Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП Стаята на художника - Ян и Симеон

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Coin10 22
    Ниво : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Untitl40
    Статистики :
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Streng10 Сила: 14
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Shield10 Издръжливост: 14
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Brain10 Интелигентност: 22
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Runnin10 Ловкост: 10
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Magic-10 Магия: 16
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Стаята на художника - Ян и Симеон PearРП Стаята на художника - Ян и Симеон MangoРП Стаята на художника - Ян и Симеон SapphireРП Стаята на художника - Ян и Симеон SausageРП Стаята на художника - Ян и Симеон ChocolateРП Стаята на художника - Ян и Симеон Tuttifrutti 

    РП Стаята на художника - Ян и Симеон

    Писане by Ян Маджаров Вто Яну 10, 2023 5:32 pm


    Забил ръце в джобовете на мантията си, Калоян крачеше тежко по единия от коридорите в северната кула, а на лицето му беше изписано войнствено изражение. Ако някой го срещнеше сега, със сигурност би си казал че не иска да има нищо общо с този тип. Момчето изглеждаше така, сякаш бе готово да порази всеки, който бе проявил неблагоразумието да се мерне пред очите му, толкова много се беше наежил. А защо, може би ще попитате? Е как така защо - заради смотания час по Защита срещу Черните Изкуства и смотания богърт, който така го уплаши, че си глътна езика и стана на посмешище пред целия клас. 

    А кой беше част от този клас? 

    Яна, разбира се. 

    Глупав, глупав, глупав. Ян се плесна ядно по челото една идея по-силно отколкото бе нужно за драматичен ефект и подскочи изненадано от собствения си шамар. На челото му остана забележимо червено петно, което за щастие той не успя да види. Успя обаче да усети колко го заболя.

    Уффф… ама че…

    - Псст…. Ей! Ей момче!

    Калоян се спря на място и се огледа озадачено. Напред в коридора нямаше никого. Назад в коридора - също. Хмм… 

    И продължи да върви. 

    - Казах ей! Ей, момче!

    Ян завъртя глава и се сблъска лице в лице с една… картина. Всъщност не беше обикновена картина, защото зад рамката се беше ухилил най-дебелия и неприятно изглеждащ чичак, който момчето някога бе виждало. Не че той беше виждал особено много такива особи. Човекът в картината остана доволен от привлеченото внимание и усмивката му стана още по-широка. 

    - Искаш ли да ти разкажа виц?
    - Ми, не особено, не. 
    - Айде де, много ще е добър…
    - Нямам настроение за вицове, не иска…
    - Слушай, слушай. Един отива при доктора и му казва: “Докторе, помогнете! Не мога да имам деца!” и доктора му вика: “Откъде знаете?” и ония му отговаря: “Наследствено е!”. “Смисъл, как така наследствено?”. “Еми и дядо ми нямаше деца, и баща ми нямаше…”. “Е тогава вие от къде сте?”. “От Пловдив”. ПХААААХАХХАХАХХАХА


    Чичакът в картината се преви на две и падна назад в рамката. Калоян пък пречупи всякакви физични закони и рамки на реалността като доказа, че е възможно да надмине досегашното си намръщаване. 

    - Това беше най-голямата тъпотия, която съм чувал. 
    - ОТ ПЛОВДИВ БИЛ ПХАААХАХАХХА, ОТ ПЛОВДИВ!
    -
    Доообре. - отвърна Ян и точно се канеше да продължи надолу по коридора, когато нов глас се разнесе иззад него и го уплаши. 
    - Тази смешка не е от най-добрите му и дори не я разказва за първи път.


    Ян въздъхна и се завъртя отново, готов да каже на досадника да си гледа работата и да се разкара, когато срещна блесналите очи и огромната крива усмивка на някакво си момиче. Май я беше виждал и преди - крайчетата на русата ѝ коса бяха розови, ама май понякога ги беше виждал и сини. Тя го гледаше така, сякаш очакваше той да каже нещо впечатляващо и май малко се разочарова, когато Ян само изпръхтя и продължи по пътя си надолу по коридора. 

    - Ти си Калоян, нали? - изчурулика момичето като го догони. Очевидно нямаше никакво намерение да го остави на мира. 
    - Същият. - измърмори той. 
    - Аз съм Леда. Знаеш ли че сме от един курс?
    - Сигурно. 
    - Защо така са ти потънали гемиите? 
    - Не са ми потънали никакви гемии. 
    - Виж, ако си увесил нос заради богърта…


    Гръбнакът на Калоян се изправи мигом като струна, по която бяха преминали двеста волта електричество. О, не! Това че бяха в един курс значеше, че и тя е била в урока преди малко! Ужас, значи е видяла…

    Точно се канеше да каже нещо остроумно и да замаже ситуацията, когато вниманието на двете деца бе привлечено от проскърцването на една близка врата, която се открехна и сякаш ги подканяше да преминат през нея. 
    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Coin10 26
    Ниво : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Untitl40
    Статистики :
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Streng10 Сила: 14
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Shield10 Издръжливост: 15
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Brain10 Интелигентност: 12
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Runnin10 Ловкост: 13
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Magic-10 Магия: 22
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП Стаята на художника - Ян и Симеон HoneyРП Стаята на художника - Ян и Симеон ChiliРП Стаята на художника - Ян и Симеон CabbageРП Стаята на художника - Ян и Симеон SapphireРП Стаята на художника - Ян и Симеон EmeraldРП Стаята на художника - Ян и Симеон SausageРП Стаята на художника - Ян и Симеон MangoРП Стаята на художника - Ян и Симеон Mint

    Re: РП Стаята на художника - Ян и Симеон

    Писане by Симеон Манев Пон Мар 27, 2023 8:23 pm


    Третокурсниците се спогледаха и в първия момент не посмяха да влязат през вратата, за чието съществуване те всъщност не бяха и подозирали. Нечия ръка доотвори вратата и тя проскърца финално - от помещението, което тя криеше, излезе високо момче с дълга до раменете кафява коса. Третокурсниците разпознаха вратовръзката на "Севевен вятър" веднага, тъй като юношата си беше облечен баш като за погребение и единственият нечерен детайл на облеклото му беше именно тя. Той се усмихна при не малко стъписания им вид.

     - Хей, здрасти! Извинявайте, ако съм ви стреснал, по-малките тук обикновено не знаят за стаята и все се стряскат като отварям - засмя се и се облегна на вратата. - Казвам се Симо. Ян, нали?
     - Аааа, не, колко хора са били на тоя тъпия час при Павлова, цялото ли училище ме знае сега?!?! - възкликна Ян, идеше му да завре някъде.
     - Идея нямам за какво говориш, пети курс съм. Просто някак съм ти запомнил лицето по коридорите. Ти трябва да си Леда? - Симо отправи усмивка към момичето и тя му отвърна със своята.
     - Даа, приятно ми е, Симо. Какво има вътре?
     - Защо не видите сами? - подкани ги той и те влязоха, споглеждайки се финално, но вече определено не толкова стреснато.
     
    Щом прекрачиха прашния праг, ги завари една малка стая с... какво имаше там всъщност? Нямаше нищо, като не броим няколко прозореца с готина гледка към планината и десетина доста причудливи картини без рамки в дъното на стаята. Естествено, героите в тях се движеха, стадо кентаври се пренесе от един лист на друг, галопирайки. По земята бяха разхвърляни няколко дървени стола. 

    - На "Музикален стол" ли ще си и... - Ян не продължи опита си за майтап, тъй като Леда го отмина и застана пред стената със странните картини. Тя впи сините си очи в един чисто бял лист, който изведнъж започна да се оцветява, докато накрая линиите от разноцветни бои не оформиха лице с физиономия. Нейното лице и нейната физиономия. Тя не можеше да си обясни магията, която само за миг изобрази широко усмихнатото ѝ лице в някакъв ужасно сполучлив реализъм и мащаб, така че тя все едно се оглеждаше в огледало, като само температа подсказваше за някакъв вид изкуство.
     Симо се приближи видимо вдъхновен.
     - Автор на този шедьовър на магията може да е всеки, застанал пред него.
     - Невероятно - прошепнаха едновременно Леда и Ян, чието любопитство да разбере за магията на белия лист го изгаряше и той тихо се бе приближил. Нарисуваното момичешко лице започна да се променя и след миг Ян се взираше в отражението си от бои.
     - Как работи? - попита той развълнуван.
     - Никой не знае. В един момент спираш да се чудиш и се оставяш на насладата от нарисуваното. - Симо се усмихна. Нямаше как да обясни на двама третокурсници какво окриление му даваше тази стая, когато беше уморен. Обичаше да идва тук и да пише, взирайки се в небето над "Мунгав" и познатите за него очи, които го гледаха от тайнствената картина отсреща. Със няколко души от "Северен вятър" бяха открили стаята преди година, но повечето ученици наистина не знаеха за нея. Стаичката беше тиха и това той ценеше страшно много. Естествено, не го каза на глас. 
     - Имам "Отвари" след малко, беше ми много приятно. - усмихна се и излезе, а мантията му се развя зад него. 
     Ян и Леда забелязаха тефтерче с кожена подвързия, лежащо на стола, до който Симо стоеше само допреди малко. Леда го взе отвори на първата му страница.

    ***
    На Гарвановият принц

    ***
     Ян се усети, че Симо го държеше в ръка през цялото време, и сподели това на Леда. Тя прибра тефтера. Щеше да го върне на Симо, когато го види.

    Ян Маджаров, Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Coin10 22
    Ниво : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Untitl40
    Статистики :
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Streng10 Сила: 14
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Shield10 Издръжливост: 14
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Brain10 Интелигентност: 22
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Runnin10 Ловкост: 10
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Magic-10 Магия: 16
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Стаята на художника - Ян и Симеон PearРП Стаята на художника - Ян и Симеон MangoРП Стаята на художника - Ян и Симеон SapphireРП Стаята на художника - Ян и Симеон SausageРП Стаята на художника - Ян и Симеон ChocolateРП Стаята на художника - Ян и Симеон Tuttifrutti 

    Re: РП Стаята на художника - Ян и Симеон

    Писане by Ян Маджаров Пон Апр 03, 2023 12:48 pm


    - Я дай да го видя пак това. 

    Преди Леда да успее да възрази, Калоян вече се беше добрал до тефтерчето на странния петокурсник отпреди малко и го разлистваше небрежно. Вътре не откри нищо съществено, имаше разни драскулки, прочувствени писания и други тем подобни мелодраматични излияния. Пълни глупости, ако питате Ян. Третокурсникът се почуди дали все пак в тефтерчето не се таят някакви тайни или не пише нещо важно. Или пък не крие някоя важна тайна. Този вид му беше от любимите. 

    - Ян, не мисля, че…
    - Виж, това е тайната за щастливия живот. Да не мислиш. А ти някак успяваш дори като не мислиш пак да се товариш с проблеми. - изфилософства момчето и пусна тефтера в джоба на мантията си под недоволния поглед на момичето. 
    - Това е кражба. 
    - Не е кражба. Ако му беше важно, щеше да си го пази. Я кажи, защо според теб пише “на Гарвановия принц”. Дали принадлежи на някого, който наистина се нарича така? В такъв случай нашия нов познайник ще се окаже крадеца, а не аз. Или пък той самия така се нарича, а това пък би било доста филмарско. 
    - Ян, защо се държиш така, той нищо не ти е направил…

    К
    оето си е така - си е така. Калоян обаче беше смъртно обиден на целия свят или по-конкретно - на всички петокурсници. Симеон сигурно познаваше Тервел, така че също беше виновен по някаква изкривена детска логика. Сигурно самия той беше присъствал на фиаското в банята и се беше смял на голите Калоянови прелести. Нищо че не изглеждаше като типа човек, който би се подигравал на някого. Това беше без значение. 


    - Не ти ли е интересно да навлизаш в нечие чуждо пространство? Представи си какво може да крие този тефтер. 
    - Може би си прав… - детското любопитство у Леда все пак надделя над посоката в която сочеше моралния ѝ компас. - И все пак не ми се струва редно.
    - Добре. - съгласи се Ян. Не можеше да спори с това, тя имаше право да се чувства както пожелае. - И на мен не ми се струва редно, затова е и толкова вълнуващо. А сега ще дойдеш ли с мен на някое скучно място, където никой няма да ни притеснява, например библиотеката, за да се разровим между страниците? Или ако предпочиташ си тръгни и ме остави да се забавлявам сам - your choice. 


    Леда все още беше сбърчила вежди, но в крайна сметка отпусна мускулите на лицето си и сви рамене. 

    - Добре, хайде. Но ако се окаже, че си ми изгубил времето, ще разкажа на всички за богърта ти. 
    - Стига де!


    _____

    давай парите, Тишо  :x
    добре уе +10 галеона :x

    Ела Благоева and Симеон Манев харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Coin10 26
    Ниво : РП Стаята на художника - Ян и Симеон Untitl40
    Статистики :
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Streng10 Сила: 14
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Shield10 Издръжливост: 15
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Brain10 Интелигентност: 12
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Runnin10 Ловкост: 13
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Magic-10 Магия: 22
    РП Стаята на художника - Ян и Симеон Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП Стаята на художника - Ян и Симеон HoneyРП Стаята на художника - Ян и Симеон ChiliРП Стаята на художника - Ян и Симеон CabbageРП Стаята на художника - Ян и Симеон SapphireРП Стаята на художника - Ян и Симеон EmeraldРП Стаята на художника - Ян и Симеон SausageРП Стаята на художника - Ян и Симеон MangoРП Стаята на художника - Ян и Симеон Mint

    Re: РП Стаята на художника - Ян и Симеон

    Писане by Симеон Манев Вто Апр 04, 2023 5:20 pm


    Симо беше разбрал за липсващия тефтер ден-два след случката в Стаята на художника, в онази пролетна утрин до Оранжериите. И макар и да се стараеше да не го показва, той изпитваше притеснения. Знаеше, че в този тефтер има много повече от сладки римувани думички в стихове, каквито той обичаше да пише. Много, много повече от това. 
     Онзи ден, в който Тамара и Еньо разбиха вратата на Забранения отдел в библиотеката... той бе там. Невидим, защото още не бе зоомаг и отварите му бяха единствен коз в ситуациите, в които искаше да действа... инкогнито. Беше се шмугнал преди Паунова да дотича и излезе бързо, защото знаеше какво да търси и къде да го намери - грабна една от всичките му целеви книги там и така. Никой никога не бе го виждал там. Финито. Но дали?
     Симо, както всички, имаше мечти. Тъмните изкуства му се струваха привлекателни за изучаване, но далеч не, защото хранеше болни амбиции да стане могъщ черен маг, изобщо не. 
     Искаше да стане аврор. Откакто разбра, че ги има аврорите. И нямаше намерение просто да седи и да чака да се изучи на материала в училище, който материал Симо смяташе за... крайно недостатъчен, за да изгради основните си познания за черната магия.
     Момчето тренираше усилено от месеци и внимателно записваше и шифрираше наученото в същия тефтер, който Ян беше взел. Симо трябваше да си го върне, тъй като отдавна се бе отървал от книгата, която бе задигнал под носа на библиотекарката, връщайки я обратно по доста мъчен начин, така че шансовете да напише нов тефтер с бележки клоняха към нулата.
     - Да видим къде си сега, Ян - Симо вече обикаляше с метлата над двора и търсеше къдрокосото момче с поглед. 
     Сутрин бе, дявол да го вземе, трябваше да е навън. Даже може би имаше... Грижа за магически създания! Сто процента!
     E, Симеон трябваше да почака Ян известно време, не вървеше да се появи просто ей така пред Пенева. Здрасти, Ян, ъъъ, едно тефтерче със не много позволени за изучаване от Министерството заклинания, да, да, мерси, чао... Е, Симо поне нямаше часове сутринта, случайността беше благосклонна към дългокосото момче днес. Може би.
     Виждайки, че Ян и випуска му се отдалечават от фермата, Симо скри метлата набързо и се приближи към Ян, който вървеше сам малко по-отзад.

    (галеони събирам, галеони намирам; админ: отчетено)

    Ясна Соколова харесва този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 6:40 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!