Индекс
2
Сила: 4
Издръжливост: 28
Интелигентност: 8
Ловкост: 8
Магия: 12
Късмет: 4
by Първата седмица в "Мунгав" беше доста шокова за Жан. Беше му изключително трудно да свикне с този нов свят, за който преди няколко седмици дори не подозираше, че съществува. И най-елементарните неща за онези, родени в магьоснически семейства, за Жан представляваха огромно предизвикателство. Той все още се стряскаше, когато срещнеше по коридора някой призрак или чуеше рицарска броня да потраква от само себе си. На магическата си пръчка гледаше като на някакво опасно оръжие, с което сам можеше да се нарани. Може би затова и уроците не му вървяха. Жан по принцип не беше много добър ученик, тъй като се нуждаеше от повече време, за да осмисли материала. У дома майка му контролираше целия му режим: казваше му кога да учи, какво да учи, как да учи, дали е научил... Въобще у дома майка му се грижеше той да върви в правия път. В "Мунгав" обаче Жан трябваше да се справя съвсем сам. От време на време проф. Илиянов - ръководителя на дом "Южен вятър" идваше да го пита дали всичко е наред, но момчето се притесняваше да сподели истинските си чувства и проблемите си. Освен това този Илиянов беше малко страшен на вид - винаги намръщен и припрян. Вероятно бе досадна работа да отговаряш за адаптацията на 20-30 първокурсници, които никога не бяха виждали магия досега. Понякога Жан ходеше при Рачо Рачев - домакинът на замъка, който го беше довел в "Мунгав", за да пият чай, но Рачо не беше най-разговорливия човек на земята, поради което също не успяваше да предразположи момчето към това да сподели всичките си терзания. "В началото е трудно, но ще видиш, че всичко ще се оправи след някоя и друга седмица", казваше Рачо. А Жан имаше чувството, че с всеки изминал ден животът му ставаше все по-ужасен. По няколко предмета вече се беше изложил пред целия курс, тъй като не можеше да се справи с поставените от преподавателите задачи. Въобще главата му се бе превърнала в кошер, където мислите се блъскаха една в друга и жуженето не му позволяваше да се успокои.
А сега отново се беше загубил. Едно то най-трудните неща за Жан беше именно ориентацията в огромния замък. Досега той бе живял в един миниатюрен апартамент в София, състоящ се само от две стаи, а в "Мунгав" имаше стотици стаи, коридори и стълбища. Първокурсникът беше научил пътя до Главната зала, а на всички останали места ходеше, като си набелязваше някой то неговия курс и го следваше по петите. Тази сутрин след часа по Билкология обаче всички се бяха разбягали из двора, тъй като времето беше прекрасно за излизане. В резултат на това Жан реши да опита сам да стигне обратно в замъка. Не бе дошъл на грифона си, а с лодка, поради което трябваше да стигне до пристанището. Мислеше си, че ще види сградата в далечината, но около рова имаше доста дървета, които най-вероятно я скриваха от погледа му. Въпреки това момчето продължи да крачи към водата, надявайки се скоро да намери правилния път.
Жан бе потънал в мисли, когато нещо връхлетя върху него и го събори. Той падна по очи и устата му се заби в тревата. Болка прониза лактите му. Чуваше до себе си потропваше с крака.
- Извинете, аз... - каза той и се изправи, мислейки си, че се е сблъскал с някого, но видя, че до него не стоеше човек, а... еднорог. Не можеше да има съмнение: кон с бяла кожа, лъскава сребърна грива и опашка и рог на челото. Всъщност беше малко жребче, което не беше много по-високо от Жан. Животното гледаше с любопитни очи и леко потропваше с копитата си по твърдата земя.
Момчето бе в ступор и не знаеше как да реагира. Опасни ли бяха еднорозите? Определено това конкретно животно не му изглеждаше такова, но майка му винаги го бе учила да е предпазлив.
- Еха, еднорог ли е това? - гласът прозвъня иззад едно дърво.
Жан се обърна инстинктивно и веднага позна Ела - момичето, с което се беше запознал по Защита срещу черните изкуства. Тя се изправяше, държейки в ръце една дебела книга.
@Ела Благоева
А сега отново се беше загубил. Едно то най-трудните неща за Жан беше именно ориентацията в огромния замък. Досега той бе живял в един миниатюрен апартамент в София, състоящ се само от две стаи, а в "Мунгав" имаше стотици стаи, коридори и стълбища. Първокурсникът беше научил пътя до Главната зала, а на всички останали места ходеше, като си набелязваше някой то неговия курс и го следваше по петите. Тази сутрин след часа по Билкология обаче всички се бяха разбягали из двора, тъй като времето беше прекрасно за излизане. В резултат на това Жан реши да опита сам да стигне обратно в замъка. Не бе дошъл на грифона си, а с лодка, поради което трябваше да стигне до пристанището. Мислеше си, че ще види сградата в далечината, но около рова имаше доста дървета, които най-вероятно я скриваха от погледа му. Въпреки това момчето продължи да крачи към водата, надявайки се скоро да намери правилния път.
Жан бе потънал в мисли, когато нещо връхлетя върху него и го събори. Той падна по очи и устата му се заби в тревата. Болка прониза лактите му. Чуваше до себе си потропваше с крака.
- Извинете, аз... - каза той и се изправи, мислейки си, че се е сблъскал с някого, но видя, че до него не стоеше човек, а... еднорог. Не можеше да има съмнение: кон с бяла кожа, лъскава сребърна грива и опашка и рог на челото. Всъщност беше малко жребче, което не беше много по-високо от Жан. Животното гледаше с любопитни очи и леко потропваше с копитата си по твърдата земя.
Момчето бе в ступор и не знаеше как да реагира. Опасни ли бяха еднорозите? Определено това конкретно животно не му изглеждаше такова, но майка му винаги го бе учила да е предпазлив.
- Еха, еднорог ли е това? - гласът прозвъня иззад едно дърво.
Жан се обърна инстинктивно и веднага позна Ела - момичето, с което се беше запознал по Защита срещу черните изкуства. Тя се изправяше, държейки в ръце една дебела книга.
@Ела Благоева
