Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
4 posters

    Мелачката

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 31
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 18
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 16
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 14
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 10
    Мелачката Magic-10 Магия: 22
    Мелачката Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Мелачката PearМелачката MangoМелачката SausageМелачката SapphireМелачката EmeraldМелачката CabbageМелачката Chocolate 

    Мелачката

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 2:47 pm


    Въпреки че закъсня с пристигането и пропусна започването на учебната година, Яна доста бързо разбра какво се случва - беше попаднала в кошмар, където се сблъскваха няколко антиутопични романа. Това звучеше като добро, ако не логично обяснение. И да не беше, щеше да му се наложи да свърши работа. Защото нямаше друго. Беше ѝ обяснено, че от нея се очаква да се явява в "Мелачката" за тренировки, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Вийлата, която отговаряше за нея и още девет души се казваше Стана и Яна често щеше да използва изразът "Стана тя каквато стана", когато нямаше кой да я чуе. Или докато някой я чуеше. 

    Нямаше време да обядва след часовете, а имаше и домашни за писане, но се насочи право към тренировъчната арена на трибутите извинете, базовия тренировъчен център. Щеше да се разсмее, ако не ѝ идваше да заплаче. Стана изглеждаше млада и бе изключително красива като всички останали вийли, но физиономията ѝ все навяваше на човек мисълта, че има нещо вкиснало пред нея и то се е загнездило в ноздрите ѝ. Не беше и особено мила, но напоследък като че ли никой не можеше да се похвали, че наистина е такъв.

    - Вълканова, закъсняваш - гласът на вийлата изплющя като камшик и момичето трепна, сякаш я бе ударил.
    - Съжалявам, трябваше да...
    - Без оправдания, ако не искаш да мълчиш до утре. Започвай.
    - Прието.

    Поне не я накара да бъде една от движещите се мишени, защото това щеше да е преживяване без аналог. Какво ли щяха да кажат родителите ѝ, ако знаеха какво се случва в момента? Съучениците ѝ споделиха, че писмата се улавят и преглеждат внимателно, преди да бъдат пуснати, ако изобщо. Значи или никой не пишеше на близките си, или всички редяха само лъжи за това колко нормално си минаваше времето.

    Лошо.

    Другите вече се бяха заели със заклинанията, когато Яна започна да раздвижва крайниците си. Последното нещо, от което имаше нужда, бе някоя заметната жила, докато се опитва да бяга от или гони съучениците си. Явно през това време онези с по-хубавите медальони упражняваха други умения, макар че всеки път, когато ги засичаше изглеждаха по-скоро сънени, отколкото смазани и покрити със синини като редовите. Не че някой си прекарваше добре, без значение в коя група се намираше.

    - По-живо!
    - Дай Боже - промърмори Яна.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Пон Юли 31, 2023 10:41 pm


    Тренировките за деня едва бяха започнали, а вече бяха под строй, разделени на две групи и се обстрелваха с магии на привидно горски терен. Групичката на Зинаида бяха с човек по-малко, което я учуди, но нямаше време да се опитва да разбере кой липсва, тъй като трябваше да се пази от съучениците си, корени, камъни, животни и каквото още бяха омагьосали днес вийлите за тях.
     
    -По-живо!- чу се гласът на една много кисела самодива.
     
    Белокосото момиче извърна поглед за миг, за да разбере към кого е тази команда – към Яна. „А, ето кой липсва“, помисли си и разсейването й не остана безнаказано. Някой от противниковата групичка я улучи с Депулсо, което я избута назад и се удари в едно дърво, падайки на земята. Изохка на ум. Даде си сметка, че ще получи поредния хематом върху бялата си кожа. Погледна напред и видя как още едно заклинание лети в посоката й, но Яна беше стигнала до нея:
    -Протего!
    Обърна се и подаде ръка на третокурсничката, за да й помогне да се изправи. Кражова прие жеста и двете момичета се изравниха.
    -Добре ли си?- попита синеоката.
    -Да. Благодаря за помощта.
    Кимнаха си една на друга и точно тръгнаха в посоката, в която бяха останала част от групата им, когато един от корените на дърветата пред краката на Зинаида рязко се уголеми, спъвайки я. Направи всичко по силите си да запази равновесие, но беше напразно. Падна напред, блъскайки Вълканова, събаряйки и нея на твърдата земя. Второ ох…

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 31
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 18
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 16
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 14
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 10
    Мелачката Magic-10 Магия: 22
    Мелачката Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Мелачката PearМелачката MangoМелачката SausageМелачката SapphireМелачката EmeraldМелачката CabbageМелачката Chocolate 

    Re: Мелачката

    Писане by Яна Вълканова Вто Авг 01, 2023 9:32 am


    При това напълно очаквано. За момент двете просто лежаха на земята, сякаш чудейки се дали изобщо си заслужава да се мъчат със ставане. Това обаче ги правеше лесна мишена, а и двете прекрасно знаеха, че този корен по начало не бе решил самичък да ги спъне. Някой се бе "погрижил" за тях и сигурно в момента ликуваше, че един вид е уцелил два заека с един куршум.

    Само дето не бяха зайци. И нямаше просто да се оставят.

    - Ще ми побелее косата без време от тези глупости - процеди Яна, но в гласа ѝ нямаше достатъчно емоция - Хайде, време е да им пръснем трътките.

    Помогна на по-малкото момиче да се изправи и я издърпа зад дървото, за да имат някакво прикритие. Зинаида не изглеждаше убедена, че биха могли да пръснат каквото и да било (освен евентуално главите си при следващо падане...), но като че ли не искаше да ѝ чупи хатъра.

    Групата им се беше пръснала из измагьосаната гора, което правеше много трудно това да не нападнеш някой от своите. Историята познава много такива случаи, та бе добре, че за сега не използваха кой знае какви заклинания. Макар че... Бе само въпрос на време някои хора да се озлобят или пък да започнат да се напъват, за да се харесат на вийлите и евентуално да преминат в групата на издигнатите. Историята познаваше и такива случаи.

    - Флипендо! - Зина покоси един от "противниците", явно този, който бе омагьосал корена и двете с удоволствие забелязаха как момчето тупна по дупе на земята.
    - Страхотно! - Яна я потупа по рамото - Да продължим заедно? Поне ще знаем, че има кой да ни пази гърбовете.




    1т. Сила за мен, моля.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Вто Авг 01, 2023 10:56 pm


    Белокосото момиче кимна в знак на съгласие. Идеята на тези тренировки беше, за да се научат да работят в екип. Нали? Дървото вършеше работа за сега, но нямаше да могат да останат там за дълго. Точно както си го помисли и магия удари растението, карайки го да пламне. Двете мигновено се изместиха от мястото си, а Яна видя как друг от противниците се подготвяше да им изпрати заклинание, но го изпревари:
    -Локомортис!
    Ръцете и краката на ученика се огънаха и станаха като желе, което го стовари на земята.
    -Отстранен!- обади се една от вийлите.
    Друго момиче се беше затичало към тях, размахвайки пръчка, но Зина я видя навреме и замахна със своята:
    -Експелиармус!
    -Отстранена!
    Заниманието се оказа по-лесно с другарче. Някак времето взе да тече по друг начиан. Някак по-бързо от обикновено. Без да си дават много зор и да тичат из измагьосаната гора като луди, двете момичета успяваха да се опазят една друга.
    -Почивка!- извика една от красивите жени.
    Зина и Яна се свлякоха на земята, опряни гръб в гръб и взеха да дишат тежко. Да, беше им по-лесно, но не по-малко уморително. Не бяха сигурни колко от съучениците си бяха остранили, но и не беше важно. Те бяха издържали до края на тренировката. Или поне до края на тази част. Помещението възвърна стария си неприветлив вид.
    -Добра работа,- побутна леко Вълканова белокосото момиче.
    -Да, добра,- кимна й в отговор.


    късмет, за мен си

    Яна Вълканова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 170
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 26
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 18
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 20
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 18
    Мелачката Magic-10 Магия: 30
    Мелачката Clover10 Късмет: 20

    Re: Мелачката

    Писане by Бранимир Даргов Чет Авг 17, 2023 8:28 pm


    До колкото разбрах от Зина,горното РП е приключило...и пак почваме тук с нея.
    @Зинаида Кражова



    Айде пак. Всеки ден едно и също. Мелачката, та мелачката.
    Имаше чувство,че може да стигне до тук и със затворени очи. Можеше вече да различни и кой глас на коя вийла принадлежеше без да трябва да ги поглежда. Да му направеха един тест да ги познава, докато не гледа и щеше дори да предрече какво ще кажат.
    "Не така!" 
    "Не там!"
    "Стегни се!"
    "Пръчката по-високо!"
    "Покажи чувство!"
    "С тея рефлекси ще те изяде планински трол!"
    Последното бе чул преди седмица за себе си. Какви рефлекси очакваха от човек с неговите размери? Той едва влизаше в тая барака без да си удари главата, пък да скача наоколо като заек. Да бе. Тея неща ги оставяше на близките до ада същества. А тук бе изпълнено с тях.

    Допушваше цигарата си, докато групите се събираха за ежедневната си битка в "Мелачката". Хич не обръщаше внимание кой е наоколо и кой не. Само се надяваше и тоя път да не е в група с първокурсници и второкурсници, защото той самият не умееше кой знае какво, а и стърчеше с четири глави над тях.
    - Младежо, цигарата. - скастри го една от лелките.
    - Да те почерпя? - изпусна димът в лицето на вийлата, която едва се сдържа да запази самообладание. Язък, че беше красива, характера й като на всички други не ставаше. Пък щом не се накукушинваше или дори не го заглуши беше от скучните.

    Тръгна към вратата, като си напомни да се наведе, че да не получи поредната цицина, когато някакво лапе се запречи там и той се бутна в него.
    - Мърдай, заек! - изсъска му Даргов.
    - Просто го бутни и мини. - Зинаида, дребосък от неговият дом се появи до него.
    Ха, ти да видиш. Тя беше тиха по принцип. Не й обръщаше особено внимание, тихите му доставяха удоволствие само да ги дразни и не ставаха за нищо повече. Най - малко пък за един интересен разговор.
    - Кво стаа дребен? - потупа я по косата сякаш бе куче, избута забилото момче и влезе в мелачката, като забрави да се наведе и удари главата си във вратата. Съдбата бе ку... гадна.

    Зинаида Кражова харесва този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Чет Авг 17, 2023 10:12 pm


    -Същото като при теб,- погледна го, а той си търкаше челото.- Минус удара.
    -Хаха, много смешно.
    Втори опит да мине през вратата. Наведе се и прекрачи прага на бараката. Зина го последва и се втренчи в него.
    -Имаш странен смях,- каза му.
    -Не се смеех,- все още търкаше челото си.
    -Защо тогава каза, че е много смешно?
    Той се српя и я изгледа. Шегуваше ли се в момента? Лицето й беше безизразно и не можеше да прецени дали говореше сериозно. Не че той показваше повече емоции, но все пак, разбираше се кога е сериозен и кога не. Май.
    -Ти си странен дребосък.
    -И ти не си по-малко странен.
    Отново спря и я изгледа, намирайки физионимията й от преди малко, или липсата на такава. Не можеше да прецени дали този дребосък мъ допада или не. Беше я засичал в общата стая, значи бяха от един дом. В едно беше сигурен, не знаеше името й. Пък и не му и трябваше.
    -А ти как се смееш тогава?- попита я.
    Момичето едва изви устни и издаде лек звук, който по-скоро излезе през носа й.
    -Така.
    -Това също не е смях.
    -Не изглеждаш като надежден източник на информация, кое е смях и кое не е.
    За трети път се спря и я изгледа. А после на него викали Киселяк. Тъкмо щеше да й каже нащо, но тя подхвана пак.
    -Пак сме със Золото… Ад…
    -Злото?
    -Вечно смръщената вийла.
    Той погледна напред. Онази с противно, досадния глас. Да, досети се. И той не помнеше имената им. Нямаше смисъл. Но Злото, това можеше да го запомни.
    -И ти не ползваш имена, а?- попита я.
    -Не ги помня,- обясни.- А и те са толкова много, че и да искам не мога да ги запомня. Излишно губене на време.
    -Да, съгласен съм с теб, дребен. Губене на време си е.
    Този път тя се спря и го погледна. Някой с подобни възгледи на нейните? Подсмихна се леко и издаде онзи звук през носа си.
    -Смееш ли ми се?- попита я.
    -Усмихвам се.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 56
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 16
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 26
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 22
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 6
    Мелачката Magic-10 Магия: 20
    Мелачката Clover10 Късмет: 14

    Re: Мелачката

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Авг 17, 2023 10:42 pm


    Разговора на двамата пънове предизвика кикот в Лилиян. За нейно нещастие не достатъчно тих, че да не я забележат. А така добре й се получаваше промъкването. Даже имаше шанс просто да се крие зад Даргов и огромния му гръб и да мине метър отново в това място.

    Не можеше да повярва, че баща й беше одобрил тази промяна в учебния план!

    Даргов и Кражова се обърнаха едновременно към нея и я изгледаха всеки по своему. Кражова с вечно пасивното си лице, а Дарго...
    О не.. наистина ли му се изсмя!
    Нямаше време за отстъпление, пък и вийлите щяха всеки момент да дадат задачките за деня. Облаче пушек се насочи към нея и Лилиян сбърчи нос от гадния аромат. Трябваше ли да й го издиша в лицето! Пак трябваше да си мие косата, заради него, даже и любимия й пуловер успя да унищожи така миналия път. Колкото и да го почистваше така и не се разкара аромата му.

    - Бих искала да мина.
    - Еми мини... коте - Лилиян преглътна, Кражова просто си гледаше безизразно, пък той не помръдваше! И пак я наричаше с това ужасно деградиращо име. Коте! Сякаш е някакво глупаво животно.
    - Ако, обичаш мръдни се. - За малко да тропне с крак като малко дете, нямаше да му позволи да я провокира на публично място. Ужасен беше! Просто й се ухили нахално отсреща и си дръпна от цигарата. - Даргов!
    - А, ако не обичам?

    От Кражова се чу рязко издишане. Не обясняваше ли до сега, че това й бил смеха? Щеше й се да я види да се справя по добре с момчето пред нея. Той изглежда си го беше направил на мисия, да я тормози всеки път като я види.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Пет Авг 18, 2023 1:16 am


    Наплълно беше изключила, че Кардамова също беше от Редовите. „Коте?“, помисли си и закова поглед в момчето. Защо би я наричал така? Домашен любимец ли му беше? М, не хората не бяха от позволените такива. Щеше да знае. Толкова се беше отплеснала в странните си размисли, че дори не беше разбрала кога беше запалил цигарата си и издишаше дима в лицето на другото момиче.
     
    -Ако обичаш, мръдни се. Даргов!
    -А, ако не обичам?
     
    Подсмихна се леко и онзи странан звук излезе през носа й. Намираше нещо познато в начина им на общуване, но не можеше да се сети точно какво беше и от къде.
    -Що за реакция?- Лилиян беше потресена от това, което Зинаида наричаше смях.
    Пак дим в лицето й.
    -С мен говореше, коте.
    -Даргов, осатви ме да мина.
    -Да съм те спрял?
    Лицето й взе някак странно да почервенява. Белокосото момиче наблюдаваше с интерес абсурдната сценка. Костваше й една стъпка встрани и щеше да си продължи към вътрешността на противната сграда. Защо не го правеше? Задучи се дали не я е страх от… Даргов? „Май така го нарече“, дори не си бяха разменили имената, не че им беше нужно да го правят. Беше сигурна, че не е страх. Познаваше емоцията добре и тя не те караше да почервеняваш. Една абсурдна мисъл се стрелна през съзнанието й, която тя разкара точно толкова бързо, колкто се беше появила. „Не, не можеше да е това… а може би…“, каза си наум.
    -Кражова, би ли си прибрала грубянина?- изкара я от мислите й Лилиян.
    -М, познаваш дребосъка?- пак издиша дим в лицето й.
    -Ама разбира се, че двамата сте си комбина.
    Даргов се смръщи, обърна се към по-малкото момиче, а след това пак към Кардамова, издишвайки нова доза цигарен дим. Явно присъствието й я дразнеше. Колко удобно.
    -Нашата „комбина“ ти пречи да минеш ли… коте?

    сила

    Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 170
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 26
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 18
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 20
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 18
    Мелачката Magic-10 Магия: 30
    Мелачката Clover10 Късмет: 20

    Re: Мелачката

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 18, 2023 2:33 am


    Това малко и дразнещо гласче. Явно не можеше да се отърве от досадната лигла, където и да отидеше. Беше забравил, че е част от Редовите, може би защото последните два пъти не бяха в един отбор. Последно я бе видял, когато трябваше да избира дали да я вади от една мини дюна, в която реши да я зареже така или иначе.
    - Преминавай, коте.
    - Пречиш ми.
    - Само на теб преча. - този път беше само на кокче, сигналите й от космоса явно бяха спрели за деня. Освен, ако не беше еволюирала на нещо с една антена. - На другарката Кражова не изглежда да преча, нали?
    - Ни най - малко! - кимна Зина, като се ухили отново точно като него. Изглеждаха като дуо психопати или хора на които нещо им се бе схванал челюстта тази сутрин.

    Харесваше му, че очевидно не само той тук има проблем с нея. Малкото зло до него също имаше. Ставаха двама на един, не беше честно, но кой го интересуваше това? Не и него. И имаше да й връща... само да се паднеха в различни отбори, така щеше да я омокри, че Лилчето щеше да се чуди от къде й е дошло.
    - Движение! - мама Вийла ревна от вратата за да разчисти пътя, като с грацията на минотавър се засили към тях.
    Даргов се отмести от пътя, като хвана Зина за блузата и я дръпна след себе си и продължи навътре, влачейки белокосото момиче след себе си като мръсно коте, докато Лилиян бе оставена в сянката на вийлата.

    - Започвайте да загрявате! - нареди Злото (ама не малкото зло), като учениците започнаха с някакви "прости"  неща, като вдигане на тежести с магия и целене по мишени.
    Бранимир, като един завиден лентяй все още допушваше цигарата си, облегнал се на една купчина тухли, почти седнал отгоре им. И да искаше нямаше да може да ги премести. Не му се и занимаваше.. щеше да симулира някаква си дейност, когато вийлите минеха наоколо.
    Лиленцето бе позиционирано - за неин ужас - точно до тях. Той се подсмихна и подсвирна на Зина.
    - Гледай какво си имаме тук. -  Кражова погледна първо него, после разглезената чистокръвна магьосница. Май все още не разбираше изцяло динамиката между тях. То и Даргов не я разбираше, ако трябваше да сме честни. - Ейй, котее. Сладка поличка!
    Лилиян го изгледа пренебрежително и се съсредоточи върху заклинанието си, което му бе добре дошло. Той извади магическата си пръчка.
    - Кантис. - изрече достатъчно тихо, като магията изскочи от пръчката му към Лилиян. Някои по - сложни неща можеше и да не ги знае, ама такива забавни пакости.. още от втори курс ги практикуваше. А точно тази магия караше "жертвата"  да започне да пее без да може да спре.
    - Какво беше това? - попита го белокосото момиче, но съвсем скоро научи, когато магията започна да се проявява.

    Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 56
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 16
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 26
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 22
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 6
    Мелачката Magic-10 Магия: 20
    Мелачката Clover10 Късмет: 14

    Re: Мелачката

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Авг 18, 2023 9:04 am


    Какво толкова беше направила, че да заслужи да й се лепне този, този..  разбойник! Нямаше ли си друга работа? При това в час! Вместо да си се занимава със задачата и да се подготвя, не е като да не му трябваше. Уж мъж при това горен курс, пък беше на нейното ниво с магията. Но от нея се очакваше това ниво!
    Сладка поличка!
    Подръпна въпросното парче плат, какво й имаше на нейната пола. С нищо не се различаваше от на останалите, все пак беше шита по униформения стандарт.

    Магията му я удари тъкмо като вдигаше прилежно чувал с пясък. Шокът я стресна и чувала излетя на сантиметри покрай главата на Даргов.


    - Каааакво сииии мислиш че прааавииииш? - напевния тон веднага се вплете в говора й и бузите й пламнаха.
    - Ей като славейче, а Кражова?
    - Досущ.
    - Глеееедайтееее си рабооотатаааааа - ръката й се изстреля нагоре в опит да привика една от отговорните вийли - Гоооспожицеее!
    - Малка порта! Ще ти ...
    - Еми... изпя те. - Кражова изтърси с толкова равен глас, че заканата на момчето се сецна в задавен крив смях.

    - Какво се случва тук?
    Красивата наставничка премахна омагьосването с приближаването си и Лилиян се възползва да докладва.
    - Даргов смята, че е загрял достатъчно и пречи на останалите да изпълняват поставените задачи.
    - Смотанячка - гласът му беше заглушен, но не и кръвнишкия поглед който метна по посока на дребното момиче - Ще ти стъжня живота!
    - Е така или иначе ще правите задачи по трима. Виждам че вече сте се събрали. Кражова, Кардамова и Даргов заемете позиция на обозначените места.
    - Но те...
    - Нито дума повече Кардамова.

    Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Пет Авг 18, 2023 11:52 am


    Надали беше възможно някой, някога, в друга вселена и времепространство да състави по-неподходящ екип за работа. За в Мелачката да не говорим. Кардамова сякаш заши устните си след последната заповед на приближилата се до тях вийла. „Значи може да изпълнява команди все пак“, помисли си белокоската, а след това стрелна поглед към Злото. Каква ли безумност им бяха подготвили за днес? Отговорът на тази чуденка не се забави:
    -Разделени сте по тройки. Днешното упражнение е да пазите съотборниците от противниците им. Нямате право да използвате заклинания срещу прекия ви съперник. Нямате право да мърдате от местата си. А ето ги и вашите противници.
    Пред всеки от учениците, сякаш от нищото се материалицираха познаните им до болка тренировачни манекени. Цялото училище ги ползваше все пак. Даргов измънка нещо, което никой не разбра, тъй като все още беше заглушен.
    -Вие тримата,- Злото се обърна точно към тях.- Не сте на правилните позиции. Ти тук, ти там, хайде по-сериозно!
    Даргов беше отляво, Зина отдясно и Лилиян по средата между тях.
     
    Ама разбира се, че ще се падне между тях…
     
    Що за късмет, или по-точно липса на такъв. С какво беше заслужила това мъчение четвъртокурсничката. Привидно перфектното момиче хвръли по един поглед и на двамата й… съотборници. Пак бяха лепнали онези психо-усмивки. Тази на Даргов я плашеше, но от тази на Кражова направо й замръзваше кръвта. Как беше възможно някой да е по-крийпи от него? На всичкото отгоре трябваше да ги защитава. Щеше да направи минималното наобходимо, разбира се. Така беше научена, но определено се чудеше как да се оплаче на Родителите си, че са я сложили в група с мозъчно увредени мътнороди. Погнусата й беше прекъсната от началото на упражнението. Даргов взе да жестикулира и да сочи към устата си на вийлите, не че те му обърнаха внимание. Манекените пък не се забавиха с нападението с магии. Дървените фигури, облечени в парцали, започнаха да размахват пръчките си и към тримата… „съотборници“… залетяха многоцветни лъчове. Зина точно се чудеше каква ще е допълнителната подробност на това упражнение, тъй като манекените не бяха особено силни противници. Е, тези бяха. Един червен лъч се беше засилил в посока на момчето, което все още беше заглушено. Взе да мънка нещо пак и да маха с ръце. Опита се да мръдне от мясото си, но някаква невидима бариера го спря. Сви се сякаш и покри главата си с ръце.
    -Протего! Депулсо!- извика Зина.
    Опази го, а вотрата й магия удари манекена, стоящ пред него. Той й кимна и продължи с опитите да привлече вниманието на вийлите, за да го отглушат. Кражова се обърна в посока на манекена на съотборничката си, но късно. Нейният вече я беше ударил с магия и тя се въртеше във въздуха, падайки на земята. „Явно ме е предпазила“, помисли си, тъй като нейния манекен не беше нанесъл удар.
    -Кражова, можеш ли да направиш нещо като хората?- заяде се Лилиян.
    -Защитих него.
    -Ами аз? На магьосническа круша ли ти приличам?
    -Да виждаш две пръчки в ръцете ми?
    И двете бяха ударени с червен магичен лъч по едно и също време. Избута ги леко назад, но бариерата ги задържа по местата им.
    -Кражова, спри да ме разсейваш, ако обичаш!- заяде се отново чистокръвната.
    -Кардамова, сама си се разсейваш,- каза й през зъби.- Експелиармус!
    Запрати магията към манекена на съотборничката си, въпреки, че й се щеше да я остави да страда. Даргов беше ударен от червенят лъч.
     
    Тия манекени само това заклинание ли знаеха?

    Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 170
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 26
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 18
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 20
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 18
    Мелачката Magic-10 Магия: 30
    Мелачката Clover10 Късмет: 20

    Re: Мелачката

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 18, 2023 9:34 pm


    Щеше да извие вратлето на малката лигла в момента в който можеше да се отдели от мястото си. Щеше да стисне и шията на старата вийла. Човек би предположил, че до сега трябваше да му се свикнал на заглушаването. Да, ама не! И то не по време на мелачката. Нито можеше да направи магия, нито да мръдне, нито да издаде звук различен от този на бясна крава.
    - ММММ!
    - Стига си мучал! - изписка му Лилиян, а той й метна такъв кръвнишки поглед, че ако бе Медуза горгона то Лиленцето щеше да стане на дворен орнамент. Точно като онея малки досадни джуджета по мъгъслките къщи, и без това беше същият размер.
    - Ще отпушите ли Даргов? - Зина се опита да привлече вниманието на една вийла, когато още един лъч политна към нея, но тя успя да се предпази.
    Бранимир от своя страна със знаци се опитваше да насочи двете девойки. То не бяха кръговидни такива за купол, уж магичен щит. То не бяха някакви бързи движения с пръст пред него като линия за защитна стена. 
    Ако можеше да подскача сигурно щеше... то да можеше и да стигне някоя тухла щеше да я метне по тъпите чучела, но ръцете му - уви - не бяха толкова дълги.

    След сигурно цяла вечност и още двадесет лъча, къде по него, къде по другарките му Злото се приближи към тях.
    - Научихте ли си урока, господин Даргов?
    Как ли пък не! Извъртя очи и измуча. Това не се знаеше "не" ли е "да" ли е, но искаше да си отвори устата, да хване Лилиян за кокчето и да я метне по мишените.
    - Така си и мислех. - Злото го "оправи" и отмина. Той облиза устни. Погледна Зина като й кимна тип "благодаря" (нямаше шанс гласно да й го каже) и след това погледна момичето в средата.
    - Направи нещо! - проплака тя, а капчици пот се стичаха по лицето й. Да, щеше да направи нещо. Щеше да предпази себе си и малкото зло, докато Лилиян изяде всичките магии.
    - Размърдай си и ти задника. - вметна Зина към другото момиче без дори да я поглежда.

    Гумените им кукли спряха да мърдат, скриха се. Краката им бяха свободни. Явно следваше промяна на играта. Типично. Обичаха да им дават от всичко по малко, да загреят първо и после тропически бури, вулкани, ледници, юрския период.
    - Пригответе се за битка. Всички от тази страна сте един отбор,всички от другата страна сте друг отбор. Отборът, който пръв събере четири флагчета печели.
    А флагчетата се намираха точно в центъра на мелачката. До тук добре...,но всичко започна да се променя. От тавана започна да пада сняг, а около краката им да се образуват преспи. Явно този път щяха да го играят бели мечки. И това даде на Даргов перфектната възможност.
    Избута Лилиян в една появила се преспа зад нея и се облегна на главата на Зина и двамата се усмихнаха в дует с леко скърцащи зъби за смях. Тандем Психопати, май това трябваше да им е новото име.
    - Ще вземеш да се подмокриш. - щеше да е "намокри", ама и подмокри ставаше, нарочно реши да го използва.

    Един часовник се появи в средата над арената, който да отброява 3 -2 - 1 до старта. Ако не искаха да имат един допълнителен час в "Мелачката" трябваше обаче да работят заедно, да вземат флагчетата и да победят другият отбор. С хитрост или магия. Вийлите предпочитаха с магия, разбира се.

    Люба Бюлбулева, Зинаида Кражова and Алина Старков харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 56
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 16
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 26
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 22
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 6
    Мелачката Magic-10 Магия: 20
    Мелачката Clover10 Късмет: 14

    Re: Мелачката

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Авг 19, 2023 1:12 pm


    Този ден не можеше да стане по-ужасен.
    Да е в отбор с тези двамата... Обикновено я слагаха в при най-адекватните за да могат да я пуснат по-рано. Поне така казаха вийлите, че баща й е уредил с новата директорка.

    Тези ли бяха най-адекватните този ден?


    Кражова и Дългучов?


    То се е видяло че ще им трябва още помощ, но останалите от тяхната страна падаха като феи след ураганест длъгник. Страхотно. Другия отбор се беше организал вече.
    Изкушаваше се да остави двамата психопати да се оправят сами.
    Току виж им стане нещо и бъде отървана от мъките.
    Три години още.

    Проклети да са!

    Искаше да си ходи в стаята. Не да виси в тази глупава барака със сняг до уши. 

    Няколко проклятия се бяха насочили към белокосото момиче. Бяха твърде близо да ги отбие, а ако отскочеше щяха да се забият в Даргов. Лилиян не беше виждала по трагична тактика. Три бързи защитни заклинания се изстреляха от нея едно след друго и успя не само да отбие противниковата атака, но и да удари някакво мътнородно лекенце.
    Ха! Яж го!
    Акхъм. Спортната злоба не й беше присъща. Щяха да бъдат ужасно разочаровани от нея. Изглежда психо дуото й се отразяваше лошо. Но и й трептеше отвътре. Искаше още! За жалост нямаше да бъде погледнато добре на тази амбиция. Нямаше смисъл. Щеше да бъде просто разочарование. Пътят й беше нареден.
    Заложи на защитни магии, все пак това искаха от тях предния рунд. А пък с правилния ъгъл една защита се превръща в атака. Забеляза вийлата от по рано да й кима одобрително.

    - Смяна! - извика другата помощница.

    Зинаида Кражова, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 170
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 26
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 18
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 20
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 18
    Мелачката Magic-10 Магия: 30
    Мелачката Clover10 Късмет: 20

    Re: Мелачката

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 9:12 pm


    Кой да предположи, че малкото Лиленце не бе напълно безполезно. Биваше я в магиите, може би повече дори от него. Но това нямаше да си го каже на глас. А защитните й заклинания бяха добре дошли за тях. Или поне за нея и Зина, куполовидния й щит не работеше добре, когато той наоколо. Може би защото той стърчеше две главни и над двете им. Можеше да им се облегне на главите и да стои така, ако се наложеше.

    - Айде да си размърдаш пръчката, коте. И искам да нападнеш онея там с едно Експулсо. Като това се случи, искам ти гремлин да се затичаш и да се плъзнат надолу по това до флагчето. После ще те изтегля с Левиосата обратно, за по - бързо.
    Много го биваше да дава насоки, няма що. Биваше ли го и толкова с магията? С простите заклинания. А Зинаида бе една торба картофи, ако не и по - малко като вдигане, нищо работа. Тухлите наоколо тежаха повече от нея.
    - Добре. - бре, Зина много бързо се съгласи. Това му хареса. Потупа я по главата като добро куче.
    - Не ми харесва плана ти. - нацупи се Лилиян.
    - А на мен не ми пука какво ти харесва и какво не ти харесва. Ще ме слушкаш, ясен ли съм? Искам да ги извадиш от равновесие преди да са стигнали тъпия флаг, което е сега! - Перна я по главата и докато белокосото момиче се спускаше по една малка заснежена писта (голяма преспа?) към флагчето, той бе готов да използва Уингардиум Левиоса към нея за да я вдигне във въздуха.

    Снегът продължаваше да вали, този под краката им се увеличаваше. Лилиян затъваше и Даргов се нави да обвие ръце около кръста й и да я вдигне леко с едната си ръка за да вижда по - добре противниковият отбор и двамата за които той искаше тя да се погрижи, докато Кражова  взима флагчето. Малкото извънземно в ръцете му обаче се бореше като котка преди баня... патица с патиците! 
    Едно флагче бе отишло при противниците и едно пътуваше към техният си отбор. Имаше надежда... за сега. Но трябваше да работят заедно. УФ.
    Тийм Уърк не му беше любимата фраза. А да държи една лигла в ръцете си и едно малко зло с пръчката си щеше да му коства някакви усилия. Не му плащаха достатъчно за това. Чакай... те не му плащаха. Още по - зле!

    Кражова размаха червеното флагче за да привлече вниманието му, докато те с Лилето стояха на върха на  пистата (беше се превърнало в малка писта, щеше да отнеме време да издърпат дребната, а ръцете му започваха да измръзват ) Нямаше ли някакво заклинание за затопляне..?
    - Уингардиум Левиоса! - хваща Кражова и започна да я вдига във въздуха и да отстъпва назад бавно, пускайки Лилиян да тупне в снега,  за да прибере момичето при тях.

    Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Съб Авг 19, 2023 10:08 pm


    Пиша
    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 151
    Ниво : Мелачката Untitl42
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 30
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 28
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 28
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 30
    Мелачката Magic-10 Магия: 32
    Мелачката Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Мелачката SapphireМелачката AppleМелачката CabbageМелачката MangoМелачката SausageМелачката EmeraldМелачката PizzaМелачката BaconМелачката PearМелачката BananaМелачката ChiliМелачката Ruby

    Re: Мелачката

    Писане by Зинаида Кражова Съб Авг 19, 2023 10:24 pm


    „Юпиииии“, искаше да извика в този момент Зинаида. Стискаше здраво флагчето и се чудеше дали има как да се самоомагьоса с Уингардиум Левиоса. Вече кроеше планове за различни експерименти по въпроса. След не много дълго време, за нейно разочарование, се намираше над преспата, на която стоеше нейнят отбор. Даргов искаше да направи още няколко крачки назад преди да я пусне, но се спъна в нещо и изпусна заклинанието. Белокоската падна, но не в снега, а върху Лилиян.
    -Брей, добро хващане, Кардамова!- каза й.
    -Кражова, стани от мен! Веднага!
    -Браво, бе, коте!- стигна до тях и Даргов леко запъхтян. Цигарите си казваха думата.- Ама не спирай да ги тормозиш с магийки, де…
    Допълни, след като видя другия отбор да взима флагче.
    -Очила ли ти трябват?!- това не беше по етикет.- Не мога да правя заклинания с… Кражова върху ми! Ще станеш ли от мен най-накрая?
    -Странно удобна си.
    -Гремлин, флагче!- намеси се петокурсника.
    Сочеше с пръст надолу по преспата. Зинаида скочи от мясото си, даде му флагчето и се хвръли по склона. Мисълта, че пак ще лети във въздуха й даваше ряз. Даргов пък повдигна вежда. Още не можеше да си обясни, защо го слушаше. Не че беше важно.
    -Коте, магийки! Спиш!
    Лилияна се изправи бавно и се изтупа от снега. Такива магийки щеше да му даде. Не, не можеше. Трябваше да бъде примерното момиче. Щеше да се погрижи за днешното недоразумение по-късно. Защо изобщо изпълняваше досадните му заповеди? Имаха едно флагче беше, надали бяха нужни повече за порядъчно добър резултат.


    късмет

    Юлий Звездинов, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Мелачката Coin10 56
    Ниво : Мелачката Untitl40
    Статистики :
    Мелачката Streng10 Сила: 16
    Мелачката Shield10 Издръжливост: 26
    Мелачката Brain10 Интелигентност: 22
    Мелачката Runnin10 Ловкост: 6
    Мелачката Magic-10 Магия: 20
    Мелачката Clover10 Късмет: 14

    Re: Мелачката

    Писане by Лилиян Кардамова Пон Авг 21, 2023 12:28 am


    Ама тоя мутант какво си мислеше, че само щото е джафнал две заповеди - идеята му струва?
    Експулсо щяла да прави тя!
    И докато се занимава с един от седем да остави другите да вземат флаговете ли? Я да си яде там тютюна. Очевидно му доубиваше и последните мозъчни клетки, ако някога е имал изобщо такива! Експулсо. Тоя пък къде се бута? Сякаш можеше да измисли някога добра стратегия.

    - Защитавай ти, Даргов!
    - Абе, тебе какво ти казах? - но изстреля някаква посредствена защита, колкото да се отчете и да не се наложи белокосото момиче да танцува до края на вечерта.
    - Брунемо! Глациус! - на свой ред изстреля едно след друго Лилиян. Идеята разбира се открадната от "състоянието" на собствената й Обща стая. Далеч не толкова силно колкото каквото беше направило онова, но пак полезно - Кражова, пързалка!
    - Юхууу!

    Е можеше да й отчете това, малкото момиче сменяше задачите бързо. За разлика от някои. С пъргав отскок се метна на бързата ледена лента й се приплъзна към първия флаг. Другия отбор дори не успя да отчете промяната в скоростта - няколко магии се разбиха далеч от мястото, на което беше.
    Ти прави Експулсо. 
    Свали един и има още, които да му заемат мястото. 
    Целта им беше флага, а не противниковия отбор. А и никой не беше каза...
    - Уин..
    Не! - сецна връщането на Дръгльов. От тая височина изобщо май не стигаше кръв до мозъка му. - Брунемо! Глациус!
    - Къв ти е проблема ма? Взе го!
    - Кой каза че трябва да се върне веднага? Да ходи за следващия. КРАЖОВА, завой!
    - Ами ако й го вземат?
    - Ми защитавай! Импендра първо, тя е достатъчно бърза на леда да не я стигнат.

    Почти чу изскърцването на зъби от момчето.
    Знаеше, че е права.

    Резултатът също го показа.

    Първите хванали четири флага.

    Е за малко щяха да ги загубят всичките, докато пак бяха почнали да се джафкат. По скоро Лилиян и Даргов, Зинаида изглежда се забавляваше твърде много с летенето и пързалянето да се заяжда. Или пък да гледа, кой я приближава. Двата лъча "Вцепени се", един висок и един нисък, не пропуснаха.
    Момчето от другия отбор тупна в снега с протегната ръка.

    А докато Бранимир се обърна Лилиян се беше лепнала отново за вийлите.

    Край

    Юлий Звездинов, Маришка Боршош, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.


      В момента е: Пон Май 20, 2024 2:00 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!