Алцек Шарков

Аз съм най-малкият от седем братя, но по външен вид не приличам изобщо на тях. Те са с гаврановочерна коса, тъмни очи, високи и мускулести, като върлини. Аз съм рус, със сини очи, не по-висок от метър и шестдесет и пет, със слабо и кокалесто тяло. На снимки винаги изпъквам най-много, защото изглеждам не на място, сякаш съм част от друго семейство. Впрочем братята ми често ме дразнят, като ми казват, че съм копеле. Не вярвам, че може да е истина. Баба Марая също има руса коса и сини очи! Въпреки това винаги съм искал да приличам повече на братята си. Правя си прическата като тяхната (пригладена назад с гел), обличам се в същия стил (с тъмни дрехи) и се държа като тях (плюя по земята, пуша, бия се и др.). Разликата обаче си остава все толкова очеизваждаща. Явно просто не притежавам умението да съм готин без усилие като тях. Знам, че понякога ставам смешен, което не остава незабелязано от братята ми: „И да си трансфигурираш цялото тяло, пак няма да заприличаш на нас“. Старая се да не показвам, че тези думи ме нараняват. Обикновено обръщам всичко на шега, все едно никога не съм се замислял за външния си вид. Братята ми обаче долавят като акули дори и най-малката следа от слабост и не ме остават намира, докато не разрушат изцяло самообладанието ми. 

Различавам се от братята си не само по външен вид. Те са силни, безстрашни и никога не се замислят, преди да направят нещо. Аз съм колеблив, вглъбен в себе си и понякога се страхувам от неща, които не бива да плашат един Шарков. Мисля, че всички разбраха, че нещо с мен не е наред, когато бях на единадесет и едни съседски деца ми спретнаха номер: причакаха ме в тъмното, закачиха ме на едно дърво за панталоните и ме оставиха да вися така. Братята ми не намериха по виковете ми. Смяха ми се с цяло гърло, преди да ме откачат. После ми казаха, че трябва сам да отмъстя на съседските деца за унижението. Аз обмислях как да го направя в продължение на цяла седмица. Накрая реших да направя същото с тях, защото просто нищо друго не ми хрумваше. Те обаче разкриха плана ми и отново ме оставиха да вися на същото дървото. Принуден бях отново да чакам братята ми да ме спасят. Този път обаче те не отговориха на виковете ми. Паднах, опитвайки се да сляза от дървото, и си счупих и двете ръце. В крайна сметка братята ми отмъстиха на съседските деца „за честта на семейството“. И до днес често ми напомнят за тази ужасна серия от събития, с което искат да ми докажат, че не само външно, но и по характер нямам нищо общо с тях.

Семейството ми е популярно. Говори се, че сме черни магьосници, но баща ми Вардан мрази тези думи. Той казва, че сме просто умни бизнесмени, които не робуват на никого. Под това има предвид главно, че не робуваме на закона. Занимаваме се с внос на забранени предмети от чужбина. Понякога изпълнява и поръчки срещу подходящо заплащане. Всичко, което може да ни донесе изгода.

Когато бях малък, не бяхме много заможни. Живеехме в една двуетажна къща в покрайнините на Торбаланово и имахме само един магазин. Днес сме едни от най-богатите хора в тази държава. Влиянието ни е толкова голямо, че на практика управляваме Министерството на магията. Баща ми вече не се занимава с дребна търговия. Братята ми непрекъснато търсят начини да станат още по-богати. Много хора ни мразят и искат да ни навредят, да ни отнемат всичко, обаче ние сме недосегаеми.

„Един ден ще станеш част от бизнеса“, казва баща ми, макар и да не изглежда убеден. Майка ми е против. Аз съм й любимец и винаги е имала други планове за мен. Чувал съм я да казва на баща ми, че „шест сина са достатъчни на бизнеса“. Тя иска да стана учен, защото знае колко харесвам магическите създания и смята, че имам всички нужни качества: аналитичен ум, любопитство и упоритост. 

Майка ми също се различава от останалите Шаркови, може би защото не е родена в това семейство. Баща ми и братята ми я уважават, но никога не се вслушват в мнението й. За Шаркови жените са безгласни букви, чиято работа е само да гледат къщата.

Ще направя всичко, което е нужно, за да се преборя този проклет свой карък. Никога не бих могъл да стана учен: това би означавало провал. Просто искам да накарам татко да се гордее с мен, а не да ме гледа с разочарование и да ме пренебрегва.

В „Мунгав“ всички знаят името ми. Имам много познати, но не и приятели. Вийлите не ме закачат много, макар че аз съм един от най-честите нарушители на реда. Затварят си очите за всичко, защото ги е страх. Въобще всички избягват да говорят с мен. Когато видят мрачния ми поглед, обикновено отиват на отсрещния край на коридора. Така и трябва да бъде. Един Шарков трябва да всява респект. Когато някой ме погледне накриво, бързам да му покажа кой е шефът, като понякога прибягвам и до юмруците си.

В свободното си време обичам да чета, но винаги го правя скришно. Обожавам да се разхождам и в Призрачния лес, където отглеждам няколко животинки: тестрол, круп и фуопър. Не е много шарковско, но не мога да се сдържам.