Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Студио за татуси "Омайница"

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Нед Май 14, 2023 10:50 pm


    Преди началото на учебната година
     
    ***
     
    Всичко без значение дали беше хубаво или лошо имаше своя край. Точно такъв беше случая и с живота им в Англия. Можете ли да си представите да напуснеш Англия и да се отправиш към място, което никога не си виждал на повече от клип в интернет? Точно това щяха да направят, колкото и невероятно да звучи. Всъщност по-странното може би беше че с такава лека ръка бяха готови да напуснат Хогуортс. Кой нормален магьосник би искал с такава лека ръка да се откаже от най-известното училище за магьосници? Кой нормален човек би се отказал от привилегиите, които идваха с това? Особено, когато си част от най-великият дом, който някога е и някога ще съществува.
     
     
    А именно Слидерин.
    Но ето че Маришка беше готова да зареже всичко това – училището и дома, в който винаги е искала да бъде и то не заради кого да е, а заради един грифиндорец.
     
    Иронично нали?

    Но всъщност беше готова на всичко за Сандър и ако това означаваше да се откаже от всичко в Хогуортс и Англия, заради него и да дойде в една малка европейска страна, щеше да го направи. Щеше да го направи колкото пъти се налага и никога нямаше да съжалява за това, или поне така се надяваше. Колкото и да мислеше всичките си останали съученици за низши твари, деветдесет процента, от които заслужаваха да бъдат убити или да са затворени в някое подземие, в което никой никога не би ги открил, се чудеше дали тези грозни и досадни същества, и това да се дразни с тях, щяха да ѝ липсват? Можеше ли изобщо да ти липсва някой, когото ненавиждаш от цялото си сърце и не можеш да търпиш дори дишането му? Май скоро щеше да се разбере.

    И ето че това беше денят, в който щяха да избягат за България. Кой би се сетил да ги търси точно там нали? Естествено, че никой.

    Още от ранни зори момичето не спираше да се притеснява дори за най-дребния детайл. Всъщност заради това дори не беше спала цяла вечер. Всичко трябваше да е изпипано до съвършенство, иначе всичко щеше да се провали, а тя нямаше да го понесе.
      
    Нищо нямаше да има значение, ако Сандър Лиев Викторович не беше в животът ѝ.

    Всъщност никога нямаше да го пусне, да си тръгне от него, дори ако това означаваше да заживее на това непознато и ново място.

    Още преди да се събудят останалите, момичето искаше да се промъкне при още спящия Сандър и да го събуди. Вървеше по коридора така все едно притежаваше цялото училище. Мислеше си, че няма да срещне никого, но изведнъж пред нея се появи русото плашило Меринда Чесфийлд – висока към 1,90 см с дълга проскубана руса коса, с краища като 100-годишна метла, в която се намират различни цветни кичури, все едно в главата ѝ имаше цяла дъга. Отделно имаше дълъг, крив нос, приличащ на клюн на чайка, тяло с формата на солета, но рамене като на бизон, зъби като на великденски заек и розово червило, напълнено с брокатени звездички. Маришка я изгледа с отвращение и имаше чувството че започва да ѝ прилошава, колкото повече това чучело се приближава към нея. Още от далече това Нещо започна да я поздравява. Боршош ако можеше, щеше да я убие на място с поглед, но за жалост беше невъзможно. Щеше да се чувства като спасителка на света, ако можеше да го направи и да отърве Земята от това изчадие. Когато двете се разминаха Меринда се опита да запее сутрешната си любима песен за поздрав, но Маришка я блъсна силно на земята преди да го направи: -Само да си посмяла да си отвориш устата или да издадеш звук, ще те превърна в жаба, която ще дам на специално призован щъркел, който после ще телепортирам на Северния полюс – добави усмихнато Николет и си продължи по пътя. 
     
    Така малко по-късно се озова до още спящия Сандър, за да го събуди развълнувано, но достатъчно тихо, за да не я чуе никой друг: -Хайде, стига си спал, нямаме време за губене с такива глупости като това да спиш… – сръчка го няколко пъти, за да ѝ обърне внимание - …всичко трябва да е перфектно днес… - бутна го още няколко пъти и продължи: -…видях Меринда Чесфийлд, ако не станеш до 10 секунди, ще я извикам да ти попее на ушенце

    Това накара момчето да се ококори и най-после да ѝ обърне внимание. Никой не би искал това Нещо около себе си. Маришка се заливаше от тих смях на реакциите му.
     
    В ден като този нямаше как да не го събуди подобаващо все пак, нали? -Всичко е по план. В уговореният час да си на мястото, нито секунда по-късно иначе ще те залепя за Меринда. Не прецаквай нищо днес, Сандър, иначе и двамата ще съжаляваме до края на живота си. – мина с ръка нежно по лицето и косата му и се обърна да си ходи: -Напълно сериозна съм този път! – засмя се тихичко и тръгна към вратата.
     
    ***
     
    Денят мина неусетно и безпроблемно. Дори неочаквано спокойно. Всичко мина перфектно до най-дребният детайл. Вече се намираха на мястото, където трябваше да изчакат българският автобус „Крастава жаба“. В моментът, в който той се зададе от улицата и Маришка го видя, веднага погледна към Сандър и притеснително добави: -Каква е тая бракма, която идва? Дано да оцелеем до България с това нещо приличащо на 3 хиляди годишна смачкана костенурка

    Арина Орлова, Пейо Желев, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Пон Май 15, 2023 1:07 am


    Истината бе, че автобусът „Крастава жаба” не бе чак толкова зле. Той бе истинска иновация на българското Министерство на магията. Тъй, като тази балканска страна не беше чак толкова известна магьосническа страна, бюрократите бяха измислили програмата „До България и обратно за 365 дни”. Специално за нея бяха пуснали едниствената по рода си международен градски транспорт, които да отведе магьосниците от всички краища на света до България.

    Та, можем да кажем, че автобусът беше представителна извадка на страната. Министерството го бяха купили на черно от магьоснически магазин за антики и затова марката му беше нещо подобно на Трабантче, само че в якро розов цвят. Малко приличаше на мъгълските училищни автобуси, но в предницата бе издължен като стрела, а на задницата имаше грамадна рисунка с лика на Бойко Борисов. Отдолу нея със ситни букви бе изписано „Великия вожд на нацията”.  Гумите му бяха по-големи от обикновено и каросерията бе изрисувана с български рози, лъвове и различни забележителности.

    - Не е ли очарователно? – ухили се Сандър, когато возилото спря пред тях и след пет минути вратите се отвориха с пронизващо скърцане. Двамата с Маша се бяха возили не веднъж със семействата си в Среднощния рицар и в общи линии знаеха какво да очакват. Но това, което откриха не отговори и на най-смелите им мечти.
    - Само не ми казвай, че намираш това „сметище” за очарователно. – тъмнокосата бе сбръчкала вежди , а устниете й бяха добили триъгълна форма. Качи се внимателно, без да се обръща да провери дали момчето я следваше. Бе очевидно, че няма да я остави сама в тази гняс. Определено бе недоволна, докато гледаше изпочупените пейки и мръсните левитиращи възглавници, които вероятно трябваха да минат за допълнителни места.

    - Ако предпочиташ, можем да вървим пеша...или може би, с метли. Разстоянието е само 2 543 километра... колко му е да го вземем за година..две. – подсвиркна си развеселено и подхвърли куфара си на една от възглавниците, без да се интересува от нищо.

    В автобуса бяха сами. Нямаше други пътници или персонал. Но, според програмата за 365 дни услугите на международната линия щяха да бъдат напълно безплатни, а превозното средство се задвижваше от магия...така че бе изключено да се случи нещо с него.

    - Не говори глупости... – вече го гледаше с онзи поглед сякаш го предизвикваше да каже нещо наопаки, за да може да забие ноктите си в гърлото му и да му покаже веднъж заванаги, че тя е господарката в тази връзка.

    Разбира се, Сандър не гледаше на нещата по този начин. Поведението на Маришка го развеселяваше всеки път и дори сега си подсривна. Да, знаеше, че това я дразни, но като типичен мъж му харесваше да й играе малко по нервите. Ей, така за по-интересно.

    ***

    Пътуването бе преминало сравнително добре. Само 12 часа по-късно бяха навлезли в територията на България и след още два часа бяха достигнали Торбаланово.
    - Повече никога. Никога. Никога няма да се кача в тази таратайка. – дружката му през целия път се бе оплаквала от ужасните условия предоставени от Министерството на магията на България. Даже бе заплашила, че ще напише протесно писмо, за да им каже две-три приказки.

    - Ако имаме късмет, няма да ни се наложи. – винаги й отговаряше с усмивка. Девойката му набута куфара си и не го дочака да вземе своя собствен. Вместо това побърза да излезе от автобуса и остави Лиев да се оправя с багажа.

    Площадът на селището, също не отговори на очакванията на новодошлите. Бе прекалено мини и къщите изглеждаха като направени за кукли.
    - На къде ли се намира студиото за татуси? На ляво или на дясно? – попита Николет, само за да отклони вниманието й от обстановката. Вече се притесняваше, че съжалява за решението си да избяга с него.

    Пейо Желев, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Нед Май 21, 2023 8:56 pm


    Никога, никога повече нямаше да си причини нещо такова. Дори животът ѝ да зависеше от автобуси, казващи се „Крастава жаба“ и това да беше единственият ѝ шанс за оцеляване, пак нямаше да се качи в тази таратайка. По-добре да умре, от колкото да преживява отново същия този ужас. Нямаше как някъде да съществува по-мизерен или неугледен автобус от този. Сигурно дори в най-бедната страна в Африка или дори в Индия, не бяха виждали подобна движеща се консерва.
     
    „Ех, Сандър, какво изобщо си причинявах заради теб….“

    През цялото пътуване докато се оплакваше, Маришка вече съчиняваше на ум, какво щеше да на министерството на магия на България, чието име не знаеше. Писмото ѝ нямаше да е прекалено дълго, дори напротив, но щеше да е достатъчно съдържателно, за да я разберат веднага. Още утре щеше да им изпрати следващия текст без дори да се замисля, че звучеше точно като така наречените Карънки, които всички мразеха толкова много:
     
    „Здравейте господин Министър,
    Пиша Ви, за да Ви изкажа възмущението си от пътуването си с организираното от Вас така наречено превозно средство „Крастава жаба“ и програмата Ви „До България и обратно за 365 дни”, което се състоя на 15-ти Август тази година.
    Така нареченото „превозно средство“, което бяхте изпратили, приличаше на таратайка, от която са направили консерва от риба тон, и която след това се превърнали в автобус. Всичко в него беше не само некомфортно, но и неприятно. Дори няма да коментирам „интериорът“ му с картината на политическия Ви вожд, която допълнително създаваше ужасното усещане, че това пътуване е по-неприятно и от това да се разхождаш пеша на остров с канибали в Африка.
    Беше толкова стресиращо, че имам нужда да посетя психолог в страната Ви след него, заради получени паник атаки.
    Ако искате някой, някога да Ви вземе насериозно, както и създадената от Вас програма, бих Ви посъветвала, да вземете някакви мерки и да не създавате още в началото толкова лош имидж на страната си. През цялото време на това пътуване, което продължи цели 12 часа, се страхувах, че можете да ни убиете или духа на Вашия Вожд да излезе от портрета си и да ни изпържи живи в някакъв ритуал за неизвестна световно, но местна черна магия, с която да иска да завладее целия свят.
    Това е по-лоша реклама на Вас и страната Ви, дори и от документалният филм на Нетфликс за Клеопатра, който има зрителска оценка 1 от 100. Вие бихте заслужили в най-добрият случай 0.
    Искрено се надявам да обърнете внимание на писмото и да вземете всички необходими мерки.
    Поздрави,
    Маришка Николет Боршош“

    Това беше най-ужасното пътуване, което някога е изживявала. Ако не беше Сандър, щеше да се откаже от всичко още преди 12 часа, когато за първи път видя автобус „Крастава жаба“.
     
    Но ето че вече беше в България и вече бяха извън тази смачкана консерва. Момичето се огледа наоколо. Всичко и се струваше някак толкова…. обикновено. Нямаше нищо общо с Лондон, в който беше израснала и който никога не си беше мислила че ще ѝ липсва. Но сега… Сега наистина в сърцето ѝ се появи тъга за този така сив, мрачен и дъждовен град.

    -Ако имаме късмет, Сандър, всичко в тази страна ще е по-добре от тази бракма… – огледа се наоколо набързо и продължи – но някак си имам съмнения, че това ще стане. Виж колко зле изглежда всичко. – Въздъхна тежко преди да продължи: -Не знам на къде е, но предлагам да тръгнем на ляво. Интуицията ми, която знаеш че никога не лъже, ми подсказва, че би трябвало да е натам.

    Двамата тръгнаха в избраната от Боршош посока, но колкото повече вървяха напред, толкова повече негативното ѝ първо впечатление се увеличаваше. Вярно че Николет си беше родена като хейтър, но този път наистина имаше причина да е такава. Всичко ѝ изглеждаше толкова малко, смотано и мизерно.

    -Сигурен ли си, че не сънуваме кошмар и все още не сме в онази консерва? Това място изглежда като истински Ад! Няма как да е реално, нали?! – Добре де, всъщност може би прекаляваше, защото мястото, колкото и да беше малко, не изглеждаше зле. Особено за бедна и неособено известна страна като България, но момичето реално мислеше всичко, което казваше. Това място просто не отговаряше дори и в минимална степен на високите и фенси очаквания, които имаше за всичко и точно за това като истински хейтър, мразеше всичко, което не отговаряше на тях.

    Но за съжаление нищо от това не беше сън, тоест кошмар, а самата заобикаляща ги реалност.

    Вървяха без да спират, но все още студиото за татуировки, което търсеха, не се появяваше пред тях. Това почваше да изнервя момичето. Не стига, че нищо в мястото на около, не ѝ харесваше, но и обектът, който търсеха го нямаше. Нямаше как да е сбъркала посоката, нали?! Само това оставаше. Да трябва отново да види тези ужасно несимпатични за вкуса ѝ къщи, които видяха по пътя до тук.
     
    Спряха за няколко минути да си починат, тъй като Сандър мъкнеше целия багаж и на двамата. Преди да продължат напред, когато по едно време момичето забеляза че отсреща имаше някакъв странен човек. Погледна към него, а след това и към Сандър: -Хайде, питай онзи отвратително изглеждаш човек с уши като на прилеп и приличащ на козел, ето там, дали сме на прав път, преди съвсем да съм полудяла от цялата тази неприятна и грозна обстановка наоколо. Не бих могла да мина отново през онзи отвратителен квартал. Очите ми няма да могат да го понесат.
    ---
    *+1т. магия (Админ: отчетено).

    Пейо Желев, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Сандър Викторович харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Съб Юни 10, 2023 4:38 pm


    @Маришка Боршош

    - Интуицията ти май си е взела почивен ден! – замахна с магическата пръчка и куфарите им се строполиха пред краката му. Личеше си, че е поизнервен, защото за малко щеше да смаже собствения си крак. Това го накара да изтрака силно със зъби и да хвърли яден поглед към спътницата си.

    Повече от десет пъти Сандър се беше опитал да й обясни, че се въртят като опитни мишки в лабиринт, ама тя упорито отказваше да го послуша. Махаше небрежно с ръка и продължаваше да мърмори сърдито колко грозни са сградите, как хората приличат на смачкани консерви и о, небеса...

    Защо по дяволите на тази улица нямаше бутик за дрехи? Това го приемаше за лична обида и на пук на него завиваше отново и отново  наляво.

    - Ох, бе Сандъре... да ти напомня ли, че ТИ ни домъкна тук! – Маша го погледна нагло и драматично изпуфка като седна на неговия куфър. Не за друга, ама нейните бяха супер специални и бяха наблъскани със хиляди тона дрехи и други ненужни нещица. Тъй де, съдържание, което не можеше да си позволи да повреди или намачка.

    - Май вече искаш да напишеш ново писмо на Министър на магията на България, а? – познаваше я достатъчно добре, за да знае, че вече го е съчинила. А, ако съдеше по орловия поглед, с който го прониза, определено беше прав. Тази реакция го развесели и за секунда прогони стреса от неизвестното.  Дори си подсвирна и направи с пръсти формата на сърце и я набута пред очите й. Преправи гласа си, така че да звучи малко като нейния, но с голяма доза превзетост и изрецитира:

    „ Здравейте, господин Министър.
    Отново съм аз – Маришка.
    Пиша Ви да допълня възмущението си. След като така нареченото „превозно средство” Крастава жаба ни захвърли на главната улица на Торбаланово бяхме посрещнати от смазана кутия на консерва. Да, точно така! Не мога да повярвам, че наричате тази сбирщина от срутени къщурки „улица”.
    Настоявам възможно най-бързо да инвестирате в ремонтиране на този ужас, защото рейтинга Ви ще падне под НУЛАТА, а това дори Нетфликс не са го постигали!

    С уважение,
    Маришка Николет Боршош.”

    Окей, тук вече не се стърпя. Разсмя се. Силно и гръмогласно, привличайки вниманието на всички минувачи към тях. Повечето го пренебрегнаха, лепвайки му звучно етикета „поредната откачалка”, докато други бързаха да се махнат от полезрението им, очевидно страхувайки се да не откачи.

    - Виж какво направи! Сега онзи грозния, дето прилича на полу-козел избяга и няма кой да питаме за посоката! – тъмнокосата присви очи и изстреля толкова бързо думите, че повече звучаха като съскането на змия.

    Беше ясно. Сандър го знаеше и можеше да го усети дълбоко в костите си – тя съжаляваше, че го бе последвала тук в България. Още малко и щеше и сама да осъзнае, че никое момче не си заслужава мъките да живее на толкова грозно и нелицеприятно място.

    Въздъхна, но отказа да признае действителността. Ще го нарeчете страхливец, и може би ще сте прави. Но Викторович искаше да задържи този миг, колкото е възможно по-дълго и да запамети всяка една подробност. Разпилените й черни коси, хаотично поклащани от вятъра. Дивият й поглед, изпълнен с чистосърдечен ужас и страх. Присвитите й устни, готови да го застрелят с порой от думи, право в сърцето. Дори деликатната й фигура изглеждаше толкова не на мястото сред тази пуста улица.

    Перфектна. За него, тя винаги бе такава. Не си мислете, че някога щеше да го изрече на глас или да го признае. Да даде обета си към нея и да имат своя щастлив край. 

    Не, русокосият не вярваше в небивалиците за любов и споделено щастие. Това не беше за него  и си бе навил на пръста, че ще се наслаждава на живота. По много. И никога, никога няма да й позволи да му сложи каишката на врата.

    - Не ни трябва никой. Онова в края на улицата май е тату студиото. – тъкмо, когато се чудеше какво да направи. Да продължи да я зяпа като идиот, да падне на коляно и да й се извини за това бедствие или да се откажат, в видя в далечината избеляла табела. На нея едва едва се разчиташе името „Омайница”.
    Предпочете да не губи повече време.

    - Хайде, преди да изчезне пак! – игнорира протестите й. Набързо събраха куфарите и се затичаха към крайната си дестинация. Това поне бе добро начало, нали?

    1 точка сила, моля (Админ: отчетено).

    Маришка Боршош харесва този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Нед Юни 18, 2023 9:29 pm


    Всичко ѝ беше твърде прясно и ново за това нямаше скоро да спре да се оплаква. Може би в такива моменти трябваше да си смени името на Карън, но дори и тогава нямаше да е достатъчно.
     
    Какво всъщност беше виновна че беше роден естет, а нищо наоколо не се вписваше в представите ѝ за естетика. Не беше толкова трудно да направиш няколко красиви сгради, да посадиш няколко красиви растения и да направиш една красива „екосистема“ наоколо, нали? Всъщност явно беше или поне беше трудно поне за хората в България, защото не бяха направили нищо от това наоколо.  Имаха крещяща нужда от поне няколко урока по естетика, за да се научат как да живеят красиво и в хармония. Маришка със сигурност можеше да им ги преподаде, ако имаше тази възможност.
     
    Истината беше че най-вероятно Сандър Викторович никога нямаше да спре да слуша оплакванията ѝ за всичко това. Човек само можеше да го съжали, но за жалост, или пък радост, беше изтеглил късата клечка и никога нямаше да се отърве от присъствието на Маришка около себе си. Ето дори беше зарязала животът си в Хогуортс заради него, за да дойде в тази….. мизерна дупка, наричаща себе си държава, носеща името България.
     
    -Разбира се, че ще му пиша. Някой трябва да влее малко разум в явно не достатъчно умната му главица и да му каже как стоят нещата. Все пак ще кажа истината. Всъщност още утре ще му пиша, ако изобщо някога намерим това студио, което издирваме.
     
    Беше ли странно че в част от многобройният ѝ багаж имаше дори марки и пощенски пликове. Ето, че сега щяха да ѝ послужат перфектно. Човек никога не знаеше от какво щеше да има нужда, за това винаги трябваше да е подготвен за всичко. Точно както правеше госпожица Боршош.
     
    -Само не казвай че се е уплашил от лошият ми поглед сега! Не съм виновна, че е толкова грозен и отвратителен, и бих го убила с поглед, ако можех, за да му спестя мъките от такова нелицеприятно съществуване. А и на самата Вселена. Тя не заслужава такива грозни създания да я обитават. Виж колко съм добра всъщност. Това щеше да е едно прекрасно и добро дело и за нас, но и за всички останали. А и за естетиката, на която знаеш че много държа. Спрях се единствено заради теб и защото не трябва в още първият ни половин час в тази забутана страна да убивам, когото и да е било.
     
    Всъщност една част от нея щеше да изпита реално удоволствие да го направи. Не само че щеше наистина да помогне на вселенската естетика, и на тази бедна грозна скитаща се душа, но и защото щеше поне за малко да разсее мислите ѝ от всичко останало. А наистина имаше нужда от нещо подобно.
     
    -Къде го видя това студио там сега?! Хайде да си починем още малко…. -  Сандър не обърна никакво внимание на протестите ѝ, което видимо я възмути. Имаше късмет, че имаше толкова специално място в сърцето ѝ, иначе това нямаше да му се размине.
     
    -Знаеш колко много мразя да тичам, нали?! И не е нужно да спринтираш толкова бързо!?
     
    Продължи с оплакванията момичето. Всъщност това винаги ѝ е било част от чара.
     
    Но и не можеше да се отрече че момичето никога не е било от спортните натури и изобщо не си падаше по нищо свързано със спорта. Освен разбира се да гледа Сандър докато тренира нещо или докато играе куидич, но нищо от това не беше от значение сега и то защото ѝ се налагаше да тича напред все едно е на олимпийските игри и бяха сто метра спринт с Юсеинт Болт.
     
    По-едно време най-после стигнаха заветната крайна точка. Време, което реално не беше много, но на Маришка ѝ се беше сторило цяла вечност. Имаше чувството че сърцето ѝ щеше да изскочи и едва успяваше да си поеме дъх. Ако разстоянието беше малко по-голямо сигурно щеше да иска да се самоубие вместо да го мине или щеше да иска да убие Сандър, заради това че си позволяваше да я кара да прави такива ненужни маратони.
     
    -Чакай да си поема дъх, преда да влезем – добави изморено и след няколко секунди продължи раздразнено – Сандър, ако още един път ме накараш да спринтирам, ще те накарам да съжаляваш и най-малкият ти проблем наоколо ще е липсата на естетика.
     
    Всъщност последното разбира се беше проблем само за нея, но нейните проблеми бяха и негови все пак.
     
    Ето че след толкова много време и път най-после бяха пристигнали от прекрасният  Хогуортс до това така заветно студио за татуси, намиращо се за съжаление в пущината. Сега всичко изглеждаше много по-реално. Всичко вече придобиваше смисъл.
     
    След минутка му даде знак че могат да влязат и двамата прекрачиха прага на „Омайница“.

    Арина Орлова and Ела Благоева харесват този пост.

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 2
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 20
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 20
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 2
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 26
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" WatermelonСтудио за татуси "Омайница" Chocolate

    Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Илиян Георгиев Нед Юли 09, 2023 10:22 pm


    Първа среща- само по този начин можеше да се определи това излизане между Илиян и Люба. Двамата започнаха своята връзка в края на годината, та не отне много време да започнат да излизат. А сега- първа по сериозна такава. Илиян, като всяко едно момче беше нервно. Най-малкото защото я държеше за ръка, като редовно хората се споглеждаха към тях. Люба не се притесняваше особено много, тя си беше непокист. Илиян от своя страна беше леко притеснен, не за себе си, а за нея. Защото все пак, външния му вид будеше различни мнения, особено в този свят. А сега отиваше да си направи и нова татуировка, този път магическа.
                   
                -  А каква ще е точно ? – Попита го Люба.
                 - Все още се чудя между няколко дизайна.  Дали ще е нещо по така „гръмко“ или нещо по нежно. Все пак годината ми беше тотални 180 градуса. От най-ужасната година и проблеми с учители до.. ами до срещата с теб и .. задълбочаването на отношенията ни. Попринцип, не знам колко разбираш от татуйровки ?
                   -Ами .. – Не бързаше да отговаря Люба
                   -Трябва да си направя, все пак ще символизира много .Всяка една татуировка си има символ.  Нещо, което да я свързва. Поне.. така съм чувал
                   -А твойте, какво символизират – Засмя се Люба
                   -М.. честно повечето ги направих, щот са готини. Някой от тия „гангстерските филми“ други от т‘ва,че ме изкефиха как стоят.  Само една има смисъл. На дясната ми ръка, символизира майка ми.
                   -Оу..
                   -Отдавна съм свикнал с идеята че я няма. Но мисля, че сега трябва да си направя нещо, свързано с Мунгав, годината, теб и като цяло всичко.
     
    Двамата продължиха до татус студиото. Илиян все още мислеше за това, какво да си татуира.  Той се оглеждаше наляво, надясно. Няколко пъти погледа му срещаше нея и се усмихваше.  Накрая му хрумна какво, а и все пак лявата му длан беше свободна, за разлика от дясната.  Той се обърна към Люба и я погледна, след което попита :


      - Абе, кое е любимото ти магическо цвете ?


    @Люба Бюлбулева

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Сря Юли 26, 2023 10:51 pm


    Прекрачиха прага на Омайница и вътре...

    ... нямаше никой.

    - Мислех си, че липсата на естетика е отчайваща, но това ТУК е по-зле и от улицата! – Маша изглеждаше ужасена. Устните й бяха оформили съвършенно правилно „О”, а веждите се бяха достигнали до средата на челото й. Постоя така няколко секунди, накрая върна обичайното си състояние, когато забеляза липсата на интерес от страна на Сандър.
    Това спечели на момчето перване по косата и нещо подобно на съскане.

    - Хайде, кажи нещо! – девойката скръсти ръце пред гърдите си и застана в поза: „Ела, че ми трябваш, защото сега ще го отнесеш!”. Сещате се! Тя бе специалитет на повечето жени – изпъчени гърди, вирната брадичка и поглед, готов да ти предизвика кошмари в будно състояние.

    - Пристигнахме! – гласът му бе ненужно приповдигнат. От една страна бе ужасен какво ще се случи, ако предполагаемия му баща реши да им тегли майната, но от друга се вълнуваше. България му харесваше! Очуканите улички, малките къщички и сърдитите хорица по някаква необяснима причина го караха да се усмихва. Бе толкова различно от лъскавите фасади, които бе свикнал да вижда, че направо можеше да си умре от щастие.

    - Това го виждам! – осече рязко брюнетката. Очевидно, очакваше някакво по-мъжко решение или поне Сандър да го играе спасителя на плажа и да й изцепи нещо от рода на: „Спокойно, маце! Владея положението! Ти само стой на онова столче и бъди красива!”.

    Да, ама русокосия не си падаше по баналностите.

    Най-близкото до мейнстрим, което харесваше бяха накъсаните черни дънки с шипове и вериги. А всичко останало бе нещо средно между зомби-апокалипсис и шантав магьоснически младеж.

    Викторович въздъхна и стовари куфарите им на прага. Багажът им бе толкова много, че образува цяла кула, висока почти колкото самата врата. Сега, ако някой се опиташе да влезе, щеше да се наложи да мине през барикадата.

    Направи няколко крачки навътре в стаята и се огледа. Всичко бе потънало в прах. Явно днес бе почивния ден на студиото или ей, така случайно, персонала си беше взел почивен ден, когато двамцата решиха да им се пръкнат на прага.

    Накрая очите му фокусираха малка бяла бележка, залепена с тиксо до едната картина на стената. Приближи се до нея и зачете на глас:

    „Сандър,

    Майка ти се свърза с мен. Та, аз съм бащата ти!
    Не можах да Ви изчакам, трябваше да замина спешно до Египет.
    Настанете се. Ще се видим скоро.”

    - Е, поне няма да се наложи да минем на вариант Б, защото той никак нямаше да ти хареса. – подхвръли Сандър – вариант бе мъгълски мотел, та добре, че Николет не бе запознат с неговите планове. – Ами, да видим какво има на втория етаж, а?

    Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Нед Авг 20, 2023 9:42 pm


    Всичко можеше да бъде и по-зле, нали? Разбира се, винаги съществуваше тази възможност, но реално не изглеждаше особено логична. Може би дори в някои племена в Африка, обстановката беше по-хубава, макар че пък недостатъците там бяха ужасната мизерия и възможност да те изядат жив. Дали това не важеше в пълна сила и за това забравено от Бога място?
     
    Една част от нея определено започваше да мисли върху тази възможност. Все пак не беше видяла много, все пак бяха пристигнали съвсем скоро тук, и въпреки това знаеше много добре, че дори не била дала наистина шанс на България, за да ѝ хареса. Не, при брюнетката винаги първото мнения определяше всичко останало и беше изключително събитие, ако някога изобщо си го сменеше.
     
    Нещо в нея, знаеше че нямаше да се случи за „новият им дом“. Всъщност беше леко странно, че не хареса дори мрачната и страховита страна на обстановката. Все пак всички дарк и хорър неща, винаги я бяха привличали. И въпреки това участието в този страшен филм, наречен „Живот в България“, още от сега я стресираше и плашеше повече от всичко, което някога беше виждала.
     
    Как изобщо хората се раждаха и израстваха тук?
     
    Може би рано или късно щеше да си промени отношението за мястото, все пак дори един цял ден не бяха изкарали тук, но реалността това да се случи беше по-малка от 0,01процента.
     
    -Нищо и сега не ми харесва… - Не, че цялото ѝ изражение не казваше същото, но някак си не успя да не го изрече. Все пак животът на хейтърите и control freaks, които не знаеха какво следва и не контролираха ситуацията, не беше изобщо лесен, особено когато са на напълно ново и непознато за тях място. -… и със сигурност точно сега не искам и да предполагам какъв е вариант Б.
     
    Въздъхна тежко и седна за пет минути на един от близките столове. Беше твърде изморена от всичко случващо се. После му даде знак и двамата се качиха на втория етаж. Там не беше кой знае колко по-добре от първият етаж, но нима можеше да очаква нещо друго.
     
    -Жалко че баща ти го няма. Очаквах повече от просто бележка. Исках да видя реакциите ви като се видите – разбира се беше разиграла всички възможни варианти в главата си като типичен овъртинкър и все пак искаше да види дали си приличаха със Сандър и какво беше взел Викторович от баща си.
     
    Докато разглеждаше наоколо, взе един от албумите с татуировки за избор на клиенти и започна да прелиства страниците, между които имаше определено доста интересни рисунки. -Е, сега какво ще правим? Измисли нещо забавно, че след това пътуване и отвратителното преживяване до тук, ни е нужно точно това – Все пак бяха тук заради него, така че можеше да се постарее поне малко и да ги разведри сега. 

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Съб Авг 26, 2023 2:10 am


    Сандър не отговори на коментара на момичето. С годините бе научил нещо много полезно – нямаше смисъл да се опитва да й обяснява как функционира обществото около нея. Николет бе застопорена в категорията „мразя всичко и не ми пука кво мислиш”. Затова просто нямаше смисъл да си губи времето с омразата й към всичко, което не бе по нейния вкус.

    Вторият етаж не беше нищо особено. Имаше няколко врати – две от тях бяха заключение, една имаше табелката: „Забранено за деца!”, очевидно сложена заради тях. А на останалите две имаше бележки с имената им. Дясната бе обозначена като негова, а на лявата бе лепната розова бележчица си мето „МАРАКА”.

    Опси, май баща му имаше дислекция или изобщо не бе схванал името на дружката му.

    - Какво е това? – хартишката много бързо се превърна в смачкана топка в юмрука на брюнетката. Веждата й заигра нервно, а устните й се свиха гневно.
    - Очевидно, твоята стая! – избра по-лесния отговор. Другото щеше да доведе много повече драма от това, което Викторович може да поне в момента.
    - Но името ми...
    - ...е объркано. И кво толкова? Преживей го.
    - Не харесвам България! Не ти се отразява добре!
    – чудно, вече му се сърдеше, а не бяха прекарали и час на българска земя. Ех, че хубаво пребиваване им се очертаваше.

    Разпределиха багажа и момчето незаинтересована бутна своя в тъй наречената си стая,  а след това помогна на девойката да завлече хилядите си куфари в нейната.
    - Не ми казвай, че това е стаята ми? – малко помещение с едно бюро, легло и нещо подобно на гардероб. Изобщо не беше лукса, с които Маша бе свикнала да получава в живота си. Самото й отвратено изражение говореше вместо нея.
    - Очевидно е.
    - А какъв е вариант Б?
    - Нещо, което още повече няма да ти хареса.
    – винаги можеше да се върне в Англия. Така и на двамата родителите щяха да бъдат щастливи – те щяха да бъдат разделени и всички да си живеят по живо по здраво.

    - Ще говоря с бащата ти. Това е поправимо с магия! Не мога да повярвам, че не се е сетил сам да ни осигури необходимото удобство.
    - Оправи си багажа... ще говорим после.
    – Сандър бързо я бутна в новата й стая и затвори вратата след себе си. Уф, щяха да му са необходими няколко минути, за да се събере и да оцелее следващите дни.

    Добре дошли в България!

    Ела Благоева, Маришка Боршош and Атсу Оттах харесват този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Съб Авг 26, 2023 9:55 pm


    Когато мислиш негативно, Вселената ти дава негативни събития. Поне така твърдяха всички, които вярваха в законите на привличането и на мисълта. Дали бяха прави обаче?
     
    По тази тяхна логика, още от сега брюнетката трябваше да започне да мисли позитивно, което е нетипично за нея и да започне да харесва всичко наоколо, което от своя страна беше още по-нетипично за нея. Как изобщо можеше да направи, което и от двете, когато всяка следваща секунда се случваше или виждаше нещо лошо, или тъпо?
     
    Не знаеше дали беше минал един час, от както бяха пристигнали. Или пък бяха повече. Във всеки случай се усещаха като цяла вечност. Цяла мизерна вечност.
     
    В моментът дори нямаше идея, как би издържала повече. Дори сигурно ако беше по-емоционална, не беше толкова възмутена от всичко и не се чувстваше толкова стресирана от настоящето, щеше да се разплаче като малко дете, чиято любима играчка са счупили и изхвърлили пред очите ѝ.
     
    -Как изобщо се очаква от мен да си оправя нещата тук, като няма място дори за 1/10-та от вещите ми?! – каза сама на себе си и въздъхна.  -Повече от възмутително! – Просто нямаше как, когато си свикнал с лукса и възможностите в живота, всичко тук да ти хареса. Толкова ли беше трудно хората да разберат че минимализъмът и примитивният начин за живот не са нормални?
     
    Тъй като кутийката, която ѝ беше отредена за стая, нямаше как да ѝ събере нещата, момичето реши, че няма смисъл дори да се мъчи с подреждането им. Мисията беше повече от невъзможна. За това пък реши че ще е по-забавно да направи нещо друго.
     
    Поразгледа отново вторият етаж и реши че трябва да потърси дали пък бащата на Сандър нямаше някои други скрити запаси от алкохол. Всички възрастни хора имаха такива, нали? Отне ѝ известно време, но все пак поне тази ѝ задача беше изпълнена. Може би не беше много редно да го прави, но пък какво по-лошо можеше да стане от това.
     
    След това отиде отново при Сандър и се натика при него в стаята му, пречейки му да си растави багажа и излягайки се на леглото му.  
    -Кога успя да си оправиш всичките милиони куфари толкова бързо?
    -Не съм. Безсмислено е. В тази кутийка няма място дори само за дрехите ми.
    -Това е защото си помъкнала цяла Англия със себе си
    -Нищо не разбираш, както винаги!
     
     
    -Знаеш че не съм лош човек, нали? – Всъщност беше, но наистина не се мислеше за такава. – Но това място е ужасно – и под „място“, имаше предвид всичко което се намираше в България, макар че реално не бе видяла дори 1/ 1 000 000-на от страната – Как изобщо хората живеят тук?! Как изобщо НИЕ ще живеем тук?!
     
    Можеше да му се оплаква с часове, дори с дни. Всъщност дори с години и сигурно никога нямаше да е достатъчно.
     
    -Знаеш ли какво? Баща ти може и да не се беше постарал изобщо с посрещането ни, за което ще му се оплача подобаващо като се появи, но пък открих нещо, с което минимално може да ни се реваншира за това… – намигна му и му показа какво беше открила, при което момчето я изгледа доста странно. -Сандър, не ме гледай така! Как иначе бихме издържали в България? Не видя ли колко е зле всичко тук?

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Пон Авг 28, 2023 1:05 am


    Погледът му се местише от Маша върху бутилката с водка и обратно. Накрая се завъртя с гръб към нея и погледна собствения си багаж – куфарите му седяха на купчина до прозореца, неразопаковани и жалки. Упрекваше брюнетката, че е помъкнала целия свят, а неговият багаж се извисяваше до средата на прозореца и закриваше гледката към улицата.

    Въздъхна. Нямаше да им е лесно. Не и, когато момичето така и не беше разбрало защо правеха цялото това упражнение. В нейната глава – нещата бяха прекрасни с черни цветенца, над които прелитаха птиченца и пчелички.

    - Какво ти стана сега? Защо млъкна? Да не си болен? – чуждият глас се носеше из малката стайчка и се забиваше като габърки в слепоочието му. Болезнено, но неизбежно. – Знаех си аз, че е от тази проклета държава. Виждаш ли Сандър, ще трябва да си променя писмото до Министъра на магията и да изискам да ни плати ВРЕДНИ!

    Направи кратка пауза и продължи в същия тон.
    - Тогава ще можем да си позволим нещо по-добро от ТОВА! – мечти. Ех, мечтите на Николет винаги се въртяха около грандоманията. Тя искаше още и още и още, но не всичко. Имаше изисквания за визията, големината, лъскавостта и блясъка.

    Пое си дълбоко въздух и се обърна към нея. На лицето му имаше нещо, което трудно можеше да бъде разчетено. Може би, някаква странна смесица между отчаяние на даващ се в сладко от череши и примирение със съдбата.

    Скъси разстоянитео между тях и грабна водката от ръцете й. Скъса хартишката около капачката и развъртя с едно движение. След това без да откъсва очите си от чуждите отпи от нея. Една глътка. И след това още една. И още една.
    Докато в съзнанието му не се разпростря една добре позната топлина. Не спря да пие, докато не я усети как се забива в петите му.

    - Да празнуваме. – вече звучеше убедително. Дори Маришка не възрази.
    - За какво? Че се набутахме в тази кочина без перспектива да се измъкнем в следващите...три години? – все пак пое подадената бутилка. Доближи я до устните си и отпи бавно. За разлика от него, тя не бързаше да се натряска и забрави случилото се.
    - Затова, че сме тук.
    - Аха, повтаряй си го, може и да повярваш на лъжата...накрая.

    Той знаеше истината. Тя също. Но, това не означаваше, че щяха да я изрекат на глас. Не, оставиха я, когато си тръгнаха от Хогуортс и Англия. И, ако зависише от тях щеше да остане погребана и забравена завинаги.
    - Няма значение. – отсече накрая, с което затвори темата. Седна на леглото и подпря гърба си на стената. – Да пием.

    Ела Благоева, Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Нед Сеп 03, 2023 5:57 pm


    Винаги беше по-добре или поне по-лесно да удавиш мъката, страха от бъдещето и тревожността в алкохол, отколкото да се изправиш пред чувствата си и да се опиташ да се справиш с тях. Може би точно поради тази причина щяха да направят точно това.
     
    -Да пием – повтори на свой брюнетката и отпи малка и бавна глътка от бутилката. Нормалните хора биха казали „Спокойно, всичко ще бъде наред. Може сега да не изглежда така, но истината е, че съвсем скоро всичко ще се нареди“ или „Няма как да стане по-зле от сега, така че всичко ще се оправи“. Но това беше твърде много за нея и за хейтърската ѝ същност.
     
    -Всъщност знаеш ли, има едно единствено нещо, заради което бихме могли да празнуваме – Бяха повече от едно. Все пак не бяха изядени от балканско племе канибали.. за сега и не бяха убити от трафиканти на органи или нещо по-лошо… за сега. Всичките тези сценарии разбира се бяха минали през главата ѝ по времето на пътуването насам. Как изобщо беше стигнала до извода, че е напълно възможно това да им се случи още през първите минути тук, оставаше пълна мистерия.
    -Ти мислиш че има нещо хубаво тук?! Сигурна ли си, че не си се напила още от сега?
    -Не, сериозна съм.
    -И какво е то, защото ти никога не харесваш нищо?
    -Почти е така. Все пак харесвам поне теб.
    -Е, какво е това нещо?
     
    Усмихна му се и скъси още повече дистанцията между тях. Това изобщо не беше трудно като се имаше предвид че бяха седнали на леглото му. Прокара бавно пръсти през русата му коса и през лицето му и добави: -Единственото хубаво нещо тук…. съм аз и ти. - Не добави на глас последното, но то всеизвестен факт, така както всички знаеха че Луната се върти около Земята. После впи нежно устните си в неговите, изгубвайки се в момента и усещането, и дори че трябва да си поема въздух от време на време.

    Люба Бюлбулева and Сандър Викторович харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Съб Сеп 09, 2023 1:58 am


    Целувките на Маришка никога не бяха бързи и безобидни. Опитваше се да бъде нежна, да не бъде обсебваща и да го примами с измамна сигурност, но тази фасада не й отиваше. Маша не беше от момичетата, които не можеха да вземат това, което искат. А тя както винаги – желаше Сандър. Даде му само няколко секунди – да отвърне на целувката й, а след това маската бързо се стопи. Ръцете й се обвиха около врата му, привличайки го по-близо до себе си. Сякаш искаше телата им да се слеят в едно и никога повече да не се разделят. Лицето й се притисна в неговото, а целувката стана страстна и взискателна.

    Дали бе заради алкохола, или носталгията по миналото, Сандър й отвърна. Устните му се движеха срещу нейните, мускулите му се изопнаха, а във вените му се разгаряше едно желание, което отдавна не бе изпитвал към нея. Беше я прегърнал през кръста и пръстите му бяха заровени в дългите й коси. За един прекрасен миг всичко бе наред, а следващия миг случилото се в Хогуортс се прокрана в съзнанието му.

    Това бе достатъчно, за да се отърси от засляпяващите чувства. Прекъсна рязко целувката и я сграбчи за рамото, отдръпвайки я от себе си.
    - Не трябва да го правим. – трябва да се дистанцира възможно най-много от нея, иначе историята щеше да се повтори.
    - И защо? На мен ми изглежда, че си прекарвахме страхтно...преди да развалиш всичко.-  във въздуха между тях застана едно недоизказано „отново”. Погледите им се срещнаха за кротко, преди Викторович да се присегне към бутилката с алкохол и да отпие от нея. Бутна я в ръцете на тъмнокосата и въздъхна. Това щеше да бъде по-трудно, отколкото очакваше, особено, ако щяха да го играят по този начин.
    - Няма смисъл. Всичко приключи – това между тях бе по-счупено от ваза, залепена със силикон и поръсена със златен прашец. Връзката им отдавна беше преминала нормалните граници и сега бе нещо средно между недорасло пони и отровна пепелянка, влюбена в таралеж.

    Невъзможно и напълно нелогично.

    Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Нед Сеп 10, 2023 5:26 pm


    Винаги ненавиждаше, когато Сандър правеше така и разваляше момента. Все пак не искаше нищо кой знае какво от него, освен да бъдат отново заедно. Това не беше нито трудно, нито невъзможно за него. Дори щеше да му хареса. Както винаги. За това ѝ беше странно, когато просто разваляше всичко, вместо просто да се отдаде на момента. Щеше да е много по-лесно и за двамата.
     
    -Нищо не е приключило. – Или поне и за нея не беше и скоро нямаше, и да бъде. Колкото и всичко да изглеждаше по-разбито дори от счупено огледало, върху което е минало стадо носорози. Всичко можеше да се поправи, значи дори в това между тях все още имаше надежда, макар и толкова дълбоко заровена, че сигурно се намираше под ядрото на Земята.
     
    -Няма и да приключи, докато и аз не реша, че вече е свършило… а знаеш мнението ми по този въпрос – отпи няколко глътки от бутилката, която беше тикната в ръцете ѝ. Колкото и неизказани думи да имаше между тях, които приличаха на едно безкрайно море, нямаше как да промени мнението ѝ за отношенията им, поне на този етап. Дори не се знаеше дали някога това щеше да се случи.
     
    -Нали знаеш всичко лошо, което се случи в Хогуортс, си остава в Хогуортс – май Николет беше единствената, която вярваше в това, но все трябваше да има един трезво мислещ и разбира се, за съжаление това не беше тя.
     
    -Но добре, щом искаш да играем и тук, така да бъде. – Брюнетката отпи отново от бутилката и преди да продължи някак твърде закачливо, прокара пръсти през косата му и се загледа в очите му, така все едно искаше да се удави в тях. Всъщност дори може би да удави и двамата в тях.
     
    Беше отново на едва няколко милиметра от лицето му и прошепна:- Винаги е забавно, да си играем заедно, без значение от вида на играта – Проблемът обаче беше че винаги, когато го правеха, това беше игра само за нея, но не и за него. Но въпреки всичко, което беше станало между тях, момичето продължаваше да не разбира, че това нито беше игра, нито можеше да завърши, така както на нея ѝ се иска.

    Сандър Викторович and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Чет Сеп 21, 2023 6:02 pm


    Закачливото й поведение го дразнеше. Впери погледа си в нея и начина, по който отпиваше от бутилката и преглътна тежко. Не дочака да му подаде бутилката. Грабна я от ръцете й, без да се интересува, че се държи грубо. Отпи голяма глътка и затвори очи, за да позволи на опияняващия огън на алкохола да прогоро вътрешностите му и да му помогне да забрави.
    Искаше да забрави това, което бяха оставили след себе си. Да се откъсне от причинената болка и сълзите. И успя за един кратък миг. Поне, докото не отвори отново очи и тя го зяпаше втренчено. Преценяващо. Обсебващо. Като маниячка, която иска да се докопа до последния шоколад, останал на Земята.

    Държеше се така все едно нещата между тях бяха цветя и рози. Сякаш Сандър бе този, който само се дърпаше, за да провали перфектните им отношения. За нея – Хогуортс беше само една проста спирка по пътя им и там нищо не се беше случило. За него – погромът, който оставиха след себе си, бе краят.

    И, докото момичето вече нищо не помнише, Викторович не можеше да забрави. Дали случайно или не, беше видял всичко. И сега всяка малко подробност се набиваше в съзнанието му всеки път, когато затвореше очи. Връщаше се там – в двора на училището онази вечер, когато Маша най-накрая бе прекрачила границата и бе...
    ...

    Тръсна глава. Не, не искаше да си спомня онези последни кошмарни дни, прекарани в замъка. Беше прекалено. Отпи отново от водката.
    - Нямам намерение да играя с теб. – за нея всичко бе игра, а за него това беше неговия живот. – Не и този път. Не и тук.

    Приближи се до нея, приближавайки устните им още повече. Само един милиметър ги делеше и трябваше толкова малко, за да ги впримчи в нова целувка.
    - Забрави за това. – бутна я леко по рамото, за да я отблъсне от себе си. Разбира се, че това нямаше да я спре, но поне бе някакво начало. Опит да постави граница. Но защо ли се опитваше да се заблуждава? За, Маша хората бяха просто пешки, които нямаха значение и изпълняваха само една роля – да направят живота й по-хубав.

    Уви, в нейната игра, той не бе пешка, а Царят.
    Тя бе Царицата, която щеше да го преследва до Смъртта и отвъд.
    Чак до полетата на Хадес.

    Маришка Боршош харесва този пост.

    Маришка Боршош
    Маришка Боршош
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 67
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 10
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 22
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 8
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 22
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" RubyСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" ChocolateСтудио за татуси "Омайница" TomatoСтудио за татуси "Омайница" DiamondСтудио за татуси "Омайница" ChiliСтудио за татуси "Омайница" Cream_PuffСтудио за татуси "Омайница" Mango

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Маришка Боршош Вто Сеп 26, 2023 7:08 am


    Нямаше нищо против да продължат да си „играят“ и сега, и за напред. Колкото и Сандър да го прави този, рано или късно щеше. А и всъщност самият той правеше така, че колкото повече ѝ се дърпаше, толкова повече ѝ засилваше интереса.
     
    Със сигурност това беше последното нещо,  което търсеше като ефект, но въпреки това винаги се получаваше накрая. За негово съжаление. Но как да не си помислиш, че наистина това беше просто поредната игра между двата, от която нито един от тях, нямаше да се измъкне толкова лесно.
     
    -Винаги казваш че не искаш и накрая винаги го правиш. А и какво друго бихме могли да правим точно тук? – Отговорите можеха да са много и най-логичният щеше да е „Да започнем живота си на чисто и да загърбим миналото“, но тя би го перифразирала веднага като „Хайде да си продължим всичко по стария начин, само че на по-ужасно място и да очакваме този път по-щастливи резултати“.
     
    Когато Сандър се доближи на няколко милиметра от нея, искаше той просто да я целуне, да я хване за кръста и да забравят за всички глупости, за които говореха, за това какво се беше случвало и за това че бяха на възможно най-ужасното място, на което можеха да бъдат. Не искаше толкова много нали? Но вместо това за пореден път, той разваляше всичко с държанието си. Момичето въздъхна недоволно.
     
    -Знаеш че няма как да забравя, а и защо да го правя!? – Наистина не разбираше. Да, беше го преследвала и тогава. Беше направила и няколко неща, които може би не трябваше, но пък за които не съжаляваше дори и за миг. Всяко едно от тях ѝ се струваше като достатъчно добра идея, дори и сега. И ако можеше да върне времето назад щеше да ги повтори без дори да се замисля. -Всичко си беше прекрасно, може и сега да е такова.
     
    -Стига си се фокусирал върху негативните неща, това е моята специалност и вместо това просто се отдай на момента. – Не му даде шанс да ѝ отговори, защото жадно впи устните си в неговите отново. Спря всичко това само за няколко милисекунди, през които го бутна и се качи отгоре му. След това продължи да го целува с желанието да не го пуска дори за минутка.
     
    Щяха да му нужни много повече търпение и сила, ако искаше някога да се отърве от нея. 

    Сандър Викторович and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Студио за татуси "Омайница" Coin10 72
    Ниво : Студио за татуси "Омайница" Untitl37
    Статистики :
    Студио за татуси "Омайница" Streng10 Сила: 8
    Студио за татуси "Омайница" Shield10 Издръжливост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Brain10 Интелигентност: 4
    Студио за татуси "Омайница" Runnin10 Ловкост: 6
    Студио за татуси "Омайница" Magic-10 Магия: 8
    Студио за татуси "Омайница" Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Студио за татуси "Омайница" SapphireСтудио за татуси "Омайница" EmeraldСтудио за татуси "Омайница" PearСтудио за татуси "Омайница" SausageСтудио за татуси "Омайница" Chocolate 

    Re: Студио за татуси "Омайница"

    Писане by Сандър Викторович Вто Сеп 26, 2023 11:24 pm


    Въздухът между тях бе пропит с напрежение, но Маша не можеше да го усети. Тя се намираше в нейния шантав свят, където дебели Купидончета, преследваха Сандър и се опитваха да го прострелят с любовна отвара в задника. Затова изобщо не се интересуваше, че не отвръща на целувката й. Възползваше се от факта, че не иска да я нарани и го бе избутала към леглото. Сега се опитваше да се прави на ездачка, яхнала чувал картофи.

    Точно по този начин изглеждаше в момента русокосия. Безмълвен и почти вкаменен, шокиран от глупостите, които му бе наговорила.

    - Маша... – момчето извърна главата си настрани, опитвайки се да се откъсне от нея. Постави ръката си на рамото й и леко я бутна назад, за да й подскаже, че прекалява. Но, тъмнокосата нямаше намерение да се отдели от наградата си.
    - Не говори... просто ме целуни и да започнем отначало.

    Ново начало? С нея? А, не, това нямаше да си го причини отново. Нямаше как да се случи. Не и, ако бе с всичкия си.
    Не можеше да откликне на желанията й. Не и с това, което бяха оставили зад гърба си. Отношенията им бяха толкова счупени, че дори и да излееха тонове лепило между парченцата, между тях щеше да остане грамадна пропаст.

    Сграбчи я за ръцете, за да я спре, а след това я изблъска настрани. Изправи се рязко от леглото и потрепна, когато я погледна в очите. Това, което откри в тях не му хареса. В тях отново се бе появил онзи странен блясък. Горяха като тлееща жарава.

    - Излизам. Не ме чакай. И забрави за тези глупости. Нищо между нас няма да е същото, по-добре го приеми и да си продължим живота. – взе бутилката с водка. Тя нямаше да трябва на момичето, а на него...

    ... определено имаше нужда от силен удар в петите.


    КРАЙ

    Пейо Желев, Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 4:35 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!