Нямаше начин това да е магазинът за магически пръчки “Бердев”.
София и Зорница бяха спрели пред стара, изрисувана с графити съборетина, чиито прозорци бяха покрити от слой прах, достатъчно плътен, за да може свободно да се пише по него. Явно и други бяха стигнали до същото заключение, тъй като върху едното стъкло някой шегаджия бе изписал съобщението “Измий ме
“. Бъдещата първокурсничка бе сигурна, че майка й бе спряла с единствената цел да огледа терена напред, нещо, което й бе навик от дълги години. Но не. Жената се бе приближила до…извинението за сграда и гледаше нетърпеливо към дъщеря си, докато най-вероятно проклинаше решението си да не си остане в комфорта на дома.
- Млада госпожице, надявам се не очакваш да обикалям като глашатай пред теб и да обявявам, че Нейно-Кралско-Величество София-Маргарита Хоенлое е благоволила да се появи.- заяде се тя, когато София остана неподвижно на мястото си. Момичето от своя страна реши да игнорира коментара.
- Това ли е мястото? - вместо това попита тя, а другата жена само размаха пръчката си в отговор към досега покритата с прах табела, на която едвам се разчиташе “Магазин за магически пръчки “Бердев”.
София само врътна очи и приложи цялата си физическа сила в напън да отвори тежката дървена врата. Веднъж влязла, първото нещо, което я лъхна бе миризмата на цигарен дим, мухъл и застоял въздух. Тя обърна глава към Зорница, която обаче не даваше вид нещо да й прави впечатление. Второто, което София забеляза беше шумоленето на линолеума под краката й. Третото - мебелите, или по-точно тяхната липса. А четвъртото - сърдития възрастен мъж зад самотния тезгях., който се бе втренчил в Зорница сякаш самият дявол бе прекрачил прага на магазина му.
- Без чернилки! - изръмжа той по посока на жената, която продължаваше да го гледа невъзмутимо.
- И аз се радвам да те видя, Яворе.- отвърна тя, но въпросният Явор само насочи пръчката си заплашително към нея.
- Не се притеснявай, тръгвам си. Единствено искам тук дъщеря ми да намери перфектната пръчка.С тези думи Зорница се завъртя на пета и излезе, оставяйки София сама със страховития мъж.
- Ъм…добър ден.- поде тя.-
Бих искала-Хвърлена към нея кутия я прекъсна по средата на изречението. София разтри бузата си, където бе ударена и изсумтя при грубостта на продавача. Какво си позволяваше този мъж? Момичето мислено си направи отметка, заклевайки се пред себе си един ден да му покаже с кой не бива да си има работа. Тя подминаваше лесно коментари, действията обаче винаги изискваха противодействия. За нейно нещастие обаче към днешна дата нямаше дори пръчка, за да раздава каквото и да е правосъдие, така че просто се приближи то тезгяха, където Явор Бердев - предполагаше, че това е въпросния Бердев - нареждаше кутии с най-различни пръчки.
София отвори тази, която вече бе в ръцете й и замахна няколко пъти с нея. Единственото, което постигна обаче бе пръчката да започне да трепери в ръката й, сякаш подът бе по-мек от дланта на детето. Втората изпробвана имаше своя воля - вместо София да я насочва, тя насочваше нея. Третата пък беше просто мъртва тежест между пръстите й. Инциденти имаше и със следващите няколко, докато най-сетне една привидно невзрачна пръчка засия в ръката й, превръщайки се в нейно продължение, и канализира магията в точен лъч, който момичето изстреля в другия край на стаичката. София се обърна възхитено към продавача, който просто бе скръстил ръце пред гърдите си, в очакване на заплащането си.
Разбира се. Момичето изсумтя раздразнено, че не бе получила поне едно “Поздравления”, остави сумата на тазгяха и побърза да излезе от това мизерно място. Ако някой ден имаше деца, щеше да купи пръчките им от “Диагон-али”.
Бих искала магическа пръчка и 4т. магияАдмин: пръчката е добавена в артикулите, точките са отчетени.