***
Всичко без значение дали беше хубаво или лошо имаше своя край. Точно такъв беше случая и с живота им в Англия. Можете ли да си представите да напуснеш Англия и да се отправиш към място, което никога не си виждал на повече от клип в интернет? Точно това щяха да направят, колкото и невероятно да звучи. Всъщност по-странното може би беше че с такава лека ръка бяха готови да напуснат Хогуортс. Кой нормален магьосник би искал с такава лека ръка да се откаже от най-известното училище за магьосници? Кой нормален човек би се отказал от привилегиите, които идваха с това? Особено, когато си част от най-великият дом, който някога е и някога ще съществува.
А именно Слидерин.
Но ето че Маришка беше готова да зареже всичко това – училището и дома, в който винаги е искала да бъде и то не заради кого да е, а заради един грифиндорец.
Иронично нали?
Но всъщност беше готова на всичко за Сандър и ако това означаваше да се откаже от всичко в Хогуортс и Англия, заради него и да дойде в една малка европейска страна, щеше да го направи. Щеше да го направи колкото пъти се налага и никога нямаше да съжалява за това, или поне така се надяваше. Колкото и да мислеше всичките си останали съученици за низши твари, деветдесет процента, от които заслужаваха да бъдат убити или да са затворени в някое подземие, в което никой никога не би ги открил, се чудеше дали тези грозни и досадни същества, и това да се дразни с тях, щяха да ѝ липсват? Можеше ли изобщо да ти липсва някой, когото ненавиждаш от цялото си сърце и не можеш да търпиш дори дишането му? Май скоро щеше да се разбере.
И ето че това беше денят, в който щяха да избягат за България. Кой би се сетил да ги търси точно там нали? Естествено, че никой.
Още от ранни зори момичето не спираше да се притеснява дори за най-дребния детайл. Всъщност заради това дори не беше спала цяла вечер. Всичко трябваше да е изпипано до съвършенство, иначе всичко щеше да се провали, а тя нямаше да го понесе.
Всъщност никога нямаше да го пусне, да си тръгне от него, дори ако това означаваше да заживее на това непознато и ново място.
Още преди да се събудят останалите, момичето искаше да се промъкне при още спящия Сандър и да го събуди. Вървеше по коридора така все едно притежаваше цялото училище. Мислеше си, че няма да срещне никого, но изведнъж пред нея се появи русото плашило Меринда Чесфийлд – висока към 1,90 см с дълга проскубана руса коса, с краища като 100-годишна метла, в която се намират различни цветни кичури, все едно в главата ѝ имаше цяла дъга. Отделно имаше дълъг, крив нос, приличащ на клюн на чайка, тяло с формата на солета, но рамене като на бизон, зъби като на великденски заек и розово червило, напълнено с брокатени звездички. Маришка я изгледа с отвращение и имаше чувството че започва да ѝ прилошава, колкото повече това чучело се приближава към нея. Още от далече това Нещо започна да я поздравява. Боршош ако можеше, щеше да я убие на място с поглед, но за жалост беше невъзможно. Щеше да се чувства като спасителка на света, ако можеше да го направи и да отърве Земята от това изчадие. Когато двете се разминаха Меринда се опита да запее сутрешната си любима песен за поздрав, но Маришка я блъсна силно на земята преди да го направи: -Само да си посмяла да си отвориш устата или да издадеш звук, ще те превърна в жаба, която ще дам на специално призован щъркел, който после ще телепортирам на Северния полюс – добави усмихнато Николет и си продължи по пътя.
Така малко по-късно се озова до още спящия Сандър, за да го събуди развълнувано, но достатъчно тихо, за да не я чуе никой друг: -Хайде, стига си спал, нямаме време за губене с такива глупости като това да спиш… – сръчка го няколко пъти, за да ѝ обърне внимание - …всичко трябва да е перфектно днес… - бутна го още няколко пъти и продължи: -…видях Меринда Чесфийлд, ако не станеш до 10 секунди, ще я извикам да ти попее на ушенце
Това накара момчето да се ококори и най-после да ѝ обърне внимание. Никой не би искал това Нещо около себе си. Маришка се заливаше от тих смях на реакциите му.
В ден като този нямаше как да не го събуди подобаващо все пак, нали? -Всичко е по план. В уговореният час да си на мястото, нито секунда по-късно иначе ще те залепя за Меринда. Не прецаквай нищо днес, Сандър, иначе и двамата ще съжаляваме до края на живота си. – мина с ръка нежно по лицето и косата му и се обърна да си ходи: -Напълно сериозна съм този път! – засмя се тихичко и тръгна към вратата.
***
Денят мина неусетно и безпроблемно. Дори неочаквано спокойно. Всичко мина перфектно до най-дребният детайл. Вече се намираха на мястото, където трябваше да изчакат българският автобус „Крастава жаба“. В моментът, в който той се зададе от улицата и Маришка го видя, веднага погледна към Сандър и притеснително добави: -Каква е тая бракма, която идва? Дано да оцелеем до България с това нещо приличащо на 3 хиляди годишна смачкана костенурка