Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Семейство Малфой

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Семейство Малфой

    Писане by Разказвачът Чет Фев 02, 2023 8:43 pm


    Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър. 
    По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел. 


    Семейство Малфой

    Семейство Малфой | Историята му, написана от Дж. К. Роулинг Malfoy10

    Името Малфой идва от старофренски и се превежда като „недобросъвестност“. Подобно на много други родоначалници на благороднически английски семейства, магьосникът Арманд Малфой пристига във Великобритания заедно с Уилям Завоевателя като част от нахлуващата нормандска армия. След като оказва неизвестни, съмнителни (и почти сигурно магически) услуги на крал Уилям I, Малфой получава първокласно парче земя в Уилтшир, отнето от местните земевладелци, върху което потомците му живеят вече десет поредни века.
    Техният коварен прародител Арманд притежава много от качествата, които отличават семейството Малфой и до днес. Малфой винаги са имали репутацията, както подсказва не съвсем ласкавата им фамилия, на нагаждащи се хора, които се домогват до власт и богатство, където и да се намират. Въпреки изповядването на чистокръвни ценности и несъмнено искрената си вяра в превъзходството на магьосниците над мъгълите, Малфой никога не са били над това да се присламчват към немагическата общност, когато това им е изгодно. В резултат на това те стават една от най-богатите магьоснически фамилии във Великобритания и се носят дългогодишни слухове (макар и никога да не са доказани), че през вековете фамилията успешно е търгувала с магьосническа валута и активи. В продължение на стотици години те успяват да увеличат земите си в Уилтшир, като присъединяват земите на съседните мъгъли, а благоразположението, оказано им от кралския двор, прибавя мъгълски съкровища и произведения на изкуството към постоянно разширяващата се колекция.
    Исторически Малфой правят рязко разграничение между бедните мъгъли и тези с богатство и власт. До налагането на Статута за секретност през 1692 г. семейство Малфой се подвизава в средите на високопоставените мъгъли и се твърди, че пламенната им съпротива срещу налагането на Статута се дължи отчасти на факта, че ще трябва да се оттеглят от тази приятна сфера на обществения живот. Макар и горещо да се отрича от следващите поколения, има достатъчно доказателства, че първият Луциус Малфой е бил неуспешен претендент за ръката на Елизабет I, а някои магьоснически историци твърдят, че последвалото противопоставяне на кралицата на брака въобще се дължи на урока, направена ѝ от обезсърчения Малфой.
    С онзи здравословен инстинкт за самосъхранение, който е характерен за повечето им действия през вековете, след като Статутът на секретността влиза в сила, Малфой престават да общуват с магьосници, колкото и високопоставени да са, и приемат, че по-нататъшното противопоставяне и протести могат само да ги отдалечат от новото сърце на властта - новосъздаденото Министерство на магията. Те правят рязък обрат и започват да подкрепят Статута, както и всички онези, които го защитават от самото начало, като бързат да отрекат, че някога са били в приятелски (или брачни) отношения с мъгъли.
    Голямото богатство, с което разполагат, им осигурява значително (и силно ненавиждано) влияние в Министерството за поколения напред, въпреки че никой Малфой никога не се е стремял към поста министър на магията. За семейство Малфой често се казва, че никога няма да откриете някой от тях на местопрестъплението, въпреки че пръстовите им отпечатъци може да са навсякъде по пръчката-оръдие. Независими и богати, без нужда да работят за прехраната си, те обикновено предпочитат ролята на власт зад трона, щастливи, че други вършат магарешката работа и поемат отговорността за провала. Те помагат за финансирането на предизборните кампании на много от предпочитаните от тях кандидати, което финансиране (както се твърди) включва заплащане на мръсни поръчки, като например урочасване на опозицията.
    Неподправеното презрение на Малфой към всички магьосници, които не могат да им предложат скъпоценности или влияние, както и към мнозинството от събратята им магьосници, ги привлича по естествен начин към доктрината за чистата кръв, която в продължение на няколко години през ХХ век изглежда като най-вероятен източник на неограничена власт. От налагането на Статута за секретност нататък нито един Малфой не се е женил за мъгъл или за мъгълокръвен магьосник. Семейството обаче избягва донякъде опасната практика да се бракосъчетава в рамките на толкова малка група чистокръвни, което би могло да ги направи слаби или нестабилни, за разлика от малка част от фанатичните семейства като Гант и Лестранж. Поради това в родословното дърво на Малфой се появяват и много нечистокръвни магьосници.
    Сред известните Малфой от миналите поколения е Николас Малфой от XIV в., за когото се смята, че е погубил много размирно настроени мъгъли-арендодатели под прикритието на Черната смърт, въпреки че успява да избегне порицанието на Съвета на магьосниците; Септимус Малфой, който има голямо влияние в Министерството в края на XVIII в., век, като мнозина твърдят, че министърът на магията Ункциус Осбърт не е нищо повече от негова марионетка; и Абраксас Малфой, за когото се смята, че е участвал в тъмния заговор, в резултат на който първият министър от мъгълски произход (Ноби Лийч) напуска поста си преждевременно през 1968 г. (нищо не е доказано срещу Малфой).
    Синът на Абраксас, Луциус, се прочува като един от смъртожадните на лорд Волдемор, макар че успешно избягва затвора и след двата опита за преврат на лорд Волдемор. В първия случай той твърди, че е действал по силата на проклятието Империус (макар мнозина да твърдят, че е ползвал услугите на високопоставени служители на Министерството); във втория случай предоставя доказателства срещу колегите си смъртожадни и помага за залавянето на много от избягалите в нелегалност последователи на лорд Волдемор.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:21 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!