Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Buona Sera, don Cesare...

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 26
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 14
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 15
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 12
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 13
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 22
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... HoneyBuona Sera, don Cesare... ChiliBuona Sera, don Cesare... CabbageBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... EmeraldBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... Mint

    Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Симеон Манев Пон Мар 25, 2024 8:02 pm


    Слънчева Италия, здравей!
     Симеон точно се бе магипортирал на две преки от Сан Марко. Бялата му риза светеше под костюма, а вратовръзката аленееше точно под яката ѝ. Да, във Венеция Симо можеше да бъде какъвто си поискаше и да се облича така, както му харесваше. 
     Върху дланта му кацна черно перо и само за миг отнякъде долетя и Сев, като с доволно врякане кацна на рамото му. Всичко си беше на мястото, Тервел също трябваше да се появи съвсем скоро. Уж трябваше.
     Туп. 
     Ох!
     Да, и Тервел дойде.
     - Отдавна не съм се магипортирал толкова далеч на един път, да... Ще ми подържиш ли куфара за момент? - подаде Шаханов чантата си и се отърси от прахта, която бе полепнала по него. 
     Слънцето вече се готвеше да потъне в хоризонта и сенките от парапетите и проблясъците от цветните витрини си играеха по паветата. Минувачи кръстосваха уличката, а отнякъде миришеше приятно на топла пица. 
     - По каква работа сме тук в края на краищата?
     - Ще видиш.
     Ехидна усмивка се прокрадна по лицето на Симо, докато двамата си проправяха път през тълпата от хора.
     - Бъзикам се, ще ти кажа, ето. - момчето се подпря на едната стена на тясната уличка, на която бяха, и започна да си връзва обувката. - Търся един гримоар, дълго се е въртял на черния пазар. 
     Докато си приключи изречението, Симо взе, че се върза успешно, така че си развърза и другата обувка с цел да си продължи мисълта.
     - Последно е бил купен тук от мъж, приближен на мафията. Мисията ни е да го откупим. - момчето завърза и другата си обувка и доволно погледна нагоре, но над себе си видя повече от изненаданото изражение на спътника си.
     - Ти нормален ли си?
     Манев не каза нищо и продължи да върви напред. Шаханов опитваше да го следва, но хората в обратната посока непрекъснато прииждаха на вълни.
     - Ако ми беше казал, нямаше да дойда... - Симо приглушено чу да казва Тервел.
     - Затова не ти казах, Алфа. - подсмихна се Манев и забърза крачка. - Кръчмата, която търсим е съвсем близо.
     - Идеално, просто идеално - изломоти Тервел някъде зад него.

    @Тервел Шаханов

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 9
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 18
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 10
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 22
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 14
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 8
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... PearBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... WatermelonBuona Sera, don Cesare... Emerald

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Тервел Шаханов Сря Мар 27, 2024 10:24 pm


    Когато писмото пристигна, Тервел пиеше. В последните няколко месеца май само това правеше. Действията бяха отработени до болка. Наливаше си сам в чашата, сетне с един замах изливаше цялото й съдържание в устата си. Преглъщаше горчивината с насълзени очи. Не му се занимаваше да сърба цяла вечер. Предпочиташе да се напие скоростно, за да може да забрави всичко и да спре потока от мисли в главата си. Така се отпускаше и се превръщаше в Тервел от миналото: забавен, необуздан, смел и без капчица съвест. Започваше да танцува, да пее, да флиртува и да прави всичко, което му хрумнеше, защото искаше и защото можеше. На следващия ден нищо не помнеше. И тази процедура се повтаряше нощ след нощ.

    Той остави чашата. Разтвори писмото, което бе закачено за крака на една черна сова, и веднага позна грозния разкривен почерк на Симеон. Съобщението беше кратко и ясно:

    Алфа,

    Стягай багажа. Чакам те във Венеция, до Сан Марко, точно 9:00 ч. Ще свършим една работа, ще се повозим на гондола и ще си вкъщи за вечеря. Не се чуди, просто тръгни.

    С.


    Очите на Тервел светнаха. Не се и замисли дали да тръгне, както явно бе очаквал Симо. Не се налагаше да си гледа графика, защото в него всеки ден беше еднакъв: ставане, работа, вкъщи. Събота и неделя беше просто ставане, вкъщи, бар. След „Мунгав“ се беше върнал в продънената си къщичка в Торбаланово и бе започнал работа като секретар в Хала-вест. Задълженията му се изразяваха в това да отговаря на писма, да подрежда архивите на вестника и да изпълнява прищевките на редакторите. Понякога му даваха и да пише някои кратки статии и го лъжеха, че един ден може да го повишат в редактор. Той не се стремеше особено към последното. Интересуваха го преди всичко парите. Вярно, не му плащаха много, но му стигаха да живее и да заделя по някой или друг галеон. Мечтаеше си да направи едно околосветско пътешествие с любимите си дестинации, но искаше да е като преди – да може да харчи много и да живее на максимални обороти. Не беше кой знае каква цел, но без нея ежедневието му щеше да е още по-скучно и безсмислено.

    След „Мунгав“ Ясна беше станала професионален куидичен играч. Симо беше започнал да пътува „по работа“, но от обърканите му писма Тервел така и не бе разбрал каква. Арина още учеше в „Мунгав“, поради което не можеха да се виждат. Въобще всички си имаха собствен път, непрекъснато отдалечаващ се от този на Тервел. Това го убиваше, защото той не знаеше как да е сам.

    Писмото на Симо беше спасителна сламка, за която той се хвана с двете ръце. Веднага щом го прочете, хукна към вкъщи да се приготвя. Дори не отиде в бара. През нощта почти не спа, защото нямаше търпение да напусне Торбаланово. Припомняше си прекрасните спомени от Венеция, когато беше на петнайсет.

    Симо май се беше променил. Изглеждаше му по-издължен, с по-зряло лице. Такива ли големи промени ставаха за 3-4 месеца? Дали и аз съм се променил, питаше се Тервел?

    Симеоне, защо не ми отговори на последното писмо? Писах ти преди две седмици – сети се Тервел, докато вървяха из тесните тротоари, под които се виеха канали.
    Бях зает – каза Симо, без да го поглежда. Каза го небрежно, което ядоса Тервел.
    С какво?
    Работа!
    Но каква работа? Три пъти те питах в писмата си с какво си се захванал и не ми казваш.

    Нямаше да е Тервел, ако не изтегавее малко. Или много.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 26
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 14
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 15
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 12
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 13
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 22
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... HoneyBuona Sera, don Cesare... ChiliBuona Sera, don Cesare... CabbageBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... EmeraldBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... Mint

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Симеон Манев Чет Мар 28, 2024 6:29 pm


    - Аз дойдох в девет нула нула сутринта тук между другото, Манев. Нямаше те.
     Тервел едвам докосваше рамото на Симо, за да не го изгуби в тълпата туристи. Момчето виждаше часовника си, който показваше 9:15. Редно обаче ще е да се спомене, че не беше венецианско утро, както Симо бе написал в писмото си. Септемврийската вечер вече обгърщаше площадите, уличките, евтините хотели, мостовете, пицариите и високите кули на италианския град. Двамата още вървяха в посока място, очевидно известно само на Манев. 
     - И все пак дойде отново, когато трябваше, нали? - подсмихна се Симо.
     - Но ти обеща, че ще съм си вкъщи за вечеря... - смотолеви Шаханов някъде зад него. - Добре, че те познавам, за да виждам двусмислиците в писмата ти.
     - Естествено, би заблудило всеки външен човек, който може да се докопа до плика. Не знам дали осъзнаваш, но след като завършихме "Мунгав" все повече разчитам на това, колко отдавна сме приятели, Тер.
     Симо обърна глава назад и се усмихна. Лекият полъх на вечерния септемврийски ветрец размести кичур от косата му и той се запречка пред едното му око. Тервел обаче можеше да каже със сигурност, че в другото проблясва истинското удоволствие на Симо от това, което сега вършеха.
     - Пък ииии... мафията е будна само вечер. Сутрин спи трети сън.
     - Дааа, даааа... мафията. 
     Симо усети плахата нотка в последното, изречено от Тервел. Обещал си беше да му обясни какво се случваше, едва когато се убедеше в съществуването на кръчмата, която търсеха. Трябваше да е само на един завой от тях.

     - Ето я! - Симо засия, а Тервел застана до него и се загледа в старата постройка пред тях.
     Наглед не беше нищо особено. Кръчмата изглеждаше като всяко друго нощно заведение в района и се помещаваше в стара, рушаща се сграда, приличаща на всички такива наоколо. Над вратата висеше голяма светеща табела с надпис "Il Guanto". До името на бара, може би с остър предмет, беше надраскан символ, подобен на ръка с око в средата. Симо забеляза, че символът беше нарушил цялостта на електрониката и минидиодите около него просто нямаха захранване.
     - Този символ съм го виждал някъде. - каза на глас Симо, видимо озадачен. 
     - Маркирали са си мястото? - попита Тервел.
     - Така изглежда. Виж, че масите отвън са празни. Няма и сервитьори. В това време всяко друго нормално заведение ще работи... но не и това.
     - Може би вече е време да ми обясниш къде в брадата на Мерлин се намираме и най-вече защо търсиш този гримоар.
     Симо се обърна към спътника си и видя, че той пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. Но не по онзи начин, който хората правят като им се ходи до тоалетната. 
     - Добре, добре, накратко - гримоарът е препис на така нареченият Антигримоар, съдържа силни заклинания и проклятия, които Боян Магът е измислил като алтернативна защита от атаките на византийските магове. Този мъгъл, мафиотският бос, когото търсим, е открил книгата случайно и сега е у него. Първо, че такова нещо в мъгъл няма какво да прави, второ, че гримоарът ми трябва, за да се обуча аз. 
     Симо се усмихна широко, защото знаеше, че Тервел не беше спокоен. Искаше да му даде увереност, че са в безопасност, но в действителност разбираше, че Тервел се притеснява да се сблъсква с черната магия, независимо каква беше тя. Самият Симеон нямаше притеснения, знаеше, че се изправя срещу мъгъли. Малко щяха да ги стреснат и за нула време щяха да си излязат от бара, заедно с книгата. Чудеше се дали да добави онова неговото "всичко ще бъде наред", но това се оказа нужно.
     - Окей, окей, да влизаме, че да се махаме по-бързо... и ще черпиш пица за вечеря.
     Симо не можеше да е по-доволен.
    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 9
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 18
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 10
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 22
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 14
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 8
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... PearBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... WatermelonBuona Sera, don Cesare... Emerald

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Тервел Шаханов Пет Мар 29, 2024 8:55 pm


    За пръв път от два месеца Тервел се почувства истински жив. Изпитваше огромно щастие, че се е отделил от онзи сив и скучен свят в Торбаланово. Всичко тук му се струваше по-цветно, по-вдъхновяващо и по-впечатляващо, отколкото в България. Сградите бяха ниски, с прекрасни изваяни фасади и червени покриви, върху които сякаш бяха накацали всички гълъби на света. По каналите, прорязващи надлъж и нашир града, бавно се движеха дълги гондоли, в които се прегръщаха влюбени двойки. Във въздуха се носеше миризма на захарен памук, фритоли и шоколад. Човек трудно можеше да извърви и два метра разстояние, без да се блъсне в някоя тълпа от мъгъли, които говореха на всевъзможни езици и се опитваха да снимат всичко около себе си. Въобще Тервел се чувстваше поне толкова жив, колкото беше и Венеция в момента.

    Когато Симо започна да му говори за разни кръчми, гримоари и мафия, той въобще не се притесни. Беше свикнал да очаква неочакваното от своя приятел. Понякога нещата се оказваха сериозни, но по-често Симо просто обичаше да преувеличава и да говори с кодове, за да обърква околните. Тервел подозираше, че и сега нещата щяха да се окажат доста по-безобидни. Може би тази „мафия“ щеше да се окаже просто някоя книжарница за редки книги, откъдето щяха да купят гримоара.

    Когато видя въпросната кръчма с онзи странен знак, Тервел донякъде се разколеба. Щом кръчмата беше истинска, дали същото не се отнасяше за мафията? Започна да хвърля на Симо съмнителни погледи, опитвайки се да отгатне намеренията на приятеля си. Само че очевидно скоро нямаше да получи пряк отговор на нито един от вече зададените, а и на напиращите вътре в него въпроси.

    Кръчмата си беше кръчма като всички останали. Беше малка, мрачна и мръсна. Трите „м“-та, помисли си иронично Тервел. Имаше бар, зад който стоеше една изключително слаба жена с бинтова превръзка, увита около част от главата, както и няколко синини под очите. Косата й беше черна, а очите – малки и злобни, досущ като две оси, готвещи се да нападнат кошер. Веднага след вратата на кръчмата бяха разположени седем-осем кръгли маси. На две от тях групи мъже играеха карти, като вдигаха невъобразим шум. На една от масите седяха петима на средна възраст мъже, облечени с черни дрехи, които пиеха бърбън. Лицата им бяха кое от кое по-грозно – сбръчкани, с големи устни и уши, разкривени физиономии и прочие. Петимата спореха оживено, като ръкомаха и викаха. Музиката в кръчмата беше някаква италианска естрадна музика от края на миналия век, но от целия шум почти не се чуваше.

    Да поседнем тук – Симо посочи една маса, която се намираше близо до тази на петимата спорещи мъже.
    Както кажете, Дон Симеоне.
    Тервел прокара ръка по стола и усети трохи да полепват по кожата му. Намръщи се. Бръкна в джоба си и извади една бяла кърпичка, разгърна я и постла върху стола, след което седна отгоре на кърпичката. Симо го наблюдаваше с лека насмешка в очите, след което каза:
    После ще ти направим пълна дезинфекция, не се притеснявай.
    О, въобще не се притеснявам – измърмори русият и прокара ръце по масата. Пак трохи. Изтупа недоволно ръце и ги прибра под масата. Нямаше да пипа нищо тогава.
    Отивам до бара. Ще ти взема бърбън.
    Не пия бърбън. Искам космопоитън.
    Доста жалко, защото днес ще пием бърбън – усмихна му се Симо и тръгна към бара.

    Тервел се намуси и зачака.

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 26
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 14
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 15
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 12
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 13
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 22
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... HoneyBuona Sera, don Cesare... ChiliBuona Sera, don Cesare... CabbageBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... EmeraldBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... Mint

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Симеон Манев Сря Апр 10, 2024 10:31 pm


    Симо тръгна към бара и правейки се, че не забелязва недружелюбните погледи към себе си, скришом огледа заобикалящата го среда. В светлото и на пръв поглед скромно заведение имаше странни хора, повечето бяха млади и неособено безобидноизглеждащи мъже. В крайна сметка информаторът му беше казал нещата такива, каквито си бяха - това действително си беше една мръсна дупка, пълна с отрепки и главорези от различен калибър. Симо още отвън позна символа на Черния картел, все пак си беше написал домашното преди да довлече и Тервел тук със себе си. Черният картел се оглавяваше така да се каже от така наречения Дон Чезаре. С крайчеца на окото си момчето съзря осветената маса, на която донът допиваше питието си. С него видимо оживено разговаряха няколко едри мъже в черни костюми. Мисълта, че може да го изгонят, преди да е обелил дума за гримоара, напрягаше Манев, но той търпеливо седна на бара и поръча бутилка бърбън. 
     - Май не сте оттук, сеньор - изхриптя на развален английски гласът на жената зад бара. 
     - По работа, грацие! - Симеон закрачи обратно към масата. Сега масата на Чезаре бе точно срещу него и само за секунда двамата размениха поглед. Манев седна объркан обратно на стола си. Само след миг млад изтупан сервитьор им донесе чаши и поръчаната бутилка. 
     - За късмета, Шаханов. 
     - Наздраве, Манев... надявам се, че знаеш какво правиш. - Тервел вдигна унило чашата си и отпи.
     Работата беше, че не той не беше много сигурен в това.
     Защото май донът вече ги очакваше.

     Симо излезе абсолютно прав. Само няколко минути по-късно към тях се приближи висок слаб човек в сако и перфектно изгладена риза. Лицето му бе изпито, а през устата му преминаваше прав белег, вероятно от нож.
     - Дон Чезаре най-великодушно Ви кани на неговата маса. 
     Дългокосият опита да не покаже изненадата си и обеща да дойдат с Тервел, след като си допият уискито. 
     Грешка.
     Зад фигурата на изпития господин двама значително по-едри господа се появиха и вдигнаха двамата седнали. След като ги претърсиха щателно (учудиха се на пръчките, но Манев настоя те да им бъдат върнати), групичката се насочи към масата, където възрастният дон вече ги очакваше.
    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 9
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 18
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 10
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 22
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 14
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 8
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... PearBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... WatermelonBuona Sera, don Cesare... Emerald

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Тервел Шаханов Съб Апр 13, 2024 7:35 pm


    Когато започнаха да им пребъркват дрехите, Тервел изтръпна. Представи си как мъжете в черно им прибират магическите пръчки, след което ги завеждат в някакво тъмно мазе, за да им хвърлят един здрав тупаник. Двамата със Симо със сигурност нямаше да могат да се справят с пет горили, високи два метра и тежащи сто килограма. За щастие, мъгълите не подозираха на какво са способни пръчките и просто ги върнаха.

    В джоба си Тервел държеше една движеща се черни-бяла снимка на него и Борис. Бяха си я направили преди повече от шест месеца в един от баровете в Торбаланово. Борис се смееше, докато разрошваше с ръка буйната руса коса на Тервел, а последният се мръщеше и въртеше недоволно очи. Това беше единствената им снимка.

    Какво зяпаш? – ядоса се Тервел, когато една от горилите се загледа в снимката. Италианецът изгрухтя нещо и върна снимката на собственика й. Преди да я прибере, Шаханов я погали с ръка. За миг задържа погледа си върху Борис, чиито очи блестяха като два черни диаманта. Къде ли беше сега?
    Мърдай! – някой го мушна с пръст в ребрата. Говореше на развален английски.

    Озоваха се на масата на грозните мъже, които пиеха бърбън от малки кристални чаши. Единият имаше дебел златен ланец около врата, наподобяващ две преплетени въжета, както и златни пръстени на четири от пет пръста на всяка от ръцете си. Устните му бяха тънки, а очите – дребни и жълтеникави, като на невестулка. Мъжът вдигна ръка, без да проговаря, и посочи два празни стола, разположени надалеч от останалите.

    Около минута никой не проговори. Петимата мъже продължаваха да отпиват на едри глътки от бърбъна си и да гледат новодошлите със смесица от отегчение и неприязън. Очевидно искаха да демонстрират надмощието си. Тервел седеше мирно и от време на време поглеждаше въпросително към Симо, който гледаше съсредоточено мъжа със златния ланец.
    Чух, че ме търсите – изведнъж проговори мъжът с ланеца.
    Да, така е – веднага отвърна Симо.
    И как ме открихте?
    Дон Чезаре, имате доста почитатели.
    И врагове.

    Дон Чезаре също говореше на английски, с ужасен акцент. Устните му сякаш въобще не се движеха. Останалите мъже, облечени в черно, само наблюдаваха с горделиви физиономии. Сигурно се мислеха за голяма работа. На Тервел му се прииска да замени главите им с гигантски ябълки.

    Имаме бизнес предложение – каза Симо и се усмихна широко.
    О, нима?
    Наскоро сте придобили една книга на Боян Мага. Искаме да я купим – избълва Тервел, нетърпелив да си ходят по-скоро.
    Не се продава – отсече Дон Чезаре с равен тон и отегчено лице. –Довиждане.

    Тервел се обърна изненадано към Симо. А сега?

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 26
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 14
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 15
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 12
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 13
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 22
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... HoneyBuona Sera, don Cesare... ChiliBuona Sera, don Cesare... CabbageBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... EmeraldBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... Mint

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Симеон Манев Нед Апр 14, 2024 3:50 pm


    Симо само се усмихна. Тук нямаше място за необмислени слова. Добре, че се омагьоса да говори на италиански секунди преди да ги преровят. 
     - Buona Sera, don Cesare, извинете прямостта на спътника ми - каза той на изненадващо за Тервел приличен италиански - Позволете да се представим, бихте ли?
     Мъжете около тях се спогледаха и обърнаха погледи към шефа си, може би с надеждата той да им позволи да натупат натрапниците както подобава. Донът обаче не помръдна. Не отместваше очи от Манев и за няколко секунди цареше тишина. Музиката притихна. Заведението дишаше и живееше заедно с мафиота, хрумна на Симо, всяко негово действие беше само по себе си събитие и всеки в голямото помещение беше на крак за случващото се. Двамата с Шаханов бяха в горещата точка. Всъщност за момент щеше да остави Шаханов без превод, така че може Симо беше сам сега.
     Всичко това само за няколко мига. Чезаре кимна, но лицето му остана твърдо и безизразно. Мъжът с изпитото лице и двамата господа до него се разшаваха. Беше въпрос на време ледът да бъде разпукан.
     - Грацие, сеньор. Казвам се Манев, а това е господарят Шаханов. - Манев погледна към смаяния Тервел и му кимна за "ще се ползвам с влиятелната ти фамилия, брат, извинявай". Щеше да се обяснява после. - Идваме от България. До нас достигна вестта, че притежавате ценен за историята на нашия народ артефакт. Препис на известен сборник с езически ритуали на така наречения Боян Магьосника. 
     Симо се задъха едва. Чувстваше, че е на косъм на отегчи мафиота с урока по история. Затова тръгна напряко.
     - С господаря Шаханов желаем да откупим книгата още сега. Ще Ви предложим оферта, която според нас не бихте искали да откажете.
     По бледото лице на Манев заигра следа от усмивка. Винаги беше искал да каже тези думи на италиански.
     - И какво бихте могли вие да ми предложите? - тон на презрение в гласа на гангстера. Той отпи от уискито си и когато помръдна дясната си ръка, Симо зърна нещо необичайно в един от пръстените. Обеща си да се върне на този детайл по-късно.
     - Власт.
     Цялото заведение избухна в смях. Мъжът, който бе най-близо до Манев се приближи заплашително към него, но донът му направи знак и той се отдръпна като попарен.
     - Сениор Манев, вие подигравате ли ми се? - попита на прекрасен (и цветущ) английски Чезаре. - Смятате ли, че властта е нещото, което ми липсва?
     - Дон Чезаре, вие не ме разбрахте. - отвърна му също на английски Манев и му се усмихна ласкаво. - Аз Ви предлагам друга власт. Властта над собствената Ви съдба, сениор.
     Той се концентрира докато завърташе пръчката в ръката си. В миг множество пистолети, бухалки и всякакви други оръжия в ръцете, джобовете и коланите на хората наоколо се изстреляха нагоре във въздуха и останаха да висят там. Заклинанието за масово обезоръжаване беше личен патент на дългокосия, с чиято ефективност той много се гордееше. Самият Симеон беше вече станал от стола си.
     - Фуко! - изрече той и купчината оръжия във въздуха се разпаднаха на пясък върху слабия мъж и другите двама мъже в черно до момчетата. Те се стовариха тежко на земята, събаряйки и масата в близост. Това вдигна заведението с краката нагоре. Другите трима гардове посегнаха към Манев, но той лесно ги отблъсна и те отхвъркнаха назад. Малко ли се бе дуелирал в "Мунгав". 
     - Don, dai, dai! - чуха се викове и няколко мъже тръгнаха да вдигат боса от масата, за го извеждат, но Тервел не ги остави да стигнат далеч.
    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Buona Sera, don Cesare... Coin10 9
    Ниво : Buona Sera, don Cesare... Untitl40
    Статистики :
    Buona Sera, don Cesare... Streng10 Сила: 18
    Buona Sera, don Cesare... Shield10 Издръжливост: 10
    Buona Sera, don Cesare... Brain10 Интелигентност: 22
    Buona Sera, don Cesare... Runnin10 Ловкост: 14
    Buona Sera, don Cesare... Magic-10 Магия: 8
    Buona Sera, don Cesare... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Buona Sera, don Cesare... PearBuona Sera, don Cesare... MangoBuona Sera, don Cesare... SapphireBuona Sera, don Cesare... SausageBuona Sera, don Cesare... WatermelonBuona Sera, don Cesare... Emerald

    Re: Buona Sera, don Cesare...

    Писане by Тервел Шаханов Вто Апр 16, 2024 9:52 pm


    Нещата ескалираха много бързо. В единия момент Тервел се прозяваше, докато чакаше Симо да приключи с разговора (не знаеше, че приятелят му говори италиански), а в следващия момент във всички посоки започнаха да хвърчат чаши, столове и прах. На Тервел му трябваха няколко секунди, за да се ориентира във възцарилия се хаос. Инстинктивно се пресегна към джоба на дънките си и извади от там магическата си пръчка. Напоследък не е я използваше особено често, но веднага щом я усети в ръката си, почувства прилив на адреналин. Малко от съучениците му в „Мунгав“ можеха да се похвалят с неговите умения по дуелиране.

    Тервел се огледа. Симо се занимаваше с трима от бодигардите. Беше ги накарал да си ударят главите в една от колоните на кръчмата, но те се бяха съвзели доста бързо и сега му налитаха с няколко бутилки в ръка. Отляво на Шаханов двама се опитваха да изведат дона далеч от боя. Той насочи пръчката си към тях и каза с много ясен глас:
    – Таранталегра!
    На мига краката на двамата бодигарди започнаха да се движат неконтролируемо във всички посоки. Първо започнаха да танцуват ръченица, после салса, а за капак – брейк. Тервел се захласна да се смее.
    Симо, виж ги, за нищо не стават. Помниш ли като танцувах салса на онова тайно парти в Оазиса…  
    Когато се напи и повърна върху панталона ми ли? Да, прекрасно си го спомням – каза дългокосото момче, докато прилагаше кракозаключващо заклинание на бодигардите. Те обаче не се отказаха и започнаха да хвърлят бутилките по него. Една без малко да се разбие в лицето му, но той клекна и така успя да я избегне.
    Ох, не, бъркаш се с…

    Не можа да довърши, тъй като се случи нещо неочаквано. Дон Чезаре скочи като леопард (кой да предположи, че такъв едър човек е способен на такова ловко движение), изби пръчката от ръката на Тервел и стисна с ръце врата му. С другата ръка счупи една бутилка в масата до себе си, грабна най-острото парче и го доближи до гърлото на момчето. После се обърна към Симо, криейки се зад тялото на уловения, с разкривено от паника лице.
    Още едно движение и приятелчето ти отива в отвъдното!

    Тервел ококори очи. Опита се опита да стои мирно, но ноктите на дона се бяха впили в гръкляна му и му пречеха да диша нормално. Усещаше студеното стъкло върху кожата си, както и тежкия мирис на бърбън, носещ се от устата на италианеца, която се намираше зад ухото му.

    Аз и моята голяма уста“, помисли си. Можеше вече да са приспали мъгълите, а сега животът му беше на косъм. Кой знае какво можеше да направи този откачен италианец…

     – Кой си ти? Казвай веднага или стъклото отива в гърлото на изнеженото ти приятелче! – кресна донът.

    Симо вдигна и двете си ръце към дона, за да му покаже, че е готов да говори.

    Симеон Манев харесва този пост.


      В момента е: Пон Юли 22, 2024 4:52 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!