- За пръв пътли? - изненада се Янтар. - Не тук съм вече за шеста поредна година.
Влязоха в общата стая на дом Южен Вятър. Мястото бе изключително уютно и шесто на курсникът му харесваш да прекарва вътре голяма част от вободното си време. Което като се вземат предвид усложняващите се всяка учебна година уроци и домашни, голяма част от тях също писани и учени там, май нямаше да е, кой знае, колко много. Все пак поне щеше да го има.
Междувремено помещението почна да се пълни. Янтар размени набързо по някоя и друга дума неколцина съученика, с няколко от момчетата в неговия курс щяха да поприказват о късно в спалнята. А той седна до Мая на едно съседно кресло.
- Е ще ми кажеш ли, какво се е случило, та си така разтроена? - поинтереувасе ученикът и пдаде на по-малката си съдомничка чаша потокаловок сок, която бе призовал с помоща на заклинание. Повика питие и за себе си, само дето неговото бе топъл лимонов сок с мед.
- Мога ли да ти помогна с нещо?
-Имаше желание за това. Защо ли, след като по принцип бе по-мълчалив и по-необщителен? Най-вероятно тъй като двамата учеха в един дом и така щеше да е през следващите две годиви до завършването му. Или пък, защото чувстваше, че така е правилно. И той сам не бе сигуен, а всъщост това нямаше кой знае какво значение.
ученикът от шести курс оти глътка от питието си държано в дясната му ръка и се облегна назад в креслото чакайки отговора на Мая
Влязоха в общата стая на дом Южен Вятър. Мястото бе изключително уютно и шесто на курсникът му харесваш да прекарва вътре голяма част от вободното си време. Което като се вземат предвид усложняващите се всяка учебна година уроци и домашни, голяма част от тях също писани и учени там, май нямаше да е, кой знае, колко много. Все пак поне щеше да го има.
Междувремено помещението почна да се пълни. Янтар размени набързо по някоя и друга дума неколцина съученика, с няколко от момчетата в неговия курс щяха да поприказват о късно в спалнята. А той седна до Мая на едно съседно кресло.
- Е ще ми кажеш ли, какво се е случило, та си така разтроена? - поинтереувасе ученикът и пдаде на по-малката си съдомничка чаша потокаловок сок, която бе призовал с помоща на заклинание. Повика питие и за себе си, само дето неговото бе топъл лимонов сок с мед.
- Мога ли да ти помогна с нещо?
-Имаше желание за това. Защо ли, след като по принцип бе по-мълчалив и по-необщителен? Най-вероятно тъй като двамата учеха в един дом и така щеше да е през следващите две годиви до завършването му. Или пък, защото чувстваше, че така е правилно. И той сам не бе сигуен, а всъщост това нямаше кой знае какво значение.
ученикът от шести курс оти глътка от питието си държано в дясната му ръка и се облегна назад в креслото чакайки отговора на Мая