Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+3
Тервел Шаханов
Еньо Хаджиконстантинов
Разказвачът
7 posters

    Обновяване на герои

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    Обновяване на герои

    Писане by Разказвачът Нед Фев 25, 2024 8:44 pm


    Обновяване на герои 2a1f7912

    Предвид правилото, че всички герои остаряват автоматично с една година в края на форумната година, сега имате възможност да обновите героя си, така че да отразите промените, които са се случили с него през изминалата година. Идеята не е да си променяте изцяло героя. За да контролираме процеса, можете да публикувате новото описание в настоящата тема. Копирайте всичко от старата си тема, редактирайте го и го публикувайте като нов пост по-долу. След това ще бъде пренесено (заедно с форматирането, което сте избрали) в оригиналната тема на героя Ви. Внимание: вече съм променил курсовете в профилите и описанията на темите Ви).

    Срокът за обновяване на герои е 23.03.2024 г.

    648974637757104169?s
    Еньо Хаджиконстантинов
    Еньо Хаджиконстантинов
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Обновяване на герои Coin10 39
    Ниво : Обновяване на герои Untitl37
    Статистики :
    Обновяване на герои Streng10 Сила: 4
    Обновяване на герои Shield10 Издръжливост: 4
    Обновяване на герои Brain10 Интелигентност: 5
    Обновяване на герои Runnin10 Ловкост: 4
    Обновяване на герои Magic-10 Магия: 4
    Обновяване на герои Clover10 Късмет: 6

    Re: Обновяване на герои

    Писане by Еньо Хаджиконстантинов Сря Фев 28, 2024 8:26 pm



    Еньо Хаджиконстатинов
    14-годишен

    Обновяване на герои Bdd377981b1427a082239ab4433fc2fb422e7ef5

    Обновяване на герои F0a9f2c1500f8fb305e09b5db3e4615080dd47ff Външен вид:


    Еньо е доста по-висок от връстниците си – поне с две глави над тях. Това, в комбинация с вечно сериозната му физиономия, го кара да изглежда по-възрастен, отколкото е. Има права кестенява коса, с много дълъг бретон, който се налага да отмята настрани, за да вижда. Очите му са кехлибарено кафяви и излъчват интелигентност. Носът му е крив. Не отделя много внимание на външния си вид: облича се със старите дрехи на братовчедите си и все носи едни протрити мъгълски маратонки.


    Обновяване на герои F0a9f2c1500f8fb305e09b5db3e4615080dd47ff Характер:

    Цел номер едно в живота на Еньо е да трупа знания и умения. Има много добра памет, благодарение на която може да изрецитира всички съставки в рецепта за отвара или точните дати на събития от магьосническата история. Когато се захване с нещо, не се отказва, докато не го овладее до съвършенство. Измисля си „проекти“ – една седмица може да изучава легилимантиката, а друга да прави къща за гномове в двора на замъка. Никога не си поставя дългосрочни цели. Когато го питат какъв иска да стане като порасне, той свива рамене. Най-страшно за Еньо е да допусне грешка или да попадне в ситуация, в която не знае нещо. В такива случаи настроението му изчезва и може с дни да е меланхоличен и отчаян. Мрази изненадите, промените в графика си и губенето на време.

    Социалните умения на Еньо са почти несъществуващи. Той няма приятели, не споделя с никого нищо и не е много добър във воденето на разговори. Характерно за него е, че е много директен и се старае винаги да казва истината, което понякога го прави груб и невъзпитан в очите на хората. Не притежава никакво чувство за хумор и не разбира шегите, сарказма и иронията на другите хора. Не се интересува особено какво мислят за него, но се дразни много, когато някой не знае важни неща от рода на Законите на Гамп за елементална трансфигурация или броя яйца, които снася хипогрифът всяка година. Неизбежно в тези случаи се стига до беседи, при които потокът от информация трудно може да бъде спрян.

    Обновяване на герои F0a9f2c1500f8fb305e09b5db3e4615080dd47ff История:


    Преди „Мунгав“

    Майката на Еньо – Лилия Смилецова, е чистокръвна вещица, а баща му – Стойчо Хаджиконстантинов, е мъгъл. Двамата се запознават, когато Еньовата майка – лечителка, е повикана от Министерството на магията да окаже помощ на мъгъли в София, пострадали при експлозия от неуспешна отвара. Сред пострадалите е и Еньовият баща. Лилия оказва помощ на всички мъгъли, но по-късно забравителите пропускат (забравят!) да изтрият паметта на Еньовия баща, който запазва спомена за красивата вещица. След седмица двамата се сблъскат случайно в центъра на София и се заговарят, откъдето започнала връзката им.

    Семейството Смилецови е прочуто в България, тъй като три поколения от него са лечители. Бабата на Еньо е Магда Смилецова – изобретателката на лека за таласъмска шарка, който през 50-те години на XX в. отнема живота на половината таласъми в страната. Семейството първоначално е скептично към идеята на Лилия да се омъжи за мъгъл, но след като се запознават със Стойчо – един от най-добросърдечните хора, които са срещали, веднага омекват.

    Лилия и Стойчо не искат да разчитат на парите на семейството на Лилия, поради което със собствени средства построяват къща близо до София, в необитаван район. След като ражда Еньо, Лилия бързо се връща към професията си на лечител и с времето се превръща в работохолик, постоянно е някъде по спешност и трудно намира време за семейството. Грижите за детето са поети изцяло от бащата, който чисти, пере и т.н. Еньо го боготвори. Любимото време на момчето е, когато с баща му заедно четат големите магически книги на Лилия.

    Един ден Стойчо претърпява тежък инцидент в градината. Острозъба орхидея го захапва за врата, което предизвиква силно кървене. Тялото му е открито от Еньо, който е само на осем години към онзи момент. Момчето стои с баща си дванадесет часа, чакайки майка си да се прибере.

    Еньо трудно преживява периода след смъртта на баща си. Принуден е да започне сам да се грижи за себе си, тъй като майка му продължава да отсъства. Всичко вкъщи му напомня за баща му, но успява да намери утеха в четенето на магическите книги от библиотеката. Когато разбира, че е магьосник, се въодушевява, тъй като от години се подготвя за този момент: да види всичко онова, за което е чел толкова много, и да е далеч от тази ужасна къща (и градина).


    В „Мунгав“

    Първата работа на Еньо е да отиде в библиотеката и да се зарине с книги. Без усилия той става най-добрият ученик, който преподавателите някога са виждали. Дори новият режим на вийлите не успява да го изкара извън равновесие. Един ден обаче получава забрана да взима повече от три книги на месец от библиотеката, тъй като според вийлите имал нужда от повече практическа, а не от теоретична подготовка. Еньо е като ударен от гръм. Точно тогава Симеон Манев – седмокурсник от неговия дом, му предлага да се включи в новата бунтовническа група, подета от една шепа гневни ученици. Еньо се съгласява, защото посегателството срещу правото му на четене е нещо, което не може да преглътне. Той започва да изпълнява всички задължения от устава на групата с религиозна отдаденост и за пръв път се сдобива с приятели, макар отношенията им да са по-скоро делови.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Обновяване на герои Coin10 9
    Ниво : Обновяване на герои Untitl40
    Статистики :
    Обновяване на герои Streng10 Сила: 18
    Обновяване на герои Shield10 Издръжливост: 10
    Обновяване на герои Brain10 Интелигентност: 22
    Обновяване на герои Runnin10 Ловкост: 14
    Обновяване на герои Magic-10 Магия: 8
    Обновяване на герои Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Обновяване на герои PearОбновяване на герои MangoОбновяване на герои SapphireОбновяване на герои SausageОбновяване на герои WatermelonОбновяване на герои Emerald

    Re: Обновяване на герои

    Писане by Тервел Шаханов Чет Фев 29, 2024 7:55 pm



    Т е р в е л    Ш а х а н о в

    Обновяване на герои F44b10d025f0f5bbff80b325f9ade7f6ef4dacea

    Важно за него:
    - 18-годишен;
    върколак;
    - пророк;
    - някога богаташ, а сега бедняк;
    - драматичен и експресивен.
    - странстващ из България.


    Външен вид:

    Тервел има руса къдрава коса, която пада царствено върху раменете му. Очите му са зелени, наподобяващи два малки изумруда. Красив и чаровен е, но откакто е върколак външният му вид вече не е толкова перфектен. Отслабнал е драстично, цялото му тяло е покрито с белези и често изглежда болнав и уморен. Обожава да се облича екстравагантно. Пада си и по аксесоарите – гривни, гердани и др. подобни. Тъй като вече няма пари, за да си купува скъпи неща, се е научил да шие с магия, а разчита много и на трансфигурацията. Дори и когато е облечен по-скромно, винаги търси начин да запази частица от стила си чрез някой детайл. На ръст е средно висок, с уверена походка и дързък поглед.

    Характер:

    Тервел е изключително експресивна личност. Обича да говори, да се смее, да пее, да спори и въобще всичко, с което може да привлече вниманието на околните. Има много високо мнение за себе си и мрази някой да го подценява. Не е глупав, даже напротив – умът му е остър кат бръснач, но е по-скоро практически ориентиран. Постоянно му хрумват нови идеи, започва да ги осъществява, после му омръзват, захваща се с нещо друго и т.н. Действа прибързано, без да се замисля особено, и времето все не му стига да осъществи всичките си планове. Обича да критикува всичко и да дава съвети на околните как да се държат. Може да бъде страшно упорит, ако реши. Освен това е отмъстителен.

    История:

    Роден в изтъкнатото магьосническо семейство Шаханови. Целият му род е чистокръвен. Майка му е Елка Шаханова – първата жена министър на магията на България, понастоящем постоянен представител на страната в Международната конфедерация на магьосниците. Бащата му е Тодор Шаханов – производител на известната българска марка летящи метли „Шепот“. Излишно е да се казва, че Шаханови са доста богати. Имат три имения на територията на България, най-голямото от които е в Торбаланово. Тервел е отгледан от няколко гувернантки, тъй като майка му и баща му вечно са някъде по работа. Няма братя и сестри. В живота никога нищо не му е липсвало. Пътувал е по целия свят: яздил е еднорози в Перу, пил е кафе на летящо килимче в Сахара и др. Свободолюбивият му дух обаче често влиза в конфликт с консервативните представи на семейството му.

    В „Мунгав“ Тервел е разпределен в дом „Лъч“. Бързо става един от най-популярните ученици. Бута се навсякъде: в театралната група, в кръжока по Пророкуване, в куидичния отбор.

    В пети курс Тервел започва да получава видения: образи, които се появяват в съзнанието му за не повече от десет секунди и най-често са неясни.

    По време на голямо земетресение през зимата на пети курс, Тервел е затрупан в подземията с група други ученици. Заедно те стигат до една отдавна забравена част от замъка. Без да знаят освобождават призрака на Параскева Черноглавата. Тя първо се вселява в Борис Захариев, но после „прескача“ в Тервел. Чрез него успява да се добере до Самодивския фестивал, където планира да осъществи плана си да ликвидира изненадващо Самодивската задруга. Тервел разкрива плановете й и някак успява да я изхвърля от главата си. Чрез друг обаче тя успява да освободи змея от Зверилника, в резултат на което целият състав на Самодивската задруга намира смъртта си. За отмъщение Параскева изпраща един върколак да убие Тервел. Момчето се спасява, но е ухапано и също става върколак. Така и не споделя с никого наученото за Параскева, тъй като се страхува. Веднага разбира, че тя стои зад реформите в „Мунгав“, поради което решава да се държи като поддръжник на вийлите, за да осигури безопасността си, както и запазването на тайната, че е върколак. Един ден на Тервел му идва до гуша и се обръща срещу вийлите, което привлича вниманието и на Параскева. Принуден е да напусне училището и да се скрие.  

    След като става върколак, родителите на Тервел му заповядват да го пази в тайна, тъй като това би навредило на репутацията на семейството. Не получава никаква подкрепа от тях и го карат да се чувства като прокажен, поради което отношенията им се влошават. През лятото след края на шести курс Тервел бяга от вкъщи, като заразява решително стария си живот. Премества се да живее в една порутена къща в Торбаланово и изкарва последната си година в „Мунгав“ в бедност. Това е труден период за него, но се научава да се справя сам и започва да мисли по-зряло. Родителите му правят няколко опита да го потърсят, но Тервел твърдо отказва да се върне при тях, а след време спират да настояват.

    Най-добрите приятели на Тервел са @Ясна Соколова, @Симеон Манев и @Арина Орлова, но след „Мунгав" пътищата им се разделят.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Обновяване на герои Coin10 327
    Ниво : Обновяване на герои Untitl40
    Статистики :
    Обновяване на герои Streng10 Сила: 12
    Обновяване на герои Shield10 Издръжливост: 16
    Обновяване на герои Brain10 Интелигентност: 14
    Обновяване на герои Runnin10 Ловкост: 14
    Обновяване на герои Magic-10 Магия: 18
    Обновяване на герои Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Обновяване на герои MangoОбновяване на герои AppleОбновяване на герои CabbageОбновяване на герои SapphireОбновяване на герои PearОбновяване на герои WatermelonОбновяване на герои EmeraldОбновяване на герои BananaОбновяване на герои RubyОбновяване на герои TuttifruttiОбновяване на герои DiamondОбновяване на герои PizzaОбновяване на герои SausageОбновяване на герои Birthday1

    Re: Обновяване на герои

    Писане by Ела Благоева Пет Мар 15, 2024 10:43 pm


       
    Име: Ела Яснева Благоева
    Възраст: 14 години
    Дом: "Лъч"

    Обновяване на герои Z__aoa10


    Външен вид и характер


    Къдравата ѝ черна коса се спускаше като водопад около лицето ѝ. Очите ѝ бяха дълбоки и много тъмно черни. Беше слаба и средно висока за възрастта си. Обличаше се с удобни, често широки дрехи в предимно светли цветове. Почти никога не връзваше косата си, а за прически и дума да не става. Гласът ѝ беше звънлив, в определени ситуации дори досаден. Бузите ѝ бяха вечно заверени, къде от слънцето, къде от студа, къде за да съпътстват срамежливата ѝ усмивка. По характер беше любопитна и в главата ѝ винаги се въртяха поне три шантави въпроса. По същата причина беше и доста разсеяна и понякога до толкова се вглъбяваше в мислите си, че спокойно можеше да ѝ говориш 15 минути без тя изобщо да те забележи. Като цяло беше оптимист - беше нужен само един слънчев лъч или полъх на вятъра, за да засияе усмивката ѝ. Често беше наивна и прекалено лесно се доверяваше на хората. 

    Преди да постъпи в „Мунгав“ нямаше много приятели. Предпочиташе компанията на книгите, като четеше най-вече фентъзи. Може би точно заради това колкото повече порастваше (четеше), толкова по-шарено ставаше въображението ѝ. Обичаше да кара ролери, колело и скейтборд, макар че последното не ѝ се отдаваше особено.

    Като цяло беше добра ученичка, но оценките ѝ се редуваха в зависимост от това колко интересна беше книгата, която четеше преди изпита.  


    История


    Рожденият ѝ ден беше на 16 февруари следователно беше зодия водолей. Живееше в двуетажна къща в покрайнините на София. Родителите ѝ бяха мъгъли. Майка ѝ работеше като интериорен дизайн, а баща ѝ беше програмист. 

    Когато навърши шест годинки, родителите ѝ ѝ подариха малко черно коте, което единодушно получи името Бет. Бет беше дружелюбна, игрива, малка по размери макар и вече осемгодишна. Имаше къс косъм и разноцветни очи - дясното ѝ беше светлосиньо, а лявото - зелено. Като цяло Ела се грижеше за нея. 

    В някакъв момент от живота ѝ родителите ѝ силно се разтревожиха за социалното развитие на Ела, тъй като тя беше интроверт, не говореше с почти никой и вечно беше заровила глава в книгите. В стремежа си да ѝ намерят приятели започнаха да я записват на най-различни уроци, училищни клубове и екскурзии. В крайна сметка Ела си остана все същата витаеща в облаците и избягваща запознанствата с хора, но за сметка на това се сдоби я разностранни хобита, от които най-много ѝ се отдаваха танците - народни, модерни, балет, спортни, латино и дори валс. Рисуването също ѝ беше приятно, но предпочиташе самите цветове пред завършените картини. Известно време ходеше и на скаутски клуб и дори имаше скаутка връзка, но постъпването ѝ в „Мунгав“ сложи край на всички такива хобита и дейности.

    Колкото до дигиталните устройства - Ела имаше телефон, но през по-голямата част от времето седеше заровен на дъното на училищната ѝ раница. 

    Ваканциите обикновено прекарваше в пътувания с родителите си. Цялото семейство беше изследователски настроено и обичаше да пътешества. Имаха един висок джип и често ходеха на палаткови лагери. Пътуваха и в чужбина както в големите градове, така и в провинцията. 


    Първи курс


    След като получи писмо, че е приета в "Мунгав", Ела стегна багажа си, взе Бет и с помощта на домакина на замъка - Рачо Рачер се магипортира в училището за магия и вълшебство. Там се запозна с Луна - нейния грифон, към който се привързва изключително много. Той имаше сиви почти бели пера, бяла козина по коремчето и охра на опашката и частта от гърба, покрита с козина. Клюнът ѝ беше златист, а очите - морскосини. Тя беше един от най-бързите грифони в училището. Луна си имаше свой характер. Тя държеше на свободата си (затова Ела я яздеше без седло), на решенията си и на мнението си. Лесно се обиждаше. В повечето случаи грифонът контролираше полета, а не Ела.  За съжаление момичето нямаше къде да я гледа през лятната ваканция и ѝ се наложи да я остави в училището. 
       
    Още първия учебен ден се запозна с няколко свои съученици, но така и не завърза трайни приятелства. 
    През януари след опустошително земетресение попадна под земята с група по-големи ученици. Там тогава все още единайсетгодишната Ела се изправи лице в... каквото и да беше това... с нещо по-лошо от смътта - диментор. Тази случка проряза крехкото ѝ сърце и остави дълбока рана в душата ѝ. След това започна да сънува кошмари и да се буди през нощта. Дори когато се прибра у дома не успя да се успокои. Така и не сподели на родителите си, защото не искаше те да се притесняват или да ѝ забранят да ходи в "Мунгав". Все пак това беше изключение и нямаше да има повече подобни ситуации, нали? След това събитие тя прекара много часове в библиотеката в търсене на защитно заклинание срещу диментори, но така и не успя да призове своя патрон. Все пак беше още начинаеща магьосница и нямаше достатъчно опит в магията.
       
    Завърши годината с много добри оценки, като любимият ѝ предмет беше грижа за магичните създания. Справяше се отлично също по вълшебство и по история на магията. Отварите и билкологията не ѝ бяха особено силни предмети, тъй като беше доста разсеяна личност и често проф Георгиева я задържаше след часовете. 


    Втори курс


    Всяко лято в България се организираше магьоснически Самодивски фестивал. Дори и току-що завършилата второкурсничка нямаше как да пропусне такова събитие. На въпросното място Ела се срещна с Тамара и Ян като постоянно им напомняше за любовта си към еднорозите (така е като си загубиш парите). 
    За съжаление дори в магьосническия свят лятото е прекалено кратко и скоро след фестивала всички се върнаха на училище. През годината Ела се запозна с няколко съученика, но титлата „приятел“ не се печели със „Здрасти“ и „Чао“. Все пак едно от тези запознанства остана и то е с Люба Бюлбулева. Да те спасят от изгубване в гората си е доста добро начало на приятелство. 
    Може би най-големият ѝ успех за годината беше овладяването на заклинанието Експекто Патронум (с помощта на Ясна, разбира се). 


    Трети курс 


    Представете си да ви набутат в пералня, да включат центрофугата и да ви въртят един час, след това да ви вържат за краката и да ви провесят с главата надолу и за капак да ви оставят в Мелачката. Нещо такова беше ежедневието в „Мунгав“ през третата учебната година на Ела. Тя направо не приличаше на себе си. От усмихната, четяща и почти отличничка се превърна в ходещо зомби, на което му се завива свят само като погледне учебник. Успехът ѝ беше паднал толкова ниско, че по едно време се чудеше, дали ще я оставят да повтаря. В началото се опитваше да учи и да, беше мъчително, но се спряваше, макар и като всички други да заплащаше цената на недоспиването. За щастие тогава се намесиха приятелите ѝ. Може да звучи странно, но да си отличник в този период водеше единствено до двойно повече мъки и още по-малко сън. Ето защо Ела заряза всички учебници под леглото си и се зае с „дейности по интереси“. С други думи занимаваше се с всичко друго, но не и с учене. Рисуваше, учеше се да плете, сгъваше хартия (това трябваше да е оригами, но не ѝ се получиха нещата), опитваше се да шие и други. Най-често, обаче, лежеше в леглото си и мислеше. Мислеше дали, мислеше защо, мислеше как и кога ще се разкара от там. Скоро след това любимата ѝ дейност стана шпионажа. Опитваше се да подслушва, да се промъква... Не може да се каже, че беше особено полезно, но поне беше интересно. В крайна сметка ѝ се наложи да започне да учи, ако не за друго, то за да не я осакатят в Мелачката. Въпреки това нарочно отговаряше грешно на всички въпроси, изпитвания и тестове, а в Мелачката продължи да залага на защитата. В такива странни времена се създават и нови приятелства като тези с Ина и Зина например. И за финал да не пропускаме невероятните (мокри, студени и мъчителни) куидични мачове, част от които някак си се оказа и Ела. 

    И ето ни сега - отново беше лято. Ела вече беше навършила 14 години и ѝ предстоеше да вземе едно от най-важните решения в живота ѝ - дали да се върне в „Мунгав“?

    Пейо Желев харесва този пост.

    Косара Вълканова
    Косара Вълканова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Обновяване на герои Coin10 11
    Ниво : Обновяване на герои Untitl37
    Статистики :
    Обновяване на герои Streng10 Сила: 6
    Обновяване на герои Shield10 Издръжливост: 6
    Обновяване на герои Brain10 Интелигентност: 7
    Обновяване на герои Runnin10 Ловкост: 10
    Обновяване на герои Magic-10 Магия: 6
    Обновяване на герои Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Обновяване на герои SausageОбновяване на герои BlueberryОбновяване на герои PearОбновяване на герои SapphireОбновяване на герои EmeraldОбновяване на герои Birthday1

    Re: Обновяване на герои

    Писане by Косара Вълканова Нед Мар 17, 2024 3:17 pm




    Обновяване на герои PWfvWbh

    Обновяване на герои 1f53b Косара Вълканова Обновяване на герои 1f53b

    Не е като да можеше да си избира името, не го и мразеше, но като я питаха “Как ти викат?” винаги се дразнеше. Коси? Коска? Сара? Това последното какво е изобщо, да не сме в Хогуортс? Хайде, стига.
    Просто Косара.

    ----------

    Обновяване на герои 1f53b Възраст Обновяване на герои 1f53b

    14 години
    23 Януари 2012

    ----------

    Обновяване на герои 1f53b Външен вид Обновяване на герои 1f53b

    Ако някой някога търси детайлно описание на “тук има нещо не-на-място”, Косара щеше да влезе в речника със снимка на вечно изкривената си в някаква гримаса физиономия. Стига просто да стоеше мирно си имаше съвсем стандартен вид, но беше трудно всичките й черти да са в правилна конфигурация едновременно.

    Я едната рошава вежда ще е нагоре, я носа й щеше да е сбърчен, я щеше да си дърпа клепача надолу от едната страна, докато се подпира, карайки иначе обикновените й, кафеви очи, да изглеждат като ужасяващи стъклени топчета по средата на кървясало бяло море. Устните й бяха тънки и съвсем незабележими, напукани от това, че ги хапеше като й е скучно, но това не й пречеше напълно да ги скрива докато дъвче кичур от черната си коса, отнесена в незнайно какви безумни мисли. На 12 години се сдоби и с дълбока резка с форма на полумесец под дясното си око, за спомен от изкарана шаренопръска. А въпросната коса... Някога беше просто къса, пръсната, но все имаше някаква логика в това как е разрошена. Сега обаче беше стигнала до решението, че може да използва магия, за да си спести комуникацията с фризьор и през последните шест месеца (т.е. точно от деня, в който реши, че може да си съчини заклинание по въпроса), беше като гарванова перушина. На гарга, съсипана от тежестта на живота. С гарванова шизофрения.

    Разни кичури стърчаха в различни посоки в различни дни, нямаше две напълно равни места, и беше невъзможно да бъде приведена в ред, различен от този, който сама си избере. Колко типично...

    Нещо в нея винаги беше изкривено, без изобщо да забелязва, и колкото й да й повтаряха, че ще остане така завинаги (съпроводено с шамар в тила, за да може все пак да чуе какво й говорят естествено, което тя приемаше като урок относно това как комуникират хората, не как да не се изгърбва), продължаваше да си е все такава.
    Изкривена.

    Продължаваше да е ниска за възрастта си, което още от ей-такава я направи майстор в катеренето по всички повърхности, които не бяха изобщо създадени за катерене. Изглеждаше… Жилава, като преварено парче пиле, което често е падало отвисоко. Реалистично погледнато, това сигурно по някакъв начин я беше счупило, тъй като костите й също не искаха да си стоят в стандартната позиция - това дете непрекъснато се явяваше в навид неудобни пози.

    С времето се свикваше де, стига да запомни човек, че там, където се е прегънала, всъщност наистина има става, която може да се изкривява по начина, по който го е направила, за да се подпре и да си почине.

    ----------

    Обновяване на герои 1f53b Характер Обновяване на герои 1f53b


    Споменахме ли вече за превареното пиле? Добавете едновременно лютив червен пипер и захар към него, сложете ги в буркан, използван години наред за лютеница, който напълно е изгубил визията за себе си и спомените, че някога е бил използван за компоти, р а з т р ъ с к а й т е  г о  хубаво, и хоп! Получава се Косара.

    До около 12-годишна възраст децата обикновено контролират поне малко емоциите си, но не и тя. Беше импулсивна и избухлива на моменти. Осъзнаваше грешките си късно, което на свое време пораждаше срам и притеснителност. Едновременно мислеше, че е по-добра от всички и се мразеше. Което е напълно разбираемо, при все че беше видяла и получила и двете от света. Но малката й глава не можеше да управлява контрол над това кое от двете да надделее, а като удариш някого, защото ти пречи да стигнеш до бисквитата, която си си харесал, и после забравиш, че това всъщност било лошо и хората се обиждат, се оказва, че денят не може да продължи съвсем обикновено и приятели се правят трудно. От Косара винаги искаха да е езеро, или поне река. Нещо ако не спокойно, поне праволинейно. Но вместо това тя беше едновременно бурно море, и някой, който го е страх от водата. Не беше зла, едно дете не би могло да бъде, но не беше видяла и достатъчно добро за крехката си възраст, за да вярва в него, и приемаше подадената ръка със съмнение.

    И с ухапване.

    Така, за всеки случай.

    С възрастта сякаш просто ставаше все по-хрипава и рязка. Но отново не беше защото ставаше по-озлобена с времето. Напротив, тя се смяташе за доста добродушна. Но някой някъде беше забравил да й смени филтрите в сивото вещество и всичко, което й минеше през главата, директно биваше изплювано навън. Поне до миналата година. Колкото повече пъти й се налагаше да се прибира за лятото, толкова по-добре се справяше с това да мълчи повече и да говори по-малко. Нищо обаче не можеше да скрие какво точно мисли, тъй като лицето й винаги го издаваше веднага. Понякога успяваше да го изправи почти веднага в неутрално положение, но ако някой я наблюдаваше по-внимателно, лесно забелязваше преминалата дори набързо разлика в емоциите.

    След тежко изкарана шаренопръска във втори курс, Косара беше осъзнала, че има доста бели петна в паметта си. За съжаление, въпреки че беше успяла да си припомни повечето неща, които й липсваха след завръщането в Мунгав, явно нямаше просто да премине и продължаваше на моменти да се събужда несигурна в това къде е, какво е правила вчера, или какво се е случило преди няколко месеца.
    Или кой е този, дето й маха в другия край на коридора, познавам ли го? Сигурно. Ще махна и аз. А, не го познавам. УФ.

    ----------

    Обновяване на герои 1f53b История Обновяване на герои 1f53b


    Морето. МоретоМразеше морето.


    Въпреки че беше родена почти на брега му (наистина, почти там, някакви двайсетина минути пеша) го ненавиждаше. Беше… Страшно. Или поне така й бяха казвали. Морето е страшно. Уважавай морето. Това последното не го разбираше, но майка й обичаше да използва големи, дълбоки думи и изрази. Косара лично просто я беше страх да не се удави, защото уроците за плуване, през които всяко дете, родено до морето, задължително преминава, включваха хвърляне в дълбокото и очакване някакъв несъществуващ на десет години инстинкт да се включи сам и да я направи внезапно шампион на къси дължини.

    Това беше като цяло стилът на възпитание в семейството й във всяко направление. Ако се справи - ок. Не браво, просто.. Ок. Ако ли не - провал. Трагедия. Три дена скръб и жаление. Но с щеше да се научи да ходи на пръсти, да не говори без да й задават въпроси, да следва правилата. С времето. Но не и докато беше малка. Всичко извираше от нея в момента, в който се раждаше, и това винаги носеше неприятни последствия. Само че в Мунгав нямаше да има правила. А дори и да имаше, нямаше да са толкова много. Нали? Или светът навсякъде беше такъв?

    Беше средното дете от три. По-голямата й сестра и малкият й брат бяха съвсем обикновени. Родителите й също. Но това не стоеше точно така с цялото й семейство - сестрата на майка й беше вещица и всичките й братовчеди бяха чистокръвни магьосници. Майката на Косара за сметка на това беше… Счупена? Изкривена. Нямаше способности, и тъй като сестра й се беше преместила и омъжила в Англия, нямаше никой около Косара, който да е като нея. От когото да гледа или да се учи.

    Сигурно това пораждаше леката неприязън, която имаше майка й към нея. Едно вечно студено отношение, все едно дъщеря й е откраднала нещо, което е било по право нейно, след като най-после е успяла да се примири, че въпреки детството си няма да може да бъде част от този свят никога повече. И тя, и баща й, многократно й напомняха, че нейните способности са билетът им да излязат от монотонния си, труден живот. Той особено беше много щастлив, тъй като си беше мъгъл по рождение и не разбираше какво точно ще умее дъщеря му, след като завърши училище, но това не му пречеше да мечтае как всички вещи, които никога не е могъл да си купи, ще се появат с магия пред прага му. Косара не можеше да свърже тези заплетени конци в подредена плетка в главата си. Само се дразнеше на това, че никой не й обръщаше внимание и не се държеше добре с нея, и въпреки това очакваха от нея някак да забрави всичко и да бъде просто инструмент за целите им.

    Но не и в Мунгав. Там щеше да е сама. Щеше да е свободна. Щеше да си вдига краката на масата, да се катери по дърветата, да лежи в тревата и да КРЕЩИ, без да я е страх.
    И въпреки, че това бяха мечтите в отвеяната й, наклонена в странна посока главица, все още я беше страх от морето. И от това да не я върнат близо до него.

    Може би нямаше да крещи.

    ---

    Ами, все пак крещеше. Страхът не успя да я промени, тъй като страхът се отми след първите няколко месеца в първи курс. Мунгав се беше превърнал в новия й дом, и у дома през лятото се чувстваше като на гости. Леля й по-често й пращаше писма, и макар да звучаха като просто любезни редове по задължение, Косара се радваше, че имаше някаква връзка с тази част от семейството си. Когато имаше нужда от каквото и да е, свързано с магическия свят, леля й беше насреща за да отговори на въпросите й или да я заведе до Торбаланово, когато тя самата има път натам. На моменти на тъмнокоската й се струваше, че Елена премълчава нещо, но все още не можеше да разбере какво точно. Пък и прекалено лесно се разсейваше, за да се задържи мисълта в главата й повече от десетина минути.

    Беше пропуснала почти цялата втора година в "Мунгав" след като се зарази от шаренопръска, докато си вреше носа съвсем където не й е работа в някакъв бар в Торбаланово. Явно не беше от най-елегантните места, тъй като вътре имаше един куп съмнителни типажи с ниско смъкнати качулки на мантиите. Е, оказва се, че един от тях е криел лесно разпознаваемите признаци на болестта, тъй като до края на деня Косара се беше оказала покрита от глава до пети в мехури. До лятото вече имаше само няколко белега тук-там останали като спомен (и иронично, няколко бели петна в спомените заради два тежко изкарани месеца, които така и не изчезнаха напълно и до сега паметта продължаваше да й изневерява за доста неща), но беше прекарала няколко дълги месеца в пълна изолация с достъп единствено до писма от леля си и бръщолевенето на лечителката, у която я бяха настанили докато се възстанови, през вратата на стаята. До някъде се учуди, че все пак са й позволили да премине служебно в трети курс, но хич нямаше намерение да се оплаква. Връщайки се малко преди края на годината обаче бе открила, че под леглото й в спалното крило я чакаше цяла кула от пергаменти и учебници, които все пак трябваше да прочете за да навакса за пропуснатото време. Явно никой не беше споменал къде точно я държат за лечение и всички пратки до дома й бяха връщани с язвителни бележки от майка й, та накрая се бяха отказали да занимават совите с излишни полети.
    ...

    За да си следя роднините:
    Мария: майка, безсилна
    Георги: баща, мъгъл
    Евгени: брат, две години по-малък, мъгъл
    Касия: сестра, три години по-голяма, мъгъл
    Елена: леля, сестра на майка й, чистокръвна

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Обновяване на герои Coin10 39
    Ниво : Обновяване на герои Untitl42
    Статистики :
    Обновяване на герои Streng10 Сила: 28
    Обновяване на герои Shield10 Издръжливост: 24
    Обновяване на герои Brain10 Интелигентност: 28
    Обновяване на герои Runnin10 Ловкост: 28
    Обновяване на герои Magic-10 Магия: 40
    Обновяване на герои Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Обновяване на герои PearОбновяване на герои MangoОбновяване на герои ChiliОбновяване на герои SausageОбновяване на герои WatermelonОбновяване на герои SapphireОбновяване на герои EmeraldОбновяване на герои Birthday1

    Re: Обновяване на герои

    Писане by Ясна Соколова Вто Мар 19, 2024 10:57 am


    Ясна Соколова

    Обновяване на герои 640f1fa76b2594481fbddc9da09f0424

    19 години


    търсач на Софийските Врабчета


    Характер:
    Ясна е от тези хора, на които усмивката им не слиза от лицето. Не защото е някаква фасада, зад която се крие, а просто е такава - позитивна, приветлива, весела. Не ѝ трябва много, за да бъде щастлива; малките неща винаги са били достатъчни за нея. Сприятелява се лесно и с лекота намира общо с всеки. Има приключенски дух и е винаги готова да се забърка в нещо, в което не трябва. Обича да наруша правила, но така че, да не я хванат. Обожава да измисля забавни преживявания и никога не ѝ е скучно - било то сама или с приятели. Без проблем ще си намери какво да прави - дали ще чете книга или слуша музика, или ще бъде с приятели, рядко ѝ е скучно. Да не говорим, че летенето е нещо, което би могла да прави 24/7. Нещо, което смята за свой минус е, че е прекалено емоционална. Емпатията, която притежава, понякога ѝ идва в повече. Мрази колко много премисля нещата и как потъва в мислите си. Старае се да не се затваря в главата си, но трудно ѝ се получава. Особено, когато нещо я е разстроило, го разнищва до най-малкия детайл. Много добре знае, че това не е здравословно и се опитва да бъде по-сдържана. Но не винаги успява да се спре на време.






    Външен вид:
    Ясна е висока, стройна и пъргава. Когато навършва 14 години боядисва дългата си права косата в лилаво. Косата ѝ обикновено е като вихрушка около лицето ѝ - разхвърчала се навсякъде. Обича да е различна, извън нормата на нормалност. Затова и носи дрехи в ярки цветове, гривнички и герданчета, обеци във формата на полумесец и всякакви подобни джунджурийки. Колкото по-странно, толкова повече ѝ харесва. Очите ѝ са пъстри, смесица между кафяво и зелено, под гъсти черни мигли. Има няколко малки бенки, отляво на слепоочието. Не се определя като красива и не държи толкова много на външния си вид. Усилията ѝ стигат до там да среши и обуздае летящите навсякъде коси и до там. Честно казано, няма нужното търпение, за тези неща и ѝ се струват като загуба на време. Предпочита да бъде на метлата си, пред това да отдели един час за външния си вид, който така или иначе ще бъде съсипан, моментът, в който ветровете я подхванат на метлата.




    История:
    Ясна е момиче, израснало в напълно обикновено, чистокръвно семейство в град София. Има по-голям брат Вихър на 21 години, с когото се разбират изключително добре и винаги са били много близки. Брат ѝ също като нея обожава куидича и след като завършва Мунгав, отива да играе професионално за отбора на София - Софийските Врабчета. Цялото семейство е развълнувано, но най-вече Ясна. Надява се, че един ден двамата отново ще играят заедно в един отбор.


    Майка ѝ Катарина и баща ѝ Владимир са мили хора, които винаги са се грижили добре за семейството си. Ясна разчита много на тях и знае, че може да сподели всичко с тях. Особено баща ѝ. Той винаги я е подкрепял за всичките ѝ щуротии. Катарина пък от своя страна се притеснява за дъщеря си и това, че тя така лудо се е запалила по куидич. Достатъчно ѝ беше че трепери по Вихър, а сега и Ясна.


    Да, Ясна обожава куидича. С пристигането си в "Мунгав", в първи курс, става част от отборът по куидич. Явява се на пробите и е одобрена за търсач. От тогава куидичът се превръща в най-голямата ѝ страст. Обожава да лети и запълва по-голямата част от времето си с тренировки по куидич. Никога не е предполага, че това ще я завладе толкова много. Ако зависи от нея, във всеки един момент ще бъде на метлата си и ще лети. Дори и през лятото Ясна не спира с тренировките и се поддържа в добра форма.


    През петата си година в Мунгав, Ясна е от учениците, пропаднали в подземията. Успява да се измъкне невредима, само с няколко охлузвания, но нещо в нея ѝ подсказва, че това не е края на странните събития, на които са били свидетели. Все още не е сигурна какво ги очаква, но има предчувствие, че няма да бъде хубаво.


    През същата година съдбата постоянно я завърта около едно момче от Северен вятър - Борис Захариев. При първата им среща, Ясна разбира, че споделят една и също любов към куидича. Оказва се обаче, че да общуваш с Борис не е никак лесно и Ясна скоро разбира това. Въпреки това нещо винаги я дърпа към него. При една от срещите им, Борис решава да заведе Ясна навътре в Призрачния лес да полетят, но нещата завършват зле. Ясна се впуска на шега навътре в гората, карайки Борис да я намери и хване. Но шегата бързо се обръща срещу нея. По невнимание пада от метлата точно на мястото, където е леговището на един огромен паяк. Long story short... Метлата на Ясна е счупена, а паякът ранява Борис, докато се опитва да я измъкне. След което всичко, което се случва, остава Ясна с разбито сърце. Борис не успява да се възстанови напълно от отровата и това повлиява на играта му в куидичния мач, в който участва. Захариев пада от метлата и си чупи крака. Ясна знае, че той я вини за всичко, което му се е случило след деня, в който отиват в Призрачния лес. Въпреки че няма нужда... тя вече е понесла вината на плещите си като невидима мантия, която ще я съпътства през следващата учебна година.


    През шестата си година в Мунгав, Ясна е част от бунтовническата ученическа група, която се надига срещу вийлите и тяхното тиранично управление на училището. 
     


    След завършването на Мунгав, Ясна става новият търсач на Софийските Врабчета.
    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Обновяване на герои Coin10 26
    Ниво : Обновяване на герои Untitl40
    Статистики :
    Обновяване на герои Streng10 Сила: 14
    Обновяване на герои Shield10 Издръжливост: 15
    Обновяване на герои Brain10 Интелигентност: 12
    Обновяване на герои Runnin10 Ловкост: 13
    Обновяване на герои Magic-10 Магия: 22
    Обновяване на герои Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Обновяване на герои HoneyОбновяване на герои ChiliОбновяване на герои CabbageОбновяване на герои SapphireОбновяване на герои EmeraldОбновяване на герои SausageОбновяване на герои MangoОбновяване на герои Mint

    Re: Обновяване на герои

    Писане by Симеон Манев Нед Мар 24, 2024 10:42 pm


    ТЪРСИ СЕ!


    Симеон Манев
    19 г.
    тъмна коса
    кафяви очи
    тъмни дрехи


    Ако го видите се обадете в най-близкото РПУ или на телеф... (изтрити букви и цифри)

    Обновяване на герои Screen11

    Да, родителите му не знаеха къде е. Почти никой нямаше връзка с него няколко месеца, след като завърши Мунгав. Щеше да им прати писмо, когато настъпеше моментът.


    Backstory: 

     Симеон Манев е роден в мъгълско семейство, живеещо в един от крайните плевенски квартали. Той е видял много, но в деня на получаването на дългоочакваното писмо от "Мунгав", той успява да си обясни неща, които до онзи момент само е подозирал. Скоро след това семейството му се мести във Варна, тъй като на бащата на Симо бива предложено престижна позиция в голяма кантора, а момчето създава много силна връзка с морето и стихиите му.
    ***
     През петата си година в "Мунгав" Симеон започва да изучава черните изкуства тайно от училищното ръководство. Започва да се дуелира по-интензивно и заслужено грабва титлата Първенец.
     
    ***
     
     Информация за Симо през шестата му година в "Мунгав" липсва.
     
    ***
     За сметка на това, седмокурсникът Симо е значително по-зрял. Противопоставяйки се на новата управа на "Мунгав" в лицето на Самодивската задруга, Манев, заедно с @Ясна Соколова, създава и води бунтовническа група в училището. Бива компрометиран и измъчван. Въпреки това Манев успешно взима всички изпити ТРИТОН и си връща репутацията на отличник, параван за по-нататъшните атаки срещу вийлите.
    ***
     След като завършва, Симо става пътешественик с желанието да посети различни континенти и страни, за да завърши обучението си наистина докрай, с идеята да стане аврор след като се завърне. По време на странстването си той поддържа контакти с мистериозно движение срещу Задругата, като остава информиран за събитията в страната

    Описание:



     Симеон е момче с дълга тъмна косалеко гърбав нос и кафяви очи, облича се в тъмни гами и държи на визията си. Винаги носи часовник, много скъп за него подарък от баща му. Висок около 190 см. Обича да добавя артистичен вид към облеклото си - шал, пръстен или гривна са винаги добре дошли. Държи на гардероба си, пълен с мантии, палта и костюми, поради което е прибегнал до магия, с която да го побира в малък кожен куфар. Често може да бъде забелязан в компанията на гарвана Сев, кацнал на рамото му. Носи го в кафез само пред мъгълите. 

    Характер:


     Симо е увлечен по литературата, научила го да държи да постъпва правилно и се старае да бъде честен от малък. Обича да рисува и да пише поезия, но също така обожава да слуша музика, поради което често ходи със слушалки. Предпочита рок и инди, така че в плейлистите му се срещат имената както на дърти рок групи, така и такива на изпълнители като Hozier и Noah Kahan. Някога е свирил на пиано, но това е било твърде отдавна, за да го помни в детайли - въпреки това Симо познава нотите и се пита дали музиката не е магия, измислена от някой магьосник-новатор, за да въздейства на магьосници и мъгъли. Интересува се от гръцка митология и религия, макар да разбира, че бездната между ортодоксалната вяра на мъгълите, в която е бил възпитаван като малък, и магията е голяма. Симо има своята философия за това, че ценностите са ценности и че човек трябва да е добър и да постъпва според това. Заради това Манев изучава черната магия повече от превенционална гледна точка и по-малко от практическа. Готов е обаче да защити онези, които обича, в правилния за това момент.

    "Мамо, ръцете ми са леденостудени..."

    Ясна Соколова, Пейо Желев and Варвара Симеонова харесват този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 12:44 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!