Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Куидични неволи

    Алцек Шарков
    Алцек Шарков
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Куидични неволи Coin10 50
    Ниво : Куидични неволи Untitl37
    Статистики :
    Куидични неволи Streng10 Сила: 3
    Куидични неволи Shield10 Издръжливост: 2
    Куидични неволи Brain10 Интелигентност: 4
    Куидични неволи Runnin10 Ловкост: 3
    Куидични неволи Magic-10 Магия: 3
    Куидични неволи Clover10 Късмет: 3

    Бобчета : Куидични неволи MangoКуидични неволи Tomato

    Куидични неволи

    Писане by Алцек Шарков Съб Апр 13, 2024 12:50 am


    @Варна Дорадо

    Братле, чуваш ли се? Искаш да влизаш в куидичния отбор, а дори не можеш да направиш диагонален заден завой с метлата – докато го казваше, Кубер ме гледаше със смесица от насмешка и презрение.
    Мога! – възкликнах, като се стараех да не звуча обидено. Не ми се получи. Мутиращият ми глас изскърца като стара дървена дъска, върху която е стъпил много тежък човек.
    Говорим за пълен завой, а не четвъртинка! – обади се Йоил със злобен тон. – Това лято правеше някакви жалки четвъртинки и дори веднъж се заби в дърво.
    Въобще не е вярно – намусих се, макар че си беше вярно: това лято се бях блъснал в едно дърво, докато играехме куидич на двора. – Страшни тъпаци сте.
    Ал, няма как да позволим да влезеш в куидичния отбор. Това ще рефлектира зле не само върху теб, но и върху нас. Очевидно е, че си много далеч от нашето ниво, както и от нивото на врабчетата, летящи в…
    Не изчаках Кубер да довърши. Същите глупости ги бях чувал поне сто пъти досега. Никога не бяха обективни, когато ставаше дума за мен. Искаха само да ме накарат да се чувствам зле. Нима те не бяха допускали грешки по време на куидичните мачове? Обикновено не ми позволяваха да играя и само ги наблюдавах отстрани, откъдето всичко се виждаше. Кубер беше неособено добър пазач, защото лесно се ядосваше и тогава концентрацията му се стопяваше. Йоил умееше да върти батата, но зрението му беше лошо (не искаше да го признае) и понякога се прицелваше криво. Да, не можех да правя диагонален заден завой с метлата, но можех много други неща. А и за какво му е на търсач на прави такъв завой!

    Напуснах общата стая, където се бе развил горния разговор, и тръгнах уж на разходка в двора на замъка. Прелетях с грифона си през Кървавия ров и се приземих близо до Оранжериите. Започнах да се разхождам по права линия, като знаех, че рано или късно щях да стигна до куидичното игрище. Хем ми се искаше да отида да се поупражнявам, хем се притеснявах, че братята ми можеха да ме видят и да ми се смеят, че толкова бързо съм се втурнал натам.

    След около половин час най-накрая се реших и навлязох в куидичното игрище. То беше напълно празно. Сивите скамейки приличаха на гигантски червеи, криещи се в сенките. Тревата бе започнала да жълтее. Духаше хладен октомврийски вятър, който караше кожата ми да настръхва, но все още не беше истински студено.

    Призовах метлата си с „Акцио“ и се качих върху нея. Издигнах се на седем метра височина и започнах да се плъзгам назад в опит да направя диагонален заден завой. Три пъти успях да направя само четвъртинка, а на четвъртия без малко да падна от метлата.

    Хей, да не се опитваш да правиш диагонален заден завой? Искаш ли да ти покажа как?
    Обърнах зачервеното си лице към посоката, откъдето идваше този непознат глас. Забелязах едно русо момиче да ме зяпа отдолу, стиснала метла под мишница. На мига смръщих вежди, ядосан, че някой беше видял неуспеха ми.
    Разкарай се! – креснах с цяло гърло.

    Варна Дорадо харесва този пост.

    Варна Дорадо
    Варна Дорадо
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Куидични неволи Coin10 100
    Ниво : Куидични неволи Untitl37
    Статистики :
    Куидични неволи Streng10 Сила: 1
    Куидични неволи Shield10 Издръжливост: 2
    Куидични неволи Brain10 Интелигентност: 3
    Куидични неволи Runnin10 Ловкост: 1
    Куидични неволи Magic-10 Магия: 2
    Куидични неволи Clover10 Късмет: 1

    Re: Куидични неволи

    Писане by Варна Дорадо Пон Апр 15, 2024 7:02 pm


    @Алцек Шарков


    Посреща го смях.

    Весел, звънък и гъделичкащ, не е онзи присмехулният, който обикновено звънти в ушите му, покрай братята му. Този смях, е чист и напълно момичешки.

    — Ти си от долните курсове, нали? Русичкият Шарков? Пораснал си през лятото. – пита го момичето.

    Алцек кимва мрачно. Все така възседнал метлата си, започва да се колебае дали той да си тръгне или да се опита да изгони светлокосата досадница.

    Но тя не му дава шансът да направи своя избор.

    Бързо се качва на метлата си, която Алцек Шарков оприличава като един от най–бързите летателни пособия. А именно невероятно скъпият внос на една невероятно метла, до която само избрани успяват да се доберат. 

    Момичето не губи никакво време и по–бърза от стрелата на ловец, вече се рее високо в облаците. На Алцек, му се налага да повдигне леко глава за да я вижда хубаво.

    Тя задържа височината без проблем и му се усмихва загадъчно, преди да скочи върху своята кафява метла. Левият ѝ крак, е застанал пред десният, а ръцете ѝ са широко разперени, като че не са обикновени човешки крайници, а крила на птица.

    ❝ Златната Врана! ❞, познава я най–после Алцек. ❝ Това е Варна Дорадо, дъщерята на шампионът по куидич, Търсач Марица Морева.  ❞

    — Това, което вижда при краката ми, се нарича Фигура Четвърта в балетът. Майка ми го е научила от една родена от мъгъли, рускиня преди години, а после научи и мен. Искаш да си Търсач, нали? За нас... – прочиства гърло. – За Търсачите най–важен, е балансът. А за да го постигнеш трябва първо да спреш да се страхуваш от високото. Страхът е...

    Варна скача преди да довърши и Алцек усеща как сърцето му, се опитва да изхвръкне извън гърдите му от уплах.

    Не всеки ден нещо го стряска.

    Ала метлата на шестокурсничката я следва като пале, залепено за стопанинът си. Златната Врана е отново върху своята дървена другарка и прави без проблем един от най–чистите диагонални задни завои, на които Алцек е бил някога свидетел.

    — Страхът е убиецът на умът. – Варна довършва мисълта си задъхана от трикът, който току-що направи. – Франк Хърбърт го е написал. Ако не си вярваш и се страхуваш – как очакваш метлата ти да повярва в теб, Шарков? С нея, трябва да сте като едно, но не бива да забравяш, че ти водиш парадът. Не метлата. Не вятърът. Не слънцето. Не дъждът. Ти! Погледни страхът си право в очите и не спирай да си повтаряш, че нищо е съвършено от първият път. 

    Куидични неволи 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6
    Алцек Шарков
    Алцек Шарков
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Куидични неволи Coin10 50
    Ниво : Куидични неволи Untitl37
    Статистики :
    Куидични неволи Streng10 Сила: 3
    Куидични неволи Shield10 Издръжливост: 2
    Куидични неволи Brain10 Интелигентност: 4
    Куидични неволи Runnin10 Ловкост: 3
    Куидични неволи Magic-10 Магия: 3
    Куидични неволи Clover10 Късмет: 3

    Бобчета : Куидични неволи MangoКуидични неволи Tomato

    Re: Куидични неволи

    Писане by Алцек Шарков Чет Апр 18, 2024 12:16 am


    @Варна Дорадо

    Бях готов да избухна всеки момент. Тази от къде на къде си позволяваше да ми дава наставления? Фактът, че беше дъщеря на един от най-известните куидични играчи в България, не я правеше квалифицирана по куидични въпроси. Все едно щраус да си мисли, че знае какво е летене само защото има крила. И какво за бога я караше да мисли, че ме е страх от високото? Височината нямаше нищо общо с опитите ми да направя диагонален заден завой.

    Варна направи един лупинг и се приземи плавно с ултра модерната си метла. След това закрачи към. Изгледах я с цялата ненавист, на която бях способен.
    Шегуваш се, нали? – попитах с нормален глас.
    Моля?
    Попитах те дали се шегуваш с мен!? – изкрещях го. – Не са ми притрябвали тъпите ти съвети. Защо въобще си позволяваш да ми говориш?!

    Момичето повдигна вежди. Явно беше очаквала друга реакция след речта си – може би благодарности и похвали. Прецених я с поглед. Изгледаше като всички онези богати момичета, които бяха израснали в балон, обградени от прислужници и удобства. Вярно, и аз бях израснал в богато семейство, но поне имах представа как стоят нещата в реалния живот. Тази си мислеше, че светът се върти около нея.
    Просто видях, че се опитваш да направиш диагонален заден завой и…
    И реши да си навреш носа където не ти е работата? – прекъснах я грубо.
    Реших, че имаш нужда от…

    Варна се намръщи леко, но продължаваше да говори със същия нормален тон. Метлата й се рееше свободно в пространството до нея, а слънчевите лъчи надничаха зад рамото й.
    Нямам нужда от нищо! – отново я прекъснах с яростен глас и се метнах отгоре на метлата си, излитайки с бясна скорост. Няколко паднали листа се разхвърчаха в лицето на шестокурсничката.

    Реших да се върна към опитите си да направя диагонален заден завой. Тъй като бях ядосан, се засилих по-бързо отколкото трябваше и без малко да се разбия в един от головите обръчи. Метлата ми се разтресе, дръжката се изплъзна из под ръцете ми и усетих, че цялото ми тяло се повдига няколко сантиметра във въздуха. За щастие, метлата вече бе близо до земята. Паднах от около един метър, при което единият ми крак се удари накриво в земята. На мига почувствах силна болка и в главата ми се завъртяха звездички.

    Само да не го бях счупил, мислех си, докато се опитвах да се обърна по гръб.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:48 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!