Със всяка седмица ставаха все по-изтощени и по-изтощени. Занятията по-трудни и по-натоварващи.
Глупавият режим ги точеше и не им бяха останала и капчица шастие.
Може би като дойдеше първия сняг, щяха да живнат. Кой не обичаше да се въргаля в пухкавата белота и да се пързаля по леда?
Но дали щяха да издържат до тогава?
Дори Ясен, толкова мил и добродушен беше почнал да се стоварва в креслата като сак с картофи. Позитивността на Арина, също се пропукваше и на Люба дори й се стори, че веднъж я чу да псува. Не на ягоди!
Не тази нямаше да я бъде.
Оказа се доста лесно да... преокраси общата стая.
Да, наложи се да се измъкне от надзора и да изчака стаята да е празна.
Което значеше, че трябва да изчака всички да заспят.
Да, после се чувстваше като дроб.
Да, ако я хванеха щеше да си изяде най-голямото наказание. До сега.
Но пък стана толкова яко!
Ледено кралство.
Целия под, включително и на спалните, беше заледен с перфектна дебела кора - чудна за пързаляне. Чак ледените пързалки в София можеха да завидят. От тавана се спускаха ледени висулки, някои от които се сливаха със пода! Прозорците, въпреки топлата есен, стояха заскрежени. А тук таме сякаш се сипеше лек снежец без да натрупва.
Даже успя да направи снежен човек в ъгъла.
После тихо и кротко се изниза от общото пространство и се върна бързо, бързо в леглото преди да я забележат.
Но пък на сутринта всичко си заслужаваше.
пп. по някаква причина (може би самият Мунгав е решил така) нито вийлите, нито учителите не успяват да премахнат леденото царство цяла година!
ппп евента стартира октомври (02.10) ин гейм