Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+7
Ориана Алистър
Ян Маджаров
Ясна Соколова
Морса Октаринова
Тервел Шаханов
Арина Орлова
Разказвачът
11 posters

    1. Земетресението

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    1. Земетресението

    Писане by Разказвачът Съб Яну 14, 2023 12:36 pm


    I.



    Беше 16 януари. Един от най-студентите дни въобще в историята на "Мунгав". Навън се стелеше гъста бяла мъгла, която позволяваше на човек да вижда най-много 2 метра пред себе си. Естествено, нямаше много слънчева светлина. Свистеше лек вятър, който при контакт с кожата предизвикваше усещане, подобно на одраскване с множество малки бръсначи. Тази година все още не бе валял сняг.
    Вътре в замъка не беше много по-топло от навън - все пак такова огромно пространство беше трудно да се отоплява дори с магия. Учениците, облечени с дебели палта и шуби, бързаха по коридорите, за да стигнат до "топлите точки", тоест класните стаи, общите стаи на домовете и Главната зала. От устите на всички се стелеше дъха им на кълбета. Някои бяха научили заклинанието "Амрит", което приличаше на "Лумос", само че от пръчката се разпространяваше не светлина, а топла вълна. Работата беше там, че "Амрит" изискваше доста силна концентрация и някои ученици не успяваха да задържат топлинната вълна за повече от десетина секунди. Но една част бяха успели да овладеят заклинанието и можеха да бъдат видени да вървят по коридорите малко по-бавно от останалите, с вдигнати близо до лицата си магически пръчки, от която като мараня се разпространяваше невидимата топлинна вълна. 
    Земетресението започна в 10:46 ч., когато учениците бяха в междучасие и тъкмо се придвижваха към следващата класна стая. Първият трус беше по-лек и продължи около десет секунди, в които всичко се клатушкаше умерено, без да предизвиква кой знае какви изменения. Само в края на труса хората, които се намираха в Подземието, чуха един продължителен стържещ звук откъм земята, все едно две каменни плочи се срещаха една с друга. 
    Вторият трус дойде само десет секунди след първия и беше доста по-силен и продължителен. Започнаха да се чуват трясъци и гърмежи от падащи камъни, чупещи се прозорци и разместени предмети. В една специфична част на Подземията - коридорът, водещ към Главната зала, положението беше по-зле от това на други места. Там подът се беше свлякъл по време на първия трус, за да пропадне изцяло по време на втория. Плочата, служеща за под на коридора, започна да се движи надолу, като със силата си успя да измести и намиращите се под нея плочи на други коридори. Движението беше по-скоро плавно, отколкото рязко. Учениците, които се намираха в коридора, се свлякоха като по пързалка по наклонената на една страна плоча. Над тях таванът започна да се пропуква и изведнъж от него се отчупи една плоча, която потъна надолу и като по чудо не уби някого.
    Когато земетресението спря и целият прах се уталожи, учениците разбраха, че се намират в съвсем друг коридор. Отгоре можеха да видят плочата на тавана, която висеше застрашително, подпряна от двете страни на два малки камъка, които очевидно нямаше да издържат много, защото се ронеха. Учениците бяха разделени на две групи - една, която се намираше по-наляво в коридора, и една, която се намираше по-надясно.
    Внезапното падане на висящата плоча раздели двете групи в Подземията. Каменният къс се вряза надолу и от вълната някои от по-близко стоящите бяха отхвърлени назад. Прахът, който се вдигна, беше като плътна завеса.
    В 10:49 ч. всичко утихна окончателно. Уплашени до смърт, учениците стояха в тъмнината на непознатия коридор. А сега?


    Внимание: първите четири, които пишат, са една група, а всички, писали след това, са втора група. Съобразете се с това, като пишете с кого е героят Ви. Можете да пишете колкото искате постове до 21.01.2023 г., когато Разказвачът ще публикува пост, с който ще "развие" историята. Моля да описвате само преживяванията на героя си по време на земетресението и непосредствено след това, без да описвате решения на групата да поеме нанякъде или откриването на някакви особени неща - стаи, предмети и т.н.
     

    1. Земетресението Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 35
    Ниво : 1. Земетресението Untitl41
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 43
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 43
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 45
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 45
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 52
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : 1. Земетресението Mango1. Земетресението Pear1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Emerald1. Земетресението Pizza1. Земетресението Sausage1. Земетресението Cabbage1. Земетресението Cheese1. Земетресението Blueberry1. Земетресението Apple1. Земетресението Banana1. Земетресението Tuttifrutti1. Земетресението Bacon1. Земетресението Ruby1. Земетресението Honey1. Земетресението Chocolate1. Земетресението Chili1. Земетресението Diamond1. Земетресението Birthday1 

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Арина Орлова Съб Яну 14, 2023 10:00 pm


    Днес лошият късмет я преследваше. Първо в осем сутринта, Олег бе решил да я следва цели ТРИ коридора, за да й дудне колко лош бил вкуса й и как излагала семейството. Явно някой го бе назначил за модна полиция, защото братчето й намираше съчетаването на училищната униформа с розово червило за самоубийство.
    Нещастията й не свършиха тук. На закуска, една от първокурсничките, заля цялата й мантия с горещ шоколад. Това може би щеше да го преглътне, ако само десет секунди по-късно върху косата й не се посипаха завидно количество шоколадови пръчици, стафиди и кокос.

    Приличаше на мелба. На жалка мелба, която си бе забравила сладоледа на Северния полюс. И, тъй като бе прекалено лесно да убие някой, Ари реши да си спести главоболията и просто да забрави мисълта за сутрешното си спокойствие.

    Наложи се да грабне две препечени филийки и по най-бързия начин да пробяга до общата стая на дома си. Докато се преобличаше, се спъна и стовари като чувал с картофи върху една масичка. С това шансовете й да стигне на време за първия час съвсем се изпариха.

    Някъде между всички тези злочестия и първия трус, Арина се оказа в подземието.

    - Не се притеснявайте. Това е само лек трус! – провикна се някой и точно десет секунди по-късно подът пропадна. Настана истинска суматоха.
    Четвъртокурсничката се опита да извади магическата си пръчка, но някой се блъсна в гърба й и тя заедно с останалите се сурна право надолу. Учениците около нея бяха уплашени. Не беше нужно да ги поглежда, за да го усети в гласовете им. Някой викаха за помощ, докато други се опитваха да се съберат и да измислят някое магическо решение.

    Ари от друга страна бе сравнително уравновесена, за сега.

    - Ауч. Това не беше добро приземяване. – измрънка, без да очаква някой да й отговори. Стана и започна да изтупва праха от косата и дрехите си. Стана рязко и бързо се премести към вътрешността на коридора. Десет секунди по-късно грамадната плоча се срути от тавана.

    Чудесно. Ставаше все по-прекрасно.

    Закашля се, когато прахът достигна до нея. Стисна силно очи и размаха трескаво с ръце. Малката магьосница бе решила, че е достатъчно изнервена и нямаше нужда да добавя магия в целият този хаос. Затова за първи път предпочете да използва мъгълския метод за справяне с проблемите т.е „чакаш ги сами да си отминат”.

    По някое време, прахът се разкара, но коридорът продължаваше да бъде все така мрачен и непрогледен. Някой от другите използваха „Лумос”, за да осветят пространството.
    - Някой има ли идея къде се намираме?

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 9
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 10
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 8
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Sausage1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Emerald

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Тервел Шаханов Вто Яну 17, 2023 2:52 pm


    Тервел мразеше студа, поради което през последните няколко дни му беше изключително трудно да излиза от стаята си. Смяташе за скандално, че от "Мунгав" не правеха нищо, за да отопляват всички части на замъка, като принуждаваха учениците да се навличат с най-дебелите си пуловери и шуби. Беше решил скоро да отиде при директорката Багрянова, за да да протестира срещу нарушаването на човешките си права и да изисква по-сериозно отношение. Разбира се, никой нямаше да му обърне внимание, както ставаше обикновено с неговите оплаквания, но това в никакъв случай не можеше да го спре. Не съществуваше опция той да си замълчи за каквото и да е в този живот. 
    Днес Тервел беше в особено лошо настроение. Всичко започна рано сутринта, когато забеляза дупка в любимото си палто - ярко жълто, от най-прекрасната змейска кожа и изключително меко. Вероятно се беше закачило за някой пирон. Тервел се опита да поправи проблема с магия, но изглежда допусна някаква грешка, защото дрехата се подпали и цялата стая се напълни с пушек. Наложи се да си облече второто любимо палто - чисто бяло, направено от кожа на норки, с много пух и огромна подплата на раменете, което ги караше да стърчат (но всъщност точно това правеше палтото шик). Но болката от загубата на първото палто щеше да го дължи цял ден, може би седмица.
    Имаше час в Подземията, където беше дори по-студено от останалата част на замъка. Близо до Главната зала се размина с проф. Фелес - преподавателката по Пророкуване. Тя изглеждаше доста замислена, даже разтревожена. Тервел си помисли дали да не я заговори, но осъзна, че Фелес щеше да го държи в коридора поне петнадесет минути, което въобще не беше вариант тази сутрин. Така двамата просто се разминаха.
    Момчето точно завиваше към Централния коридор, когато се почувства зле. Главата му се завъртя, олюля се, като в последния момент успя да се задържи за една статуя. В съзнанието му закратко се материализира статична картина на паднало дърво: голям дъб с разперена като ветрило корона. Около дървото се стелеше гъста мъгла. Само секунда по-късно всичко се нормализира и Тервел почувства бодеж в слепоочието си. 
    Напоследък често му се случваха подобни епизоди. Той беше убеден, че това бяха видения за бъдещето, но никога не можеше да разбере значението им. Освен това всеки път се чувстваше ужасно след това - болеше го глава, повръщаше му се. Днес явно съдбата беше решила да му струпа всичко наведнъж. 
    Намираше се близо до кабинета по Отвари, когато настъпи кулминацията на нещастията му. Усети как земята под краката му започна да се тресе. Първоначално си помисли, че получаваше ново видение. След малко обаче усети, че въздействието имаше чисто механичен характер. Трусът не беше толкова силен, че да го изкара извън равновесие, но накара вътрешностите му да се преобърнат. Към края на труса Тервел успя да залитне към прозореца и да се задържи за рамката му. Ненадейно погледна навън (прозорецът беше омагьосан да показва над земята) и видя гъстата мъгла, обвила една видимите корони на дърветата в далечината. Стори му се, че някъде там беше и онова дърво от виденията му.
    Вторият трус определено беше по-силен, защото само след две-три секунди прозорецът се пропука и се разби на парчета върху Тервел. Няколко стъкла прорязаха пръстите на ръцете му, а едно по-големичко се заби в рамото му, където голямото палто леко се беше отместило. Болката не беше силна, но го накара да изпита осезаема уплаха. Нямаше кой знае колко време да обмисля какво да прави, защото неочаквано подът се разцепи на две и Тервел усети свличане на земята под краката си. В същото време над него се отчупваха камъни от стената и от тавана, поради което той намери за най-удачно да се свие на кълбо.
    Боже, какъв ден.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Морса Октаринова
    Морса Октаринова
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 60
    Ниво : 1. Земетресението Untitl37
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 2
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 8
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 2
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 6
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 6
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Морса Октаринова Вто Яну 17, 2023 10:31 pm


    Последните дни Морса нямаше възможност да обърне внимание на абсолютно нищо в свободното си време. Жабокът ѝ Тръпчинко не ѝ оставяше мира – гонеше го из училището, той най-внезапно правеше един грандиозен скок, после втори и се опитваше да избяга. Където и да се намираше Морса, тя нямаше момент спокойствие. След поредния час по дуелиране, в който тя не можеше да се концентрира и дори ѝ направиха забележка, най-сетне реши че ще заведе октариновата жаба да я види професор Пенева - учителката по Грижа за магическите създания и да даде някакво обяснение за поведението му.
     
    -       Странно, наистина. Не е в сезон за разплод, което е необичайното. Много любопитно. Считай го за твоята домашна работа – ако разбереш на какво се дължи промяната в поведението, не само ще дам повече точки на дом “Лъч”, но и ще ти вдигна оценката.
     
    Това беше един хитър начин да кажеш “не знам” и да запазиш гордостта си пред ученик. Все пак професор Пенева не обръщаше толкова внимание на животните, а всички знаеха че Дядо Ставри полагаше истински усилия да се грижи за тях. Когато Морса се посъветва с него за Тръпчнико, той просто изръмжа:
     
    -       Не си мисли че е толкова специален. Всички жаби се опитват да избягат от собствениците си. Знаеш ли защо? Защото не им е работа да ги покровителстват нито магьосници, нито мъгъли!


    Ама че глупост, помисли си Морса и се запъти към Подземието. На Тръпчинко му е толквоа по-добре да се грижа аз за него. Искаше ѝ се да направи някоя успокояваща отвара с водна мента, за да укроти неспокойното му сърце и се запъти към склада на кабинета по отвари.
     
    Докато събираше нужните съставки, изведнъж усети труса. Бурканчетата започнаха да тракат заплашително, Тръпчинко се размърда неспокойно в торбичката на Морса и започна да квака нервно. Изведнъж подът под тях се свлече. Морса пропадна с него. Беше адски тъмно. След малко усети втори трус. Не беше сигурна къде се намира и се изкашля шумно заради огромния облак прах, който я заобикаляше. По пода се намираха следи от счупени буркани,  а един голям камък бе затиснал глезена ѝ. Тогава ѝ светна: жабите, подобно на котките, птиците и змиите са в състояние да предусещат земетресения дни преди да са се случили. Щеше да е хубаво да се бе досетила по-рано. Глупавите допълнителни точки за дом “Лъч” изобщо не и бяха от полза в момента.
     
    Огледа се за жабока и го видя свит на кълбо в торбичката ѝ. Слава на Мерлин, помисли си тя. Извади пръчката си и светна "Лумос", сетне се огледа:
     
    -       Ехо? Има ли някой тук? Гласът и кънтеше в тъмнината.

    Разказвачът and Ела Благоева харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 39
    Ниво : 1. Земетресението Untitl42
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 28
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 24
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 28
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 28
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 40
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Chili1. Земетресението Sausage1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Emerald1. Земетресението Birthday1

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ясна Соколова Вто Яну 17, 2023 11:03 pm


    - Никаква. - Ясна се изправи и потърси магическата си пръчка, която обикновено стоеше закачена на колана ѝ. - Какво, за бога, беше това?! - по скоро питаше себе си, тъй като ѝ беше пределно ясно, че учениците около нея си нямаха никаква представа какво се беше случило. 

    Опита се да избистри ума си и да си припомни какво се беше случило...

    Точно беше отишла да общата стая да вземе учебника, който забрави и вървеше припряно по коридора. Мерна няколко познати лица и раздаде, без да ѝ се свидят, няколко топли усмивки. Беше страшен студ из тези подземия и благодареше на ум, за чудесния подарък, който беше получила от родителите си, по случай новата учебна година - лека, топла, вълнена мантия с избродиран снич от дясната страна на раменете ѝ. 
    - Ясна! - познат глас я извика и я разсея разговора, който водеше със себе си наум. Обърна се назад, но не видя кой я вика. Сякаш беше гласа на Ари, но не можа да я намери с поглед. Постоя няколко секунди загледана в минаващите ученици, но нищо. 

    Трусът. 

    Краката ѝ се разтресоха. Загуби всякакъв баланс и заразмахва ръце. Какво се случваше... заметресение ли?! За петте ѝ години в Мунгав, никога не беше имало заметресения. Докато се съгласи, че беше заметресение, вече беше спряло. От нищото се процеди продължителен стържещ звук, идващ от земята. Това я притесни повече от люлеещата се земя под краката ѝ. Беше прозвучало изключително зловещо. Явно и други ученици смятаха така, защото около нея се надигна притеснителна глъчка. 

    Вторият трус. 

    Сега вече изглеждаше сякаш това е краят на всичко. Още по-силен трус, който продължи още по-дълго време. Учениците около нея се разбягаха, други седяха като петокурничката замръзнали на едно място. Очите на Ясна шареха напред, оглеждайки дали някоя стена няма да падне и да премаже клетниците, които бяха наблизо. Но никоя стена не падна, или поне не още. За сметка на това, прозорците се спраскаха и навсякъде се разлетяха стъкла. Петокурничката бързо се приведе, но едно стъкло успя да съдере бузата ѝ. Усети парещата болка и нещо топло, което се разтече по кожата ѝ. 

    Падането. 


    Не разбра кога и как стана. Както си седеше приведена, изведнъж земята под нея се разтвори и тя започна да пада, плъзга или каквото там правеше. Всичко стана тъмно като в рог и нито успя да види къде е, нито какво се случва. 

    Тогава чу гласа на Арина. Нейната най-добра приятелка. Беше тук при нея, някъде наблизо. Ясна побърза да се изправи, но беше толкова тъмно, че нямаше да види нищо, дори и да беше пред очите ѝ. 
    - Някой има ли идея къде се намираме? - Да, това беше Ари. 
    - Никаква! - отвърна Ясна и извади пръчката си от колана. Добре, че не беше паднала докато се свличаше надолу. - 
    Какво, за бога, беше това?! Май пропаднахме... някъде. - несигурно отвърна Ясна и запали върха на пръчката си. Светлината се появи и момичето съжали за момент, че го беше направила. 

    Разказвачът, Арина Орлова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 22
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 14
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 14
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 10
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 16
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Sausage1. Земетресението Chocolate1. Земетресението Tuttifrutti 

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ян Маджаров Сря Яну 18, 2023 3:17 pm


    От началото на януари до сега, Калоян се намираше в някакво особено състояние на духа. Не знаеше дали тялото му все още се възстановява от обилните коледните гощавки при всевъзможни роднини, дали не беше получил някаква алергична реакция от новия си пуловер, който беше пристигнал от Ирландия, или пък просто генерално не беше на кеф. Гледаше да задълбава много в това чувство, защото си е съвсем в реда на нещата човек да се чувства кофти от време на време, без непременно да знае причината зад това. Затова в този ред на мисли, Калоян крачеше по коридора към следващия си час, пъхнал ръце в джобовете на мантията си и размишляващ над това колко много не му се пише домашното по История на Магията, когато…

    Когато светът внезапно се разтресе така, все едно някой беше разклатил гигантско преспапие с още по-гигантската си ръка. Ян се олюля на краката си и разпери ръце в поза тип Спайдърмен, за да запази баланс. Като по чудо тази маневра свърши работа и момчето доволно се подсмихна, оглеждайки се наоколо за да види дали някой бе видял изпълнението му. 

    Шепата ученици пръснати зад и в близост до него имаха объркани и притеснени изражения. 

    Хм, ама какво се бяха притеснили, никога ли не са усещали земетресение? Калоян си спомни за един сериозен трус от детството му, който беше незнамсиколко по Рихтер, и който беше изпочупил дървета, стени и почти всички чаши в кухнята. Момчето бе преспало цялата тая суматоха без дори да трепне в съня си. Беше кален, така да се каже. 
    Е да де, ама не беше достатъчно кален за втория трус, който съвсем разхвърля всички фигурки във вътрешността на стъкленото кълбо и накара Ян да загуби всякакъв баланс и да падне болезнено на коляно. След това, сякаш това не беше достатъчно, усети, че започва да се свлича по диагонал?

    - Ама какво по… - тъмните му очи започнаха да се стрелкат паникьосано насам-натам преди да успеят да фокусират тъмната дупка, към която се спускаше тялото на тринадесетгодишния герой. Осъзнал ситуацията, в която се намира, Ян задрапа отчаяно по каменните плочи на бившия под и настояща пързалка, без особен успех. - УаАаАаАаАааа уфффпфупфл.

    Това последното е звукът, който издаваш, когато си се нагълтал с прах, мръсотия, няколко паяжини и едно-две дребни насекоми. Неприятно чувство, което въпреки това заслужава да бъде изпитано поне веднъж в нечий житейски път. 

    Калоян нямаше никаква представа къде се намира, отчасти защото не се случваше всеки ден да пропадне под коридора на Подземията, отчасти защото беше толкова тъмно, че не можеше да види дори върха на носа си. 

    - Ехо? - попита той неудобно, сякаш се беше озовал на място, където не се предполага да бъде, като например Забранения отдел в библиотеката. Или библиотеката като цяло. - Има ли и други пропадняци като мен?

    Разказвачът, Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ориана Алистър
    Ориана Алистър
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 120
    Ниво : 1. Земетресението Untitl37
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 4
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 4
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 2
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 4
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 6
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : 1. Земетресението Mango1. Земетресението Sausage

    Земетресението

    Писане by Ориана Алистър Сря Яну 18, 2023 11:04 pm


    Беше януари. Учениците точно се бяха върнали от Коледната ваканция и на никой не му се учеше. Точно заради това всички учители бяха започнали да изпитват и да пускат тестове. Денят беше леденостуден. Дори в училището учениците трябваше да си обличат най-топлите си дрехи и приличаха на дебели снежни човеци. По-напредналите правеха заклинанието „Амрит“, но за него беше нужна голяма концентрация, така че аз не можех да го задържам за повече от седем секунди. Освен че беше студено, имаше и супер гъста мъгла, от която не можеше да видиш къде ходиш. Целия ден тичах по студените коридори, за да стигна до по-топлите стаи.
     
    В „Мунгав“ още не беше валяло сняг. Миналата нощ имаше буря с гръмотевици и едвам успях да спя. Цял ден се прозявах. На закуска имаше бъркани яйца, а аз мразя яйца. И така - недоспала и незакусила - започнах деня си. Първи час имахме летене и след няколко неуспешни опита да летим в тази мъгла, господинът реши да ни пусне свободен час. Аз слушах музика в общата стая на „Южен вятър“ и разбира се, изгубих представа за времето. Когато погледнах часовника си, се притесних, че ще закъснея. Взех си на бегом нещата и тръгнах към стаята по история на магията. Когато бях в коридора, водещ до главната зала, земята се разтърси и паднах на пода. В началото си помислих, че съм се препънала, но после една от статуите падна точно пред мен. Опитах се да изпълзя на безопасно място, но за щастие трусът спря. Останах за 5 секунди на пода и после бавно се изправих. Това със сигурност беше земетресение! Точно преди да се огледам, земята пак се разтърси, но по-силно от миналия път. Аз пак паднах на пода заедно с още три статуи…. Имах огромен късмет, че не бях смазана от някоя от тях. Точно когато си казах, че няма как да стане по-зле, подът си наклони и се свлякох надолу заедно с всички статуи. Стените започнаха да се пропукват, а прозорците – да се чупят. Беше истински хаос! Когато най-накрая трусът свърши, нямах идея къде се намирам. Останах на пода за няколко секунди и после чух някой да вика:
    - Ехо? Има ли и други пропадняци като мен? – каза непознат глас.
    - Тук… –  отговорих плахо аз.
    Станах и си потърсих пръчката, която за щастие не се беше счупила от земетресението.
    - Лумос! 

    Разказвачът, Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 31
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 16
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 14
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 10
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 22
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sausage1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Emerald1. Земетресението Cabbage1. Земетресението Chocolate 

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Яна Вълканова Чет Яну 19, 2023 12:05 am


    Така е то, в един момент се чудиш как да си разпределиш времето по такъв начин, че да имаш и за учене и домашни, и за шматкане, в следващия всичко се тресе. Леко. Само леко разтресе, не беше повод за паника, нали? Когато беше по-малка и ходеше в кварталното мъгълско училище, веднъж се случи да има земетресение и тогава евакуираха всички навън, въпреки че само малко се поразклатиха чиновете... Най-много се бяха разклатили обаче нервите на учителката, която трябваше да обяснява на учениците, че не, това не е краят на света и няма нужда да застават под рамката на вратата, най-малко защото не бе физически възможно всички да се поберат там.

    Тъкмо се чудеше дали не е по-добре все пак да се опита да претича разстоянието до някой от изходите и да излезе навън, където уж би трябвало да е по-безопасно, когато някой, вероятно училището, изпъшка или изстърга силно. После изведнъж тялото ѝ все пак реши да се затича. Ама не беше то или поне не нарочно. Осъзна, че се пързаля по коридора, когато вече бе прекалено късно да се захване за каквото и да било, можеше само да си пази лицето с ръце, та да не я удари нещо, прелитащо наблизо. После пързалката-коридор рязко свърши и Яна пропад

    Н

    А

    И със силно ТУП!  Се приземи по корем сред прах и отломки, вдигайки още прах около себе си. Въздухът напусна добовете ѝ, заедно с едно немощно „уууф!”, което се изплъзна измежду устните ѝ и потъна в парчетиите от коридора, върху които си беше полегнала.

    Отне ѝ известно време да застане в положение, което да не е болезнено и да започне да диша отново, но освен кофти приземяването, май ѝ нямаше нищо. Поне за сега. Успя да чуе нещо за някакви пропадняци, казано от глас, който твърде много наподобяваше калояновия, та да не е негов. И после друг, момичешки глас, който каза „Тук” и „Лумос”. Прахолякът обаче все още се стелеше като завеса и светлината изглеждаше доста заглушена, та бе трудно човек да се ориентира точно от къде идва.

    - Калояне, технически, всички тук сме пропадняци - обади се накрая Вълканова, опитвайки се да се изправи на крака, но болката в корема все още не ѝ позволяваше. Още няколко минутки и щеше да е като нова.
    - Яна?
    - Не. Искам да кажа да, но ми се ще да не бях. Тук, имам предвид.
    - Къде е това тук? – обади се отново момичешкия глас.
    - Ще ми се да знаех.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 39
    Ниво : 1. Земетресението Untitl42
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 28
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 24
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 28
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 28
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 40
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Chili1. Земетресението Sausage1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Emerald1. Земетресението Birthday1

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ясна Соколова Чет Яну 19, 2023 10:14 am


    Дори със светлината от пръчката, не беше достатъчно да види къде точно се намира. Такъв непрогледен мрак беше, че колкото и да напрягаше очи, Ясна продължаваше да не вижда нищо около себе си. Размаха внимателно лявата си ръка, тъй като не искаше да се пребие. Предполагаше, че навсякъде около тях има срутени стени и можеше да се спъне и да се нарани, ако не и нещо по-лошо.

    - Ясна... - дочу се леко оплашения глас на Арина. 
    - Ясна, ти ли си... -от срещуположната страна се обади и Морса. Това беше шестокурсничката, Ясна и нея позна. Поне не беше сама, въпреки че не пожелаваше на никого друг да бъде тук с нея. Но се и радваше, че не е сама. Би било ужасно преживяване. 
    - Ох... - дочу се и четвърти глас. Беше на момче, което нямаше как да сбърка - Тервел Шаханов. - Момичета... мъртви ли сме... в деветия кръг на ада ли попаднахме?! - гласът на петокурниката никак не звучеше уверено, както обикновено.
    - Съмнявам се, Тервел. - Ясна реши, че тряваше да започне да се движи и да стигне до приятелите си. - Има ли ранени? - сети се, че това трябваше да е първото, което да пита, но всичко стана толкова бързо и неочаквано, че все още беше в лек шок. 
    - Аз май съм добре. - чу стъпките на Ари. Тя се опитваше да се приближи към лилавокоската. 
    - Мисля, че и ние с Тръпчинко сме добре, до колкото можем да бъдем... - каза Морса.
    - Добре?! - гласът на Тервел се извиси в насмешка, без да му беше наистина смешно. - На това добре ли му казваш, Соколова?!
    - Щом си жив си добре! - в този момент бузата на Ясна заболя и тя се сети за стъклото, което я беше срязало. Придърпа ръкава на мантията си и го притисна към раната, за да притъпи болката. Но не се получи и я заболя още повече. - Гррр... - измръжна с досада и се отказа да я притиска повече.
    - Щом сме живи сме добре... да бе да... - Тервел не беше особено съгласен. - То и Ева обича да носи мантията си с пайети в отровно зелено и смята, че подчертава цвета на сивите ѝ очи, ама не е така... 

    Ясна избухна в смях... истеричен смях. Беше абсурдно, сравнението което направи и ситуацията, в която се намираха. В този смях бяха събрани всичките тревога, страх и притеснение, които изпитваше в момента. Тогава усети нечия ръка на рамото си, което я накара да спре да се смее. Арина беше успяла да стигне до нея. Когато различи кой я докосваше, Ясна прегърна силно приятелката си. Четвъртокурничката отвърна на прегърдката и въздъхна тежко. 

    - Трябва да решим какво ще правим... - Морса изглежда държеше фронта, тъй като звучеше най-спокойно от всички. 
    - Запалете всички пръчки. Имаме нужда от повече светлина. - Ясна надигна своята и разбра, че са се озобавали в някакъв друг коридор. Тогава реши да погледне нагоре и видя дупката на тавана, от която бяха изпаднали. Останалите направи същото. Тогава с ужас установиха, че над главите им виси плоча, която всеки момент ще се откъсне и ще ги смаже.

    - Трябва да се махаме от тук. - извика Морса. - Елате насам, бързо. - учениците трябваше да бъдат много внимателни, но и бързи, преди плочата да се срути. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 327
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 12
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 16
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 14
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 18
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : 1. Земетресението Mango1. Земетресението Apple1. Земетресението Cabbage1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Pear1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Emerald1. Земетресението Banana1. Земетресението Ruby1. Земетресението Tuttifrutti1. Земетресението Diamond1. Земетресението Pizza1. Земетресението Sausage1. Земетресението Birthday1

    След земетресението

    Писане by Ела Благоева Чет Яну 19, 2023 6:59 pm


    Ела тичаше по коридорите към общата стая на дом „Лъч“. По това време трябваше вече да се намира в оранжерията, готова за часа по билкология, но се наложи да се върне обратно в подземията, защото както винаги, беше забравила да вземе ръкавиците си.
    Първокурсничката беше навлякла най-дебелите си дрехи, но честно казано, студът не ѝ правеше особено впечатление, тъй като миналата зима със семейството ѝ бяха пътували до Финландия, където нормалната температура през деня беше около -4℃.
    Докато преминаваше през коридора, водещ към Главната зала, подът под краката ѝ рязко започна да се тресе. Ела залитна настрани и се опря на стената.
    - Земетресение... – помисли си тя и тъй като много пъти в училище я бяха учили как трябва да реагира в такива ситуации, тя се огледа панически за някоя рамка, под която да застане.

    По протежението на коридора имаше множество доспехи, разположени в малки вдлъбнатини в стените, като голяма част от тях сега бяха съборени от лекия трус. Ела се придвижи внимателно покрай стената, стигна до най-близката такава вдлъбнатина и застана под арката ѝ. Въпреки това само две секунди по-късно усети как подът под нея започна леко да се свлича. Няколко учиници, пръснати наоколо, се опитваха да се задържат изправени. Един от тях се олюля на краката си и разпери ръце в поза тип Спайдърмен, а една от ученичките падна на земята. Трусът спря. Ела си отдъхна, мислейки, че всичко е приключило, но само десет секунди по-късно започна вторият трус, който беше значително по-силен. Плочата, служеща за под на коридора, започна да се движи надолу, наклонена на една страна, и първокурсничката се свлече по нея като по пързалка.
     
    ПУУУФФ....

    Ела тупна долу като по чудо без да се нарани. Беше твърде тъмно, за да види къде се намира. На около 5-6 метра от нея чу гласове:

    - Ехо? Има ли и други пропадняци като мен? – попита непознат глас.
    - Тук… – отговори плахо друг. – Лумос!
    - Калояне, технически, всички тук сме пропадняци - обади се накрая трети.
    - Яна?
    - Не. Искам да кажа да, но ми се ще да не бях. Тук, имам предвид.
    - Къде е това тук?
    - Ще ми се да знаех.

    Леле. Ела вече не можеше да различи кой говори - отчасти, защото не ги познаваше и отчасти, заради ехото на това място.
    - Ехо... – отвърна тя. – Тук съм…

    Изправи се и потърси магическата си пръчка. Не, че знаеше много заклинания, но поне „Лумос“ и „Протего“ можеха да бъдат от помощ.
    - Лумос! – изрече тя и се огледа наоколо.

    Беше пълно с прах и почти нищо не можа да различи, освен трите силуета на останалите „пропадняци“. В следващия момент чу странен звук. Над главите им плочата на тавана висеше застрашително, подпряна от двете страни на два малки камъка, които очевидно нямаше да издържат много, защото се ронеха.
    - Спешно трябва да се махаме от тук, ако не искаме таванът да ни смаже! – каза Ела.

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 39
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 8
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 18
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 8
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 6
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 28
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sausage

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Борис Захариев Пет Яну 20, 2023 2:44 pm


    - Ето това е добра идея. - четири отделни сепвания и две насочени пръчки осветиха притесненото лице на Борис, което беше обърнато нагоре и преценяваше тавана. Нещата изобщо не вървяха на добре, а по-лошото бе, че дори не знаеше къде се намират. За шест години беше съумял да поопознае замъка достатъчно добре, но Мунгав все още криеше някои изненади в ръкава си. - Всички ли са добре?
    - Ммда… май. 
    - Аз ще живея. 
    - Малко ме боли крака, ама…
    - Голяма работа, нали можеш да вървиш?
    - Лумос! - върха на Борисовата пръчка светна и той най-накрая успя да огледа лицата на каръците, които бяха пропаднали заедно с него. Три момичета, които не познаваше и които изглеждаха по-малки от него. Едно къдраво момче, което се мръщеше срещу светлината на пръчката и се беше хванало за крака. То беше познато от някъде на Борис… - Ей, ти не си ли ония третокурсник, който се заяде с Тервел в банята?
    - Предпочитам да ми викат Калоян, ама и на това ще се обръщам вече. 
    - Ъм, мисля, че имаме по-спешни проблеми от това да…

    И сякаш за да подкрепи думите на момичето*, някъде над главите им се разнесе застрашително проскърцване. Борис вдигна отново глава нагоре и стисна устни, преценявайки ситуацията. Не се намираше в особено добро положение - под земята, заедно с четирима по-малки ученици, които едва ли имаха особени познания и умения с пръчките си. Не знаеше какво има в тези подземия, но се надяваше да не е нещо кой знае колко лошо. Беше чувал легенди за съществата, които населяват катакомбите на Мунгав - беше ги възприемал като детски измишльотини, но вече не беше толкова сигурен в това. 

    - Хайде тогава, да се изнасяме от тук. - каза той и пристъпи напред, повеждайки групичката. 
    - Накъде отиваме? - попита едно от момичетата. 
    - Ами…

    На къде отиваха наистина? Борис дочу други гласове някъде встрани от тях - вероятно принадлежаха на други пропаднали ученици. Би била добра идея да се съберат заедно и да…

    В този момент обаче Съдбата се намеси с едно звучно ТЦ, изразяващо се в плочата, на която най-накрая ѝ писна да виси от тавана и се устреми надолу към малката им групичка. 

    - МЪРДАЙТЕ! - кресна Борис и се хвърли настрани. Не успя да види дали останалите последваха примера му, защото последва оглушителен трясък, от който ушите му писнаха. Навсякъде се разхвърча прах и Борис чу нечие кашляне. - Всички ли са добре?
    - Да.
    - Да!
    - Аз съм добре!
    -
    - Чух само три отговора, а ми трябват четири.
    - Бе и по-добре съм бил, но ако сметнем, че “жив” значи, че съм добре, то тогава добре, добре съм. 

    Борис въздъхна, изправи се и изтупа дрехите си. В главата му се заформяше мисълта, че това, което предстоеше, изобщо нямаше да бъде толкова леко. 

    - Ако всички сте добре, то тогава хайде да тръгваме преди нещо друго да ни е размазало. Така като гледам имаме само един останал вариант, по който да поемем, така че да вървим. 

    И така, със светнал връх на пръчката и четири деца след себе си, Борис пое към тъмнината на коридора. 


    *изберете си коя е 

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: 1. Земетресението

    Писане by Разказвачът Нед Яну 22, 2023 12:53 pm


    II.


    В началото на единия коридор са затиснати Арина, Тервел, Морса, Ясна и Доротея*, а на втория: Ян, Ориана, Яна, Ела и Борис. Първоначално всички са откъснати един от друг в тъмното, после тук-там светват ярки светлини и те се намират. 
    И двете групи имат избор: да останат и да чакат да бъдат спасени, или да тръгнат по коридора. И двете групи избират да тръгнат по коридора. За тях този коридор не се различава по нищо от стотиците други в Подземията, поради което предполагат, че рано или късно ще се озоват на познато място, откъдето да стигнат до повърхността.
    След няколко минути вървене по коридора обаче няколко странни неща им правят впечатление. Коридорите са пусти и напълно празни, с изключение на множеството картини. На последните очевидно нещо им... липсва. На една има само един стол на жълт фон, на друга - червена завеса с пискюлчета, на трета - лейка за поливане, която виси във въздуха и от нея се стича вода върху розов храст. Няма ги хората. Освен това рамките на картините са покрити с толкова дебел слой прах, че изглежда сякаш естествения цвят на всичките е сивото.
    Първата група се натъква на картина, в чиято рамка има човек - една много слаба жена с чисто бяла ленена рокля, проскубана руса коса и объркани очи, седяща на една пейка на каменен мост. Жената е шокирана от появата на учениците. Личи си, че нещо с ума й не е наред, защото понякога спира да говори насред изречението и замръзва, без да мърда. Освен това непрестанно повтаря въпроса "Защо?" ("Тук сте... защо? Не трябва да сте чук. Защо? Не съм имала... защо?... посетители от... доста време?). Учениците не успяват да получат много информация, защото в един момент жената просто "заспива" в рамките на картината и не реагира, въпреки усилията им да я събудят.
    Втората група среща призракът на Болярина Слав. Той по принцип обитава Тържествената зала, но сега по някаква причина се намира в Подземията. Всички знаят, че Бран много обича да разказва на всеки историята как през 14 в. се влюбил в Параскева Черноглавата - основателката на училището. Искал да й подари специалното "Слънчево цвете" (никой не знае какво е това цвете), но паднал от метлата си и умрял точно на входа на замъка. Типично за Слав е да подхване някоя любовна песен или да започне да плаче от нищото.
    Слав е доста щастлив, когато вижда учениците. Поздравява ги, че са се заели да открият неговата любима. Казва им, че тя е някъде в Подземията и че той знае това отдавна, но не може да премине една "бариера", за да я открие. Учениците са свикнали да слушат странните истории на Слав, поради което не придават особено значение на думите му. Освен това в главите им Параскева Черноглавата е просто една добра баба, решила да се заеме с благородната задача да основе училище за магия и вълшебство в България. Учениците молят Слав да повика някой преподавател, но той категорично отказва и просто се изпарява. 

    Опишете как героите Ви преминават през описаните по-горе ситуации (и каквото друго решите като разговори между героите и неигровите персонажи, без да се отклонявате от зададената рамка). Все още сте на две групи. Не описвайте в един пост цялата ситуация. Следващият пост на Разказвача очаквайте след около седмица или две в зависимост от активността. 

    *Доротея Дрекова е с право да се включи по-късно в РП-то.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 9
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 10
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 8
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Sausage1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Emerald

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Тервел Шаханов Сря Яну 25, 2023 5:09 pm


    Докато беше свит на кълбо, Тервел се чувстваше толкова безпомощен, колкото никога досега през целия си живот. Той бе чистокръвен магьосник и поради това живееше с представата, че магията можеше да му помогне във всяка една ситуация. Освен това, бидейки представител на най-богатото семейство в държавата, не беше срещал някакви особени трудности в своето съществуване. Сега обаче, погълнат от движещата се земя, той не можеше да направи нищо, освен да стои мирно, да чака и да се надява да оцелее. През главата му се стрелкаха мисли от типа на "Ще умра ли?", "Какво съм постигнал?" и, разбира се, защото все пак ставаше дума за Тервел: "С това палто ли ще умра? Второто най-добро?". Сърцето му биеше толкова бързо, че всеки момент можеше да пробие дупка в гръдния му кош.
    Близо минута след края на втория трус Тервел продължаваше да стои неподвижно, свит насред отломките от свлеклия се коридор. В рамото му пулсираше тъпа болка. После изведнъж усети нечия топла ръка, която хвана неговата и я задърпа. Чуваше звук, но доста приглушено, сякаш се намираше в сън. След малко успя да долови един твърд женски глас:
    - Стани! Направи малко усилие! 
    Тервел най-накрая се размърда. Пусна краката, които беше стискал с ръце, и бавно вдигна глава. Въртеше му се свят. Цялото му лице беше покрито с пясък, включително полепнал по клепачите му. Успя да вдигне ръка и с едно не много премерено движение да изтрие лицето си, одрасквайки се в същото време. Най-сетне отвори очи и видя, че над него беше надвиснало едно червенокосо момиче с луничаво лице. Не го познаваше.
    - Какво стана? - попита Тервел и седна, оглеждайки се наоколо. От една пръчка се разпространяаше слаба светлина. Забеляза, че недалеч стоеше Ясна. Някъде в тъмнината мерна и много типичната коса на Морса Октаринова. 
    - Земетресение - отговори Ясна и се приближи до него с треперещи ръце. Когато го поогледа по-отблизо, тя нададе лек вик - Но ти си ранен! 
    Тервел обърна поглед към рамото си. Гледката беше изключително неприятна: едно огромно парче стъкло се беше забило със заострения си връх в рамото на момчето, а около него имаше смесица от прах и кръв. На Тервел му се зави свят, какво винаги му се случваше при вида на кръв. Щеше да си удари главата в един камък наблизо, ако непознатото червенокосо момиче не беше се намесило, придържайки го с ръце.
    - Не е толкова зле, успокой се - каза му същото това непознато момиче. - В куидича съм виждала всякакви травми, много по-лоши от тази. 
    Тя посегна да докосне стъклото, но Тервел се изплаши, надигна се с усилие и пролази по-надалеч.
    - Не ме пипай! Да не се мислиш за лекар?
    Непознатото момиче го погледна с леден поглед. Изглеждаше доста уверено в себе си и хленченето на Тервел явно го беше изнервило.
    Точно тогава Морса, която стоеше на другия край на стаята, започна да говори, с което привлече вниманието на всички. Шестокурсничката се беше свила на земята край един голям отчупил се камък и държеше нещо с две ръце на пет-шест сантиметра от лицето си. Тервел напрегна поглед и в следващия момент осъзна.
    - Не ми казвай, че говориш на жабата. Да не си се побъркала? - извика Тервел, изгубил всякакво чувство за такт поради създалата се ситуация.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ориана Алистър
    Ориана Алистър
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 120
    Ниво : 1. Земетресението Untitl37
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 4
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 4
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 2
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 4
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 6
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : 1. Земетресението Mango1. Земетресението Sausage

    Земетресението част 2

    Писане by Ориана Алистър Съб Яну 28, 2023 5:17 pm


    *За   @Ян Маджаров@Яна Вълканова@Ела Благоева  и  @Борис Захариев*
     
    След като групата реши да тръгне по коридора, всички спряха да говорят. Стана толкова тихо, че можех да чуя дори дишането си. Обикновено в такива ситуации музиката ми помага, но в подземията нямаше обхват. Започнах да се оглеждам, за да видя дали това място ми е познато, но дори и със светнала пръчка пак беше много тъмно. Това, което успявах да видя, беше само празен коридор с парчета стъкло и камъни по пода. Чувствах се като в Stranger things 2, защото буквално  се намирах в тунел под земята заедно с още три деца и един по-голям ученик от Северен вятър. Едното момиче беше по-малко от мен. Имаше дълга, черна и леко къдрава коса. Очевидно беше първи курс. Опитваше се да изглежда спокойна, но в очите ѝ се четеше страх. Другите две деца бяха малко по-големи и явно се познаваха така, че предположих, че са трети или четвърти курс.
     
    - Не мислите ли, че стана много тихо? Все пак можем да мислим оптимистично и след като оцеляхме от падащия камък, можем да умрем героично от глад в тези непознати коридори. – каза едното момче. По-рано си беше казал името, но аз отдавна го забравих.
     
    - Ян! – каза леко възмутено по-голямото от мен момиче. – Може и да имаме късмет и да станем храна на някое чудовище, което обитава тези коридори от десетилетия. – след това  двамата се засмяха.
     
    - Наистина ли мислите, че това ще е краят? И всички ще умрем тук? Искам да се сбогувам с родителите си преди да... – каза изплашено първокурсничката и очите ѝ се насълзиха.
     
    - Никой няма да умира. Ще продължим да ходим по коридора, ще стигнем до познато място и ще излезем на повърхността. – каза не много убедително момчето от северен вятър.
     
    Първокурсничката се опита да се успокои и спря сълзите си. Тогава чух любовна песен. Помислих си, че ми се е причуло, но все пак беше някаква надежда, че може да се измъкнем оттук, живи.
     
    - Тихо! – казах аз, при което всички млъкнаха.
     
    - Аз не чувам нищо, не знам... – каза момчето с униформа на дом Лъч, но беше прекъснато от приятелката си, която запуши устата ми с длан.
     
    Всички се ослушахме и чухме тъжната любовна песен, която идваше от ъгъла на коридора. Вдигнахме пръчките си и тръгнахме бавно по коридора. Когато стигнахме до ъгъла, видяхме духът на Болярина Слав.  

    Ян Маджаров and Ела Благоева харесват този пост.

    Доротея Дрекова
    Доротея Дрекова
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово
    Продавач в Билкарница „Еделвайс“, Торбаланово


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 62
    Ниво : 1. Земетресението Untitl37
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 4
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 4
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 4
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 3
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 6
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 24

    Бобчета : 1. Земетресението Mango

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Доротея Дрекова Вто Фев 07, 2023 7:30 pm


    Зимата не бе едно от любимите неща на Тея, макар че тайно обичаше да наблюдава веселите танци на снежинките през прозореца. Но студът не се понасяше добре на растенията ѝ, особено на малките разсади от плачещи теменуги, които се „израждаха“ в началото на годината. В стаята ѝ бе топло, градусите, които управата на Мунгав поддържаше в домовете бе с напълно нормални градуси. Тоест достатъчно топло, че растенията на Тея да си битуват нормално и весело край прозореца ѝ. Въпреки че знаеше това, Тея имаше завидния талант да се притеснява по много. За всичко, но най-вече за растенията си. 

    През последните няколко седмици, Тея прекарваше всяка дупка между часовете в търчене по коридорите, за да провери дали малките теменуги са добре и се развиват както трябва във временните си домове (три стъкленици, които проф. Георгиева ѝ бе предоставила). Да, със сигурност осъзнаваше колко нелепо звучи това и как е прекалено странно да влагаш такива усилия, грижа и нерви в (забележете) следенето дали поредната саксия е преживяла часът по отвари, например. Дори и да чуваше по някой друг объркан и заблуден коментар по свой адрес поради това свое решение със своите спринтове между етажите, Тея се чувстваше по-спокойна.

    Беше поредният учебен ден през месец януари. Замъка бе толкова студен, че Тея носеше не един, а три чифта чорапи и два чифта ръкавици, докато търчеше по коридорите. Тъкмо бе приключил вторият час, което автоматично означаваше проверка на растенията ѝ. Трябваше да бъде изключително бърза, все пак опаковането ѝ в няколкото ката дрехи ѝ отнемаше поне три минути. А това скъсяваше времето ѝ прекалено много. 

    Докато търчеше по коридора в Подземието и си повтаряше как трябва сложи вода на незабравката (!), краката ѝ изведнъж се олюляха. В този момент Тея се замисли дали въобще беше закусила или пък дали е пропуснала да изпие кафето си тази сутрин, че тялото ѝ така поднася. А пък може и да е от тежестта на дрехите ѝ. Един-


    Т-Р-Р-Р-Р-Р-У-П

    И както се чудеше дали червата ѝ къркорят или просто главата ѝ бе замотана поради осезаемата липса на кофеин в тялото ѝ, земята под краката ѝ изчезна и тя се оказа по дупе, свличайки се надолу по току що откъсналата се бетонна плоча. Какъв старт на деня само! Докато се осъзнае какво се случва и къде се намира, ушите на Доротея започнаха да свистят. Ако паниката я беше пропуснала в първите няколко минути, заради шока от пропадането и губенето на сигурността под краката си, то сега ужасът я заля с цялата си гад и мръсотия. Не, ако си мислете че Доротея е от хората, които биха се разпискали в подобна ситуация, дълбоко грешите. Когато се случеше някакво страховито събитие, което да смрази кръвта на червенокоската, тя вместо да почне да се дере като първокласна дама, облещваше очи, ченето й увисваше чак до колената ѝ, дишането ѝ се усложняваше. Абе, общо взето получаваше нещо като мини паник атака. 

    Първата трезва мисъл в главата ѝ, след като прие съдбата си на един вид корабокрушенец, бе за разсадите с бебетата плачещи теменуги. И колкото и тъпо да звучи, чак сега ѝ се доплака. 

    Доротея се изправи бавно, хапливо студеният въздух, натежал от прахта и мръсотията, се блъскаше в носа ѝ и изпълваше дробовете ѝ сякаш с катран, който залепваше по стените на трахеята ѝ и я караше да кашля. След като придоби някаква стабилност, Тея бръкна в един от джобовете на шареното си палто, молейки се на всички нимфи, караконджули и известни магьосници, пръчката ѝ да бъде здрава. От джоба на палтото си, момичето извади ..напълно здравата си пръчка, вдигна я във въздуха и прошепна тихичко „Лумос“. 

    Когато живееш с аврор в къщата си, знаеш как да реагираш в такива ситуации (след като мини паник атаката отшуми, разбира се). Тея бе наясно, че не трябва да вика, за да не пливлече вниманието на потенциалните виновници за случилото се бедствие. Трябва да бъдеш, колкото се може по-тих, старателно да избягваш всичко съмнително и винаги, ама винаги да имаш готово заклинание за защита и атака под върха на езика ти. 

    Щетите бяха огромни.. но къде всъщност се намираше? Тея не беше наясно, че под Подземието има още едно ниво. Та нали е Подземие! Би трябвало то да е последното. Студът и мракът се бяха настанили удобно в огромното пространство, с крайчеца на окото си Тея можеше да забележи очертанията и силуетите на празни портрети, застинали завинаги в прегръдката на вечния си дом. 

    От някъде долетяха гласове и писъци, които моментално привлякоха вниманието на Доротея. Гласовете не бяха на възрастни хора, със сигурност. Все още в тях се различаваше тийнейджърското писукане. Тея все пак реши да бъде предпазлива и да не се доверява, буквално на сляпо, на шестото си чувство. Затова тръгна в посока на гласовете, стъпвайки внимателно около оронените парчета от пропадналият под, който явно беше и таван. В ръката си силно стискаше пръчката си, толкова силно, че кокалчетата на ръката и бяха станали бели, и то не заради ужасният студ. Както я е съветвал баща ѝ, под върха на езика ѝ стояха две заклинания, които бе готова да изстреля във всеки един момент.

    „Не ме пипай! Да не се мислиш за лекар?“

    ...
    „Не ми казвай, че говориш на жабата. Да не си се побъркала?“

    Тея можеше да се закълне, че познава този глас. Пристъпвайки внимателно, червенокоската се приближи към гласовете. Когато очите ѝ попаднаха на групата изплашени нейни съученици, от които познаваше лично само Тервел (въпреки че се беше засичала с Арина в общата стая на дома им, а с Морса имаха някои общи часове), сърцето ѝ се поуспокои, а заседналата буца в гърлото ѝ изчезна.

    Е, добре. Поне не съм сама.

    „Всички добре ли са? Има ли ранени?“ Тея попита, след като огледа събралата се групичка. „Ако се чувствате добре, предлагам да се придвижим на някъде. Колоните не ми изглеждат особено стабилни.“ Допълни веднага тя и посочи с върха на пръчката си към носещите колони, които изглеждаха сякаш предават богу дух. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 39
    Ниво : 1. Земетресението Untitl42
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 28
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 24
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 28
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 28
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 40
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Chili1. Земетресението Sausage1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Emerald1. Земетресението Birthday1

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ясна Соколова Чет Фев 09, 2023 6:39 pm


    Групата от ученици, състояща се от Арина, Доротея, Морса, Тервел и Ясна, се посъвзе и тръгна надолу по коридора. Всички бяха запалили пръчките си и осветяваха пространството напред. Намираха се в непознат, но по нищо неразличаващ се коридор от всички останали в Подземията. Което до някъде им вдъхна надежда, че е въпрос на време учителите да се телепортират при тях и да ги избавят от тази ситуация. 


    Но уви, нещата не седяха точно така. 


    Ясна и Тервел вървяха най-отпред. Въпреки че момчето би предпочело да не върви наникъде и просто да изчака да дойдат учителите и да ги спасят. Но след общо съгласие на групата, всички решиха, че е опасно да се седи на едно място и трябва незабавно да тръгнат на някъде преди още нещо да се е срутило и този път да ги затрупа. 


    - Все още не съм сигурен накъде отиваме... - поде Тервел.
    - Нито аз, но мисля, че всички се съгласихме, че не можем да седим на едно място. - отвърна лилавокоската. 
    - Да, но... - тогава Арина се намеси и прекъсна разговора им, който така или иначе не вървеше на никъде. - Не намирате ли нещо странно в този коридор... - червенокоската преглътна звучно и се огледа още вендъж. 
    - Не съм виждала толкова пусти и празни коридори в цялото училище... - Гласът на Морса беше леден и тази леденина достигна до всички.
    - Само картини има... нищо друго. - Доротея насочи пръчката си и освети близките безброй много картини по стените. Тогава видяха, че не бяха нормални картини. Всички бяха празни. Тея приближи близката картина и видя един стол на жълт фон. - Сякаш хората са си тръгнали... -ахна шестокурнисчката. 
    - Как така няма никой... къде са отишли?! - Тервел се приближи до друга картина, но единственото, което видя беше червена завеса с пискюлчета. - Много странно. - каза момчето по-скоро на себе си.
    - Поне от век никой не е слизал тук да чисти. - Ясна прокара пръст през рамката на една картина и се зачуди колко време трябва да мине, че да се събере толкова много прах. Наистина беше изумяващо. Но и плашещо. Значеше, че бяха попаднали на място забравено от боговете. На място, на което не трябваше да бъдат. - Бъдете нащрек. Не знаем, какво ни очаква напред. - Ясна стисна още по-силно магическата си пръчка и пристъпи, подканяйки останали да продължат също. 


    - ААААААААА...


    Всички се стреснаха. Някой нададе такъв писък, че смрази кръвта на цялата група от ученици. Арина хвана ръката на Ясна и я стисна силно. Лилавокоската се опита да разбере откъде идва писъкът, но не успя. Започна да осветява останалите, които гледаха стреснато и неразбиращо. Значи, не беше никой от тях. Но тогава кой?


    - Хора... насам. - Гласът на Морса ги придърпа и всички се скупчиха около нея. - Май дойде от картината... - шестокурсничката от дом Лъч посочи напред, с разтреперан пръст.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 9
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 18
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 10
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 8
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Sausage1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Emerald

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Тервел Шаханов Нед Фев 12, 2023 12:04 am


    Тервел хич не беше доволен. Това можеше да се види ясно, ако само групата не се движеше в почти пълен мрак и ако на някой му пукаше дори малко за неговата драматична персона. Той вървеше нацупено, притиснал с ръка рамото си, все едно всеки момент от нея можеше да бликне фонтан с кръв. Всъщност раната му беше съвсем малка. Арина я бе превързала за по-малко от пет секунди. Оказа се, че стъклото не бе проникнало особено дълбоко в кожата и падна в момента, в който Тервел се размърда по-рязко. От раната потече само една струйка кръв, но веднага започна да се съсирва. След първоначалния изблик на петокурсника, Арина не позволи на Тервел повече да протестира срещу помощта й. Тя отиде при него, хвана ръката му и уви бинта около раната, стягайки го със здрав възел. През това време момчето стоеше с трепереща брадичка и извърнато лице, като не спираше да повтаря, че всеки момент ще припадне от кръвта. Уви, за голямо нещастие на останалите, той не припадна, а продължи да се опитва да привлича внимание към "травмата си" цели двадесет минути след бинтоването на раната. Накрая се наложи Арина да му каже да запази тишина. Именно затова сега Тервел вървеше по коридора с възможно най-бърза крачка, с вирнат нос и надути от възмущение устни.
    Морса вървеше най-отзад, обгърнала с две ръце жабата. Когато преди малко Тервел й зададе онзи нетактичен въпрос относно психичното й здраве, тя въобще не му отговори. От краткото им познанство Тервел знаеше, че Морса по принцип беше малко странна, говоренето с жаби обаче автоматично отиваше на най-горния ред в списъка му с необичайно поведение от нейна страна. Шокът от земетресението и "травмата" бяха накарали петокурсникът да прояви прекомерна грубост, поради което след превързването си той реши, че е редно да се извини на Морса. Когато отиде при нея й започна да заеква, момичето го прекъсна и само каза едно кратко Няма нищо". Тервел се усмихна, но при вида на слузестата жаба в ръцете на момичето реши да се отдалечи възможно най-бързо.
    Ясна вървеше до Тервел. Тя добре познаваше неговия характер и знаеше, че е най-добре да не му обръща прекалено много внимание, в противен случай ставаше непоносим. За да привлече вниманието й, от време на време Тервел охкаше и пуфтеше, но Ясна оставаше непоклатима: нито му говореше, нито го поглеждаше. Това го ядосваше още повече, защото той търсеше начин да започне отново да се оплаква.
    Към групата се бе присъединила и Доротея. Двамата с Тервел се бяха запознали неотдавна в часа по Билкология. Той все още помнеше колко неловък беше този разговор, поради което сега се чудеше дали беше удачно да я заговори. Сякаш доловила телепатично тези мисли, Тея се приближи, докосвайки леко здравото му рамо:
    - Всичко наред ли е?
    Тервел се обърна на секундата. Ето че най-после можеше да се оплаче.
    - Ами, как да ти кажа... Малко ме боли раната, но мисля, че ще се оправя. Най-много да ми остане някой грозен белег, но мисля, че майка ми познава един билколог, който евентуално би могъл...
    Прекъсна го смразяващ женски писък. Всички се притиснаха един до друг, вдигнали високо магическите си пръчки. В коридора обаче не се виждаше никакво движение.
    - Хора... насам. Май дойде от картината... - каза Морса.
    Макар че до този момент Тервел бе зает с вътрешните си терзания, той беше забелязал особеността на картините в коридора: на тях не бе изорбазен нито един човек. Само разни пейзажи, мебели, празни стаи... Сега групата за пръв път се натъкна на картина с човек на нея. Изображението беше на една изключително слаба жена, с чисто бяла ленена рокля, проскубана руса коса и объркани очи. Тя седеше сама на пейка по средата на каменен мост, под който течеше малка рекичка. Изглеждаше шокирана, впила пръсти в един кичур от косата си.
    - Тук сте... защо? Не трябва да сте чук. Защо? Не съм имала... защо?... посетители от... доста време? - започна да говори жената от картината.
    Всички гледаха с изумление, а и известна доза облекчение. Пръв се обади Тервел:
    - Госпожо, бихте ли били така любезна да отидете до някой портрет в училището и да уведомите, че сме затворени тук? Мерси предварително.
    - Защо? - обърна се жената с бялата рокля.
    - Как защо? Нали Ви казах, че сме затворени. Не можем да излезем, защото имаше земетресение, както може би сте забелязали...
    - Защо?
    Ясно, помисли си Тервел.

    @Морса Октаринова @Ясна Соколова @Доротея Дрекова @Арина Орлова

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 327
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 12
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 16
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 14
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 14
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 18
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : 1. Земетресението Mango1. Земетресението Apple1. Земетресението Cabbage1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Pear1. Земетресението Watermelon1. Земетресението Emerald1. Земетресението Banana1. Земетресението Ruby1. Земетресението Tuttifrutti1. Земетресението Diamond1. Земетресението Pizza1. Земетресението Sausage1. Земетресението Birthday1

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ела Благоева Вто Фев 28, 2023 3:54 pm


    Ела всячески се опитваше да се успокои, като си повтаряше на ум: "Няма да плача! Няма да плача! Съвсем скоро ще се измъкнем от тук! Няма от какво да се притеснявам!", и в следващия момент мислите ѝ преминаваха в: "Ами ако няма изход? Или никой не разбере, че ни няма и никой не ни потърси? Или ако никой не иска да ни търси и просто ни оставят тук да....?" и очите ѝ отново се пълнеха със сълзи. 
     
    След някалко минути най-накрая успя да се успокои. Все пак с нея бяха още четирима ученици от по-горни курсове, които със сигурност знаеха какво правят. Или поне тя така си мислеше... Тогава забеляза колко различен беше всъщност този коридор. Честно казано, за нея всички стаи, коридори и въобще цялото училище беше доста странно място, но за четирите месеца, в които се обучаваше тук, беше свикнала поне до някъде с летящите наоколо духове и движещите се картини. Тук обаче рамките на стената бяха някак ...празни... Нещо в тях просто липсваше. Да, Ела не винаги разбираше изкуството, но кой рисува левитираща книга с перо, но без писател? Или лейка за поливане, която виси във въздуха? Нещо тук определено не беше наред. Освен това коридорът беше пуст и абсолютно празен. Нямаше факли, доспехи, гербове или каквото и да е различно от прах и картини.
     
    Добре. След като Ела си върна трезвата преценка и осъзна обстановката, в която се намираше, беше време да помисли за възможни решения. Свали раницата от гърба си и извади от там дневника си със заклинания, отвари и най-различни записки, които си водеше по време на часовете. Вътре, както винаги, държеше и една книга от библиотеката. Беше от фентъзи жанра и не можеше да ѝ бъде особено полезна, но не се сдържа и я извади като я подложи под дневника си. Прелистваше страниците, като се постара да не привлича излишно вниманието на останалите от групата - достатъчно се беше изложила с хлипането си и сега сигурно всички я мислеха за ревла. Както се и очакваше, не намери кой знае колко ценна информация, но въпреки това си набеляза няколко заклинания. 
     
    - Ама ти сериозно ли?! - каза Ян
     
    Ела се сепна от внезапния въпрос и вдигна очи от дневника си. Групата от ученици гледаше право към нея, при което бузите на първокурсничката рязко смениха цвета си. Дотук с "не привличай вниманието".
     
    - Пропаднали сме кой знае къде и може да се лутаме из тези тези тунели със седмици, а ти си решила да четеш книга?!
    - Аз... Просто...проверявах тефтера си за някое полезно заклинание... - тя сведе глава, за да скрие румените си бузи.

    Разказвачът, Ясна Соколова and Ориана Алистър харесват този пост.

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Re: 1. Земетресението

    Писане by Разказвачът Пон Мар 13, 2023 5:34 pm


    III. 


    Както бе споменато по-горе, учениците не отдават голямо значение на срещата си с призрака на Слав и портрета на жената в бяло. Продължават надолу по виещия се коридор, като с всеки метър започват да усещат все по-голям студ около себе си (дори по-голям от този, който са усещали в замъка преди земетресението).
    След известно време пътят на първата група е препречен от "стена" от пет празни рицарски брони. И те са покрити с дебел слой прах. При опит на учениците да ги подместят, броните внезапно "оживяват" и започват да ги нападат с боздуганите и арбалетите си. 
    Втората група се натъква на два броя диментори: подобни на призраци същества, които не са нито живи, нито мъртви; с черни качулки, зад които се крие една вечно отворена кръгла уста, с която изсмукват всички положителни мисли на човек и предизвикват чувство на обреченост, а в крайна сметка могат да изсмучат и душата му. 
    По време на битката на първата група една от броните успява да пробие дупка в стената на коридора с боздугана си. Когато учениците надникват зад внезапно заледилата се пукнатина в стената, виждат как дименторите се насочват към втората група ученици.
    Благодарение на това, че един от учениците успява да призове покровител със заклинанието "Експекто Патронум", дименторите са отблъснати.
    Докато обсъждат случилото се, внезапно някои от учениците започват да чуват странен хриптящ глас около себе си (или по-скоро в главата си). Не могат обчае да различат какво казва този глас...

    Разгърнете в постовете си гореописаната обстановка. Този, който прави "Експекто Патронум", може да опише животинската му форма, ако прецени. Можете да Ви е полезна книгата със заклинанията тук.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : 1. Земетресението Coin10 22
    Ниво : 1. Земетресението Untitl40
    Статистики :
    1. Земетресението Streng10 Сила: 14
    1. Земетресението Shield10 Издръжливост: 14
    1. Земетресението Brain10 Интелигентност: 22
    1. Земетресението Runnin10 Ловкост: 10
    1. Земетресението Magic-10 Магия: 16
    1. Земетресението Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : 1. Земетресението Pear1. Земетресението Mango1. Земетресението Sapphire1. Земетресението Sausage1. Земетресението Chocolate1. Земетресението Tuttifrutti 

    Re: 1. Земетресението

    Писане by Ян Маджаров Сря Мар 15, 2023 1:53 pm


    - Голяма работа, че е отворила записките си. Поне върши нещо полезно, за разлика от някои други хора. 

    Ян премести невярващо погледа си върху Яна, която беше изпънала гръб и скръсти категорично ръце пред гърдите си. Ама тя защо сега се заяждаше с него!? Та той вършеше нещо полезно - опитваше да внесе малко ведрина в една иначе трагично не-ведра ситуация. Понякога да повдигнеш духа на тези около теб е също толкова важно за решаването на даден проблем, колкото… същинското му решаване. Калоян се огледа скришом за да види дали все пак беше постигнал това, което целеше. Ела изглеждаше така, сякаш всеки момент от очите ѝ ще потекат водопади, Ориана я беше доближила и се опитваше да утеши по-малкото момиче, макар самата тя да изглеждаше притесенена. Яна беше присвила недоволно очи в негова посока, а между веждите ѝ се беше настанила малка бръчица, а Борис… 

    Борис се беше изпарил. 

    Ян се завъртя на пети, за да погледне пътя, от който бяха дошли. Не забеляза нищо необичайно, освен ритмичните капки вода, падащи от тавана и плъхът, който притича близо до стената и се шмугна в една възтясна дупка.

    - Ъм… не че искам да всявам смут или нещо такова, ама… къде е Борис? 

    Въпросът сепна другите деца от състоянията, в които бяха изпаднали и всички се заоглеждаха около себе си. Колкото и съсредоточено да изследваха пространството около себе си обаче, от Борис нямаше и следа. 

    - Вярно, няма го.
    - Видяхте ли го накъде тръгна? Може да е казал да го изчакаме, но никой да не го е чул…
    - Да не би да е останал при Слав?
    - Само да ви кажа, че всички неприятни хорър филми започват точно така…

    Насред цялата тази размяна на реплики, Калоян упорито мълчеше. За нищо на света не би признал, че единствената причина, поради която беше толкова отворен през цялото това време, беше Борис. Третокурсникът разчиташе, че ако се случеше нещо лошо, по-голямото момче все щеше да ги защити и да се справи с проблемът. Нали все пак беше шести курс, предполагаше се да знае много магии? А и доколкото знаеше момчето е атлет, играе куидич, струваше му се, че такива хора могат да разчитат и на физическа саморазправа, ако се наложеше. Нищо, че размерите на бицепсите им бяха сравнително идентични. 

    - Абе, само на мен ли ми се струва или внезапно… захладня?

    Със сигурност промяната в температурата не беше усетена единствено от Яна. Калоян потрепери, а когато издиша, с почуда откри, че дъхът му се материализира под формата на рехаво облаче пара. Внезапно по гърба му полазиха тръпки, а когато пипна челото си, усети кожата студена и влажна, сякаш беше болен и имаше треска. Имаше много, много лошо предчувствие.

    - I have a bad feeling about this…

    Не беше сигурен колко от момичетата схванаха шегата му, макар и да чу някой да се подсмихва зад гърба му. Почти беше сигурен, че този някой беше Яна. Не успя да се обърне и да се увери с очите си, обаче, защото в този миг тъмнината в коридора срещу тях започна… да се движи. По-точно започна да ги… приближава? Калоян беше сигурен, че беше сънувал подобен кошмар, в който тъмнината го преследваше, а той не можеше да помръдне и да ѝ избяга, и когато тя най-накрая го настигна и го погълна, всички цветове и звуци изчезнаха от света около него. 

    Също така се беше почувствал безкрайно нещастен, дори апатичен. Все едно щастието бе напуснало тялото му и се бе превърнало в нещо немислимо и недостижимо, видеоигрите вече бяха без значение, Стар Уорс беше просто една измислена тъпотия, а Яна…

    Чакайте малко, това сънувал ли го беше или се случваше точно сега в този момент?

    Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 7:14 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!