РП Левитиращи страници

- Хайде де, дядо, побързай! - писукаше щастливо Тамара, докато влачеше Атанас за ръката към магьосническата книжарница.

Двамата бяха решили да посетят Торбаланово през ваканцията - хем с цел Тамара да се запознае още по-подробно с магьосническия свят, хем за да наваксат по-рано с покупките за следващата учебна година. А книжарницата беше впечатлила момичето още през изминалата година - навсякъде се рееха книги и отделни страници, а жуженето на хартия изпълваше помещението от пода до тавана. А, да, и характерната миризма. Някак си... миришеше на знания.

- Добре де, добре, ето ни! - засмя се дядо й, когато бутна входната врата на магазинчето. Над нея се намираха снопче вятърни камбанки, които се разклатиха от отварянето и изпълниха с песента си книжарницата - Здравей, Тея! Как сме днес? - Атанас поздрави с усмивка възрастната съдържателка и се отправи да се здрависат.

- Добре, добре. Ранен пазар, а? Няма ли още... месец ваканция?

- Има, но нали знаеш - деца, винаги са нетърпеливи... - момичето не чу остатъка от разговора, понеже се беше затичало по стълбите към втория етаж. Атанас й беше разказал миналото лято при първото им посещение тук, че със собственичката са стари познайници. По наблюденията на Тамара това значеше, че  може да прекарат повече от час в разговори и й даваше достатъчно време да разглежда на спокойствие книги.

Така, по списъка - Вълшебство, Трансфигурация, Грижа за магическите създания... Изведнъж очите й се спряха на книга с дебели лъскави корици. "Самодиви и други създания от гори и планини - справочник". Тя остави вече взетите книги на пода до себе си и внимателно измъкна книгата. Разлисти я - беше пълна с красиви цветни илюстрации към всяка глава, разказваща за различни същества от българския фолклор.  Дали дядо й би се съгласил да я купят, ако обещаеше ама много да слуша (това никой не го вярваше) и да има само отлични оценки през предстоящата година (също малко вероятно)? А и скоро имаше рожден ден...

Обръщайки се с книгата в ръце, изведнъж забеляза група деца от "Мунгав". Явно не само тя беше решила да посети магьосническото селище по-рано от необходимото. Остави красивата книжка върху купчините учебници (и си напомни да не забрави да се върне за тях после) и се приближи.

- Здравейте! - изчурулика за поздрав.



-------------------------------------------------------------------
PS: Искам да закупя "Омагьосана книга за омагьосани", моля. Админ: отчетено.

Владимир разглеждаше с интерес рафтовете, имаше какви ли не чудати книги с магии и заклинания,енциклопедии за магьосници и справочници за билки и плесени.Беше дошъл за покупки с дядо си Слав, който строго наставляваше внука си, за полезните четива с които трябваше да се сдобие.
-Дядо хайде после да отидем в "Захарната къща", там наред с всички други хубави неща продават и разкошен ментов сладолед със шоколадова коричка.
Предлагаше ентусиазирано момчето, но старият магьосник свъси вежди.
-Всеки уважаващ себе си млад магьосник, трябва освен позанията си  да има и представителен вид  Владимире, ако искаш да станеш добър съзтезател по куидич е необходимо да се погрижеш за добрата си форма, а ти както забелязвам си далече от нея.
-Но дядо, харесвам се какъвто съм, пък и някой друг килограм вповече не ми пречи да стана дъбър търсач, тъкмо ще съм по-стабилен при буря намигна му момчето.Старецът мърморейки поклати глава.
-Ама че опърничево хлапе, сякаш не ми бе достатъчен позора с безмощния ми син, а сега и това вироглаво момче.
Лъскава книга със заглавие "Всичко за куидича" привлече погледа му.Беше приятно изненадан да намери такава книга.Тъкмо посегна да я вземе и чу весел поздрав, обърна се и видя момиче от Мунгав да се приближава, усмихна и се ведро и отговори на поздрава.
-Здравей и на теб, маи съм те виждал в часовете през изминалата година.Не си ли подранила малко с пазаруването, намигна и закачливо.
Взе книгата за куидич и решен да продължи разговора с момичето и се представи.
-Казввам се Владимир и се интересувам от куидич, даже мисля да се кандидатирам за търсач в отбора ни, следващата година.Ще се радвам да се запознаем.
Подаде ръка усмихнат, а останалите които бяха с него също и кимаха за поздрав.
-Какво ще правиш през ваканцията, попита я Влади.

@Владимир Петров


- Ранно пиле - рано пее! С дядо ми решихме да пазаруваме преди всички да се изсипят в Торбаланово. Както и ти, забелязвам. Аз съм Тамара, между другото, от дом "Лъч".

Беше виждала момчето в часовете, май беше от "Северен вятър", но така и не се бяха запознавали. Което не беше чак толкова странно, Тамара като цяло не познаваше голяма част от съучениците си от други домове. Да сме точни, и тези от своя дом едва беше започнала да опознава, особено по-горните курсове.

Чакай, откъде се взе това рязко споделяне за куидича? Тамара примига неразбиращо, но тогава забеляза книгата в ръцете на момчето - ясно откъде му е хрумнало. Е, тя също не се сещаше за по-добра тема веднага след като са се запознали, така че сигурно тази не беше лоша. А и тя също харесваше този спорт.

- "Всичко за куидича", а? Четох я преди около година, добра е - ухили се момичето и стисна подадената за поздрав ръка. - Търсач казваш? Вашият да не завършва? Аз също съм част от отбора на нашия дом, гончия.

Отново неловко мълчание. Тамара завъртя кичур коса около пръста си и започна да изследва кецовете си с интерес, чудейки се как да завърже разговор без да е странно. Явно момчето мислеше същото, понеже и то не продумваше.

- Какво ще правиш през ваканцията? - Владимир наруши тишината първи.

- Тя... половината вече мина. Беше много забавно всъщност. Иначе тази година май ще времето ще е подходящо за плаж по-дълго, а и дядо ми гостува още седмица, та сигурно ще ходим на походи из Странджа. Ходил ли си? Много е яко! Понякога виждаме гущерчета или някоя сърна. А и има страхотна гледка към морето. И няма туристи! - тя млъкна рязко, когато се усети, че отново изстрелва по хиляда думи в минута. Понякога й беше трудно да спре. - Ами ти? - попита вече с по-нормално темпо и тон. - Все пак има още месец до учебната година. Макар да предполагам, че вече се упражняваш в куидича, щом ще кандидатстваш в отбора.




-------------------------------------------------------------------
Ще се радвам на +1 интелигентност (Админ: отчетено)

-Скоро планирам да си взема Нимбус 2001, и започвам с тренировките.
Усмихна и се Влади.
-Родителите ми имат ресторант в Бургас, може да ни погостувате, ако желаеш.Мога да ти покажа вълнуващи подводни печери в залива, тъй като едно от хобитата ми е гмуркането.Карам и сърф,но маи ще се отказвам.
-С тази фигура момче, едва ли имаш будеще в сърфинга.
Намеси се в разговора дядо му.
-Стига де дядо, харесвам се така, пък изглежда в това ми е чара.
Приглади коса момчето, и се усмихна закачливо.Събеседничката му се засмя в отговор, и отметна кичур рижа коса от лицето си.
-Да Тамара, бих могъл да стана наи-популярния ученик в Мунгав, следващата година, а и занапред.
Дядо му изсумтя и клатейки недоверчиво глава, поднови наставленията към внука си.
-Не ти е още време за популярност момче, учи усилено за да заемеш мястото което ти се полага по право, като достойно продължение на рода ни.
-Имам свой планове за живота си дядо.Нека сам избера пътя си, след като порастна и завърша Мунгав.Прав съм нали?
Намигна той на Тамара, поглеждайки я развеселен.
Владимир почти бе спестил за една съвсем нова Нимбус 2001, и съвсем скоро щеше да изпита качествата и.Често нощем сънуваше как се носи след малкия стрелкащ се снич, върху метлата си ускорява на макс, протяга ръце и сграбчва лъскавото топче от ада, а публиката възторжено го аплодира.Скоро много скоро, сънищата му щяха да се превърнат в реалност, и това го правеше щастлив.Влади беше уверен, че го очаква бляскава спортна кариера.Вдигна очи към Тамара, очаквайки тя да продължи разговора...
 
Админ: отчетено.

@Владимир Петров


 
 

Владимир искаше да защити момче, на което бяха взели книгата.Някакъв наперен непознат беше влязъл в книжарницата и тормозеше посетителите.Дядо му сложи ръка на рамото на внука си, но Владимир беше смел и не се плашеше лесно.Той се опита да заговори непознатия, който изглежда не си владееше нервите.Влади се приближи до новопоявилото се момче, и го укори за невъздържаното му поведение.Опита се да му обясни, че се намира в Торбаланово и това е територия на магьосници и трябва да прояви нужното уважение.Новото момче беше с пиърсинг на устната и татус на лицето,Влади никога до сега не бе виждаш такива хора.Поведението на непознатия беше недопустимо и обидно.Той го задърпа  навън, като сипеше обиди и закани по негов адрес.Владимир обаче не беше страхливец, макар и нисък за възраста си и доста закръглен, той не се уплаши от невъзпитаното и арогантно момче, което му крещеше и го наричаше прасчо.
-Вижте аз може да съм леко пухкав, но нямам комплекси относно фигурата си.И не ме е страх от теб, ни най-малко.
Гледаше го право в очите, и непознатото момче се нахвърли с обиди и ругатни към него.
-Извинете нямам честа да ви познавам, но не бива да се държите така на обществено място, а и куидич е най-вълнуващият спорт в нашия свят.Да доста съм пълен признавам, обичам да си похапвам но не ми пречи даже смея да твърдя, че в това ми е чара.
Усмихваше се Влади на непознатото момче.
-Впрочем нека се запознаем както е редно, казвам се Владимир,а вие?
Усмихна му се той и подаде ръка за поздрав.Момчето явно не очакваше подобна реакция от негова страна и го зяпна изненадано.
-Освен това трябва да отбележа, че ние по-пълничките все пак имаме самочувствие и не бива да ни подценяват.
Намигна на момчето усмихвайки се...

 
 
Админ: отчетена 1 т. интелигентност.

-Държите се непристойно и невъзпитано младежо.
Дядото на Владимир направи няколко крачки напред, гледайки строго към непознатото грубо момче което си беше позволило да изблъска и събори внука му на земята.
-Малкият Влади нищо не ви е сторил, та да се държите така младежо.Намирате се в книжарница, ако не сте забелязали до сега, а тук и където и да е друдаде подобно на вашето поведение е непристойно.
Влади се опита да се изправи тромаво, но му беше малко трудно да стане.Дядо му му помогна, и момчето изтупа мантията си оглеждайки я за прашинки.Непознатият явно беше гладен, и за това така изнервен Влади предполагаше, че ако се съгласи все пак да го поканят с тях в Захарната къща където имше всякакви вкусотии и сладкиши, агресивното момче може би щеше да се поуспокои.
-Вижте не бива да се държите така с останалите, предлагавм ви да се запознем и да отиден да хапнем някъде.
Усмихна се той на непознатия, който все така го гледаше свирепо и се задъхваше от ярост.
-Добре е да се контролирате младежо.
Обади се дядото на Владимир, а внукът му само кимна и отново подаде ръка за запонанство към момчето което го беше съборило.
-Не желаете ли да се опознаем, и да отидем да обядваме?
Попита той грубото момче, което му хвърляше злобни погледи и се подхилваше.
-Каня ви на обяд в Захарната къща.Усмихна му се отново Владимир.

След катогруботомомче си тръгна, Влади се огледа за момичето с рижата коса, но явно се бе оттеглила изплашена от разигралата се случка.Дядо му и Тея разговаряха обсъждайки възмутено наглата постъпка на непознатия разбойник.Останалите хора в книжарницата постепенно се успокояваха от шокиращата сцена случила се преди малко, момчето взе книгата за Куидич която си бе избрало както и още няколко които щяха да му трябват за втори курс, предимно по билкология, история на магията  и вълшебства.Наближаваше обяд и стомахът на Влади започваше да стърже, момчето със задоволство си представяше предстоящото вкусно хапване.Огледа се припряно,но дядо му ощепродължаваше разговора с таласъмката и още двама магьосници.Светските и политически теми още не вълнуваха малкия Влади, той нетърпеливо поглеждаше навън към малкото ресторантче от другата страна на улицата.Тея се приближи към него, и го погали.
-Ти посъпи достойно миличък, много смело момче си, надявам се да страниш от такива грубияни в училище.Благородството ти е трогателно, но не всеки го заслужава.
-О не се притеснявайте за мен.
Влади поруменя целия.
-Като започнем училище, сигурно вече ще ме е забравил.
Той повдигна глава, и забеляза как всички в магазина го гледаха одобрително и му се усмихваха топло.Влади поприбра колкото можеше коремчето, и приглади с ръка косата си нарцисът в него се пробуждаше.Той гледаше през витрината навън, и видя две по-големи момчета да се приближават към книжарницата.Те имаха хубави дрехи, и крачеха един до друг всяко тяхно движение беше в синхрон.Влязоха уверено в магазина, и Влади ги чу да разговарят помежду си на странен език...

@Вадим Силек,@Рамо  Силек

Рамо пристъпи напред пред врата, която сама се отвори щом я приближи. Поредната приятна изненада в замъка. Направи още няколкокрачки напред и пред него се разкри познатата гледка на множество рафтове с книги, тук там прелитаща някоя, осветена с мека светлина предразполагаща присъстващите, да се отпуснат и да не бързат, всичко бе осеяно с невероятния аромат на нова разгърната книга и ако трябваше да си признае, макар и да не бе толкова запален по книгите като брат си, това определно много му допадаше и имаше усещането че може да остане тук с часове, за нещастие обаче това нямаше как да се случи, все още се водеше на "опознавателна" обиколка и задържането твърде дълго на едно място не бе сред нещата, които трябваше да прави. Рамо спря в средата на книжарницата, направи още един сканиращ поглед вперил очи в щъкащите около него хора. Вниманието му бе привлечено от едно едро момче, с коса вързана , на опашки. "Странно" помисли си рамо гледайки своята ръка и неговата, на пръв поглед цвета беше почти същия, но някак излъчването му не бе като на циганин. В крайна сметка Рамо бе общителен и харизматичен, нямаше как да знае дали в Хогуортс няма, расизъм и затова му се получаваше толкова добре или факта че бе чистокръвен магиосник го поставяше от другата страна на расизма в магическия свят. Всичко това вече беше без значение тъй като момчето бе преполовило пътя до непознатия и изравнявайки се с него, каза на висок тон.

-Мараба, аз съм Рамо- По огледа дрехите му и видя че макар и мотаейки се тук, той е от дома на брат му- Виждам, че с брата сте от един дом, и се чудех дали че може да ми помогнеш с нещо.- Идеята на младежа първоначално беше само да се представи и да завърже някакъв контакт, но в крайна сметка се надяваше че искайки услуга ще разбере дали както той се изразява "и тоз е от наще" но вкрайна сметка циганин или не имаше усещането че двамата ще си допаднат пък кой знае, може и да обменят някакъв магически опит или информация, рамо силно се интересуваше от социалното разпределение в училището.

Реакцията, която получи определео изненада младия магиосник, едно не лошо топло чувство го обзе, момчето реагира приветливои без предрасъдаци "ега си му какво става тука ве" Помисли си с леко съмнение Рамо, в крайна сметка никога не пречи да си прекалено мнителен. В същото време леко се смути, когато Владимир направи коментар за цвета на кожата си, колкото и да не му се вярваше на малкия , явно върху лицето му е било изписано прекалено ясно какво точно си мисли, или това или просто Влади можеше да чете мисли, което изненадващо не беше плашешта мисъл, истината е че аурата му не бе заплашителна и приличаше на човек на когото може да се има доверие.
-Страхотно, ще карам направо-В крайна сметка идеята на рамо беше да получи възможно най много имформация.- Радвам се че в Мунгав има интересни и добри хора, ние с братята ми скоро се преместихме и ще сме по средата на учебните години. Самата истина е че не съм много добър в ориентирането и ще се раздвам да имам някой познат, който да е наясно с това кое къде е. Пък и в предишното училище се оказа че е много важно , кой кой е и как трябвало да се държиш с тях. Пълни глупости-Отсече остро рамо преди да продължи.- Но в крайна сметка имаш ли идея дали има същите кръгове и тук, от кого трябва да се пазя, с кого да внимавам, кой учител е по добре. - Колкото и да се стараеше младежа да неглижира въпросите му той добре знаеше че всеки отговор е изключително важен, особено ако иска безопасно да си разпъне циганиите и всичко да е наред
-И разбира се - продължи с по ведро лице- ако имаш нужда от нещо, без значение какво е, шанса да го открием е голям, така че може спокойно да ни потърсиш.


@Владимир Петров

п.п. сори за рандъм поста, пиша го от работа и ми е малко смътно
10 галеона (Админ: отчетено)

Влади узна, че Силек отскоро са се преместили тук, и с удоволствие разказа на Рамо за изцяло магьосническото
селище Торбаланово и разположението на забележителностите и магазинчетата в него.Относно Мунгав Влади сподели каквото бе видял там, както и за трите дома в замъка спомена и за грифоните които посрещаха новопостъпилите ученици, и впоследствие ставаха тяхна собственост.
-Маи ще имаме нов преподавател по история на магията, някоя Професор Фрич за която се говори се, че имала проблеми с алкохола и нервите и притежавала комодски варан на име Киплинг.Директорка ни Багрянова е известна с пристрастеността си към козметика и модерни дрехи.Разказваше той на новия си приятел.
-Имаме учител вампир, Професор Пейо Желев ни преподава по трансфигурация, а по пророкуване имаме преподавателка от Испания, казва се Алтамира Фелес.Учителката ни по отвари е много стриктна и не търпи закъснения на ученици.Най ми харесва Белев, преподавателя ни по летене, страхотен добряк е.
Продължаваше да говори момчето и с готовност разясняваше училищния живот на Рамо.За съучениците си разказа каквото бе разбрал до ваканцията, както и за инцидента с Борис Захариев по време на куидичен мач.
-Това се сещам за сега, ако ти трябва още  нещо ще се опитам да разбера.Лично за себе си маи няма какво да ми липсва, освен може би една хубава Нимбус 2001 за която почти съм спестил галеони и нямам търпение да успея да си я взема.Ще ми е от полза за куидича, тъй като имам желание да се включа в домовия ни отбор като търсач, отговори му усмихнат Влади.
Стомахът му отново изкъркори, Влади се огледа за дядо си.Беше почти обяд, и момчето започваше да става неспокойно, беше време за хапване и той реши да предложи на Рамо да отиде с тях и да похапнат.
 
@Силек

Очите на младия Рамо ставаха все по големи ипо големи, влади се оказа златна мина, на пръв поглед обикновенното момче беше като енциклопедия за заобикалящия ги свят, само за няколко минути, момчето получи толкова много факти и име , че не бе сигурен колко от тях е успял да запомни, но въпреки това слушаше в захлас, и от време на време пускаше по някоя реплика по време на разказа.
-Огромен гущер , това звучи интересно-Нормално бе това да грабне интереса му в началото, той самия се увличаше доста по дракони и подобните им, пък не беше кой знае колко начетен, за да предположи че гущерите са съвсем друг вид. Истината е че в семейството му имаше змеевъди и книги на които ясно се казваше че драконите имат люспи, което ги прави по близки родственици до змиите, ноо кой да ги чете, може би Вадим. Това което за момент го притесни, че в училището му ще има вампир. Да не сме 15 ти век и те не се спускат да отвличат девици "и по добре, че ще устанат гладни" помисли си той и се захили млако, но от друга страна едва ли и блестяха като кристални кълба на слънце, със сигурност, това бе един от учителите, към които нямаше намерение да проявява дори и капка неуважение. Занелязвайки леката неухота и напрежение у събеседника си, бе започнал леко да се тревожи дали не е направил нещо, но в последствие разбра, че приятеля му просто е гладен, беше много мило да го поканят да се присъеидини към тях. При нормални обстоятелства щеше да откаже, но имаше още няколко теми , които го вълнуваха. Преценявайки добре ситуацията премина от небрежния си "невъзпитам и отпуснат вид" към по етикирания такъв, за да остави добро впечатление.
-С удоволствие, ще се присъеидиня- Усмихна се Рамо, сменяйки погледа си от единя към другия- Куидич мач, казваш. Звучи интересно, как някой би могъл да стане част от отбора и какво визираш казвайки инцидент.

@Владимир Петров

Книжарниците и библиотеките бяха на високо място сред любимите места на Люба. Ако не можеше да рови в гората се заравяше в книги, а пък атмосферата в "Левитиращите страници" беше толкова лека и приятна че й напомняше на планинска поляна в топъл летен ден.

- Здравейте, госпожо Мануилова. Как сте днес?


В магазина нямаше никой освен възрастната таласъмка и се чуваше само пърхането на летящите страници. Тях Люба не възприемаше като птици и не й разваляха атмосферата, но не можеше да се спре да не подскочи леко при някое по-силно препърхване.
Започна да разглежда ред по ред книгите по рафтовете и сякаш се загуби. Тук-таме хващаше някой том да го разлисти, но винаги ги прибираше нежно и внимателно по местата.
Да можеше да ги вземе всичките, би.
След дългото лутане Люба се обърна към Мануилова

- Може ли да закупя: ''Страховити обитатели на подводните глъбини'' и "Хиляда магически билки и плесени"? (@админ) Благодаря! - малко учтивост според социалните норми рядко беше в повече,освен ако човека срещу теб не е пълен пън, което магазинерката не беше - винаги беше мила към Люба и клиентите си. Момичето й беше събрало микс билки за чай миналата година, просто ей така, за да направи нещо хубаво за нея, и жестът й беше посрещнат много радушно.

Поговориха си още за книги и на път за излизане Люба пак се загледа по стелажите, е не е като да бързаше за някъде, леля й я беше оставила на себеоправия така или иначе.

(отворена покана ако някой иска да се засечем покрай пазара)
Админ: отчетено.

@Люба Бюлбулева

Наближаваше началото на втората му учебна година тук, и Радослав бързаше да си набави необходимите учебници естествено в раят на книгите "Левитиращи страници".Влезе в книжарницата поздравявайки ведро Тея, и завърза непринуден разговор с таласъмката.Разказа и как е прекарал лятната ваканция, и си размениха няколко приятелски шеги.Тя го поведе между отрупаните с книги стелажи и му предлагаше всякакви нови и интересни книги, той с ентусиазъм ги разглеждаше и кимаше в съгласие.Продавачката му даде съвет да не избира прибързано, а сам да реши какво ще му е по-необходимо за училище и се отдалечи поздравявайки група вещици които бяха влезли в книжарницата.Момчето продължаваше огледа си когато някакво дете се блъсна в него и притеснено се заизвинява.Огледа момичето, тя бе дребничка със засмяно лице и леко отнесен поглед.
-Няма проблем.
Усмихна и се той, и я попита в кой курс е.Тя му каза, че ще е четвърти на което Радослав леко повдигна вежди.Заблуден от ниския и ръст, я бе помислил за първокурсничка.Запознаха се и продължиха обиколката за покупки заедно.Тя му сподели, че се увлича по билкология и градинарство както и, че маговете в родословието са малко, но все пак ги има.Изкачиха се и на втория етаж, за да разгледат оше книги за магии и заклинания предвидени в учебната им програма.Там те срещнаха още деца от Мунгав, и се заприказваха с тях.Шумната компания заслиза отново към първия етаж, но дребното момиче като че ли носеше твърде много книги и не виждаше добре пред себе си.Ради и предложи да и помогне с носенето, преди да се е спънала и паднала по витите стълби, на което тя се съгласи изчервявайки се.



"Свръхсилни отвари''
Цена: 13 галеона, бонус: 1 т. ловкост

"Хиляда магически билки и плесени"
Цена: 14 галеона, бонус: 1 т. интелигентност



'От яйцето до пъкъла''
Цена: 15 галеона, бонус: 1 т. сила

 
Админ: отчетено.

@Радослав Мирчев

Пак се блъсна в нещо...някой всъщност като погледна нагоре. Измънка си обичайното извинение, но не виждаше от къде да мине покрай момчето че да си продължи по пътя, освен да го изблъска.
-Извинявай - каза отново малко по натъртено, с идеята че аджеба може да мръдне и да й направи път.
-Няма проблем. - и си остана там я гледа ухилен до уши. Изглежда взе двойното извинение за притеснителност и почна да й се представя, изглеждаше изненадан че всъщност тя е по голяма от него, но макар да я водеше с 15 сантиметра имаше още вида на първи/втори курс.

Пробва се да се направи че разглежда книжарницата с надеждата, че като се раздвижат, пътя й навън ще се отвори. Радослав, както поне се беше представил продължи да ходи с нея и да бърбори и да я разпитва. Беше поредния ученик който незнайно що много се интересуваше и от семейството й.
Какво ги прихваща тия магьосници?
Аз не си знам две трети от родата, те кой магьосник кой не. Освен леля си не познаваше който и да е от рода да е магьосник и дори там беше учудващо че родителите й не бяха я пуснали за издирване щото я "отвлякла". Най-верятно ги беше омагьосала за да не ги вкарва в този свят, но нямаше да ги разправя тези на някой който току що е срещнала я.

За малко успя да го загуби в група съученици и тамън щеше да се изниже с наръч книги, да ги върне на местата им и да си ходи, когато малкия пак изникна при нея и й взе книгите да й помогнел.
-Да бе да! - изчерви се но от гняв вече -Начи нито съм чепата, нито некадърна. Хубаво питаш дали да помогнеш ама може да чуеш какво се казва. ане да правиш каквото си решил че е редно или спрямо твоите очаквания! Благодаря но се справям много добре. 

Врътна се да си ходи, като му остави книгите като толкова му се помага. Те си бяха от този етаж и без това

@Радослав тъй като много описа и контролира моя герой, завъртях нещата все едно не си я разбрал. Тя е нито притеснителна, нито срамежлива XD


@ admin ако правилно съм разбрала на втория пост си пиша желанието? (галеони) Отчетено!

Продължение от Плажа

 - Благодаря. - Верена се пресегна и си взе шепа гризини, след което си отхапа. От две наведнъж.
 Вкусни бяха
 - Мислех да се отбия до книжарницата, да разгледам евентуално  да си купя някоя книга - отвърна тя на въпроса покана на Илияна, както се казваше новата й позната. - Ако искаш
 Художничката се съгласи и двете тръгнаха натам
 - Била съм в Странджа и в Стара Планина по няколко пъти - каза тя, малко по-късно в отговор на това дали е ходила по балкана. Междувремено изяда трета и почна четвърта гризина и отпи още една глътка топпло мляко с какао и конфитюр от малини.
 Въпреки, че основният дом на семейство Ерми се намираше в Бургас имаха и жилища на още няколко места  из България, сред които и къща в село Черни Осъм, както и бунгало в Странджа. Обаче бившата възпитаничка на Северен Вятър спомена само за това в старопланинското село. Където между впрочем бе ходила за последен път преди около 4 или пет години по време на лятната ваканция. Дали пък да не отскочеше до там? За не повече от два три дена 
 Захапа нови две гризини.
  След няколко минути, през които вървяха с нормална крачка двете млади жени стигнаха до книжарницата. Верена отвори вратата и я задържа, за да може блондинката да мине. После на свой ред влезе, затваряйки след себе си. Вътре поздрави собственичката и се насочи към рафтовете с книги. Взе една и я разлисти, обаче ѝ се стори безинтересна. Затовая я остави  и посегна за друга 
 - Освен с рисуване занимаваш ли се с нещо друго? - обърна се с любопиттсво брюнетката към Илияна