РП Общата стая на "Южен вятър" - Янтар и Мая

- За пръв пътли? - изненада се Янтар. - Не тук съм вече за шеста поредна година.
 Влязоха в общата стая на дом Южен Вятър. Мястото бе изключително уютно и шесто на курсникът му харесваш да прекарва вътре голяма част от  вободното си време. Което като се вземат предвид усложняващите се всяка учебна година уроци и домашни, голяма част от тях също писани и учени там, май нямаше да е, кой знае, колко много. Все пак поне щеше да го има. 
 Междувремено помещението почна да се пълни. Янтар размени набързо по някоя и друга дума неколцина съученика, с няколко от момчетата в неговия курс щяха да поприказват о късно в спалнята. А той седна до Мая на едно съседно кресло.
 - Е ще ми кажеш ли, какво се е случило, та си така разтроена? - поинтереувасе ученикът и пдаде на по-малката си съдомничка чаша потокаловок сок, която бе призовал с помоща на заклинание. Повика питие и за себе си, само дето неговото бе топъл лимонов сок с мед.
 - Мога ли да ти  помогна с нещо?
  -Имаше желание за това. Защо ли, след като по принцип бе по-мълчалив и по-необщителен? Най-вероятно тъй като двамата учеха в един дом и така щеше да е през следващите две годиви до завършването му. Или пък, защото чувстваше, че така е правилно. И той сам не бе сигуен, а всъщост това нямаше кой знае какво значение.
 ученикът от шести курс оти глътка от питието си държано в дясната му ръка и се облегна назад в креслото чакайки отговора на Мая

Бе се зачела в книга с ритуали за черни магове, когато усети нечие присъствие близо до себе си.Погледна встрани и видя момчето което бе срещнала по-рано, усмихна му се и взе чашата благодарейки му.Рядко допускаше някой до себе си, но този път усещаше, че може да му се довери шестокурсникът излъчваше позитивизъм и очевидно бе приятелски настроен.Това я успокояваше и тя продължи разговора им от по-рано.
-Извинявай, че реагирах така днес, просто се бяха насъбрали няколко неприятности в последно време.Моят приятел Владимир от Северен вятър и братовчед му са били унижавани от един третокурсник, когато се опитах да помогна на приятеля си пострадах и аз, бях залята с телешка супа.
Погледна към събеседника си, и на свой ред го попита дали би желал да се сприятелят.Намираше го за различен от останалите, по-зрял и уверен в себе си.По принцип харесваше пълнички момчета, но в Янтар виждаше закрила като от по-голям брат и това я обнадеждаваше, че все пак би могла да разшири приятелския си кръг.Момчето привидно проявяваше симпатии и разбиране към нея, и това в голяма степен я трогна.Избягваше да се просълзява пре хора с които току що се е запознала, но Янтар я предразполагаше към откровение и усети влагата в очите си.Ех ако беше дебеличък мислеше си Мая, може би щеше да е още един страхотен приятел нищо, че е по-голям.Топлият му поглед и загриженоста му към нея я караха да излее душата си пред това момче, чувстваше добротатат му и сърцето и се изпълваше с благодарност.
-Но стига за мен разсмя се Мая, разкажи малко и за теб.Намигна му тя и отпи от сока си


@Янтар Вълчев

За мен ли? - самисли се Янтар. - Като начало ми се носи и в интерес на истината сонование- допълни - славата на мълчаливец. - Иначе съм кореняк пловдивчанин и като много други магосници родителите, по-скоро майка ни ни обучаваха вкъщи. Но понякога играехме и с мъгълски деца-
 Тук вмъкна, че има по-голям с 10 години брат на име Боян, завършил в Северен Вятър и зоомаг вълк, а също така и по-малка сестра - Искра, която е почнала Мунгав тази годинва и също сее паднала при „Сините“ 
 - Аз пък имам желание да вляза в отбора по куидич - продължи ученикът в шести курс. - Искам да бъда гончия
 Допълни, че освен на споменатия пост би бил съгласен да играе и като бияч или търсач, но че гончийската позиция е основното му желание. И че новата му метла, а преди това е ползвал училищна такава е „Сребърна Стрела 1“, от която е много доволен.
 Янтар отпи още една глътка от медената си лимонада. Бе почнала да се охлажда
- А що се отнася до онзи Илиян - подължи той, в това време всички ученици от Южен Вятър вече се бяха прибрали в общото помещение и вратата бе затворена. -няма гаранция ,но доста е възможно да се е проявил и извън училище с нещо - Изгълта остатъка от питието си и метна пластмасовата чаша в близкото кошче за боклук
- Баща ми работи като аврор бих могъл да го попитам дали случайно не са го засичали и после да ти кажа? 
 Шесто курсникът зачака да чуе Моя, какво щекаже

/талеони/ Админ: отчетено.

Мая слушаше с интерес събеседника си, за нейна изненада Янтар също се оказа Пловдивчанин.
-Аз също съм от Пловдив.
Усмихна му се тя, баща и работеше като чиновник в министерството на магията, тя споделии това с Янтар.Беше страхотно, че се оказаха от един и същи град макар и да не го бе срещала преди момичето чувстваше, че той и е сродна душа.
-Аз съм единствено дете.
Разказа му още за семейството си Мая, тя също имаше интерес към куидича и се бе кандидатирала за бияч, в домовия си отбор.Предложението на момчето да попита баща си Аврор, за съмнителното минало на хулигана който бе тормозил иея и приятелите и заинтригува момичето, и тя с радост прие идеята.Вече се бе поуспокоила, и виждаше приятел в лицето на Янтар.Поговориха още известно време за куидича, като го питаше за разни трикове и стратегии, планираше да се яви що годе подготвена на пробите заприем в отборите.Така можеше да езаедно с вярната си приятелка и да се чувства част от целия екип.Внезапно се замисли за изминалото до сега време, и дали действието на магическата отвара скоро щеше да свърши.Бръкна дискретно в джоба на мантията си и напипа малкото шишенце, погледна плахокъм Янтар който се бе замислил за нещо свое, и използва момента да сипи няколко капки от отварата в сока си.
-Какво е това?
Въпросът който и зададе Янтар я стресна, и тя се колебаеше далиу даму признае, но все паксе познаваха едва от час.Докато размишляваше за вариантите на отговор, той я погледна и заговори.
-Бях честен с теб, какво е това което пиеш?
Мая се понатъжи,но все пак момчето имаше право не и разказал всичко за себе си,дори и предложи помощ за разкриването на престъпното минало на хулигана Илиян/За това реши да му признае всичко.
-Аз всъщност не изглеждам така както сега, от както се помня съм доста пълна, и баща ми изобрети магическа отвара която скрива това.За това се старая да съм сред такива като мен, приятелите ми Алгара, Влади и братовчед му Филип в тях виждам сродни души, а този злодей Илиян ги обижда и ги нарича прасчо и свинско с картофи, тъжно го гледаше Мая.


@Янтар Вълчев


10 галеона (Админ: очетено).