Тоалетната на Клюкаря

Най-накрая!

Вийлата, която пъдареше групичката й се разсея за секунда.
Секунда - точно толкова, че Люба да изостане с две крачки и да вземе "грешния" завой. Изчака. Трябваше да се увери, че няма веднага да й хванат изчезването. Нямаше вик, което значеше, че Настя не беше забелязала липсващото пате. Продължи с мисията си, а именно "стаята за отдих".
Сега завой на ляво.
Надясно.
И след третата статуя - завой със наклон надолу.

Най-накрая.

Малко спокойствие.
Опита се да открехне вратата възможно най-тихо и да се шмугне вътре, ала уви. Успеха й в промъкването приключи. Изскърцването не беше, чак толкова драматично, но на момичето така й се стори.
За нейно щастие никой по коридорите не се усети
Влезе набързо преди някой случаен минувач да я забележи.

Вътре май няма... това не е гласът на Клюкаря.
Мамка му.
Поне е ученик.

- Предпочитам да мисля за себе си като за жена, ако обичаш. - ухили му се насреща да - изпуснах шанса за язовец за съжаление.

Измъкна една голяма очукана табела "НЕ РАБОТИ" иззад колоната до входа и я сложи от другата страна на вратата.

- Колопортус! - положи и двете си длани на дървото и ключалката проблясна.
- Ааа..
- Оу извинявай! - момчето й беше познато, но не от тази година. Не беше от Северен вятър... може би от нейния курс - Искаш ли да излезнеш?
- Зависи. Какво ще правиш?
- Нищо интересно, опасявам се. Смятам да си почина и да дремна на спокойствие. - извади малка възглавничка, която в ръцете й се уголеми до нейн ръст - Половин, в най-добрия случай един час. Ти какво правиш тук?

- Тервел Шахранов?
- Същия! От моя дом, един висок, кльощав и рус!
- Мхм - момчето я погледна с надежда - Никва идея кой е.
- Какво! Каква Клюкарка си тогава?
- Такава, която си изкопчи информация без много мъки - оплези му се, но после продължи сериозно - И тази на която ще кажеш защо...
- И ако не го направя?
- Тогава миличък, ще си имаш проблем с мен. Хич не харесвам отмъстителния тип.

На момчето му се завъртаха колелцата, за да задвижат обмислянето на ситуацията - заключен с нея, няма къде да бяга и така нататък. Люба пък в това време се зачуди.
Тервел й звучеше познат?
Може би го е срещала? Рус и висок, кльощав. Чакай! Болното момче от купона. Измъчено лице, рани и едвам се държеше на краката си.
Ми да, май така и не се запознаха директно.
Но поне имаше една стъпка преднина в нейната книга пред мърморкото, който стоеше пред нея.

- Охо хо! Трябва да си намеря пуканки!
- Млъкни, Клюкар. Или кореспонденцията ти ще приключи.
- Добре деее.

Клюкаря надушил интрига се бе върнал, и сега се рееше зад полу-открехнатата врата на една от тоалетните. Все едно се криеше, но само една трета от себе си. Поне разведряваше леко обстановката.
Иначе щеше да е доста тегаво.

- Та, Калояне, лесния или трудния начин?
- Ооооо, моля те избери трудния!
- Още веднъж, Клюкар, и ще има демонстрация върху теб.

Призракът се ухили и направи движение все едно си заключва устата.

Люба се разсмя отново.
Беше толкова.. сладко. Със всичко, което се случваше наоколо тази година забравяше, че има и нормални хора. Исмаил й бе разказал случката, иначе нямаше и да разбере, че е имало парти.
ѝЗа него беше гениална ситуация. На нея й се стори по-скоро като инцидент.
Ама ходи обяснявай, че нямаш сестра.

- Ако ще ми се смееш..
- Не, не. Не смея на теб. - разположи възглавницата на пода и се тропна на нея, покани и Калоян - Сядай. Няма нужда да стърчим.
- Ще помогнеш ли?
- Мхм, не подкрепям разкриване на тайни - беше засичала Тервел тук там след фестивала, по начина по-който се движеше и държеше й се струваше че неговите не са за развяване с комичен ефект - Нооо, можем да измислим нещо по-интересно!
- Като?
- Гащи за гащи?
- Надали ще успеем да направим купон в баните тази година.
- В час?
- Каквооо!??
- Шшшш, тихо бе. - изчака няколко минути, да провери дали някой не е чул шумоленето отвън. Секунда, две - нищо. Имаха късмет - Ей са ще довтаса някоя вийла да ни вкара обратно в тренировки! Щях да предложа Главната, както толкова мило предложи за мен, но вече не ни пускат на толкова големи групи там. В час ще е по-ефектно.
- Хммм.
- А и може да го вкараш в беля - я с учител, я с вийла. Наказанието за него ще е само бонус!
- Ама ако ни хванат?
- Гледаме да не ни! -  смигна му, защо пък да не направят някоя пакост за забавление? - Или не ти стиска?

Ке се превърнам на църно пиле...
От всичко възможно защо птичка?

- Какво ще кажеш да напълним кофата с гадоста от Веблос? - опита се да върне темата малко назад, не искаше да си уточнява уменията с Калоян. За нейно щастие и той не се интересуваше стига да е в негова полза. - С малко катран и перушина така за цвят.
- УУуу това е ужасно! - очите на момчето светнаха - Харесва ми!
- Добре, тва вече има стил..
- Млъквай, Клюкар! - децата го срязаха в един глас
- Е начи, нищо повече няма да ви кажа.
- О нее.

Като Клюкаря се отказа да им се вре, Люба продължи.
- Та значи, първо - трябва ти перушина.
- Мога да събера от фермата за животни?
- От там ще е най лесно, да.
- А откъде катран?
- Чувал ли си за дървесен катран?
- Не.
- Значи ще ни трябва борово дърво и място където да го нагреем, без да го горим.
- Е ама така ще стане догодина.
- За хубавите неща се чака, Кало. Искаш дребна заядка или нещо дето ще го помни училището поне една две години?

Метода на прилагане щеше да е труден. Дали да левитират кофата? Най вероятно щеше да се наложи да го направи тя. Иначе момчето щеше да се издаде лесно. От друга страна пакостта си беше негова.
Или пък да комбинират няколко магии едновременно?

Вървях през коридорите в кулата на Северен Вятър, когато чух ужасяващо виене да се носи из въздуха. Огледах се и когато стигнах до мястото видях, че е някаква тоалетна. Тя беше доста занемеране. Виждах я за първи път. В средата на тоалетната се виеше из въздуха дух, който издаваше тези звуци, които наподобяваха на рев на бланши. 
Запуших си учите и извиках:
- Спри. Ще събудиш мъртвите.
- Аз съм вече мъртъв и съм буден.
- Другите мъртви.
- Не, не си давам тоалетната. Тя е моя. 
- Тогава спри ти казвам.


Духа ме послуша и млъкна. Смъкна се на мойто ниво и ме заобиколи веднъж от всякъде и пак застана пред мен. 
- Ти си млад.
- Млад съм, а ти защо ревеше. 
- Знаеш ли кой съм аз.
- Не - отвърнах аз.
- Клюкаря. 
- Иии…
- Не можеш ли да четеш? 
- Какво да чета?
- Това в тоалетната.
- В коя тоалетна - отвърнах аз и заогледах четирите празни кабинки.
- Там - посочи ми духът. 
- Хм - казах аз и отидох да погледна в първата кабинка. 
На стената стоеше с големи червени букви:


- Какъв е този вестник? 
- Ти глупак ли си? Сега няма да бъда единствения клюкар.
- Какво от това - каза аз и духът пак започна да издава същия звук. 

Тогава вратата на тоалетната се отвори и от нея се показа една белокоса глава. 
- Какво става тук?
- Здравей Зина!


@Зинаида Кражова  @Яна Вълканова

@Ина Янакиева също примерно.

От всички странни места за събиране на групички ученици, толетните бяха може би най-странното. Тъкмо на това разчиташе Яна, когато залепи бележката на вратата, с идеята, че все някой ще я намери и без да е казвала предварително за нея. Днес бе решила да запознае Зинаида с идеята за МунГаф и успя да я убеди да дойде с нея след „Мелачката”. Никой не им направи забележка, че отиват заедно до тоалетната, защото момичетата имаха навик да го правят, нищо че учените още не са установили защо. А Юлий бе изненада, но определено не неприятна такава. Клюкаря... е, той си беше неразделна част от точно тази тоалетна, а и малко или много разчиташе на неговата НЕдискретност.

- Та това ще е офисът на МунГаф – сподели Вълканова и махна с ръка към кабинката, в която имаше... пишеща машина?
- Това не е ли... – обади се Зина.
- Пишеща машина, да, изрових я от Боклучарника и реших, че тук ѝ е мястото. Е, не точно тук, ама за целите на начинанието...
- Какво начинание? – долетя глас от вратата и всички се сепнаха.
- Инче, изкара ми каквото ми е останало от акъла... – Яна си плю в пазвата и дръпна дясното си ухо, издавайки звук, който приличаше на целувка.
- Ама нали ти каза да дойда тук? – Ина се засмя на жеста, но не го коментира излишно.

Двамата с Юлий си размениха погледи и вдигнаха рамене. Никой не бе подозирал, че другият ще бъде тук.

- Та, с Ина си говорехме един ден, че ще е хубаво да имаме училищен вестник, който да ни разсейва малко от прекрасните неща, които се случват в ежедневието напоследък. Така се роди идеята за МунГаф, а мястото...
- Ами, преценихме, че ще е най-безопасно – поде Ина - Ако разписваме вестника тук между часовете и накрая го разпространяваме, оставяйки готовите копия, за да може който иска да си вземе...
- Предполагам, че няма да ни хванат веднага. Разчитам на приятелчето тук за сочни клюки, но ще помоля и вас да се ослушвате за нещо.
- Е, аз по-скоро ще помагам с илюстрации...
- Аааа, сега съм приятелче значиииии – провлече Клюкаря.

Яна го игнорира и изгледа останалите един по един.

- Е, как ви звучи?

издържливост

Навиха се! Поредното нещо, което бе малко рисковано и имаше потенциал да се увенчае с провал, вместо успех, но... Човек трябва да се захваща и с такива начинания понякога, нали? Може би и те щяха да се чувстват малко по-добре, докато се занимават с вестика, щяха да си имат някаква занимавка отвъд Коридори и Мелачки. И желанието генерално да се гръмнат.

- Та, мислех си да правя и кръстословица за всеки брой, за да може ако някой го хванат, да я показва и да изглежда като невинно занимание, което раздвижва мозъчните клетки. Бихме могли и да го омагьосаме, та да се променя, ако се налага да го показваме... Някой би могъл, не съм убедена, че мога да се справя с нещо такова. Какво смятате, че е добре да включваме?
- Интервюта? – предложи Юлий.
- Звучи добре, но ще трябва да са само с други ученици на този етап или такива хора, за които сме сигурни, че не биха ни наклеветили.
- Карикатури и илюстрации – Ина това.
- Можем да направим цял раздел за творчество, където да включим рисунки, стихове, изобщо, произведенията на талантливите – Яна се почеса по главата, сякаш това щеше да ѝ помогне да си събере мислите.
- Запиши това – обърна се Зина към машината и тя послушно затрака клавиши.
- Да не забравите клюките, това е най-важното.
- Знаем, Клюкар, не бихме си позволили да забравим толкова важно нещо. В тази връзка, предлагам да се придържаме към добрия тон и да „издаваме” неща, които не биха наранили някого. Ако съучениците ни са се целували на открито място, нямат право да се сърдят, че сме ги изтипосали между страниците. Ако става въпрос за дочути семейни тайни или нещо подобно, аз лично съм пас. Съгласни ли сме?

Закимаха.

- Е, нямам против да злепоставяме вийлите, които си го заслужават. - намигна им.
- Аз нямам и търпение. - пак се обади Клюкаря.
- Мислех си също за раздел, в който да се пускат "Малки обяви" или нещо подобно, нали се сещате "Подарявам хапещо фризби, търся си другарче за учене", такива разни.
- По мое време никой не си търсеше другарчета само за учене.
- Живеем в други времена, Клю.
- Да-а-а-а, бе.