Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП - Тролски истории - Ян и Доротея

    Доротея Дрекова
    Доротея Дрекова
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово


    Галеони : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Coin10 62
    Ниво : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Untitl37
    Статистики :
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Streng10 Сила: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Shield10 Издръжливост: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Brain10 Интелигентност: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Runnin10 Ловкост: 3
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Magic-10 Магия: 6
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Clover10 Късмет: 24

    Бобчета : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Mango

    РП - Тролски истории - Ян и Доротея

    Писане by Доротея Дрекова Чет Яну 26, 2023 8:25 pm


    „Трябва да кажем на учениците. Не може да има слухове за свободно разхождащ се трол около замъка и да не ги предупредим!“ 
    Това изречение долетя до ушите на Доротея, която тъкмо щеше да влиза в кабинета по Отвари. Момичето се ококори, но се опита да запази самообладание и да прикрие бушуващите в нея емоции и най-вече да успокои бясно блъскащото ѝ сърце, което заплашваше да направи дупка в гърдите ѝ и да се шмугне в някой тъмен ъгъл. Професор Георгиева сякаш бе напът да сграбчи прилежно изгладената и по последен писък на модата мантия на професор Павлова. Когато установиха, че не са сами в стаята, двете преподавателки се сепнаха и прокашляха шумно преди да заговорят за предстоящата вечеря. Лицето на Тея бе сякаш изпито от новоконсумираната информация. Трол?! В Мунгав?!
    През останалата част от деня Доротея беше изключително стресната. Гледаше подплашено и моментално потрепваше при най-малкия шум. Едва издържа часът по отвари, а това бе едно от любимите ѝ занимания. През цялото време се хващаше как се вглежда в дълбоките сини очи на професор Георгиева, които сякаш нарочно отбягваха да се срещнат с тези на червенокоската.
    Вечерята също мина толкова зле. На няколко пъти две от момичетата се опитаха да завържат разговор с нея, но уви, несполучливо. Тея бе заета да мисли за присъствието на страховитото създание около замъка.
    Точно по тази причина и Тея се озова в Библиотеката. Късно вечерта, няколко часа след вечерния им час. С причината да не бъде хваната, а и никой все пак не знаеше за наличието на трола в Мунгав. Освен професорите, очевидно. Тея се ядосваше и си мъмреше тихо в мрака, докато вървеше към Библиотеката, която се намираше в Подземията.
    „Как така няма да кажат на останалите?!“
    Когато стигна Библиотеката, Тея се огледа добре, за да бъде сигурна, че няма никой наоколо преди да се шмугне вътре. Момичето познаваше пространството като дланта си и не ѝ беше трудно да се ориентира в тъмното покрай лавиците с книги. Тя пое дълбоко дъх, все пак бе дошла тук с мисия, а именно да научи повече за троловете. Нарочно бе избегнала да свърши това през деня, тъй като бе твърде вероятно да не я допуснат до необходимите книги, които се намираха в забранената секция. 
    Тея имаше опит в промъкването и ходенето на пръсти. В голямото ѝ семейство, ако искаш да имаш свое собствено лично пространство, беше нужно да се скътаваш и да ходиш като котка, особено ако не искаш да събудиш родителите си. 
    „Лумос.“ Прошепна червенокоската, изкарвайки пръчката от джоба на плетената си жилетка, с която се бе загърнала преди да излезе от стаята. От върха на пръчката ѝ се разля мека светлина, която огря реда с книги пред нея. Ето, че беше време да намери нужната информация.
    Не ѝ отне повече от три минути да открие правилната книга с вълшебни създания от раздел XXXX. Доротея захапа пръчката между зъбите си и започна да разлиства страниците на книгата.
    Туп. Туп. Туп.

    Някой се беше  вмъкнал в Библиотеката. Доротея се ококори и стисна силно в ръцете си книгата, прошепвайки набързо „Нокс“, за да се слее с гъстия и лепкав мрак. Тя застана зад един от стелажите и притаи дъх, молейки се новодошлият да не е от персоналът на Мунгав. 

    Разказвачът and Ела Благоева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Coin10 22
    Ниво : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Untitl40
    Статистики :
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Streng10 Сила: 14
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Shield10 Издръжливост: 14
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Brain10 Интелигентност: 22
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Runnin10 Ловкост: 10
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Magic-10 Магия: 16
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП - Тролски истории - Ян и Доротея PearРП - Тролски истории - Ян и Доротея MangoРП - Тролски истории - Ян и Доротея SapphireРП - Тролски истории - Ян и Доротея SausageРП - Тролски истории - Ян и Доротея ChocolateРП - Тролски истории - Ян и Доротея Tuttifrutti 

    Re: РП - Тролски истории - Ян и Доротея

    Писане by Ян Маджаров Съб Яну 28, 2023 4:38 pm


    Когато ставаше въпрос за промъкване, Калоян със сигурност имаше да изяде много хляб. Цял хлебозавод не би му стигнал за това. Не че полагаше особени старания за това да остане незабележим - беше преценил, че в случая скоростта е по-важна от това да бъде потаен. Колкото по-бързо свършеше с “мисията” си, толкова по-бързо щеше да се прибере в Общата стая на Лъч и да се прави на света вода ненапита. Вече дори беше измислил зле скалъпено алиби, в случай че някой го хванеше, че се е изгубил на път за тоалетната. За негов дяволски късмет библиотеката се намираше на същия етаж, така че това допълнително улесняваше работата му. 

    Слабото сияние от върха на пръчката му потрепери, когато тялото му се сви от конвулсия, припомнило си къде се намира. Откакто беше постъпил в Мунгав си беше създал неизказано правило да избягва библиотеката така, както дявол бяга от тамян. По някакво чудо се беше оправил достатъчно добре и без нея, така че да стигне до трети курс. Ако нещо не е счупено, няма нужда от поправка, нали така? Библиотеката изглеждаше дори още по-застрашителна през нощта. Тъмните лавици се издигаха към тавана и се губеха от погледа, а пътечките между стелажите изглеждаха безкрайни. Калоян преглътна и му се стори, че звукът оттекна в цялото помещение. Огледа се уплашено да не би някой да го е чул, но в библиотеката нямаше никого. Естествено - кой друг би дошъл тук доброволно, още повече пък след вечерния час!?

    Откри Забранената секция сравнително лесно, предположи, че желязната врата в дъното на помещението води именно натам. Опиянен от това колко лесно му се получаваше всичко тази вечер дори не забеляза, че вратата вече беше леко открехната. Не забеляза и мигновенното угасване на една малка светлинка докато ходеше и обхождаше с поглед стелажите. Умът му беше по-зает с това да измисли къде изобщо можеше да намери това, което търсеше. В раздел “Забранени заклинания”? Или пък в раздел “Непростими урочасвания”? Имаше ли изобщо такъв раздел? Хмм…

    Скръц. 

    Това вече нямаше как да не го отчете. Третокурсникът мигом замръзна на място, като заек, огрян от фаровете на преминаваща кола. Fight or flight режимът му се беше включил с пълна сила и с едно дълбоко вдишване той реши… да скочи и да се обърне лице в лице с онзи, намиращ се зад него. 

    Там обаче нямаше никого. Само един червен кичур коса, който се беше измъкнал от нечия прическа и се полюшваше иззад един стелаж. 

    - Аз ъм, такова… - Калоян прецени, че може би вече е настъпило времето за оправдания, въпреки че недоумяваше защо някой учител би се крил зад секциите, вместо да се изправи с него лице в лице. - …търсех тоалетната…

    Кичурът рязко се скри зад стелажа и след секунда от там се материализира тялото на едно момиче, огряно леко от върха на пръчката ѝ. Тя хвърляше недоверчиви погледи на Калоян, а ръката, в която държеше пръчката си, потреперваше леко. 

    - Ти не си учител? - прошепна тя. 
    - На такъв ли приличам? Божичко, трябва да поработя върху външния си вид в такъв случай. - прошепна обратно той и отпусна рамене поуспокоено. 
    - Не съвсем, просто питам, защото ми изкара акъла. 
    - И ти изкара моя, така че сме квит. Да се промъкваш така зад стелажите… 
    - Разбира се, че ще се скрия! Кой би дошъл толкова звучно в Забранената секция през нощта, освен учител, дошъл на проверка? 

    Имаше право. Калоян обаче нямаше да ѝ признае това. 

    - Във всеки случай - не съм учител. Какво правиш тук? 
    - Търсех една книга. - тя вдигна книгата, която беше скрила зад гърба си, като някакво веществено доказателство. - Но вече я намерих. Ти какво правиш тук?
    - И аз търся книга. Нали затова хората ходят в библиотеките? 
    - Каква книга търсиш? 
    - Честно ли? Не съм сигурен…

    Не знаеше до колко е безопасно да разкрие част от плана си с непозната, която току-що беше срещнал. Ами ако се познаваше с Тервел? Ако си бяха най-добри приятели и тя му изпееше всичко, за това как някой си там Калоян Маджаров си прави среднощни разходки до Забранената секция само и само за да намери подходящ начин да му го върне за онова в банята

    Ела Благоева and Доротея Дрекова харесват този пост.

    Доротея Дрекова
    Доротея Дрекова
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово


    Галеони : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Coin10 62
    Ниво : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Untitl37
    Статистики :
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Streng10 Сила: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Shield10 Издръжливост: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Brain10 Интелигентност: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Runnin10 Ловкост: 3
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Magic-10 Магия: 6
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Clover10 Късмет: 24

    Бобчета : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Mango

    Re: РП - Тролски истории - Ян и Доротея

    Писане by Доротея Дрекова Пон Яну 30, 2023 3:20 pm


    Ако кажем, че сърцето на Тея бе готово да изскочи от гърдите ѝ, то това нямаше да е лъжа. Докато се криеше зад стелажа с книги и носът ѝ бе притиснат в твърда корица на някаква дебела книга, момичето се хокаше наум за проклетото ѝ любопитство, което можеше да ѝ коства обучението в Мунгав. Ами, ако човекът, който сега беше заплашително близко до скривалището ѝ беше библиотекарката? Със сигурност не я очакваше нищо добро. Какво ли щяха да кажат родителите ѝ? Със сигурност щяха да бъдат разочаровани, но едва ли щяха да ѝ го кажат в лицето. Но Стефан щеше да я скъса от подигравки: „Изхвърлиха те от училище, защото си се размотавала в библиотеката след вечерния час?!“. Доротея можеше съвсем ясно да чуе смеха на брат си в главата си.
    Когато непознатият човек пристъпи близо, Доротея бе готова да повърне на място. От притеснение, разбира се. А и си мислеше, че това би било добър опит да се измъкне. Все пак, ако някой повърне в краката ти, първото нещо, което ще направиш е да се стъписаш. Нали?!
    „Мерлин..“ Доротея прошепна тихо, когато очите ѝ се спряха върху момчето. Е, поне със сигурност това не беше библиотекарката. Въпреки това, страхът не напусна напълно тялото ѝ. Ами ако той я издаде?! Въпреки че и той беше нарушил вечерния час и беше нагазил надълбоко в същите опасни води, досущ като нея.
    След краткия им разговор, в който всеки от тях се състезаваше колко тихо може да изшепти поредното изречение, в библиотеката настъпи дълга тишина. Тея не беше от хората, които бяха популярни в Мунгав. Имаше двама-трима приятели, а най-често контактуваше с близнаците Калоян и Ванина. Затова и ѝ беше изключително трудно да поддържа някакъв разговор, особено в подобна екстраординерна ситуация.
    „Мога да ти помогна с книгата.“ Предложи Доротея, след дългото мълчание, в което двамата се гледаха нервно. 
    „Да, бе. Сигурно ще знаеш къде точно да търсиш.“ Скастри я една идея твърде рязко момчето, и скръсти ръце пред гърдите си.
    Ако не стояха в тъмната библиотека след полунощ, Доротея щеше със сигурност да се фръцне и да си тръгне. Но това беше изключен вариант в момента. Все пак можеше да си навлече неприятности. Чакай малко.. Ами ако и той беше дошъл поради същата причина?! Дали знаеше нещо повече за трола, отколкото тя бе чула случайно?
    „Виж, твърде често вися тук. Искаш ли помощта ми или не? Ако ти се стои сам в библиотеката по това време с удоволствие ще те оставя.“ Тея набра някакъв кураж, неизвестно откъде, но изглежда че работеше. Лицето на момчето се промени.
    „Не, не! Добре, де.. Виж, не съм отмъстителен, честна дума! Но ми се налага да си го върна на един... за нещо..“ 
    Аха, значи със сигурност не е тролът. Въпреки това, Тея вече беше обещала да помогне. А и беше много добре запозната с това къде да търси подобни книги. 
    „Имам идея.“ Момичето кимна към един от рафтовете и се насочи тихо към него. Тя вдигна отново пръчката си, стискайки я между зъбите си (да, навик, който беше прихванала от баща си, който така се навираше под колата, за да я оправя), за да потърси нужното заглавие. Скоро след това извади една книга с магии и проклятия. „Мисля, че това ще свърши работа.“
    Червенокоската започна да разлиства книгата и се спря на раздел Трансфигурации. С пръст посочи едно от заклинанията и погледна момчето. 
    „Какво ще кажеш за Репетра? Пише, че покрива тялото на жертвата с козина.“ Тя се подсмихна и връчи книгата на момчета, като я осени, че те всъщност все още не се бяха запознали. „О, казвам се Доротея, между другото.“ Тя вметна небрежно.
    ( желаем точки късмет! Админ: Отчетено ).

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Coin10 22
    Ниво : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Untitl40
    Статистики :
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Streng10 Сила: 14
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Shield10 Издръжливост: 14
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Brain10 Интелигентност: 22
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Runnin10 Ловкост: 10
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Magic-10 Магия: 16
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП - Тролски истории - Ян и Доротея PearРП - Тролски истории - Ян и Доротея MangoРП - Тролски истории - Ян и Доротея SapphireРП - Тролски истории - Ян и Доротея SausageРП - Тролски истории - Ян и Доротея ChocolateРП - Тролски истории - Ян и Доротея Tuttifrutti 

    Тролски истории

    Писане by Ян Маджаров Пет Фев 17, 2023 2:34 pm


    - Аз съм Калоян, но може да ми казваш Ян. - отвърна третокурсникът и изпъна делово ръка. Дланта на Доротея беше топла. - И не мисля, че козината е достатъчно гадно наказание. 
    - Хм, зависи от гледната точка. Ако завъдиш бълхи сигурно няма да е никак приятно да си покрит с козина…
    - Бълхи ли? Ммм, обещаващо, може би ако го покрия с козина и после изсипя буркан с бълхи върху него…
    - Уау, този човек трябва да е натрупал сериозно лоша карма. Ако може да попитам - в какво се е провинил? - полюбопитства Доротея. Калоян отново се зачуди дали да не ѝ сподели поне част от историята. Какво бе най-лошото, което можеше да се случи? Най-много да изпее всичко на Тервел (вероятно), след което по-голямото момче да заживее в постоянен страх кога върху него ще се стовари Калояновия гняв (по-малко вероятно). Това не звучеше чак толкова лошо. 
    - Накара ме да си сваля гащите пред всички. - неприязънта му към Тервел със сигурност не се коренеше единствено в това. Ян не се интересуваше толкова от хорското мнение - беше смотан от години, а това неизменно носеше със себе си подигравателни подмятания и шегички на негов гръб. Беше чул всички възможни вариации на името си, в комбинация с различни прилагателни, глаголи и съществителни. Наистина- не му пукаше. Проблемът беше, че по-големият му съдомник го накара да си свали гащите пред едно определено момиче. Тринадесетгодишният Калоянов мозък обаче не беше способен да достигне до това дълбоко интроспективно заключение. Подобно прозрение идваше с житейски опит и дълбоко познаване на себе си, често резултат от дългогодишна терапия - а Калоян беше едва на тринадесет. И беше момче - което правеше неговият случай особено неспасяем.  - Не мога да му позволя да си мисли, че може да се гъбарка с мен безнаказано. 
    - Ти ли си момчето от банята? Онова с което Тервел… - Доротея млъкна, като видя какъв поглед ѝ хвърли Калоян. - Ти сериозно ли току-що използва думата “гъбарка” неиронично?
    - Виж, ще ми помогнеш ли или не? - сряза я той. - Искам да измисля нещо гадно, не прекалено, ама и не и много леко. Сещаш ли се за какво говоря? 
    - Ооо… - Доротея се плесна по челото, сякаш в дълбините на черепната ѝ кутия се беше зародила някаква брилянтна идея. - Ама защо не каза така, знам точното нещо…

    Изречението, което беше подхванало момичето клюмна нещастно и се изгуби изпод ненадейния звук, който внезапно се разнесе из библиотеката. Той не приличаше на деликатното и извинително скръц, което беше произвела Доротея, докато се спотайваше измежду лавиците, нито пък на небрежното шляпане, което беше неразделна част от Калояновата походка. Не, този звук беше застрашителен. Звучеше така, сякаш имаше цел, мисия, беше се запътил нанякъде и….

    И траекторията му като че ли наближаваше мястото, на което двамата ни хубостници разговаряха за козини, въшки и свалени гащи.

    Като по команда Калоян и Доротея срещнаха ужасените си погледи и безмълвно се съгласиха, че ако това нещо (каквото и да беше то) ги достигнеше, работата им беше спукана. Калоян отвори уста и понечи да каже паникьосано нещо, но Доротея тръсна категорично глава. Добре, разбрано, щеше да мълчи. Момичето стрелна очи във всички посоки, след което явно видя нещо, което убягна на Ян, защото в следващия момент го хвана за ръката и се шмугна надясно към нещо, което приличаше на стълбище, водещо към по-ниските нива на Забранената секция.


    +късмет плийз (админ: отчетено)

    Ела Благоева харесва този пост.

    Доротея Дрекова
    Доротея Дрекова
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово


    Галеони : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Coin10 62
    Ниво : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Untitl37
    Статистики :
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Streng10 Сила: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Shield10 Издръжливост: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Brain10 Интелигентност: 4
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Runnin10 Ловкост: 3
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Magic-10 Магия: 6
    РП - Тролски истории - Ян и Доротея Clover10 Късмет: 24

    Бобчета : РП - Тролски истории - Ян и Доротея Mango

    Re: РП - Тролски истории - Ян и Доротея

    Писане by Доротея Дрекова Чет Мар 23, 2023 8:44 pm


    ТУП. ТУП. ТУП.

    Тежките стъпки, които заплашително приближаваха към двамата изплашени до смърт тъкмозапознали се, ехтяха из тесните коридорчета между огромните стелажи с книги в Библиотеката. Мозъкът на Доротея щракаше със завидно темпо, което даже и да се насили в часовете по Отвари да го постигне, не би успяла. 

    В главата ѝ изплува споменът от събитията по-рано през деня, когато до ушите ѝ бе стигнала информацията за свободноразхождащия се трол на територията на замъка. Ами ако някак си това същество бе успяло да влезе в Мунгав и сега тупкащите му и ехтящи стъпки се приближаваха към тях? Е, то тогава наистина им е свършена работата.

    Какво пък точно ще търси трол в Библиотеката?! Книги? 

    Ако не ѝ бяха изопнати по този начин нервите, Доротея със сигурност щеше да направи някоя шега, но сега нямаше време за излишни многословия. Трябваше по най-бързия, тих и безопасен начин да се разкарат от тук.

    Тея стисна ръката на Ян и го задърпа по дългите коридори, докато се мъчеше да бъде колкото се може по-тиха. Когато се бяха отдалечили достатъчно от ТУП-кането, Доротея се наклони към младежа и му прошепна, „Има трол в замъка. Не се паникьосвай, защото ако това е той, сме мъртъвци. А не ми се става дух, заклещен в Мунгав завинаги.“ Тя прошепна и му даде знак да мълчи, поне докато не излязат от Библиотеката.

    Червенокоската зави покрай един от стелажите в посока към изхода, стомахът ѝ бе омотан в нервни кълба, а тя цялата бе настръхнала. Тъкмо видя вратата и щеше да си отдъхне, когато силен трясък и висок гърлен и ръмжащ вик секна пътя ѝ към спасението. 

    „Мамка му.“ Доротея се ококори, преглътна шумно и се обърна към посоката, откъдето дойде шума.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:36 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!