Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+7
Ориана Алистър
Ян Маджаров
Ясна Соколова
Морса Октаринова
Тервел Шаханов
Арина Орлова
Разказвачът
11 posters

    1. Земетресението

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    1. Земетресението

    Писане by Разказвачът Съб Яну 14, 2023 12:36 pm


    First topic message reminder :

    I.



    Беше 16 януари. Един от най-студентите дни въобще в историята на "Мунгав". Навън се стелеше гъста бяла мъгла, която позволяваше на човек да вижда най-много 2 метра пред себе си. Естествено, нямаше много слънчева светлина. Свистеше лек вятър, който при контакт с кожата предизвикваше усещане, подобно на одраскване с множество малки бръсначи. Тази година все още не бе валял сняг.
    Вътре в замъка не беше много по-топло от навън - все пак такова огромно пространство беше трудно да се отоплява дори с магия. Учениците, облечени с дебели палта и шуби, бързаха по коридорите, за да стигнат до "топлите точки", тоест класните стаи, общите стаи на домовете и Главната зала. От устите на всички се стелеше дъха им на кълбета. Някои бяха научили заклинанието "Амрит", което приличаше на "Лумос", само че от пръчката се разпространяваше не светлина, а топла вълна. Работата беше там, че "Амрит" изискваше доста силна концентрация и някои ученици не успяваха да задържат топлинната вълна за повече от десетина секунди. Но една част бяха успели да овладеят заклинанието и можеха да бъдат видени да вървят по коридорите малко по-бавно от останалите, с вдигнати близо до лицата си магически пръчки, от която като мараня се разпространяваше невидимата топлинна вълна. 
    Земетресението започна в 10:46 ч., когато учениците бяха в междучасие и тъкмо се придвижваха към следващата класна стая. Първият трус беше по-лек и продължи около десет секунди, в които всичко се клатушкаше умерено, без да предизвиква кой знае какви изменения. Само в края на труса хората, които се намираха в Подземието, чуха един продължителен стържещ звук откъм земята, все едно две каменни плочи се срещаха една с друга. 
    Вторият трус дойде само десет секунди след първия и беше доста по-силен и продължителен. Започнаха да се чуват трясъци и гърмежи от падащи камъни, чупещи се прозорци и разместени предмети. В една специфична част на Подземията - коридорът, водещ към Главната зала, положението беше по-зле от това на други места. Там подът се беше свлякъл по време на първия трус, за да пропадне изцяло по време на втория. Плочата, служеща за под на коридора, започна да се движи надолу, като със силата си успя да измести и намиращите се под нея плочи на други коридори. Движението беше по-скоро плавно, отколкото рязко. Учениците, които се намираха в коридора, се свлякоха като по пързалка по наклонената на една страна плоча. Над тях таванът започна да се пропуква и изведнъж от него се отчупи една плоча, която потъна надолу и като по чудо не уби някого.
    Когато земетресението спря и целият прах се уталожи, учениците разбраха, че се намират в съвсем друг коридор. Отгоре можеха да видят плочата на тавана, която висеше застрашително, подпряна от двете страни на два малки камъка, които очевидно нямаше да издържат много, защото се ронеха. Учениците бяха разделени на две групи - една, която се намираше по-наляво в коридора, и една, която се намираше по-надясно.
    Внезапното падане на висящата плоча раздели двете групи в Подземията. Каменният къс се вряза надолу и от вълната някои от по-близко стоящите бяха отхвърлени назад. Прахът, който се вдигна, беше като плътна завеса.
    В 10:49 ч. всичко утихна окончателно. Уплашени до смърт, учениците стояха в тъмнината на непознатия коридор. А сега?


    Внимание: първите четири, които пишат, са една група, а всички, писали след това, са втора група. Съобразете се с това, като пишете с кого е героят Ви. Можете да пишете колкото искате постове до 21.01.2023 г., когато Разказвачът ще публикува пост, с който ще "развие" историята. Моля да описвате само преживяванията на героя си по време на земетресението и непосредствено след това, без да описвате решения на групата да поеме нанякъде или откриването на някакви особени неща - стаи, предмети и т.н.
     

    1. Земетресението - Page 2 Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 1. Земетресението - Page 2 Coin10 9
    Ниво : 1. Земетресението - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението - Page 2 Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението - Page 2 Shield10 Издръжливост: 10
    1. Земетресението - Page 2 Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението - Page 2 Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението - Page 2 Magic-10 Магия: 8
    1. Земетресението - Page 2 Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 1. Земетресението - Page 2 Pear1. Земетресението - Page 2 Mango1. Земетресението - Page 2 Sapphire1. Земетресението - Page 2 Sausage1. Земетресението - Page 2 Watermelon1. Земетресението - Page 2 Emerald

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Тервел Шаханов Сря Мар 15, 2023 10:44 pm


    Тервел имаше чувството, че вървят от часове. Коридорът продължаваше да се вие и да е все толкова празен и прашен, колкото и досега. Нямаше никакви признаци, че скоро може да достигнат до някаква стая или до изход към повърхността. Онази жена от портрета въобще не им беше помогнала. Тервел се надяваше, че тя просто ще повика някого от персонала на училището, който да ги спаси. Вместо това бе продължила да повтаря, че те не трябвало да бъдат в тази част на подземията. Все едно пък на тях им беше приятно да са заклещени точно тук.
    В последните петнадесетина минути Тервел беше забелязал, че около тях бе станало значително по-студено. По време на останалата част от пътуването температурите също не бяха тропически, но сега положението беше станало почти нетърпимо. Наложи се на няколко пъти да запалят огън с пръчките си, за да стоплят посинелите пръсти на ръцете си. Естествено, Тервел се оплакваше най-много:
    - Казах ви, че е по-добре да стоим на едно място и да чакаме да ни открият – мърмореше той. – Сега навлизаме все по-дълбоко в някакви непознати части на замъка, където може въобще да не ни намерят, а може да измръзнем до смърт…
    - Не знаем какво е положението на повърхността – обади се Арина с отегчена физиономия. – Възможно е всичко да е затрупано и да отнеме много време, докато разберат, че сме тук. Представи си, че трябва да чакаме седмици наред.
    Тервел й хвърли намусен поглед в полумрака, но замълча. Всички, включително и той, знаеха, че Арина беше права. Сега поне имаше някакъв шанс да достигнат до място, откъдето по-лесно да се върнат обратно на повърхността на замъка. Да стоят на едно място означаваше да умрат от глад.
    След малко на Тервел започна да му става наистина много студено и той изостана, тъй като му беше трудно да контролира движението на краката си. Имаше чувството, че цялото му тяло е потопено в ледена вана. Той се опита да извади магическата пръчка, за да запали огън, но тя просто се плъзна между вкочанените му пръсти и тупна на каменния под.
    - Тер, добре ли си? – подвикна Морса, която беше най-близо до него. Когато забеляза, че петокурсникът не помръдва, тя бързо се приближи до него и разтресе раменете му. – Тер? Причерня ли ти? Причерн…
    В мига, в който тя произнесе тези думи, ирисите на Тервел се разшириха и погледът му се фиксира в една неопределена точка. Това забеляза само Морса, която се намираше на една педя от лицето му. Освен това той започна да трепери неудържимо, почти като по време на гърч. От носа му потече тънка струйка кръв, която напои изсъхналите му устни.
    В главата си Тервел виждаше един плащ, който се развяваше от вятъра. Около плаща имаше гъста мъгла, а подът представляваше едно безкрайно заледено поле. Не се чуваше никакъв звук, освен плющенето на разветия плащ. Момчето се намираше наблизо. Можеше да види отделните конци, от които бе съшит този плащ. Те бяха черни.
    После изведнъж някъде в далечината се появи малко кълбо светлина, което започна да се носи към плаща. По пътя ледът малко по малко започна да се разтапя и мъглата да изчезва. Най-накрая светлината достигна до плаща...
    - ТЕРВЕЛЕ! – Морса го зашлеви силно по бузата, което го изкара от транса. 
    Болката плъзна по цялото му лице. В същото време той усети, че до него гореше един доста голям пламък, който излъчваше така желаната топлина.
    - Май ми стана лошо – каза Тервел с отпаднал глас, но вътрешно си мислеше, че това определено беше едно от неговите видения. Случваше му се за втори път днес. Досега между отделните видения бяха минавали седмици, дори месеци.
    - Беше изпаднал в някакво странно състояние. Лицето ти… - започна Морса, но така и не успя да довърши. От другия край на коридора, където се намираше по-голямата част от групата, долетя една стрела и се разби в стената между Тервел и Морса, карайки мазилката да се разхвърчи на всички страни.
    Тервел бързо се съвзе и изтича напред. Завари четири или пет железни брони да размахват боздугани и арбалети срещу другите момичета. Във въздуха хвърчаха заклинания. Една от броните се насочи право към Тервел и понечи да го удари. Сянката от боздугана надвисна над лицето му. Той стисна магическата пръчка и я насочи решително напред:
    - Левиосо!
    Боздуганът се обърна и цапардоса бронята право в областта на главата. Шлемът се отдели от онази желязна част, покриваща тялото, и се разби в стената. Под бронята нямаше човек. Торсът и краката продължиха да се движат, размятайки ритници.
    - Боже, преживяхме земетресение, а сега брони се опитват да ни убият! Да не е петък тринайсти? – провикна се Тервел, докато парираше един удар от друг боздуган.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : 1. Земетресението - Page 2 Coin10 39
    Ниво : 1. Земетресението - Page 2 Untitl42
    Статистики :
    1. Земетресението - Page 2 Streng10 Сила: 28
    1. Земетресението - Page 2 Shield10 Издръжливост: 24
    1. Земетресението - Page 2 Brain10 Интелигентност: 28
    1. Земетресението - Page 2 Runnin10 Ловкост: 28
    1. Земетресението - Page 2 Magic-10 Магия: 40
    1. Земетресението - Page 2 Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 1. Земетресението - Page 2 Pear1. Земетресението - Page 2 Mango1. Земетресението - Page 2 Chili1. Земетресението - Page 2 Sausage1. Земетресението - Page 2 Watermelon1. Земетресението - Page 2 Sapphire1. Земетресението - Page 2 Emerald1. Земетресението - Page 2 Birthday1

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ясна Соколова Съб Мар 18, 2023 11:01 pm


    Депулсооо! - изкрещя Ясна и блъсна силно една от ходещите брони. Бронята отскочи назад, блъсната от невидимата сила и се разби в стената. Цялата се разглоби и начупи на малки парченца. Беше настъпил тотален хаос и всички се опитваха да се защитят с каквото можеха и знаеха. 

    Тервел беше наблизо и стрелкаше най-различни заклинания. Дали не трансфигурира едната броня в кокошка? Ясна не беше сигурна, но по едно време се разлетяха някакви пера. Нямаше време да се обръне и да го попита какви точно ги вършеше.

    Какво, за Бога, беше това място и как щяха да се измъкнат от него? Лилавокоската не знаеше. Но после щеше да мисли за това. Сега трябваше да отблъснат омагьосаните брони и да останат цели докато го правеха. А това не беше толкова лесна задача. Ходещите железа бяха страшно войнствени и нападателни. Замахваха различните оръжия, които държаха и минаваха на сантиметри от главите на учениците. Един меч даже отряза няколко кичура от косата на Ясна и момичето цялата изтръпна при мисълта, че това можеше да бъде някоя друг част от тялото ѝ. 

    Арина, която беше рамо до рамо с нея, умело размахваше пръчката си и така се въодушеви след първата броня, която повали, че посрещна с усмивка следващите. Тогава Ясна видя един боздуган, който се канеше да се стовари върху гърба ѝ. Завъртя се рязко на пръсти, приклекна леко и изстреля заклинание, което го разряза на малки парченца. Арина продължаваше да се вихри зад нея и даже не разбра какво се случваше зад гърба ѝ. "И по-добре." - помисли си девойката. Нямаше нужда да ѝ разваля удоволствието. 

    - Откъде се взеха тези чудесии... - изкрещя Доротея. 
    - Никаква идея.  - отвърна Тервел. 
    - Не знам още колко ще издържим да се бие срещу тях... Какво ще правим? - попита Морса.

    Но нямаше много какво да правят. Или се биеха, или... Да, нямаше особено голям избор. Трябваше да продължат да се съпротивляват, докато не повалят и последната броня и после просто да намерят изход от това прокълнато място.

    Ясна все още не проумяваше къде точно бяха попаднали и какво се случваше с техните професори. Защо ги нямаше? Защо никой все още не се беше появил и притекъл на помощ? Може би и те бяха пропаднали някъде, в някой друг таен коридор и също се сражаваха в момента със страшилища, излезели от някой кошмар. Наистина не разбираше, какво можеше да ги възпрепятства толкова дълго време.

    Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 1. Земетресението - Page 2 Coin10 9
    Ниво : 1. Земетресението - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението - Page 2 Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението - Page 2 Shield10 Издръжливост: 10
    1. Земетресението - Page 2 Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението - Page 2 Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението - Page 2 Magic-10 Магия: 8
    1. Земетресението - Page 2 Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 1. Земетресението - Page 2 Pear1. Земетресението - Page 2 Mango1. Земетресението - Page 2 Sapphire1. Земетресението - Page 2 Sausage1. Земетресението - Page 2 Watermelon1. Земетресението - Page 2 Emerald

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Тервел Шаханов Пон Мар 20, 2023 3:42 pm


    От движението кръвта му беше започнала да кипи и вече не му беше студено. Той скачаше, залягаше и запращаше всевъзможни заклинания към нападащите брони. Личеше си, че се изживява като спасителя на групата. Когато Арина бе заплашена от удар с един гигантски боздуган, Тервел се хвърли да я предпази, но я избута толкова силно, че тя изгуби равновесие и падна назад по гръб. После петокурсникът застана пред Ясна и разпери широко двете си ръце, с което й попречи да вижда случващото се на бойното поле. Наложи се тя да се измъкне на заден ход и да се позиционира в другия край на коридора. Но Тервел бързо я последва и там, подскачайки като млад еднорог.
    Четирите останали брони продължаваха да нападат със смразяваща целенасоченост. Лишени от оръжията си, те бяха започнали да налитат директно върху учениците с цялата си тежест. Така Доротея бе приклещена от една броня без глава, която явно бе решена да я смаже. Морса се намираше наблизо, но не реагираше. Беше се свила на кълбо, прегърнала жабока си и гледаща невиждащо в пространството. Поради това Тервел (този път на място) се спусна да помогне на Доротея.
    - Левикорпус – произнесе той с твърд глас. На мига бронята, която нападаше шестокурсникът, се обърна с главата (липсваща глава) надолу и увисна във въздуха. След това с едно махване на пръчката момчето запрати бронята към стената. От удара в тухлите се оформи една голяма дупка и бронята тупна от другата страна.
    Тервел определено умееше да се дуелира. От поколения неговото семейство произвеждаше най-добрите дуелисти в България, поради което още от седемгодишен го бяха записали на частни уроци. На Коледа Шаханови имаха традиция да излизат в двора на имението си и да провеждат „приятелски“ дуели помежду си. По време на тези събития Тервел бе преживял всевъзможни унижения. Например когато беше на десет, баба му го превърна в кокошка, без да му върне истинския вид в продължение на два часа. Тази история непременно се споменаваше на всяко семейно събиране и изкарваше Тервел извън кожата му. В крайна сметка обаче поне се беше научил да се дуелира. Затова сега далеч не бе толкова притеснен от битката с бронята, колкото останалите от групата.
    Докато се бореше с поредната броня, петокурсникът се замисли за видението от преди малко. Какво ли означаваше този червен плащ? В Пророкуването обикновено черното беше знак за смърт, нараняване, страдание… демек нищо добро. Дано това видение да не се отнасяше за тяхното малко пътешествие в подземията.
    - Добре, нека да приключваме – обяви Тервел и насочи пръчката си към една от двете все още движещи се брони – Депулсо!  
    Туловището изхвърча право към другата броня и двете се удариха с камбанен звън в стената. Тервел ги довърши със заклинанието „Епоксимо“, което ги накара да се „сраснат“ със стената. Броните буквално бяха погълнати от тухлите, като продължиха да размахват ръце във въздуха.
    С-с-с… т-т-т…
    Някакъв шум забоботи в ушите му. Тервел се уплаши, защото си помисли, че е останала някоя броня, която се кани да го цапардоса по главата. Когато обаче обърна, не видя нищо зад себе си.
    Т-т-т… с-с-с…
    Направи на останалите знак да млъкнат и се ослуша. Определено не му се беше причуло. Звуците много напомняха хриптящ човешки глас. Дали пак не получаваше някакво видение? Не, не беше възможно. От виденията винаги му причерняваше и всичко се… ъ, появяваше в главата му. Проф. Фелес веднъж беше казала: „По Пророкуване виждаме, а не чуваме разни неща, така че поне лъжете правдоподобно, когато ви изпитвам“.
    - Вижте! – Ясна прекъсна мислите му. Тервел проследи накъде сочеше нейния пръст и видя, че дупката в стената се беше покрила с тънък слой лед. Петокурсникът се запъти натам с предпазливи стъпки.
    После от дупката се появи черният плащ от видението му.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението - Page 2 Coin10 327
    Ниво : 1. Земетресението - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението - Page 2 Streng10 Сила: 12
    1. Земетресението - Page 2 Shield10 Издръжливост: 16
    1. Земетресението - Page 2 Brain10 Интелигентност: 14
    1. Земетресението - Page 2 Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението - Page 2 Magic-10 Магия: 18
    1. Земетресението - Page 2 Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : 1. Земетресението - Page 2 Mango1. Земетресението - Page 2 Apple1. Земетресението - Page 2 Cabbage1. Земетресението - Page 2 Sapphire1. Земетресението - Page 2 Pear1. Земетресението - Page 2 Watermelon1. Земетресението - Page 2 Emerald1. Земетресението - Page 2 Banana1. Земетресението - Page 2 Ruby1. Земетресението - Page 2 Tuttifrutti1. Земетресението - Page 2 Diamond1. Земетресението - Page 2 Pizza1. Земетресението - Page 2 Sausage1. Земетресението - Page 2 Birthday1

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ела Благоева Нед Мар 26, 2023 10:07 pm


       
    Ела панически въртеше глава и оглеждаше всеки милиметър от помещението, но от шестокурсника нямаше и следа. Чудесно! Единственият им шанс да се измъкнат оттук живи беше потънал вдън земя. 
       
    - Само да ви кажа, че всички неприятни хорър филми започват точно така... - каза Яна и беше права. Винаги имаше нещо я по стените, я зад някой ъгъл, което ги дебнеше и ги отвличаше един по един... Ела потръпна, дали от мисълта за чудовища, които отвличаха деца, или заради резкия спад на температурите - не е ясно. 
       
    Наоколо беше станало като на Северния полюс и дори върху някои отломки се беше образувал скреж. Момичето се загърна с якето си и размърда пръстите си в опит да ги стопли. Кой би предположил подобен развой на събитията? Само преди няколко часа най-големият ѝ проблем беше дали ще закъснее за часа по билкология, а сега се намираше дълбоко под земята, в компанията на четирима непознати, единият от които беше изчезнал. Съща така беше премръзнала до смърт, а в ъгъла я дебнеха чудовищни паяци, които отвличаха деца. 
       
    "Прекрасна януарска сутрин". Ако въобще още беше сутрин.
           
    Калоян определено не беше единственият с лошо предчувствие за това. Всички възможни сценарии в главата на Ела свършваха най-малкото с глад, полудяване или изяждане от извънземни нашественици. В такива случаи богатото въображение беше по-скоро проклятие, отколкото дар. 
        
    Първокурсничката здраво стискаше пръчката си, от която се разнасяше бледа бяла светлина. Досега си мислеше, че те ходеха към тъмнината, но май нещата се бяха обърнали. Преди учениците да се усетят, Ян се беше озовал лице в .... качулка? Пред висока фигура, покрита с черен плащ без очи, а само с широко отворена уста, която сякаш изсмукваше нещо от него. 
        
    Всички звуци изчезнаха, като че учениците се намираха в заглушена реалност. Ела стоеше вкаменена като статуя, неспособна да помръдне, докато Ориана не я разтресе и върна в реалността. Едва сега забеляза втората фигура, която се приближаваше до тях. Двете момичета насочиха треперещите си пръчки към създанието и тръгнаха да отстъпват назад. Още на третата крачка първокурсничката се спъна и падна на замята. Ориана застана до нея и се опита да ѝ помогне, но безуспешно. 
        
    Ела не виждаше смисъл да се съпротивлява повече. Ситуацията беше безнадежна и тя знаеше, че няма да се измъкнат живи оттук. Ела - момичето, което виждаше само слънце и дъга, което винаги мислеше позитивно и винаги беше усмихната, сега беше погълната от отчаянието и беше готова да се предаде на страха. 
       
    Алистър, обаче, не беше на същото мнение. Тя се изправи решително и запрати поредица от заклинания към черния плащ. Те обаче нямаха никакъв ефект върху него. Сетне произнесе защитно заклинание, но когато създанието се приближи към щита, просто премина от другата му страна все едно беше само въздух. Всичко наоколо вече беше покрито с лед и на първокурсничката започна да ѝ причезнява. Последното, което видя преди да затвори очи, беше ярък лъч светлина, който се пръсна из помещението. 

    Ясна Соколова and Пейо Желев харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : 1. Земетресението - Page 2 Coin10 39
    Ниво : 1. Земетресението - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението - Page 2 Streng10 Сила: 8
    1. Земетресението - Page 2 Shield10 Издръжливост: 18
    1. Земетресението - Page 2 Brain10 Интелигентност: 8
    1. Земетресението - Page 2 Runnin10 Ловкост: 6
    1. Земетресението - Page 2 Magic-10 Магия: 28
    1. Земетресението - Page 2 Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : 1. Земетресението - Page 2 Pear1. Земетресението - Page 2 Mango1. Земетресението - Page 2 Sausage

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Борис Захариев Нед Мар 26, 2023 10:23 pm


    Големият царски орел отвори човка сякаш да изпищи предизвикателно, но разбира се от устата му не излезе звук. Все пак беше само покровител и нямаше реалните физически измерения на животното. Не можеше да издава шумове, но за сметка на това можеше да върши други неща с ужасяваща ефикасност. Птицата плесна с криле за да набере височина, след което се впусна право надолу към дименторите, насочила ноктите си към призрачните фигури. 

    Разбира се, че покровителят му беше орел - вие какво друго очаквахте? Борис беше изпънал пръчката си малко по-назад от сребристобялата полу-прозрачна птица и дишаше учестено. За първи път изпълняваше това заклинание извън учебната зала и под такива обстоятелства. Дори нямаше време да се поколебае, да се усъмни в себе си. В ситуации като тази просто трябва да действаш и да се надяваш на най-доброто. 

    А Съдбата ти се усмихва и монетата пада с ези нагоре. Именно страната, която си избрал. 

    - СТАВАЙТЕ И ДА СЕ МАХАМЕ ОТ ТУК! 

    Гласът на момчето прокънтя в коридора, докато онези с черните плащове се отдалечаваха, погнати безмилостно от орела. Тялото на Борис се задвижи автоматично напред, сякаш един по-малък Борис беше хванал джойстика в главата му и сега управляваше движенията на шестокурсника. Насочи се първо към Ела, която все още беше в безсъзнание, и я вдигна на ръце. Ян вече се свестяваше, но все още изглеждаше дезориентиран, а пък Яна беше изтичала да помогне на Ориана.

    - Яна, моля те, освети ни. Ян, помогни на Ориана. Хайде, живо, ПОБЪРЗАЙТЕ!

    Не искаше непременно да звучи като шеф, но тази роля му се отдаваше ужасяващо добре. Беше свикнал да командори във всички сфери на живота си, но тук нещата бяха малко по-различни. От сфера на живота текущата ситуация като нищо можеше да се превърне в сфера на смъртта. 

    Когато децата се окопитиха, нямаха друга възможност освен… да тръгнат надолу по коридора, по който бяха изчезнали нападателите им. Всъщност къде се бяха дянали те? От тях нямаше и следа. Орелът също беше изчезнал, даде си сметка Борис, меката светлина, която излъчваше беше угаснала. Още няколко предпазливи крачки напред и…

    …и се сблъска с една позната руса глава, която далеч не беше сама. 

    - Тервеле!?

    Ела Благоева харесва този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: 1. Земетресението

    Писане by Разказвачът Пон Мар 27, 2023 2:55 pm


    IV. 
     
    Двете групи вече са заедно. Всички са сериозни притеснени, тъй като очевидно има нещо в подземията, което някой не е искал да бъде открито. Няколко човека вече са чули в ушите си странния хриптящ глас. Някой предлага групата да се върне обратно. Точно в този момент обаче се разнасят викове за помощ под формата на ехо от неизследваната част на коридора. Учениците се спускат да помогнат и след десетина метра достигат до една малка стая, в която няма никого. Стаята е с кръгла форма, с каменен под и каменни стени. Мебелите са прашни, с много древен вид. В центъра на стаята са поставени дървено бюро и стол, от който висят два железни синджира с окови за ръка (заключени). На бюрото има разгърната карта на българските земи, на която са означени градовете със средновековните им имена: Търновград, Бдин, Червен и т.н. Изписани са на кирилица, но очевидно на старобългарски. По протежението на част от стената е разположена богата библиотека с книги, повечето свързани с черна магия, ако се съди по картинките: измъчвани хора, базилиски, диментори и др. Написани са на старобългарски или на латински. По пода на стаята са разпилени счупени съдове и скъсани страници; има преобърнати столове и едно голямо черно петно на пода като от изгаряне. На стената е закачен един голям гоблен в дървена рамка, който изглежда така:
     
     
    1. Земетресението - Page 2 G0WzaoIl
     
    Учениците разпознават на гоблена Параскева Черноглавата – основателката на „Мунгав“, чиято статия са виждали в Главната зала на училището. Гобленът се движи, но не издава звуци. Борис Захариев отива да види какъв е този гоблен, докосва го и… припада. Каквото и да правят, учениците не успяват да го свестят. Уплашени, те тръгват назад по коридора, носейки Борис със себе си. Когато достигат до мястото, където още в самото начало се е срутил таванът на коридора, персоналът на училището вече е успял да разчисти отломките. Преподавателите занасят Борис, все още в безсъзнание, до Болничното крило.
     
    Това е финалната част на тази част от ГСЛ. Можете да опишете горната ситуация с колкото искате постове. Параскева Черноглавата се е вселила в Борис Захариев. Последняит е закаран в Болнично крило, където прекарва кратко време и е пуснат, без да е открита причината за припадъка му. Продължението ще бъде след началото на новата форумна година. Благодаря на всички, които се включиха! 
    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 1. Земетресението - Page 2 Coin10 9
    Ниво : 1. Земетресението - Page 2 Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението - Page 2 Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението - Page 2 Shield10 Издръжливост: 10
    1. Земетресението - Page 2 Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението - Page 2 Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението - Page 2 Magic-10 Магия: 8
    1. Земетресението - Page 2 Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 1. Земетресението - Page 2 Pear1. Земетресението - Page 2 Mango1. Земетресението - Page 2 Sapphire1. Земетресението - Page 2 Sausage1. Земетресението - Page 2 Watermelon1. Земетресението - Page 2 Emerald

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Тервел Шаханов Чет Мар 30, 2023 11:05 pm


    На Тервел му трябваха няколко секудни, за да разбере, че стои пред диментор. Това беше проблемът с неговите видения: получаваше податки за бъдещето, но до последния момент не можеше да проумее до какво точно се отнасят. Много полезно умение, няма що! Сега успя да навърже всичко чак когато видя страшната кръгла уста на диментора, рееща се насред плаща. Изведнъж стана толкова студено, че Тервел инстинктивно стисна лактите на ръцете си и ги притисна към гърдите си в опит да задържи телесната си топлина. Заля го една мощна вълна от отчаяние, в която той потъна като камък. В същото време в главата му се загнезди упорита и нетипчина за него мисъл: че е по-добре да се откаже, да се предаде. Дименторът щеше да го сграбчи с кокалестите си ръце, да приближи устата си към неговата и да му вземе душата. Нямаше да отнеме повече от минута. Звучеше му като нещо, което щеше да се случи, без значение от това какво щеше да направи той. Ето, идваше…
    Светлината изпълни мрачния коридор със силата на сто слънца. Лъчите, които приличаха на разперени криле, избутаха диментора обратно в дупката, откъдето се беше появил. От отворената уста на съществото се изтръгна нещо като вик. Когато го чу, Тервел закри с ръце ушите си и просто се свлече на земята. Имаше чувството, че е изразходил цялата си енергия. Вече я нямаше тежестта на отчаянието, но се беше появила тази безкрайна умора, която не му позволяваше да помръдне. Искаше му се да легне на пода и да заспи.
    - Господи, искаш да спечелиш награда за драматизъм, това ли е? – чу гласът на Арина да се разнася над него. – Днес обра всичкия прах от земята.
    Той фиксира погледа си върху момичето, което го гледаше строго от вертикална позиция. В гърдите на петокурсника се запали отново едно малко пламъче. Тотално си беше отишло онова пораженческо чувство от преди малко. Със стиснати челюсти той се понадигна и каза:
    - А ти може ли да спреш да се правиш на амазонка и да проявиш малко съчувствие, а?
    - Така по ми харесваш – усмихна му се, помагайки му да се изправи. Той също се усмихна. – Разбра ли, че от другата страна на стената има друга група ученици?
    Тервел се ослуша и действително дочу някакви гласове, които със сигурност не бяха на Морса, Ясна и Доротея. Двамата с Арина се насочиха към дупката и се прехвърлиха от другата страна. Петокурсникът тъкмо пристъпваше в новия коридор, когато в него се удари Борис.
    - ТЕРВЕЛЕ? – приятелят му го погледна ококорено, после го прегърна силно. – Добре ли си? Изглеждаш ужасно и хич няма да се харесаш, ако се видиш в огледало.
    - Най-вероятно си прав – каза Тервел и отмена един кичур от челото си. – Остави това. Не ти ли се струва странно, че има диментори в училището?
    Физиономията на Борис се смени от леко развеселена на сериозна. И той самият не беше в най-добрата си форма.
    - Струва ми се, че някой е искал да скрие нещо. Дименторите не умират, затова могат завинаги да останат в подземията.
    Тервел кимна. Не успя обаче да отговори, тъй като точно тогава в коридора се разнесоха викове. Някой молеше за помощ. Звучеше като детски глас. Може би дименторите бяха погнали и някой друг в подземията? Групата веднага се втурна по посоката на звука.
    Само на няколко метра надолу коридърът свърши и те се озоваха пред една отворена врата, водеща към кръгла стая. Тук също беше прашно и мрачно, но имаше нещо, за разлика от безкрайния коридор досега. В центъра на стаята имаше бюро, стените бяха запълнени с рафтове книги, а имаше и един доста голям гоблен с движещи се хора. Предпазливи, но и любопитни, учениците навлязоха в стаята с бавни стъпки.
    - Това място май е оставено така доста отдавна… - каза Морса с пресипнал глас.
    - Да, вижте тези книги. Написани са на старобългарски – чу се гласът на Доротея.
    Всички вече бяха плъзнали из стаята като мравки и разглеждаха всичко, което им попаднеше пред очите. Тервел стоеше настрани и наблюдаваше. Имаше някакво странно предчувствие, че би било по-добре да се махнат от тази стая.
    - Я виж ти, това изглежда като Параскева Черноглавата, нали така? – провикна се Борис, който стоеше пред гоблена. – Точно като статуията й в…
    Протегнатата му ръка обаче замръзна във въздуха.
    После падна назад.
     
    П.П. Реших да го поприключа, че като гледам вече няма голям интерес за писане. Ако решите, можете да преразкажете събитията от Вашата гледна точка. усмивка

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.


      В момента е: Пон Юли 22, 2024 4:27 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!