Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+2
Маришка Боршош
Филип Болярски
6 posters

    Имението на семейство Болярски

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 67
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl37
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 10
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 22
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 4
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 8
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 22
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  RubyИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  ChocolateИмението на семейство Болярски  TomatoИмението на семейство Болярски  DiamondИмението на семейство Болярски  ChiliИмението на семейство Болярски  Cream_PuffИмението на семейство Болярски  Mango

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Маришка Боршош Нед Юли 02, 2023 10:19 pm


    Може би беше време вече да свикне с всичко наоколо. Реално нищо не беше толкова лошо, колкото госпожица Боршош го описваше. Но дори и цялото население на България да излезеше срещу нея, тя щеше да продължава да твърди обратното. Макар че бяха минали няколко месеца откакто със Сандър бяха решили да избягат от Хогуортс и да дойдат тук. И все пак след толкова много дни, Николет все още не беше свикнала с нищо. Всъщност нямаше и да свикне докато самата страна не се промени по нейните стандарти. А това да бъдем реалисти никога нямаше да се случи.
     
    Може би всичко това около явният ѝ хейт около заобикалящият я свят, допълнително се засилваше и от поведението на Викторович, който всеки следваш ден се държеше все по-странно. Въпреки че чернокоската не спираше да му обяснява, как явно това място не се отразяваше добре на нито един от двамата, но въпреки това са принудени да стоят тук, той изобщо не обръщаше внимание на думите ѝ, а само минаваше с номера, че както винаги Боршош преувеличава.
     
    Всъщност това наистина беше така, и въпреки това сякаш колкото повече го чуваше от него, толкова повече се оплиташе в собствената си несъществуваща драма. А това никога не водеше до нищо хубаво.
     
    Точно така със сигурност щеше да стане и днес. Всъщност каквото и да се случеше щеше да има само един единствен виновник и неговото име щеше да е Сандър Викторович.
     
    Маришка ентусиазирано му беше представила целият си план за останалата част от деня. Не, не се шегувам. Тя беше от хората, които обичаха да планират всичко до точно най-дребният детайл и всяко нещо извън така наречения план, можеше да ѝ съсипе настроението. Както казваха в родната ѝ Англия – total control freak.
     
    След като му обясни плана си, така все едно му презентираше цял доклад, момичето очакваше веднага да получи отговор от рода на: „Хайде веднага да го направим!“, но вместо това беше попарена като със студен душ от Сандър:
     
    -Всичко звучи много хубаво, Маша, но вече имам планове с Арина за днес. Преди да кажеш каквото и да е било, не мога да ти кажа нищо повече, трябва да тръгвам, за да не закъснея.
     
    Беше хубаво, че Викторович я познаваше толкова добре, че беше излязъл от стаята преди момичето да се разбунтува на всичко, което беше чула и да беше поискала да го убие на секундата. Как изобщо си позволяваше да избира когото и да е друг пред нея. Особено пък Арина!
     
    Арина! Какво по дяволите си мислиш че правиш, Сандър? И то точно с Арина Орлова!
     
    Маришка беше готова да убие и двамата, но за целта, трябваше да ги сталкне и хване на местопрестъплението. Тя беше добра във всичко това, така че това нямаше да е толкова трудна задача за нея.
     
    За по-малко от няколко минути разбра че Арина щеше да ходи на рожденият ден на Филип, леко странна идея, но щом Орлова щеше да бъде там, беше логично и Сандър да е там с нея, нали? За това и Боршош щеше да отиде на това събитие, колкото и да не се интересуваше от рожденика и дори да нямаше подарък за него.
     
    Все пак Болярски не беше важен за нея, но Викторович беше.
     
    Още по-лесно беше за Николет да разбере къде е партито. Всъщност нямаше представа дали изобщо беше поканена, тъй като не обръщаше внимание на почти нищо, което съучениците ѝ говорят, но и това не беше важно за нея. Важното беше да разбере какво крояха Сандър и Арина.
     
    Не след дълго госпожица Боршош вече беше пред имението. Никой от охраната не ѝ каза нищо. Явно не беше в черния списък, ако имаха такъв, колкото и странно да беше това, като се имаше на предвид, как се държеше с всички наоколо. На заден фон момичето чуваше някаква реч, може би на самия Филип и други хора, които говореха, но мозъка ѝ автоматично игнорираше всичко това. Беше твърде фокусирана върху едно единствено нещо и това беше да открия Сандър и Арина. Докато „изпълняваше тази велика задача“ мина покрай многобройните сладки, които бяха наредени. Нямаше как да не си вземе няколко. Всъщност доста от тях. Все пак сладкото си беше второто най-важно нещо в живота ѝ. Не всъщност момент – третото – след самата нея и Сандър, разбира се.
     
    Продължаваше да търси с поглед таргетираните си обекти, когато най-после успя да забележи един от тях. За съжаление по досадният от двамата – а именно Арина - но все пак и това беше нещо. Момичето веднага отиде при нея и с възможно най-възмутения си и надменен тон се обърна към червенокоската: -Къде е Сандър и какво правихте до сега заедно? – в момента звучеше като ревнива Карън, но това не я интересуваше. Искаше отговори на въпросите си и щеше да ги получи по един или друг начин.
    ---

    Арина Орлова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 35
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl41
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 43
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 43
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 45
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 45
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 52
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  MangoИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  WatermelonИмението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  PizzaИмението на семейство Болярски  SausageИмението на семейство Болярски  CabbageИмението на семейство Болярски  CheeseИмението на семейство Болярски  BlueberryИмението на семейство Болярски  AppleИмението на семейство Болярски  BananaИмението на семейство Болярски  TuttifruttiИмението на семейство Болярски  BaconИмението на семейство Болярски  RubyИмението на семейство Болярски  HoneyИмението на семейство Болярски  ChocolateИмението на семейство Болярски  ChiliИмението на семейство Болярски  DiamondИмението на семейство Болярски  Birthday1 

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Арина Орлова Пон Юли 03, 2023 10:54 pm


    Рожденият ден на Филип беше много по-приятен от партита, които родителите й организираха. За началото на вратата нямаше до болка познатия напудрен иконом, вместо това Болярски дали от чувство за хумор или нещо друго се бяха снабдили с дузина нацепени батки. Или казано по друг начин – охранители от онези елитните, дето само като им видиш лъскавите мантии, маркови обувки и зализани коси разбираш за какво става въпрос.

    Арина беше дошла на партито със Сандър. Сделката беше следната – тя му служише за прикритие и разсейваш досадната му възлюбена (да, да сещате се – онази досадница с целувката!), а той си скита из Бургас. Червенокосата даже не помнеше какво точно щеше да прави – да сваля секси пичове на плажа или да се подвизава в леглото на някоя вийла.
    Всъщност, за нея нямаше голямо значение. Двамата с Викторович някак си бяха успели да станат приятели, някъде из между злобните погледи на Марешка и сега девойката чувстваше за свой дълг да му помогне да осъществи това опасно приключение.

    Най-хубавото бе, че Орлова не беше прекарала дълго време в избиране на подаръка. Всички в Мунгав знаеха, че второкурсника си пада по сладостите. Та, бяха взели – огромна кутия с шоколадови жаби, ментови бонбони, ябълков пай и ягодови мъфини. И, тъй като момичето бе съпричастна към драмата на Филип бе добавила нещо специално. Всеки сладкиш бе омагьосан, така че да трябва да го гониш 500 метра, за да го хванеш.

    Фитнеш и сладко в едно. Перфектния подарък.

    Арина тъкмо се наслаждаваше на чаша ягодово вино, когато усети познато и досадно присъствие зад гърба си. Завъртя очи, още преди да е чула думите на Николет.
    Ох, колко, банално. Ама, че тя не можеше ли да измисли нещо ново?

    - Здравей, и на теб Маша! Каква случайност, че се срещаме тук. – усмивката й беше от онези фалшиво подсилените и сладки като диабет. - И защо си мислиш, че знам къде е Сандър? – огледа се във всички посоки и добави. – Не го виждам тук. Ами ти?


    @Маришка Боршош

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Филип Болярски and Маришка Боршош харесват този пост.

    Косара Вълканова
    Косара Вълканова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 11
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl37
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 6
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 6
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 7
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 10
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 6
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  SausageИмението на семейство Болярски  BlueberryИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  Birthday1

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Косара Вълканова Вто Юли 04, 2023 2:40 am


    - Хубаво време.
    - Ааааа-ха, - кимна Косара, гледайки в една точка в далечината.
    - Би било ужасно да завали, лятото е всеизвестно с неочакваните си бури.
    - Мммммхм, - все така вяло кимна момичето.
    - Никой не ми вярва, но имам уникалния талант да усещам промените в налягането, прав съм в почти трийсет процента от случаите, а това е доста висок процент, статистически погледнато.

    Честно казано, Косара идея си нямаше с кого говори. Нито защо й говори. И абсолютно не разбираше защо 14-тото “аааха” не беше достатъчно ясен знак, че това хич не беше диалог и със същия успех това момче можеше да говори с някой от кичозно оформените храсти покрай оградата. Вероятно листенцата биха били по-заинтересовани от това какви точно методи използва някакъв хлапак, който беше срещала може би веднъж в час по летене, да се свързва с космоса, налягането и леля си Гергана, че да разбере кога-почти-точно ще завали градушка. Съдейки по ясното небе и липсата на каквито и да е следи от облаци, вероятно днес бяхме в останалите седемдесет процента.

    След 16-тото кимване вече й омръзна, настъпа го най-безцеремонно по средата на поредното досадно думобълване, и измарширува напред към шатрата, в която на пръв поглед вече се събираха повече хора. Дали обичаше да се самонастанява по средата на тълпо-образувания? Не. Но в точно този момент далеч предпочиташе да се самоконвертира в екстроверт пред това да продължи да слуша за всички неоткрити типове облаци, които науката крие от света, но този бъдещ третокурсник и майстор на занаята на времеотгатването беше открил в детската си стая, докато майка му прави сандвичи в кухнята.

    Пътьом заобиколи отдалеч две момичета, които се гледаха сякаш щяха да се взривят взаимно. Нямаше намерение да става косвена жертва на чужди драми. Направи й обаче впечатление, че имаше голямо разнообразие от хора. Възрастни, добре облечени вещици и магьосници стояха около дълга маса с коктейли на прилепена до стената на сградата веранда. Първокурсници тичаха наоколо, опитвайки се да минават само по сянката, която хвърляха дърветата и храстите по тревата, тъй като явно слънчевите петна бяха равносилни на тролски сополи. Определено по-големи-от-нея ученици страняха от всички и се занимаваха с личните си проблеми. А в шатрата в другия край се събираха малко по малко нейни връстници - част от които си играеха на пораснали аристократи, част стоейки неловко в ъгъла, гледайки жадно прескачащите тролските сополи първокурсници, опитвайки се да прикрият факта, че искат да се присъединят в играта.

    - Хей, АУЧ! - кресна Косара, търкайки енергично главата си там, където съвсем безцеремонно се беше врязала една сова докато пикира, за да остави поредния подарък на Филър. Фемур? Филип? Докато тихичко псуваше изпод дъха си, момичето се чудеше какво изобщо правеше там. Беше пропуснала почти цяла учебна година заради шаренопръска, към която пълната липса на досег до магическия свят явно те прави по-податлив. Беше й останал ужасен белег под дясното око, който май никога нямаше да заздравее*. Някак обаче някой се беше сетил да й изпрати покана за рождения ден на момче, което дори не познаваше. Или беше едно от онези празненства, на които просто всички са поканени? Може би ако беше сварила навреме, за да чуе официалното откриване, щеше да има някаква идея по въпроса, но нямаше да е Косара, ако не се беше спънала н-брой пъти докато крачи по равната поляна, забавяйки я достатъчно, че да е прилично закъсняла. Ако някой се беше обидил, щеше да обвини метеоролога на годината, естествено.

    - Ъм, добре ли си? - каза познат глас докато Вълканова продължаваше да кълне, тропайки с крак и унищожавайки точно тези десет квадратни сантиметра равно-окосена трева под обувката си, които просто не са имали късмет в този си живот. Може би в следващия щяха да се преродят в чакъл, да им е мирна главата.
    - По-добре от тая сова, ако я докопам, - изсъска чернокоската и се огледа свирепо с надеждата да открие мишена, по която да запрати камък. За съжаление нападателят вече се беше скрил някъде в соварника.- Та, този Филип, познавам ли го? - Още й беше трудно да навакса. Част от спомените й бяха малко мътни, което явно беше възможен страничен ефект от шаренопръската. Но беше почти напълно сигурна, че нито беше от нейния дом, нито го беше мяркала по коридорите.  


    -----
    *Май имаше шанс според леля й, но никой не можеше да я накара да върже дроб на крастава жаба за врата си и да стои в бъчва по пълнолуние, докато очи на змиорка плуват около нея, само за да го разкара. Съседите и без това вече я гледаха накриво заради странните дрехи, с които се прибра от “Мунгав” след първата си година и совите, които чат-пат се стрелваха през отворения й прозорец. С гларуси бяха свикнали, но това беше неестествено. Нямаше нужда да добавя масло в огъня на клюките само заради един белег.

    @Мая Кочева

    Арина Орлова and Ела Благоева харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Косара Вълканова
    Косара Вълканова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 11
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl37
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 6
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 6
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 7
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 10
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 6
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  SausageИмението на семейство Болярски  BlueberryИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  Birthday1

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Косара Вълканова Вто Юли 04, 2023 4:02 am


    Цепка” е много грозна дума. Нещо с думите, в които имаше едновременно и “ц”, и “п”, просто не беше наред по подразбиране. Все едно някой, някога, беше седял над огромните пергаменти, които щяха да се превърнат в първия речник, и си беше блъскал главата над това как да остави отпечатък върху историята по възможно най-излишния начин. Но въпреки това беше най-точната дума, която можеше да опише положението, в което бяха застанали очите на Косара. Беше стиснала клепачи толкова, че едвам виждаше през тях, фокусирана изцяло върху лицето на Мая, което се беше изкривило в някаква смесица между тъга и яд. Уф, хората и техните емоции.

    - Кого ще бием? - попита накрая Вълканова, накланяйки глава настрани преценяващо. Не помнеше голяма част от щъкащите около нея магьосници, но с Мая явно се бяха засичали достатъчно често в общата стая, че да успее да се запечата. А човек с частична амнезия става доста привързан към тези, които успяват да се промушат покрай белите петна и да си намерят столче, на което да седнат за постоянно. Та поне в момента, и освен ако не си спомнеше внезапно как някога я е спъвала по стълбите или я е замервала с тиквен пай по Коледа, Мая й беше едно от най-познатите лица сред тълпата.
    - Да бием ли? - сбърчи вежди съдомничката й, което изобщо не смути Косара. Чернокоската само нави ръкави (съвсем въображаеми такива, гореспоменатата градушка така и не се появи и продължаваха бавно и мъчително да се препичат в летните си дрехи под слънцето като зайци, закачени над огън в гората) и застана от страната на Кочева.
    - Нещо явно е станало, -скръсти ръце Вълканова, оглеждайки потенциални жертви в опит да изчисли с абсолютна точност към кого момичето до нея гледаше замислено преди малко. Геометрията обаче хич не й беше силна страна, та реши, че просто всички остават в списъка без изключения. - Винаги е добра идея да атакуваш докато никой не очаква. Не си нося бухалката за блъджъри, но съм сигурна, че ей онази там метла, дето преди малко мина през главата ми по пътя към масата с подаръци, ще свърши същата работа.
    - Хей, хей, не! - Мая я дръпна за ръката, което звучи като груба проява на лоши маниери. Или поне докато не се доизясни, че Косара съвсем безцеремонно тръгна да крачи към с бодра стъпка към въпросната маса. Само че Вълканова имаше два леви крака и ужасно чувство за баланс, и лекото отместване от оста й след подръпването даде на гравитацията шанс да я запрати право по очи в тревата.
    - Нми`еде`н, - изфъфли все още с лице в земята, сериозно обмисляйки решението си да дойде.

    Вярно, че алтернативата беше да прекара още един ден в тесния апартамент, който се налагаше да нарича дом, заедно с две завистливи сестри, студена майка и простоват баща. Дори не й бяха позволили да вземе вещите си от училище у дома; книгите, котлето й, и дори пръчката й, стояха заключени в таванска стая на най-горния етаж от блока, и нямаше да получи достъп докато не станеше време за училище. За щастие поне леля й я беше завела до Торбаланово за да може да купи подарък. Но виждайки броя и размерите на наредените по масата пакети като пристигна осъзна, че нейното невзрачно всепомниче не можеше да се класира дори в Топ 200. Пък и това беше втората й контузия за едни има-няма петнайсет минути. Може би трябваше да избяга, докато все още всичките й кости бяха непокътнати?

    - Знаеш ли какво, - взе да се протяга за да намести обратно всичкте си стави на мястото им, след като се изправи тромаво, - ще ми разкажеш като ме насочиш до някакъв източник на храна и вода, преди съвсем да се разтопим под това слънце.



    @Мая Кочева
    Админ: +10 галеона (отчетено).

    Арина Орлова and Ела Благоева харесват този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 67
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl37
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 10
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 22
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 4
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 8
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 22
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  RubyИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  ChocolateИмението на семейство Болярски  TomatoИмението на семейство Болярски  DiamondИмението на семейство Болярски  ChiliИмението на семейство Болярски  Cream_PuffИмението на семейство Болярски  Mango

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Маришка Боршош Вто Юли 04, 2023 7:50 am


    Орлова явно си мислеше че с фалшиво сладката си усмивка щеше да я впечатли, но разбира се това нямаше как да се случи. Тези евтини номера не минаваха през чернокоската. Все пак тя все още имаше прекрасно съзнание в главата си, за да не обръща внимание на подобни неща и да се интересува само от личния си облаги.
     
    -Не се прави на интересна, Ари, и двете знаем защо ти задавам точно тези въпроси – Боршош наблегна особено на последната част. Естествено нямаше да каже че беше толкова откачена и ревнива, че беше дошла до тук, единствено и само, за да ги хване на „местопрестъплението“ и да разбере какви ги вършат така тайно зад гърба ѝ. Все пак всички виждаха колко близки си бяха станали Сандър и Орлова, и това не се харесваше на Боршош по никакъв начин. За това чернокоската трябваше да знае всичко, дори и ако трябва да използва уменията си на сталкър, за да получи отговорите на въпросите си.
     
    -Ако в момента го виждах, точно с теб ли щях да говоря?! Нали знаеш че нямам никакъв интерес да общувам с такива психопатки като теб… особено след онзи път който така нагло ме нападна и ме целуна на сила – Нямаше скоро да спре да натяква на Орлова за тази така нахална нейна постъпка, която все още я стресираше. Никога нямаше да признае това за нелеп инцидент, какъвто всъщност беше.
     
    С периферното си зрение Николет видя непознато за нея момиче, което падна няколко пъти. Явно в тълпата имаше твърде много странни хора, които не заслужаваха вниманието ѝ. Както винаги всъщност.
     
    -Хайде, Ягодова психопатке, колкото по-бързо ми кажеш, това което искам, толкова по-бързо ще ме отървеш от отвратителното си присъствие и не си и помисляй да правиш нещо толкова ужасно като предния път, за да се измъкнеш… – За момент Маришка се сети отново за ужасната ситуация и нахалството, което Орлова беше проявила. -…знам че сигурно си обсебена от мен след това, но както казах ме интересува само какво правихте със Сандър до сега и къде е той? -  От една страна беше някак наистина иронично как Боршош можеше да нарече когото и да е друг обсебен от нещо, когато самата тя беше такава от Викторович, но разбира се тя никога нямаше да си признае, въпреки че беше ясно от километри.
     
    -Не те карам да решаваш уравнение за спасяване на света, а да ми отговориш на няколко елементарни въпроса. Колко трудно би било това, дори и за някого, който е толкова глупав, колкото теб? – Все пак наистина не искаше кой знае какво от Орлова, така че щеше да си получи отговорите по един или друг начин.
     
    ---
    Админ: +10 галеона (отчетено).

    Арина Орлова and Ела Благоева харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Косара Вълканова
    Косара Вълканова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 11
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl37
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 6
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 6
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 7
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 10
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 6
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  SausageИмението на семейство Болярски  BlueberryИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  Birthday1

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Косара Вълканова Вто Юли 11, 2023 11:45 pm


    Палачинки. И мъфини. И меденки покрити с шоколад. И кокосови бонбони. И някакъв сок, игнорираме го това. Оу, цяла купа с всякаквовкусови бонбончета. Да, това щеше да е. Чувстваше се готова за приключения. 

    При все, че докато вървяха към масата Косара биеше камбаната на умряло относно това колко точно е гладна, беше по-логично да се пресегне към което и да е друго от гореизброените. Вместо това седеше приклекнала, изравнила поглед с ръба на огромната купа, пълна с бонбончета, опитваща се да изчисли точния отблясък на светлината, който хвърляха тези с вкус на глухарчета. Беше изключително лесно да се объркат с тези с вкус на потни крака и абсолютно нямаше намерение да прави тази грешка втори път, та беше прекарала доста време в първи курс изследвайки стотици (абе, може би около десетина реално, но процентите са си проценти, без значение тестовата група) бонбони за да не се случва отново. Шансът й за успех беше около 0.00437 процента, което беше процент, на който беше напълно готова да заложи всеки ден. И това до някъде обясняваше защо нищо никога не й се получаваше, как така можеше да е напълно готова да заложи на тия шансове, пълна откачалка.*

    Докато хирургически разбъркваше повърхността на купата с върха на най-близко разположената до нея вилица, дочу гласа на Мая и погледна с вял интерес нататък. Нещо си говореше с по-големите. Хъ. Наистина беше изпуснала доста тази година. Не й изглеждаха познати, честно казано. Oh, well. Вдигна рамене, прекалено вглъбена в настоящата си мисия за да разбере, че всъщност губеше нишката на някаква драматична развръзка за някакви драматични събития. Тлеещите въглени рядко са напълно наясно с това какво се случва около тях през повечето време. До някъде това им помага да продължават да тлеят, донякъде ги вкарва в не-особено-добри-ситуации, за които са можели да бъдат доста по-добре подготвени.**

    Примерно, щеше да е наясно защо половината от гостите гледаха намръщено, а другата половина се подхилкваха, докато едно дългокосо момче привършваше с десерта си. И със сигурност щеше да разбере защо покрай нея прелита ягодов сладкиш с бясна скорост, все едно го гони подивяло врабче, пристрастено към захар.

    Всичко около нея изчезна. Ловът на бобчета се превърна в загубена кауза и щяха да живеят още един ден, за да разкажат за вилицата, която почти бе довела до геноцида им. Със сигурност си бяха измислили религия, в която да се утешават, та сигурно щяха да имат и официална церемония по покръстване до края на тържеството. Косара обаче нямаше да присъства. 

    Не. Косара беше заета с това да подпали маратонките и да… ами, да гони кексче? Около нея нямаше никого. Целият свят се беше стопил. Зениците й се бяха разширили като на котка, дебнеща нищо-неподозиращ гларус иззад напълно непокриващия туловището й крак на маса. Глезените й биеха тревога, тъй като усещаха предстоящо счупване заради резките завои, които се налагаше да взима, за да спазва траекторията на ловкото сладкишче. Само че нямаше никой в главния пулт, който да приеме жалбите им, да не говорим, че дори и да го стореше, докато успее да ги прегледа, подпечата и предаде нататък, вече щеше да се е озовала обратно на леглото в изолатора на лечителката, при която беше прекарала по-голямата част от втори курс (бюрократщина, какво да правиш, НАП ряпа да яде). И ето, че почти беше там! Почти го беше настигнала! Деляха я някакви жалки десет сантиметра! Кексчето явно също го виждаше и беше осъзнало съдбата си (не, не беше защото са изминали задължителните 500 метра, а защото беше осъзнало съдбата си. Определено.) и се предаде. Ама се предаде прекалено рязко и директно пльосна на земята.

    Косара наби спирачки, но тъй като не бяха добре смазани (и плюс това имаше нещо необичайно мокро под подметките й), се изпързаля през жертвата си, та право по задни части върху тревата. Локвата. Калта? Кексчето.

    - Какво… по гномите… беше ТОВА?!
    - Оп-а…

    Реалността бавно изплува над концентрацията и Вълканова взе да се оглежда. Ококорени деца. Възрастни с широко отворени усти. Изпочупени стъкленици с напитки, разляти по земята. Обърнати купи с бонбони (виждаше глухарчетата!). Цяла тава изпотъпкани бисквити. Четири съборени пилона от шатрата. Измъкващи се изпод нея хора и две домашни духчета, които сигурно се чудеха от къде да откраднат чорапи и шалчета, защото това живот ли е ми кажете? Кариера и чудо.

    И в средата на всичко това - възрастна магьосница, определено добре издокарана, свила юмруци до бяло, покрита с крем (опа х2), едвам успяваща да си поема въздух за да може да намери всички гласни, с които да подреди писък.

    А, и Косара. Седнала в локвата от един от соковете, който беше завлякла след себе си докато ползва покривката на централната маса, за да може да вземе поредния рязък завой. Цееелия й зад… ъм, отзадноплоскостта й покрита с ягодов крем от тичащо на зиг-заг кексче.

    - Ам… Съжалявам? 

    Честно, вече беше набелязала на върха на кое дърво би се магипортирала, ако можеше да се магипортира. Леко, без резки движения, се увери, че пръчката й все още беше вързана за глезена й. Усещаше, че ще се наложи да отблъсква Круцио***


    ______________________
    В главата й това се закръгляше на 0.0044, и беше достатъчно близо до 0.005, което както и да го гледаме си е направо 0.01, само че все забравяше нулите и решаваше, че е равносилно на 10. Отново напълно-не-достатъчно за това да се хвърли с главата напред и да жертва рецепторите на езика й да прегорят за следващите три дена, до да речем една идея по-логично. Та да, хубаво е да си умен, но Косара не я беше огряло да е кой знае колко ярко искряща звезда по математика в мъгълското училище. По-скоро тлеещ въглен.

    ** За дефиниция на тлеещ въглен погледни *

    *** Абсолютно нямаше представа как се отблъсква Круцио. Но проклета да беше, ако умре без да извика поне едно “Алохомора”.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Маришка Боршош харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 35
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl41
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 43
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 43
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 45
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 45
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 52
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  MangoИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  WatermelonИмението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  PizzaИмението на семейство Болярски  SausageИмението на семейство Болярски  CabbageИмението на семейство Болярски  CheeseИмението на семейство Болярски  BlueberryИмението на семейство Болярски  AppleИмението на семейство Болярски  BananaИмението на семейство Болярски  TuttifruttiИмението на семейство Болярски  BaconИмението на семейство Болярски  RubyИмението на семейство Болярски  HoneyИмението на семейство Болярски  ChocolateИмението на семейство Болярски  ChiliИмението на семейство Болярски  DiamondИмението на семейство Болярски  Birthday1 

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Арина Орлова Чет Юли 13, 2023 11:18 pm


    @Маришка Боршош

    Ари запази пълно самообладание, докато Маришка изпадаше в нещо средно между истерия и криза на „средната” възраст. Лицето й беше изкривено, все едно всеки момент хубавата й кожа щеше да се обели и на нейното място да се появи мутрата на харпия с остър ключ и още по-изгарящи очи. Червенокосата само деликатно се прокашля и вдигна едната си вежда.

    Плавно извади едно малко сгънато на хиляда листче от джоба си и започна да го разтравя пред очите на изтерясалото девойче. Сандър бе предположил, че ще реагира така, затова бе оставил Орлова с много подробни инструкции.

    - Спокойно, психарке... – тук напълно изимитира тона й, дори направи същата физиономия и след това се засмя жизнерадостно. Викторович, беше напълно прав. Беше ужасно забавно и Арина не можеше да не се наслади на мига до край. Все пак, чернокосата си заслужаваше малкото отмъщение след онази случка в банята. – Сандър ме помоли, ако се появиш и правиш панаири да ти прочета това... – вече бе успяла да разгъне листа и нещото имаше внушителните размери на цял лист А4.

    Направи драматична пауза. Прокашля се отново и зачете:

    „Скъпа, Маша,

    Знам, че вече си научила за авантюрата ми с Арина. Но, спокойно, тя заема специално място в сърцето ми, но само като приятел. Момичето, което спечели сърцето ми носи куидична униформа и е капитан на дом Лъч.

    Надявам се да ми простиш, че ти го съобщавам  така. Знам, че ти се иска да взривиш всичко около теб, но те моля – запази самообладание. Не вдигай скандали на рождения ден на Филип. Момчето заслужава да има нормален празник. Не взривявай тортата му, не подпалвай имението и не превръщай гостите в жаби.

    А, колкото до това къде съм и какво правя – не мога да ти кажа. Това е нещо, в което не мога да те замеся и не искам да се бъркаш.

    Твой, Сандър.”


    Докато четеше Орлова, толкова бе спечелила вниманието на малката орио-психарка, че изобщо и двете не забелязаха приближилата се Мая и какво изобщо се случваше на празника.

    - Ето, това е за теб. – бутна писмото в ръцете на Николет и Ари се отдалечи на безопасно разстояние. – Прочети го пак. Сама ще видиш, че почерка е на Сандър. И, не, обещах му да не ти казвам нищо.

    Дали щеше да има бой? Май имаше такава вероятност. Ръката й вече се бе обвила около магическата й пръчка – просто така за всеки случай.

    1 точка интелигентност, моля (Админ: отчетено).

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Имението на семейство Болярски  Coin10 67
    Ниво : Имението на семейство Болярски  Untitl37
    Статистики :
    Имението на семейство Болярски  Streng10 Сила: 10
    Имението на семейство Болярски  Shield10 Издръжливост: 22
    Имението на семейство Болярски  Brain10 Интелигентност: 4
    Имението на семейство Болярски  Runnin10 Ловкост: 8
    Имението на семейство Болярски  Magic-10 Магия: 22
    Имението на семейство Болярски  Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Имението на семейство Болярски  SapphireИмението на семейство Болярски  EmeraldИмението на семейство Болярски  RubyИмението на семейство Болярски  PearИмението на семейство Болярски  ChocolateИмението на семейство Болярски  TomatoИмението на семейство Болярски  DiamondИмението на семейство Болярски  ChiliИмението на семейство Болярски  Cream_PuffИмението на семейство Болярски  Mango

    Re: Имението на семейство Болярски

    Писане by Маришка Боршош Съб Юли 15, 2023 9:27 pm





    Може би щеше да е много по-добре, ако никога не беше идвала. Може би, но вече беше твърде късно, но пък всичко щеше да е много по-лесно и нищо от това нямаше да се случи.
     
    Още на думите „да ти прочета това“ на Арина, започна да се чувства странно. Всичко до сега ѝ се струваше напълно нормално – да е на рожден ден без подарък; да не ѝ пука за рожденика и почти всички гости; да сталкне Орлова, за да разбере, какво ще прави Сандър…. нима всъщност наистина не беше?!
     
    Но нищо нямаше да я подготви за следващите няколко минути или може би бяха секунди. Нямаше как да знае, защото просто времето все едно беше спряло за нея.
     
    Чу всичко, което Арина ѝ каза и въпреки това имаше чувството, че с всяка следваща от тях, асимилираше все по-малко и по-малко. Беше точно като онова гифче, в което физиономията „wtf is all of this“ и навсякъде изкачат всевъзможно математически формули. Всяка следваща чута дума не можеше да бъде възприета правилно, не защото беше „невъзможна формула“, а защото в съзнанието ѝ имаше многобройни „каква по дяволите е тази глупости защо изобщо я слушам“, „това не може да е истина“, „не, това определено не е истина“, „каква пък е тази тъпотия сега“ и многобройни други в същия ред.
     
    Когато Орлова ѝ тикна писмото в ръцете, чернокоската отначало се засмя. Дори смачка хартията и искаше да я хвърли настрани без да ѝ обръща допълнително внимание и въпреки това, реши да си причини целия този шок отново и да го прочете още един път. Разбира се, че това нямаше да е добра идея. Но още щом го погледна знаеше че за съжаление наистина беше написано от Викторович. Нямаше как само от първата дума да не разбере че беше с неговия почерк.
     
    И естествено от всичко нямаше как да не се фокусира на няколко части. Първата разбира се беше “авантюра с Арина“. Нямаше как никой нормален човек да иска да има нещо точно с Орлова, чието цялостно съществуване беше свързано само с нелепи инциденти, грозни дрехи, глупаво инфантилно държание на тази ягодова поничка. Никой човек, който има IQ повече от 0,5, не би искал да има нещо общо с нея. Нали…… Сандър не е толкова зле, иначе Николет нямаше да е обсебена от него, така че не би направил нещо толкова глупаво, нали….?
     
    Следващото разбира се беше свързано с момичето капитан от Лъч, което е спечелило сърцето на Сандър. Боршош беше категорична, че никоя друга не можеше да прави това, освен самата тя. Нямаше да го позволи. Освен това въпреки че беше от дом Лъч, се интересуваше само от 1% от цялото училище и не знаеше имената или заниманията на съучениците си, за това и нямаше никаква представа за коя се говореше в случая. Въпреки че автоматично вече искаше да разбере коя беше тази нахална лисица, която си позволяваше такива своеволия.
     
    Надявам се да ми простиш…“ и двамата бяха наясно че това никога нямаше да стане. Дори в момента искаше да го убие. И въпреки това щеше да продължи да иска да е около него, но и нямаше да му позволи да прави, каквото си иска. Не беше лесно да си обсебен от някой и да не ходиш на психолог, от който явно имаш невероятна нужда. Заради доброто на този човек, а и заради самият себе си. Николет знаеше много добре че рано или късно идеята, която имаше в главата си за тях двамата щеше да се случи. Тази налудничава идея, че те са двамата са the ultimate soulmates се появи още в момента, в който го видя и никога нямаше да изчезне. Всъщност и сега беше така, макар че се чувстваше толкова зле и объркана от всичко случващо се. Дори ѝ факта че в момента очите ѝ се пълнеха със сълзи - които бяха от възмущение, болка и гняв - въпреки че никога нямаше да се разплаче на обществено място, нямаше да променят тези ѝ вярвания.
     
    Не прави сцени, недей!
     
    Недей, не си го причинявай! Нищо хубаво няма да последва от това!
     
    Просто не прави сцени!
     
    И… естествено направи точно това. Поредната сцена. Най-вероятно бяха минали едва пет минути, които изглеждаха като цяла вечност, че вестителят трябва да си понесе „заслуженото“. Все пак все на някого трябваше да си го изкара. А никой не беше по-перфектен за това от Арина. Все пак никой друг не беше спечелил вниманието на Боршош, повече от Орлова в момента. Нищо от рожденият ден нямаше значение за нея.
     
    Чернокоската се насочи към нея и преди момичето да успее да реагира я хвана за косата и я бутна към близката маса без дори да ѝ каже и една дума. Просто нямаше смисъл. Причината за всичко това беше повече от ясна и носеше името Сандър Викторович. Навсякъде захвърчаха още храни, чаши и прибори. Бяха хвърчали и преди малко, но вината за онзи път не беше тяхна. Те обаче щяха да допринесат още за „забавлението“ на гостите.  И малкото оцелели неща наоколо и чисти хора, щяха да паднат в жертва на двете красиви магьоснички.
     
    Освен всичкото отгоре една от вилиците хвръкна толкова надалеч че се заби в надписа „Честит рожден ден“ и го скъса на две, което по някаква странна причина разпръсна във въздуха многобройни конфети, които никой не разбра откъде се появиха. Хората около тях двете бяха „бомбардирани“ от всевъзможните летящи изведнъж предмети във въздуха, като някой от тях бяха ударени от вилици, други вече имаха храна по дрехите и косите си. Настъпи поредната паника, през която една от бутилките дори удари лампата до подаръците и това я да премигва, и падне върху подаръците. Естествено Маришка и Арина не забелязваха нищо от това, защото бяха заети да се удрят и скубят една друга като две раздразнени пантери, борещи се за територия и надмощие. Всяка следваща тяхна атака една срещу друга ставаше все по-яростна.
     
    Едната в момента искаше да изтрие от земята другата от възмущение и гняв, а другата искаше да си го върне още един път за онзи „инцидент“ и да се спаси. Това разбира се беше комбинация водеща до твърде много хаос и разруха. Незнайно как те някак си бяха доближили тортата или може би тя магически беше дошла наблизо. Това щеше да си остане мистерия. Но нещастието в случая щеше да последва само след няколко секунди, през които Боршош блъсна Ари, която падна директно върху тортата. -Отива ти да изглеждаш толкова зле, Аринче, дори това ти беше твърде малко. Заслужаваш много повече. – Всъщност и двете изглеждаха повече от ужасно – раздърпани и скъсани дрехи, коси все едно са бръкнали с лъжица в контакта и размазан грим.
     
    Вече официално нямаше нищо, което да може да се разруши на този рожден ден и все пак вината не беше изцяло тяхна. Можете ли да повярвате. Някак си просто допълниха вече започнатият хаос от непознатото момиче, гонещо кексчето, подарено от Арина, и просто бяха още по-разрушителни от нея и всъщност разваляйки вече празника на всички. Защото докато лекият хаос от непознатото момиче, можеше да бъде лесно поправен с малко бързо чистене от страна на прислугата на Болярски и малко бързо пране на дрехи от гостите в банята, макар и Арина и Маришка да не бяха забелязали нищо от това, докато „участват в своя си филм“, това което те направиха вече не можеше да се поправи.
     
    Двете със сигурност щяха да продължат сцената, ако охраната на Болярски най-после не се беше намесила и не ги беше разтървала. Те двете вече бяха привлекли цялото им внимание. Въпреки протестите и негодуванието на Николет, охранителите ги разделиха в двата края на мястото, което изглеждаше така все едно е минало торнадо. Дори по един от тях остана при всяко от момичетата, за да не решат да повторят „забавата си“, докато решат какво да правят с тях.
     
    Чернокоската погледна към двуметровият брюнет охранител, който беше до нея и се засмя арогантно. -Не направихме твърде голяма сцена? Дори беше някак забавно, макар че тя заслужаваше много повече, но пък се почувствах по-добре. Все пак казаха ми да не взривявам тортата, да не подпалвам имението и да не превръщай гостите в жаби. Не направих нищо от това, значи всичко е точно, нали? – И точно за това Сандър нямаше да може да ѝ каже нищо за цялата сцена, тъй като реално го беше послушала, а и за всичко станало беше виновен само и единствено той. -Филип трябва да ни благодари, ще помни вечно този си рожден ден, а и не само той.
     

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message

      В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:31 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!