Мелачката

Въпреки че закъсня с пристигането и пропусна започването на учебната година, Яна доста бързо разбра какво се случва - беше попаднала в кошмар, където се сблъскваха няколко антиутопични романа. Това звучеше като добро, ако не логично обяснение. И да не беше, щеше да му се наложи да свърши работа. Защото нямаше друго. Беше ѝ обяснено, че от нея се очаква да се явява в "Мелачката" за тренировки, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Вийлата, която отговаряше за нея и още девет души се казваше Стана и Яна често щеше да използва изразът "Стана тя каквато стана", когато нямаше кой да я чуе. Или докато някой я чуеше. 

Нямаше време да обядва след часовете, а имаше и домашни за писане, но се насочи право към тренировъчната арена на трибутите извинете, базовия тренировъчен център. Щеше да се разсмее, ако не ѝ идваше да заплаче. Стана изглеждаше млада и бе изключително красива като всички останали вийли, но физиономията ѝ все навяваше на човек мисълта, че има нещо вкиснало пред нея и то се е загнездило в ноздрите ѝ. Не беше и особено мила, но напоследък като че ли никой не можеше да се похвали, че наистина е такъв.

- Вълканова, закъсняваш - гласът на вийлата изплющя като камшик и момичето трепна, сякаш я бе ударил.
- Съжалявам, трябваше да...
- Без оправдания, ако не искаш да мълчиш до утре. Започвай.
- Прието.

Поне не я накара да бъде една от движещите се мишени, защото това щеше да е преживяване без аналог. Какво ли щяха да кажат родителите ѝ, ако знаеха какво се случва в момента? Съучениците ѝ споделиха, че писмата се улавят и преглеждат внимателно, преди да бъдат пуснати, ако изобщо. Значи или никой не пишеше на близките си, или всички редяха само лъжи за това колко нормално си минаваше времето.

Лошо.

Другите вече се бяха заели със заклинанията, когато Яна започна да раздвижва крайниците си. Последното нещо, от което имаше нужда, бе някоя заметната жила, докато се опитва да бяга от или гони съучениците си. Явно през това време онези с по-хубавите медальони упражняваха други умения, макар че всеки път, когато ги засичаше изглеждаха по-скоро сънени, отколкото смазани и покрити със синини като редовите. Не че някой си прекарваше добре, без значение в коя група се намираше.

- По-живо!
- Дай Боже - промърмори Яна.

При това напълно очаквано. За момент двете просто лежаха на земята, сякаш чудейки се дали изобщо си заслужава да се мъчат със ставане. Това обаче ги правеше лесна мишена, а и двете прекрасно знаеха, че този корен по начало не бе решил самичък да ги спъне. Някой се бе "погрижил" за тях и сигурно в момента ликуваше, че един вид е уцелил два заека с един куршум.

Само дето не бяха зайци. И нямаше просто да се оставят.

- Ще ми побелее косата без време от тези глупости - процеди Яна, но в гласа ѝ нямаше достатъчно емоция - Хайде, време е да им пръснем трътките.

Помогна на по-малкото момиче да се изправи и я издърпа зад дървото, за да имат някакво прикритие. Зинаида не изглеждаше убедена, че биха могли да пръснат каквото и да било (освен евентуално главите си при следващо падане...), но като че ли не искаше да ѝ чупи хатъра.

Групата им се беше пръснала из измагьосаната гора, което правеше много трудно това да не нападнеш някой от своите. Историята познава много такива случаи, та бе добре, че за сега не използваха кой знае какви заклинания. Макар че... Бе само въпрос на време някои хора да се озлобят или пък да започнат да се напъват, за да се харесат на вийлите и евентуално да преминат в групата на издигнатите. Историята познаваше и такива случаи.

- Флипендо! - Зина покоси един от "противниците", явно този, който бе омагьосал корена и двете с удоволствие забелязаха как момчето тупна по дупе на земята.
- Страхотно! - Яна я потупа по рамото - Да продължим заедно? Поне ще знаем, че има кой да ни пази гърбовете.




1т. Сила за мен, моля.

Разговора на двамата пънове предизвика кикот в Лилиян. За нейно нещастие не достатъчно тих, че да не я забележат. А така добре й се получаваше промъкването. Даже имаше шанс просто да се крие зад Даргов и огромния му гръб и да мине метър отново в това място.

Не можеше да повярва, че баща й беше одобрил тази промяна в учебния план!

Даргов и Кражова се обърнаха едновременно към нея и я изгледаха всеки по своему. Кражова с вечно пасивното си лице, а Дарго...
О не.. наистина ли му се изсмя!
Нямаше време за отстъпление, пък и вийлите щяха всеки момент да дадат задачките за деня. Облаче пушек се насочи към нея и Лилиян сбърчи нос от гадния аромат. Трябваше ли да й го издиша в лицето! Пак трябваше да си мие косата, заради него, даже и любимия й пуловер успя да унищожи така миналия път. Колкото и да го почистваше така и не се разкара аромата му.

- Бих искала да мина.
- Еми мини... коте - Лилиян преглътна, Кражова просто си гледаше безизразно, пък той не помръдваше! И пак я наричаше с това ужасно деградиращо име. Коте! Сякаш е някакво глупаво животно.
- Ако, обичаш мръдни се. - За малко да тропне с крак като малко дете, нямаше да му позволи да я провокира на публично място. Ужасен беше! Просто й се ухили нахално отсреща и си дръпна от цигарата. - Даргов!
- А, ако не обичам?

От Кражова се чу рязко издишане. Не обясняваше ли до сега, че това й бил смеха? Щеше й се да я види да се справя по добре с момчето пред нея. Той изглежда си го беше направил на мисия, да я тормози всеки път като я види.

 
 

сила

Какво толкова беше направила, че да заслужи да й се лепне този, този..  разбойник! Нямаше ли си друга работа? При това в час! Вместо да си се занимава със задачата и да се подготвя, не е като да не му трябваше. Уж мъж при това горен курс, пък беше на нейното ниво с магията. Но от нея се очакваше това ниво!
Сладка поличка!
Подръпна въпросното парче плат, какво й имаше на нейната пола. С нищо не се различаваше от на останалите, все пак беше шита по униформения стандарт.

Магията му я удари тъкмо като вдигаше прилежно чувал с пясък. Шокът я стресна и чувала излетя на сантиметри покрай главата на Даргов.


- Каааакво сииии мислиш че прааавииииш? - напевния тон веднага се вплете в говора й и бузите й пламнаха.
- Ей като славейче, а Кражова?
- Досущ.
- Глеееедайтееее си рабооотатаааааа - ръката й се изстреля нагоре в опит да привика една от отговорните вийли - Гоооспожицеее!
- Малка порта! Ще ти ...
- Еми... изпя те. - Кражова изтърси с толкова равен глас, че заканата на момчето се сецна в задавен крив смях.

- Какво се случва тук?
Красивата наставничка премахна омагьосването с приближаването си и Лилиян се възползва да докладва.
- Даргов смята, че е загрял достатъчно и пречи на останалите да изпълняват поставените задачи.
- Смотанячка - гласът му беше заглушен, но не и кръвнишкия поглед който метна по посока на дребното момиче - Ще ти стъжня живота!
- Е така или иначе ще правите задачи по трима. Виждам че вече сте се събрали. Кражова, Кардамова и Даргов заемете позиция на обозначените места.
- Но те...
- Нито дума повече Кардамова.

 
 
 

Този ден не можеше да стане по-ужасен.
Да е в отбор с тези двамата... Обикновено я слагаха в при най-адекватните за да могат да я пуснат по-рано. Поне така казаха вийлите, че баща й е уредил с новата директорка.

Тези ли бяха най-адекватните този ден?


Кражова и Дългучов?


То се е видяло че ще им трябва още помощ, но останалите от тяхната страна падаха като феи след ураганест длъгник. Страхотно. Другия отбор се беше организал вече.
Изкушаваше се да остави двамата психопати да се оправят сами.
Току виж им стане нещо и бъде отървана от мъките.
Три години още.

Проклети да са!

Искаше да си ходи в стаята. Не да виси в тази глупава барака със сняг до уши. 

Няколко проклятия се бяха насочили към белокосото момиче. Бяха твърде близо да ги отбие, а ако отскочеше щяха да се забият в Даргов. Лилиян не беше виждала по трагична тактика. Три бързи защитни заклинания се изстреляха от нея едно след друго и успя не само да отбие противниковата атака, но и да удари някакво мътнородно лекенце.
Ха! Яж го!
Акхъм. Спортната злоба не й беше присъща. Щяха да бъдат ужасно разочаровани от нея. Изглежда психо дуото й се отразяваше лошо. Но и й трептеше отвътре. Искаше още! За жалост нямаше да бъде погледнато добре на тази амбиция. Нямаше смисъл. Щеше да бъде просто разочарование. Пътят й беше нареден.
Заложи на защитни магии, все пак това искаха от тях предния рунд. А пък с правилния ъгъл една защита се превръща в атака. Забеляза вийлата от по рано да й кима одобрително.

- Смяна! - извика другата помощница.

Пиша

късмет

Ама тоя мутант какво си мислеше, че само щото е джафнал две заповеди - идеята му струва?
Експулсо щяла да прави тя!
И докато се занимава с един от седем да остави другите да вземат флаговете ли? Я да си яде там тютюна. Очевидно му доубиваше и последните мозъчни клетки, ако някога е имал изобщо такива! Експулсо. Тоя пък къде се бута? Сякаш можеше да измисли някога добра стратегия.

- Защитавай ти, Даргов!
- Абе, тебе какво ти казах? - но изстреля някаква посредствена защита, колкото да се отчете и да не се наложи белокосото момиче да танцува до края на вечерта.
- Брунемо! Глациус! - на свой ред изстреля едно след друго Лилиян. Идеята разбира се открадната от "състоянието" на собствената й Обща стая. Далеч не толкова силно колкото каквото беше направило онова, но пак полезно - Кражова, пързалка!
- Юхууу!

Е можеше да й отчете това, малкото момиче сменяше задачите бързо. За разлика от някои. С пъргав отскок се метна на бързата ледена лента й се приплъзна към първия флаг. Другия отбор дори не успя да отчете промяната в скоростта - няколко магии се разбиха далеч от мястото, на което беше.
Ти прави Експулсо. 
Свали един и има още, които да му заемат мястото. 
Целта им беше флага, а не противниковия отбор. А и никой не беше каза...
- Уин..
- Не! - сецна връщането на Дръгльов. От тая височина изобщо май не стигаше кръв до мозъка му. - Брунемо! Глациус!
- Къв ти е проблема ма? Взе го!
- Кой каза че трябва да се върне веднага? Да ходи за следващия. КРАЖОВА, завой!
- Ами ако й го вземат?
- Ми защитавай! Импендра първо, тя е достатъчно бърза на леда да не я стигнат.

Почти чу изскърцването на зъби от момчето.
Знаеше, че е права.

Резултатът също го показа.

Първите хванали четири флага.

Е за малко щяха да ги загубят всичките, докато пак бяха почнали да се джафкат. По скоро Лилиян и Даргов, Зинаида изглежда се забавляваше твърде много с летенето и пързалянето да се заяжда. Или пък да гледа, кой я приближава. Двата лъча "Вцепени се", един висок и един нисък, не пропуснаха.
Момчето от другия отбор тупна в снега с протегната ръка.

А докато Бранимир се обърна Лилиян се беше лепнала отново за вийлите.