Варна Дорадо

НАРИЧАТ Я ЗЛАТНАТА ВРАНА, когато сее рее високо в небесата и като същинска птица всичко, което човешкото око може да захване, са нейните руси коси.

Това е просто игра на думи.

Но, о, колко е вярна.

Варна Калиста Морева–Дорадо, или просто Варна Дорадо, е дъщеря на испанският представител в българското министерство на магията и неговата българска съпруга.

Нейният баща Алфонс Дорадо, е част от дълголетният магически род от чистокръвни магьосници Дорадо ( Златните ). А майка ѝ – Марица Морева ( Морева от мор, не от море ), е някогашен шампион по куидич за българският отбор в позиция на Търсач.

Варна идва от амбициозно чистокръвно семейство и знае, че трябва да оправъргае всички очаквания. Най–големият ѝ страх, е разочарованието.

Било то да разочарова любим човек.

Или любимият човек да разочарова нея.

Кръстена е Варна, макар и да е родена в София, заради традиция от българската страна на семейството си. Те кръщават родените момичета с имена на водна тематика, а родените момчета със земна тематика.

Има нещо повече в тази традиция, но Варна още не знае това.

Кожата на момичето е бяла, като сняг. Ала през по–топлите сезони, винаги придобива приятен загар от постоянните целувки на слънцето. Очите ѝ са зелени. А косата – злато на прах.

Нейните черти са студени и изваяни, но щом се усмихне ледът се разтапя и може да спечели доверието на всекиго, когото пожелае. Баща ѝ го нарича “ политически чар “.

Има множество малки обеци по ушите и една златна халка на носът. Иска да си направи първата татуировка на седемнадесет.

Едва на шестнадесет, тя говори и чете идеално испански, латински, английски и български.

Играе куидич най–вече в позицията на Бияч, първоначално за да не бъде в сянката на майка си, която е била Търсач.

Истината е, че го прави, заради тръпката, която ѝ дава този малък неин бунт. И силата, която се крие в балансът, нужен ѝ да бъде добър Бияч.

Нейното истинско място в отборът е обаче, като Търсач и именно тогава Златната Врана блести истински.

Не вижда професионалното си бъдеще в куидичът. Това, което я влече е мъгълската поезия. Варна вярва, че именно думите са магията на обикновените хора.

Прочела е всичко, до което успее да се добере. От древността до наши дни. Не ходи никъде без омагьосаното перо и бележник, които нейният баща ѝ подари за последният рожден ден.

Само собственикът на перото, може да види неговото мастило.
А то е кърваво–червено и живо.

Знае, че след две години ще завърши и ще ѝ се наложи да избира между това да бъде, като родителите си, или да поеме по свой собствен път.

запазен лик - Ester Expósito.