Индекс
50
0 т.
- Извините, може ли да мина? - попита малкото русо момиченце на отчетлив френски, толкова отчетлив, че никой не би я сбъркал за родена в държавата на жабарите.
- Оле, чувате ли колко твърдо натъртва на р-то.... - малко по-голямото момиче, което стоеше отпред на групата започна.
- Мисля, че трябва да се върнеш обратно в държавата си, смотанячке. - изломоти едното момче, докато друго момиче хвана русата коса на момичето и я издърпа нагоре.
- Хаха, какво е това? Кой дори носи плитки? Ау....
Лъч светлина беше изтрелян някъде иззад Галя и момичето, която я беше дърпала за косата пада в краката на приятелите си, вкоченена. Отстъпване, изкарване на пръчки, а зад Галя застава фигура.
- Уфффф, Керемидов. - изсъка с език едното момче.
- Радвай се, че баща ти държи банка. - изсъска едното франсе, а втори лъч изкочи и удари стената до него.
- Внимавай, Левон, никой не харесва пикливи страхливци. - отвърна гласа зад Галя.
- Да се махаме, момчета. - комитета по посрещането на Галя се врътна в перфектен синхрон.
- Няма за какво да се притесняваш от тях. Споделят една мозъчна клетка. - каза познатия вече мъжки глас, но вече премина на български. Галя се обърна, момчето беше по-високо от нея, много по-високо, с чисти сини очи и къса черна коса, пръчката вече беше прибрана, а познатата синя униформа беше заменена от бяла риза, обгръщаща тялото на по-възрастния ученик. Сините му очи я огледаха преценяващо.
- Галя Колева. - започна първокурсничката.
- Стоил. - отвърна момчето обратно. - Ако някой те закача идваш право при мен, ясен ли съм?
- Оле, чувате ли колко твърдо натъртва на р-то.... - малко по-голямото момиче, което стоеше отпред на групата започна.
- Мисля, че трябва да се върнеш обратно в държавата си, смотанячке. - изломоти едното момче, докато друго момиче хвана русата коса на момичето и я издърпа нагоре.
- Хаха, какво е това? Кой дори носи плитки? Ау....
Лъч светлина беше изтрелян някъде иззад Галя и момичето, която я беше дърпала за косата пада в краката на приятелите си, вкоченена. Отстъпване, изкарване на пръчки, а зад Галя застава фигура.
- Уфффф, Керемидов. - изсъка с език едното момче.
- Радвай се, че баща ти държи банка. - изсъска едното франсе, а втори лъч изкочи и удари стената до него.
- Внимавай, Левон, никой не харесва пикливи страхливци. - отвърна гласа зад Галя.
- Да се махаме, момчета. - комитета по посрещането на Галя се врътна в перфектен синхрон.
- Няма за какво да се притесняваш от тях. Споделят една мозъчна клетка. - каза познатия вече мъжки глас, но вече премина на български. Галя се обърна, момчето беше по-високо от нея, много по-високо, с чисти сини очи и къса черна коса, пръчката вече беше прибрана, а познатата синя униформа беше заменена от бяла риза, обгръщаща тялото на по-възрастния ученик. Сините му очи я огледаха преценяващо.
- Галя Колева. - започна първокурсничката.
- Стоил. - отвърна момчето обратно. - Ако някой те закача идваш право при мен, ясен ли съм?
