Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП Фермата - Ела и Жан

    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП Фермата - Ела и Жан Coin10 2
    Ниво : РП Фермата - Ела и Жан Untitl37
    Статистики :
    РП Фермата - Ела и Жан Streng10 Сила: 4
    РП Фермата - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 28
    РП Фермата - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 8
    РП Фермата - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 8
    РП Фермата - Ела и Жан Magic-10 Магия: 12
    РП Фермата - Ела и Жан Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : РП Фермата - Ела и Жан Sausage

    Re: РП Фермата - Ела и Жан

    Писане by Жан Ставракиев Съб Фев 18, 2023 11:21 am


    Първата седмица в "Мунгав" беше доста шокова за Жан. Беше му изключително трудно да свикне с този нов свят, за който преди няколко седмици дори не подозираше, че съществува. И най-елементарните неща за онези, родени в магьоснически семейства, за Жан представляваха огромно предизвикателство. Той все още се стряскаше, когато срещнеше по коридора някой призрак или чуеше рицарска броня да потраква от само себе си. На магическата си пръчка гледаше като на някакво опасно оръжие, с което сам можеше да се нарани. Може би затова и уроците не му вървяха. Жан по принцип не беше много добър ученик, тъй като се нуждаеше от повече време, за да осмисли материала. У дома майка му контролираше целия му режим: казваше му кога да учи, какво да учи, как да учи, дали е научил... Въобще у дома майка му се грижеше той да върви в правия път. В "Мунгав" обаче Жан трябваше да се справя съвсем сам. От време на време проф. Илиянов - ръководителя на дом "Южен вятър" идваше да го пита дали всичко е наред, но момчето се притесняваше да сподели истинските си чувства и проблемите си. Освен това този Илиянов беше малко страшен на вид - винаги намръщен и припрян. Вероятно бе досадна работа да отговаряш за адаптацията на 20-30 първокурсници, които никога не бяха виждали магия досега. Понякога Жан ходеше при Рачо Рачев - домакинът на замъка, който го беше довел в "Мунгав", за да пият чай, но Рачо не беше най-разговорливия човек на земята, поради което също не успяваше да предразположи момчето към това да сподели всичките си терзания. "В началото е трудно, но ще видиш, че всичко ще се оправи след някоя и друга седмица", казваше Рачо. А Жан имаше чувството, че с всеки изминал ден животът му ставаше все по-ужасен. По няколко предмета вече се беше изложил пред целия курс, тъй като не можеше да се справи с поставените от преподавателите задачи. Въобще главата му се бе превърнала в кошер, където мислите се блъскаха една в друга и жуженето не му позволяваше да се успокои.
    А сега отново се беше загубил. Едно то най-трудните неща за Жан беше именно ориентацията в огромния замък. Досега той бе живял в един миниатюрен апартамент в София, състоящ се само от две стаи, а в "Мунгав" имаше стотици стаи, коридори и стълбища. Първокурсникът беше научил пътя до Главната зала, а на всички останали места ходеше, като си набелязваше някой то неговия курс и го следваше по петите. Тази сутрин след часа по Билкология обаче всички се бяха разбягали из двора, тъй като времето беше прекрасно за излизане. В резултат на това Жан реши да опита сам да стигне обратно в замъка. Не бе дошъл на грифона си, а с лодка, поради което трябваше да стигне до пристанището. Мислеше си, че ще види сградата в далечината, но около рова имаше доста дървета, които най-вероятно я скриваха от погледа му. Въпреки това момчето продължи да крачи към водата, надявайки се скоро да намери правилния път.
    Жан бе потънал в мисли, когато нещо връхлетя върху него и го събори. Той падна по очи и устата му се заби в тревата. Болка прониза лактите му. Чуваше до себе си потропваше с крака. 
    - Извинете, аз... - каза той и се изправи, мислейки си, че се е сблъскал с някого, но видя, че до него не стоеше човек, а... еднорог. Не можеше да има съмнение: кон с бяла кожа, лъскава сребърна грива и опашка и рог на челото. Всъщност беше малко жребче, което не беше много по-високо от Жан. Животното гледаше с любопитни очи и леко потропваше с копитата си по твърдата земя.
    Момчето бе в ступор и не знаеше как да реагира. Опасни ли бяха еднорозите? Определено това конкретно животно не му изглеждаше такова, но майка му винаги го бе учила да е предпазлив.
    - Еха, еднорог ли е това? - гласът прозвъня иззад едно дърво. 
    Жан се обърна инстинктивно и веднага позна Ела - момичето, с което се беше запознал по Защита срещу черните изкуства. Тя се изправяше, държейки в ръце една дебела книга. 

    @Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП Фермата - Ела и Жан Coin10 327
    Ниво : РП Фермата - Ела и Жан Untitl40
    Статистики :
    РП Фермата - Ела и Жан Streng10 Сила: 12
    РП Фермата - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 16
    РП Фермата - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 14
    РП Фермата - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 14
    РП Фермата - Ела и Жан Magic-10 Магия: 18
    РП Фермата - Ела и Жан Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП Фермата - Ела и Жан MangoРП Фермата - Ела и Жан AppleРП Фермата - Ела и Жан CabbageРП Фермата - Ела и Жан SapphireРП Фермата - Ела и Жан PearРП Фермата - Ела и Жан WatermelonРП Фермата - Ела и Жан EmeraldРП Фермата - Ела и Жан BananaРП Фермата - Ела и Жан RubyРП Фермата - Ела и Жан TuttifruttiРП Фермата - Ела и Жан DiamondРП Фермата - Ела и Жан PizzaРП Фермата - Ела и Жан SausageРП Фермата - Ела и Жан Birthday1

    Фермата за магически животни. Спасяването на еднорога.

    Писане by Ела Благоева Пон Фев 27, 2023 8:21 am


    Първата седмица на Ела в училище беше доста вълнуваща за нея. Попаднала в един съвсем нов свят - тя нямаше търпение да научи всичко за магията, за училището, за магическите растения и животни. Стори ѝ се, че тези няколко дни минаха като един миг и цялата тази еуфория от всички нови и магически неща, които я заобикаляха, я караше да сияе от щастие. Още втория ден беше отишла в библиотеката, за да намери подходящи книги, които да я ориентират в света на магьосниците, защото вече беше прочела тези, които родителите ѝ купиха от Торбаланово. Спря се на една доста дебела книга с около 800-900 страници със заглавие „Основни познания за магьосническия свят“ и един малък речник „Магически термини и тълкувания“. 
    Най-голямото предизвикателство за Ела не бяха уроците, тъй като колкото и разсеяна да беше, тя беше и доста прилежна ученичка. По-трудно се оказа ориентирането ѝ в замъка. Винаги бе искала да живее в дворец, но чак сега осъзнаваше колко трудно е всъщност придвижването на такива големи разстояния. Слава Богу, успя да изгради доста стабилна връзка с грифона си, като всеки ден ходеше при него в грифонарника, яхваше го и двамата отлитаха някъде в небето, където Луна реши, защото първокурсничката все още не познаваше околността, а и защото грифонът си имаше собствен темперамент. За да реши проблема с ориентирането, Ела бе изготвила план за опознаване на училището. Първата част от него включваше разглеждането на двора, втората на кулите, а третата - на подземията, защото шанса да се загубиш там беше доста голям. 
    Тази сутрин първокурсниците имаха първи час Билкология. Времето беше слънчево и приятно за разходка, затова Ела реши да приложи плана си на практика. Вече знаеше къде се намират пристанището и оранжериите, затова реши да разгледа фермата за магически създания на „Мунгав“. Беше чувала, че там се отглеждат стадо еднорози, хипогрифи, съчковци и много други създания в магически създадени зали с подходящи условия на живот за всеки от видовете. Нямаше търпение да види на живо магическите животни, за които бе чела в книгата си! Разбира се, тя носеше дебелия том навсякъде със себе си, за да може чете във всяка свободна секунда или да намира информацията, от която се нуждаеше, когато нещо не ѝ беше ясно в часовете. Беше долетяла до оранжериите на гърба на грифона си, но му беше казала да я чака при фермата. Без да има ни най-малка представа къде отива, тръгна по една леко утъпкана пътека, която много скоро изчезна, но въпреки това тя продължи да върви, докато не стигна до едно високо и доста дебело дърво на поне петдесет години. Седна до него и се заслуша в песните на птичките. Сякаш още седеше в двора на къщата си в покрайнините на София и четеше една от книгите си. Почти можеше да чуе гласа на майка си, която я викаше за обяд и смеха на баща си, който подхвърляше поредната шега за фантазиите на Ела и книгите, които четеше. Отвори очи и не можа да сдържи сълзата, която се изтърколи по бузата ѝ. Родителите ѝ наистина ѝ липсваха. Колкото и да се опитваше да не мисли за това, спомените ѝ изкачаха един след друг: за летата, прекарани на някой къмпинг, за зимните екскурзии, хижите и преходите им на палатка... Единственото спасение да не мисли за това беше четенето, затова тя разтвори дебелата книга в ръцете си на раздела за магическите животни и зачете...
    Още преди за стигне до половината на страницата, а Ела четеше доста бързо, чу стъпки, като първоначално не им обърна внимание, но в следващия момент едно шумно ПГВРОВВАОАС привлече вниманието ѝ. Ела обърна глава в посока на звука и видя Жан – момчето, с което се беше запознала в часа по Защита срещу черните изкуства, който сега лежеше, паднал по лице на пода, а зад него... Не! Това не може да е истина! 
    - Извинете, аз... – поде момчето, докато се изправяше, но в следващия момент се стъписа. Пред него седеше жребче с бяла кожа, лъскава сребърна грива и опашка и рог на челото. Нямаше съмнение. Това беше истински еднорог!
    - Еха, еднорог ли е това? – Ела зяпаше с отворена уста. 
    Животното гледаше с любопитни очи и леко потропваше с копитата си по твърдата земя. Първокурсничката седеше неподвижна, без да знае как да реагира. От една страна искаше да се доближи и да го погали, от друга - не искаше да го изплаши. Беше толкова развълнувана от случващото се, че усмивката просто не слизаше от лицето ѝ. 
    - Хей...мъниче... – каза тя, докато пристъпваше възможно най-незабележимо към Жан. - Здравей!
    Жребчето наклони глава към нея, след което вряза погледа си в момчето, и се наведе към него, за да го подуши. 
    - Мисля, че те харесва. – каза Ела и се засмя леко, когато животното се отърка в ръката му. 
    Жан стоя още няколко секунди вкаменен, след което съвсем бавно и внимателно протегна ръката си напред и погали нежното създание по главата. Първокурсничката не беше особено сигурна в действията си, но реши да постъпи по същия начин. 
    - От къде ли е дошло? – започна да размишлява тя на глас. 
    - Може би майка му е някъде наблизо. – отвърна той. – По-добре да го оставим преди да дойде да го търси. 
    - Еднорозите живеят на големи стада. Възможно е да има токова наблизо, но не и зад стените на „Мунгав“.
    - Може би се е изгубило?
    - Може, но няма как да мине през портата на замъка.
    Ела млъкна за момент, за да подреди мислите си. Ама разбира се! Как не се сети по-рано!?
    - Вероятно е дошло от фермата за магически животни. Всъщност натам съм тръгнала. Или поне бях преди да се загубя. 
    - В „Мунгав“ има ферма за животни?
    - Да. Там се отглеждат животни, спасени от природата поради някакви наранявания или болести.
    - Дори еднорози ли?
    - Да. Дори еднорози. Може би този малък приятел тук е успял да се измъкне някак си от сградата и има нужда от помощ, за да се върне при семейството си. 
    Ела погали жребчето, вперила поглед в дълбоките му очи. Много ѝ се искаше да му помогне, но честно казано, в този момент са чувстваше точно толкова загубена, колкото и то. 
    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП Фермата - Ела и Жан Coin10 2
    Ниво : РП Фермата - Ела и Жан Untitl37
    Статистики :
    РП Фермата - Ела и Жан Streng10 Сила: 4
    РП Фермата - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 28
    РП Фермата - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 8
    РП Фермата - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 8
    РП Фермата - Ела и Жан Magic-10 Магия: 12
    РП Фермата - Ела и Жан Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : РП Фермата - Ела и Жан Sausage

    РП Фермата - Ела и Жан

    Писане by Жан Ставракиев Чет Мар 02, 2023 11:36 pm


    Жан наблюдаваше еднорога отдалеч, тъй като не беше сигурен дали е безопасно да го приближи. Единственото друго магическо създание, което познаваше, бе неговия грифон Мандо, а с него не можеше да свикне вече цяла седмица. Впрочем Жан беше леко шокиран, когато разбра, че грифонът му принадлежи и че трябва да се грижи за него. Сякаш не му стигаха другите грижи и притеснения в "Мунгав". Но независимо от това подходи много отговорно към задачата, като реши да посещава Мандо поне веднъж дневно. Грифонът бе много внимателен с момчето и като цяло двамата се разбраха добре. Понякога обаче се случваше животното да нададе някой пронизителен вик от радост или да размаха игриво огромните си криле, с което вдигаше стресовите нива на Жан в небесата. Все пак ставаше дума за тегло от близо половин тон и много остър клюн, който режеше като бръснач. Първокурсникът дори не си помисляше да язди грифона - първият и единствен полет над рова на замъка беше изключително стресиращо преживяване и скоро едва ли щеше да се реши да го повтори. Предпочиташе да се движи пеша и с лодка.
    "Мама би ми казала да се пазя", мислеше си Жан, докато наблюдаваше как Ела гали еднорога. Буквално чуваше в главата си пискливия глас на майка си, която го предупреждаваше да внимава. През тази една седмица това му се случваше непрекъснато. Вкъщи винаги имаше кой да му каже какво да прави, а в "Мунгав" трябваше сам да реши.
    - Ела, дали трябва да се доближаваме до еднорога, ако е болен? - попита Жан с несигурен глас. - Мисля, че трябва да повикаме някой преподавател.
    - Не знаем дали е болен. На мен ми изглежда добре - отвърна момичето, като продължи да си играе с животното. 
    Жан остана на мястото си. Досега не беше чул, че в "Мунгав" има ферма за магически създания. Представяше си я като зоопарк. Майка му веднъж го беше водила в Софийския зоопарк - един от най-хубавите му спомени. Двамата се разхождаха из алеите цяла сутрин, разглеждайки стотиците клетки с мечки, маймуни, птици... През цялото време майка му го държеше за ръката, което го караше да се чувства в безопасност, дори когато лъвът започна да реве на няколко метра от тях. 
    - Мисля, че е най-добре да го върнем във фермата - каза Ела след малко.
    Жан се замисли. Еднорогът действително не изглеждаше болен. Последният беше доста енергичен, което личеше от непрекъснато подскачане насам-натам и веселите му очи. Може би наистина бе по-правдоподобна тезата на Ела, че животното се е изгубило.
    - А еднорозите... възможно ли е да имат някакви специални способности, които да ги правят... ъм, опасни?
    Ела обърка към него големите си черни очи. Къдравата коса се стелеше като водопад около лицето й, на което грееше усмивка.
    - Не ми казвай, че те е страх от това малко същество? Виж го, той не може да навреди на никого! Нали, така? - тя се обърна към еднорога и го погали по брадичката. Животното издаде цвилещ звук.
    Жан изправи стойката си и си придаде възможно най-небрежен вид:
    - Не ме е страх, просто и двамата идваме от немагьоснически семейства и е възможно да не знаем всичко за еднорозите. Може да се окаже, че не са само добри.
    Ела сякаш се замисли за секунда. Тя беше доста по-смела от Жан. Това бе проличало още в онзи ужасен първи час по Защита срещу черните изкуства. Но тя не се отнасяше пренебрежително към Жан, както правеха някои други хора. Напротив, вслушваше се в думите му.
    - Почти сто процента сигурна съм, че няма да има никакъв проблем. Ако искаш, ти можеш да стоиш по-надалеч и готово - заключи накрая момичето и се обърна към еднорога, обгръщайки главата му с две ръце.
    Слънцето се беше издигнало високо в небето, а лъчите му загряваха приятно кожата. Бяха последните топли есенни дни.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Пон Май 20, 2024 12:58 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!