РП Стаята на художника - Ян и Симеон

Третокурсниците се спогледаха и в първия момент не посмяха да влязат през вратата, за чието съществуване те всъщност не бяха и подозирали. Нечия ръка доотвори вратата и тя проскърца финално - от помещението, което тя криеше, излезе високо момче с дълга до раменете кафява коса. Третокурсниците разпознаха вратовръзката на "Севевен вятър" веднага, тъй като юношата си беше облечен баш като за погребение и единственият нечерен детайл на облеклото му беше именно тя. Той се усмихна при не малко стъписания им вид.

 - Хей, здрасти! Извинявайте, ако съм ви стреснал, по-малките тук обикновено не знаят за стаята и все се стряскат като отварям - засмя се и се облегна на вратата. - Казвам се Симо. Ян, нали?
 - Аааа, не, колко хора са били на тоя тъпия час при Павлова, цялото ли училище ме знае сега?!?! - възкликна Ян, идеше му да завре някъде.
 - Идея нямам за какво говориш, пети курс съм. Просто някак съм ти запомнил лицето по коридорите. Ти трябва да си Леда? - Симо отправи усмивка към момичето и тя му отвърна със своята.
 - Даа, приятно ми е, Симо. Какво има вътре?
 - Защо не видите сами? - подкани ги той и те влязоха, споглеждайки се финално, но вече определено не толкова стреснато.
 
Щом прекрачиха прашния праг, ги завари една малка стая с... какво имаше там всъщност? Нямаше нищо, като не броим няколко прозореца с готина гледка към планината и десетина доста причудливи картини без рамки в дъното на стаята. Естествено, героите в тях се движеха, стадо кентаври се пренесе от един лист на друг, галопирайки. По земята бяха разхвърляни няколко дървени стола. 

- На "Музикален стол" ли ще си и... - Ян не продължи опита си за майтап, тъй като Леда го отмина и застана пред стената със странните картини. Тя впи сините си очи в един чисто бял лист, който изведнъж започна да се оцветява, докато накрая линиите от разноцветни бои не оформиха лице с физиономия. Нейното лице и нейната физиономия. Тя не можеше да си обясни магията, която само за миг изобрази широко усмихнатото ѝ лице в някакъв ужасно сполучлив реализъм и мащаб, така че тя все едно се оглеждаше в огледало, като само температа подсказваше за някакъв вид изкуство.
 Симо се приближи видимо вдъхновен.
 - Автор на този шедьовър на магията може да е всеки, застанал пред него.
 - Невероятно - прошепнаха едновременно Леда и Ян, чието любопитство да разбере за магията на белия лист го изгаряше и той тихо се бе приближил. Нарисуваното момичешко лице започна да се променя и след миг Ян се взираше в отражението си от бои.
 - Как работи? - попита той развълнуван.
 - Никой не знае. В един момент спираш да се чудиш и се оставяш на насладата от нарисуваното. - Симо се усмихна. Нямаше как да обясни на двама третокурсници какво окриление му даваше тази стая, когато беше уморен. Обичаше да идва тук и да пише, взирайки се в небето над "Мунгав" и познатите за него очи, които го гледаха от тайнствената картина отсреща. Със няколко души от "Северен вятър" бяха открили стаята преди година, но повечето ученици наистина не знаеха за нея. Стаичката беше тиха и това той ценеше страшно много. Естествено, не го каза на глас. 
 - Имам "Отвари" след малко, беше ми много приятно. - усмихна се и излезе, а мантията му се развя зад него. 
 Ян и Леда забелязаха тефтерче с кожена подвързия, лежащо на стола, до който Симо стоеше само допреди малко. Леда го взе отвори на първата му страница.

***
На Гарвановият принц

***
 Ян се усети, че Симо го държеше в ръка през цялото време, и сподели това на Леда. Тя прибра тефтера. Щеше да го върне на Симо, когато го види.

- Я дай да го видя пак това. 

Преди Леда да успее да възрази, Калоян вече се беше добрал до тефтерчето на странния петокурсник отпреди малко и го разлистваше небрежно. Вътре не откри нищо съществено, имаше разни драскулки, прочувствени писания и други тем подобни мелодраматични излияния. Пълни глупости, ако питате Ян. Третокурсникът се почуди дали все пак в тефтерчето не се таят някакви тайни или не пише нещо важно. Или пък не крие някоя важна тайна. Този вид му беше от любимите. 

- Ян, не мисля, че…
- Виж, това е тайната за щастливия живот. Да не мислиш. А ти някак успяваш дори като не мислиш пак да се товариш с проблеми. - изфилософства момчето и пусна тефтера в джоба на мантията си под недоволния поглед на момичето. 
- Това е кражба. 
- Не е кражба. Ако му беше важно, щеше да си го пази. Я кажи, защо според теб пише “на Гарвановия принц”. Дали принадлежи на някого, който наистина се нарича така? В такъв случай нашия нов познайник ще се окаже крадеца, а не аз. Или пък той самия така се нарича, а това пък би било доста филмарско. 
- Ян, защо се държиш така, той нищо не ти е направил…

Което си е така - си е така. Калоян обаче беше смъртно обиден на целия свят или по-конкретно - на всички петокурсници. Симеон сигурно познаваше Тервел, така че също беше виновен по някаква изкривена детска логика. Сигурно самия той беше присъствал на фиаското в банята и се беше смял на голите Калоянови прелести. Нищо че не изглеждаше като типа човек, който би се подигравал на някого. Това беше без значение. 

- Не ти ли е интересно да навлизаш в нечие чуждо пространство? Представи си какво може да крие този тефтер. 
- Може би си прав… - детското любопитство у Леда все пак надделя над посоката в която сочеше моралния ѝ компас. - И все пак не ми се струва редно.
- Добре. - съгласи се Ян. Не можеше да спори с това, тя имаше право да се чувства както пожелае. - И на мен не ми се струва редно, затова е и толкова вълнуващо. А сега ще дойдеш ли с мен на някое скучно място, където никой няма да ни притеснява, например библиотеката, за да се разровим между страниците? Или ако предпочиташ си тръгни и ме остави да се забавлявам сам - your choice. 

Леда все още беше сбърчила вежди, но в крайна сметка отпусна мускулите на лицето си и сви рамене. 

- Добре, хайде. Но ако се окаже, че си ми изгубил времето, ще разкажа на всички за богърта ти. 
- Стига де!

_____

давай парите, Тишо  :x
добре уе +10 галеона :x

Симо беше разбрал за липсващия тефтер ден-два след случката в Стаята на художника, в онази пролетна утрин до Оранжериите. И макар и да се стараеше да не го показва, той изпитваше притеснения. Знаеше, че в този тефтер има много повече от сладки римувани думички в стихове, каквито той обичаше да пише. Много, много повече от това. 
 Онзи ден, в който Тамара и Еньо разбиха вратата на Забранения отдел в библиотеката... той бе там. Невидим, защото още не бе зоомаг и отварите му бяха единствен коз в ситуациите, в които искаше да действа... инкогнито. Беше се шмугнал преди Паунова да дотича и излезе бързо, защото знаеше какво да търси и къде да го намери - грабна една от всичките му целеви книги там и така. Никой никога не бе го виждал там. Финито. Но дали?
 Симо, както всички, имаше мечти. Тъмните изкуства му се струваха привлекателни за изучаване, но далеч не, защото хранеше болни амбиции да стане могъщ черен маг, изобщо не. 
 Искаше да стане аврор. Откакто разбра, че ги има аврорите. И нямаше намерение просто да седи и да чака да се изучи на материала в училище, който материал Симо смяташе за... крайно недостатъчен, за да изгради основните си познания за черната магия.
 Момчето тренираше усилено от месеци и внимателно записваше и шифрираше наученото в същия тефтер, който Ян беше взел. Симо трябваше да си го върне, тъй като отдавна се бе отървал от книгата, която бе задигнал под носа на библиотекарката, връщайки я обратно по доста мъчен начин, така че шансовете да напише нов тефтер с бележки клоняха към нулата.
 - Да видим къде си сега, Ян - Симо вече обикаляше с метлата над двора и търсеше къдрокосото момче с поглед. 
 Сутрин бе, дявол да го вземе, трябваше да е навън. Даже може би имаше... Грижа за магически създания! Сто процента!
 E, Симеон трябваше да почака Ян известно време, не вървеше да се появи просто ей така пред Пенева. Здрасти, Ян, ъъъ, едно тефтерче със не много позволени за изучаване от Министерството заклинания, да, да, мерси, чао... Е, Симо поне нямаше часове сутринта, случайността беше благосклонна към дългокосото момче днес. Може би.
 Виждайки, че Ян и випуска му се отдалечават от фермата, Симо скри метлата набързо и се приближи към Ян, който вървеше сам малко по-отзад.

(галеони събирам, галеони намирам; админ: отчетено)