Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:03 pm


    Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър. 
    По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел. 
    Историята продължава в няколко поста, тъй като дължината на един пост не може да надвишава определен брой символи.
     
    Училище за магия и вълшебство „Илвърморни“

    Илвърморни | Светът на Хари Потър Wizarding-Map-Ilvermorny

    Великото северноамериканско училище за магия е открито през седемнадесети век. То се извисява на най-високия връх на планината Грейлок, скрито от немагьоснически поглед чрез множество могъщи заклинания, които понякога се проявяват под формата на венец от мъгливи облаци.
      
    Ирландски корени

    Изолта  Сейър  (бел. пр. – от „Isolte, сходно с „Isolde, което на български е „Изолда) е родена през 1603г. и прекарва най-ранното си детство в долината Куумлaгра, графство Кери, в Ирландия. Тя произхожда от две чистокръвни магьоснически семейства.
    Баща й, Уилям Сейър, е пряк потомък на прочутата ирландска вещица Мориган – зоомаг, чиято животинска форма е гарван. Уилям нарича дъщеря си Мориган, защото като малка я влече всичко, свързано с природата. Ранното й детство е идилично, с любящи родители, които любезно се притичват на помощ на своите съседи мъгъли, приготвяйки за тях и добитъка им магически лекове.
    Когато Изолта е на пет години, нападение върху семейния й дом става причина за смъртта на родителите й. Тя е спасена от пламъците от Гормлейт Гант – отчуждената сестра на майка й, която я води в съседната долина Куумкали (или „Долината на вещицата“) и започва да се грижи за нея.
    С възрастта Изолта осъзнава, че спасителката й всъщност е нейна похитителка и убийца на родителите й. Нестабилна и жестока, Гормлейт е фанатична чистокръвна и смята, че помощта, оказвана от сестра й към съседите мъгъли, е повела Изолта по опасния път към смесен брак с немагьосник. Гормлейт вярва, че само чрез отвличането на детето може да го върне в „правия път“: да бъде отгледано с убеждението, че като потомък едновременно на Мориган и Салазар Слидерин следва да общува само с чистокръвни магьосници.
    Гормлейт си поставя за цел да бъде модела, от който смята, че Изолта се нуждае, като принуждава детето да гледа, докато тя проклина и омагьосва всички мъгъли и животни, приближили се твърде близо до къщичката им. Обществото скоро се научава да избягва мястото, където Гормлейт живее. Единственият контакт на Изолта със селяните, с които преди е дружала, са местните момчета, хвърлящи камъни по нея по време на игрите й в градината.
    Когато писмото на Изолта от „Хогуортс“ пристига, Гормлейт отказва да й позволи да постъпи в училището, защото според нея Изолта би научила повече вкъщи, отколкото в онова несигурно егалитарно заведение, пълно с мътнороди. Но самата Гормлейт е учила в „Хогуортс“ и разказва много на Изолта за училището. Прави го главно, за да охули онова място, недоволствайки, че плановете на Салазар Слидерин за чистотата на магьосниците не са се осъществили. За племенницата, изолирана и малтретирана от леля си и смятаща същата за поне наполовина луда, „Хогуортс“ звучи като абсолютен рай и тя прекарва много от тийнейджърските си години в мечти за него.
    В продължение на дванадесет години Гормлейт налага на Изолта  покорство и изолация чрез могъща черна магия. Най-накрая младата жена събира достатъчни умения и кураж, за да избяга. Краде пръчката на леля си, тъй като до този момент не й е позволено да има своя. Единственият друг предмет, който Изолта  взема със себе си, е златната брошка във формата на Гордиев възел, принадлежала на майка й. След това Изолта бяга от страната.
    Страхувайки се от отмъщението на Гормлейт и от изумителните й способности за проследяване, Изолта се мести първо в Англия, но скоро Гормлейт е по петите й. Твърдо решена да се укрие по такъв начин, че втората й майка никога да не я открие, Изолта си отрязва косата. Маскирана като мъгълско момче на име Елиас Стори, тя отплава към Новия свят на кораба „Мейфлауър“ през 1620 г.
    Изолта пристига в Америка сред първите мъгъли заселници (в американското магьосническо общество мъгълите са известни като „немагове“, което произтича от „немагьосници“). След пристигането тя изчезва в близките планини, като оставя някогашните си съекипажници да предполагат, че като много други, „Елиас Стори“ е умрял поради тежката зима. Изолта напуска новата колония отчасти защото се страхува, че Гормлейт ще я открие дори на нов континент, но и защото пътуването й на борда на „Мейфлауър“ я довежда до извода, че една вещица е малко вероятно да намери много приятели сред пуританите.
    Така Изолта се оказва съвсем сама в сурова и чужда земя. Доколкото знае, е единствената вещица в рамките на стотици, ако не и хиляди километри (половинчатото й образование, осигурено от Гормлейт, не включва информация за коренните американски магьосници). След няколко седмици на самота в планините обаче тя среща две магически същества, за чието съществуване досега не подозира.
    Критозад (бел. пр. – от англ. „Hidebehind“) е нощен призрак, който обитава горите. Както подсказва името той може да се скрие зад почти всеки обект, при което става еднакво незабележим за ловци и жертви. Съществуването му се подозира от немаговете, които не могат да се мерят с неговите възможности. Само вещица или магьосник е вероятно да оцелеят нападение на критозад.
    Пъквъджи (бел. пр. – от англ. Pukwudgie“, което е българизирано поради трудността да се пише и произнася „пъкуъджи“) също е типично за Америка: ниско, сиволико, дългоухо същество, което е далечен родственик на европейския таласъм. Свирепо независимо, хитро и неособено привързано към човешкия вид (без значение дали магьосници или не), то притежава своя собствена могъща магия. Пъквъджито ловува със смъртоносни отровни стрели и обича да прави номера на хората.
    Двете същества се срещат в гората, като критозадът, който е с особено големи размери и сила, не само успява да залови младото и неопитно пъвъджи, но и е готов да го изкорми. Точно тогава Изолта използва проклятие, което кара критозада да избяга. Без да знае, че пъквъджито също е изключително опасно за хората, Изолта го вдига и го занася на ръце до импровизирания си подслон. След това полага грижи за него до оздравяването му.
    Пъквъджито казва на Изолта, че е задължено да й служи, докато не се появи възможност да изплати дълга си. То смята за голямо унижение това, че е задължено към млада вещица, достатъчно глупава да се лута в непозната страна, където пъквъджито или критозадът могат да я нападнат във всеки момент. Оттогава дните на жената са изпълнени с мърморенето на пъквъджито, което се влачи по петите й.
    Въпреки неблагодарността на пъквъджито, Изолта го смята за забавно и се радва на компанията му. С времето между тях се заформя приятелство, което е уникално в историята и на двата вида. Придържайки се към табутата на своя народ, пъквъджито отказва да каже на Изолта собственото си име, ето защо тя го нарича Уилям, на баща си.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:26 pm


    Рогат змей

    Илвърморни | Светът на Хари Потър 820886bb8aa1ec0c2b44d352581f3f75  Илвърморни | Светът на Хари Потър Willia11

    Уилям започва да запознава Изолта с магическите същества, които познава. Те пътуват заедно, за да видят как ловуват жабоглавите ходаговци (бел. пр. – от англ. „Hodag), сражават се с драконов снелигастър (бел. пр. – от англ. „Snallygaster“) и наблюдават как призори си играят новородени зверокотки (бел. пр. - от англ. „Wampus cat”).
    За Изолта най-удивителен от всички е рогатият речен змей (бел. пр. – от англ. „Horned Serpent“) със скъпоценния камък, вдлъбнат в челото му, който живее в близкия поток. Дори водачът на жената - пъквъджито, е ужасено от този звяр, но за негово смайване рогатият змей изглежда харесва Изолта. Още по-тревожно за Уилям са нейните твърдения, че разбира какво й говори змеят.
    Изолта се научава да не казва на Уилям за странното си чувство на родство със змея, нито пък за факта, че този змей й говори разни неща. Тя започва да посещава потока сама, като никога не казва на пъквъджито къде ходи. Посланието на змея така и не се променя: „Докато съм част от семейството ти, то е обречено“.
    Към този момент Изолта няма семейство, като изключим Гормлейт в Ирландия. Тя не разбира загадъчните думи на рогатия смей и дори заключва, че си е възобразявала гласа му.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:29 pm


    Уебстър и Чадуик Буут 

    Изолта най-накрая се събира с хора от своя вид, но при трагични обстоятелства. Един ден с Уилям търсят фураж в гората, когато ужасяващ звук от недалеч кара Уилям да изкрещи на Изолта да замръзне на място и да започне да се промъква между дърветата с приготвена отровна стрела.
    Разбира се, Изолта не се вслушва в заръките му и когато след малко достига до едно голо място между дърветата, тя се натъква на смразяваща гледка. Вижда, че същият критозад, който се опитал да убие Уилям, е имал по-голям успях с двойка наивни хора, лежащи мъртви на земята. По-лошото е, че две малки момчета се въргалят ранени наблизо и чакат своя ред, докато критозадът се приготвя да изкорми родителите им.
    Пъквъджито и Изолта се справят за нула време с критозада, който най-после е сразен. Доволно от това следобедно занимание, пъквъджито продължава да бере къпини, без да обръща внимание на стенанието на децата на земята. Когато бясната Изолта му нарежда да й помогне да пренесат двете малки момчета вкъщи, Уилям започва да тропа с крак. Младите момчета, заявява той, ще умрат така или иначе. Настоява, че е против убежденията на неговия вид да се помага на човеци, а Изолта е само злополучно изключение, защото е спасила живота му.
    Възмутена от безсърдечието на пъквъджито, Изолта му казва, че ще приеме спасението на живота на двете момчета като отплата. Двете момчета са в толкова лошо състояние, че тя се страхува да се магипортира с тях, затова настоява да ги пренесат. Неохотно, пъквъджито се съгласява да пренесе до подслона по-възрастното момче, чието име било Чадуик, докато Изолта носи младото момче на име Уебстър.
    Щом пристигат, Изолта разгневено казва на Уилям, че няма повече нужда от него. Пъквъджито й отправя ядосан поглед, след което изчезва.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:32 pm


    Братята Буут и Джеймс Стюърд

    Изолта жертва единствения си приятел за двете малки момчета, които може дори да не оцелеят. За голям късмет обаче те оцеляват, като тя с възторг открива, че и двете имат магьоснически произход.
    Магьосниците родители на Чадуик и Уебстър ги водят в Америка в търсене на вълнуващо приключение. Трагичният край настъпва, когато семейството заскитва в горите и се натъква на критозада. Непознаващи това създание, те го мислят за обикновен или градински богърт, като г-н Буут напразно се опитва да го обезвреди със заклинанието „Ридикулус“, а това води до ужасния резултат, заварен от Уилям и Изолта.
    Първите седмици момчетата са толкова зле, че Изолта не смее да ги изостави. Тревожи я, че в припряността си да спаси децата тя не е направила достойно погребение на родителите му, затова когато най-накрая Чадуик и Уебстър изглеждат достатъчно добре да бъдат оставени за няколко часа сами, тя се връща в гората с намерението да направи гробове, които момчетата да могат да посещават някой ден. 
    За нейна изненада, когато пристига при голото място между дърветата, тя открива един млад мъж на име Джеймс Стюард. Той също е от селището в Плимут. Щом забелязва липсата на семейството, с което се сприятелява по време на пътуването към Америка, той тръгва да ги търси в горите.
    Изолта наблюдава как Джеймс приключва отбелязването на гробовете, които е изровил с ръце, и как после взема двете счупени вълшебни пръчки от земята до двамата родители. Мръщейки се, той разглежда искрящата сърцевина от драконова сърцеструна, която се подава от пръчката на г-н Буут, и махва небрежно с пръчката. Както неизменно се случва, когато немаг размахва пръчка, същата се разбунтува. Джеймс полита надолу по голата поляна, удря се в едно дърво и изпада в безсъзнание.
    Събужда се в скромен подслон от клони и животински кожи, където Изолта се грижи за него. В толкова тясно пространство тя не успява да скрие магията си, защото приготвя отвари, с които да ускори възстановяването на братята Буут, и защото й се налага да използва пръчката си за лов. Изолта възнамерява да заличи паметта на Джеймс с магия, след като му мине сътресението, и да го изпрати обратно в Плимутската колония. Междувременно обаче й е много приятно да има още един възрастен, с когото да си говори, особено такъв възрастен, който вече е привързван към братята Буут и който помага при развличането им, докато се възстановяват от магическите си наранявания. Джеймс дори съдейства на Изолта да построи каменна къща на върха на Грейлок, като измисля план за изпълнение на начинанието, тъй като в Англия е работил като каменоделец. Изолта осъществява плана само за един следобед. Кръщават новия си дом „Илвърморни“, на къщичката, в която Изолта е родена и която Гормлейт е разрушила.
    Всеки ден Изолта се зарича да омагьоса Джеймс, но и всеки ден неговият страх от магията изчезва малко по-малко, докато най-накрая й се струва за най-лесно да признаят, че са влюбени, да се оженят и да се свършва.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:33 pm


    Четирите домове

    Илвърморни | Светът на Хари Потър KUkMzdGX_400x400

    Изолта и Джеймс приемат братята Буут като свои осиновени деца. Изолта им разказва историите за „Хогуортс“, които е научила от Гормлейт. И двете момчета мечтаят да постъпят в училището, като често питат защо не може всички да се завърнат в Ирландия и да чакат там писмата си. Изолта не иска да ги плаши с историята за Гормлейт. Вместо това, обещава, че, когато станат на единадесет години, тя ще им намери някак вълшебни пръчки (пръчките на родителите им са непоправими повредени) и ще отвори училище за магия в къщичката им.
    Мисълта грабва въображението на Чадуик и Уебстър. Идеите на момчетата за това какво трябва да бъде едно училище за магия са почти изцяло основани на „Хогуортс“, затова те настояват, че и тяхното училище трябва да има четири домове. Идеята да нарекат домовете на себе си, като основатели, бързо е изоставена, защото Уебстър смята, че дом с име „Уебстър Буут“ няма никакъв шанс да спечели каквото и да е, ето защо вместо това всеки от четиримата избира своето любимо магическо създание. Чадуик – интелигентно, но често темпераментно момче, избира гръмолета (бел. пр. – от англ. „Thunderbird”), който създава бури при полет. Склонният да спори, но винаги предан Уебстър избира зверокотката – магическо пантероподобно създание, което е силно и почти невъзможно за убиване. Изборът на Изолта, разбира се, е рогатият змей, към който чувства странно чувство на родство.
    Когато питат Джейм какво му е любимото създание, той е в недоумение. Досега единственият немаг в семейството не е имал шанса да се срещне с магическите създания, които останалите са започнали да опознават. В крайна сметка избира пъквъджито, защото историите, които жена му понякога му разказва за начумерения Уилям, винаги го разсмиват. 
    Така са създадени четирите домове на „Илвърморни“ и макар че четиримата основатели още не го знаят, голяма част от собствения им характер ще се просмуче в домовете, на които така добросърдечно дават имена.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:34 pm


    Сънят

    Единадесетият рожден ден на Чадуик наближава, а Изолта няма никаква идея как да осигури пръчката, която му е обещала. Доколкото й е известно, откраднатата от Гормлейт пръчка е единствената в Америка. Жената не смее да я подлага на дисекция, за да разбере от какво е направена, а проучването на пръчките на родителите на момчетата й показа само, че драконовата сърцеструна и косъмът от еднорог, които се съдържат в тях, отдавна са се сбръчкали и са угаснали.
    На връх рождения ден на Чадуик Изолта сънува, че слиза до потока при рогатия змей. Той се издига от водата и скланя глава пред нея, позволявайки й да изчегърта дълъг къс от рога му. Щом се буди в тъмнината, жената веднага се отправя към потока.
    Рогатият змей я очаква там. Той вдига главата си точно както е направил в съня й. Тя взема част от рога му, благодари и се прибра в къщичката, където събужда Джеймс, чиито умения с камъка и дървото са разкрасили семейния дом.
    Когато Чадуик се буди на другия ден, той най-накрая открива една умело издялкана магическа пръчка от бодлив ясен, обвит около змейския рог. Така Изолта и Джеймс успява да измайстори пръчка с изключителна сила.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:34 pm


    Откриването на „Илвърморни“ 

    До единадесетгодишния рожден ден на Уебстър репутацията на малкото семейно училище се разпространява. Към две други момчета магьосници от племето Уампаноаб се присъединяват майка и двете й дъщери от Нарангасет, като всички са заинтересовани да научат техниките на използването на магическа пръчка, в замяна на споделяне на собственото си магическо знание. Те биват снабдени с направени от Изолта и Джеймс пръчки. Някакъв инстинкт за защита подсказал на Изолта да запази сърцевината от рогатия змей само за двете й осиновени деца, а тя и Джеймс се научават да използват голямо разнообразие от други сърцевини, включително косъм от зверокотка, сърцеструна от снелигастер и антени на зайколопа.
    До 1634 г. домашното училище се разраства отвъд най-смелите представи на семейството. Къщата се разширява с всяка изминала година. Пристигат още ученици и макар училището да е малко, има достатъчно хора, за да се удовлетвори мечтата на Уебстър за домови шампионат. Тъй като репутацията на училището все още не е надхвърлила границите на местните коренни американски племена и европейските заселници, училището не е пансион. Единствените, които остават в Илвърморни през нощта, са Изолта, Джеймс, Чадуик, Уебстър и момичета близначки, които Изолта ражда: Марта, кръстена на починалата майка на Джеймс, и Раянак, кръстена на майката на Изолта.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:35 pm


    Отмъщението на Гормлейт

    Илвърморни | Светът на Хари Потър A_a10

    Щастливото и вечно ангажирано семейство не подозира за смъртната опасност, която идва отдалеч. Новини за основаването на магьосническо училище в Масачузетс достига до Стария континент. Разпространява се слух, че директорката носи прякора „Мориган“ като прочутата ирландска вещица. Когато чува, че името на училището е „Илвърморни“, Гормлейт вече е убедена, че Изолта е успяла да пропътува целия път до Америка незабелязано, да се ожени и то не просто за нечистокръвен, а за истински мъгъл, и най-накрая – да отвори училище, което да обучава всеки дори с капка магия във вените. 
    Гормлейт си купува пръчка от омразния Оливандър, за да замени безценната семейна пръчка, която се предавала през поколенията, преди да я открадне Изолта. Сигурна, че племенницата й няма да разбере за идването й, докато не стане прекалено късно, Гормлейт несъзнателно имитира Изолта, като се престорва на мъж с цел да успее прекоси океана на кораба „Бонавенчър“. Най-зловещото е, че пътува под името Уилям Сайър – името на убития баща на Изолта. 
    Гормлейт акостира във Вирджиния и умело си проправя път към Масачузетс и връх Грейлок, достигайки планината през една зимна вечер. Възнамерява да срине със земята втората къща „Илвърморни“, да убие родителите, които са препречили амбицията й за велико чистокръвно семейство, да отвлече праплеменниците си, които са последните носители на свещената кръвна линия, и да се върне с тях в „Долината на вещицата“.
    Веднага щом спира поглед върху голямата гранитна постройка, която се извисява в тъмнината от връх Грейлок, Гормлейт използва могъщо заклинание с имената на Изолта и Джеймс, което ги принуждава да потънат в омагьосан сън в своята къщичка.
    После тя изрича една единствена съскаща дума на змиеустие – езика на змиите. Пръчката, която служи вярно на Изолта в продължение на много години, трепва веднъж на нощното шкафче край леглото й и става неактивна. През всичките години, през които живее с нея, Изолта не знае, че всъщност държи в ръцете си пръчката на Салазар Слидерин – един от основателите на „Хогуортс“, и че тя съдържа фрагмент от рога на магическа змия  базилиск. Пръчката е приучена от своя създател „да заспива“, когато това й е наредено, като тази тайна се предава през вековете на всеки член на семейството на Слидерин, притежаващ пръчката.
    Това, което Гормлейт не знае обаче, е че има и други двама обитатели на къщата, които тя не е приспала просто защото никога не е чувала за шестнадесетгодишния Чадуик и четиринадесетгодишния Уебстър. Другото нещо, което не знае, е какво се крие в сърцата на пръчките им: рогът на речния змей. Тези пръчки не стават неактивни, когато Гормлейт изрича своята дума на змийски език. Напротив, магическите сърцевини започват да вибрират при звука на древния език, усещайки опасността за своите господари. Започват да излъчват ниска музикална нота точно както рогатият змей алармира за опасност.
    И двете момчета се събуждат и скачат от леглата си. Чадуик поглежда инстинктивно през прозореца и вижда как през дърветата към къщата се промъква силуета на Гормлейт Гант.
    Както всички деца, Чадуик е чул и разбрал повече, отколкото осиновителите му някога са допускали. Те мислят, че са успели да го защитят от историята за убийцата Гормлейт, но грешат. Като малък, Чадуик дочува Изолта да обсъжда причините за бягството си от Ирландия. Макар тя никога да не разбира, в сънищата си Чадуик е преследван от една стара вещица, промъкваща се през дърветата към „Илвърморни“. Сега кошмарът става реалност.
    Чадуик казва на Уебстър да предупреди родителите им и се втурва надолу по стълбите, за да направи единственото, което според него е разумно: да скочи от къщата да посрещне Гормлейт и да й попречи да влезе в мястото, където родителите му спят.
    Гормлейт не очаква да срещне магьосник тийнейджър и първоначално го подценява. Чадуик изкусно отблъсква проклятията й двамата започват да се дуелират. След няколко минути Гормлейт, въпреки че е много по-могъща от Чадуик, е принудена да признае, че талантливото момче е научено добре. Докато запраща проклятия по къщата, тя го разпитва за родителите му, защото според нея ще бъде голяма загуба да убие чистокръвен с неговия талант.
    Междувременно Уебстър се опитва да събуди родителите си, като ги разтърсвал с ръце, но магията тегне толкова тежко върху тях, че те не могат да се повдигнат дори от звука на виковете на Гормлейт и на проклятията, разбиващи се в къщата. Ето защо Уебстър скача надолу по стълбите и се присъединява към разразилия се навън дуел.
    Съотношението двама на един затруднява значително жената, а освен това сърцевините-близнаци на пръчките на братята Буут увеличават силата си десетократно, щом се оказват изправени срещу общ враг. Дори така обаче магията на Гормлейт е силна и достатъчно тъмна, за да изравни силите.
    Дуелът достига изумителни пропорции. Гормлейт продължава да се смее и да обещава милост, ако й докажат чистокръвния си произход, а в същото време Чадуик и Уебстър са все така решени да я спрат да достигне семейството им. Двамата братя са изтласкани в „Илвърморни“. Стените се пропукват и прозорците се пръскат, но Изолта и Джеймс все още спят. В същото време двете бебета момичета, спящи на втория етаж, се събуждат и започват да пищят от страх.
    Именно това е нужно, за да сломи магията, която тегне върху Изолта и Джеймс. Врявата и заклинанията не успяват да ги събудят, но ужасените писъци на дъщерите им развалят заклинанието на Гормлейт, защото и то, като самата Гормлейт, не отчита силата на любовта. 
    Изолта изкрещява на Джеймс да отиде при момичетата, а тя се втурва да помогне на осиновените си деца с пръчката на Слидерин в ръка. Веднага когато вдига пръчката да нападне омразната си леля обаче тя разбира, че няма да й свърши никаква работа – със същият ефект би могла да използва всяка намерена на земята пръчка. С голямо злорадство Гормлейт избутва Изолта, Чадуик и Уебстър назад по стълбите към мястото, където дочува плача на праплеменниците й. Накрая успява да разбие вратите към спалнята. Там стои Джеймс, готов да умре пред креватчетата на дъщерите си. Сигурна, че всичко е загубено, Изолта само проплаква името на мъртвия си баща, без да знае какво говори.
    Чува се голям трясък и лунната светлина е закрита от пъквъджито Уилям, което се появява на рамката на прозореца. Преди Гормлейт да проумее случващото се, напоено с отрова острие я пронизва право в сърцето. Тя надава нечовешки писък, който се чува на километри. Старата вещица се е подготвила с всякакви видове черна магия в опит да стане неуязвима, но сега тези проклятия взаимодействат с отровата на стрелата, което прави Гормлейт крехка и ронлива като въглен, докато изведнъж не се пръсва на хиляди парчета. Оливандъровата пръчка пада на земята и избухва. Всичко, което остава от Гормлейт Гант, са купчина димяща пепел, счупена пръчка и овъглена драконова сърцеструна.
    Така Уилям спасява живота на семейството. В отговор на благодарностите им той само казва рязко, че е забелязал, че Изолта не си е направила труда да спомене името му цяло десетилетие и че е обиден, задето го е повикала само поради страх от неизбежна смърт. Изолта обаче не много тактично отбеляза, че е викала друг Уилям. 
    Джеймс е много щастлив да се срещне с пъквъджито, за което е слушал толкова много. Забравяйки, че тези същества мразят хората, разтърсва ръката на озадачения Уилям и му казва колко се радва, че е кръстил един от домовете в „Илвърморни“ на него. Широко се смята, че тази галантност смекчила сърцето на Уилям, защото още на следващия ден той премества цялото си семейство пъквъджита в къщата. Като не спира да се оплаква по обичайния за него начин, той помага да поправят щетите, причинени от Гормлейт. След това обявява, че магьосниците са твърде слаби, за да се предпазват сами и договаря значително фиксирано възнаграждение в злато за встъпването в длъжност на пъквъджитата като училищни охранители и поддържащ персонал. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:36 pm


    Наследството на Слидерин

    Пръчката на Слидерин остава неактивна след заповедта на Гормлейт, дадена на змийски език. Изолта не владее змиеустие, но при всички случаи не иска повече да докосва пръчката, която е последната реликва на нещастното й детство. Двамата с Джеймс заедно я заравят в двора.
    На мястото, където лежи пръчката, след година израства непознат вид акациево дърво. То устоява на всички опити да бъде окастрено и умъртвено, като след няколко години всички откриват, че листата му имат специални медицински свойства. Дървото е доказателство, че пръчката на Слидерин също като разпръснатите му наследници, обхваща както благородното, така и позорното. Най-доброто от Слидерин очевидно е успяло да мигрира в Америка.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:37 pm


    Разрастването на училището

    Илвърморни | Светът на Хари Потър WBC02_Still_01

    Репутацията на „Илвърморни“ стабилно расте през следващите години. Гранитната къща се превръща в замък. Наети са още учители, за да задоволят растящата потребност. Децата на вещици и магьосници от цяла Северна Америка са изпращани да учат там и училището се превръща в пансион. От деветнадесети век „Илвърморни“ вече се ползва с международната репутация, на която се радва и днес.
    В продължение на много години Изолта и Джеймс остават директори на училището заедно, като са обичани еднакво от много поколения ученици и от техните семейства.
    Чадуик се превръща в успял и пропътувал света магьосник, автор на „Вълшебствата на Чадуик том I-VII“, който е стандартно четиво в „Илвърморни“. Той се жени за мексиканската лечителка Жозефина Калдерон и до днес семейството Калдерон-Буут остава едно от най-изтъкнатите в магьосническа Америка.
    Преди създаването на МАКУСА (Магически конгрес за управление и сигурност на Америка) (бел. пр. от. от MACUSA (Magical Congress of the United States of America” – Магически конгрес на Съединените щати на Америка), преведено по този начин, за да се запази абревиатурата) на Новия свят му липсва магическо правоприлагане. Уебстър Буут става това, което днес е известно като наемен аврор. Докато репатрира един особено неприятен черен магьосник към Лондон, той се влюбва в млада шотландска вещица, която работи в Министерството на магията. Така семейство Буут се завръща в своята родна страна. Наследниците на Уебстър се обучават в „Хогуортс“.
    Марта, по-възрастната от близнаците на Джеймс и Изолта, е безмощна. Колкото и силно да е обичана от родителите си и осиновените си братя, тя чувства болка, защото расте „Илвърморни“, а не може да си служи с магия. В крайна сметка тя се омъжва за немагьосник – брат на неин приятел от племето Потомтук, и след това заживява като немаг.
    Раянак, по-младата от дъщерите на Джеймс и Изолта, в продължение на дълги години преподава Защита срещу черните изкуства в „Илвърморни“. Тя никога не се омъжва. Разпространява се слух, който така и не е потвърден от семейството й, че за разлика от сестра си Марта, Раянак е родена със змиеустие и че е решена на всяка цена да не предава наследството на Слидерин на следващото поколение (американския клон на семейството е в неведение, че Гормлейт не е последният член на Гант и че всъщност кръвната линия е продължена в Англия). 
    Изолта и Джеймс доживяват до над стогодишна възраст. Те виждат как къщичката „Илвърморни“ се превръща в гранитен замък и си отиват от света, когато тяхното училище е вече толкова прочуто, че магьоснически семейства от цяла Северна Америка се тълпят да образоват децата си там. Директорите наемат персонал за построяване на спални помещения; скриват училището от немагьоснически очи с помощта на хитри заклинания… Накратко: момичето, което някога мечтае да посети „Хогуортс“, спомага за това да бъде открит северноамериканския му еквивалент.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"

    Писане by Разказвачът Съб Яну 21, 2023 9:40 pm


    „Илвърморни“ днес

    Както може да се очаква от училище, което е съосновано от немаг, „Илвърморни“ има репутацията на едно от най-демократичните, най-малко елитарни от всички големи училища за магия.
    Мраморни статии на Изолта и Джеймс украсяват централните врати на замъка „Илвърморни“. Вратите водят към кръгла зала със стъклен купол. На нивото на следващия етаж има кръгъл балкон. Пространството е празно, с изключение на огромните дървени гербове, олицетворяващи домовете: „Рогат змей“, „Зверокотка“, „Гръмолет“ и „Пъквъджи“.
    Докато останалата част от училището гледа от кръглия балкон, новите ученици влизат в кръглата входна зала. Те застават край стените и един по един биват повиквани да застанат на символа на Гордиевия възел, вдълбан точно по средата на каменния под. После мълчаливо цялото училище чака омагьосаните гербове да се задействат. Ако рогатият змей поиска ученика, кристалът на челото му засиява. Ако зверокотката поиска ученика, надава рев. Гръмолетът засвидетелства одобрението си с плясък на крилете си, а пъквъджито вдига стрелата си във въздуха.
    Ако се окаже, че повече от един герб е засвидетелствал желание да включи ученик в своя дом, ученикът сам избира един от тях. Много рядко – може би веднъж на десетилетие, на някой ученик се предлага място и в четирите дома. Серафина Пикъри, президент на МАКУСА от 1920-1928г. е единствената вещица на своето поколение, на която е оказана такава чест, и тя избира „Рогат змей“.
    Понякога се казва, че домовете на „Илвърморни“ символизират вещицата или магьосник: съзнанието е представено от Рогат змей; тялото – от Зверокотка; сърцето – от „Пъквъджи“; душата – от „Гръмолет“. Други казват, че „Рогат змей“ предпочита учени, „Зверокотка“ – войни, „Пъквъджи“ – лечители, а „Гръмолет“ – приключенци.
    Разпределителната церемония не е единствената голяма разлика между „Хогуортс“ и „Илвърморни“ (въпреки че по много неща двете училища си приличат). Когато са разпределени в дом, учениците се въвеждат в голяма зала, където си избират (или биват избрани) вълшебна пръчка. Преди отмяната на Закона на Рапорт през 1965 г., който налага много стриктно придържане към Международния статут за секретност, никое дете няма право на магическа пръчка, преди да пристигне в „Илвърморни“. Освен това според този закон пръчките трябва да бъдат оставяни в училището по време на ваканцията и чак след навършването на седемнадесет години вещицата или магьосникът има право да носи пръчка извън училището.
    Мантиите на „Илвърморни“ са сини и с цвят на червена боровинка. Цветовете са в чест на Изолта и Джеймс: синьото, защото е любимият цвят на Изолта и защото тя някога има мечта да бъде в „Рейвънклоу; червена боровинка в чест на любовта на Джеймс към боровинковия пай. Всички мантии на учениците в „Илвърморни“ се затягат със златен Гордиев възел в памет на брошката, която Изолта намира в руините на първоначалната къщичка „Илвърморни“.
    Определен брой пъквъджита все още работят в замъка, всичките мърморещи и настояващи, че нямат желание да останат повече и все пак  продължаващи да са там година след година. Има един конкретен доста стар индивид, който отговаря на името „Уилям“. Той винаги се разсмива, когато някой предположи, че е същия онзи Уилям, спасил живота на Изолта и Джеймс. С право отбелязва, че първият Уилям би бил вече на над триста година, ако въобще е оцелял. Досега обаче никой не е открил колко точно живеят пъквъджитата. Уилям отказва да позволи на друг да полира мраморната статия на Изолта във входната зала на училището и на годишнината от смъртта й може да бъде видян да полага пълзяща епигея на гроба й, като изпада в особено лошо настроение, ако някой е достатъчно нетактичен да го спомене.
     
    Край

    Ела Благоева and Pollindra харесват този пост.


      В момента е: Пон Дек 09, 2024 4:05 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!