландовски брези
    и моите опечалени гости
    ще си спестят и свещи, и сълзи.

    В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
    на черните Адамови ребра,
    над мене няма да програчи гарван.
    Предупреждавам: Няма да умра.

    А ако някой ден - помози бог! -
    откаже медицината отсрочка,
    не бързайте с цветя и некролог.
    Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

    Вихрен Вокил харесва този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Съб Сеп 09, 2023 12:18 pm


    Няма да съм аз, ако не споделя нещо на Стефан Цанев.


    МОЛИТВА


    Над нивите безшумно пада здрача.
    Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
    Аз идвам тука тайно да изплача
    гнева и болката си, и лъжите.

    Наивен бях. И вярвах много.
    На всеки срещнат вярвах. Нищо.
    Обичах ги. И лъжеха ме много.
    И много ми е болно. Нищо.

    Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
    Към всички си еднакво мила:
    треви и хора, зверове и птици…

    Земя, дари ме с твойта сила –
    да мога да обичам всички хора,
    да вдъхна чест на подлеците,
    герои от еснафите да сторя
    и скромни люде – от глупците.

    Земя, дари ме с малко сила –
    да мога да повалям всеки,
    забравил, че е сукал твое мляко
    и е дошъл по твоите пътеки…



    Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене
    земята тръпне черна, топла, гола.
    Аз вслушвам се в спокойното и дишане.
    И падам на колени.
    И се моля.



    Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

    Яна Вълканова харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 26
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 35 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия HoneyПоезия ChiliПоезия CabbageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия SausageПоезия MangoПоезия Mint

    Re: Поезия

    Писане by Симеон Манев Съб Сеп 09, 2023 4:23 pm


    Ето и малко Валери Петров от мен, онзи ден имаше Поетите live с негови стихове на плажа и още ме държи :))


    Те не идат от космоса,
    те родени са тук,
    но сърцата им просто са
    по-кристални от звук.
    и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
    над калта, над сгурията в двора,
    и добре, че се срещат единици поне
    от вида на хвърчащите хора!
    А ний бутаме някак си
    и жени ни влекат,
    а ний пием коняка си
    в битов някакъв кът,
    и говорим за глупости, важно вирейки нос,
    или с израз на снобска умора,
    и изобщо стараем се да не става въпрос
    за вида на хвърчащите хора.
    И е вярно, че те не са
    от реалния свят,
    не се срещат на тениса,
    нямат собствен „Фиат“,
    но защо ли тогава нещо тук ни боли,
    щом ги видим да литват в простора –
    да не би да ни спомнят, че и ний сме били
    от вида на хвърчащите хора?

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Съб Сеп 09, 2023 4:32 pm


    От Валери Петров и точно това стихотворение се е вдъхновил Валентин Йорданов за своите "Летящи хора".






    Летящите хора не трупат имоти
    тях все ги вълнуват други животи.

    Летящите хора са малко на брой,
    но техният свят е до болка и мой.

    Летящите хора размахват криле,
    те нямат земя, но си имат небе.

    Летящите хора се разпознават,
    никога ближния те не предават.

    Летящите хора - повярвай във тях,
    да имаш мечти и надежди, и смях.

    Летящите хора, макар да са кът,
    превръщат в съдба дори и мига.

    Летящите хора не знаят мълчане,
    но често мълчат, та летежът да стане.

    Летящите хора ги срещаш и ти,
    но техният полет е в други среди.

    Летящите хора летят и в дъжда,
    размахът е воля, успехът - мечта.

    Летящите хора са пъстри звезди.
    Търси се сред тях, но добре се търси.

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Симеон Манев харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Вто Сеп 12, 2023 9:55 pm


    и нещо от любимата Мария Донева.




    Рим


     
    Тази зима е Рим.
    Тази пролет е варварин.
    С теб стоим и мълчим,
    и не смеем да вярваме.


    Вън провикват се славеи
    и дъждът се излива.
    Аз не знам и наяве ли
    ти се виждам красива.
    Пролетта се е втурнала
    и така ни се иска
    да сме млади и влюбени,
    да сме тихи и близки.
    Безпосочен и пламенен,
    разпознавам копнежа.
    Капка дъжд върху рамото
    може да ме разнежи.
    Полъх лек по лицето ти
    може да те събуди.
    И желание – ето те!
    А стоим и се чудим.
    Като във математика
    за деца побелели
    се събираме някак си
    в идващите недели.
    Умножаваме някак си
    идващите години.
    Ако още изчакаме,
    този миг ще отмине.

    И докато стоим,
    и защото не вярваме,
    с теб сами сме си Рим
    и сами сме си варвари.

    Яна Вълканова and Симеон Манев харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Вто Сеп 12, 2023 10:19 pm


    И от мен от нея! 

    Така е просто, просто е така... 

    Така е просто, просто е така, 
    между неясното и очевидното
    един човек те хваща за ръка
    и заедно нанякъде отивате.
    Пристигате ли? Светло ли е там?
    Или пък се загубвате? А после,
    без видима причина, пак си сам,
    и просто е така. Така е просто.

    Мария Донева

    Вихрен Вокил харесва този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 111
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Поезия Untitl42
    Бобчета : Поезия MangoПоезия TomatoПоезия AppleПоезия EmeraldПоезия CinnamonПоезия SapphireПоезия BlueberryПоезия SausageПоезия RubyПоезия PearПоезия CabbageПоезия PizzaПоезия BaconПоезия ChiliПоезия ChocolateПоезия TuttifruttiПоезия Diamond

    Re: Поезия

    Писане by Вихрен Вокил Чет Сеп 14, 2023 8:25 pm


    И Пламен Сивов.


    •••



    Вражда и обич се познават
    по силата на тишината.
    С мълчание наказваме врага си
    и награждаваме приятел.



    И носим тиха нежност и презрения,
    притихнали от ярост… Или пък наслада?
    Но щом залитнем, зрялата ни съвест
    браздата между двете заличава.







    Посрещане



    Една октава тишина.
    Един априлски мек следобед.
    Дочувам първите пчели
    за лятото да си говорят –



    в часа, когато се рои
    и диша тежко светлината
    и още зимата боли
    по връхчетата на тревата.



    Пролае куче. Падне цвят
    от неспокойните дръвчета,
    а старото гнездо във тях
    събира слънчеви монети,



    с които да си купи пак
    перца и пух от нови птици,
    и песни, и притулен страх
    в нощта от котките-стръвници,



    и нов живот да затупти
    във сламените му обятия…
    Сърце е старото гнездо –
    то днес усеща свойто ято.



    Една октава тишина.
    Нататък – пролет и безмълвие.
    А ятото като човек
    през облаците се препъва.
    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 31
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия PearПоезия MangoПоезия SausageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия CabbageПоезия Chocolate 

    Re: Поезия

    Писане by Яна Вълканова Чет Сеп 14, 2023 8:32 pm


    И Калин Донков!



    Зимна къща

    Ако в чая въздъхнат горчиви треви
    и потръпне червената риза на клена –
    иде време за горест, иде мрак несъмнено.
    А сърцето на лятото още кърви.

    По кръга на студените мокри скали
    гъвкав размисъл слиза. Жадуван. Дочакан.
    И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон.
    А сърцето на лятото още боли.

    С изяснени във мъчна усмивка черти
    всеки стъкмя огнище и потърсва кибрита.
    Синьо светва скала. Скрежът влиза в горите.
    А сърцето на лятото още тупти.

    На мъглите през мрачното млечно море
    завърни се отнякъде. Излъжи ме навеки…
    Една ябълка матова донеси отдалеко.
    И сърцето на лятото няма да спре.


    Материя

    На чувствата в отчаяния лов,
    догдето ги преследва и тълкува,
    душата се лекува от любов.
    Макар че от любов не се лекува.
    И винаги изправена на съд,
    наивно брани слабото си право.
    Очаква от любов да ù простят.
    Макар че от любов не се прощава.
    В света, от реализъм опростен,
    единствено контрастите избира.
    И от любов умира всеки ден.
    Макар че от любов не се умира.


    Блус

    Съмнения, възторзи, страх ­
    съдбата просто се развлича.
    А теб след век те разпознах.
    И само век ще те обичам!

    Оттатък залеза, отвъд
    нощта тъмнеят бариери.
    Не иде прошка, нито съд...
    Любима, събуди ме вчера!

    В дълбочините земетръс
    предвкусва свойта премиера.
    Животът е опасно къс...
    Побързай, целуни ме вчера!

    Пропуква се безкрайността.
    С греха ни ангел ще вечеря.
    Подай стиха ми на свещта...
    Не чакай: забрави ме вчера...


    Неизбежен човек

    Премръзнал град. Редовни влакове
    Квартали с горестни бои.
    Човекът нищо не очаква.
    А нещо все пак предстои.

    А нещо вече се чертае
    и предусетил, пребледнял,
    той блъсва виното и чая
    и грабва дългия си шал.

    Той страда в мокрите градини
    под еднорогата луна.
    Любов - достатъчна причина.
    Любов - достатъчна вина.

    Каквато мъка да изпита,
    какъвто смут да претърпи -
    не му изтривайте очите,
    не го отвеждайте да спи.

    Той скита тих, но неизбежен.
    Той ще осъди. Ще прости.
    Разтворен в съмването. В скрежа.
    Разтворен в себе си почти.

    В луминесцентните пустини
    ще носи слаби семена.
    Живот - достатъчна причина.
    Живот - достатъчна вина.

    Той за дъжда ще се разкае
    и някой сняг ще ускори.
    Далеч от виното. От чая.
    Далеч от огъня дори.

    Пълзял. Съвземал се. Излитал.
    Мъжествен. Смъртен. Наскърбен.
    Един почти спокоен жител
    на своя бесен континент.

    А утре може да загине.
    И без дуел. И без война.
    Човек - достатъчна причина.
    Човек - достатъчна вина.

    Вихрен Вокил харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Поезия Coin10 26
    Опит : Поезия 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 35 т.
    Ниво : Поезия Untitl40
    Бобчета : Поезия HoneyПоезия ChiliПоезия CabbageПоезия SapphireПоезия EmeraldПоезия SausageПоезия MangoПоезия Mint

    Re: Поезия

    Писане by Симеон Манев Чет Апр 11, 2024 8:10 pm


    Възраждам любимата ми тема във форума с малко Господинов доволен


    Местата, където не сме

    Понякога тихи и пусти -
    ъгъл в сянка,
    муха на прозореца, 
    лъч върху пода, 
    прах във въздуха, 
    забравено радио, 
    прати маси, 
    малко по Хопър, 
    часовник на гара, 
    следобед през август, 
    трева между релсите.


    Там е винаги празно,
    Там никой не е 
    (така ни се ще)
    на местата, 
    където ни няма,
    където не сме.

    Понякога пълни и шумни места. 
    Там се срещат, прегръщат, це-
    луват, разминават се, тичат,
    хващат трамваи,
    вечер до късно приказват
    на някой площад, пият бира,
    високо се смеят, прибират се,
    правят секс, дишат в тъмното,
    размотават се сутрин в неделите,
    пият кафета, разхождат
    кучета, бутат колички,
    търкалят
    ce no тpeвaтa (кaто в рекламите).

    Гъмжи от живот,
    чак обидно е някак 
    как гъмжи от живот
    там, където ни няма,
    там, където не сме.

    Пейо Желев харесва този пост.


      В момента е: Пон Дек 09, 2024 2:23 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!