Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Шум и магия

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Шум и магия Coin10 327
    Ниво : Шум и магия Untitl40
    Статистики :
    Шум и магия Streng10 Сила: 12
    Шум и магия Shield10 Издръжливост: 16
    Шум и магия Brain10 Интелигентност: 14
    Шум и магия Runnin10 Ловкост: 14
    Шум и магия Magic-10 Магия: 18
    Шум и магия Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Шум и магия MangoШум и магия AppleШум и магия CabbageШум и магия SapphireШум и магия PearШум и магия WatermelonШум и магия EmeraldШум и магия BananaШум и магия RubyШум и магия TuttifruttiШум и магия DiamondШум и магия PizzaШум и магия SausageШум и магия Birthday1

    Шум и магия

    Писане by Ела Благоева Съб Юни 17, 2023 11:47 am


    16 май; някъде близо до куидичното игрище; @Ясна Соколова
       
    Днес обичайната усмивка липсваше на лицето на второкурсничката. Беше прекарала поредната безсънна нощ и първата ѝ работа сутринта беше да мине през библиотеката. Избра четири книги, които смяташе за полезни и се насочи към главната зала. Беше толкова рано, че се наложи да изчака 10 минути, за да сервират закуската. Честно казано, дори не беше гладна, но за всеки случай прибра няколко ябълки и един банан в чантата си и излезе. По пътя към Грифонарника разлистваше една от книгите и препрочиташе (може би за стотен път) едни и същи страници.
        
    На Лунá (грифонът ѝ) не ѝ отне много време да разбере какво се беше случило. Тя се наведе внимателно и опря глава на рамото на Ела, която от своя страна я прегърна и се насили да се усмихне. И двете имаха нужда от един полет, но момичето имаше друг план за деня.
       
    - Може би по-късно. Имам да свърша нещо. 
      
    Ела се качи на грифона си и след минута-две кацнаха на една поляна, близо до куидичното игрище. 
      
    - Е, ще се видим по-късно - Лунá излетя, но както винаги правеше, щеше да се върне точно навреме, за да прибере момичето в замъка. А може би щеше да си открадне някой и друг полет?
      
    Второкурсничката седна на земята, отвори раницата си и извади оттам всички книги, записки, личния си тефтер, хвърчащи листчета, перо и мастилница. Разпръсна наоколо записките си, разтвори книгите на определените страници и прочете наново всичко (станаха ли вече 200 пъти?). 
     
    Изправи се и приготви магическата си пръчка. За спомен избра момента точно преди заминаването си за "Мунгав" първата учебна година. Беше седнала на дивана, от дясната ѝ страна седеше баща ѝ, а от ляво майка ѝ и разглеждаха един албум със стари семейни снимки.
      
    - Експекто Патронум! - изрече думите ясно и отчетливо, виждаше спомена си като на филм и...
      
    Нищо.
    Абсолютно нищо.

    Това заклинание вече започваше да я дразни. Мина година и половина. Година и половина кошмари, опити и провали и накрая... Нищо. Дори една малко искрица не излизаше от пръчката ѝ. Душата на момичето гореше като пожар през август, но при Ела тъгата винаги взимаше превес и очите ѝ бавно започнаха да се пълнят със сълзи. Тя премигна няколко пъти, избърса сълзите си и отново се фокусира върху спомена. Насочи пръчката си напред и не просто каза заклинанието, а сякаш го извика с всичка сила: 
      
    - Експекто Патронум!

    Върха на пръчката ѝ произведе такъв мощен гръм, че момичето падна по гръб, всичките ѝ записки се разлетяха, а ехото от "взрива" се чу чак до куидичното игрище. За щастие, повечето ученици по това време или още спяха, или бяха на закуска.

    Ясна Соколова and Маришка Боршош харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Шум и магия Coin10 39
    Ниво : Шум и магия Untitl42
    Статистики :
    Шум и магия Streng10 Сила: 28
    Шум и магия Shield10 Издръжливост: 24
    Шум и магия Brain10 Интелигентност: 28
    Шум и магия Runnin10 Ловкост: 28
    Шум и магия Magic-10 Магия: 40
    Шум и магия Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Шум и магия PearШум и магия MangoШум и магия ChiliШум и магия SausageШум и магия WatermelonШум и магия SapphireШум и магия EmeraldШум и магия Birthday1

    Re: Шум и магия

    Писане by Ясна Соколова Пон Юни 19, 2023 4:03 pm


    Но не всички спяха или бяха на закуска. Ясна както обикновено беше станала рано, закусвала няколко палачинки с пресни малини, минала набързо през библиотеката и в 9:30 сутринта вече тренираше на куидичното игрище.
     
    Когато въпросния БУМ разтресе куидичното игрище, шестокурсничката точно се опитваше да изпълни няколко нови финта, които Стою им беше показал.

    - Какво беше това?! – момичето се закова на място и се огледа. Наоколо нямаше никого, а игрището беше напълно пусто. Но звукът дойде от някъде наблизо. Дали защото беше прекалено любопитна или пък прекалено загрижена, Ясна се издигна още по-нависоко, за да огледа околностите. Всичко изглеждаше нормално, докато погледът и не достигна полянката в близост, където видя една малка фигура. Изглеждаше сякаш седи на земята, или пък лежеше? Ясна присви очи, но не успя да разбере какво точно се случваше. Затова директно се стрелна със светкавична скорост към мястото откъдето пукотевицата бе дошла. Нямаше и две минути и краката на Ясна стъпиха на меката трева.


    - Ела... – очите на лилавокоската се разшириха от почуда. Не беше очаквала да намери второкурсничката. Къдравите ѝ коса се бяха разчорлили, по лицето ѝ имаше сажди, които потвърждаха неуспешния опит, който беше направила. – Какво се опитваше да направиш? Да взривиш куидичното игрище ли? – рече леко развеселено Соколова. Бързо бе огледала Ела и видя, че не би трябвало да има сериозни щети по тялото ѝ. Изглеждаше добре. Второкурсничката ѝ се усмихна виновно и погледна към магическата пръчка, която държеше.


    - Ох, Ясна...  – започна тъмнокосата девойка, но сякаш не можеше да намери подходящите думи. – Мъча се с Експекто Патронум заклинанието.


    - Да се взривиш с него ли?
    – Ясна пристъпи към съдомничката ѝ. По пътя към нея забеляза стотиците страници, които се бяха разлетели наоколо, явно след взрива. Имаше няколко учебника и няколко напълно съсипани тетрадки. Ела забеляза накъде гледаше Ясна и ужас се появи в очите ѝ. – Записките ми... боже... какво ще правя...



    Второкурсниката падна на колене пред една тетрадка, която беше станала на малки парченца и сълзите ѝ безмълно затекова по бузите. На лилавокоската ѝ стана изключително тъпо като гледаше малкото момиче да се разстройва така. Приближи се до нея, сложи ръка на рамото ѝ и с мил глас заговори.

    - Сълзите, за жалост не помагат. – след което вдигна поглед към небето и се загледа в малките облачета наоколо. – Как бих искала да можеха да помагат... – Ела избърса своите и вдигна глава. – Разкажи ми сега какво стана и ще се опитам да ти помогна с каквото мога. Обещавам ти, че няма да си тръгна от тук докато не видим как изглежда твоя патронус. – усмихна се ведро и очите ѝ блеснаха.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Шум и магия Coin10 327
    Ниво : Шум и магия Untitl40
    Статистики :
    Шум и магия Streng10 Сила: 12
    Шум и магия Shield10 Издръжливост: 16
    Шум и магия Brain10 Интелигентност: 14
    Шум и магия Runnin10 Ловкост: 14
    Шум и магия Magic-10 Магия: 18
    Шум и магия Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Шум и магия MangoШум и магия AppleШум и магия CabbageШум и магия SapphireШум и магия PearШум и магия WatermelonШум и магия EmeraldШум и магия BananaШум и магия RubyШум и магия TuttifruttiШум и магия DiamondШум и магия PizzaШум и магия SausageШум и магия Birthday1

    Re: Шум и магия

    Писане by Ела Благоева Чет Юни 22, 2023 7:44 am


    Ясна сякаш излъчваше нещо. Имаше такива хора, които притежаваха вътрешен пламък и само една тяхна усмивка беше достатъчна, за да те зареди отвътре. 
      
    Сълзите може би не помагаха истински, но бяха като лек за душата. Беше много по-лесно да приемеш нещо, след като вече си си го изплакал. Или поне Ела така разсъждаваше.
      
    Тя не отговори веднага на въпроса на Соколова. Стисна устни сякаш, за да спре потока от мисли, които се блъскаха в главата ѝ, да се излее като цунами от устата ѝ. Отпусна се на тревата и се зарея в облаците. След около 10 секунди се надигна и седна до Ясна, поглеждайки я право в очите. 
       
    - Помниш ли земетресението през януари миналата година? Там се запознахме. 
       
    Усмивката на Ясна помръкна едва забележимо и момичето кимна бавно. Спомените за случката не бяха от най-приятните и точно те бяха причината второкурсничката да е тук.
       
    - Първото, което забелязахме беше студа. С всяка крачка навътре в тунела ставаше все по-студено и по-студено и после... сякаш тъмнината започна да се приближава... беше като черен плащ, който се носеше на няколко сантиметра над земята. Нямаше лице, очи... само една голяма уста, способна да изсмуче всяка положителна емоция.Последното, което помня е лъч светлина - нечии покровител.
      
    Ела отметна няколко кичура коса и огледа разпилените наоколо тетрадки. 
       
    - Обърнах цялата библиотека, прочетох какво ли не за покровителите, но така и не успях да направя заклинанието. - усмихна се леко и впери поглед в Ясна. - Мислиш ли, че ще можеш да ми помогнеш? 


    /+10 галеона, моля/ Админ: отчетено.

    Ясна Соколова and Маришка Боршош харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Шум и магия Coin10 39
    Ниво : Шум и магия Untitl42
    Статистики :
    Шум и магия Streng10 Сила: 28
    Шум и магия Shield10 Издръжливост: 24
    Шум и магия Brain10 Интелигентност: 28
    Шум и магия Runnin10 Ловкост: 28
    Шум и магия Magic-10 Магия: 40
    Шум и магия Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Шум и магия PearШум и магия MangoШум и магия ChiliШум и магия SausageШум и магия WatermelonШум и магия SapphireШум и магия EmeraldШум и магия Birthday1

    Re: Шум и магия

    Писане by Ясна Соколова Чет Юни 22, 2023 8:31 am


    - Разбира се, че мога! - Ясна се изправи и като някакъв супер герой от филмите, които обичаше да гледа, сложи ръце на кръста и се усмихна. - Както казах, няма да си тръгна докато не видя покровителя ти. - Ела също се изправи и несигурно се усмихна. Ясна виждаше искреното желание на второкурсничката. Разбираше колко много искаше да научи тази магия и никога повече да не се почувства така безпомощтна, както самата тя се бе почувствала в онази вечер. Затова щеше да даде всичко от себе си, за да ѝ помогне. - Хайде, ела. - Лилавокоската хвана ръката на Ела и отидоха малко по встрани. - Оу, само преди да продължим... Реперо! - замахна с магическата си пръчка и всички скъсани тетрадки и учебници бяха възстановени и нямаше и след от унищожението, което бяха преживяли.

    - Благодаря! - зарадва се Ела.
    - Моля ти се, няма защо. Сега искам да спреш да мислиш за каквото и да било. Изчисти съзнанието си и намери онзи силен спомен, който те прави наистина щастлива. Може да е момент споделен с някого или такъв, в който самата ти си се чувствала щастлива, спокойна и в едно цяло със себе си. - за миг спря и даде шанс на Ела да потърси този спомен. - Искам да си го представиш до най-малкия детайл. Колкото повече неща си припомни, толкова по-добре. Но най-важното е, да си спомниш как си се чувствала. Да позволиш на тази емоция да те завладее отново и все едно да се прехвърлиш в този спомен. Как смяташ, можеш ли да го направиш? - очите на Ясна излъчваха спокойствие и топлина, търпение и разбиране. За нея беше важно Ела да знае, че не я притиска и ще ѝ даде нужното време, колкото и да бе то.

    - Мисля, че ще мога. - Ела все още звучеше несигурно.
    - Сигурна съм, че ще можеш Ела. Та ти се справяш чудесно! - след което видимо ѝ хрумно нещо и Ясна сложи ръка на рамото ѝ. - Даже исках да те питам нещо...
    - Да? - кимна в очакване второкурсничката.
    - Мисля, че е време да се присъединиш към отбора ни по куидич. Наблюдавах те в часовете по летене, които имаш. Започнала си да се справяш повече от чудесно.
    - Какво? Как? Кога? - явно думите на Ясна я притесниха и момичето отстъпи крачка назад.
    - Да, така е. Не те лъжа. Следващата година едно място се освобождава. И аз имам нужда от теб. Отборът има нужда от теб. Недей да криеш своя талант, а се присъедини към нас и ела да го покажеш на цялото училище! - стойката на Ясна беше станала по-изправена и горда. Винаги ставаше така като говореше като капитана на дом Лъч.


    Статистика, моля. Админ: +1 т. ловкост.

    Ела Благоева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Шум и магия Coin10 327
    Ниво : Шум и магия Untitl40
    Статистики :
    Шум и магия Streng10 Сила: 12
    Шум и магия Shield10 Издръжливост: 16
    Шум и магия Brain10 Интелигентност: 14
    Шум и магия Runnin10 Ловкост: 14
    Шум и магия Magic-10 Магия: 18
    Шум и магия Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Шум и магия MangoШум и магия AppleШум и магия CabbageШум и магия SapphireШум и магия PearШум и магия WatermelonШум и магия EmeraldШум и магия BananaШум и магия RubyШум и магия TuttifruttiШум и магия DiamondШум и магия PizzaШум и магия SausageШум и магия Birthday1

    Re: Шум и магия

    Писане by Ела Благоева Съб Юни 24, 2023 11:39 am


       
    Мислите се блъскаха в главата на Ела една след друга и момичето се чудеше какво по-напред да попита.
      
    Отборът по куидич!? Ела!? На метла!? Да подхвърля топка, докато опасно тежко гюле се цели в главата ѝ!? Защо Ясна беше решила, че точно тя е подходяща за отбора!? Дори второкурсничката можеше да изброи поне петима души, които даваха мило и драго само и само, за да играят в шампионата. Пък и каквато беше разсеяна...
      
    - Остави сега това. - каза Ясна, забелязала изражението на момичето. - Да се върнем на заклинанието.
      
    Ела си спомни думите на Соколова: "Искам да спреш да мислиш за каквото и да е било". Че това възможно ли е изобщо!? На Благоева ѝ звучеше като да изобрети машина на времето. 
      
    "Добре... Дишай... Издишай..." тя затвори очи и се опита да си спомни онзи момент. Но кой точно беше правилният момент? Момента, в който е била истински щастлива? И тогава сякаш не Ела търсеше спомена, а той нея. Пред очите ѝ се изрисува златистия пясък и равната морска вода. Напред се виждаше Райският остров, обагрен в зелено, а водата беше толкова чиста, че човек можеше да види рибките, плуващи отдолу. Обърна се и видя себе си между дърветата на къмпинга. Тичаше към плажа, а точно зад нея бяха родителите ѝ. На лицата им бяха изобразени най-широките усмивки на света. Тримата нагазиха във водата, която им стигаше едва до кръста и започнаха да се плискат един друг. Косата на момичето летеше във всички посоки и следваше движението на главата ѝ. Баща ѝ я изненада в гръб, вдигна я високо и я метна във водата. Тя изплува на повърхността със сияещо лице и в онзи момент сякаш душата ѝ пееше.
      
    Ела отвори очи, насочи пръчката право напред и...
      
    Експекто Патронум!


    Ослепителната бяло-синкава светлина се разнесе от пръчката ѝ като водопад, а в нея се оформи силуета на дребничко гъвкаво телце, което следваше светлината оставяйки синя диря след себе си и сякаш плуваше из въздуха. 
       
    В момента, в който сиянието изчезна, Ела беше изпаднала в такава еуфория, че се метна на врата на шестокурсничката и я прегърна толкова силно, че отстрани изглеждаше повече като опит за убийство, отколкото като "благодаря".

      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:10 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!