Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Жан Ставракиев

    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Жан Ставракиев Coin10 2
    Ниво : Жан Ставракиев Untitl37
    Статистики :
    Жан Ставракиев Streng10 Сила: 4
    Жан Ставракиев Shield10 Издръжливост: 28
    Жан Ставракиев Brain10 Интелигентност: 8
    Жан Ставракиев Runnin10 Ловкост: 8
    Жан Ставракиев Magic-10 Магия: 12
    Жан Ставракиев Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Жан Ставракиев Sausage

    Жан Ставракиев

    Писане by Жан Ставракиев Нед Яну 01, 2023 12:02 pm


    Име: Жан Ставракиев
    Възраст: 14 г.
    Външен вид: Жан е нисък за възрастта си. Пълничък е (и не става дума само за бебешка мазнина). Лицето му е кръгло, с едри бузи и устни. Има руса къдрава коса, дълга до раменете. Очите му са големи и с цвят на лешник. Кожата му е млечнобяла, с изключение на бузите на лицето, които са вечно розови. Носът му е чип. Погледът му изглежда или замислен, или объркан, като рядко може да бъде видян да се усмихва. Винаги е облечен с повече дрехи от необходимото. Не излиза без една червена раница на гърба си, в която са натъпкани всевъзможни неща: две бутилки вода, резервен пуловер, два инхалатора, лекарства за глава и корем, сгъваем чадър и др. Докато ходи, изглежда като гигантско клатушкащо се яйце.
    Характер: Голяма част от това, което е Жан, се е формирало под влияние на майка му. Тя е решена на всяка цена да запази здравето му, поради което го кара да си мие ръцете по минимум 8 пъти на ден на равни интервали от време, а при извънредни обстоятелства може и повече. Освен това на Жан му е забранено да си играе в пясъка, да се среща с големи групи деца през зимните месеци, когато върлува грип, както и да докосва каквото и да е в градския транспорт. При най-малкия сигнал за болест бива поставян на легло за цяла седмица, докато майка му го храни със супа и тъпче в устата му всевъзможни видове лекарства. За да има силна имунна система, постоянно е насърчаван да яде и да пие огромни количества вода. Всичко това е съпроводено с непрестанни забележки и цупене от страна на майка му, която обикновено в шок, че Жан не може да запомни елементарния й режим. Във всяка ситуация Жан първо си задава въпросът какво би направила майка му и евентуално какви пропуски би открила в избраното от него поведение. Несъзнателно е започнал да страни от всички и да предпочита стоенето в стаята си пред излизането навън, само и само да не си навлече гнева на майка си. Същевременно дълбоко в себе си усеща, че има нужда от приятел, но не е сигурен как би съвместил приятелството с режима на майка си.
    Майката на Жан има и доста големи очаквания, свързани с бъдещето на детето си. Постоянно повтаря на Жан, че трябва да чете и да учи нови неща, за да "стане нещо в живота", а не да бъде продавач в магазин за дрехи като нея. До леглото му е наредила планина от книги, включително "Предприемачество за деца", "Сложни похвати за писане на съчинения" и други подобни, от които на Жан му се завива свят. Ако не прекара поне един час в четене на тези книги, майка му спира да му говори за целия ден и го гледа с такова недоволство, че го кара да се чувства ужасно. А Жан въобще не разбира книгите, които майка му иска от него да чете. Понякога, докато прелиства прашните страници, започва да си представя съвсем различни неща: как е магьосник, има магическа пръчка и може да се телепортира на детската площадка, без майка му да забележи, че го няма.
    Иначе Жан е добър по душа. Никога не си е помислял дори да направи лошо и не разбира защо децата в училище понякога му се смеят на коремчето и голямата раница, която никога не сваля от гърба си.
    История: Жан е роден и живее в гр. София, в един от крайните квартали, представляващ поредица от сиви панелни блокове. Майка му и баща му са се развели още като е бил малък, поради което в момента рядко вижда баща си, главно по празници и веднъж в месеца, когато отива да спи в неговата къща. Новата съпруга на баща му - леля Светла, е истински ангел в очите на Жан в сравнение с майка му. Леля Светла никога не му се кара, никога не прави забележки, не го кара да яде постоянно и му позволява да излиза на площадката съвсем сам и да стои колкото време поиска. Този един уикенд в месеца е същински празник за Жан и единственото време, през което може да се отпусне и да бъде себе си.
    Бащата на Жан е чиновник в Министерството на транспорта. Той е коренна противоположност на майка му - тих, спокоен, усмихнат. Големият му недостатък е, че може да отстоява собственото си мнение, особено що се отнася до бившата му съпруга. Жан се чувства сигурен и обичан, когато баща му го прегърне, и тайно мечтае да живее с него, но знае, че това е невъзможно.
    Жан живее в апартамент, който е доста беден. Мебелите в него са стари и износени, но в него винаги цари кристална чистота. Любимата вещ на Жан е телевизорът. Трудно обаче успява да си изпроси да гледа телевизия, тъй като обикновено майка му го праща да чете книги.
    Родителите на Жан са мъгъли. За пръв път той заподозрява, че е различен, когато от училище се обаждат на майка му, че е пропуснал часовете този ден. Но Жан много добре си спомня, че е бил на училище. Наистина беше забелязал, че през този ден никой не поглежда към него, а забележката на госпожата "Жан го няма" беше изтълкувал като критика към психическото му състояние, т.е. че умът му е някъде другаде. По-късно от "Мунгав" му обясниха, че вероятно под влияние на емоциите си е направил така, че е станал невидим. Майка му побесня и цяла седмица не беше на себе си, задето си е позволил да отсъства от училище.
    Писмото, че е приет да учи в "Мунгав", дойде в писмо, носено от прекрасен феникс, какъвто Жан бе виждал в илюстровани детски книги. Майка му видя само писмото, прочете го и го хвърли в кофата за боклук. На следващия ден обаче дойде още едно писмо, на третия - друго. Тя беше на косъм да се обади на полицията, когато в апартамента им се материализира една жена, която се представи за директор на училище за магия и вълшебство. Майката на Жан беше ужасена. Тя сравнително бързо прие, че е магьосник, но не можеше да приеме, че детето й ще отиде някъде далеч и няма да може да се грижи за него. Тонът й се смекчи едва когато директорката на "Мунгав" й съобщи, че в магьосническия свят мъгълските болести се лекуват за секунди. Освен това майката разбра, че това е най-големият шанс детето й наистина "да стане нещо в живота". Така тя склони Жан да замине, като обеща да му праща писма всеки ден и дори да идва в училището на неочаквани "проверки". 
    Жан също прие новината, че е магьосник, със смесени чувства. От една страна, не можеше да повярва, че е специален и че му е даден такъв шанс. От друга страна, една частичка вътре в него ликуваше, развълнувана от този нов свят, от който той щеше да стане част. Щеше ли да може да се справи съвсем сам? Тази мисъл го тормозеше до мига, в който от училището дойдоха да го вземат за началото на новата учебна година. В този миг всички тревоги се изпариха и той започна да слуша с отворена уста и да попива с очи чудесата, с които се сблъскваше.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:52 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!